Какво прати Ясер Арафат в гроба?

В израелските средства за масова информация постоянно се промъкват журналистически разследвания за смъртта на лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат през 2004 година. Сега бе ред на началникът на канцеларията на министър председателя Ариел Шарон Дов Вайсглас да даде интервю , в който се опитва да разсее слуховете за заговор, конспирация с участието на израелските тайни служби. Според него обясненията за наличието на заговор за ликвидирането на Ясер Арафат се крият в медицински причини. Едното от тях е , че Арафат е бил хомосексуалист и е починал от СПИН, по късно палестинските медии на основата на неясното медицинско освиделствуване предположиха хранително отравяне с участието на израелските тайни служби.
Косвените факти за такова предположение бяха два – Ариел Шарон люто ненавижда Арафат и не се изключва възможността да се подготвя неговото ликвидиране и втория – изтърваната реплика от военният министър по това време Шаул Мофаз на пресконференция при включени микрофони: «Време е да се отървем от него».
Теорията за заговор се поддържа упорито от журналиста Ури Дан, който предполага, че ликвидирането на Арафат е по нареждане на министър председателя. В поддръжка на своята теория, той цитира неуспешният опит за ликвидация на главатаря от ХАМАС Халед Машал в Дамаск. Тогава агенти на МОСАД успяват да влязат в Йордания и на улицата в столицата Аман впръскват отрова в ухото на Машал, той се срива на улицата. Доставен в болницата е спасен от лекар, специално докаран от Израел, с антиотрова, като извинение на Израел за досадната грешка на израелските тайни служби.
През далечната 1978 година израелтяните изпращат отровни шоколадови бонбони на доктор Вади Адад, лидер на една от фракциите на Националния фронт за освобождение на Палестина, отговорна за отвличане на самолет на Air France. Адад развива левкемия и почива в Източен Берлин. И до ден днешен не е ясно дали смъртта е резултат от левкемията или отравяне.
«Вярно е, че Шарон презираше Арафат» – подчертава Вайсглас в интервюто. «Той го считаше за голям враг на Израел и пречка за установяване на мира. Но въпреки това, Шарон никога не се занимаваше с възможността за ликвидирането на Арафат. Колкото до изтърваната реплика на Мофаз, Шарон просто я пренебрегна.»
«Политическата смърт на Арафат настъпи – обяснява Вайсглас – през юнуари 2002 година, когато стана ясно, че той е точно свързан с опитите за нелегално внасяне на оръжие в ивицата Газа от Иран. Като резултат от тези опити американците повече не му се доверяваха и го изолираха политически. Президентът Буш представи нов план за регулиране на конфликта под названието «Пътна Карта», в който открито се оспорваше върховенството на Арафат в автономията и търсенето на нови лица в палестинската политика.. От своя страна израелтяните го изолираха в няколко стаи в Рамалла и не му позволяваха да пътува в автономията и сектора Газа.»
През октомври 2004 годдина Хавиер Солана, външен министър на Европейския съюз посети Израел и автономията и се застъпи за отслабване на блокадата на Арафат, за да има възможност да се лекува, но израелските служби се противиха с подозрението, че Арафат бързо ще се поправи и ще започне пътувания по света, за да мобилизира общественото мнение срещу Израел.
Вайсглас разкри и друга тайна, свързана с предложението на силовите структури за нахлуване в Рамалла, арестуване на Арафат и приближените му , качването им на самолет, без право на връщане в автономията, така като изселиха Арафат и бандите му от Ливан. Но и в този случай Шарон не се реши, а позволи да се осигури транспорт за лечението на Арафат в Париж. Той се страхуваше, че една смърт на Арафат в обсадената Рамалла ще нанесе непоправими дипломатически щети на Израел, защото не е позволил медицинско лечение на водача на палестинската автономия.
Ясер Арафат е транспортиран с военен самолет до Париж, като в началото бе съобщено за подобряване на състоянието му, но след две седмици се влошава и почива. Френското правителство публикува неясно съобщение, от което не се разбра истинската причина за смъртта, което и досега подкладва слухове за предизвикана смърт. Дори и днес лекарите от болницата в Париж отказват коментари и не повдигат завесата на тайствената смърт.
Според източници, запознати отчасти със симптомите на болеста, Ясер Арафат е починал от левкемия, която се влошила следствие мадицинска грешка или небрежност на лекуващия екип.
Но преди няколко месеца комисия на палестинската автономия публикува съобщение, според което Махмуд Дахлан, ръководител на една от силовите структури на автономията, е участник в заговора за отравянето на Арафат. Заради това и вследствие противопоставяне на Махмуд Абас, бе отстранен от заеманата длъжност и забягна в Йордания.
Чужди информационни източници постоянно изтъкват , че там, където е замесен Израел постоянно съществува възможност за наличието на конспирация, така че още дълго време няма да научим истината на смъртта на символа на палестинската революция. МОСАД никога няма да признае вина/ ако има/, остава надеждата на талантливи журналисти и политически изследователи.

«Избраният народ» и съвремието

В Йом Кипур във всички синагоги звучаха молитви : » Заобича ни, Владико Наш, възвиси ни над всички племена, освети ни със своите Заповеди и ни приближи Нас....». Идеята за избранността на еврейския народ отново бе облечена в слова. И това става не само в Судният Ден, но и всеки ден, всяка молитва. Така е записано в Тората.
Мисълта, че евреите са избран народ се е загнездила в съзнанието, не само в контекста на юдейските религиозни традиции и не само сред хората, изпълняващи Заповедите. Светските евреи също така искрено вярват, че принадлежат към избран народ. Всеки е убеден, че той е най - доброто, притежава еврейска гениалност, никой не трябва да го поучава , и че еврейския народ ще промени света към добро.
Става дума за лишено от всякакви основания високомерие. Опасна идея, която позволява Израел като държава да игнорира мнението на останалия свят и която не е лишена от мрачни националистични и даже расистки компоненти.. Няма нищо лошо, ако народа притежава достатъчно причини и немалки достижения да се счита успешен. Касае се за държавата Израел, съществуването и достиженията на която се считат чудо. Но липсва едно важно национално чувство – скромност.
В основата на израелското високомерие лежи базовата идея, че «народа е Божи народ» и притежава особенни качества, които у другите народи липсват. И тази идея много добре се проследява в международната политика на Израел. Американците са «ограничени», италианците «клоуни», индусите « примитивни», китайците « неразбираеми». Арабите? Арабите са араби. Вие знаете как! А еврейската съобразителност няма равна на себе си, еврейските мозъци могат да изобретят всичко!
Да се убедим в това е много просто. Ето пример, нямащ отношение към религията – израелски учен бе удостоен с Нобелова премия и веднага всенародната радост запълни радио, телевизия, преса. Обаче развихрилата се радост по цял Израел изглеждаше напълно неуместна.
В едно общество, в което за всички неудачи и провали се обвиняват отделни люде, а не себе си, подобна «национализация» на индивидуалните постижения изглежда абсурд. Разбира се , цял Израел е участвувал в научния експеримент на професор Шехтман в далечната 1982 година!
Постиженията на индивида се превръщат в постижения на всички. «Израелска гордост», »Секрет на нашето съществуване», «Израелски умове» са само част от заглавията на израелската преса по повод успеха на професора от Хайфа.
По нататък следва: колко евреи са получили Нобелова премия, процентно съотношение на население и награди към останалите народи, списъци на евреи Нобелови лауреати, не живеещи в Израел също вършат работа, защото са получили премията заради своето еврейство. И всичко това се използва като доказателство за «генетичното превъзходство на избрания народ.» Това е обратната страна на расовите предрасъдъци.

Сделка за редника Гилад Шалит

Сделката между Израел и ХАМАС ще освободи похитеният израелски войник Гилад Шалит след 5 годишен плен, в замяна на 1031 палестински терористи. Разбуниха се духовете в израелското общество, голямата част подкрепя сделката, но има и такива, които задават въпроса – морално ли е да се освобождават хиляди терористи с окървавени ръце и по няколко доживотни присъди за един пленен войник? Какъв смисъл има да се осъждат престъпници на по 20, 30 или 50 години, след като знаят, че в един прекрасен ден ще се

отправят по домовете?
Напълно разбирам родителите на войника Шалит, които години наред отстояваха правото да видят отново своя син жив, но в същото време съм на страната на тези, които наричат сделката неправомерна и предателска. Мнозина ще ме упрекнат - кой си ти, че ще даваш оценка на действията на израелското правителство, живееш в Израел от 20 години, при това нееврей? Но като гражданин на тази държава имам правото да зная, как на средствата от моите данъци и на останалите данъкоплатци се издържат години наред престъпници и терористи?

Първо – не трябва да се водят преговори с терористи. След сделката «Джибрил» за 3 израелски войника освободиха 1150 арабски терористи, повечето от които след това се завърнаха на пътеката на войната. За живият Самир Кунтар замениха останките на Регев и Голдвасер. За бившият израелски офицер и търговец на наркотици Таненбаум, щастливи по домовете се завърнаха 400 палестински терористи и 36 ливански граждани. Права бе Голда Меир, когато заповяда безмилостна ликвидация на палестинските терористи, участвуващи в убийството на 13 израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен- изминаха 20 години, но всички, с изключение на един, намериха своята смърт по непонятен начин, или по точно понятен!

Второ – правителството на Нетаниаху и даже правителства загубиха време и не проведоха спасителна операция. Даже в резултат на такава операция нещастния войник загине, то тук ще важеше фразата – «A la guerre comme a la guerre» и нямаше да се пускат сега убийци. На властите не им достигна смелост да предявят твърд ултиматум, достигащ до ликвидация на терористите, за да върнат Гилад Шалит. Следователно, единственият способ да се върне войника в къщи бе обмен, но тогава не става ясно, защо не бе направен веднага! Или може би наистина израелските тайни служби нямаха информация за местото на пленника, както се разбра от думите на новия началник на ШАБАК? По- точно е обяснението на бившият полковник от разузнавателните служби на Генералния Щаб на израелската армия Рони Коен, за безразличието към съдбата на войника в навечерието на Втората ливанска война, започнала 3 дни след отвличането на Гилад. Следваща слабост на Израел е спирането на отвличане на терористични главатари, като козова карта, с която да се пазари с ХАМАС.

Ортодоксален юдаизъм

От съвременните течения на юдаизма ортодоксалният е най- древен. Ортодоксален означава «православен», т.е, истинска вяра. Много хора считат този термин неправилен, защото, «ортодоксалните евреи малко се занимават с догмите на истинската вяра, повече са загрижени за изпълнение на догмите». Самите ортодокси също не обичат тази дума, защото считат, че се придържат към еврейските традиции и предпочитат да ги наричат традиционни евреи, истински евреи и за които, всичко освен ортодоксията просто не е юдаизъм.
През вековете религиозният еврей не е имал противници, освен караимите и «гоите»/неевреите/, но в началото на 19 век юдаизма претърпява сериозни промени. Появяват се евреи, които наричат себе си консервативни или реформистки и теолозите на ортодоксията делегират на религиозния евреи следните задължителни елементи на вярата и поведението, за да се разграничат от тях:
• Вяра в единнен Господ,
• Вяра в съботата и празниците,
• Вяра в това, че заповедите се явяват Божи Заповеди,
• Съблюдаване законите за ритуална чистота, посещение на микве,
• Святост на Тората и съблюдаване на еврейските закони за брака и развода,
• Вяра в светостта на законите за храната и тяхното съблюдаване /кашрут/,
• Съблюдаване законите и правилата, изложени в Тората,Талмуда и Шулхан Арух.
Ортодоксалният юдаизъм не се задълбочава много във въпросите на философията, идеологията и теологията. Повече работи равинистичното изказване, че “делата са по -важни от размишленията”. Общите положения за Бог, Тора, грях, бъдещия свят са останали на нивото на средовековните разработки, защото ортодоксалните мислители определят юдаизма, като религия на система от закони, която управлява поведението на еврея от изгрева на слънцето до залеза. Ето защо ортодоксалните евреи считат истински евреи само себе си. За тях всякакви други общества в еврейското общество - реформисти, консерватори, ционисти, светски евреи са предали Божите заповеди, нарушават Тората, намират се в заблуда и грях и скоро ще изчезнат.
Как ортодоксалният еврей трябва да се представи на Всевишния? Той приема традиционните възгледи за Божественото, изложени в Танаха, Талмуда и останалите писания на средновековните мъдреци. За него Всевишният е дух на Вселената, който е създал всичко и поддържа всичко живо същество,той е всемогъщ, всезнаещ и неговата мъдрост няма граници. Той знае какво говорим и вършим и неговата воля можем да узнаем като изучаваме Тората.
Самата Тора, според тях е дадена на Мойсей на планината Синай тридесет и един века назад и законите трябва да се изпълняват така, както са ги изтълкували мъдреците и равините. Всичките 613 заповеди са еднакво важни и ортодоксалния еврей не може да избира, какво да спазва и какво не. Например, закона да не се работи в събота и по праздниците ги учи да не се насилва природата, в тези дни от нея нищо не е нужно. Всичко се съблюдава без разсъждения и излишни въпроси. Законите не трябва да се променят, но трябва да им се даде ново обяснение и интерпретация при новите жизнени ситуации, и това е задачата на равините и мъдреците.
Що се касае до ролята на еврейският народ, ортодоксалните евреи вярват във вековната идея, че евреите са избран народ на Бог. Това можем да чуем във всяка молитва, но се сега по често се подразбира като «свята нация» за другите народи. И животът, и делата на еврея трябва да бъдат стандарт на етиката, морала, ритуала и всекидневното поведение. Дали е така , почти е трудно да се съди, но идеята се приема от всички.
Съвсем сериозно е отношението на ортодоксалния еврей към земята на Израел – Света земя. Болшинството се надяват, че рано или късно Израел ще се управлява съгласно принципите на Тората, а за държавата Израел мненията се различават. Ортодоксалното малцинство се отнася към държавата Израел крайно критично. Еврейската държава не може да се управлява от група светски евреи, те нямат това право. Само Месията, посланник на Бог може да изпълнява тази задача и всички други опити са преждевременни и даже греховни. И даже да се приеме Конституция,то Тората трябва да стане част от нея. Без транспорт в съботата и празниците, бракове се сключват само от ортодоксални равини, религията трябва да стане част от националната образователна система и още и още!!!!
Религиозна практика
Ортодоксалният еврей съблюдава религиозните заповеди, закони и правила , събрани в Кодекса на еврейския религиозен закон – Шулхан Арух. Ето примери:
• Момчето трябва да бъде обрязано само от специалист.
• Името на девойка се дава в синагогата в първата неделя след раждането и то след препоръка на равина.
• Брак с нееврей се явява грях , както и приемането на юдаизма с цел брак.
• Развод може да даде само мъж/ гет/.
• На всяка входна врата се прикрепя мемуза, която съдържа кратък текст от Тората, за подържане на еврейския дух в дома.
• Омъжена жена покрива главата си със забрадка или носи перука в знак на скромност.
• Ортодоксалният еврей консумира само кошерна храна, никога не смесва местни и млечни продукти, чете благословение до и след приемането на храната.
• Съботата и празниците се съблюдават безкомпромистно, не се работи, пише, пуши, не се кормува, не се слуша радио или телевизия и не се пали огън и светлина.
• Ортодоксите се молят само в ортодоксална синагога, където мъжете и жените са разделени със завеса. Музикално съпровождение или женско хорово пеене е недопустимо в съботните и празничните служби. Не се изобразяват по никакъв начин Бог, ангели, патриарси и пророци.
Съвременният ортодоксален юдаизъм е официалната религия в държавата. Всички останали течения на юдаизма не са легитимни. Това става възможно благодарение ситуацията в израелския политически живот половин век назад. Когато се създава държавата Израел съществуват 4 религиозни партии, всичките ортодоксални,приемат участие в изборите и влизат в коалицията. Бен Гурион и неговата партия «Мапай» получават 36 % от гласовете, но това е недостатъчно да се състави правителство и той поканва религиозния фронт. В резултат Израел се оказва по религиозна, отколкото Палестина при британския мандат.Движението в събота е прекратено,приема се ползването само на кошерно месо,религиозните празници стават държавни и се появява държавен равиннат. Така ортодоксалният юдаизъм побеждава окончателно на държавно ниво, религиозната платформа се оформя и просъществува до днешни дни.

Самаритяни,фалаши,сeфaрди,ашкенази,бухарски и персийски евреи

В  резултат от неуспешни въстания, нашествия на вавилонци, перси, араби евреите се разбягват по различни посоки и се разделят на три основни части – сефарди, ашкенази и персийски евреи и на множество малки географически вариации /бухарски, фалаши, китайски и даже африкански/.

Думата «ашкенази» се среща в Библията при изреждане синовете на Ной:

«Ето родословието на синовете Ноеви: Сима, Хама, Ияфет. След потопа у тях се родиха деца.

2.Синовете на Ияфет:Гомер,Магог

3.Синовете на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Фогарма.»

                                                                                                                           /Битие, 10:1 – 3/

Къде е живял този Ашкеназ, син на Гомер, правник на Ной не е казано, обаче традицията му определя място в днешна Турция, а по късно талмудическата традиция му намира  местото на север, в земите на днешна Германия. Отначало «ашкенази» наричат евреите, населяващи земите на Германия и Франция, а след това и всички евреи, населяващи Полша, Русия, Литва и други.

Сефардите получават своето название от еврейското име на Испания -  Сфарад. След изгонването от Испания през 1492 година  евреите се разсейват по всички страни на Средиземноморието, като центрове се оформят Мароко, Египет, Тунис, Алжир, Отоманската империя, Балканите и Италия.

Разликата между сефардите и ашкеназите можем да проследим както в религиозния култ, така и във външният им вид. Географията в разпръскането на евреите прави съществени различия в религиозните литургии, празници, съботното богослужение. Изменя се и езика на който разговарят, ашкеназите- на идиш, сефардите- на ладино. В края на 19 век, когато антропологическите изследвания бяха на мода, еврейските учени определят няколко физически типа евреи. Сефардите се невисоки, смугли с удължен череп, гъсти вежди  и овално лице. Според Морис Фишберг/1911 година/ най- красивите еврейки са от този тип, древна семитска красота, деликатни, елегантни и мили.

Ашкеназите отстъпват на сефардите по външна красота и повече приличат в лицата на сeвероевропейските народи -  блондини, част червенокоси, луничави, почти славянски тип. След образуването на държавата Израел двата основни типа отново се срещат и заживяват заедно. Оказва се обаче, че всяка община живее свой живот и не бърза да се смесва с другата. В тези години смесените бракове са случват, но много рядко. Разликата в образователното и културното равнище се оказва значителна. В Кнесетът се разгръща дискусия за интеграцията на общините, с обвинение, че ашкеназийската община завладява основните постове в държавата, армията и даже в културата. С времето различията се приравняват, но сефардските лидери и досега приемат, че евреите , дошли от Европа имат количествено преимущество в ръководството на държавата. И тогава еврейският парламент постановява «приемане, аклиматизация и интеграция» за всички общини в държавата.

В исторически план по малко е известно за евреите , остановили се в Азия /Иран, бухарските евреи, Афганистан, Индия и даже Китай/.За изследователите и историците просто липсват писмени доказателства за заселването на евреите преди 2500 години в Персийската империя, простирала се от Египет до Средна Азия. Освен кратките писменни исторически факти са необходими и факти   археологически, лингвинистични, даже от фолклора. С настъплението на арабите евреите се придвижват още на север и достигат земите на днешна Русия, но не губят връзките си с Иран.

Колко евреи са живяли в Персия и Средна Азия не знаем. Ако се вярва на пътешественика Вениамин от Тудела, който се посещавал земите на Средна Азия в Исфахан живеят 40000 хиляди, в Самарканд 50000 хиляди евреи.

Въпреки, че юдаизмът в отличие от християнството, исляма и будизма не се признава за мисионерска религия, по всякo време в древността са се появявали народи, желаещи да приемат религията на иудеите. Създава се нова ситуация и всеки път изхода е различен. Когато цар Давид завоюва Иерусалим, болшинството ивусеи приемат юдаизма и се разтварят сред евреите. Когато самаритяните приемат юдаизъм, евреите ги отхвърлят заради «неправилен» юдаизъм. Когато хазарите приемат юдаизма евреите се отнасят благосклонно, но не се смесват с тях. Има и примери за неприемане на религията, но ползването и за създаване на собствено вероучение /дауди в Иран, обожествяли еврейския цар Давид/.

Самаритяните, живяли с евреите на една земя така и не се разтварят в еврейската среда.След като асирийците завладяват Израелското царство и отправят в плен десетте израелски колена на опустошената земя пристигат нови жители. Традицията говори, че самаритяните са асирийци, приели юдаизма и които абсолютизират Петокнижието на Мойсей. Останалите книги на Тората – Писания и Пророци не са свещенни за тях. Съответно не признават  Талмуд и Мишна. Самаритянските книги са написани на една от разновидностите на иврита. Самият текст на самаритянската Тора практически съвпада с общоприетия вариянт, с някои малки добавки. Именно заради тези добавки самаритяните се обвиняват в оскверняване на свещенните страници. Но ето че в ръкописите от Мъртво море намираме пасажи от тези добавки и навета е свален. Оказва се , че още по времето на Втория Храм са съществували разни варианти на Тората и самаритяните са ползвали един от тях!!

Самаритяните също са имали свой Храм, но на хълма Гризим/ близо до арабския град на  териториите Наблус/ и са строили синагоги с лице към този хълм. Те също обрязват момчетата, почитат съботата и се молят на Всевишния като покриват главата си с талит, обаче службите повече приличат на ислямските. Жените ходят в синагогата само в деня на всебща скръб – Йом Кипур. Различия има и в календара за следване на празниците, като три пъти извършват изкачване до Храма на хълма Гризим. Сега наброяват 600 души, половината живеят в Наблус и говорят арабски език.

Хазарите им провървява повече. Приемат новата иудейска вяра в 8 век и я съблюдават правилно. Този народ си остава скитащ, основава Хазарски каганат на устието на река Волга, но след нашествието на руските князе и други съседи неговите следи се губят в историята. Има предположение, че част от евреите на Крим, Украина и Русия са потомци на хазарските иудей.

200 години след ликвидирането на Хазарският каганат друга беда сполетява евреите. Християнското духовенство в Испания и Португалия предприема решителни мерки за насилствено покръстване на евреите и много от приемат. Появяват се така наречените «марани». Всички обаче в Испания и Португалия считат, че тези евреи са приели християнството само външно, а в душите си остават евреи. Изповядват се при католическия свещенник , но при  уединение тайно се молят по еврейски, съблюдават кашрут, еврейските празници. След изгонването на евреите от Испания и Португалия мараните остават, но след още няколко години голямата част от тях  се прехвърлят в Турция и Италия, а след това в Лондон и Амстердам.

В Африка юдаизмът попада в друга обстановка. В Етиопия, страна откъсната от останалия цивилизован свят, юдаизма навлиза още в древни времена. Не се изменя с векове версията, че етиопците приемат юдаизма след посещението на Савската царица при Соломон в Иерусалим, където зачева и ражда син Менелик, основателя на династията абисински императори.  Етиопците се съсредоточават на две вехтозаветни фигури -Мойсей и Соломон, а етиопската Библия  - «Кебра Негаст» е волен преразказ на Вехтия и Новия Завет. Имат  свещенници, считащи се потомци на Аарон. Под натиска на христианските мисионери етиопците доволно активно преминават в християнството и се асимилират. Етиопските евреи – т.н. «фалаши» се считат намиращи се в етиопско робство  по времето, когато евреите са роби в Египет. Отдалечеността на фалашите от центровете на еврейската религиозна мисъл ги кара да забравят и иврит, който са ги учили еврейските проповедници и преминават на ахмарски език. С помощта на двама евреи Жозеф Халеви и Жан Файтлович общината се възражда и голямата част се връща в лоното на юдаизма.

Различни са съдбите на тези народи, едните изчезват окончателно, други приемат нова вяра, трети успяват частично да се върнат в юдаизма, но главното е , че юдаизма издържа проверката на времето, даже и след  сблъсъка с християнството.