"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

четвъртък, 27 май 2010 г.

Еврейски войни на тема демокрация

Неотдавна Центърът за изследвания проблемите на мира при университета в Тел Авив публикува резултати от допитване на тема: "Има ли свобода на словото в Израел?", които хвърлиха в паника представителите на левия политически лагер. Данните показаха- голямата част от възрастното население счита, че има прекалено голяма свобода и одобряват наказание за тези, които поддържат санкции на Израел или нейния бойкот.
Реакцията на левите бе шумна и яростна. На първа страница вестник "Аарец" постави :"Израелските евреи поддържат преследването на защитниците на гражданските права!". Професорът от университета в Тел Авив Даниел Бар Тал заявява: " Израелтяните имат грешна представа за демокрацията, просто те са нейни противници!". А сътрудникът на университета Бен Гурион Давид Нюман стига до извода, че резултатите " предизвикват тревога". Израелският институт за демокрация счита тези резултати доказателство за антидемократично общество.
Не останаха назад и представителите на десния лагер.Тяхната реакция се съчетаваше с обвинения за сътрудничество на левите с палестински организации, журнали, форуми, в които се отрича съществуването на еврейски народ, призовават за "една държава за двата народа", считат терора "законно съпротивление", наричат арабите "коренни жители". Десните не се уморяват да цитират заявленията на част от електуалния елит, като ги обвиняват в прекалена свобода, носеща вреда на еврейския народ:
Покойният професор Лейбович наричаше Израел "юдейско- нацистка държава",
Моше Цимерман професор при Еврейският университет твърди, че "сред еврейската публика има индивиди, които без всякакво съмнение са копие на германските нацисти",
Шломо Занд, /за който писах по- рано/ твърди: "В Германия интелектуалците от юдейски произход, под влияние на немският национализъм взеха и измислиха еврейския народ",
Сътрудникът на университета Бен Гурион Орен Йифтахел е уверен , че бедуините са коренния народ на Израел,
Зеев Щернхел дава съвет на палестинците за усъвършенствуване на тяхната борба, като насочат усилията си към " незаконните селища на палестинска земя",
Ади Офир пише:" окупацията и апартейда са надвиснали над Израел",
Представители на академичният елит Неве Гордон, Анат Матар, Илан Папе многократно се присъединяват към бойкота на собствените учебни заведения и с ентусиазъм възхваляват "правото дело на палестинския народ" и насочват студентите да се присъединят към антиизраелските организации " в защита на мира.
Десният спектър на политиката счита, че голямата част от елита се придържа към тези принципи. Това е тяхно право, но не може с лека ръка да се посяга на устоите на държавата.

вторник, 25 май 2010 г.

Какво е това - "единен и неделим Йерусалим"?

За 40 години интензивно строителство в Източен Йерусалим еврейското мнозинство се е съкратило от 74 % през 1967 година на 65 % днес. Евреите бързо строят, арабите бързо се размножават. Неодавнашното заявление на министър- председателя Бениамин Нетаниаху за ситуацията в Йерусалим представлява по- скоро опит да се игнорира демографския проблем за евреите, отколкото да предлага решение. Вместо това се декларира лозунг политически :"Йерусалим-единна и неделима столица на еврейският народ".
Границите на днешен Йерусалим не са определени от Библията, а от група военни и граждански лица, начело с генерал Рехавам Зееви, разработали карта на анексираните територии след Шестдневната война през 1967 година. Очертавайки 70 кв.км арабска територия те се ръководят преди всичко от съображения за сигурност - включване в чертите на града колкото се може повече височини и територии с минимално арабско присъствие. Анексираните територии, които превишават територията на Йерусалим три пъти са предимно селски със 28 арабски селища и стария град.
Последствията на този лозунг предварително оправдават всичко, което Израел прави в Източен Йерусалим - за защита суверeнитета на държавата и исторически инсинуации. Само 2 % от сегашният Източен Йерусалим са били част от Йерусалим в древността. Израел в началото се опитва да оправдае анексирането с национални интереси и сега представя това като свършен факт. Нетаниаху не се стеснява да използва и квазирелигиозни постулати, които замразяват мисленето и способността да търси практическо решение.
Нетаниаху е прав само в твърдението, че и неговите предшевственици от 1967 година насам се стараха да разширят еврейското присъствие в Йерусалим, като използуваха същите лозунг. Последните - Ехуд Барак и Ехуд Олмерт се пречупиха и призоваха към отстъпки. Те се ръководеха от идеята, че времената се промениха и без компромис за Йерусалим не може да се постигне мир, палестинците също имат легитимно право на този град. Не пренебрегваха и демографския проблем. Отделянето на 270000 араби на Източен Йерусалим е за предпочитане, отколкото тяхното присъствие в Израел.
Заради страхове в навечерието на Шестдневната война и спорната победа даже светските израелтяни бяха овладяни от особенното усещане за святост на всяка педя земя. Но сега това не отговаря на интересите на Израел и международното съобщество повече не признава съществуващия статус. Дойде време за решение, време за признание, че два народа могат да живеят в един град отделно.
За да покажа трудностите при решаване на въпроса на Йерусалим ще дам един пример.Никога не сте чували това име Шейх Саад, арабско село с 2000 жители, близко до стария град. Голямата част от селото се намира на територия С,територия под армейското командване на Израел, част от източната част на селото е под управлението на палестинската автономия, 15 къщи са част от Иерусалим и неговото кметство, 7 къщи са на границата между автономията и кметството на Йерусалим, така че,половината от къщата е в града, другата половина в Западния бряг !!!
Въпросът за Йерусалим ще се окаже най - тежък за решаване в започналите преговори с посредничеството на САЩ.

понеделник, 24 май 2010 г.


Арабският депутат в израелския Кнесет, скандалния Ахмед Тиби пред кореспондента на американския "Лос Анджелос Таймс" заявява, че израелския министър на външните работи Авигдор Либерман е по - лош даже от покойния австрийски политик Йорг Хайдер/водил борба с исламският екстремизъм, не само в Австрия/.
Тиби характеризира Либерман като "политик - емигрант, проявяващ расизъм по отношение на коренна нация".
"Вижте как говори и действува Авигдор Либерман и неговата партия. Техните законопроекти са чиста проба расизъм.Така нареченият законопроект за лоялност към държавата Израел изисква да бъдем лоялни към ционизма, в противен случай няма да ни позволят да се кандидатираме в Кнесета или да получаваме бюджетни средства от държавата. Той говори, арабите на Израел следва да се предадат на палестинската автономия".
Що се касае до законопроекта за лоялност, едно от исканията му са полагане на клетва за вярност към държавата и Ахмед Тиби заявява: "Наричат ни предатели. Но аз не мога да променя това, което се явявам. Аз не съм част от армията. Не съм част от ционистката идеология,аз съм жертва на ционизма. Аз не съм част от еврейския народ,за да полагам клетва за вярност. Аз съм част от палестинския народ и не мога да бъда верен на ционизма или да приема Израел в качеството на еврейска държава".

Мордехай Вануну отново в затвора


Помним историята с израелският атомен шпионин Мордехай Вануну от преди 20 години, която днес получи ново продължение. Окръжният съд в Йерусалим го осъди на 3 месеца затвор за забранени контакти с чуждестранни агенти.
Вануну бе освободен преди 6 години, след като излежа 18 годишна присъда за разгласяване на държавна тайна / израелска атомна програма /. Бе освободен с ограничителни условия: не може да напуска страната и да общува с журналисти и чуждестранни агенти,.които според Окръжния съд е нарушил и бе осъден на общественополезен труд. Обаче Вануну отказва да изпълни решението на съда е се оказа отново зад решетките.
На излизане от зданието на съда Вануну направи заявление:
"Това, което ШАБАК не успя да направи 18 години в затвора, не ще направи и сега. Вие се заемате с моето възпитание? Аз не се отказвам от моето право на свобода на словото. Позор за вас, Израел и шпиони на ШАБАК и МОСАД, които отново ме отправяте в затвора, защото аз говоря истината. Позор за вас, Кнесет, демокрация, средства за масова информация, Сенат и Конгрес на САЩ, които позволявате отново да ме върнат в затвора. Позор за тебе, Барадей /глава на МАГАТЕ-бел.моя/, че не се застъпващ за мен, позор за вас, всички религии, християнски и мюсюлмански шпиони. А в израелската преса всички са глупаци. Половината шпиони, другата марионетки на шпиони."

вторник, 18 май 2010 г.

Религия и прогрес

Темата за отношението на религията към съвременните технологии в различните области на живота е постоянен гост на израелската преса. Знаем, че в събота за религиозните евреи съществуват множество ограничения и забрани, предписани от религиозните книги и равинистичните тълкувания: не може да се работи, не се пътува в лифт, защото трябва да се натисне бутона, което е работа, не се пали огън и не се готви, не се пътува и т.н.
Но навлизането на нови технологии поставя нови въпроси пред религиозното общество, защото Талмудът е категоричен - човек няма право да се намесва в механизма на сътворението на света или да добавя към замисъла на Бог. Да вземем за пример - може ли религиозен евреин да се мие с вода, нагрята от слънчев бойлер в събота?. Повечето галахически постановления не разрешават това, защото е процес на варене. Ако бъде изобретен нов вариант на слънчев бойлер, при който подгряването на водата се извършва по друг начин или да се закрие водата през съботния ден,не е изключено, че религиозните авторитети ще разрешат ползването му.
В Йерусалим съществува институт, който се занимава с усъвършенствуване на различни прибори за ползуване в събота от религиозните евреи. В медицината, физиката, биологията,химията и кибернетиката се трудят ултраортодоксални евреи за да съчетават научните изследвания с изискванията на Талмуда.
Скоро може да се появят "съботен" телефон,"съботен" компютър, "съботно" електричество и други. Използването на електричество в събота е забранено, защото е основано на "горене" и запалването на лампата е запалване на огън, което е категорично забранено. В събота редица лифтове спират на всеки етаж автоматически и не се налага да се натиска бутона. В компютърните технологии може да се наложи да се направи така, че сам апарата да прехвърля страниците, без да се налага физическо усилие от страна на човек. В недалечно бъдеще осветлението в дома ще се включва по наше внушение, така и ще се изключва.
На пръв поглед всичко изглежда оптимистично, но в живота не е така. Водят се ожесточени спорове между галахически авторитети от различни направления на юдаизма за ползата от тези изобретения.
Равин Шломо Авинер, ползващ се с огромен авторитет издава наскоро постановление,с което човек може да завещае своите органи за присаждане след смъртта и сам е подписал декларация за това. Но това среща ожесточено съпротивление от други ортодоксални равини. Още един пример от медицината - в продължение на столетия равините забраняваха женитба на еврей, на когото са отстранили единия тестис, защото се е считало, че не може да води нормален полов живот и има наследство.И значи не трябва да прави жената нещастна!
В областта на генното инженерство усилията на учените са насочени към създаването на нов вид животно на основата на свинята, имащо раздвоени копита и преживна храносмилателна система/ т.е имащо признаци на кашерност/. Ще се счита ли това животно кашерно , получено от некашерно? Или създаването на нов вид домати с вкус на месо, ще може ли да се употребява заедно с млечни продукти?
Всичко това е в ръцете на равините, те внимателно и дълго ще изучават всички новости преди да издадат своето галахическо постановление.

сряда, 12 май 2010 г.

Хасан, моят приятел

Близо 20 години постоянно се завирам в корените на този конфликт, чета и препрочитам исторически документи, общувам с палестинци и евреи, все нещо търся. Опитвам се да разбера и двете страни, но стигам до извода, че на палестинците им липсва прагматизъм.
Сега палестинските араби са разделени на два лагера: такива, които считат, че е време да помислят за собствените интереси и да подпишат мир с Израел, и такива, за които борбата не е завършила. Численността на двата лагера не е постоянна, мени се в зависимост от политическите и личните интереси. Всяка една проява на насилие или неразумно изказване, независимо от къде идва / ХАМАС, Хизбала, терористически организации/ предизвиква вълна от радост и въодушевление, но съответната реакция на израелтяните ги връща в действителноста. Техният интусиазъм да продължават борбата е свързан с две призрачни надежди:едната , че еврейската държава под сянката на терора ще се раздира от вътрешни противоречия, ще отслабне и голяма част от населението ще напусне Израел и втората - международен натиск и санкции от ООН.
Тези надежди се поддържат и от отговорни ръководители на автономията, категорично заявяващи , че няма еврейски народ и никога не е имало на тази земя до идването на исляма. Официално заявяват , че Йерусалим е бил и ще бъде столица на Палестина, че Свещеният храм не е съществувал и Стената на плача е част от старинна мюсюлманска светиня. Палестинците и тяхното ръководство трябва да разберат, че не могат да разрушат една държава с терор и военна сила.
Моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем не обича евреите. Неговото семейство е разделено от войните, братя и сестри живеят в бежански лагер в Йордания, самия той работи в Тел Авив и се връща веднъж в месеца в дома да навести своето семейство. Преди 15 години работеше нелегално по частни строежи, в последно време се появява с израелски паспорт, не зная може би е агент на ШАБАК. Това не е важно , аз го считам приятел за неговият оптимизъм и реализъм. Той счита, че двата народа могат да живеят в мир и разбирателство, но трябва да се откажат от взаимните претенции. Евреите да престанат с твърденията, че тази земя притежават по Божия воля, да спрат окупацията на палестинските земи и да не решават всичко със силата на оръжието. Неговото племе да изостави терористическата дейност и да се примири с наличието на друг народ в Палестина.Той е убеден, че само икономическо и социално сътрудничество, финансова помощ, свободен пазар на работна сила и стоки ще реши проблема.
Аз му вярвам!

понеделник, 10 май 2010 г.

Палестинска държава през 2011 г.?


Наистина ли е готов Салам Файад да провъзгласи независима Палестина през лятото на 2011 година? Министър - председателят на палестинската автономия е съставил амбициозен план, предвиждаш създаването на политическа и икономическа структура в съответствие на която ще обяви независима Палестина следващата година.
Ако по-рано създаването на палестинска държава се разглеждаше като резултат от договореност с Израел, то сега може да бъде провъзгласена независимост едностранно.
"Идеята се състои в това, че ако до средата на следващата година политическия процес не завърши окупацията, създава се реалност за появяване на държавата Палестина без договорености" - заявява Файяд в едно интервю. През последните месеци се опитва да вдъхне вяра на своите съотечественици, убеждава ги, че създаването на Палестина е неизбежно и единствената пречка са преговорите, които според него, не ще осъществят палестинската мечта. Тази негова идея намира широка подръжка , морална и финансова в Европа и арабския свят. Израел засега се въздържа от коментарии на този план официално, но част от политиците и политическите коментатори изразяват загриженост и предупреждават , че едно международно признание може да доведе до нежелаеми и непредсказуеми последствия.
За разлика от други политически деятели, Файяд постоянно пътува, среща се хората, излага своите възгледи и им предлага да кажат своето мнение. Неговата работа контрастира с дейността на Махмуд Абас, който голяма част от времето е зад граница. Правителството на Файяд контролира малко повече от 40 % от палестинските земи, останалата част остава под израелски контрол. Секторът Газа е в ръцете на ХАМАС от 2007 година.
Самият живот на Файяд е отражение на проблемите. Живее на анексирания от израелтяните Източен Йерусалим като временен жител , заради привилегията , че е женен на жителка на Йерусалим и на няколко месеца трябва да подновява своите документи. Стратегията на Файяд се различава от предишните палестински лидери , които имаха принципа "всичко или нищо". Той е за сътрудничество с Израел и в същото време в противоборство по спорните въпроси. За времето на своето председателствуване съумя да въведе определен ред на Западния бряг, намаля корупцията и се нормализираха икономическите отношения. Съществува прозрачност на финансовата дейност и това довежда до нови инвестиции в икономиката и увеличаване помощта за икономически и социални програми.
Израел не скрива своето доволство от работата на Салам Файяд за установяване на порядък на Западния бряг , спиране на терора и безопасността. Обаче много израелски политици не са доволни от неговия проект. Те считат , че провъзгласяването на независимост без реален политически, икономически и социален контрол ще осложни още повече състоянието. Никъде в своята програма Файяд не споменава сектора Газа, където са на власт ХАМАС.
В отговор на тези аргументи Файяд отговаря, че съзнава трудностите , но е пълен с оптимизъм да реализира своя план. На въпроса , вярва ли той , че е симвом на надеждите на палестинците отговаря: "Като скромен човек по природа , не мога да не отговоря положително".

сряда, 5 май 2010 г.

Корупция 2

Написах, че всички в Израел очакваха нови арести на заподозрени в корупционния скандал "Холиленд" и не сбърках. Миналата неделя бяха арестувани още трима - бившия председател на директорите на най - голямата банка в Израел " Апоалим", Дани Данкнер , бившия началник на Земеделското управление Яков Ефрати и бившия заместник кмет на Йерусалим Поляк.
Против Данкнер бе открито дело в подозрение за различни финансови машинации и при призоването му за даване на показания бе неприятно изненадан, че срещу него е заведено още едно дело, този път за даване на подкуп на Ефрати и други лица за придвижване на неговите строителни проекти.
По версия на полицията Ехуд Олмерт и Ефрати оказват силна подръжка на строителния проект " Холиленд", защото са получили подкуп чрез посредника - бизнесмен Меир Рабин. Именно Данкнер подписва чек за 1,300,000 шекели за "консултация", като голяма част от тази сума отива в джоба на Рабин.Този Рабин е най-тайствената фигура в това дело. Син на председателя на равинатския съд в Тел Авив и племенник на Яков Ефрати помага на много строителни предприемачи да решат проблемите със Земеделското управление. Полицията го подозира в главна роля в изпирането на подкупите чрез пункт за обмяна валута в Бней Брак. Чековете се превръщат в налични и се предават на когото следва.
От своя страна Ефрати е близък съратник на Ехуд Олмерт, помогнал за това назначение. Ефрати се подозира в промяна статуса на земята от селскостопанска в земя за строителство на жилища, от което се спестяват милиони.
Логично следите водят към Олмерт, но да се докаже че е взимал подкупи е крайно сложно. Напомняме, че Олмерт, по версията на полицията лично не е получавал шекели и на неговата сметка не са постъпвали такива суми. Всички суми са били предназначени за покриване на различни разходи от Ури Месер - негов довереник и секретарката Шула Закен. По мнение на полицията същата Закен също не се посрамила да взема подкупи , които не е задължително да долари или шекели. Съществуват ювелирни украшения,недвижимост, различни подаръци. Ето защо тя бе арестувана на летището в Тел Авив веднага след пристигането от Лос Анджелис. Тя и Месер са плащали разходи на адвокати и Олмерт може да твърди , че няма понятие от това и не е знаел, че неговите подчинени са вършили нещо незаконно. В полицията имат сведения, че някои крупни бизнесмени са купували картини от неговата жена Ализа за 100 и повече хиляди шекели и на излизане "забравят" произведението на изкуството. Но значи ли това подкуп ?
В израелската преса се чуват гласове, че в кадециите на Олмерт и Лопулянски и други строителни предприемачи са получавали съвършенно необосновани намаления при заплащане на различни данъци.

вторник, 4 май 2010 г.

Територия за мир

С посредничеството на САЩ тази седмица ще се подновят израелско-палестинските преговори за окончателното решаване на конфликта. Основа на тези разговори са създаването на палестинска държава в " границите от 4.6.1967 година", разделянето на Йерусалим и обявяването му за столица на новата държава, въпроса за бежанците, съдбата на израелските селища на Западния бряг и др.
Двете страни дадоха своето съгласие за разговори без предварителни условия и Арабската лига и Великите сили подкрепиха това начинание.
САЩ трябва да бъдат много внимателни в това посредничество, защото ще възникнат множество проблеми от юридически характер, от това как ще се прочетат резолюции на ООН за определяне на границите и как ще се приложат. Защото граници от 1967 не съществуват !!. Докато между Израел, Сирия, Египет съществуват ясни граници , оставени от Британския мандат над Палестина между териториите на Израел и т.н, "Западен бряг "са неустановени граници от споразумението за прекратяване на огъня през 1949 година. Тези граници не са международно признати.
В Съветът за сигурност на ООН посланника на Йордания на 31 май 1967 година, броени дни преди началото на войната заявява: " Споразумението за прекратяване на огъня от 1949 година не определя граници".ООН приема резолюция 242 , която не фиксира граници. Британският посланник лорд Карадон отбелязва: "Няма определени граници в района, има черта на спиране на огъня". Американецът Артур Голдберг заявява , че " исторически в района няма определени граници".
През септември 1968 година президент Джонсон пояснява , че "връщането в границите от 4.6.1967 година няма да донесе мир , трябва да се създадат сигурни граници, основани на взаимното доверие".
Всички досегашни разговори и програми за мир, тази на Саудитска Арабия от 2002 г.,"Пътна карта" от 2003 г.,и други фиксират граници от 1967 , но те коренно се отличават от тези, установени при прекратяване на огъня през 1949 година. В писмо до Ариел Шарон - министър председател на Израел през 2004 година президента на САЩ Буш пояснява: " Няма съмнение, че при разговорите за установяване на границите ще послужат временните от 1949 година".Сегашният президент Обама в изложението пред ООН в 2009 година не забрави да спомене резолюция 242 на Съвета за сигурност като основа за решаване на конфликта.
Така че двете страни и техният посредник САЩ трябва да бъдат много внимателни в прочита и тълкуването на приетите документи от ООН или да приемат нова формула за териториален компромис.