Времето на Йосеф в Египет

Съгласно Устната, или равинистическата традиция синовете на Израел пребивават в Египет 210 години. Ако Изходът на евреите от Египет / съгласно Библията/ е станал в края на Древното царство , то заселването на Яков и неговото семейство в страната на фараоните е могло да стане в началото на този период от египетската история. Ако вярваме , че библейският Йосеф е заемал важно място , то не може ли да се намерят някакви сведения в египетските паметници?
От библейският разказ следва, че Йосеф е бил пръв помощник на фараона и тази длъжност е била създадена специално за него. Йосеф предлага на фараона да "намери мъдър човек и да го назначи над земята Египетска", на което фараона отговаря, че " по- мъдър от него/Йосеф/ не ще намери". /Битие,41:33-38/
В началото на Третата династия в Египет се появява уникална личност на име ИМХОТЕП. На стъпаловидната пирамида се е съхранил надпис:" Имхотеп - наместник на царя на Долен Египет, първият после царя на Горен Египет, администратор на Големия дворец, потомствен аристократ, главен жрец на Хелиопол, строител и т.н". Имхотеп е везир от времето на фараона Джосер. Бил е мъдър, лекар, притежаващ качества на маг и гениален строител: той е проектирал степенчатата пирамида.
В надписи, намерени в Южен Египет се съобщава, че по време на властването на Джосер се появява глад и фараона се обръща за съвет към мъдрия Имхопет. Той открива на фараона , разливите на Нил се контролират от Бог, чийто храм се намира в Елефантин.
А сега хипотезата!

• Ако предположим , че Имхопет е Йосеф от Библията, не се ли явява надписа историческа истина - седем годишен глад, като едно от наказанията, който Бога на евреите налага на фараона. Напълно е възможно, Йосеф да е разказал на фараона за Бог, като има предвид единният Бог на Авраам, Яков и Ицхак. Фараонът е заделил областта Гошен за евреите: "Земята Египетска е пред тебе. На добро място посели твоя баща и братя твои. Нека да живеят в земята Гошен". Възможно е също град Елефантина в съзнанието на египтяните от по-късни времена да се асоциира с евреите. Там още през 7 век до. нашата ера е съществувала еврейска община и даже еврейски храм. Там са намерени значително количество ценни ръкописи на еврейската община.


• Други паралели между Имхопет и Йосеф. В книгата Битие / 47:20- 26/ четем, че Йосеф е откупил за фараона земята на всички за зърно, което той е давал по време на глада. Сега земята е собственост на фараона. Египтяните могат да я обработват, но 1/5 част са длъжни да предават на фараона. В този период, известен като "век на пирамидите", Египет се превръща от племенен съюз в организирана държава. Именно Йосеф, закупил земята за фараона и могъл да направи такава централизация.


• Йосеф е древноеврейско име , но е съзвучно с името Хотеп, което е съставна част на някои египетски имена :Птахотеп, Аменхотеп и други. В Псалми /81:6/ се среща също вариант на името Йосеф - Йохосеф! Този Имхотеп не бил египтянин, в неговия портрет намираме семитски черти. И не намираме гробница на Имхотеп, като знаем как египтяните с уважение са се отнасяли към него. За Йосеф знаем, че останките му са изнесени от синовете на Израел./Изход.13:19/.


• Египтолозите делят историята на Древно, Средно и Ново царство, но това е прието условно. Древните египтяни не знаят такова деление, те са групирали своите своите царе по династии. Историците признават, че някои династии са съществували едновременно с други династии в различни части на Египет. Много от това, което историците причисляват към Древното царство може да се разглежда и от Средното и даже от Новото царство.

Както виждаме египетската история , съставена от откъслечни сведения може да има повече от една интерпретация и реално противоречие между библейската история и египетската историография не намираме. Напълно възможно е Имхопет да е нашия Йосеф от Библията!

Лявата ръка на Арафат

Една ексцентрична еврейска личност се отправи на оня свят. Равин Моше Гирш, водач на "Натурей Карта"/ Пазители,стражи на града/ почина на 86 години и този тъжен факт отново стана повод на религиозни и светски люде да се спомнят неговите проповеди и действия , предизвикващи насмешка и съжаление.
Равин Гирш бе зет на основателя на тази секта Арон Кацеленбоген, създадена през 1938 година в Палестина. Роден в Ню Йорк, учи в ешива,продължава своето образование и постепенно става религиозен авторитет. В началото неговите представи за религиозното законодателство са много либерални, но след завършване на престижния университет в Леквууд,щат Ню Джерси в неговия живот става преврат. Видният йерусалимски равин Кацеленбоген написва писмо до равина в ешивата с молба да му препоръчат жених за дъщерята и Моше Гирш се отправя за Йерусалим.Там намира убежище в ешивата "Тора ве Ира" и става член на малката секта "Натурей Карта", но никога не става израелски гражданин.
Философията на тази ултраортодоксална община е много специфична. Те считат, че еврейски суверенитет на Светата земя може да бъде установен само след като дойде Месията. Създаването на държавата Израел без санкцията Божия е осквернение на Божието Име.Тази уговорка е не по-малко специфична от тази на равините от дясното крило, считащи Шестдневната война през 1967 година като Божи знак за създаването на Велик Израел. Членовете на тази секта доста често стигат до крайности в желанието им да пренебрегват всичко свързано с държавата Израел. Нямат и не искат да имат израелско удостоверение за самоличност, говорят само на идиш, не признават израелската валута и се разплащат само в долари, някои не ползват електричество и са поставили в домовете генератори. След всяка израелска военна операция за ликвидиране на терористи, събаряне на незаконно построени домове организират демонстрации с изгарянето на израелското знаме.
Красноречието на Моше Гирш му спечелва признанието "външен министър на Натурей Карта". Умее да общува с учени, дипломати, журналисти и за тях той е ярък характер, позволяващ им да надзърнат в закрития свят на ултраортодоксите.
Връх на неговата известност става установяването на приятелски отношения с Ясер Арафат, които бяха широко рекламирани. С помощта на Моше Гирш, Арафат успяваше да демонстрира, че той и арабския свят нямат нищо против евреите - ето вижте, те сами са против еврейската държава на палестинска земя и го наричаше " моят министър по еврейските въпроси! За Гирш и неговите почитатели от "Натурей Карта" това бе демонстрация, че евреите могат да живеят с арабите и да практикуват своята религия без държава. Според него, цялата палестинска земя, завзета през войните трябва да им се върне.
Въпреки своите ексцентрични фотографии с Арафат равин Моше Гирш бе малък в сравнение с предишния "министър на външните работи" на сектата Лейб Вайсфиш. За него не бяха достатъчни думите: през 1950 година се отправя в разположението на йорданските войски само с тфилин за молитва и самоучител по английски език. Неговата цел е да се добере до Арабската лига в Кайро и да моли оръжие, с което членовете на сектата ще вдигнат въстание в Йерусалим. Йорданците го връщат в Израел, където е осъден на 4 месеца затвор и след това екстрадиран в САЩ. След известно време се връща в Израел и неговото безумие наслаждаваше светската и религиозната публика с диспути за Ницше, когото боготвори.
Равин Гирш бе развлечение в религиозния квартал "Меа Шаарим". Мнозина го уважават, но има и не малко врагове. Арабската преса постоянно му предоставя трибуна. На свадбата на едно от децата му присъствуват палестински журналисти и са поражено от видяното. След внасянето на жениха на стол, арабските гости признаха,че този обичай рабските жители на Галилия са взели от евреите. Веднаж на въпросът за кого ще бъде победата в една нова война, Гирш деликатно отговаря: "Когото повече обича Бог"!
Равин Гирш превърна своя живот в парадокс. Вайсфиш и другите около него бяха от друго тесто, от старото поколение. Гирш бе от друг свят, целуваше се с Арафат и отправяше анатеми за Израел, за което заслужи презрение от еврейския народ. Народ, в интересите на когото,според Гирш отдаде живота си.

Флотилия за "мир" или терор

Светът негодува заради блокадата на сектора Газа от Израел. Турция я обявява незаконна, порицава нехуманния и варварски характер. ООН и ред западни държави и пригласят, арабските страни се заканват, администрацията на Обама се чуди как да реагира. С една дума - колко проблеми с тези евреи !
Газа, в която управлява ХАМАС изведнъж се прави на жертва и забрави 4000 ракети , изстреляни срещу Израел през последните няколко години срещу гражданско население. Веднаж попаднах в Ашкелон по време на обстрел и смея да Ви заверя,че не се чуствувах комфортно. Не съм евреин, но с чиста съвест заявявам, че палестинците си заслужават тази блокада.
Така и сега с тази "Флотилия на мира", обявила че изпълнява хуманитарна мисия. Израелтяните помолиха корабите да се отправят в пристанището Ашдод, преминат митническа проверка и след това да ги доставят в сектора за своя сметка. Тази проверка не ще даде възможност за доставка на материали, с двойно предназначение /гражданско и военно/ на ХАМАС, както се опитваха и по рано. Израел вече два пъти прихваща кораби с иранско оръжие на борда. Представителите на тази "мирна" флотилия отказаха и израелските командоси бяха принудени със сила да я спрат. Разстрелът на 9 и раняването на 19 души бе законна самоотбрана на опитите на физическа разправа с прътове, вериги, ножове и др.
Защо предложението за проверка бе отказано? Защото идеята не бе доставка на хуманитарна помощ, а разкъсване на блокадата, която ограничава доставките на оръжие и военни материали за ХАМАС. След затварянето на границата с Египет и непрестанните бомбардировки на подземните тунели от страна на израелската авиация, боевиците на терористическите организации изпитваха остра нужда от военни материали.
Като малка и гъстонаселена страна Израел се е стремял винаги да не воюва на своя територия. При всяка възможност се е старал да реализира принципа " територия в замяна на земя". Спомняме се войната през 1967 година със завояването на Синай и Голанското плато. Ако не се приеме предложението за мир Израел задържа територия като буферна зона /Ливан/, за да защити своите граждани.
Израел излезе от сектора Газа през 2005 година, от Ливан през 2000 година и какво получи в замяна? Непрекъснати обстрели на населени места, десетки убити и ранени, опити за похищаване на военни и гражданско население, усилена милитаризация в Ливан и Газа, войствени настроения,създаване на мини държави с терористичен характер.
Заради това на Израел не остава друга възможност, освен пълна блокада, която ще предотврати допълнителното превоъръжаване на терористите. Но тази естествена самоотбрана се оприличава от световната общественост с военна диктатура, с апартейд, с расизъм и какво ли не още. Не остават назад и противниците на израелското ядрено въздържане. Миналата седмица и САЩ се присъединиха към консенсуса, осъждащ Израел за нежеланието му даже да говори за това.
Светът се умори с тези евреи, с техният отказ на всички призиви за национално самоубийство!

Неизвестни страници от историята

През 1969 година терористи от Националния Фронт за освобождение на Палестина планират покушение на Давид Бен Гурион. МОСАД, шведската и датската специални служби разкриват заговора, но остават неясни много обстоятелства...
На 22 май 1969 година датската служба за безопасност арестува трима в подозрение за атентат срещу Бен Гурион. Двама от арестуването са араби: палестинската художница Мона Сауди и гражданина на Ирак Раззак. Третият е шведа Ролф Свенсон. Обискирайки хотелска стая, полицията намира пистолет, граната и боеприпаси. От събраните сведения става ясно, че тримата замислят покушение над Бен Гурион по време на неговото посещение в Рио де Жанейро.
Но през 2002 година се появява биография на един от сътрудниците на шведската спецслужба, в която описва интересни подробности от това дело. Според следствието, Мона Сауди пристига в Стокхолм през пролетта на 1969 година за изложбата на палестински карикатуристи, запознава се със Свенсон и решават да организират терористичен акт. Отправят се в Дания и към тях се присъединява Раззак.
В хода на следствието Свенсон признава, че получава пари за своето участие от някакъв представител на датската разузнавателна служба. Сауди на свой ред признава, че получава оръжието от Свенсон, но отрича своята вина и го обвинява , че работи за МОСАД. След триседмично следствие тримата са освободени и делото закрито!
В интервю пред американският вестник Christian Science Monitor Мона Сауди заявява, че са и поставили капан и се чуствува невиновна. Но в отчета на шведската следствена група се съдържа твърдение, че Сауди е активистка на НФОП и взема участие в захвата на 4 самолета на 6 септември 1970 година в йорданската пустиня. Авиолайнерите са взривени, пътниците са освободени в замяна на палестински терористи.
Съдебният процес в Копенхаген през 1990 година над други терористи дава нови подробности за намеренията на тримата да организират терористичен акт. Той е планиран от Вади Хадад, близък помощник на лидера на НФОП Джордж Хабаш. Става ясно, че шведът Свенсон е поставено лице и действа с препоръката на МОСАД. Планът за ликвидирането на Бен Гурион е съществувал и зад този план стои НФОП, но израелската секретна служба е знаела на намеренията на заговорниците, следяла е техните действия и в крайна сметка ги неутрализира с помощта на Свенсон.
Архивните документи говорят, че убийството ще осъществи Раззак в Бразилия и Свенсон ще го снабди с оръжие. В египетските средства за масова информация обаче се появяват съобщения, че заговора е дело на МОСАД, решил да развали добрите отношения на Дания с арабските страни. Арабските журналисти пишат, че израелтяните се опасяват от популярността на антиизраелските рисунки на Сауди и я включват в заговора срещу Бен Гурион.
Не само Дания става арена на заговори за покушения от страна на палестински терористически организации. Няколко месеца преди описваните събития, четирима палестинци обстрелват в Цюрих самолет на "ЕЛ АЛ", където се намират восокопоставени израелски деятели. Израелските командоси откриват огън, убиват един, а останалите са арестувани от швейцарската полиция. В Египет са устроени демонстрации и датчаните се страхуват, че по време на съда над Сауди, Раззак и Свенсон ще се случи същото и свалят обвиненията срещу тях.
На 13 юни тримата напускат Дания. Раззак бърза да даде интервю пред египетския "Ал Ахрам" с опасенията, че МОСАД е по неговите следи и се кани да го отвлече.
Нови свидетелства по делото разкрива през 2009 година агентът на шведското военно разузнаване Гунар Екберг. Той е внедрен в палестинските среди , среща се с Хадад и след това съобщава на два агента на МОСАД с псевдоними "Дани" и "Мартин" за плановете на НФОП за тероризъм.
Когато палестинците разбират, плановете им за убийство на Бен Гурион са известни на МОСАД, започват да търсят осведомителя на израелтяните и бързо откриват Свенсон. Ръководството на НФОП приема решение за ликвидация, този път на Свенсон, но Екберг не открива неговото местонахождение.
Опитите на палестинците да открият Свенсон продължават дълго време, но без успех. През 1978 година Свенсон умира от естествена смърт и с това делото приключва, Раззак се скрива, Сауди продължава да рисува, открива след това своя страница в Интернет, където описва своето "славно минало", но повече в Дания не се появява...

Архивите на Арафат

Неотдавна информационната агенция на Тунис съобщи, че в страната е пристигнала делегация на палестинската автономия за конфидициални преговори с президента Бен Али, но още на следващия ден всички знаеха: палестинците искат да им се върне архива на Ясер Арафат.
Напомняме, Ясер Арафат - председателят на Организацията за освобождение на Палестина получи статус на политически бежанец по времето на последните дни на предишния президент Хабиб Бургиба, след напускането на Бейрут. Тогава Бургиба бе на 84 години и държавата фактически се управлява от неговата съпруга Басила. Този архив бе събиран дълги години и в Тунис бе под здрава охрана. След подписването на договора с Ицхак Рабин в САЩ Арафат се завръща в сектора Газа за да оглави палестинската автономия, а неговия архив остава в Тунис.
Преди три години новият председател на ООП Абу Мазен поканва главния пазител на архива Маер Ранем, с надеждата да получи документацията и го направи свой наследник. Веднага след отлитането на Ранем за Рамалла, президента на Тунис арестува целия архив и хората работещи в него.
При сегашното посещение палестинците молят да копират поне част от документите, но получават отказ. Абу Мазен настоява да получи архива, с обяснението, че той принадлежи на палестинския народ, на което Бен Али отговаря, че само съпругата на на Арафат Суха може да се разпорежда с архива, съгласно завещанието на покойния.
През 2005 година Суха Арафат подписва споразумение с Салам Файяд / министър- председател на автономията/. До края на живота си Суха ще получава 80 милиона долара, при условие, че ще живее в Малта и не ще публикува подробности от своя живот с Арафат. Ако наруши споразумението, всички плащания се прекратяват и банковите сметки се блокират.
През март 2010 година стана ясно от британски журнал, че Файяд е получил правото да се разпорежда с финансите на ООП. Надежни източници от Щвейцария определят 16 милиарда долара като минимум на палестинските сметки
Не се изненадваме на това богатство, събирано дълго и от различни източници - комунистическия лагер в миналото, арабския свят, западните страни. Наред с това можем да представим какви тайни съдържа архива на Арафат. Шефът на тайната полиция на Чаушеску Михай Пачепа заявява на следователите след смърта на своя патрон: "Арафат бе продажна личност. Той бе член на Социалистическият Интернационал на Вили Бранд и Бруно Крайски и едновременно агент на КГБ, получаваше огромни суми в долари от Москва и Риад и продаваше на американците тайните на съветската дипломация срещу Израел."
Наверно архивите така и ще останат затворени.

Подкупи,заплахи и шантажи - 1947 г.

Последният бестселър на професора от университета в Беер Шева Бени Морис "1948 г. История на първата арабско- израелска война" започва с поредната историческа сензация. Своето обемисто изследване Бени Морис започва не с 1948 година, а с драматичното гласуване през 1947 година в ООН за разделянето на Палестина на две държави и като начало ни запознава с резултатите от това гласуване. По версията на автора някои от латиноамериканските представители са били подкупени с 45 до 75 хиляди долара за "правилна позиция". От предварителните проучвания на израелската дипломация става ясно, че няма необходимото болшинство от 2/3 и редица влиятелни американски бизнесмени от еврейски произход започват да подкупват представителите на Латинска Америка и Африка. Ако някой от дипломатите отказват подкупите, в ход са шантажа и заплахите. Като пример Бени Морис посочва представителя на Либерия, за неговата неотстъпчивост е заплашван, че Либерия не ще продаде и тон каучук на световния пазар, ако не подкрепи разделянето на Палестина.
В подкрепа на своята теория, професор Морис пише, че в английски архиви се е натъкнал на документи, от които става ясно, подкуп от 75000 долара представителя на Венецуела е получил за да подкрепи разделянето на Палестина. Съществува съмнение /непотвърдено/ и за Коста Рика в получаването на 45000 долара..Така че, наред с заплахите и шантажа, израелските дипломати успяват да съберат нужното болшинство с помощта на доларите.
Това твърдение на Морис хвърля в паника консервативните историци, обвинявайки Морис в преиначаване на истината. "Неговото търсене в чужди архиви и вестникарски статии от преди 60-години е приоритет на "новите историци", който пренебрегват израелските архиви и се позовават на слухове и разговори в кулоарите" - заявяват те.
Значителна част от книгата е посветена на разобличаване мита за войната от 1948 година. Според Морис, евреите са спечелили тази война не благодарение героизма и мъжеството на бойците, а поради неорганизираността и слабата поготовка на арабските армии. В резултат на това, Сирия и Йордания още от самото начало прекратяват сраженията и остава да воюва само Египет. Новост в книгата е убеждението на професора, че причината за тази война не е територия, земя, а "джихад". Именно това считат част от арабските историци и Морис заявява, че поради тази причина установяне на мир сега и в бъдеще не е възможно. Всякакви мирни съглашения с палестинците са капан, като уловка той разглежда и сключените мирни договори с Йордания и Египет.
"Аз съм от "новото" поколение историци, които търсят и намирам истината не само в израелските архиви. По - рано се основаваха на спомени на очевидци и недостатъчните израелски архиви. Професор Михаел Коен и Том Сегев също изказаха предположение за наличието на 1 милион долара за "специални операции" от времето на войната през 1948 година" - заявява Бени Морис в интервю пред вестник "Едиот ахронот".
В същият брой на вестника са поместени и мненията на професор Анита Шапира. "През 1948 година всичко бе възможно, ако Бени Морис притежава такива документи, да ги покаже. Аз се съмнявам в британските документи, наличието на исторически факти от нашите архиви или от Ционистката организация в САЩ с това твърдение е друго нещо."
"Не познавам този случай - коментира професор Бар Зоар / биограф на Давид Бен Гурион/ - в обкръжението на Бен Гурион никога не се коментираха подобни въпроси. Иначе с латиноамериканските държави всичко бе възможно".