«Избраният народ» и съвремието

В Йом Кипур във всички синагоги звучаха молитви : » Заобича ни, Владико Наш, възвиси ни над всички племена, освети ни със своите Заповеди и ни приближи Нас....». Идеята за избранността на еврейския народ отново бе облечена в слова. И това става не само в Судният Ден, но и всеки ден, всяка молитва. Така е записано в Тората.
Мисълта, че евреите са избран народ се е загнездила в съзнанието, не само в контекста на юдейските религиозни традиции и не само сред хората, изпълняващи Заповедите. Светските евреи също така искрено вярват, че принадлежат към избран народ. Всеки е убеден, че той е най - доброто, притежава еврейска гениалност, никой не трябва да го поучава , и че еврейския народ ще промени света към добро.
Става дума за лишено от всякакви основания високомерие. Опасна идея, която позволява Израел като държава да игнорира мнението на останалия свят и която не е лишена от мрачни националистични и даже расистки компоненти.. Няма нищо лошо, ако народа притежава достатъчно причини и немалки достижения да се счита успешен. Касае се за държавата Израел, съществуването и достиженията на която се считат чудо. Но липсва едно важно национално чувство – скромност.
В основата на израелското високомерие лежи базовата идея, че «народа е Божи народ» и притежава особенни качества, които у другите народи липсват. И тази идея много добре се проследява в международната политика на Израел. Американците са «ограничени», италианците «клоуни», индусите « примитивни», китайците « неразбираеми». Арабите? Арабите са араби. Вие знаете как! А еврейската съобразителност няма равна на себе си, еврейските мозъци могат да изобретят всичко!
Да се убедим в това е много просто. Ето пример, нямащ отношение към религията – израелски учен бе удостоен с Нобелова премия и веднага всенародната радост запълни радио, телевизия, преса. Обаче развихрилата се радост по цял Израел изглеждаше напълно неуместна.
В едно общество, в което за всички неудачи и провали се обвиняват отделни люде, а не себе си, подобна «национализация» на индивидуалните постижения изглежда абсурд. Разбира се , цял Израел е участвувал в научния експеримент на професор Шехтман в далечната 1982 година!
Постиженията на индивида се превръщат в постижения на всички. «Израелска гордост», »Секрет на нашето съществуване», «Израелски умове» са само част от заглавията на израелската преса по повод успеха на професора от Хайфа.
По нататък следва: колко евреи са получили Нобелова премия, процентно съотношение на население и награди към останалите народи, списъци на евреи Нобелови лауреати, не живеещи в Израел също вършат работа, защото са получили премията заради своето еврейство. И всичко това се използва като доказателство за «генетичното превъзходство на избрания народ.» Това е обратната страна на расовите предрасъдъци.