Законът за еврейската държава няма смисъл

Израел е държава на еврейският народ. Законността на този статус е закрепен от решението на ООН, приел резолюция за създаването на еврейска и арабска държава на територията на подмандатна Палестина през 1947 година.
Този принцип лежи в основата на Декларацията за независимост, приета през май 1948 година и ред закони, постановления и държавни актове. Всички израелски правителства, леви или десни, са се опирали в политиката си на този принцип, въпреки липсата на Конституция.
Всеки, пристигнал в Израел за няколко часа се убеждава, че болшинството граждани на тази страна я считат за държава на еврейския народ. Това, че близо една трета са араби- палестинци не променя характера и.
Тогава защо депутатът Ави Дихтер / от партията Кадима/ внася законопроект за закон, гласящ : «Израел – национална държава на еврейският народ»?
В прембюлът на този закон се говори за необходимостта за приемането му, защото все повече от разни страни се разнасят призиви да се лиши еврейският народ от национален дом и да се преразгледа статуса на Израел в качеството му на еврейски.
Тези призиви наистина подлагат на съмнение легитимността на Израел, обаче няма нито една демократична държава или партия от свободния свят, които да правят такива опити. Призивите идват предимно от редица лидери на арабския свят, начело с Ахминаджад и редица леворадикални кръгове в редица западни университети/ между другото- болшинството от тези хора са евреи или бивши израелтяни!/.
Израелските прави предпочитат да не забелязват, че истинската заплаха за съществуването на еврейската държава се явява продължаването на израелския контрол над палестинските територии Самария и Юдея. Голямата част от депутатите на Кнесета и политически деятели, поддържащи законопроекта се обявяват срещу създаването на палестинска държава, редом с Израел, но това правят изключително от популистки съображения. Не отхвърлям и религиозните предпоставки за създаване на Велик Израел на двата бряга на реката Йордан.
Чст от израелските политици се страхуват от значително увеличаване на арабското население, което в бъдеще може да се окаже болшинство и да предприеме опити за промяна характера на държавата по демократичен път.
Този аргумент е абсурд: арабите могат да станат болшинство в тази държава, само ако Израел не се освободи от окупираните територии Самария и Юдея. Приемането на такъв закон ще има крайно негативни последствия. Като че ли израелтяните сами си създават проблеми, в това разкъсано от противоречия общество. Този закон, ако се приеме, ще усили чувството на отчуждение на арабското малцинство и ще нанесе поразии в взаимоотношенията на двата народа.