Приковаването на дървеният кръст на човек по име Исус по нареждане на римския наместник в началото не се отразява на историята. Една от многото инквизиции, постоянно извършвани по хълмовете на многострадалната Юдея.
.
Само малка група преданни ученици на Исус се сплотяват около името му, когото считат цар- помазаник, или Христос. Те , подобнo на есеите с техният Учител по праведност са виждали в него, този, чийто непременно завръщане от онзи свят ще донесе справедливост и Закон. Много скоро последователите на Исуса – християните, ще образуват община и ще започнат да се отдалечават от еврейската традиция и създават своя религия.
След още три столетия, издържало преследванията на римските власти, християнството ще стане главна религия в Римската империя. Така започва триумфалното шествие по Европа и Близкия Изток, а заедно с него събитията по времето на Понтий Пилат в Палестина стават най- важния сюжет на световната култура.
Разказите под общото название - Евангелия / на гръцки език «блага вест»/ стават главните книги на новата религия, ядра на Новия Завет. Техните съобщения напълно удовлетворяват вярващите за абсолютен и достоверен източник. Но у съвременният човек, опитващ се да възстанови хода на събитията, станали всеобщ култ, възникват множество въпроси.
Не само защото Евангелията съдържат свръхестествени действия и събития – те са нужни, колкото и парадоксално да звучи, да изпълнят в текста необходимите функции и особенна логика. Определена трудност преставляват разминаванията в четирите Евангелия, но все пак се наблюдава единна сюжетна линия. За да разберем какво се е случило в действителност към евангелските разкази трябва да добавим и други източници, свидетелства от историята и археологията, на надникнем в европейските източници, традиции и географически особености на древната страна.
Опитите за реконструкция на живота на Исус са може би стотици или хиляди, но процеса на разгадаване на главната загадка на историята е безконечен, всяка крачка е полезна, и нито една не ще бъде последна. Това е и нашата задача.
Разказите в Евангелията от св.Матей и св.Лука говорят, че Исус се родил във Витлеем/Бейт Лехем/, като се стремят да ни докажат, че всичко е в съответствие с предсказанията на пророците и представите, съгласно които Месията ще бъде потомък на библейския цар Давид. Евангелията и дълбочината на техните прозрения се черпят от еврейския фолклор, народните представи и не се явяват отражение на исторически събития. При св.Матей всичко е обърнато към еврейския слушател – юдейска аргументация, родословие с указание на праотците, постоянни цитати на пророчества, така характерни за онова време и много други детайли. Само свети Матей може да внесе в своя разказ историята за спасението на царя Иоаса/Иоаша/, а бягството в Египет да отнесе с преселването там на Авраам, а след това на Яков. Тези сюжети отсъстват в разказите в Евангелието на свети Лука.
В него сюжетът се строи по закона на друга логика, разчитана преди всичко на елинистическата аудитория. Нейните герои са се раждали от земни жени и богове, затова св.Лука започва с Благовещението, явяването на архангел Гавраил на Дева Мария, за да и извести за зачатието на първенеца. Свети Лука е знаел, че Месията ще се появи само във Витлеем, затова в навечерието на раждането отправя Дева Мария там, заедно със своя мъж Йосеф.
Евангелистът е направил силен ход , свързва раждането на Исус с конкретно историческо събитие – преброяване на населението: « В тези дни кейсара Август повели да се направи преброяване...../ Лука:2:1- 4/..Така разказът, построен на митологични конструкции приема свойствата на историческа хроника. Преброяването е нужно на римските власти за събирането на данъците, което се извършва само в провинциите, но не в държавите- сателити, към която се отнася Юдея по времето на Ирод и неговия син Архелай. Заповедта на император Август вероятно е издадена по- рано, и в Юдея може да се извърши само когато Архелай е отстранен от власт и в новата провинция е назначен първия прокуратор – Копоний.
Така опитите за определяне точната дата на рождението на Исус водят до дилема; или Исус се родил по време на управлението на Ирод, т,е. 6- 4 година до новата ера, или при провеждането на преброяването, тоест: 6 година от новата ера.
За нас това не е толкова важно, защото стремежът в Евангелията е да се покажат реализацията на пророчествата, а не историческата хроника. Разказът за Рождество Христово има косвено значение към следващите събития и без особен ущърб за основната идея на произведенията могат да се пропуснат. Така постъпват другите два евангелисти – св. Йоан и св. Марк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар