Преговори без бъдеще

На започналите преди няколко дни преговори палестинската автономия и Израел под опеката на президента Барак Обама , палестинските лидери не ще отстъпят и педя от своите предишни искания, ако нямат достатъчно основателни причини. Без тях те ще загубят своето лидерство. Нека си спомним обстоятелствата при подписването на съглашението " Първо Газа и Йерихон". За пет минути до церемонията за подписването в Кайро, Ясер Арафат отказва да подпише, Мубарак го хваща за яката и го наругава:
"Слушай, куче палестинско / точен превод!/, ти си длъжен да подпишеш!"
Арафат се връща в Газа и на него се нахвърлят палестински журналисти:
"Какво направи, ти си лидер на палестинската революция, а сега си кмет на Газа!"
Арафат отговаря:
"Нищо не можах да направя, всички арабски лидери ме принуждаха, особенно Мубарак. Беше невероятно трудно, безпрецедентно!"
И палестинските средства за масова информация констатират , че това е логично и че на такъв натиск не може да се устои.
Същото стана и сега. Абу Мазен сяда на масата за преговори без никакви предварителни условия. Израел не му обещава нищо, нито връщане в границите от 1967 година, нито прекратяване на строителството в еврейските селища на Западния бряг и Източен Йерусалим. Възниква въпроса - защо Абу Мазен отива на тези преговори? Не му остава нищо друго, освен да повтаря, че американците му оказват голям натиск. Те пък заявяват, - няма никакъв натиск, палестинците доброволно сядат на масата за преговори
С този натиск Абу Мазен ще маркира не своето желание, а реалните възможности. Ако го сравняваме с Ясер Арафат, то сегашния "раис" може много по-малко. Арафат имаше огромен авторитет,военна сила и бе майстор на политическата интрига. Той противопоставяше един на друг своите хора,разгаряше съперничество и ненавист и след това се грееше на този огън. Ако почустваше, че някой от заместниците му представлява угроза за неговата власт, създаваше нов заместник.
Абу Мазен това не умее, той е добър човек, умен, европейски образован. Не всеки учител може да стане добър учен, не всеки философ е годен за президент. Може би Абу Мазен много желае и за много е готов, но не може да направи нищо, защото няма власт в Газа, няма власт над ХАМАС даже на Западния бряг, няма и достатъчна опека над ФАТАХ.
Колкото до Нетаниаху, при него всичко е обратно - той може , но не иска! И може би е прав, договор се подписва с този, който ще го изпълни. Нетаниаху прекрасно разбира,че даже Абу Мазен и да иска да го изпълни, не ще може, защото след напускането на израелската армия на Самария и Юдея,тези територии ще се окажат веднага в ръцете на ХАМАС.
Преговорите между палестинците и Израел са особенно важни за Барак Обама, за да покаже, че притежава достатъчна сила, да изпълни своите предизборни обещания и най- вече заради изборите за сенат през ноември. Американците отлично разбират, няма никакъв шанс преговорите да доведат до някакво съглашение, това се превръща в някаква игра, обслужваща интересите на определени кръгове в САЩ и ще бъде истински успех, ако американския натиск доведе до някакво дългосрочно споразумение. В рамките на такова споразумение отново ще се съхрани сегашното статус-квo. Израел ще се откаже от разширяване на съществуващите селища на Западния бряг и ще се съгласи на някаква "палестинска държава" в бъдеще. Може само да се очертаят бьдещите граници,като Израел ще запази своите селища, а ще преотстъпи своя територия в пустите райони на Самария и най-вече в Юдейската пустиня.
НОВА ИНТИФАДА?
Когато преговорите в Кемп Дейвид под покровителството на тогавашния президент Бил Клинтън се провалиха, Арафат се опита на промени правилата на играта. Използва опита на Ариел Шарон да се изкачи на Храмовия хълм, където се намират арабските светини и предизвика въоръжен конфликт. Не мисля, че Абу Мазен ще повтори този трик. Настоящите преговори ще продължат, ще се отлагат, ще се съпровождат с безкрайно спорове и връщане в изходната точка. И може би ще има малка полза от това- палестинците и евреите да се научат да живеят един до друг.
Колкото до управниците в Газа, те заявяват, че с Израел може да се разговаря само от позицията на силата, както и да завършат преговорите. На масивни ракетни обстрели на израелските градове не ще се решат, защото разбират, че израелската армия е единствената сила, която може да сложи край на тяхната власт в Газа. И ХАМАС не трябва да разчита на нови, едностранни стъпки, които урониха престижа на Израел, след позорното напускане на Ливан и Газа. Израел напусна Ливан, ХИЗБАЛЛА имаше около 800 бойци, сега 30000 хиляди се издържат на ирански милиони и оръжие. Нейната сила вече превъзхожда ливанската армия. Когато израелската армия пресичаше границата в тъмната нощ, ливанските войници и селяните замерваха с домати и камъни израелските войници и ги проклинаше. ХИЗБАЛЛА престана да се страхува.
Друга причина, която ще доведе до провала на преговорите е израелската дипломация, неразбираща арабския свят. Тази дипломация и политика се строи по европейски модели, кьдето отношенията се градят на "дружески","неутрални","враждебни" и в отговор на това, следва нота. На Изток всичко е по сложно.Лидерите на Сирия и Египет например се ненавиждат, но това не им пречи да се срещат,прегръщат и целуват! Неучастието на външният министър Авигдор Либерман в преговорите сьщо е нонсенс,но то е предизвикано от неговите агресивни изказвания и програмата му за трансфер на територии и население,програма, която не се връзва с днешната "две държави за два народа".
Още не са започнали преговорите, а ХАМАС успя да извърши два терористични акта около Хеврон, уби 4 души и рани трима, с което изрази своето отношение към мирния процес.

Палестинските бежанци в Ливан и техните права

Уалид Джумблат, лидер на ливанските друзи напусна преди година прозападната коалиция и се присъедини към сирийския лагер. На 19 юли той отново предизвика смутове на политическата сцена с внасянето в парламента 4 законопроекта, призвани да осигурят някакви права на палестинските бежанци - свободно трудоустройство, право на медицинско осигуряване, пенсионна програма и избор на местожителство извьн бежанските лагери.
Всички християнски лидери, включително и генерала Мишел Аун се обявиха против тези законопроекти, а мюсюлманите дадоха да се разбере, че са открити за дискусия.
Същността на проблема е такава: на всички нива в ливанското общество присъства страх, че предоставянето на някакви права на палестинските бежанци, не само не ще доведе до подобряване на тяхните условия на живот, но и ще разруши чуствителния баланс между общините и консенсуса в арабските страни за завръщането на бежанците в Палестина.
Съгласно сведения на UNRWA / организация на ООН/ в Ливан се намират 425,000 палестински бежанци. Съгласно съглашението от Кайро /1969 г./ между ливанското правителство и ООП на Ясяр Арафат, палестинските бежанци трябва да живеят в лагери, да ползват административна автономия в тях,да носят орьжие само в лагерите. Ливанските сили за безопастност не могат да влизат в лагерите, но установяват постове около тях. Организацията на ООН се грижи за поддържане на приемливи условия на живот, създава образователна система, медицинско обслужване и доставя продукти. Досега на бежанците бе забранено да напускат лагерите, да търся работа навън или да купуват жилище. Нищетата, липсата на социални и политически права превръщаха лагерите в полигони на различни политически организации. Болшинството се рьководят от ФАТАХ, но ХАМАС, Народния фронт за освобождение на Палестина и други също присъствуват.
Раздорите между политическите групировки често води до насилие, съпроводено с престрелки, убити и ранени. Именно тук се събират привържениците на джихада, за да обсъдят планове за терористични операции срещу Израел и политическите противници в Ливан.
През 2007 година просирийски елементи организират терористични провокации в Северен Ливан и в продьлжение на месеци загиват 400 души, от които 168 войници на ливанската армия. Лагерът на бежанците е напълно разрушен и хиляди остават без покрив. Фракцията на Джибрил / НФОП/ създава укрепени позиции извън лагера и близо до границата със Сирия. Там сирийците струпват оръжие, тренират боевици, готвят операции срещу Ливан и местната армия не смее да се приближи.
Общата картина е достатъчно мрачна, но никой не признава , че ситуацията е в резултат от преднамерената арабска политика към бежанците. След 60 години Ливан е главната жертва на израелско-палестинския конфликт. Заселването на бежанците в лагери се прие като временно решение. Всички ливански правителства повтаряха, че бежанците ще се върнат в Палестина и отказваха да им предоставят право на жителство.
Липсата на надежда, страх,терор станаха основна черта на живота в лагерите и всички разбираха, че така не може да продължи дълго. Нито една правозащитна организация не изказа за защита на бежанците, арабските страни не се намесваха.
През юни делегация на палестинската автономия посети Ливан, срещна се президента Мишел Сулейман и много политици и те дадоха да се разбере, че палестинците продължават да остават гости в Ливан. Министър председателя Саад Харири заяви:
"Правителството носи отговорност за живеещите в Ливан палестинци, но международното общество трябва да положи максимум усилия за завръщането им в Палестина".
Харири и другите разбират, че предоставянето на право на работа и придобиване на жилище от бежанците ще удари по интересите на младите ливанци, имащи тези стремежи. Християнските партии не са готови за такива промени, защото подобряването на условията на живот на палестинците ще намали шансовете на християните и на края ще доведе до нова гражданска война, полезна само за Сирия.
Палестинските бежанци в Ливан и техните потомци сега получиха право на работа. Ред ограничения по-старому остават и не позволяват да се заемат държавни постове, няма членство в профсъюзите на медиците, адвокатите и инженерите. Не могат да изпращат своите деца в престижни училища, а студентите не могат да получават стипендии и намаления.
И все пак в лагерите цари известен оптимизъм. Оптимизъм, съчетан с крехки надежди от започващите преговори за окончателното регулиране на израелско-палестинския конфликт през тази седмица във Вашингтон.

Фукуяма и еврейски фундаментализъм

Преди 21 години американският професор от Харвард Френсис Фукуяма публикува изследване, в което прави извода, че след провала на комунистическите партии в източния блок студената война завърши, либерализма няма да има повече противници и ще тържествува.В книгата "Краят на историята и последния човек" Фукуяма пише :"Либерализмът се появява тогава, когато основаните на религия общества намират своята неспособност да обеспечат минимални условия за мир и стабилност.Теократичната държава в качеството на алтернатива на либерализма и комунизма днес предлага само исляма,...трудно можем да си представим, че това движение ще получи някакво разпространение"!
Според него изчезва идеологическата предпоставка за противопоставяне и стълкновенията между държавите ще бъдат повече единични случаи и бързо ще намират решение. Тази прогноза ни изпълваше с оптимизъм и всички очаквахме света да си отдъхне.
Последните години ни показа колко греши Фукуяма. Не само не се намалиха стълкновенията, но и приеха драматичен характер: Джордж Буш и Садам Хусеин, КНДР и Република Корея, Осама Бен Ладен и 11 септември, Насрала с неговата "Хизбалла", победата на ХАМАС в сектора Газа, Чавес и Венецуела, Иран с програмата за ядрено въоръжаване, войната на САЩ и неговите съюзници в Афганистан.
Вероятно не само Фукуяма сгреши, защото на хоризонта се появи нова болест - религия с нейното най- лошо проявление - фундаментализъм. Всичко гореизброено има връзка с религията и може да бъде окачествено като религиозен тероризъм. Светският тероризъм в лицето на "Червените бригади", "Сияйна зора", "Тамилски тигри", вероятно ще изчезне, не поради липсата на идеологически предпоставки, а заради глобализационните процеси.
Обаче религиозно мотивираните терористи намират легитимация в религията - ислам, християнство, юдаизъм и техните свещенни книги. Християнският фундаментализъм в Америка процъфтява, ислямския тероризъм се вихри по всички посоки на света, еврейския заплашително надига глава.
За ултрарелигиозните евреи всичко започва с Талмуда, където основополагаща концепция е богоизбраността на еврейския народ. Вярвайки, че са синове на Всевишния и са призвани да изпълняват неговите Заповеди, те се борят срещу светската държава и се надяват на Месията. С неговото появяване ще настъпи хилядолетно Божие царство, в което ще управляват посочените от Бог. Всички "неверници" ще загинат и ще останат единствено предано вярващите.
За ултраортодоксалните евреи защитата на това вярване може да се съпровожда с неподчинение и насилие, както срещу палестинците, така и срещу евреите. Подчинени на равините, ултраортодоксалните завземат незаконно земя, било тя държавна или на палестински араби, застрояват и обявяват за израелска територия. В отговор на палестинския терор нападат араби, убиват и раняват, палят автомобили, драскат по стените подстрекателски лозунги.
Корените на фундаментализма са дълбоко в миналото, но сегашното представяне е свързано с политиката.
Наличието на религиозни партии в Израел и представени в Кнесета представлява явление, противоречащо на Талмуда като - "стира менихубей" /противоречие вътре в себе си/. Религиозната етика , формирала се столетия гласи: "Презирай властта". Религиозните коментатори подчертават, че отклонението от този постулат води до отказ от идеала. Виждаме как се "реализира" този постулат и с какво ожесточение религиозните водачи се стремят към властта и всички блага, произтичащи от нея. Основа на религиозното съзнание трябва да бъде: "Не превръщай вярата в източник на обогатяване". Тоест: не използувай своята религиозност за министерски постове, привилегии и финансови дивиденти. Победата във войните през 1967 и 1973 години над слабите арабски армии, даде възможност да се да се освободи и обедини Йерусалим, Хеврон и други еврейски земи, предизвика силно религизно чувство и увереността на равини, генерали, интелектуалци и други личности да считат, че такава е Божията воля. Основаването на еврейската държава, заселването на територии, които те считат за еврейски се възприема като начало на спасяването на евреите. След това ще последва "съединяването" с библейската родина / Самария и Юдея/, което е заселване на цялата земя от Ефрат до Нил и не ще оставят и педя земя за другите народи. В началото фундаментализма носи преди всичко религиозен характер, но след победата на Менахем Бегин на изборите през 1977 година в съюз с религиозните партии, фундаментализма прие и политически окраски.
Кое кара ултраортодоксалната община да се противопоставя физически на органите на реда, да не признават държавата Израел, държава, която ги храни и защитава, да горят национални флагове в Деня на Независимостта, да палят обществено имущество, да презират всичко светско?
Еврейският фундаментализъм кара жените да се качват от задната врата на автобуса, да седят отделно, този фундаментализъм не позволява на министъра на околната среда да открие за посещение пещера , в която са намерени човешки останки на над 10000 години , само за да не си навлече гнева на вярващите, че сътворението на света е станало преди 5700 години! Тази болест разстреля министър- председателя Ицхак Рабин на централния площад в Тел Авив, а доктор Барух Голдщейн положи на пода в пещерата "Махпела" в Хеврон 37 молящи се палестинци.
Така изглежда еврейският фундаментализъм, който може да докара неизлечими беди на еврейския народ, както се е случвало много пъти през последните столетия.

Ще има ли някога Израел Конституция?

Изминаха повече от 60 години от създаването на държавата и Израел продължава да съществува без Конституция. Няма Конституция в нашето разбиране за основен закон, определящ основите на системата за управление на държавата и правата и задълженията на гражданите, но има 14 закона с елементи от законите от британския мандат над Палестина, които се приемат за основни и се тълкуват от Върховния Съд на Израел.
Още на първият Кнесет се създава комисия, която подготвя проект, който се дискутира няколко пъти и с това работата замира. Първият министър - председател Давид Бен Гурион, подкрепен от религиозните партии се отказват от Конституция, като този отказ се обяснява със следните причини:
- засега в новата държава живеят недостатъчно евреи. Не може държавата да приеме основен закон, с който да обвърже милиони, които още не са пристигнали,
- липсата на Конституция ще служи на интересите на управляващата партия МАПАМ и ще увековечи нейната власт в страната,
- явна отстъпка на религиозните партии, които винаги са били против секулярна Конституция.
- наличието на араби в държавата и нежелание на еврейските бащи на народа да определят тяхното гражданско и фактическо състояние,
- започналата Война за независимост и установяване на полувоенен режим, целящ да постави на крака новата държава.
Влияние върху това решение оказва британския мандат Палестина по решение на ООН и твърдението, че Декларацията за независимост съдържа всички елементи на граждански свободи и основни принципи на ръководство.
В резултат на това , импровизирания режим на Бен Гурион се трансформира в една приемлива демокрация, която със своя темперамент и въпреки проблемите с малцинствата и голямата роля на армията в обществения живот се налага.
В последните години бяха обнародвани няколко проекта за Конституция, които можем да разделим на два вида: такива, които приемат една от страните в спора между религиозни и светски граждани, между араби и евреи и такива, които се опитват да намерят компромисно решение на основните въпроси.
Аз не приемам страна в дискусията, но смея да твърдя, че докато не се отдели религията от държавата, Конституция в Израел не ще има. Религиозните партии не искат да заменят Библията за Конституция, компромис с тях е немислим. Опитите на бившия председател на Върховния съд Меир Шамгар да предложи компромис със затваряне на търговските центрове в събота и увековечаване контрола на равините в бракоразводната сфера не се приемат сериозно. Проблемите с арабското малцинство още повече засилват засилват търканията между партиите и тук компромис не съществува. Как ще искаме от арабските депутати в Кнесета да подкрепят Конституция, в която е записано, че "Израел е държава на еврейския народ", по думите на Бениамин Нетанияху, а министъра на външните работи Либерман иска от арабите да положат клетва за вярност ? "Няма държава без Конституция", заявяват привържениците на левицата, десните отговарят, че ние сме народ на Библията и не можем да пренебрегнем нейната роля в обществото.
Така че, докато не се отдели религията от държавата и не се реши въпроса с нелоялните арабски граждани е по - добре да останем привърженици на "безконституционното наследство" на Бен Гурион.

На Близкия Изток има и еврейски бежанци

На предстоящите преки преговори, палестинската автономия ще постави като главен въпрос бежанците, напуснали родните места в резултат от войните през 1948 и 1967 година и компенсация за загубено имущество. Но в историята с бежанците на Близкия Изток има и еврейска страна.
След създаването на израелската държава, болшинството арабски страни обявяват война и положението на евреите в арабските страни става нетърпимо. В първите десет години - от 1948 до 1958 години - 256,000 евреи напускат Мароко, 140,000 изоставят Алжир, 120,000 бягат от Иран, 103,000 от Тунис, 75,000 от Египет, 65,000 от Йемен, 20,000 от Сирия и 5,000 от Ливан. В следващите 10 години още 500,000 евреи от арабските страни намират убежище в Израел.
На желанието на палестинците да се завърнат по родните места и да получат компенсация, Израел отвърна с вече приет закон, който задължава арабските страни да заплатят компенсация на евреите, напуснали местата на живеене. И този закон да бъде неотменна част от всяко споразумение за мир. Всеки път, когато израелското правителство упоменава " бежанци",има предвид и евреите без значение причината, която ги е накарала да напуснат - политическа, икономическа, антисемитизъм.
Защото с напускането на арабските страни, евреите оставят имущество и активи в банките, земеделски земи, предприятия и др.,които по сметките на Министерството на финансите на Израел е на стойност 100 милиарда долара.
Създадено е ново държавно управление, което събира информация от бежанците, регистрира и оценява загубените активи и се надява да представи иск в международен съд за парично обезщетение. Тази инициатива е в отговор на исканията на палестинците.
След Войната за независимост на арабските бежанци не е разрешено да се завърнат и израелското правителство взема в свои ръце територия от 16,5 хиляди кв.км.,обявена за изоставена.
В последствие е приета резолюция на ООН под номер 194, имаща обаче само препоръчителна сила - на палестинците следва да се предостави правото да "живеят в мир със своите съседи" и им се предлага да се завърнат по родните домове. Израел не се съгласява и приема закон, с който обявява изоставените земи за държавни.
Правото на палестинците да се завърнат и получат компенсация е абсолютно и признато от международните закони. Но и евреите имат такова право!
Прогноза - с образуване на палестинската държава по родните места може би ще се завърнат хиляди араби, но само в територията на Палестина и компенсация няма да получат. Международните закони ще задължат Израел и Палестина да решават въпросите за компенсация, но преговорите ще се водят дълги години и в края на краищата не ще се изплатят.

Махмуд Абас и преките преговори

Махмуд Абас ще направи всичко възможно за да провали преките преговори, започващи в началото на септември във Вашингтон . Ще се откаже от предложенията на Йерусалим, ще предявява нови и неизпълними условия и ще използва всякакъв предлог, за да обвини Израел в провала им.
Обърна се към Арабската лига за благословия и след получаването и предявява искания за спиране на строителството в Йерусалим и еврейските селища на Западния бряг. Нежеланието му да седне на масата на преговорите без предварителни условия,не се явява резултат от идеологията. Става въпрос за текуща палестинска политика и проблеми в самата автономия.
Реално Махмуд Абас не представлява никого.. Срокът на неговото управление изтече през януари 2009 година. Единствената причина да стои на поста глава на ФАТАХ и автономията е настоятелната молба на САЩ да не подава в оставка и да прави вид, че е "законен представител на палестинския народ".
Но въпросът е не само в пълномощията, даже и да се продължат още година,година и половина, той не разполага с политическа воля да сключи мир с Израел. Днес, не Махмуд Абас, а ХАМАС има преобладаващо влияние в палестинската автономия и е реална сила. Това се прояви още през 2006 година, когато ХАМАС удържа съкрушителна победа на изборите. И ако се проведат сега нови, независимо от политическата и финансова подръжка на на САЩ и ЕС за ФАТАХ, ХАМАС ще удържи нова победа.
Такива са реалностите, но Белият Дом и Брюксел като че ли не ги забелязват.
Спокойствие и стабилност на Западния бряг има не защото действуват структури на автономията, а защото живота се регулира от израелската армия. В момента, когато израелската армия напусне Самария и Юдея, ХАМАС с лекота ще ги завладее, така както направи в сектора Газа. Даже и да подпише съглашение с Израел, Махмуд Абас не ще може да изпълни обезателствата и ще стане политически труп още до провъзгласяването на палестинската независимост. Защото съществува ХАМАС, който не признава Израел! Каква ще бъде тази палестинска държава, в която ХАМАС ще управлява в Газа, а ФАТАХ на Западния бряг?
Когато се подновиха обстрелите с ракети на еврейските селища, в средствата за масова информация се появиха коментари, че ХАМАС се стреми да провали преговорите. Но истината е друга - ХАМАС е основния играч. САЩ и ЕС не трябва да си заравят главата в пясъка, защото политическия театър се превръща в театър на абсурда. От тук до нова трагедия е само крачка. Създаването на такава държава не е в интерес на никого. Единственото условие е политическо, териториално,финансово и социално единство на Западния бряг и сектора Газа.

Опит за интервю

Веднъж почиствах градината на 4-етажен дом на ултраортодоксални евреи /ашкеназим/ в Бней Брак и след приключването на работата се изкачих, за да си получа възнаграждението. На позвъняването ми отвори 12-13 девойка, която не ме погледна и веднага извика майка си. И само в присъствие на родителите се съгласи да ми отговори на въпросите, който ме интересуваха.

Въпрос: Каква оценка имаш по история?
Отговор:.......?
Въпрос: А по география?
Отговор: Не учим география.
Въпрос: А какво учите в училище?
Отговор: Тората.
Въпрос: Какво е телевизия?
Отговор: Нещо, където показват лоши неща.
Въпрос: Какво показват по телевизията?
Отговор: Това, което са заснели.
Въпрос: Защо нямате телевизия?
Отговор: Защото е забранено.
Въпрос: Кой забранява?
Отговор: Ребе.
Въпрос: Ако ви се роди братче, как ще го кръстите?
Отговор: Ребе ще каже.
Въпрос: Защо ребе?
Отговор: Защото има божествено излъчване.
Въпрос: Ако трябва да сменяте квартирата, къде ще се настаните?
Отговор: Ребе ще каже.
Въпрос: Знаеш ли какво е затвор и какво правят там?
Отговор: Учат Тората всеки ден и не могат да излязат.
Въпрос: Какво работи баща ти?
Отговор: Той не работи, той учи Тората.
Въпрос: Защо не искате да учите заедно с девойки - сварадим?
Отговор: Защото са черни.
Въпрос: Имаш обици, това разрешено ли е?
Отговор: Да, но не дълги.
Повече не ми отдаде да питам, но и това което чух ми бе достатъчно.
Когато трябваше да си получа парите за извършената работа, домоуправителката ги постави на масата, защото не може да се докосва до чужд мъж.

"Подарък" от Авраам Бург

Бившият спикер на израелския Кнесет и бивш член на партията "Авода", Авраам Бург обяви , че планира създаването на нова израелско- арабска лява партия. Тя ще се нарича "Шай", което на иврит означава "подарък", абриавитура на думата - "равенство в Израел".
Платформата на партията и списъка с кандидатите на бъдещите избори ще бъдат публикувани в навечерието на изборите през 2013 година.
"Най- важният въпрос в сегашно време за Израел е изкривяването и подценяването на ценностите на нашата демокрация,- заявява Бург в интервю за "The Jerusalem Post". Разривът между бедни и богати, ашкеназим и сфарадим, евреи и араби - всичко това е резултат от всеобщо неравенство. Израел се превръща в националистическа, фундаменталистка, теократна държава".
Напомняме, че Бург напусна политиката през 2004 година, след 12 годишна работа в Кнесета и драматичен провал за победа на праймериз в партията "Авода".
В годините след това, многократно предизвикваше буря със своите изказвания, сравняващи Израел с Германия от 30- те години на миналия век,призоваваше за отмяна на Закона за заврьщане на евреите, Израел не бива да се нарича държава еврейска държава, защото в Палестина живеят и араби. Става гражданин на Франция и гласува против Саркози.
На митинг в йерусалимския квартал Шейх Джаррах, Бург съобщи, че новата лява партия е неоходима,защото сегашните "МЕРЕЦ" и "АВОДА" са " политически трупове".
"Партията "Шай" ще излезе далеч зад парадигмите на класическия ционизъм, защото не намира място на израелските араби"- и допълва, че новата лява партия ще сътрудничи със всички," които искат да се върнат в мирните граници и да спрат окупацията".

Арабско гето

В арабското село Валаджа, разположено на границата между Йерусалим и Западния бряг живеят 2000 палестинци. След войната през 1967 година селото влиза в границите на Източен Йерусалим, но неговите жители получават лична карта, като живеещи на Западния бряг. В резултат възниква абсурдната ситуация, при която стотици се оказват незаконни жители в собствените домове.
За строителство и разширение на домовете жителите на Валаджа са длъжни да получат разрешение от Министерството на вътрешните работи, но план за строителството не съществува. И понеже няма план палестинците строят нелегално. За десетилетия възникват нови домове и обществени сгради, а сега властите вземат решение за разрушаване на всичко построено, което пречи за довършване на стената за безопасност. На същата тази стена пречат и стотици маслинови дръвчета!
Влизането и излизането от селото е възможно само на един КПП. Строежът на стената преминава съвсем близко до домовете и ги ограничава в достъпа до земеделските участъци и гробовете на предците.
Някой ще каже, че бедственото положение на палестинците е резултат от положението в областта на безопасността. Други, че това е системен план за ликвидация на поредно арабско село. Трети ще отдадат това на бюрокрацията в израелските държавни учреждения. Но на жителите на Валаджа не ще стане по-леко, те се задъхват от безнадежност и отчаяние, превръщат се в хора без земя и бъдеще в родното село.
Израелтяните считат, че стената за безопасност ще ги защити от набезите на терористите, но в такъв вид, в който се строи тя подкопава техните морални норми и позиции в света.
Създаването на непоносими условия за палестинците, отказа на разрешения за строителство, събарянето на домове, лишаването от израелска лична карта, и накрая изграждането на стена, опасваща селото от всички страни е повод да се твърди, че Израел е окупатор и се старае със сила да изхвърли палестинците от родната земя.
Или може би има връзка между митарствата на палестинците и близкото еврейско селище Гиват Яел, където се предвижда строежа на 1200 нови домове?
Става въпрос за живи хора, чийто ежедневие се превръща в изпитание, без здрав морал и смисъл. Стената превръща селото в гето, този път арабско.

Мойсей, Десетте Божи Заповеди и израелската пустиня

Италиянският изследовател Емануел Анати е уверен: библейския Мойсей е получил Божите заповеди на хълм в пустинята Негев, в сегашен Израел и той не се съмнява, че неговият тезис ще бъде официално признат от Ватикана. Тази своя теория Анати представи по време на презентацията на нова книга в Теологическата семинария във Виченца /Италия/.
През 2001 година професор Анати издава на английски език своята книга "Загадките на хълма Цион - архелогически открития на Хар Каркум". В нея авторът допуска , че на хълма Хар Каркум, на 25 км от големия кратер Рамон Мойсей е получил Десетте Божи заповеди, а не в пустинята Синай, около манастира Света Катерина.
Анати заявява, че неговата теория е истинска революция в разбирането на библейските събития и твърдението за Изхода на евреите от Египет 1000 години по- рано. Ако неговата теория е вярна, напускането на евреите е станало межди 2200 и 2000 година преди новата ера. Според еврейската историография, Изходът е станал през 1313 година до н.е. Досега католическата църква считаше, че Елена, майката на византийския император Константин е намерила остатки от кръстта на Исус на планината Синай и построява църква през 330 година от н.е.
Архелогическите находки на хълма Каркур направени от Анати говорят за светилище, жертвеници, скална живопис и множество таблички, приличащи на тези, на които са били изсечени Десетте Божи Заповеди. Освен това самият вид на хълма отговаря на представите за библейска планина.

"Когато евреите напускат Египет се добират до Арава. Те не могат да попаднат в района на манастира Света Катерина, защото в Библията се говори, че се отправят в Нахал Цин и след това в Хеврон. Бежанците от Египет се движат на север, а не на юг в посока на Синай" - твърди Емануел Анати.
Той разбира , че много от архелозите, най-вече израелските ще му възразят. Професор Финкелщайн от университета в Тел Авив не е съгласен с хипотезата на Анати. "Аз не виждам връзка между находките от Третото хилядолетие до новата ера и историята на Изхода. Да се броди с Библия в пустинята в едната ръка и лопата в другата не е метод на изследване през 21 век", заявява той по първи канал на израелската телевизия.
Въпреки заявленията на Анати за сътрудничество с Ватикана, досега не постъпила официална реакция, египтяните също мълчат.
Професорът свободно владее иврит, бил е преподавател в иниверситета в Тел Авив и извършвал археологически разкопки в пустинята Негев.

Галахически постановления

Еврейските духовните лидери стигнаха до извода, че използуването на " съботните лифтове" се явява сериозно нарушение на светостта на съботата. Това са лифтове, които работят автоматически и спират на всеки етаж, без намесата на човек. Авторитетите считат, че лифтовете са станали прекалено умни и са престанали да бъдат "кошерни". Умният лифт взаимодействува с пасажерите, даже тогава, когато няма необходимост от натискане на бутона. От това следва, че религиозните евреи трябва да изкачват и слизат по стълбите по време на съботата.

БАДАЦ - висш орган на израелската ултраортодоксия е постановил, че религиозните евреи не могат да закупуват акции на израелски компании. По твърдение на съдиите, всички израелски компании, инвестиционни фондове, пенсионни каси нарушават светостта на съботата, носят печалба и следователно религиозния еврей не трябва да бъде партньор. Същото важи и за дъщерните компании, за фирмите, търсещи нефт и газ, работещи в събота.
Вместо това БАДАЦ препоръчва да се влага пари в облигации. За разлика от акцията, облигацията не дава право на глас в компанията и закупуването и не се явява партньорство. За да не загубят клиенти от религиозният сектор, редица инвестиционни компании са създали специални фондове и са получили печат за "кошерност" от БАГАЦ.

Сирия, Израел и Голанското плато

Израелска станция за
ранно предупреждение

След съглашението в Осло, легитимиращо Организацията за освобождение на Палестина като представител на палестинския народ и началото на преговори за уреждане на конфликта в Близкия Изток, пратеник на американския президент пристига в Дамаск, за да информира президента на Сирия Хафез ал Асад и да го подтикне към мирни преговори с Израел.
- Господин президент, ако се съгласите на преговори с Израел, ние Ви гарантираме, че ще получите Голанското плато обратно. - заявява американския пратеник.
Хафез ал Асад отговаря:
- Окей, но какво ще получа в замяна?
Американецът счита, че не е разбран правилно и пояснява:
- Ще получите обратно Голанското плато, окупирано от Израел през 1967 година.
Хафез ал Асад раздразнено:
- За Голанското плато разбрах, но каква ще бъде наградата?
Пратеникът моли за разяснение и президента Асад му дава пример - Ануар Садат подписа договор за мир с Израел и получи обратно Синайската пустиня с нейните петролни кладенци за 3 милиарда долара на година и 800 милиона долара ежегодна финансова помощ от САЩ.
- Искате да сключа мир с Израел само за една базалтова плоча? - завършва Асад.
С този разговор от преди 16 години ще ви въведа в историята на опитите за мирни преговори между Сирия и Израел и ще опитам да обясня тяхната безнадеждност. От проблемите между палестинци и израелтяни забравихме, че в тази игра има още един играч - Сирия. По време на Шестдневната война през 1967 година Израел завладява Голанското плато, задържа го и през 1981 година с решение на Кнесета го обявява за част от Израел. Въпреки скромните размери , тази територия е от изключително значение и за двете страни.
За Израел, това плато от 1160 кв.км. и височина 800 метра над м.р. е важно по две причини - военна и икономическа. Военна, като естествена преграда между двете страни и наличието на станция за ранно предупреждение на Хермон. Платото е осеяно с армейски бази и съединения, готови да дадат отпор на сирийската войска. Наличието на танкови и ракетни корпуси на 50 км. от Дамаск се разглежда от израеляните като достатъчен възпиращ фактор. Икономическа , като част плодородна земя и най- вече заради водата.
За Сирия е важно да получи Голанското плато обратно, защото е негова територия от векове и най - вече заради унижението от военната катастрофа през 1967 година.
Началото на конфликта е през 50-те години на миналия век и е свързан с водата, която на Близкия Изток винаги е водела до войни. Наличието на реката Йордан, извираща в подножието на Хермон и вливаща се в езерото Кинерет е повод за постоянни въоръжени сблъсъци, атаки на селскостопански обекти, разрушаване на заградителни съоръжения за отбиване на водата ту в едната,ту в другата страна. След 1967 година Израел прибира двата водоизточника Дан и Банияс и отхвърля Сирия от бреговете на Кинерет.
Първите опити за помиряване предприема Ицхак Рабин, в качеството му на министър председател от либералната партия "Авода". Рабин с посредничеството на САЩ предлага да върне голямата част от платото с всички селища на друзите, останали на платото и след войната, да запази изворите на Йордан и източния бряг на Кинерет. По време на британският мандат над Палестина разделителната линия между двете държави бе по върховете, заради опасенията от непрекъсващи войни. Рабин се опира на това, но Хафез ал Асад не се съгласява, иска излаз на Кинерет и предявява искания за земи, които никога не са били сирийска територия. Убийството на Ицхак Рабин слага край на преговорите. Неговият наследник Шимон Перес продължава политиката на своя патрон, но нахлуването на израелската армия в Южен Ливан прекъсва контактите за дълго време.
През 2000 година двете страни са близко до подписването на мирно съглашение. Разговорите се провеждат в малкото градче Шепърсфилд под покровителството на Бил Клинтон, като начело на сирийската делегация е външния министър Фарук а Шара, а израелтяните са представени от Ехуд Барак. С посредничеството на Джонатан Щварц са подготвени и разменени документи, решаващи почти всички проблеми. Сирийците ще получат Голанското плато обратно и малък излаз на Кинерет, Израел ще запази станцията на Хермон и изворите на Йордан. Необходима бе една последна среща за малки уточнявания, но в този момент Барак я отменя и не подписва споразумението. Неговият страх, че не ще може да обясни на своя народ напускането на Голанското плато, признато от Кнесета за израелска земя, можем да потърсим в наследството на Рабин. Той бе убеден, че истински мир със Сирия ще настъпи само тогава, когато Израел върне земята, но не ще може да обясни тази стъпка заради особеностите на израелската политика. В голямата си част правителствата в Израел са коалиционни, включващи всякакви партии - леви, десни, центристки, религиозни, ултрарелигиозни, арабски и ще бъде много трудно, почти безнадежно да се прокара такъв закон в Кнесета. В основата на тази безнадеждност бе и отказа на Барак да сложи подписа си под едно такова споразумение. Бил Клинтон и Фарук а Шара са дълбоко розочаровани и преговорите са прекъснати.
След смъртта на Хафез ал Асад, неговият син Башар посещава Турция и моли за посредничество Ердоган. Тази помощ дава определени резултати - договаря се съвместно ползване на водата, Сирия се съгласява на превръщането на 1/3 от платото в парк, в който израелтяните ще могат да влизат без визи, изтеглянето на израелските войски ще продължи 5 години, без да се разрушава построеното, Израел ще построи опреснителна станция за вода в Тартус. Но Втората ливанска война на Израел с "Хизбалла" и операцията в сектора Газа отново прекъсват контактите.
Сега правителството на Бениамин Нетаниаху не прави опити за подновяване на преговорите.Самият той говори, че сигурността и гаранциите за нея са по важни от земята, но не предлага нищо ново. Липсата на ясна програма по отношение на Сирия е резултат от нежеланието да върне чуждата земя и съобразяване с настроенията на религиозните партии, ратуващи за Велик Израел. Според него, Сирия не е заинтересована от мир, оказва постоянна финансова и материална помощ на "Хизбалла", всячески поддържа ХАМАС и се сдружава с Иран, с неговите закани за заличи еврейската държава от лицето на земята. Нетаниаху се зае с мирния процес с палестинците с надеждата, че един положителен резултат ще направи Сирия по - отстъпчива.

Моята прогноза - в интерес на двете страни е да съществува спокойствие и ред на Голанското плато. От 1974 година досега е имало само две стълкновения - едното за водата и другото на снежната писта на Хермон. Двете страни се държат така, като че ли няма проблем между тях; Сирия се е заела отново с Ливан , а Израел с палестинците, отвреме на време се разменят остри реплики между политици, които заемат ден-два колоните на вестниците и всичко замира. Така ще бъде и в бъдеще. Ще се предприемат плахи опити за договаряне, ще се търсят посредници за това. Сирия не ще направи опит с военна сила да си върне платото, защото ще понесе още един удар. Следователно - Сирия ще получи Голанското плато обратно, само ако Израел пожелае. Но кога Израел ще пожелае, само Господ знае!

История с география

В светлината на събитията в Газа с тъй- наречените "флотилии за мир" и обвиненията , че Израел е превърнал сектора в "затвор под открито небе", няма да бъде излишно да си спомним какво направиха турците през 1974 година в Кипър.
Отношенията между Турция и Израел, до скоро сърдечни и приятелски, претърпяха изменения след идването на исламистите на власт. След военната операция на израелската армия срещу ХАМАС през зимата на 2009 година министър- председателя на Турция Реджеб Ердоган гневно и рязко осъди Израел за "нечовешките действия, способни да доведат до самоунищожение" и намери сили да привлече на своя страна даже и Бог: " Аллах ще накаже тези, които нарушават правата на невинни хора".
Словестни нападки и оскърбления получи и президента на Израел Шимон Перес по време на икономическия форум в Давос, последен акорд в тази шумотевица бе отзоваването на турския посланник от Тел Авив.
Но моят въпрос е - колко по "жестоки и безчовечни" са действията на израелската армия сега ,пред действията на турската армия в Кипър тогава, през 1974 година?
По време на нахлуването на турската армия в Кипър е използван напалм, по данни на Minority Rights Grouo International. Израелтяните в Газа използуваха предимно конвенционално оръжие и се стремяха да сведат до минимум жертвите сред мирното население.Само в няколко случаи използуваха фосфорни бомби, забранени от Женевското споразумение.
Окупацията на северната част на Кипър се съпровожда от етническо почистване. Израел само направи "етническа чистка" на своите граждани, принудително изсели 8000 души от еврейските селища в Газа.
Завладяването на Северен Кипър принуди бягството на кипърските гърци и създаде Турска република Северен Кипър като турска колония / част от българските турци, напуснали България през 1989 година са заселени на острова/. В отличие от това сектора Газа има пълна автономия и провежда независима политика.
Причината, заставила Израел да извърши военна операция в Газа е не подчинение на Газа, а защита на своите граждани от непрекъснатия обстрел на еврейски селища в близост до сектора. Турция въвежда своята войска, не за да защитава своите граждани , а за създаване на плацдарм за своята агресивна политика.
Турция провежда политика на колонизация на гръцките земи, без надежда някога гърците да си ги получат обратно. През 1973 година турската община е 120000 души, сега наброява повече от 160000. В секторът Газа не останаха евреи.
Турците построиха стена , отделяща северната и южната част, а израелтяните направиха стена, защищаваща от нахлуване на терористи и самоубийци.
Турците направиха Фамагуста - "град- призрак". Израелтяните съкрушиха Кунейтра на Голанското плато в "град- фантом". След превръщането му в руини , града е предаден на сирийските власти, но по политически причини не е възстановен и заселен.
Сравнението не е в полза на Турция, но преди да обвиняват и злепоставят да бяха погледнали в собствения двор. Израелтяните също има от какво да се срамуват. Или както казват - "всички са маскари!"