Кога Израел ще удари Иран?

Част от моите читатели се интересуват как Израел ще реагира на разгръщата се ядрената програма на Иран. Ще се опитам да им задоволя любопитството, но трябва да предупредя, че да се предсказват събития в Близкия Изток е все едно да се решават уравнения с много неизвестни.
В регионалната политика има толкова подводни течения с неочаквани завои, че никакъв анализ не може да отчете възможните метаморфози и да се предвидят последствията от едно или друго събитие. Логиката тук не работи. Когато предполагаме, че ще избухне война, нищо не се случва. После на най- неочаквано място започват насилие и терор. Мисля обаче, че сега се струпват черни и опустушителни облаци , и източник на тази чернота е Иран.
Болшинството политически наблюдатели в Израел са убедени - вероятността израелската авиация да нанесе удар по иранските ядрени обекти превишава 50 %, и даже се опитват да отгатнат времето за тази атака. Тези прогнози се основават на изказванията на израелски политици и членове на Кнесета, репликата на министър председателя Бениамин Нетаниаху.
" Ние ще започнем да оценяваме нови възможности за спиране на иранската ядрена угрoза, ако международните санкции не принесат някаква полза."
Още през 2004 година тогавашният министър- председател Ариел Шарон заяви, че Израел не ще приеме ядрен Иран. Неговата позиция след това се поддържаше от Ехуд Олмерт в качеството му на премиер, от Барак като министър на отбраната и много други. Незaвисимо от политическите убеждения, всички политически партии в еврейската държава са в консенсус относно заплахата за Израел от иранската ядрена програма.
Израелската армия притежава всички средства за една такава атака - самолети Ф15 и Ф16,достатъчен брой противобункерни бомби, на път е сделка за 20 самолета Ф35. Всичко това, наред с внезапната атака на реактора "Озирак" през 1981 година в Ирак и предполагаемия ядрен обект в Сирия през 2004 година са достатъчни доказателства за нежеланието на Израел да има ядрени съседи.
На израелските коментатори пригласят и американски автори, които убеждават, че САЩ не ще се решат на военно решение на проблема, заради мястото , което заемат в света и ангажиментите в Ирак и Афганистан. Но ще предоставят мълчаливо тази възможност на своя единствен сьюзник в Близкия Изток - Израел. Привърженик на тази идея е Джефри Голдберг от списанието "The Atlantic". Според него Израел ще използува някой от следните маршрута:
- въздушен коридор през Саудитска Арабия,предоставен под натиска на САЩ,
- въздушен коридор между Сирия и Турция / без разрешение от страните, но почти невъзможен, заради конфликт на интереси между Турция и Израел в последно време/
- пряк полет през Йордания и Ирак/ най вероятен/.
В същото време Дан Мърфи от "Тhe Christian Science Monitor" e убеден, че Израел не ще се реши на ракетен удар по Иран по следните причини:
- една такава атака ще нанесе непоправими щети на САЩ като световна сила и неговия съюзник Израел. След евентуална атака ще последват реакции на "ХИЗБАЛЛА" в Ливан, Сирия, от палестинците с неговите терористични организации и целия арабски свят,
- втората причина : не може да се спре ядрената програма на Иран, може само да се отложи за 3 - 5 години. Има ли смисъл от регионален конфликт само ако се намалят темповете на разработка на ядрено оръжие? Смисъл има, ако в резултат от конфликта се събори режима на аятоласите,
- третата - възможна ли е такава въздушна атака, заради дължината и рисковете на такъв полет? За нанасяне на ефективен удар по над 100 цели/ предполагаеми/ са необходими 80 - 100 самолета, с допълнителни резервоари, дозареждане във въздуха и др.
Арабските режими в Персийския залив изпитват вече страх от засилващата се мощ на Иран и може мълчаливо да подкрепят такава атака. Ако САЩ и световната общност позволят на Иран да се сдобие с ядрена бомба, княжествата в Залива ще престанат да приемат американците в качеството им на съюзник и ще предпочетат покровителството на Иран. Богати, но заедно с това малки и уязвими, княжествата не ще встъпят във война с регионална сила, ако не получат поддръжка отвън. А цените на нефта?
Счита се, че Обама и неговите съюзници от Европа още не са разработили точна политика в случай, че санкциите не доведат до желания резултат.
Иран култивира в Ирак и Афганистан отряди от исламисти фанатици, въоръжава ги и ще ги използува при първа тръба.
Считам, че Израел ще извърши черната работа, така както направи в Ираk и Сирия. Близките месеци ще ни дадат отговор, просто израелтяните сега са заети с палестинците. Един неуспех на преговорите за окончателното регулиране на конфликта ще даде зелена светлина за следващата цел - Иран.

Сукот - празник на единството на еврейския народ

Месец Тишрей/по еврейския календар/е пълен с празници. Рош а Шана/нова година/ с свързан със личен запис в Книгата на живота, Йом Кипур е ден изкупление,прошка, празника Сукот е празник на единството на еврейския народ,свързан с Изхода на поробените евреи от Египет.
Седем дни евреите прекарват в Сука,направена от подръчни материали и покрита с палмови клони, приемат гости и ги угощават с каквото дал Господ. Суката не може да бъде под дърво или къща, клоните са поставени така, че се виждат звездите през нощта и светлината през деня, над човешкото създание трябва да бъде само Всевишния. Традицията счита,че в тези временни жилища се подвизават душите на праотците на еврейския народ - Авраам, Яков, Йосеф, Соломон, Мойсей,Давид и корените на този празник са в Изхода на евреите от Египет, тяхното странстване в пустинята в продължение на 40години.
Седемте дни на Сукот напомнят на всеки еврей неговото минало и Божие предназначение.
В Сукот се изпълнява заповед за 4 растения - трябва да се съберат в букет клонки на мирта, палма, ива и етрог и да се прочете благословение. Когато е съществувал свещенния Храм на евреите в Йерусалим се е правила многолюдна церемония за изливане на вода над Жертвеника.
Седемте дни на Сукот напомнят на всеки еврей неговото минало и Божие предназначение. Веднага след Сукот следва празника Шмини Ацерет, в който евреите не се намират в суката по Божие повеление, а по постановление на мъдреците.На този ден се произнася молитва за дъжд и се ознаменува прехода към зимата.
Празниците от месеца Тишрей завършват с друго тържество - Симхат Тора, при което се приключва целогодишното четене на Тората и началото на нов годишен цикъл. На този ден от синагогите се изваждат всички свитъци на ръчнописаната Тора, разнасят се по целия квартал, съпроводено с красиви песни и танци.

Съществува ли еврейски народ?

През март написах кратка бележка по материали на израелският печат за новоизлязлата книга на професор Занд "Кой и кога е измислил еврейския народ". След прочитането на руското издание на книгата съм убеден, че това едно литературно недоразумение.
Според израелският професор Шломо Занд, Библията не е книга, а "библиотека, създадена, оформена и преработвана от края на 6 век до началото на 2 век до новата ера". Тя е "система от религиозно- философски разсъждения и теологически алегории с назидателна цел и псевдоисторически описания". Идеолозите на ционизма от "теологическо" съчинение го превръщат в "историческо съчинения, от което децата научават какви са били техните предци,а възрастните се отправят на колониална война".
За Шломо Занд не е имало египетски плен, завоюване на Ханаанската земя, нито царствата на Давид и Соломон. Той пише, че " на ранния период от историята на Ханаанската земя е имало две малки градчета- държави Йерусалим и Шхем. Между северния и южния планински хребет съществували не повече от 20 малки села, говорещи на иврит", като не дава обяснение, кой е говорил този иврит!
И понеже няма евреи по Ханаанската земя, Занд заключава, че няма никакво изгонване на евреи от Палестина от римляните, имало е някаква "масова емиграция". Йосиф Флафий в своето съчинение "Юдейски войни" отбелязва, че еврейското население в навечерието на войната с римляните е два- три милиона, които израелския професор счита за завишено. 800,000 е цифрата предложена от Занд, като подчертава, че останата част са "новопосветени в юдейската религия", с една дума мисионерство. Появата на еврейски общини в Европа е свързано с тази емиграция и разпространението на юдейската религия се затормозява след приемането на христианската религия от Римската империя. Формирането на еврейските общини в Европа и Северна Африка става без система и последователност,евреите се заселват близо до търговските пътища и там, където е имало благоприятни усливия за живот. Просто към евреите се приближават местни жители още не приели християнството, но интуитивно привлечени от монотеистичното възприемане на света. За Занд е важно да покаже, че еврейските общини са се образували не от евреи от Юдея, а преимуществено от местни жители, от което следва че претенциите им за земята на Израел не са основателни и "законни"!
След арабското завоюване на Палестина, много " жители на Юдея и Самария" приемат ислям, не по религиозни съображения, а от материални изгоди. Започва процес на смяна на религии, и така изчезва еврейското болшинство в страната.
Така че, според Занд истинските старожители на Палестина са фелахите, приели ислям, а не както се счита израелските 12 колена.Потомците на Соломон и Давид са палестинските араби, приели ислям през 7 век от новата ера
Оспорвам твърденията на професорът и само ще добавя, че етнически чисти еврейски и арабски народи по принцип не съществуват, ако са живели хиляди години заедно по земите на Палестина. Приемали ли са ислям евреи - несъмнено, имамо ли еврейски общини в Европа от новоприелите юдейската религия - установено. И защо "националната","етническата идентификация" е предпочитана пред религиозната? Защо човек, предците на когото са приели юдаизъм преди стотици години назад не може да се асоциира с палестинската земя в Йерусалим като център на тази религия?
Освен това в целият Близък Изток съществуват неопровержими исторически, етнографски,архелогически и книжовни доказателства за съществуването на еврейския народ именно по палестинската земя.
Така че, професоре, не съм твой привърженик!

Палестинска държава или анексия на палестинска земя

Въпреки трудностите в постигането на компромис,"Две държави за два народа" е предпочитана и реална опция за решаване на близкоизточния конфликт за множеството палестинци и израелтяни.
Още след Шестдневната война през 1967 година, Комунистическата партия на Израел/ с членове араби и евреи/ предлага горния вариант, който с годините е приет от международното общество и става основа на сегашния мирен процес под покровителството на САЩ.
Но идеята за провъзгласяване на палестинска държава в едностранен порядък/ без договор с Израел/, която е официална политика на Организацията за освобождение на Палестина от поне 20 години, все повече привлича вниманието на редица леви и десни/!!!/ израелски политици и интелектуалци.
В случая е логично да зададем въпроса: ако формулата "Две държави за два народа" има такава широка поддръжка сред палестинци и евреи, с какво ще обясним идеята за едностранно решение на палестинския проблем?
Обяснението се крие в пропастта между световното разбиране на проблема и реалните пътища за реализирането му.Разликите по ключови проблеми, като Иерусалим или бежанци са много дълбоки, че нито Нетаниаху, нито лидера на автономията Махмуд Абас не са готови за отстъпки. Отстъпки, свързани с идеологически и религиозни разногласия. И тези разногласия подбуждат палестинци и израелски политици да търсят други варианти, който не се побират в горната формула.
Така например бившият министър на отбраната и министър на външните работи Моше Аренс и настоящия председателя на Кнесета Реувен Ривлин предлагат да се анексират Самария и Юдея. На живеещите там, и в Източен Иерусалим палестински араби да се предостави израелско гражданство.Те искат палестинците да станат пълноценни граждани на израелската държава. След едно или две поколения палестинците ще се разтворят сред подавляващото еврейско мнозинство и за палестинска държава повече не ще се чуе. Израел ще се превърне в еднородна демографска държава с население, изповядващо юдаизъм и ислям. Авторите на идеята предполагат , че демографския ръст на палестинците не ще превишава раждаемоста сред евреите и те винаги ще бъдат мнозинство.След няколко поколения евреите ще изменят демографическата и политическата ситуация така, че да стане необратима.
Аренс първо предлага да се обвържат с еврейската държава палестинците, живеещи на територията на Израел, което да послужи за пример на палестинците от Самария и Юдея.

Не съм уверен, че Моше Аренс и Реувен Ривлин ще прочетат тези редове, но за българските ми читатели ще кажа: двамата дълбоко се заблуждават!
- тяхното високомерно,покровителствено отношение към действителността ми напомня характерните за Моше Даян и Менахем Бегин експерименти с автономията на палестинците,
- такива твърдения свидетелствуват за невежество/ нищо, че са в челните редици на израелската политика/ към националните стремления за палестинска държава на цялата територия на Палестина и без евреи,
- идеята на Аренс и Ривлин не дава отговор на въпроса: какво ще правим със сектора Газа и неговото 1,5 милионно население?
- тези политици не отчитат религиозната нетърпимост межди юдаизъм и ислям и присъщото им вековно противопоставяне,
- колкото повече набира скорост формулата "Две държави за два народа", толкова отчетливо десните сили в Израел осъзнават загубата на Самария и Юдея. Паниката ги кара да търсят алтернативни решения. Но доколкото такива не съществуват, те вадят от политическия шкаф стари и дискредитирани схеми и се надяват да се приспособят към новите условия. Провокативната реклама на такова решение може наистина да подтикне палестинците да обявят едностранно държава, което ще даде повод за истинска израелска анексия на Западния бряг и да отложи за векове мечтата на палестинците. Но ако такава анексия бе възможна преди 40 години, сега никой не ще разреши.
Така че, тези двамата - Аренс и Ривлин не ще оставят следа в пантеона на израелската политика.

Външен министър за вътрешни работи

Може би няма в световната дипломация случай, когато външният министър на една държава не участвува в преговори за мирно регулиране на конфликт между съседи. Такъв е случая с Авигдор Либерман- външен министър, отстранен от преговорите между палестинската автономия и държавата Израел. Отсъствието на Либерман от масата на преговорите е обусловена от коренните му различия с Бениамин Нетаниаху за бъдещето на еврейската държава и програмата "Две държави за два народа". Либерман се съгласи с тази формула, само за да не попречи на започналите преговори като министър на коалиционното правителство, но има собствено виждане за решаване на близкоизточния конфликт.
Нетаниаху под натиска на САЩ се съгласи на преки преговори без предварителни условия, но за тези преговори не са необходими условия, всички знаем, че ще стане въпрос на граници, бежанци, еврейски селища на Западния бряг, подялбата на Иерусалим. Несъгласието на Либерман по основните въпроси го остави в къщи да ръководи и решава дипломатическите проблеми с Таджикистан, Салвадор и Виржинските острови. В материала "Лошото момче на израелската политика" го представих като твърд и праволинеен политик, понякога арогантен и брутален, с държание , далече от дипломатическия етикет, но твърдо стоящ зад своето разбиране за конфликта между палестинци и евреи;
- палестинска държава с временни граници, но никакъв случай с граници от 1967 година /Нетанияху иска окончателни граници от 1967 година/,
- всички еврейски селища на Западният бряг / палестинска територия/ се запазват и се извършва трансфер на територии, заедно с население,
- Т.н, "Триъгълник" на територията на Израел, населена с почти 100 % арабско население, преминава под палестински суверенитет / Нетануаху не огласява своята позиция/,
- 22 арабски села около Иерусалим преминават към новосъздадената държава Палестина /Нетаниаху е за запазване на израелски контрол на тази територия/,
- долината на река Йордан остава под израелска юрисдикция, за да се гарантира и охранява границата с Йордания / Нетаниаху се колебае/,
- Храмовият хълм с принадлежаща "Стена на плача" остава под контрола на Израел / Нетаниаху е за международен контрол/,
- сектор Газа - построяване на електростанция и станция за опресняване на вода, летище и пристанище, с което се прекъсват окончателно връзките. Изгражда се охраняема граница и излазът на палестинците ще бъде възможен само през Египет / Нетаниаху е съгласен, но не за сметка на израелските данъкоплатци/
Очевидните различия между позицията на Нетаниаху и тази на Либерман му определи и ролята на външен министър за вътрешно ползване.

Хасидска мода

Нямам проблеми със забулването на мюсюлманските жени, традиция, наложена от исляма през вековете, но не очаквах, че ултраортодоксалните евреи ще приемат тяхната мода.
Десетки, а може би и стотици религиозни евреи наблюдавах на летището "Бен Гурион" в Тел Авив забулени със шал, дълъг метър и половина, за да предпазят очите си от неща, които могат да ги изкушат - чужди жени с къси поли и дълбоки деколтета, списания с разголени девици, вестници с политически клюки, телевизионни екрани и други средства за масова информация.
По данни на аерогарата, 18000 евреи - хасиди на еврейската Нова година се отправиха на поклонение на гроба на техния учител и кумир раби Нахман в град Уман, Украйна. В брошура, издадена в религиозният град Бней Брак/90 % религиозно население/ се насърчават хасидите да купят този шал / 5-10 долара /, за да се отделят от всичко светско, да съсредоточат своите мисли и молитви и да не се срамуват от присмеха на светските люде, защото " ще бъдат възнаградени многократно".
Амен!

Златна монета на 2200 години

По време на археологически разкопки в Тел Кедеш, близо до ливанската граница е открита най- тежката златна монета/ 28 грама/,намирана в Израел. Според археолозите монетата е изработена в Александрия по времето на Птолемей пети в 191 година преди новата ера. На нея са изобразени два преплитащи се рога на изобилието, а на обратната страна образа на Арсиноя Филаделфи, жената на Птолемей - втори.
Доктор Доналд Ариел, ръководител на отдела за нумизматика при Управлението на древностите заяви, че необичайния размер и състоянието на монетата говори за нейното използуване за ритуални цели и символични церемонии. Възможно е била предназначена за чествуване на Арсиноя, която е управлявала Египет заедно с Птолемей втори. Стойността на монетата в древни времена е била половин годишна заплата.
Тел Кедеш представлява плато с дължина 900 метра, на което се провеждат разкопки от 1997 година. Намерени са археологически артефакти от различни култури и народи - финикийци, перси, ханаанци. Освободено от многовековното натрупване е голямо елинистично здание с великолепни зали за прием, складови помещения и архив.

Ден на изкуплението - Йом Кипур

Със залезьт на слънцето днес започва най- светия празник на юдаизма - Йом Кипур- ден на пост, покаяние и опрощаване на греховете.
Йом Кипур завършва десетдневен период, започнал от "Рош а Шана"/ еврейската Нова година/, в които се определя съдбата на всеки човек за следващата година. В Свещенното писание за Деня на изкуплението се казва: "Но в десетия ден на седмия месец - ден на изкуплението, свещенно събрание да бъде у вас;и смирете души ваши и принесете жертва на Господ. И никаква работа не правете в сей ден, ибо ден на изкупление, за да ви изкупи пред Господ, Бог ваш."
В продължение на 25 часа евреите съблюдават 5 основни принципи:
- не се яде и пие/ не се позволява даже почистване на зъбите/,
- не може да мие и къпе/ разрешава се само измиване на палците сутринта след тоалета/
- не може да се маже тялото, ръцете и лицето с кремове и да се употребява козметика,
- не се носят кожени обувки,
- не се разрешава сексуална близост.
В течение на целият Ден на изкуплението се съблюдава пост и всички евреи трябва да постят: мъже, жени, старци, бременни и кърмящи майки, даже и болни, ако поста не застрашява тяхното здраве. На този ден не се разрешава пушене и водене на автомобил. По пътищата на страната пътуват само машини за "Бърза помощ", не работят радио, телевизия, летища, закрити са всички ресторанти, магазини, държавни и обществени учреждения.
Денят на изкуплението е свързан с редица символични обряди, които могат да предизвикат усмивка или неприемане у светския човек, но религиозните евреи се отнасят много сериозно към тези ритуали.
Един от тях е "капарот". Този ритуал, разпространен сред ултрарелигиозните евреи се изпълнява с петел за мъжа и кокошка за жената.С петел в ръката и над главата, молещия произнася молитва за опрощаване на греховете, след което петела се предава на "шойхет", който извършва жертвоприношение. Човек,извършил този ритал още не е заслужил изкупление - той трябва да се разкае за своите грехове, като мисли за мъчението на птицата и да се надява на милосърдие от Всевишния.
Друг традиционен ритуал е символично бичуване. Просещият изкупление на греховете застава на колене, склонява глава на лявата ръка и обръща лице на север. Бичуващият с кожен ремък му нанася удари и двама едновременно произнасят стих от 78 глава на книгата "Тегилим": " И той, Милостивий, ще изкупи греха...". Този стих се състои от 13 думи и бичувания ще получи 39 удара - максимално число разрешено от Тората. За окончателно очистване от греховете се извършва умиване в "микве" /воден резервуар за ритуално умиване/.
На този ден човек си спомня изминалата година,своите прегрешения пред хората и Всевишния. Човек не е ангел, може да съгреши, Бог винаги е готов да прости на истински разкаялия се. Ето защо евреите вярват, че не душевните мъки, не страха или ужаса на Небесния съд, а искрената молба за прошка ще донесе радост и душевен покой. И не намират нищо странно, когато в този скръбен ден се поздравяват с "Хаг самеах" - "Щастлив праздник"!

Триумф или фиаско

Навършиха се 10 години от изтеглянето на Израел от Южен Ливан и в средствата за масова информация се появиха множество статии, коментари и бележки за това събитие, което според авторите коренно измени обстановката в Близкия Изток.
Докато левите сили приветствуваха напускането на "зоната за безопасност" в Южен Ливан, сравнявайки го с военно изкуство и държавническа мъдрост, десните и националистите побързаха да го обявят за политическо и военно фиаско, пророкуват, че Израел ще плати висока цена за тази необмислена авантюристична крачка. Моите симпатии в този случай са на страната на последните, защото последвалите събития доказаха напълно техните опасения.
На 24 май 2000 година израелските войски под прикритието на нощта се изтеглиха едностранно от т.н "зона за безопасност" в Южен Ливан, която удържаха от 1982 година. Израелтяните захвърлиха високотехнично оборудване и изоставиха своя съюзник - ЦАДАЛ /Армията на Южен Ливан/. Част от бойците на ЦАДАЛ и техните семейства последваха армейските части и се прехвърлиха в Израел. Останалите бойци бяха арестувани, малтретирани и осъдени на различни срокове затвор за държавна измяна.
За противниците на едностранното изтегляне това е военно поражение, значително отслабващо Израел и засилващо ролята на "ХИЗБАЛЛА". Израел ликвидира буфера между между своята граница и бойците на "Партията на Бога", обстрелващи населените пунктове в Израел. Те заеха безпрепятствено изоставените фортификационни съоръжения, завладяха оръжие/ дори един танк, забравен от Израел/и установиха фактически контрол над Южен Ливан.
Нито военното,нито политическото ръководство на Израел не разработи сценарий за възможното развитие на събитията в бъдеще. Просто тогавашният министър председател на Израел Ехуд Барак изпълни своето предизборно обещание. Но когато след 4 месеца "Хизбалла" взе в плен трима израелски войника, Барак и неговите приближени не знаеха как да реагират. И не реагираха- войниците бяха убити и техните останки бяха разменени на останките на стотици терористи!
Веднага след напускането на Южен Ливан отдаде Ясер Арафат разпореждане и Маруан Багрути /излежаващ сега няколко доживотни присъди в израелски затвор/ създаде "Батальоните на мъчениците на Ал Акса" и сформира "Комитетите за народно съпротивление" с единствена цел - терор.След провалът на преговорите в Кемп Дейвид Арафат разгърна палестински "джихад", защото бе уверен в твърденията на лидера на "Хизбалла" Хасан Насралла, че Израел е една паяджина, която при едно докосване ще се разпадне.
Излазът от Южен Ливан бе не само военно поражение, но и политическа грешка. Израел допускаше, че целта на "Хизбалла" е само да прогони израелтяните от ливанската земя, след което сьпротивлението ще се прекрати, ще предаде своето оръжие и ще разформира своите военни подразделения. Като забравяше, че "Хизбалла" е марионетка на Иран и Сирия, създадена от тях и служаща им. Нейното съществуване, военна мощ и агресивност са независими от курса на едно или друго израелско правителство. Израел даже и да се върне в границите от 1949 година, Иран не ще признае Израел и неговото право на съществуване.
Напускането на Ливан доведе и до Втората ливанска война. В продължение на повече от месец израелската армия водеше ожесточени боеве с "Хизбалла",загуби близо 50 войника,множество ранени и отново бе принудена да напусне. Така "Партията на Бога" спечели симпатиите и на сунитите и стана водеща сила не само в Ливан, но и целия регион.
Ехуд Барак/ сега военен министър в правителството на Биниямин Нетаниаху/ продължава да отстоява своята правота:
"Хизбалла" не съществуваше през 1982 година, когато навлязахме в Ливан. Нейната сила е следствие не от нашето напускане, а от нашето пребиваване в Ливан. "Хизбалла" възникна, защото бяхме в Ливан, и факта, че ние не се намираме там сега, няма отношение към нейната популярност и сила..."
Ако Барак признае своята грешка, ще бъде своего рода признание за неговата неспособност да бьде политически лидер, ще престане да бъде "блестящ стратег" и ще загуби своите политически убеждения и привърженици.
Но работата не свърши само с Ливан. Пресен е спомена от едностранното, без съглашение с палестинската автономия изтегляне от ивицата Газа довело на власт ХАМАС, още по-зъл и опасен враг за Израел.
Всички тези едностранни отстъпки не прибавиха нищо ново в процесите в Палестина, не донесоха мир и спокойствие.Започналите разговори за окончателното регулиране на конфликта между Махмуд Абас и Нетаниаху, с посредничеството на САЩ също не ще донесат резултати, главно заради непризнаването на Израел като държава на еврейския народ.
Лични срещи
Дълбоки сиви очи, тънки ръце,акуратно вчесани назад коси - така видях генерал Антуан Лахад, главнокомандващ ЦАДАЛ / Армията на Южен Ливан /. Лахад - християнин маронит бе начело на малкото военно подразделение /4000 души/, откъснало се от ливанската армия, заради религиозно противопоставяне между мюсюлмани, християни, друзи и палестинци и служещо на интересите на Израел в Южен Ливан. След едностранното напускане на Израел на зоната в Южен Ливан, тази малка армия бе оставена на произвола на съдбата и генерала с малка част от своите воиници се установи в Израел. Еврейската държава се опита да им създаде нормални условия за живот, да им осигури място за живеене и работа, но не всички успяха да се приспособят, напускаха Израел и се установиха във Канада и Франция. Генерал Лахад и близки на своето семейство откриха ресторант с ливанска кухня в Тел Авив, там и успях да го видя. Опитах се да му изразя своето уважение на иврит,който той разбираше сносно, но разговор не се получи. Успях да получа отговор само на един от въпросите.
"Израел никога няма да победи в тази война, защото предава своите съюзници!"
След време емигрира във Франция,където почина.Неговите войници така и не си намериха място в Израел, някои предпочетоха да се върнат в Ливан и получиха различни срокове затвор,други продължиха емиграцията.Така безславно завърши историята на единствения съюзник на Израел в Близкия Изток.

Покана за сватба

Получихте покана за сватба на ултраортодоксални евреи? Преди да се отправите трябва да помислите за доста неща, различни от Вашата представа за сватба.
Ето няколко съвета!
Как да се облечем? Задължително официално, мъжете в тъмни костюми и с кипа на главата, независимо от нейния цвят. Жените в дълга и свободна рокля в тъмни цветове, без деколте и високи токове. Желателно е носенето на шапка и скромни бижута. Не ще Ви допуснат в залата в джинси,маратонки или други дрехи с ярки цветове.
За ултраортодоксалните евреи сватбата не е място само за веселие и радост, тя е място и за бизнес,сделки и събиране на информация. Светският мъж се приема с повече уважение, заради предположението, че може да бъде банков чиновник, бизнесмен или висш служител. При жените е по- различно, светската особа се приема и оценява преди всичко по облеклото.
Къде да се настаните? Влизането в сватбената зала става разделно,съществуват различни входове на мъжете и жените. Самата зала също е разделена и Вие като светски човек трябва да изберете място, близко до разделителната ограда, за да можете да общувате със семейството си. За евреите-ултрадортодоксални общуването е само по телефона. При някои от сватбите на мъжете е разрешено на посещават женската половина на залата, но за жените е забранено.
Когато се прави сватба на син или дъщеря на "адмор"/равин с високо положение в религиозната ерархия/ залите за мъже и жени могат да бъдат разделени от няколко улици. В женската зала на голям екран се предава тържеството от мъжката част.
Кого и как да поздравите? Мъжете могат да поздравят младоженеца и мъжката част на семействата, жените- женската част. Ако сте много близък на семейството на булката, може да я поздравите само през преградата, без прегръдки и целувки.
Младите до сватбата не се срещат, а може би и не се познават! След приемане на гостите се извършва церемонията "хупа", на която младите се обявяват за семейство, благословени от религиозен авторитет. Подписва се брачен договор "ктуба", в който се описват задълженията на мъжа за издръжката на жената. След това новобрачните се отделят за час в специална стая за извършване на непоправимото. През това време в залата вече са започнали танците,които продължават до малките часове на нощта.
Булката извършва ритуален танц със женската половина на семейството - майка, сестри, братовчедки, считан за раздяла с моминството. Младоженникът танцува със своите приятели, а след това с останалите членове на смейството.След ритуалните танци и Вие можете да се включите в общото веселие, но със своята жена не ще можете да танцувате. Партньори ще Ви бъдат щастливите мъже с черни облекла и шапки.
Какъв подарък да поднесете? В никакъв случай произведение на изкуството, било то юдаика. Желателно електроуреди - миксер, микровълнова печка, хладилник, пералня, но не и домашни потреби, които са задължение на семейството. В последно време се връчват чекове със суми според възможностите, но в брой.
Специална музика, в която не се чуват женски гласове, много танци и поздравления,нещо различно от Вашата представа за сватба, но ще останете доволни!

Евреи - месианци

Фрагмент от възможна книга
Те правят "брит мила"(1), празнуват "бат мицва"(2), женят се като евреи и живеят като евреи, обаче вярват в Исус Христос и очакват неговото завръщане като Мессия.15 хиляди евреи месианци живеят в Израел и не ще ги отличите от останалите.
В събота Исус Христос е техният герой. Съгласно традицията във всяко месианско семейство се устройва тържествен обяд, бащата благославя сложеното на масата, всички се държат за ръцете. Смятат се за ционисти, служат в армията, сред тях можете да срещнете летци, командири на военни подразделения, адвокати, инженери.
Не са християни, те са евреи с вяра като във Вехтия Завет, така и в Новия Завет. Не се занимават с мисионерство, защото вярват, че всеки сам трябва да стигне до Вярата. Не се делят на светски и религиозни, достатъчна е вярата в Христос като Спасител на еврейския народ.
Мессианците не работят в събота, но могат да палят огън, което е забранено за ултраортодоксалните евреи. Постят на Йом Кипур(3), но не спазват кашерност на храната. За да се оженят, не искат разрешение от религиозния съвет или духовен авторитет, не всички носят кипи и бради.
Уважават всички еврейски религиозни праздници. Събират се веднаж на две седмици в местата за молитва, малко приличащи на синагога, но там има всички атрибути на религиозен живот, като се започне от свещенния свитък на Тората и завърши с книгите на Новия Завет.
Към тях се присъединяват най- вече светски евреи, които търсят Бог самостоятелно и религиозни евреи,които се опитват да се оттърсят от равинистичния юдаизъм, но и да запазят своята вяра в Бог. Предимно това са членове на семейства живели в САЩ и Европа. Нямат политически амбиции, като тези от ортодоксалния юдаизъм. Твърдо вярват, че Йерусалим е създаден от евреите и ще бъде за евреите.
" За нас е важна вярата, а не религията" - твърдят месианците. Според тях, ако човек се моли няколко пъти на ден, носи брада и учи Тората не го прави еврей. Исус Христос се роди и се принесе в жертва като еврей. Дейността на неговите ученици е модел за истинския месианец.
(1)- обрязване, което е знак за съюз с Всевишния;
(2)- пълнолетие, за момчетата 13 години, за момичетата 12 години, при което те носят отговорност за своите действия и се задължават да спазват Заповедите.

Евреи - караими

В Израел живеят хиляди евреи, които се молят на колене, не слагат тфилин и не празнуват пълнолетие на своите синове. Напуснали Египет в първия век на новата ера, караимите се установяват в Палестина, хранят своите традиции, разговарят на свой език.
Караимите са най- малката религиозна общност, изповядваща юдаизъм. Явяват се своего рода сектанти, защото вярват само в написаното в Библията и не приемат устната традиция и ортодоксалните тълкувания на равините. Няколко десетки метри отделят синагогата на мароканските евреи от синагогата на караимите, но тези метри разделят дълбоко двете групи.
Караимите си свалят обувките, разполагат се на червения килим и се молят както мюсюлманите на колене, срещу "арон а кодеш"- място, където се съхранява Тората. Носят кипи различни цветове и се молят два пъти на ден,като отправят ръцете нагоре.
Съществуват съществени различия между караимите и останалите религиозни евреи, както в религиозните обряди, така и във всекидневния живот.
"Кипата не говори нищо" - споделят караимите, които се чуствуват комфортно само сред своите или сред светските евреи.Ортодоксалните евреи могат да паднат на колене само в най- трагични моменти, но поставят кърпа, за да не си изцапат панталоните. При караимите цялата молитва е на колене.
На ортодоксалните евреи е забранено да се съвкупляват 2 седмици, караимите спазват неделя. За да започнат молитва в синагогата, на ортодоксалните е необходим "миньян" от десет мъже, докато за караимите са нужни трима.
Ортодоксалните обучават себе си и децата само в религиозни училища, караимите учат в обикновенни държавни училища и университети.
Според караимската традиция, бащата е този, който определя еврейството, за ортодоксалните - майката. Жената при караимите може да даде развод, докато при равинистичния юдаизъм, мъжът единствен може да даде развод на жената. Караимската жена може да дава показания в съда, при ортодоксалните е абсурд!
Караимите не женят своите синове и дъщери вътре в семейството, както е прието при останалите религиозни групи. Девойка от друго религиозно направление може да се ожени за караим, само ако приеме техните изисквания за религиозен живот.
"Ние сме море, те са океан!"- с тези думи караимите обясняват непопулярността на своята религия и липсата на достатъчна информация в религиозната историческа литература.
Ако искаме с няколко думи да отбележим разликата, те са:
- при ортодоксалните - Господ Бог прави това, което равина иска,
- при караимите - равина казва какво иска Бог!