БАРАБАНИТЕ НА ВОЙНАТА

Иран отчаяно се нуждае от Израел. Ако не съществуваше еврейска държава, то трябваше да се измисли. Израел е елексир за живота за иранския режим и трябва да му бъде благодарен, защото заради него съществува много години.
Антиизраелската риторика позволява на аятоласите да отвличат вниманието на масите от истинските проблеми: икономическата криза, скъпотията, политическите преследвания и убийства, липсата на свободи и издевателствата над жените. Ненавистта винаги и била обединяващ фактор, няма нищо по- добро от демоничен външен враг, за да се заглуши вътрешното недоволство.

" Избор на враг е много по- важен от избора на приятел" - бе писал Ницше.  Иран преуспява в това дело.

Израел пък му помага със заканите да ликвидира всякакви атомни проекти. Това изглежда като спасителен пояс за иранския режим. Даже опозицията, искаща от властите свобода и честни избори се обедини с върхушката през лицето на " израелската заплаха".
В Израел пък Нетаниаху и Барак обслужват интересите на Хаменей и Ахминаджад. Надели маската на агресор съдействуват за демонизиране на еврейската държава. Даже и да става дума за блъф, ежедневните заплахи на Нетаниаху и Барак вече помогнаха на иранския режим да избере за себе си идеален враг.
Иранците заслужават друго ръководство и те ще го получат. Революционните събития в Близкия Изток не ще подминат и Техеран и тогава атомния проект на Иран ще ни бъде интересен не по- малко, отколкото на Индия например.

На Израел е нужен Иран. Израелтяните отчаено се нуждаят от Иран. Ако Иран не съществуваше трябваше да се измисли. Иран е елексир за съществуването на сегашното израелско ръководство, което трябва да му бъде благодарно; с помощта на Иран все още съществува.
Ненавистта и заплахите за масите винаги за били надежден механизъм за десните правителства. Антииранската истерия дава възможност на Нетаниаху и Барак да манипулират съзнанието на гражданите, използувайки трагична тема- Холокост.
Това позволява да се отвлече масата от истинските проблеми-  икономическата криза, скъпотията до невероятни размери, колосални инвестиции в армията и заселническото движение по окупираните палестински земи, щедрите субсидирания на ултраортодоксалния сектор.

Иран помага на Израел, иранските заплахи за изтриване от картата на земята еврейската държава е като масло  за ръждивите колела на правителството, неспособно да се справи със социалните въпроси .Няколко примера ; 3- стаен апартамент се продава за 1,200,000 шекела /300,000 долара/, едностайна квартира се дава под наем за 400,500 долара, бензин със стойност трето място в света, висока безработица, увеличение на данъци и такси.

С отровните газове на милитаризма правителството замърсява атмосферата, успява да задуши широкото недоволство, станало заплаха за сегашното ръководство. Исканията за достъпно жилище, справедливо разпределение на ресурсите са забравени пред лицето на атомния Апокалипсис, с който ни плашат от сутрин до вечер.

Тук в Израел, както и навярно в Иран, в полза на едно или друго решение се допитват до религиозните жреци. Неотдавна равин Овадия Йосеф, глава на религиозната партия ШАС бе информиран от главата на националния съвет за безопасност Яков Амидрор. Остава само да се издаде галахическо постановление,  което да оправдае войната!
Израелският народ заслужава и по- добри лидери.  Всичко е въпрос на време.  Иранските и израелските лидери са увлечени в сложна хореография, приличаща на бой със саби. Но ако се вгледаме по внимателно това е танго, танго за двама, нерушим съюз на режими, чийто време изтича бавно, но сигурно.

Меир Лански - еврей, благотворител, гангстер

Забележителна и сантиментална история от живота на Меир Лански ме накара да напиша тези редове. За този "гангстер" са изписани десетки книги, но случилото се в Израел истински ме изненада. По време на престоя в Израел, с надеждата да получи израелско гражданство и да се отърве от преследванията на данъчните власти на САЩ и хора от неговият сорт, Меир Лански търси приятелства и добива популярност, прави благотворителност, дори си намира млада любовница.
Срещата  с многоуважаван равин му предоставя още веднаж възможността да покаже желанието си на всяка цена да се сдобие с израелско гражданство и се съгласява на предложението му да дари значителна сума в долари за построяването на дом, където ще живеят млади религиозни семейства без собствен дом.  Старият гангстер се съгласява и дарява за святото дело.  И забравя за добрината, докато става ясно, че благочестивият рабин на тези долари построява обикновен хотел , от който стриже хотелски пари.  Огорчен, Лански се възмущава и подава иск в съда, печели делото и достопочтения трябва да върне сумата, плюс проценти.  Лански, почти със сълзи на очите говори на свои приятели на излизане от съда, че се срамува, че е опозорен - него, старият гангстер успяват да измамят!! Сигурен съм, че ако се бе случило в Америка костите на рабина не можеха да бъдат намерени дълго време.
В Америка най популярен и легендарен е не  персонажът на ковбоя, а "гангстера". Интересно е, че думата- "гангстер" в Окфордския речник от 1962 година отсъства и се появява чак през 1972 година в тома от А до Е.  Счита се че думата гангстер е употребена за първи път през 1896 година в Охайо за политик, а не за престъпник.
За повечето хора от моето поколение ганстерският етикет е свързан преди всичко с киногероите -  Едуард Робинзон, Хъмфри Богарт, Марлон Брандо, Ал Пачино, Дъстин Хофман ,Уорен Бити. За гангстерите научавахме от книгите и документалните поредици.
Рядко добросъвестен биограф е Роберт Лейси, който с книгата " Малкият човек: Меир Лански и гангстерският свят" ни открива необичайни ракурси от ежедневието на " гангстерите" от началото на миналия век.
Кинозвездата Джордж Рафт пристига във Флорида за да се консултира с Бенджамин Сигал и компания за новия филм, като разчита да почерпи много от прототипите герои, но се оказва обратното.  Всички  гангстери се опитват са разберат къде Рафт си шие костюмите и откъде купува обувките ръчна изработка.
Любопитна сцена описана в книгата показва Лански и компания през 1981 година, наблюдаващи  сериала " Гангстерски хроники " за живота на Лъки Лучано, Сигел и Меир Лански в който нашия герой се огорчава от показаното за превоза на нелегален алкохол.
" Еврейски момък - казва той - никога не сяда зад волана когато прави такъв бизнес."
Още един от компаньоните тази вечер, Бени Сигелбаум се заканва да подаде в съд телевизионната компания NBC защото го представя тъп и безмилостен.
" За какво да подава жалба - пита Лански - в живота той е още по жесток."
Друга   реплика на Лански:
" Ако даже Сократ и Платон се затрудняваха да дадат определение за морал - казва Лански за времето на Батиста и Кастро в Куба - как могат тези хора да заявяват, че игралният бизнес е аморален?"
Друга история по текста на биографичната книга ни прави свидетели на неуспешните опити на ФБР да постави устройства и да подслушва квартирите на Лански. Всичко, което успяват да научат агентите са вкусовите предпочитания на Меир Лански - бекон, сардини, ирландско рагу , а на закуска исторически книги, учебник по граматика и сборник с цитати на френски мислители.
" Има хора , които никога не могат да бъдат добри. Във всеки човек има една четвърт добро, останалото е зло. Нелека е борбата на това добро."
Биографията на Меир Лански едновременно разобличава и подтвърждава различните митове за гангстерите. Лански например никога не говори за организирана престъпност, мафия, Коза Ностра. " Ние сме по силни от стоманодобивната промишленост на САЩ' - тази фраза му приписва списание "Лайф" през 1967 година.
Приятно е да спомним, че в крайна сметка някои от членовете на престъпното общество са има представа за честност и толерантност. Лански си спомня, че на Флорида и на Куба известни хазартни играчи са сядали на зелената маса без да се опасяват че ще бъдат измамени.
В същото време, по думите на известни изследователи, Меир Лански не е бил финансов гений. Той губи доста сериозни суми от легалните авантюри, не се избавя навреме от акциите на нефтените залежи.
И когато наричат този човек " финансов гений" и му приписват богатство от 300 милиона долара, след неговата смърт наследниците получават по малко от милион !!!!
Открито подпомага Израел с пари и оръжие във войната за Независимост през 1948 година, но тази помощ не му отваря вратите на израелската държава и не получава израелско гражданство, когато се нуждае, за да се спаси от преследванията на прокурорите Дюй и Кефевер.
Лански умира в Майями през 1983 година , като последните му думи са : " Освободи ме! Отпусни ме!" В тях неговите наследници търсят алегория на Мойсей с молбата да освободи еврейския народ от египетски плен.

Защо не може да има мир между израелтяни и палестинци?

Стената за безопасност в района на Йерусалим

Мирният процес окончателно изпусна дух. Всички опити да се съживят двустранните разговори за мир през последните години между палестинци и израелтяни се провалят. И дълбоко се съмнявам, че ще има някакво конкретно събитие, след което окончателно ще стане ясно, че няма смисъл да се говори за разделянето на страната.
Министърът на външните работи на Израел не ще свика пресконференция, американският департамент по старому ще произнася стандартните фрази за " две държави за двата народа", а миротворческите организации не ще излязат с декларация, че концерта свърши и всички да си отиват по домовете.
Мирният процес ще умре тихо и незабелязано, все по малко хора ще разсъждават за проблемите на окупираните територии и това явление ще изчезне от всекидневния живот.
Социалните допитвания показват, че болшинството, както сред палестинците,така е сред израелтяните поддържат идеята за мирен договор между двете общности. Но тези допитвания въвеждат в заблуждение. Подкрепата на мирното съществуване на двата народа не указва, че тази идея е възможна и засега няма политическа тежест. Тази идея се опира на осъзнаването на важността и срочното регулиране, на готовността населението да плати някаква цена, на желанието да се мобилизират политически сили и да се гласува за тези, за които мирното регулиране е от първоначална важност.
Опитите да изплашат израелтяните, че ако не върнат окупираните територии ще трябва да живеят в двунационална държава претърпяха фиаско. Тази заплаха за тях е преувеличена и своего рода абстрактна. В условията на съществуващата сегрегация /*/ трудно можем да си представим , че Мохамед или Айша от Рамалла ще участвуват в изборите на израелския Кнесет и ще решават кой ще бъде министър председател на Израел.
Три главни фактора лежат в поддръжката на обществото на мирният процес в продължение на 12 години- от съглашенията в Осло до реализирането на програмата за изтегляне от ивицата Газа.
Първият е стремежа за нормален живот, натурализиране на израелско-ционисткото съществуване на тази земя, което да се постигне чрез легитимизация на еврейската държава и икономически напредък , който да последва след сключването на мирен договор.
Вторият е желанието де се отдели от палестинците , като намали до голяма степен насилието.
Третият фактор - опасенията как ще реагира останалия свят на продължаващата конфликтна ситуация в региона.
За мен тези фактори вече не съществуват. Израелтяните се възползуваха от временното затишие без насилие, както се казва не заплатили нито грош- всички нормални държави водят активен бизнес с Израел , независимо от критиките за окупация. Благодарение на икономическите успехи Израел се чуствува нормална страна, а твърдото отношение към палестинците се определя като " избавяне от илюзиите". Палестинската съпротива изгасва.
Благодарение на " стената "  и сегрегацията по териториите израелтяните почти не виждат палестинците. И като не ги вижда, то и проблемът  не съществува. Парадигмата - " светът не ще позволи продължаване на окупацията" рухва с неуспешните опити за признаване от ООН.
Израелският,  а мисля че и палестинският елит все повече се отдалечават от от идеята за две държави. Палестинците са отчаяни от неуспешните опити на политическата сцена, а остатъците от левия лагер в Израел се превключиха на вътрешни разпри и социаликономическа борба. Единствено расте влиянието на организации, заети с хуманитарните въпроси на окупацията и общественото съзнание свиква с мисълта, че окупацията е постоянно явление.
Как ще завърши тази реалност в съзнанието на цяла нация ? Ще има ли взрив, който да помете наложилата се патова ситуация?
Трябва да призная, че подобно развитие на събитията не се очаква в близкото бъдеще, не си струва да се разчита на политическо прозрение в Израел, нито политическо ефективно давление , нито на действия на палестинците , които да доведат до драматично изменение на баланса на силите.
За окупацията израелтяните заплащат по най високата тарифа, но се научиха да живеят с нея.

*-сегрегация- принудително отделяне на група от населението, една от формите на расова и религиозна дискриминация