Близкоизточният конфликт вече не се решава , а се управлява!

Управляващите в Израел най после намериха спасителна политическа формула на израелско- палестинския конфликт. Вече не се говори за «решение на конфликта», а за «управление на конфликта»!!

Има не малко аргументи в полза на това нововъведение, които ми се струват напълно рационални – непреодолими разногласия по основни въпроси между правителството на Нетаниаху и палестинската администрация на Абу Мазен, разкол между ФАТАХ и ХАМАС и най вече противостоянието с Иран, заради ядрената му програма.

Всичко това не позволява да се регулира конфликта и да се сключи мирен договор с палестинците. И затова правителството на Нетаниаху и всички държавни органи полека лека се съсредоточават на съхраняване на статуквото – почти незабележима помощ за палестинската икономика, леко облекчаване положението на палестинските араби, с премахване на някои фортпостове и редица заграждения, освобождаване на затворници/и без това няма място в затворите/, арестувани още от времето на Норвежските съглашения от Осло.

Министърът на транспорта съобщава за намерението на неговото ведомство да построи нови ж.п. линии, които да минават през окупираните Самария и Юдея/ кой ще пътува по тези линии, като арабите не могат да напускат своите градове и села без разрешение/. Управленческият съвет на селищата по териториите съобщават за нов план под название «Стабилизация на ситуацията – практически препоръки по управлението на израелскопалестинския конфликт»/ забележете – управление!/

В отсъствието на възможност за регулиране на конфликта или да се анексират Самария и Юдея, Израел трябва да анексира само територии С и да предостави гражданство на 55000 палестинци, живеещи на тези места. Обаче за този танц са нужни двама партньори, а палестинците да танцуват под израелска свирка нямат намерение. Те не се съгласяват за анексията на 60 % от Западния бряг и да се удовлетворят от възможността да свободно пътуване от един град към друг – без израелски проверки и блокпостове.



Израелски автомобил  през палестинско село



Откакто се стабилизира ситуацията в областта на безопасността, израелската общественост и средствата за масова информация напълно игнорират палестинските проблеми, просто не им обръщат внимание – предпочитат да осведомяват за появата на нов театър, откриване на филиал от мрежата Kentucky Freid Chicken, автомобилни състезания и други подобни. За регулиране на конфликта никой не иска да говори и всички са за съхраняване на сегашното, относително спокойно положение на Западния Бряг.

Обаче през последните месеци в палестинската автономия се забелязват негативни явления – увеличаване на безработицата, липса на нови работни места, забавяне на икономическия ръст, липса на инвеститори и средства за съществуване на администрацията. И тази тенденция заплашва да се усили и да стане причина за поредния взрив на насилие. Но това не вълнува Нетаниаху и подобните му, те са обзети от манията за скорошна атака на Иран, която не се знае как ще завърши и ще има ли полза от нея. Вместо да решава своите проблеми със съседите, Израел се заема да въвежда нов световен ред.

Защо Израел иска да удари Иран?

За разлика от гражданското общество, което в отговор на безсилието на държавата започна да дава признаци на живот през миналото лято, властвуващите структури на Израел са обхванати от тежък паралич. Скъпотията, престъпността, корупцията и други сфери на обществения живот така са затиснали властвуващите, че е необходимо  някакво чудо за да излезе Израел от тежката икономическа и политическа криза.

Няма никакви шансове, че държавата ще се справи и с ултраортодоксалното население, растящо с бързи темпове. Тази група живее отделен живот, неконтролиран от държавата, не признава законите, не служи в армията, за да учи Тората и рядко участвува в производствена дейност.

Същото се отнася и за еврейските заселници по палестинските земи. Но инструментите, които те използуват в своето противостояние с властта са много по опасни. Заселниците не признават правото на властта да действува срещу техните планове. Заради заселници еврейската държава не може да определи окончателните граници, да раздели Палестина на две държави, между двата народа и да сключи мир. Точно както държавата не може да направи ортодоксалните в нормални граждани!

За представителите на тези две групи население понятия като правата на човека, универсалните демократични ценности, върховенството на закона и разделяне на властите предизвикват само усмивка. Оттук произтича близостта на двата лагера и тяхното пренебрежение към всичко либерално и демократично.

Израелското общество е в плен на тези групи и според мен няма политическа сила или явление, които да се справят с тях. Не палестинците са виновни за политическия кризис. Израел не може да сключи мирен договор, защото не знае как ще се справи със 300,000 заселници, които не искат да напуснат селищата по политически, икономически и най- вече религиозни причини. А палестинците не се съгласяват да им бъде отнета земята!Горчивата истина се заключава в това, че в близкото бъдеще не се предвиждат съдбоносни решения.

Но има една сфера , в която властта има неограничена сила – военната. Еврейската държава се готви всеки момент да започне превантивна война със Иран, за да прекрати ядрената и програма. Такава диспропорция- между безпомощността на властта в жизнено важни въпроси на всекидневието и неограничените възможности във военната област крие в себе си голяма заплаха.

Власт имеещите, с желанието си да нанесат удар на Иран се надяват, че едно такова противопоставяне ще разруши вътрешните бариери, довели страната до политически паралич, както бе през 1973 година след войната на Йом Кипур. Съществува мнение, което и ме убеждава, че политическата върхушка на Израел ще се ползва от възможността за успех в единствената област, където все още има относително преимущество. Власт имеещите искат да вярват, че  победа над Иран ще позволи реорганизация на сложилата се политическа система. Една война, било тя превантивна или ограничена ще бъде може би първата крачка към една нова реалност.