Ще анексира ли Израел Самария и Иудея?

Ако Израел сега или по късно извърши анексия на Самария и Юдея, в негов интерес е да предостави гражданство на нееврейското население в съответствие етноконфесионалния фактор и приетата от кабинета декларация за лоялност към Израел от лица , получаващи израелско гражданство.
В продължение на 40 години Израел контролира Западния бряг на реката Йордан /т.н. Самария и Иудея/ и не предоставя гражданство на арабските жители , заради страха пред превръщането на Израел в двунационална държава, а в последствие в арабска държава с еврейско малцинство. Каква е съдбата на малцинствата в арабските държави е добре известно и израелтяните не искат подобна съдба за своите потомци. Що се касае за трансфер / доброволно изселване или депортация / , то тази идея засега е неосъществима.
Три са причините за това:
-израелските араби не искат да живеят в хипотетична палестинска държава и предпочитат да останат граждани на Израел, обезспечаващ им значително по- висок стандарт на живот и социална защитеност. При опит за обмяна на територии, те, като израелски граждани, могат да променят своето местожителство, но да останат под контрола на Израел. Юридически механизъм за лишаване от израелско гражданство не съществува,
-при трансфер неизбежно ще се наложи физически обмен на население, т.е. насилствено изселване или създаване на много сложна гранична линия и многочислени анклави, принадлежащи на едната държава на територията на другата. Това изглежда утопия,
-засега не съществуват възможности за създаване на стабилна палестинска държава, способна да живее в мир с Израел.
На този фон в израелските средства за информация се появяват призиви за анексия на Самария и Иудея.
"Лявата" алтернатива е представена от демографа Мирон Бенвенисти, заявил, че процеса на срастване на Западния бряг с Израел е необратим и няма друг изход, освен да се създаде единна еврейскоарабска държава. По- малко радикалните "леви" виждат в тази идея заплаха за еврейската държава и вероятност от засилване на насилието и терора.
"Десните" предлагат своята теория чрез бившия министър на външните работи и министър на отбраната Моше Аренс. Според Аренс, демографската заплаха е силно преувеличена и Израел може да запази своето болшинство, даже и да предостави гражданство на арабските жители. Аренс не споменава сектора Газа с неговата фактическа независимост, която способства за реализация на този план, защото с напускането на израелската армия, Израел се избавя от половината арабско население. Западният бряг е по тясно свързан с Израел, тук се намират основните иудейски светини, плътността на населението е малка, тук израелското население е мнозинство. Съхранено е и значително християнско население, отношенията с което е значително по- добри, отколкото с арабите- мюсюлмани.
Нито една партия досега не е изразила своето мнение за идеята на Аренс, но тя заслужава сериозно обсъждане на фона на провалящите се преки преговори между палестинската автономия и правителството на Израел.
Специфичността на географското положение и формирането на населението Израел решава с увеличаване на репатриацията. През последните 20 години над милион евреи и техните семейства се репатрираха и създадоха устойчиво мнозинство, поне за близките 20- 30 години. Половината от еврейският народ сега живее извън Израел и целта е създаване на условия за тяхното завръщане. В своята практика Израел не се колебае да стимулира развитието и възраждането на идентичността на малките етнически групи - друзи, черкези, месиански евреи, бошнаци, самаритяни, курди, бедуини, асирийци и други, в противовест на мюсюлманите.
През 1967 година Израел извърши колосална грешка като включи в границите на Иерусалим повече от 20 арабски села. Те никога не са били част от Иерусалим, но след включването жителите получават лична карта на постоянни жители. След време става ясно, че този акт утежнява демографската структура. Сега в Йерусалим живеят 800,000 души, от които 300,000 в границите от 1967 година, а в Източен Йерусалим - 200,000 евреи и 300,000 араби. За израелските политици и демографи в последно време се появи и нов проблем. Палестинците с израелска лична карта купуват и наемат жилища в Западен Йерусалим, с появата на нови комшии евреите напускат тези райони, цената на жилищата пада и постепенно Йерусалим се арабизира. В споровете за демографското състояние се включват и палестински специалисти, които твърдят, че не само в Йерусалим са вече мнозинство, а по цялото пространство между Средиземно море и Йерусалим. Израелтяните не са съгласни с това твърдение, но в една двунационална държава ще трябва да предоставят равни права на арабските жители. Последствията от една такава крачка не ще чакат дълго. С високата раждаемост арабите ще се окажат мнозинство и това, според израелтяните ще бъде крах на ционизма. Ще се измислят разни способи за защита и ще стигнат до апартейда , което ще предизвика и съответното отношение на останалия свят.
Според "левите", тази ситуация, когато арабите ще бъдат мнозинство в една двунационална държава ще бъде кратко. След това еврейските ортодокси и религиозните ционисти със своята висока раждаемост ще пречупят ситуацията и евреите отново ще се окажат мнозинство. Левицата твърди, че основата на бъдещото съглашение за мир е вече ясна. Палестинците, като че ли де-факто признават своята вина за отказа за създаване на държава през 1949 година и сега считат границите от 1967 година за основа. По такъв начин Израел ще запази почти 25 % повече територия, отколкото през 1949 година. Палестинците вече се примириха с болшинството еврейски селища на техните земи - Модиин Илит, Хар Гило, Хар Хома, Талпиот Мизрах и голямата част на Гуш Ецион, а в замяна ще получат част от израелската територия в Иудея и пустинята Негев.
Спорни остават земите около Латрун, където Израел прокарва ж.п. линия до Йерусалим . Ще се разделят израелтяните, според "левите" с такива селища като Ариел, Такоа, Нокдим.
Дясната алтернатива предвижда запазване на всички еврейски селища на Западния бряг и предаване на палестинците пустеещи земи в Негев и Иудея.
Моята прогноза - започналите преки разговори за мирно уреждане на дългогодишния конфликт вече се провалиха и няма изгледи за подновяване, заради непреклонността на палестинците за продължаване на строителството в селищата и в Йерусалим. Ако американците не успеят да върнат двете страни на масата за преговори, е възможно създаване на държава Палестина едностранно,със мълчаливото съгласие на световните сили. Ако обаче израелтяните се противопоставят на този опит, напълно е възможно анексирането на Самария и Иудея, инициатива пълна с много неизвестни.

Махмуде, подписвай най сетне!

Когато скърбящите почитатели на Арафат пристигнаха в Рамалла на неговото погребение, бях уверен , че неговата "душа" гледаше от небесата доволно.
Той даде на своя народ това ,от което отчаено се нуждаеше - нов Салах а- Дин. И още по важно, отдаде му се да избегне фатална грешка. Защото беше много близко, подписвайки споразумението в Кемп Дейвид през 2000 година, да загуби всичко, защото отиваше на компромис с който предаваше своя народ. Но той не сгреши и Кемп Дейвид се оказа път , "озарен от слава", път към славното прощаване, за което Арафат мечтаеше.
И доколко към тази слава се добавиха и слуховете, че е отровен от "МОСАД", легендата се оказа безупречна. Арафат си запази място в историята като лидер - мъченик, убит заради несъгласие да предаде на неверниците Ад Кудс. /Иерусалим /
За Арафат това се оказа победа, за други се обърна в загуба. Мнозина изпаднаха в немилост заради романтичния характер на този човек към ситуацията. Арафат разруши надеждите на Клинтон за мирен договор и апотеоз на неговия втори президентски мандат. Ехуд Барак призова към избори, които загуби и разчисти пътя на Ариел Шарон към премиерството, подаде оставка от поста председател на партията "АВОДА".
Но "старика" Арафат не бе единствения победител. В това безуправно положение се възползва ХАМАС, дойде момента да управлява в Газа и широко влияние в Самария и Иудея. Сега неговият противник Махмуд Абас му поднесе всичко на сребърно блюдо - провал на мирните преговори, отричане правата на евреите да живеят на тази земя, джихад.
Никой не може да обвини Арафат за трагичните последствия от решение, което доведе палестинския народ до нови страдания. Този човек задуши с ръцете си мирния процес и това положение никога няма да се върне. Въпреки,че много от фактите на Кемп Дейвид и досега предизвикват полемика, едно е ясно - Арафат донесе нова трагедия за своя народ.
Не възразявам на твърденията, че не се нуждаем от нов Арафат. Но не е нужна трета интифада, която може да роди други като ХАМАС или да го напълни с нова сила, не са нужни страдания за араби и евреи.
А израелтяните добре научиха урока - никога вече да не се доверяват на автономията по въпросите на безопасността. И сега Махмуд Абас губи популярност, защото не следва пътя на Арафат.Убеден съм, че не се стреми да се прости със своя народ като герой. Сега всичко е по сложно.
Така че, Махмуд , продължете разговорите. Бъдете смел, Вашият реализъм ще бъде благословение за народа.Шестдесет години мъки и страдания са достатъчни!

Убийството на Ицхак Рабин - конспирация?

Във връзка с 15 годишнината от убийството на Ицхак Рабин телевизионен канал на Кнесета/парламент/ е извършил допитване от което става ясно, 53 % от религиозните граждани не вярват, че Игал Амир е убил министър председателя , а 12 % са уверени в наличието на конспирация.
Повод да напиша тези редове не бяха резултатите от допитването, а един проект на интернет сайта "Аруц 7"/ Седми канал /, който предлага на своите читатели да споделят своите подозрения за наличието на конспирация при убийството на Ицхак Рабин.
История на терористическия акт
На 4 ноември 1995 година на Площада на израелските царе в Тел Авив се провежда митинг на левите сили в защита на мирния процес между палестинци и израелтяни и споразумението за предоставяне на обширна автономия в Самария, Иудея и сектора Газа.След приключване на митинга , Игал Амир, 25 годишен студент от университета Бар Илан, член на екстремистка организация "Яел" се приближава до министър председателя Ицхак Рабин,изстрелва 2 куршума в гърба от пистолет "Беретта"и го ранява тежко.От получените рани Рабин почива в болницата. След многозначителен съдебен процес Игал Амир получава доживотна присъда и не се разкайва за извършеното.
Предварителното разследване и самия съдебен процес обаче остави много въпросителни за работата на охранителните служби и съмнения за участие на агенти на службата за безопасност в терористичния акт.
Първото предположение за заговор се появява още след седмица от професора Михаил Хар Сагор, който заявява за пресата:
"Няма никакво рационално обяснение на убийството на Рабин. По моему , това е заговор с участието на ШАБАК. /1/ През 1992 година убиеца се отправя в Рига като агент на ШАБАК и получава разрешително да носи оръжие.В момента на убийството е все още свързан със Шабак."
Бени Алон, един от лидерите на еврейските заселници по Западния бряг, член на Кнесета заявява на пресконференция:
"Съществуват сериозни подозрения, че ЯЕЛ /2/и неговия водач Авишай Равив са били не просто свързани със ШАБАК, а са работили за него."

През 1996 година кинорежисьор и оператор вземат интервю от Бени Алон, който при изключена камера и микрофон им съобщава:
"Месец преди убийството Ицхак Шамир/3/ ме извика в офиса и ме предупреди:"Те се опитват да ни устроят още едно дело Арлозоров. След това не ще можем да дойдем на власт още 50 години. Всеки, който заплашва Рабин, трябва да се установи и се спре."
След известно време Алон вече никога не прави изказвания за убийството.
Амнон Абрамович, журналист с значителни връзки прави заявление по телевизията, че Авишай Равив, приятел на Игал Амир и водач на екстремиската организация ЯЕЛ е агент на ШАБАК с прозвище "Шампанско":
"Аз съм юрист по образование, моят източник е високопоставено юридическо лице.Защо Авишай Равив, който е агент "Шампанско" не предупреждава ШАБАК за предстоящото убийство?
Вестник "Едиот Ахронот:
"Има версия,че убийството на Ицхак Рабин е резултат от заговор. Историята с Авишай Равив е крайъгълен камък във версията за заговор.Сред заселниците се разпространява слух, че Игал Амир е бил длъжен само да изплаши Рабин и да стреля с халостни патрони.Ето защо след изстрелите , телохранителите крещят , че патроните са халостни. Хипотезата е фантастична, но мьлчанието на ШАБАК я потвърждава."
Вестник "Маарив"- ноември 1995 година:
"Във всички демонстрации срещу действията на правителството, Авишай Равив играе активна и креслива роля.Полицията много пъти подписва ордер за арест на екстремиста Равив, но никога него арестува."
Появява се книга на Бари Хамиш - "Кой уби Ицхак Рабин?", в която се прави анализ на всички стъпки на разследването и съдебния процес. Авторът поставя въпроси, на които горните инстанции според него не дават отговор.
Първо - два месеца след убийството се появява любителски филм, заснет от Рони Кемплер,точно както филма на Запрудер при убийството на Джон Кенеди в Далас.http://www.flix.co.il/tapuz/showVideo.asp?m=1034993. В книгата Хамиш задава въпроси на които няма красноречиви отговори.
Защо Кемплер чака два месеца,а не предава лентата на полицията?
Защо през цялото време Кемплер следи поведението на Игал Амир?
В интервю по телевизията Рони Кемплер обяснява, че е придобил чуството, че нещо лошо ще се случи , и това чувство го е накарало да следи Игал Амир:
" Мислено си представях политическо убийство. Не мога да обясня това, имаше нещо мистично...."
Бари Хамиш подозира, че лентата е обработвана допълнително.
Стенографски запис от заседание на съда:
Адвокат:"Защо на лентата на Кеплер има разрив и не чуваме част от звука?
Зилберман/главен следовател по делото/:"Този филм аз не съм го снемал.С лентата работиха технически работници от няколко отдела. Аз нося отговорност за разследването, а не за лентата."
Адвокат: " Съществуват ли различия между показаното по телевизията и сегашното състояние?"
Зилберман:"Може би!"
Най подозрителен момент, свързан с убийството е времето за което министър председателя е превозен от площада до болницата "Ихилов".Разстоянието е 700- 800 метра, което се преминава пеша за 5-7 минути, а машината с Рабин пристига след 22 минути. На горната снимка репортьор е запечатал времето на неутрализирането на Игал Амир - 10,32/10,33, а колата пристига 10,54. Шьофьорът Дамти,вероятно най- опитния водач в страната се "заблуждава" и след 7 минути езда/ забележете, че кадилак ще измине 700 метра за 2,3 минути/ взима полицая Терем да му "помогне" за намиране на път до болницата. Как е възможно Дамти да се заблуди, като пътя е прав и няма никакви препятствия?
Още подозрителни моменти наблюдаваме във филма на Кемплер, където задната врата на "Кадилака" се затваря преди Рабин да се качи в нея. В същото време комисията Шамгар, разследваща убийството заключава, че автомобила е празен. Този епизод е съмнение за Бари Хамиш и той твърди, че Рабин е убит в автомобила. Противоречиви са и показанията на лекарите, издали смъртния акт,един твърди, че раните са две в гърба, друг 3, от които една в гърдите. Съмненията се подсилват от показването на окървавен лист с текст на песента за мир, която Рабин след митинга поставя в горния джоб на костюма.
Тези и много други несъотвествия карат Бари Хамиш да се съмнява в съществуване на заговор при убийството.Неговите обяснения накараха и други автори да търсят и намират разминаване с официалната версия на съда, че Игал Амир е единствения, извършил терористичния акт.
Книгата " Кой уби Ицхак Рабин" е преведена и на български език.След приключване на проекта на израелския сайт "Седми канал" ще информирам за резултатите от проучването. Уверен съм,че ще има много изненади.

От Холивуд на ....Стената на плача

Възможно това е единственият случай, когато Памела Андерсон не е на преден план. Тази блондинка с пищен силиконов бюст, бивша звезда на "Плейбой" и сериала "Baywatch" пристигна в Израел в качеството на гост в проекта "Танц със звездите", който се провежда вече 5 -та година. Обаче очите на зрителите бяха приковани не към нея, а към Гили Шем Тов и Дорит Милман. За първи път в историята на конкурса на сцената излезе еднополова двойка.
Гили Шем Тов, спортен коментатор и открита лесбийка, живееща с партнъорка и своя син, а Милман - професионална танцьорка. Сложният въпрос, кой ще бъде жената и кой мъжа е решен елегантно. Партньорките ще си сменят ролите. Милман, за разлика от Шем Тов- хетеросексуалка и участвува вече пети сезон. В определени кръгове на израелското общество такава изненада не се прие много възторжено, но след показаното от Милман и Шем Тов са готови да простят и обсипят с аплодисменти. Положителни са отзивите от всички краища на страната и много държави.
Колкото до Памела Андерсон, в свободното време успява да се помоли на Стената на плача, да посети луксозен магазин. Дава своето съгласие да открие "Карнавала на изненадите", но при условие, че организаторите премахнат от щандовете стоките от кожа. А на зяпачите не бе разрешено да влизат с обувки и чанти от естествена кожа.
За доброто настроение Памела Андерсон поръчва шампанско "Дом Перпиньон" / 1200 шекела бутилка/, но получава подарък комплект козметика, златно колие и малка черна рокля, достъпна за всеки потребител.
На въпросът на един от посетителите :" Не е ли прекалено скромна тази рокля?", организаторите заявиха: "Всяка жена трябва да има в гардероба малка черна рокля. Дори и Памела Андерсон."

Пикасо или Райзер

На стената в зъболечебния кабинет на доктор Мишел Рот е поставен красив етюд на "Гълъбът на мира", подписан от Пабло Пикасо. Когато доктор Рот купува рисунката в Париж го уверяват , че автор е Пабло Пикасо, но той дълго се съмнява. Имал е основание да счита, че тя е дело на малко известния израелски художник Шалом Райзер.
"Аз купих тази рисунка с намерението да я закача в своя кабинет в Йерусалим.След време на прием се яви старец, изпратен на лечение от социален работник. Веднага заяви, че Пикасо не е рисувал този "Гълъб на мира" , а той. Отначало се отнесох несериозно към казаното, но социалния работник потвърди думите на старика. Известно време Шалом Райзер е работил във Франция и е създал десетки изображения на гълъби, който Пикасо само е подписвал" - разказва Мишел Рот.
Шалом Райзер е роден в полския Тарнов.През 1940 година постъпва в йерусалимската академия на изкуствата и започва да работи като художник. Става популярен с илюстрациите на книгите на известните тогава писатели Мосинзон и Шенхар.През 1948 година заминава да учи литография във Флоренция и след година се мести в Париж. Запознава се с Пикасо и Марк Шагал и започва да работи за тях. Тогава Райзер е на 29 години ,а Пикасо на 68 и вече е нарисувал своя гълъб с маслинена клонка като емблема на Световния конгрес на мира в Париж.
"Всички знаем,изкуството не се явява истина,- често говори Пикасо. Изкуството е лъжа,която ни помага да разберем истината". След като изображението на гълъба става известно, създава множество от тях и част превръща в картини. Изкуствоведите не изключват възможността, че той е наемал други художници за създават нови копия.
Шалом Райзер се влюбва в жена на име Мишел и след 7 години се разделят заради антисемитските настроения на нейните роднини,а по думите на други, заради нейната нетрадиционална сексуална ориентация. Райзер е сломен и губи разсъдък.
В началото на 1960 - години се връща в Израел, повече не се жени и постоянно страда от депресия. Става редовен клиент на психиатрическите заведения.Отвреме на време се връща към живописта и рисува картини, явяващи се реминисценция на Пикасо и Шагал.
Артистичните среди в Йерусалим не вярват на неговите разкази .Експертът в областта на изкуствата Гидон Офрат е уверен, че Пикасо не се нуждаел от Райзер, за да създаде своя гълъб.
"Преди 15 години направих ретроспектива на неговите работи и това бе вълнуващо събитие. Помня, как хиляди хора стояха на опашка за да видят неговото изкуство.Той бе добър художник , имаше ръка, но никога не се отличаваше с оригиналност и не направи революция в изкуството. Той се явява ярък пример за интересен живот и погубена кариера" - са думите на Офрат.
Йерусалимската художница Ализа Олмерт, съпруга на бившия премиер -министър казва веднаж в интервю за вестник "Аарец", че Райзер е нарисувал за нея колекция от картини на салфетки.
Райзер няколко пъти рисува гълъби,които много приличат на нарисуваните от Пикасо, но и досега остава тайна, кой е нарисувал оригинала, и кой ги е копирал. Умира на 80 години през 2000 година в Йерусалим. Психическите проблеми на Райзер не са давали основание на артистичния свят да повярва в неговите твърдения.
"Може би това е работа на Пикасо, но ако знаех това тогава, бих разбил стъклото и бих помолил той / Райзер/ да я подпише"- твърди доктор Мишел Рот.
превод от "The Jerusalem Post"

Салам Файад - американско протеже

Министър председателят на Палестинската автономия Салам Файад обяви, че палестинците ще празнуват своята независимост през лятото на 2011 година,независимо от резултатите от преговорите и когато ООН ще празнува своята 66 годишнина.
Действително ли ръководството на автономията възнамерява да провъзгласи държава едностранно? Ще получи ли международно признание ? Какво ще отговори Израел?
Ще трябва да си спомним 1988 година, когато Ясер Арафат, намиращ се в Алжир провъзгласи създаването на държавата Палестин. В навечерието на преговорите в Кемп Дейвид той заплашваше да създаде държава извън рамките на договореностите от Осло. Тези заплахи така и си останаха заплахи, но емисарите на Европа и Америка се устремяваха към Близкия Изток, призовавайки Израел да проявява повече гъвкавост и отстъпки, а палестинците предявяваха нови и нови претенции. Възможно и сега става въпрос за разиграване, но мисля , че думите на Файяд не са празни приказки.
Първо - знаменосец на тази идея е Салам Файад, а не оторизиран член на автономията. Нещо нехарактерно за арабските режими, където премиера има тесни пълномощия и не е упълномощен да прави заявления по такива въпроси. Това е превилегия на президента.
Второ - от информацията, която притежавам Файад е протеже на американците. Американски университет в Бейрут, докторат по икономика в Тексас, от 1987 до 1995 година работи в Международната банка. Назначен от Арафат за финансов министър, подава оставка и основава движение "Третия път", което се проваля на изборите. Под давлението на американците Абу Мазен го назначава през 2007 година премиер на " независимо правителство". През март 2009 година подава оставка, но пак под влиянието на Вашингтон, Абу Мазен го връща на този пост.
Трето - обявява своята програма и веднага получава кредит от 200 милиона долара за автономията. Програмата на Файад, която предвижда свободен пазар,разделение на властите, създаване на държавни институти, собствена борса и даже нов град Раваби,получава широка поддръжка на Запад.
Четвърто - в средствата за информация в САЩ започна широка пропаганда кампания за реклама на Файад и неговата програма. В изданието The New Yokr Review of Books се появи статия с красноречивото заглавие " Наш човек в Палестина", където се описват качествата и достиженията на Файад. Том Фридман, журналист , "приближен на двора" публикува статии, в които прогнозите се сбъдват постоянно. /Преди известно време предложи преговори с "Талибан" и веднага се появиха съобщения, че преговорите с пълен ход./ Не изостават и европейските издания на американските вестници.
Пето - със съгласието на Израел, американците водят подготовка на военни подразделения , които ще вземат под контрол Самария и Иудея след напускането на израелтяните. За три години за подготовката на палестинска полиция е отпусната сумата от 400 милиона долара и още 150 милиона през 2011 година.
Сега Файад е централна фигура в политическата сцена. Безусловната поддръжка на американците го прави фактически неуязвим за палестинската върхушка. Абу Мазен като че ли го послуша и на Арабската лига заяви, че в случай на неуспех на преките преговори, ще се обърне към САЩ или в ООН за признаване на палестинската държава.
Всичко това говори, че идеята за провъзгласяване на палестинска държава не е инициатива на палестинците, а на Запада, и най- вече на администрацията в Белия Дом.
За Обама установяването на мир в Близкия Изток е един от приоритетите на външната политика. Обещаното напускане на Ирак доведе до хаос , в Афганистан безнадежно се обвързаха в преговори с талибаните, с Иран и неговата ядрена програма не ще се справят. Единственото, което е по възможностите им е мир между палестинци и евреи и те се стремят да го достигнат на всяка цена. Негласно дават "зелена светлина" на Файад за провъзгласяване на палестинска държава.
Примери - специалния координатор на ООН за Близкия Изток Роберт Сери заяви, че ООН поддържат едностраното провъзгласяване на палестинска държава и добавя , че съществува международен консенсус и пълна готовност на палестинците.За такава възможност се изказа Бернар Кушнир, глава на френското външно министерство и посланника на ЕС в Израел Стендли. Не изключвам, че появата на нова арабска държава в Палестина ще се представи на израелтяните като мярка за обуздаването на ХАМАС.
Каква ще бъде реакцията на Израел, един Бог знае!

Хеврон - корените на иудаизма

Тази седмица Хеврон - град на Западния бряг събра 14 министри, 5 заместник -министри и 24 членове на Кнесета на ежегоден празник за чествуване закупуването от праотеца Авраам пещерата Махпела и погребаните там праотци на еврейския народ- Сара, Ривка, Ицхак, Лея и Яков.
Политиците не бяха единствени, 20,000 се поклониха на древен пергамент с писания от Тората, изпълниха с молитви древната пещера и дадоха своята подкрепа за 7000 заселници- евреи в 60,000- ят арабски град.
Според историята , описана в Библията, Авраам закупува от местния управител пещерата, в която съгласно преданието са погребани Адам и Ева, първите мъж и жена. За да гарантира сделката Авраам подписва договор и пред свидетели слага на масата 400 секела, сума, огромна за онова време / според последни проучвания 400 секела се равняват на 700,000 щатски долара днес /. Тук са градините и вратата към Рая и покупката си струва.
Над пещерата преди 2000 години е построено монументално здание , което се явява второ по древност след египетските пирамиди и напълно съхранено здание в света, използувано за целта, за която е построено. А Хеврон е единствения град, чийто точна дата на основаването е посочена в Петокнижието. В книгата "Бемидбар"/ 13:12 / се казва :" Хеврон е построен за седем години до град Цоан- Египетски.", град основан през 1720 година преди новата ера. Тук може би става дума за поредното завоюване, защото съвременните археологически изследвания говорят за заселване на града още през бронзовия период - 3000 години преди н.е.

Съгласно Петокнижието именно тук Господ Бог сключва с Авраам съюз - на него и неговите потомци се разпространява Божието откровение, земята се предава във вечно владение на евреите и повелята да се извършва обрязване на всички потомци, като знак на този съюз. Археологическите данни говорят, че Хеврон се превръща в култов център . Сьгласно Танах местните жители се обръщат кьм Авраам с думите :"Княз Божий ти среди нас"/ Берешит 23:6/.
През 7 век арабските племена завоюват тукашните земи и му дават името Халил ал Рахман, но евреите продължават да живеят тук и даже построяват синагога до пещерата Махпела. В 1100 година Хеврон е завоюван от кръстоносците, евреи и мюсюлмани са изгонени от града, джамиите и синагогата са превърнати в църква и манастир. Мамелюците, завладели Палестина в 1260 година правят Хеврон временна столица на своята провинция и забраняват входа на евреите в пещерата Махпела. По свидетелства на пътешевственици, еврейската община в града е нищожно малка, бедна и преследвана.
Евреите отново се заселват в Хеврон по времето на османското владичество и до днешни дни винаги е имало еврейско присъствие. През 1929 година еврейската община жестоко страда от арабския погром. Нападението над евреите и тяхната собственост е имало за цел да изгони еврейските заселници, еврейския квартал е разрушен, синагогите са разграбени,свитъците на Тората изгорени, жертва стават 67 души и 60 са ранени.По време на арабските вълнения през 1936 година британските власти евакуират еврейското население на Хеврон и до 1947 година там живее само един еврей.
В хода на Шестдневната война през 1967 година Хеврон е завоюван от израелската армия без бой, арабското население започва масово бягство / или насилствено изгонено /. Евреите започват опити за връщане в Хеврон, което предизвиква ожесточени спорове: едни считат заселването с евреи историческа справедливост, обществена и духовна справедливост, други го разглеждат като препятствие за мирното съществуване. В същата година е отменена 700 годишната забрана за молитва в пещерата Махпела и правителството определя дни и часове за молитва на араби и евреи.
През май 1968 година група младежи - членове на национално религиозното движение " Гуш Емуним" предприемат опити за заселване на Хеврон. Правителството започва строеж на нов жилищен квартал " Кирият Арба", след време евреите започват заселване близо до синагогата " Аврахам Авину" и Тел Ремйда и така се оформят вече три квартала.
От 1996 година в рамките на съглашение, голямата част на Хеврон, заселена с араби преминава в състава на палестинската автономия. Част от Хеврон, заедно с пещерата Махпела и част от арабските квартали остават под израелски контрол.
Има три исторически места, от които евреите никога няма да се откажат: Храмовия хълм в Иерусалим, гробницата на праотеца Йосеф и пещерата Махпела. За тях това са корените на еврейския народ, началото на монотеизма, началото на човечеството. За всеки религиозен еврей е особенна чест да се помоли поне веднаж в годината в пещерата Махпела ,за него чудото не е покупката на пещерата от Авраам, а следите за хилядите години съществуване на еврейския народ и вярата в единния Бог.
Иудаизмът като универсална религия , предполага Божествено присъствие навсякъде и не регламентира твърдо място за молитва. Молитвата достига до Бог, независимо къде се произнася - пещерата Махпела или Стената на плача. Главното за евреите е местото да притежава "святост", породена от исторически събития, да усетят корените и тогава Бог им се открива по особен начин.
Израелската армия разгонва демонстрация на заселници

Триковете на Нетаниаху - 3

Хитрец е този Нетаниаху!
Скоро заяви, че е направил предложение на палестинците: в замяна на признаването на Израел за национална държава на еврейския народ от палестинците, ще обяви временно спиране на строителството в еврейските селища на Западния бряг. Както се и очакваше, арабите отговориха отрицателно, и го оформиха като пореден трик на Нетаниаху с цел проваляне на още незапочналите преговори за окончателното решаване на конфликта. Началото на политическия живот на Нетаниаху бе обнадеждаващо - млад мъж с приятна външност, американско образование и отличен английски, умеещ да се държи достойно пред изберателите и най - вече е брат на загиналия командос Йонатан Нетаниаху при операцията за освобождаване на заложниците в Ентебе през 1976 година. Мислех, че ще се утвърди като политик , достоен наследник на уважаваните Жаботински и Бегин. Скоро обаче ме разочарова с неговото непостоянство, дребнавост и липсата на ясен поглед върху политическата картина в Израел. Днес е твърд привърженик на нова икономическа политика с ограничаване разходите, утре раздава милиони на религиозните партии, под угрозата да му провалят правителството. Не може да откаже на военните увеличаване субсидиите за въоръжение, но не се съгласява да се увеличи минималната работна заплата, с твърдението , че бюджета не ще може да се върже. Опетни си репутацията и с малки финансови престъпления, след първата каденция си прибра подаръците, получавани като министър председател, след това трябваше да ги върне. Така и в политическият процес на мирното регулиране.

Нетаниаху никога не е представял своята програма за решаване на конфликта, която да обхваща всички проблеми : бежанци, еврейски селища на окупираните територии, водните ресурси, постоянни граници, въпроса за Йерусалим. Просто на всяко предложение на палестинците, отговаря с "не" и изтъква причините, поради които не може го приеме - политически, религиозни, лични. Съгласява се на преки разговори без предварителни условия, но иска признаването на Израел за еврейска държава в замяна на спиране на незаконното строителство в Източен Йерусалим и еврейските селища. Тези селища, които, като че ли не се създаваха за да закрепят еврейското присъствие на окупираните земи и да не допуснат разделянето на Палестина между двата народа. Нетаниаху никога не бърза, повтаря стари лозунги, но без алтернатива. Неговите монолози ми напомнят разговор между двама пияни, от които единия постоянно повтаря:" Ще ме уважаваш, нали?" Не вижда себе си виновен и търси причините в разкола на палестинското общество и липсата на единна политическа линия. Сега, когато ХАМАС и ФАТАХ са в перманентна война, казва той , водещите преговори нямат мандат, следователно не могат да изпълнят подписаното съглашение. Главоболията идват не само от палестинците, сегашната правителствена коалиция не може да направи решителни стъпки, защото ако направи отстъпки на арабите ще срещне съпротива от десните партии. Ако се придържа твърдо в исканията ще се сблъска с Работническата партия "Авода" и ще се лиши от нейната подръжка. Ако се опита да прибере центристката партия на Ливни в правителствената коалиция, ще загуби популярност в неговия "ЛИКУД".
Реален резултат от тази главоблъсканица могат да станат предсрочни избори.
В тази ситуация най добре се чуствува външния министър Либерман. Натри носовете на външните министри на Испания и Франция, нека те да си оправят проблемите в Европейския Съюз, а за Близкия Изток има кой да мисли. Неговите безстрашни и твърди заявления се отличават от официалната израелска позиция. След такава реч в ООН, всеки министър председател би уволнил своя министър. Там Либерман сякаш произнесе своята предизборна платформа, рязко отличаваща се от намеренията на Нетаниаху. Докато Нетаниаху заверява, че една година ще е достатъчна да се договори с палестинците, Либерман заявява, че и 50 години няма да стигнат. Нетаниаху се държи за сламка, за да не загуби еврейските селища на териториите, Либерман говори за размяна на територии и население! Страхът да се лиши от поддръжката на партията на Либерман -" Наш дом Израел" накара Нетаниаху предложи на заседание на правителството / прието / изменение на Закона за получаване на израелско гражданство. Всеки, който претендира за такова, трябва да положи клетва за вярност към еврейската държава и да докаже своята лоялност. Но това бе предложено от Либерман преди година!
Министър председателят Нетаниаху може би изчаква резултатите от днешните избори в американския Сенат, за да привлече на своя страна противниците на Барак Обама и еврейското лоби. На негова страна в политическите игри в последния момент се яви и инициативата на Белия Дом за предоставяне на долината на реката Йордан под аренда на Израел за 7 години, с цел защита на границата с Йордания. Тази инциатива още повече завързва възела на противоречията, защото Нетаниаху е съгласен на не по малко от 20 - 40 години, а палестинците побързаха да заявят : "Със Света земя не се търгува!"

Ислям и юдаизъм - ръка за ръка

Преди известно време равин Менахем Фроман посети мюсюлманската джамия в Бейт Фаджар на Западния бряг, която както се предполага бе опожарена от еврейски заселници- екстремисти, поднесе своите извинения и връчи нов Коран в замяна на изгорелия. Придружаваха го двама влиятелни религиозни деятели.
За равин Фроман, жител на еврейското селище Такоа, еврейско - палестинския конфликт е религиозен и затова може да бъде разрешен само от вярващите духовни лидери и имами.
"Правихме най различни опити, размен на територии,временни споразумения,"Пътна карта",Осло и нищо не излезе от това - заявява в едно интервю равин Фроман. Западът не оказва уважение към исляма. Мюсюлманите виждат в Израел представител на западния свят.
Фроман счита, че Израел е светска държава, управлявана от невярващи политици и не изпитващи уважение към религията. Той цитира изказване на покойният лидер на "ХАМАС" шейх Ясин, според което той и рав Фроман могат да подпишат мирен договор за 5 минути.
За шейх Ясин договорът от Осло през 1993 година е бил "съглашение на Ваши и наши неверници, за да унищожат религията".

Контактите на равин Фроман с Ясер Арафат и шейх Ясин го лишиха от подръжката на мнозинството от заселниците по Западния бряг, но той твърдо вярва, че еврейските селища не са пречка , напротив , те са важен фактор за постигане на мир. Религиозните лидери, главния равин на ашкеназите Йона Метцгер и водача на сварадимите Шломо Амар полагат съществени усилия за формирането на "религиозна Организация на обединените нации, основана на вярата, независимо от националната принадлежност".Връзките на равин Громан продължават и със срещи с турския премиер министър Ердоган за положението на еврейската община в Турция и посредничеството за освобождаване на Гилат Шалит от пленничество на "ХАМАС". Преговори с представители на американската администрация му дават основания да твърди, че произхода и културния фон на Барак Обама ще послужат да се подобри възприятието на исляма от Запада.