Нова теория - евреите в Египет са били царе!

Твърденията на палестинците, че не съществува еврейски народ, отрицанието на връзката им със земята на Палестина, кара съвременните израелски историци, археолози и политически деятели да търсят доказателства в древната история. Така се появи една нова теория за семитско управление в Египет,присъствие на евреите в страната на фараоните и Изхода им към Палестина.
Сега всички погледи са отправени към съчиненията на официалния римски историк Йосеф Флавий.Първоначално свещенослужащ в Йерусалимския Храм, ръководител на еврейските отряди по време на Иудейската война, взет в плен и освободен от император Веспасиан, започва литературна дейност. Пише главно на гръцки език , за да запознае неевреите с историята и религията на своя народ.
Гиксосите - семитско племе или група племена са владели Египет в края на Средното царство /12 династия /. Съгласно утвърдената в историческата литература хронология, гиксосите са прогонени от Египет около 1800 преди новата ера. Съвременни израелски историци и археолози свързват изгонването на гиксосите с вероятния Изход на евреите от Египет, описан така подробно в Библията. Основа на своите твърдения те търсят в книгата на Йосеф Флавий - "Против Апион. За древността на еврейския народ". В тази книга Флавий привежда пример от съчинението на египетския жрец Манефон от 3 век до новата ера.
"Тимей.В негово време взрив на общественото негодование се постигна. Народ, низко произхождение дойде от изток...завладя със сила нашата страна без съпротивление и война от наша страна..този народ се казва "гиксоси", т.е, "овчари царе".
Тук Флавий добавя, че съгласно друга версия на Манефон "гиксоси" - означава "овчари пленници". Флавий предпочита тази версия, защото Йосеф е бил пленник, а братята и бащата на Йосеф се занимавали със скотовъдство.
Този народ и неговите потомци са властвували над Египет в продължение на 511 години. Царете на Фив и другите части на Египет ги разбиват след страшна и изнурителна война и ги принуждават да напуснат Египет. Гиксосите, не по малко от 240,000 се преселват в страна, която Манефон нарича "Иудея. Те построиха град, който може да събере голямо количество хора - Иерусалем".
Изхождайки от това, че гиксосите са били овчари, напускат Египет и се заселват в Иудея, построяват Йерусалим, Флавий прави извода, че гиксосите са евреи.
Колкото до гиксосите, най новите археологически данни показват, че техните погребения се отличават от египетските. Много от могилите на гиксосите напомнят погребения от южната част на Палестина. От друга страна много от детайлните описания на живота в Египет и дворцовия етикет в библейския разказ на Йосеф напълно съответствуват на древноегипетските рисунки.
Според други историци това съвпадение не прави гиксосите евреи, не им се иска да опровергават написаното в Библията. Евреите не са воювали с египетските царе, а се освобождават от плен по грешка на фараона. Изходът на евреите от Египет не е победа за фараона, а негово поражение.
Историческите свидетелства, стигнали до наши дни, показват, че периода на управлението на гиксосите остава в паметта на египтяните, като период на разрушения на градове, храмове, период на репресии и унижение. Съгласно Манефон, гиксосите управляват Египет 511 години, но съгласно еврейската традиция израелтяните са били в Египет 210 години, от които значителна част са били не царе, а роби.
Как е могъл Йосеф Флавий, ползващ се с репутацията на надежден източник на древната история да отъждествява евреите с гиксосите?Според противниците на теорията на Флавий, отговора трябва да търсим в заглавието на самата книга "Йосеф Флавий срещу Апион. За древността на еврейския народ". За тях съчинението е полемика, написана в отговор на антисемита Апион, главатар на банди, устройващи погроми над евреите в Александрия. Същият този Апион твърди, че "евреите нямат история и култура и не са народ".
Флавий не се нуждае от доказателства за древността на еврейския народ. Самият той е потомък на библейския Аарон, брат на Мойсей. Целта на неговото съчинение е да даде отговор на опонента, и затова е бил принуден да се обърне към чужд източник, финикийски летописец.
Така че, тази нова версия за еврейско присъствие в Египет ,за израелските историци е своеобразен отговор на твърденията на палестинците за липсата на културна история у еврейски народ.

Евреи - самаритяни

Самаритяните са народ, живущ в Израел и изповядващ праисторически юдаизъм. По последни данни наброяват около 720 души и населяват квартал в град Хулон и квартал Кирият Луз на град Шхем / известен в България като Наблус /. За тях свещенните книги са Тората /първите 5 книги на Мойсей/ и книгата на Исус Навин, които обаче се различават от каноническите текстове. Разговарят на иврит , древноеврейски, близък до финикийския език и арабски.
Самаритяните считат себе си потомци на коляното на Йосеф, разделено след това на колената Менаше и Ефраим. Равинистическият юдаизъм се отнася към тях с пренебрежение и ги счита потомци на асирийците,завладели в 740 година до новата ера тази територия. Голямата част от населението асирийците преселват и на тяхно място настаняват други народи, езичници, което способства за асимилация и загуба на родните корени. Версията говори, че езичниците се сродяват с израелтяните и узнават от тях ученията за истинското поклонение към Бог.През 4 - то столетие до новата ера издигат храм на планината Гризим. След време храма е посветен на Зевс и накрая е разрушен.В древността два пъти самаритяните вдигат въстания потушени жестоко и голяма част приема християнството и след това ислям. Самаритяните продължават да се поклоняват и сега на същото място.
Дълго време самаритянската община е затворена, бракове се допускат само между нейни членове, но заради демографски проблеми, висшите съновници сега разрешат създаване на семейства с караими и християни.
Болшинството от евреите с недостатъчно уважение се отнасят към самаритяните,главно заради отказа им да приемат равинистичния юдаизъм. Но Исус Христос , съгласно Новия Завет отделя голямо внимание на самаритяните, за което свидетелствува неговия разговор със самаритянката / Йоан 4:2,30:42? /. Благодарение на тази жена, Благата вест достига до хората. Много самаритяни приемат Благата вест от апостолите /Деяния 8:14 - 17/ и стават християни.

Къса памет

По време на церемонията по случай 15 годишнината от убийството на Ицхак Рабин, израелски журналист успява да направи блиц интервю с войниците, стоящи на почетен караул и получава следните отговори:
Кога бе убит Ицхак Рабин?

• 1997 година


• Не помня


• 2001 година


• 1998 година


• 20 октомври 1995 година

Koй уби Ицхак Рабин?

• Игал Амир и брат му Хаджи


• Игал Амир, Авишай Равив


• Игал Амир, Карми Гилон и човек на "ШАБАК"


• Игал Амир, но това е "ШАБАК"


• Игал Амир, но има съмнения за участие на "МОСАД"

Защо го убиха?

• Искаше да сключи мир с някои


• Не зная истината


• Религиозните от Йерусалим, защото им пречи


• Защото започна война с наркотиците


• Много се сближи с арабите

Карми Гилон - глава на израелската служба за безопасност "ШАБАК" / 1972 - 1996 /
Авишай Равив - лидер на екстремистка групировка "Яел" или агент на "ШАБАК"

Кибуците - история или бъдеще?

Тези дни се навършиха 100 години от основаването на първия кибуц Дгания и началото на кибуцното движение в Израел - уникално явление в световната история.
Всеобщо е признанието, че без това движение не би съществувала и държавата Израел. Създадени от руски евреи с комунистически и ционистки идеи, кибуците заемат челно място в усвояване на новите земи в пустинята Негев и Галилея. След провъзгласяване на държавата през 1948 година дълго време кибуците хранят страната.
През 70 те години на миналия век започва криза, както в икономиката, така и в иделогията.На липсата на ефективност от селскостопанското производство не помагат нито евтините заеми от банките, нито многомилионните субсидии от правителството. Част от членовете на кибуците напускат. Децата на второто поколение завършват образование и не завръщат, други се разочароват от кибуцната идеология на всеобщо равенство.
В наши дни се наблюдава обратен процес, кибуците се попълват с нови членове, предимно деца на бивши участници в кибуцното движение,увеличава се броя на религиозните кибуци, продължава традицията за набиране на доброволци от цял свят.
280- те кибуца са 1,6 % от населението, но произвеждат 9 % от промишлената продукция и 35 % от селскостопанската.На кибуците принадлежи 10 % от държавната земя, 87 % от която се ползва за селски стопанство, 5 % са проиводствени мощности и туризъм, 2 % е под дългосрочен наем. Днешният разцвет се явява резултат от :
- сдаване земя под наем дългосрочно и за строителство на търговски центрове,
- наличие на евтина работна ръка, предимно тайландци и китайци,
- отказ от всеобщото равенство и изменение образа на живот.
И едното , и другото противоречи на самата идея за кибуц, основана на това, че евреите с пот на лицето трябва да се трудят на своята земя и да делят плодовете на своя труд. Съвременните кибуци се превърнаха в рентиери с печалба от земята, която държавата им е предала за ползване или дивиденти от кибуцните предприятия. Промяната в икономическото състояние се свързва и с вливането на средства в нови технологии и нови отрасли на стопанството. Не стигат парите - значи ще се обединят 3, 4 кибуца, ще създадат съвместно предприятие, а печалбата ще се дели в съответствие с вложеното.

Кибуцът има общо събрание, което решава всички въпроси: приемане на нови членове, избор на кандидати за висше образование, даже къде ще се проведе сватбата на член на кибуца. Болшинството предпочитат да ползват обща пералня и авто парк, услугите на детските градини и въпреки , че лека полека се избавят от общата уравниловка, съхраняват някои преимущества на общото. Членовете на кибуца се чуствуват социално защитени, знаят, че кибуца ще заплати за висшето образование на децата и даже ще задели средства за удовлетворяване на творчески амбиции - музикален диск или сборник стихове.Сега, с възраждането много от децата на бивши кибуцници се завръщат, защото е идеално място за семейства с деца.
От 280 кибуца 80 продължават да съществуват на същите принципи,т. е, пълно равенство в разпределение на дохода и начин на живот - обща столова, денонощни детски градини, снабдяване с дрехи от склада. Заплатата постъпва в общата каса, снема се данък в полза на кибуца и с останалата част всеки се разпорежда, както намери за добре. Кибуцникът може да купи автомобил,но може да плати минимална сума и да ползва автомобил от общия парк за час ,ден или неделя.
От всеобщото настъпление на религията не се отърваха и кибуците. В началото всички светски, сега има вече 40 синагоги. Атеистите се опасяват, че след построяване на синагогите, ще последва разделение на мъжко и женско отделение, ще започнат уроци на децата по Тората и накрая ще се разтърси светската образователна система, изградена на либерални принципи. Религиозните се опитват да загладят противоречията с желанието на някои членове на кибуците да приближат към наследството на праотците и същото време да останат социалисти и атеисти. Очевидно, че в това противопоставяне ще се формира и бъдещия облик на кибуцното движение.
От 1967 година над 300,000 души от европейските страни участвуват на доброволни начала в работата и укрепване на кибуците ;Англия 50000 доброволци,Щвеция - 30000 души, Белгия, Холандия, Южна Африка и други. Сегашните доброволци са от страните на Южна Америка - Чили, Колумбия, Бразилия. Тези доброволци се трудят от 3 до 6 месеца, ползват услуги както всички членове и не получават заплата, а само джобни пари!





Във "Facebook" или сайта "Kibbutz Volunteers" можете да се запознаете с условията за набиране на доброволци, кампания, провеждана от 100 кибуца.
Интересно е да се знае, че сред хилядите доброволци са намерили своето място и Сигуирни Уивер,Боб Хоскинс, Боб Дилан, Антони Хопкинс и даже настоящия президент на Австрия Хайнц Фишер.

Цифри и Факти
Най голям кибуц - Наан, 1500 членове.
58% от израелското мляко се произвежда в кибуцните ферми.
Кибуцната крава дава средно 12000 литра мляко.
45 % от експорта на селскостопанска продукция се пада на кибуците.
70 % от работниците в кибуцните предприятия получават брутна заплата около 7000 шекела / 1700 долара /.
Кибуците владеят 350 промишлени предприятия и заводи.
Кибуците първи в страната установяват слънчеви батерии на покривите и произвеждат електроенергия.Слънчево газова електростанция в кибуц

Американските миражи в Близкия Изток

Израелтяни и палестинци отново, за кой ли път се мъчат да започнат преки преговори за решаване на дълговечния конфликт. И за кой ли път с посредничеството на САЩ !! Като гражданин на тази държава, отблизо наблюдаващ произходящото, не виждам основания за оптимизъм. Комплекс от причини, като се започне от нежеланието на палестинците, различията по всички основни въпроси, вътрешно политически междуособици, както в израелското общество , така и в палестинската автономия, религиозна пропаст и се стигне до неспособността на Обама да посредничи са бариера за успех.
Като се изключят плахите опити за посредничество на Франция, Щвейцария, Турция, всички преговори за мирно разрешаване на конфликта са водени от САЩ. Оказва се, че въпреки световната хегемония на американците и огромната икономическа мощ е недостатъчно. Съглашението "Осло", добито от преки преговори завърши с катастрофа, терор и насилие се превърна в горчиво разочарование за араби и евреи. От "Пътната карта" остана само хартията.
Преките преговори са за предпочитане, допринасят за укрепване на доверието на страните, но това не е достатъчно за подписване съглашение. Спомням си думите на Саиб Арикат през 1995 година, че направо от израелтяните може да получи повече, отколкото с посредничеството на американците. Рано или късно САЩ ще се намесят, за да сближат позиции и да гарантират изпьлнение на договореностите. Ще бъдат необходими милиарди долари за икономическата жизнеспособност на договора и разгръщане на бази в Йорданската долина.
Главната причина за провала на преговорите ще са израелските селища зад "Зелената черта". Премиерът Бениамин Нетаниаху, счита че те не са пречка, а просто трябва да се оставят за Израел, а на палестинците да се предоставят други територии.
40 години строителство и 280000 заселници доведоха до жестока израелска политика, унижение на палестинците и големи проблеми за регулиране. Американските администрации не са се отнасяли достатъчно сериозно към заселническата политика и постоянно са повтаряли - всичко ще се решава на преговорите. Даже твърдият държавен секретар Бейкър предполагаше, че решение трябва да се търси на масата. През 1991 година той заяви на палестинците:"Ако мислите, че ще изпратя 82 дивизия, забравете за това!"
Третият мираж за американците ще бъдат бежанците, пръснати по целия Близък Изток. Палестинската позиция е ясна и категорична - всички бежанци, напуснали в резултат на войните трябва да се завърнат по родните места, ако пожелаят. Израел е съгласен , но само ако се заселят в новата държава Палестина. Но палестинец, живял в селото, на което сега е построен университета в Тел Авив, не ще се засели в Дженин или Хеврон! Арабин, наследник на няколко поколения жители на Яффо не ще остави морето, за да се засели на голите пустинни чукари на Юдейската пустиня, даже и да получи компенсация!
За американците остава в дълечината и въпроса за честността. Явява ли се САЩ коректен и справедлив посредник в мирния процес? Очевидно - не! Американците съхраняват "особенни" отношения с Израел, единствения предан съюзник на Близкия Изток и не могат да бъдат неутрален сьдия. Те винаги ще предпочетат позицията на Израел за сметка на палестинската. Необходим е балансиран подход, но нито Клинтон, нито Буш, а сега и Обама не го притежават.
Мирът между Израел и палестинците е необходим за обеспечаване националната безопасност на САЩ. През 2009 година съветника по националната безопасност на САЩ Джеймс Джонс заяви:"Ако има един проблем, който бих препоръчил на президента Обама, то той е мира между палестинците и Израел." Те свързват безопасното участие на американските войници в борбата с терора в Ирак и Афганистан с палестинския въпрос. Арабскоизраелски мир не ще доведе до стабилизиране на ситуацията в Ирак и Афганистан, не ще спре експанзията на Иран с неговото желание да притежава атомно оръжие. Не ще намали антиамериканската враждебност в региона подръжката на авторитарни режими. Мир в Палестина не ще пробуди арабските режими да уважават правата на човека. Този район ще продължава да бъде източник на напрежение, даже и да се установи мир между два народа.

Възможен ли е мир между палестинци и евреи?

"Предайте на Менахем Бегин, че това е пазар и цената е висока".
/изказване на Ануар Садат по време на преговорите за мир през 1974 година/

Мирният процес в сегашния вид е невъзможен и представлява пародия. Той е невъзможен по принцип. Арабите никога не ще се съгласят на еврейска държава и това не е тактическо, а принципиално решение. Мир по исламските канони, ще настъпи след триумфа на исляма. За ислямът самото съществуване на Израел е реверс на историята, принудително временно отстъпление от завоювани позиции. Арабите не възприемат евреите като народ, отричат историята и съществуването им като етнос.
От гледна точка на исляма, който въпреки признанието на праотците на евреите и техните пророци, именно тази религия е единствено правилна. У мюсюлманите няма понятие относително, те са носители на абсолютното знание и това им определя висшето право по отношение на "неверниците".
Съгласно тази концепция, на арабите принадлежи всичко, което са завладели след 7 век, в това число Испания, Сицилия, да не говорим за Палестина. И този подход е на "умерените" мюсюлмански деятели , с които се правят опити за преговори, а не на радикалите.
Арабската култура е древна, водачите им винаги са били силни и изобретателни в политическите игри. Сега те съобразиха, че Израел може да се отслаби с помощта на дипломацията и делегитимизация и в ход са всички средства, като се започне от раздуване на антисемитизъм и се стигне до успешното използуване на европейски либерали и демократи.
От лични наблюдения стигам до извода, че в арабската култура липсва думата "сега". Арабска поговорка гласи: "Бързането е от Сатаната"! Те никога не бързат, а вземането на бързо политическо решение е немислимо. Но в Израел и на Запад не разбират това. Липсата на други средства / военни /ги кара да водят преговори, заради самите преговори, и ако се окаже, че противника допуска грешка се опитват на наложат свои условия. Ануар Садат отиде на преговорите в Кемп Дейвид , готов да отстъпи половината от Синайския полуостров за мирен договор, защото той загуби войната през 1973 година. За палестинците изобщо не ставаше дума. Но когато разбра, че израелтяните са готови да му върнат цялата територия, без да се търгува, постави ново искане - палестинска държава.
По време на преговорите в Париж Арафат демонстративно става от масата и напуска залата, Олбрайт / тогава държавен секретар на САЩ / почти проплаква: "Мистер Арафат, Мистер Арафат , върнете се,върнете се". На арабският пазар проиграва този, предложил първи, ако им цитираш текст от Корана в потвърждение на предложеното, ще отговорят че са еврейски инсинуации. Израелските политици мислят за властта, арабите мислят с дългосрочни категории. Добавям помощта на западните либерали и демократи и картината става ясна.
Единствен, който разбира създалата се ситуация е министъра на външните работи на Израел Авигдор Либерман, който на сесията на ООН заяви, че мир с арабите е невъзможен нито днес, нито утре, нито след 50 години. Неговото предложение за обмяна на население и територии е много тънък ход. Той знае, че арабите никога няма да се съгласят и така ще бъдат виновни за сриване на преговорите за мир. Предишното му предложение за предоставяне на гражданство след доказване на лоялноста към държавата и признаването и за "еврейска и демократична" е все в тази посока.
За Либерман мирът ще настъпи след няколко поколения, когато двете страни няма да бъдат обременени от подстрекателството и екстремизма и ще имат доверие. Либерман допълва, че в продължение на 19 години , от 1948 до 1967 година никой не се опитваше да създаде палестинска държава. Мирните договори с Египет и Йордания бяха сключени въпреки заселническата дейност на Западния бряг и само едно "дългосрочно междинно споразумение" без задължението за създаване на палестинска държава ще бъде от полза.
Всичко което Авигдор Либерман заяви в ООН е в явно противоречие с официалната политика на Бениамин Нетаниаху, която предвижда сега преки преговори за създаване на палестинска държава.
Нетаниаху реагира внимателно, като даде да се разбере,че Либерман представя своя позиция, а не на правителството и не иска трудности с главния партньор по коалиция.
Моята прогноза - Либерман действува така, като че ли е глава на правителството. Секретът на неговата полулярност и политическа сила се състои в това, че говори просто и разбрано, ненавижда нюансите, така използувани от Нетаниаху. Неговите думи звучат така, както ги произнася вселенски посланник на грешната земя.
Ако се провалят настоящите преговори между Махмуд Абас и Бениамин Нетаниаху, ще се отвори пътя на Либерман да оглави следващото правителство.

Овадия Йосеф и неговите проклятия

Равин Овадия Йосеф - главен съдия на евреите - сварадим и глава на партията "ШАС" отново се показа рогата. По думите на равина единствена цел на гоите,/ неевреите / е служба за благото на евреите!
"Неевреите са родени само да служат на нас, евреите. Без това, те нямат място на земята, само да служат на народа на Израел" - това заявление е направено по време на съботна проповед, касаеща действията , които неевреите могат да изпълняват в събота, когато евреите не работят.
За този равин, живота на неевреите в Израел обезспечава божественост на любимците на Всевишния и предпазва загуби сред евреите.
"В Израел смъртта няма власт над тях... С езичника, бил той добър или лош, длъжен да умре, но Той му дава дълголетие. Защо? Представете си магарето ви умре, ще загубите пари. Ето защо той получава дълъг живот, за да работи добре за еврея" - добавя достопочтения равин.
И още:
"Защо са нужни езичници? Те ще работят, ще жънат, ще копаят. Ние ще седим, как ефенди и ще ядем. Затова са създадени езичниците".
Тези скандални изявления ми напомниха още едно през 2009 година, където духовния баща на партията "ШАС" заяви, че "всички мюсюлмани са тъпи, а тяхната религия отвратителна, както и самите те."
През август тази година същия рабин се изцепи, като отправи проклятия срещу водачите на палестинската автономия, начело с Махмуд Абас и им пожела страшна смърт в ада, на тях и целия арабски народ:"Нека умрат нашите врагове и ненавистници Абу Мазен и всички злодеи, нека изчезнат от земята, нека Всевишният им изпрати чума."
Коментарите оставям на Вас.

Нов живот за старата гара

Между морето и телавивския квартал " Неве Цедек" сега може да се види старата железопътна гара Яфо,скрита досега от погледа. Открита през 1892 година железопътната гара е била последна спирка на близкоизточната железница от Турция, през Сирия и Ливан. Оттук хиляди делови хора и поклонници, пристигнали кораби до Яффо се отправяли в Йерусалим и по- нататък в Египет.
Сега това историческо място е открито за нов живот и е превърнато в туристическа атракция.
Идеята за железопътен път от Яффо до Йерусалим предлага Моше Монтефиори,евреин, британски банкер и филантроп, който считал железния път за крачка в развитието на страната. Обаче не може да събере капитал и се отказва. През 1888 френски бизнесмени започват строителството на 86 км. трасе, завършено през 1892 година. Около 1900 година немския тапмлиер Хуго Виленд купува земни участъци около железопътната гара, построява красив дом и фабрика за строителни материали.
Френската собственост на железния път завършва с установяването на британски мандат над Палестина. Англичаните създават нова компания "Палестински железни пътища", но с началото на безпорядките между араби и евреи в началото на века, станцията е преместена и губи свето значение.
Сега тази вековна пустош е реставрирана, гарата и принадлежащите постройки са обновени и е оформена туристическа атракция с ресторанти, кафенета, малки магазини, художествени галерии. За кратко време стана любимо място за развлечение.
Можете вкусно да похапнете във "Вики Кристина", да опитате испанските "тапас" в "Шушка Швили", да си изпиете кафето на перона на гарата. Множество магазини с модни стоки, ювелирни и антикварни, книжни и даже базар. На българските туристи в Израел препоръчвам това място, ще почуствате старинната атмосфера на хаджийството по светите места.

Кабала - царство в небесата

Съгласно еврейската традиция световната история e разчитана на 7000 години, като последното хилядолетие е времето на Машиах / Месия /, на иврит - משיח. Крайният срок за откриване на Месията пред хората е 6000 - та година, като последните 500 години ще бъдат свързани с появата на нови тайни знания.
Сега по еврейският календар е 5770 година и според религиозни авторитети е точно времето за появата на тези тайни знания. Едно от тях е Кабалата като тайно учение.
Светските израелски историци, изучаващи Кабалата са уверени, че тази традиция се е появила в Испания през ранното Средновековие. Но в последното десетилетие археолози и историци намират множество амулети и магически предмети, основани на Кабалата, които опровергават техните твърдения. Кабалата, дошла от Кастилия, от ранните хасиди на Германия, от кабалистите от северния израелски град Цфат, това са следи на древно предание, съществувало още от създаването на еврейския народ.
За Кабалата се говори още в Талмуда / трактат "Хагига" например /. Всички са убедени,че това тайнствено учение е дело на мистици, които са описвали своята медитация за достигане на пророчески състояния в ръкописи, достъпни за избрани и в единични екземпляри.
Основа на Кабалата се счита съчинението на раби Шимoн Бар Йохай - "Зоар", огромно съчинение от 2500 страници , написано на арамейски език. Именно кабалистите са оказали съществено влияние на религиозната практика на евреите. Сега едва ли ще намерите молитвеници, които не включват красиви песнопения и нови обряди за посрещане на съботния ден, написани от кабалистите. Ето как известен кабалист от края на 13 век описва постигането на състояние на медитация:
" Когато набожни люде и съподвижници са влизали в състояние на мислено съсредоточаване и са потъвали в небесните тайнства, те са въобразявали благодарение на своите мисли, че всички тайнства са като изсечени пред тях, и когато те са свързвали своята душа с Висшето, тези тайнства са израствали и се откривали като изсечени в сърцата им."
Ако болшинството религиозни авторитети разглеждат Тората като повествование и правен текст, то мистиците са считали, че тя е система от символи и даже секрети на Бог.И сега много хора изучават Кабалата, което можем да обясним с желанието за самоусъвършенствуване и търсенето на нещо ново в духовното състояние.
Вече писахме , че в Кабалата номерологията има огромно значение, на всеки знак, на всяка цифра е отредена особена роля.Във всяка буква от еврейския алфавит се крие цифрово значение, което символизира висшето начало. Кабалистите търсят и намират скрити връзки между числата и буквите, сакрални значения на тези връзки се използват за пророчество.
Древна кабалистическа мъдрост учи, че няма случайности, равенства и съвпадения не съществуват!
Моята скромна задача в случая, е не да Ви уча на Кабала. Сегашната достъпност на неизвестната досега кабалистическа литература вече подготвя революция в религиозния живот на евреите. Голяма част от тях вече не се задоволяват със сухата Галаха / изложение на правилата за религиозно поведение / и търсят ново и непознато предизвикателство. За популярността на Кабалата говори и интереса към нея не само на евреите.Известни кабалисти са били средновековни учени Мирандола, Райхлин, фон Розенрот / написал трактат, който не се отличава от еврейските /.В началото на 20 век Жерар Енкос написва прост и достъпен учебник по Кабалата. Да не забравяме и усърдните ученици от съвременния артистичен свят Мадона, Ищтон Кочер ,неговата Деми Мур и други. Сега книгите са достъпни на всички езици и се издават в масови тиражи, убеден съм че можете да намерите и на български език.
Кабалата се превръща в масова доктрина, учи какво е написано в книгите, но не обяснява духовността. До нея всеки трябва да стигне самостоятелно, защото да се обяснява духовността в книгата "Дървото на живота" е все едно да се превежда духовното в материално, устата не може да изрази духовния свят с думи.

Практическа Кабала

Кабала маасит, или практическа Кабала/1/ е занимание, колкото езотерическо, толкова и привлекателно. С помощта на амулети, или камъни, както се наричат в Талмуда/2/, еврейската религиозна традиция говори, че човек може да се сдобие с успех практически във всяко начинание - в любовта, да ходи по вода, борба с диви зверове или на риболов.
Но всички тези амулети за безсмислени, ако не се съпровождат от щателно зашифровани и предавани от поколения на поколение комбинации от букви от еврейския алфавит.Тези съчетания, произнесени в правилна последователност съставляват основната сила на амулета.
Великият еврейски мистик от 13 век Аврам Абулафия първи е започнал да комбинира буквите от името на Всевишния, което на иврит не се произнася. Той съставя особенни буквени таблици за медитация, които препоръчва за концентрация преди молитва. Абулафия следва практиката, описана в трактата " Книга на творението". Този текст в Кабалата, приписван традиционно на Авраам / около 2000 година преди новата ера /съдържа оригинално учение за сътворението на света, времето и човека посредством буквите на алфавита и десетте магически числа - сфирот.
В епохата на Талмуда амулетите предизвикват раздор сред галахическите авторитети. Едни ги препоръчват, други ги отричат. Например Рамбан предлага при силна кашлица да се носи на шията метално изображение на лъв. Маймонид не препоръчва да се слага на главата на дете, което не може да заспи, част от свитък на Тората, защото то се превръща в отрицател на законите Мойсей. Тората е средство за изцеление на душата, а не на тялото.
За еврейските авторитети правенето на амулети не е било лесна работа, необходими са определени знания - имената на ангелите, знаците на зодиака, дните и числата на месеца. Изработващият амулет трябва да пости по време на написването и да се окъпе ритуално в микве/3/, а любовните амулети да се пишат с медно перо и розова вода.
В последно време стана популярен един от обрядите на практическата Кабала, наричан "пулса де нура", страшно наказание на уровена на нефизическия свят. Министър председателят Ицхак Рабин / убит от ортодоксалния Игал Амир / и Ариел Шарон / в кома от няколко години / като че ли са станали жертва на този обряд, заради желание да сключат мир с палестинците и други прегрешения. Разпространяват се слухове, че ултраортодосалните евреи са наложили такава " пулса де нура" на сегашния министър на отбраната/ заради готовност да се помири с палестинците/, кмета на Йерусалим / разрешаващ предприятия да работят в събота/ и най вече организаторите на йерусалимския "Гей парад".
По- рано тези проклятия бяха патриотични и бяха насочени към Юсер Арафат, Садам Хусеин,Хасан Насралла.
Авторитети, правещи обряда не могат да претендират за управление на Божия гняв. Те само съобщават на Всевишният своите "препоръки", той със своята справедливост избира начина и време за наказание.
Друга част от мистиците на Кабалата не признават силата на амулетите. Те не се занимават с проклятия, лишаването от живот няма смисъл, а само висшето знание е целта им.Душата ще продължи своето развитие и човек отново ще се роди. В духовното няма понятия лошо и добро, те са относителни, понятия от нашия мир, и не трябва да се бърка Кабалата с мистика и демонизация.
За светските люде тези препирни не са от значение. Във всеки еврейски дом, в офиси, ресторанти, автобуси, спортни заведения могат да се видят тези амулети, в които евреите вярват ,че ще донесат мир в този дом, благополучие, здраве и душевно спокойствие.
/1/ Kабала - мистическо тълкуване на Вехтия Завет, превърнало се в тайно учение.
/2/ Талмуд - сборник етични, правни и религиозни положения в юдаизма.
/3/ Микве - воден резервоар за ритуално омиване.

Изстрели от историята

Прави са моите израелски познати, че в еврейската държава за ден се появяват толкова скандални новини, колкото в Европа за седмица.
Сега главните израелски вестници публикуваха секретни протоколи на правителството от времето на първите дни на войната през 1973 година. За тази война е писано немалко, но тези протоколи ни дават възможност да се запознаем с детайли, непознати досега, да се разбере душевното състояние на израелските политически лидери и военни, да се усетят провалите в първите дни на най- тежката война в историята на младата израелска държава.
Защото информация за предстоящата война идва от всички страни. Кралят на Йордания Хусейн предупреждава Голда Меир две недели преди атаката. Семействата на съветските военни съветници спешно напускат Каиро и Дамаск. Началникът на "МОСАД" Замир се среща в Европа с агента на израелското разузнаване Маруан Ашраф, който го предупреждава, че на 6 октомври ще започне война.
Главният извод, който правят политическите коментатори е - след успешната Шестдневна война през 1967 година, израелското ръководство подценява възможностите на арабските армии, допуска много грешки в тактиката и стратегията и най- вече неадекватното състояние на министъра на отбраната на Израел Моше Даян. И по- рано се чували гласове за неговата несъвместимост със заеманата длъжност, но сега откриваме нови страници с несъответствие на имиджа на национален герой и истинското положение във време на война.
Легенда, герой и пълководец Моше Даян сега се появява като некомпетентен и повърхностен, подаващ се на паника и даже не я скрива. Ако правителството би приело неговите оценки и предложения за водене на военни действия в първите дни на войната, Израел би се оказал в трагично състояние. Когато става ясно, че войната е неизбежна, началникът на Генералния Щаб на израелската армия Давид Елиезер предлага превантивен удар, какъвто бе нанесен в началото на войната през 1967 година. Моше Даян се противи с обяснението, че светът ще обвини Израел в агресия. Всички са единодушни за пълна мобилизация на резервите, Моше Даян се противопоставя, а частичната мобилизация успява да сведе до минимум.
Ето извадка от протоколите с изказване на Моше Даян:
"Бях на Северния фронт, а сега се връщам от Южния и положението е лошо. На север успяхме да стабилизираме ситуацията, но има обкръжени пунктове, много пленени. Ще има още пленени и убити. Ние не знаем каква ще бъде тяхната съдба. На юг предлагам да отстъпим до превала Митла,т.е, да оставим линията при Суецкия канал и да заемем позиции на 30 км. от него. Предлагам още тази вечер да отдадем заповед за евакуация на опорните пунктове, които не са завладени и до които не можем да се доберем. От местата, където ранените можем да изведем, ше го направим, а там където е невъзможно, бойците сами да решават какво да правят. Да се опитват сами да се доберат до нашите позиции, ако не, да се предават".
Не случайно подчертавам тези думи. Генерал Даян, министър на отбраната и политически лидер демонстрира неспособност да ръководи поверената му армия и сваля от себе си отговорността за решения, които войниците трябва да вземат- да се предадат или да продължават да воюват.
Да се върнем към изложението на Моше Даян.
" Арабите воюват по- добре, отколкото в миналото. Успешно поразяват нашите танкове. Аз не зная дали изпреварващ удар ще измени ситуацията. Вторият проблем е дефицита на въоръжение и боеприпаси.Трябва срочно да се обърнем към американците и да закупим 300 танка".
В монологът на Моше Даян се вмъква Игал Алон и пита, могат ли бомбардировките в дълбочина на вражеската територия да изменят обстановката.Даян отговаря, че не ще изменят, защото танковете на Сирия и Египет ще останат на своите позиции.Намесва се Голда Меир/министър председател/:
"Ти предлагаш да поискаме спиране на огъня в тази ситуация, в която се намираме? Можем да задействуваме Кисинджър по този въпрос?
Даян отговаря:
"Аз съм за незабавно прекратяване на огъня".
На третият ден от войната израелската армия успява да извърши прелом, арабските армии понасят големи загуби и не могат да се ползват от преимуществото от първите дни. Моше Даян идва на себе си и тонът на неговите изказвания значитело се изменя.
"Има заповед; на Голанското плато да не се отстъпва, а да се стои на смърт. Моля да утвърдите нанасяне на бомбови удари в градската черта на Дамаск. Трябва да се атакуват цели в Дамаск, генералния щаб, инфраструктура, свързана с водоснабдяването и енергоснабдяването. Не мога да кажа, че в хода на бомбадировките не ще пострада мирното населание."
Тези няколко извадки от протоколите ни показаха част от трудните дни на израелската армия през войната в 1973 година, отнесла живота на 2700 войници и офицери и 8000хиляди ранени и осъкатени. Показват ни неразбирането на проблемите на армията и безопасността от Голда Меир, която напълно се доверява на Моше Даян. Всички се съгласяват , че нейното хладнокръвие в началните дни е следствие неразбиране на обстановката.
Министър председателят Голда Меир подава оставка след войната, Моше Даян също. Началникът на Генералния Щаб Давид Елиезер умра от разрив на сърцето, след като комисията Агранат разследва неговата отговорност за събитията през септември- октомври 1973 година. Полека лека всички герои от тази война се отправиха в другия свят - Хафез Асад почина, Ануар Садат го убиха, израелския шпионин Маруан Ашраф в египетските редове бе изхвърлен от балкона в Лондон. Почти всички излязоха от тази война без слава, без длъжности, без власт. Едни се държаха геройски,други войнствено, трети позорно, но всичко това трябва да се изживее, да се изстрада, за да се разбере, че войната не ще разреши противопоставянето между араби и евреи.

Погребална урна от времето на Христа или фалшификат?

Откритата през 2002 година в Израел погребална урна с надпис на иврит " Яков, син на Йосеф, брат Исуса" разбунтува света на археологията. Ако се окаже, че появата на погребалната урна не е свьрзано с поредна фалшификация, това ще бъде истинско историческо свидетелство с пряка връзка на Исус от Назарет.
Този архелогически артефакт породи множество научни изследвания, статии в реномирани исторически и археологически списания, няколко документални филма и даже книги. Показан бе в Кралския музей в Торонто.
Но израелските експерти по древностите го обявиха за фалшификат. Израелската полиция арестува неговия собственик Одед Голан и няколко други антиквари и ги обвини в мошенничество и фалшификация не само на погребалната урна , но и други археологически находки.
В понеделник бе открита поредната сесия на съдебния процес, започнал през 2005 година. Досега се проведени 116 съдебни заседания,разпитани са 133 свидетели, показани над 200 археологически експоната и 12000 страници свидетелски показания, но обвинението не успява да докаже фалшифицирането на археологическите находки. Пред съдията Аарон Фаркаш стои трудната задача да вземе решение, по което и експертите нямат единно мнение. Залата в съда отвреме на време прилича на докторски семинар, отколкото на съдебно разбирателство, световни светила по археология, семитски езици, библейска история, биология и химия се участвуват като че ли в завладяващ филм от серията "Индиана Джонс". Изслушани са грабители на древни могили, милионери- колекционери на антиквариат, следователи с техните операции в складове, забити с антики, хиляди долари с неустановена собственост.
В продължение на месец учени и юристи спорят за тънката корица патина, която обхваща древните предмети. Обвинението твърди, че патината се изкуствена създадена, докато защитата доказва, че тя е минимум на 200 години.
Самият Голан твърди, че нищо не е фалшифицирал и експертизата доказва това.
"Аз не твърдя, че намерената урна е принадлежала на семейството на Исус, това е работа на специалистите, но аз доказвам, че патината е минимум на 200 години, което лишава обвинението във фалшификация и мошенничество".
Углавните и научните последствия от този процес ще бъдат огромни. Ако се окаже, че артефактите са истински, те струват милиони. Оправдаването на подсъдимите ще нанесе сериозен удар на Управлението по древностите и неговите следователи, които обвиниха Голан и неговите съучастници в създаване на международна мрежа за фалшификация на древности.Това Управление не крие своето желание да закрие търговията с фалшификати от времето на Библията. Обвинителна присъда, от своя страна, ще унищожи репутацията на един от ведущите колекционери на библейски ценности и ще вкара израелския пазар в нелегалност. Правителствените чиновници и много учени считат, че израелския пазар изобилства на фалшификати и се върти търговия за милиони долари.
Голан настоява на своята правота и не счита показването на погребалната урна и желанието да я продаде за углавно престъпление, защото именно от колекционерите и търговците на антики излизат на бял свят исторически артефакти, като дава за пример ръкописите на Мъртво море. Тези свитъци, преминават през рьцете на бедуинско овчарче и редица търговци на антики, докато попадат в ръцете на израелското Управление на древностите. Сега тези находки са диамант в короната на израелския Музей.

При наемане на работа - без лични въпроси

С нова поправка в Закона за равенство на възможностите при наемане на работа в Израел се внасят корекции, които предпазват гражданите от неудобни и нежелателни въпроси при провеждане на събеседването. Въпросите при събеседването трябва да бъдат свързани само и единствено с професионалната подготовка и практически умения и никакви лични въпроси.
Така например, ръководителят на събеседването не може да задава въпроси за религиозната принадлежност на желаещия да постъпи на работа, на колко години е, и колко му остава до пенсия. Не се задава въпросът - колко деца имате, защото отговора може да бъде причина да не ви наемат.
Забранено е да се задава въпросът - къде и колко дни в годината сте в запас в армията? Привикването в запас за продължително време може да стане причина да предпочетат друг кандидат за работното място.
Провеждащият събеседването не трябва да се интересува къде живее кандидата, заради наличието на населени места и квартали с недобра слава или места за живеене със силно влияние на някои от политическите партии. Всеизвестно е, че в кварталите на бедността гласуват за десните партии, а членовете на кибуците за левия спектър на политиката.
Според Асоциацията на предприемателите обаче новата поправка на закона ще нанесе повече вреда , отколкото полза. При една малка грешка на интервюиращия , желаещия да намери работа може да отправи иск в съда заради дискриминация по полов признак, религиозна или партийна принадлежност и други. Наказанието за предприемателя или предприятието е парична глоба.

Да им имам проблемите!

Съгласно галахическото постановление на американския равин Херцел Хилел, девойка на първа среща с младеж може да излъже за своята възраст. Според равинът търсенето на другата половина от бъдещото семейство оправдава подобна лъжа, в случай, че бъде разкрита след няколко срещи. Равинът подчертава, че подобно разрешение се дава само на девойките, които чуствуват ,че истината за възрастта може да стане преграда за тяхната връзка.

За равинът Ави Шевет юдейската религиозна традиция позволява еврейска жена да раздели легло с враг,ако това изисква националната безопасност! В неговото изследване, посветено на сътрудниците на външното разузнаване /МОСАД/е посочена за пример агент "Синди", съблазнила атомния шпионин Мордехай Вануну. Шевет отбелязва, че героини, спали с врага са известни още от дълбока древност /Юдиф,отсякла главата на асириеца Олофрен; Яелл,спасила евреите от ханаанеца Сисар/.
Съгласно Галаха, в случай на опасност за еврейска община сексуална връзка с врага не я прави безчестна, и се счита за постъпка, достойна за подражание. При това се препоръчва на такава мисия да се отправят неомъжени жени. Ако няма избор и се налага да се изпрати омъжена, то в начало тя трябва да се разведе и след завършване на мисията отново да се ожени. Ако в това време съпрузите не са успели да се разведят, след изпълнение на мисията мъжа е длъжен да даде развод, защото нейната постъпка ще се счита съпружеска измяна.

По време на съботна молитва в синагогата религиозен еврей губи съзнание заради горещината. Това кара равинът Хаим Каневски /от религиозната община на литовски евреи/ да внесе изменение на галахическо постановление направено от неговия баща, забраняващо инсталирането и ползването на кондиционери и вентилатори, захранващи се с електричество от държавната електрическа компания. Същата електрическа компания нарушава светостта на съботата и работи във времето, когато евреите трябва да се молят. В съботната вечер в синагогата има светлина, но от газови лампи.
Равин Каневски е стигнал до извода, че следва да се измени галахическото постановление на своя баща, защото става въпрос на "живот или смърт".

В израелската "Бърза помощ" и други помощни организации, оказващи помощ при терористически актове и автомобилни катастрофи работят религиозни евреи. С помощта на пейджери и други средства за връзка, тези доброволци се оказват на мястото на произшествието. Но когато става дума за събота възникват проблеми, защото религиозните трябва да натиснат бутона на телефона или пейджера, което е работа и е забранено.
Равин Ицхак Халперин е намерил прост начин да се прочете събщението или да се чуе, при това да не се нарушава светостта на съботата. Религиозният еврей само трябва да вземе един молив в зъбите и с този молив да се натисне бутона! Съгласно Института на науката и Галаха/ има и такъв институт/ написаното на равин Халперин не претендира за статус на галахическо постановление, а само като препоръка за религиозните евреи.

По време на празниците в Йерусалим и Бней Брак,/ градове с най-голям процент религиозно население/ бяха съоръжени отделни тротоари на мъже и жени, разделени с платно, за да не отвличат вниманието и да не се съблазняват религиозните люде.

Исторически паралели

Джими Картър, президент на САЩ / 1977 - 1981 г./публикува свои мемоари, писани по време на президентството. Наред с американската действителност от онова време и личности в мемоарите срещаме имената на израелския министър председател Менахем Бегин и президента на Египет Ануар Садат.
Израелтяните са длъжни много на Джими Картър заради сключения мирен договор с Египет. Но с публикуването на мемоарите сред израелското общество се надига негодование, сравнявано с антисемитизъм заради принизената роля на Менахем Бегин в мирното регулиране на конфликта и оспорване качествата му на политически лидер.
Картър така описва Менахем Бегин: "Менахем Бегин прави от себе си магаре", а за Садам пише:"египетския президент знае какво иска и как да го постигне". След като става известно, че лидерите на двете държави са предложени за Нобелова награда за мир, Картър допълва в своя дневник:
"Садат заслужава тази награда, Бегин - не!"
Въпросът за израелските селища на Западния бряг още тогава е в центъра на вниманието на американския президент. В дневника намираме следното:
"От подписаните документи е ясно, че строителството на израелски селища на окупираните територии трябва да бъде замразено до започването на преговори за създаването на палестинска автономия. Но Бегин замрази строителството само за три месеца, с което нанесе тежък удар на мирното уреждане на конфликта в Близкия Изток".
През октомври 1978 година Картър пише:
"Получих писмо от Менахем Бегин, в което оправдава започналото строителство с държавни интереси и политически причини и най-вече съпротивата на външния министър Моше Даян, за когото окупираните територии са израелска земя и не е съгласен с подялбата на Самария и Юдея между палестинци и евреи."
Примерът, който най- много раздразни израелските политици бе сцена от подписването на мирния договор с Египет. В подготовката на окончателните документи, Картър пита Бегин каква е неговата цел и на какво се надява:
"Бегин се приближи до масата с карти, сложи ръка на Западния бряг и заяви:"Напускам Синай, искам Самария и Юдея".
От 1967 година амбицията на Израел бе да контролира Западния бряг и с тази цел започна строителство на еврейски селища на палестинските земи. Наричаха тези селища политически, отбранителни, религиозни, но имащи една цел- контрол и евентуална анексия на тази земя.Всички правителства на Израел в началото се поддаваха на натиска на американците и световната общественост, за известно време спираха строителството и след успокояване на духовете започваха отново да строят. Всички управници заявяваха, че строят на изоставени земи, но Запада не приемаше техните заявления, като считаше предоставената от ООН земя за еврейска държава за достатъчна. Западният свят сравняваше контрола над Западния бряг с колониализъм и апартейд.
Менахем Бегин бе убеден, че с напускането на Синай и подписването на мирен договор с Египет, ще успее да запази контрола над Самария и Юдея. Сгреши.
Шимон Перес, напълно подкрепящ строителството на нови селища като държавна политика в последно време е за напускането на окупираните територии. И той сгреши.
Ариел Шарон освободи сектора Газа от израелски заселници с надеждата за контрол над останалата част от палестинските земи. Сгреши.
Ехуд Олмерт официално не изразяваше своята позиция, а и не му остана време заради редица обвинения за финансови злоупотреби и подкупи.
За палестинците по времето на Ясер Арафат въпроса за еврейските селища рядко се обсъжда, заради убедеността , че израелтяните са временни жители, които след обявяване на независимостта на новата държава Палестина ще се върнат в страните от които са дошли.
Направих този ракурс в миналото за да покажа, че 30 години не бяха достатъчни за решаване на проблема с незаконните еврейски селища и че сега пред Бениамин Нетаниаху стоят същите проблеми. Защото, ако палестинците си затварят очите за Йерусалим, не са особенно настойчиви за връщане на бежанците и съвместното използуване на водните ресурси, то за селищата ще се води истинска война.