Лица на Библията

Съгласно религиозната хронология до изхода на евреите от Египет вяра в единния Бог е имало, но религия с нейните закони, култ и традиция не съществува. От Мойсей/ получил Заповедите на планината Синай/ до Великото събрание от времето на персийската империя юдаизма е в период на съзидание, тогава са написани всичките книги на Танаха, като всяка от тях е внасяла по нещо в революционната монотеистична религия.
Но около 440 година до новата ера мъдреците от Великото събрание постановяват , че тези 24 книги са достатъчни за религиозния канон и е време да се осмислят, защото народа не е знаел в какво точно вярва и какво следва да изпълнява. И религиозните умове решават да насочат своите усилия към изучаването, тълкуването и коментирането на вече написаното. С това свършва времето на пророците!
Наред с канона в юдаизмът възникват секти и религиозни партии, от които се открояват две групи- едната, последвала Яков в Египет и избягвала да нарича своето божество по име, а само «Господ» и втората, останала да броди по земите на Близкия Изток, продължила да нарича своя Бог по име. Така първите стават «елохисти»/от Елохим, Господ/ ,а втората – «яхвисти»/от Яхве, име което в останалия свят звучи като Йехова/.
В 586 година до новата ера е разрушен Йерусалимския Храм в прослава на Бог,голямата част от евреите са отвлечени в робство, юдейското царство престава да съществува. След това вавилоните са победени от персите, след още 200 години Александър Македонски забива Йерусалим като един от градовете на Персийската империя и евреите се оказват под гръцко владичество. С идването на гърците, евреите стават част от средиземноморския свят, а този свят носи философия, литература, култура и стълкновението на културите е неизбежно. Иудея е малък остров в океана на елинизма и юдаизма реагира на това с две течения – партия на елинистите/ митявним/ и партия на хасидите. През 3 век до новата ера първите искат да се чуствуват граждани на света, обличат и се причесват по гръцки маниер , наричат своите деца Аристотел, Менелаус, Аристобулос. Откриват за себе си, че може да се пишат книги не само на религиозна тема. Но хасидите или «справедливите»,»набожните» са в ужас от такова преклонение пред елинизма.Те намират достатъчно причини евреите да се отличават от останалите народи.Нали на тях Господ предава Заповедите и Тората!

Противоречията между двете направления нарастват,елинистите търпят нападките на хасидите, заради отстъпването от еврейския закон, култура и традиции, а хасидите пускат бради и възвеличават Тората, но опитите да оградят евреите от чуждата култура се провалят.Това става ясно след превода на Тората на гръцки език,което според хасидите е религиозна катастрофа.Такава е оценката до ден днешен. Преводът е извършен по времето на гръцкия цар на Египет Птолемей Втори/285 – 247 г.до новата ера/.
Ето какво пише в Талмуда , Мегила,9:
«Цар Птолемей поканва 72 еврейски мъдреци и настанва всеки от тях в отделно помещение.Никой не знае за какво е поканен.Царят лично навестява всички и заповядва:»Преведи ми Тората на учителя ваш Моше». Но Всевишният им помага и те превеждат Тората еднакво».
Птолемей не намира разлики в преводите и отдава известна свобода на евреите да упражняват своя религиозен култ. Неизвестно как би завършило противопоставянето между хасиди и елинисти, ако гърците сами не полагат.Селевкидският цар на Сирия Антиох Епифан започва нападки на еврейския култ,осквернява Храма и обира храмовата хазна. С това предизвиква гнева на евреите и след победоносно въстание е възстановена иудейската държава в 142 година до новата ера. С възстановяване на държавата противопоставянето сред религиозните секти рязко спада, и сега въпроса е не в «какво вярват «, а «как вярват».На сцената се появяват садукеи и фарисеи.
Трябва да кажем, че садукеите са наследници на елинистите, а фарисеите/ или прушим/ на хасидите и това е вече чисто религиозно противопоставяне без политически пристрастия.
Садок – основател на едно от семействата свещенници, които имат болшинство във Великото събрание /Синедрион/ и са поделили между себе си храмовите длъжности, като не са пренебрегвали и светска кариера – търговци,военноначалници, граждански чинове. За садукеите малко знаем и то единствено от информацията , която ни дава Йосеф Флавий. Фарисеите са малцинство във Великото събрание, но се ползват от широка народна подкрепа. Наследили са от хасидите основната идея - евреите са избран народ и е длъжен да се отличават от останалите народи.И тези фарисеи са започнали да създават неписани закони в еврейското общество, ыстната традиция, правила на живота и служене на Всевишния. Те полагат основите на Мишна ,сборник устни закони и правила за всичко в ежедневието.
Садукеите държат на буквата и довеждат до съвършенство богослуженето в Храма, а фарисеите постоянно критикуват тази показност и в резултат на тази борба се появяват нови лица – зелоти и ессеи.


В пещерите на Иудейската пустиня за намерени уникалните ръкописи на Мъртво море



Политическата обстановка способства за религиозното раздробяване на обществото. През 63 година до новата ера римският пълководец Помпей завладява Иудея и евреите отново загубват независимост. За цар на иудеите е назначен Ирод, сина на идумея Антипатра. Садукеите остават на своите постове, а фарисеите не предлагат нищо ново. Тази неопредленост ражда зелотите, които виждат в борбата срещу римляните единствен изход за свободно религиозно сьществуване и есеите, за които изхода е един – оттегляне в пустинята, далече от реалния живот и живот само с религията.
И двете идеи са утопически - реално да се победи Рим е невъзможно, а за есеите служенето на Бог е по- важно от участието в политическия живот.
Зелотите са непримирими, борбата с чуждоземците може да не е успешна, но Богу угодна. Това движение се ражда в Галилея и се възглавява от някой си Иуда, имат и духовен учител Шамай, тълкуващ писмения закон, строго и без компромиси. Зелотите отказват да положат клетва за вярност пред Ирод и император Август, за което са преследвани. Не постигат победа, но се принасят в жертва в идеята за тържество на Твореца.
Съвсем други са есеите. Ето как ги описва Филон Александрийски в своето съчинение «За това, как добродетелния е свободен»:
75. Не лишена от благородна добродетел Палестина – Сирия, населявана от значителна част от народа на иудеите. Някои от тях, наричани есеи са около 4000 човека. По мое мнение, те получават своето име не строго в съответствие с гръцкия език, а заради своето благочестие, повече от другите са за Бог, не му принасят в жертва животни, а се стремят да имат благочестит образ на живот.
76........едни обработват земята, други се занимават със занаяти. Със своя труд допринасят полза себе си и съседите, но не събират сребро и злато. Есеите добиват толкова, колкото е нужно за живота».
Есеите съблюдават съботата във всички подробности, но към Храма са равнодушни и не го посещават даже и в празниците. Има и някои намеци у Флавий, че есеите внасят мистически елементи в своя религиозен култ.
За есеите научихме повече след откриването на ръкописите от Мъртво море, които показаха, че текстовете на старата Библия са още по- стари с 1000 години. Постоянните взаимни обвинения между евреи и християни за почистване, изправяне и изопачаване на древните текстове веднага се прекратяват, защото намерените ръкописи почти напълно съдържат книгите на Танаха, освен книгата Естер. Изясни се , че разлика между Танаха и Стария Завет практически не съществува. Освен известните религиозни текстове, учените откриват известно количество неизвестни по- рано произведения, за които се предполага, че са написани от притежателите на тази уникална библиотека – устав на общината, коментарии на някои текстове от Танаха, религиозни химни и уникалните записки «Храмов свитък» или «Медния свитък», съдържащ списък със местата на скрити съкровища.
Остава неясен докрай въпросът: тези ли са есеите, описани в Танаха и другите религиозни книги или това е още една религиозна секта? Аз се придържам към преобладаващото мнение на историците, че именно тази община е есейската. За тях и другите лица на Библията можете да прочетете на http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html и http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html

11 септември 2001 година . Кой събори Световният търговски център?

Събитията от 11 септември 2001 година в Ню Йорк все повече се приемат като история, но дискусиите за това, кой е извършил терористичния акт не утихват. Организаторът / според официалната версия/ на това масово убийство, Осама Бен Ладен е ликвидиран, на местото на двата небостъргача се строи нов, американските войски полека лека напускат Ирак и Афганистан. На този фон продължават да се култивират митове за наличието на заговор и най- вече за участието на евреите в най- големият терористичен акт в историята.
Теориите за заговор започват да се разпространяват буквално след няколко няколко дни. След рухването на небостъргачите на Световния търговски център, сирийския вестник «Ал Тавра» пише, че в утрото на 11 септември около 4000 евреи / американски, не израелтяни/, работещи там не се явяват на работа, тъй като са предупредени от израелското разузнаване.
Информация за размишление: от над 3000 загинали, само 4 са израелтяни!
Националният институт на САЩ по стандартите и технология три пъти разглежда първоначалните резултати от разследването. В началото се приема версията за липса на взривове и разтопен метал в руините на небостъргачите-близнаци. Обаче пожарникарите, работещи по това време заявяват, че са видели разтопен метал в основите на трите здания. А това означава, че температурата е била по висока от горенето на авиационното гориво или офисна мебел. Пожарникарите са сигурни, че са чули взривове, които са прерязали носещата конструкция. Защото за първи път в историята , здания имащи стоманена конструкция рухват! В отчетите не се отбелязва и падането на третата сграда, и то не малка – 47 етажа. Тя се сритва, без самолет да попадне в сградата!
• Официалната версия на разследващата комисия се опитва да ни увери, че 19 араби преминават системата за безопасност в летищата, завладяват самолетите, прескачат всякаква система на защита на ВВС на САЩ и поразяват набелязаните цели. В отчетът има доста бели петна и това дава допълнителен стимул в търсенето на заговор.
• Тези, който искат собствено задълбочено разследване на терористичните актове не могат да ползват редица документи защото са засекретени. Според тях, комисията по разследването не обръща достатъчно внимание на свидетелските показания, особенно при атаката на Пентагона. Не става ясно какъв самолет се забива в зданието на Пентагона, всичките 84 камери за наблюдение, запечатващи всеки момент веднага са реквизирани и никой не може да се ползва от тези кадри. На местото на попадението не са намерени никакви отломки от самолета, части от двигателя са открити на няколко мили от сградата на Пентагона. Съществува версията, че самолетът е свален във въздуха, и то доста мили преди да се доближи до сградата и неговите части се разпръскват на голямо разстояние.
• Целият свят узна за разговорите на съпругата на заместник- министъра на правосъдието на САЩ Теодор Олсен, Барбара. После става ясно, че опити за позвъняване са били, но всичките несполучливи. Получава се, че Теодор Олсен е лъгал!
• Интересни фрагменти има в биографиите на Халид Мизхар и Хани Ханджура, пилотиращи врезалия се в Пентагона самолет. В продължение на 10 месеца те живеят в дом на агент на ФБР в Сан Диего, Калифорния. Този факт е точно установен, има свидетелски показания, документи в архивите на бюрото. Получават пари от друг агент на ФБР, който е работил в посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон. Терористите не са били професионални пилоти, а специалистите уверяват, че необичайната маневра срещу Пентагона не може да извърши пилот, даже с 1000 летателни часове.
• На самолетите са били установени 8 черни кутии, записващи всяко движение и разговори. Седем не са намерени, въпреки че лесно се намират, даже и повредени. Осмата, представена на комисията се оказва, че няма нищо общо със самолета от Пентагона.

Тези и още много нестиковки и несъобразности в разследването пораждат и теориите за заговор, и то със задължително участие на евреите. Наблюдателят от антисемитския сайт Veteranstoday Алан Саброски пише, че да се сдържат евреите в желанието им за световно господство, може само само ако се убеждава обществеността в участие на евреите в терористичния акт. Изследванията на Университета в Мериленд показват, че около 43% от жителите на Близкия Изток са уверени в участието им в заговора, който според тях не е държавен, а световен. За жителите на арабските страни, американците с помощта на евреите организират терористичния акт, за да имат повод да нахлуят в Ирак и Афганистан и да прикрия кризата, в която се намират. Съществува клан от хора, които знаят накъде върви света, демокрацията на Запад отдавна не съществува и този клан решава да изплаши целия свят. И успяват, резултатите от това сплашване вече се чуствуват с революционните събития в арабския свят.
Аз съм привърженик на теорията за иранско участие в събитията от 11 септември. В петъчният брой на «Едиот Ахронот» се поместен обширен материал от близкия до специалните служби на Израел журналист Ронен Берман, в който се изтъкват нови, непознати факти за участието иранските специални служби в подготовката и реализацията на терористичния погром. Първо – непознати досега връзки между Иран и «Ал Кайда», голямата част от участниците в терора са обучавани на територията на Иран, съществуват сериозни съмнения за участие и на групировката «Хизбалла. В ръцете на американците имаше достатъчно доказателства -пише Берман, получени от Рамзи Бен Алишев и Халид Шейх Мухмад при разпитите им в базата Гуантанамо. Двама от американските агенти на ФБР - Лопез и Тапет, разследващи връзките между Иран, Хизбалла и терористите признават, че ....»Имад Мурние, член на ръководството на «Хизбалла» има пряко участие в подготовката и изпращането на терористите с помощта на специалните служби на Иран и получаването на визи за САЩ и най вече осигуряване на убежище за терористи на «Ал Кайда» след 11 септември на територията на Иран.» И може би израелските тайни служби имаха тази информация и ликвидираха Мурние в Дамаск. Но членовете на комисията не обръщат достатъчно внимание на фактите и не разследват доказателствата на двата агенти.
Италиянецът Джулието Киеза е убеден в съществуването на заговор, който е трудно да се докаже, но е уверен,че арабските терористи не са имали възможност сами да извършат това, без познанията и качествата на сегашни или бивши служители на тайните служби.

Проект "Лави"

Идеята за израелски самолет- изтребител идва във времето на нестабилна икономика и щеше да погълни една трета от и без това високите военни разходи на Израел.
Но в началото на 80- те години на миналият век израелските военни вземат решение за създаване на собствен самолет- изтребител, който да направи израелските военно-въздушни сили самостоятелни и независими от международната конюнктура. Разработката е съвместна с американците, които се задължават да финансират 40 % от проекта и да произведат редица части за самолета.
За няколко години проекта е почти реализиран, изготвени са няколко прототипа, но през лятото на 1987 година президента на САЩ Рейган започва натиск на Израел да преустанови програмата, заради високите разходи, които американците не искат да платят. Главната причина обаче, бе нежеланието на САЩ да си създадат конкурент във военната индустрия, която по това време произвежда самолетите Ф 16.
Участието на американците поставя и въпроса за преотстъпване на тяхна технология на трети страни, ако Израел започне да продава «Лави». Американският натиск се съпровожда и от нежеланието на редица политици от Партията на труда да реализират скъп проект,който погльща значителни средства.В тяхна подкрепа са и редица генерали от армията, които предлагат да се закупуват по евтините Ф- 16 и със спестените средства да се развиват други оръжейни системи.
Независимо от това "Лави" е оценен от авиационните експерти за техническия напредък и способността на малка и млада страна да произведе съвременен изтребител. "Лави" е по- малка машина от F 16, но може да превозва по голям полезен товар. Нейният дизаин и технически характеристики я правят напълно съвременна машина, но развитието на "Лави" зависи от икономическото състояние на страната. Назряващата финансова и икономическа криза заставя лейбъристкото правителство на Партията на труда да се откаже от проекта. Решението е взето през 1987 година, въпреки откритото съпротивление на десните в Кнесета. Бъдещето показа, че решението е правилно- отделиха се средства за други оръжейни системи, не се прекъсна американската военна помощ и гаранции, което позволи военновъздушните сили на Израел да са водещи в Близкия Изток чрез закупуване на американски джетове с редица израелски технологии.
Днес "Лави" може да се види в музея на ВВС на Израел в Негев.