Исус Христос – началото

Част втора

Следите на Исус, човекът, станал първообраз на евангелския  персонаж, трябва да се търсят в Галилея, по - точно в малкото селце Назарет. Говори на арамейски, а не на древневрейски, главен език на богослужението и не гръцки, на който са написани Евангелията.

Детството и младежките години ще останат на нас тайна, защото древните писари не са ни оставили свидетелства. Сред интепретаторите на Евангелията и много други от последните поколения правят опити да отправят Исус  в Индия с  неговите йоги, в Персия при маговете, при ламите на Тибет,за му да придадат ученост и човеколюбие.

Минималното, което узнаваме за ранните години на Исуса е записано в Евангелието от св.Лука, 2:42,43 «..И когато Той бе на дванадесет години, като отидоха по обичая и празника, и като изкараха дните е се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.»

Свещенната река Йордан



Липсата на подробен разказ за младежките години само говори, че те не са толкова важни. Евангелията се интересуват от мисията, която му е възложена:» И сам Исус беше на тридесет години, когато почна да поучава, и , като мислеха, беше син на Иосефа, който бе син Илиев «    св.Лука, /3:23/.  И тази мисия започва с ритуална баня не в микве, а във водите на реката Йордан при Йоана. Така първото пътешествие на Исус става към свещенната река, там където се влива в Мъртво море. Но кръщението не е достатъчно, мисията е достатъчно сложна и изисква сериозна подготовка, единствено място за което е Юдейската пустиня. Евангелията описват това като 40 дневен пост и усамотение. Извършил Кръщение в реката и издържал Изкушението в пустинята Исус притежава всичко за да продължи, но това може да стане само в Йерусалим. Но той ще пристигне във свещенния град само след като славата на чудотворец и праведен учител достигне столицата.

Първата събота след завръщането по земите около Генисаретското езеро, Исус разгръща свитъка на пророка Исай в синагогата и прочита първите два стиха: »И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете...И му дадоха книгата на пророка Исая, и Той, като отвори книгата, намери мястото, дето бе писано – «Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовествам сиромасите,...да пусна на свобода угнетените» /св.Лука,4:16,20/.

Първа реакция на присъствуващите е бил просто социален рефлекс : »не е сина Йосифов?».  Земляците не повярват на Исуса по понятна причина, но ние с вас ще му повярваме, защото трябва да разкрием за себе си истинския смисъл на следващите събития.

Ако Исус е Помазаник, то неговата дейност е протест срещу Рим, превърнала Юдея в провинция, а Галилея в тетрархия на Ирод Антипа. Неприет от съгражданите си, Исус  се отправя край бреговете на Генисаретското езеро, рибарското селище Капернаум, което става база на галилейската му мисия.

В началото не се противопоставя на римската  власт, заради дълбоката вяра, че в тази борба може да се победи само след вмешателството на Висшата сила. За Исус е по- важно какво ще стане след победата. Той ще управлява в царство, непознато досега, царство на висок морал, където Законите ще приобретат необходимата твърдост и безкомпромистност. И най- добрият вариант на праведно поведение се явява отрицание на неприятностите и страданията: »Чули сте, че е било казано «Око за око. Зъб за зъб».Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те удари по дясната буза, обърнете му и другата...На този, койти поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха» /св.Матей , 5:38-40/

Неговите противници, фарисеите, тълкователи на текстовете се съмняват в мисията на Исус, те искат знамения и доказателства каква сила извършва чудесата и искат да го обвинят в неспазване на Законите. Той на свой ред ги изобличава в повърхностни знания и несправедливо присвоено право да тълкуват Закона.

Евангелията описват тези ожесточени спорове, тази основна форма на духовен живот по онова време. Исус в своята борба  се придържа на позициите на школата на Хилел, отстояваща човешко отношение към Закона/ например може да се изцелява и даже работи в събота, ако трябва да се нахранят гладните/, а фарисеите са последователи на Шамай, за строго спазване на предписанията.

Споровете са нужни на Исус за разкриване на собствената истина / например св. Марк, 7:14 ,23/. Има случай на приемане на неговата позиция от фарисеите, но това не ги спасява от вечното осъждане в християнската култура, в която думата «фарисейство» става синоним на «лицемерие».

Останки от древната синагога в Капернаум







Планината Тавор

Евангелските разкази за галилейският период на Исус завършват оптимистично: » И като говореше, ето светъл облак го засени, и ето от облака глас , който каза:Този е Моят възлюблен син, в който е Моето благоволение, Него слушайте» /св.Матей,17:1,3,5/ .  Този епизод църквата нарича Преображение. Исус, богочовек, заявява на апостолите своята мощ и слава пред похода към Йерусалим. Съгласно християнската традиция местото на Преображение е планината Тавор.Там Исус пита учениците си, за кого го възприемат: те заявяват, че той е Илия, Йеремия и някой друг от библейските пророци. А само Симон казва: Ти си Христос!/ т.е, цар Помазаник. И тук Исус го благославя: /св.Матей,16:18,19/. Това благословение е еквивалентно на благословението на Авраам към Исак, след това на Яков, и накрая на Йуда. Сакралният смисъл на обряда Преображение е трансформация, Исус става друг човек, цар.

От планината Тавор Исус се спуска като цар Помазаник , или Христос. /св.Лука,10, 1/.  Все по често извършва чудеса, изцеления, отговаря на въпросите на хората, което говори за неговата популярност и авторитет. Това, че пътят към Йерусалим не ще бъде лек чуствуваме от разказа за самаритяните, древни врагове на евреите. /св.Лука,9:51,57/. В друг епизод се говори за враждебност на властите и неочакваната подръжка от страна на фарисеите:  «В този ден дойдоха фарисеи и му говориха: иди и не се връщай, защото Ирод/Антипа/ иска да те убие»/св.Лука,13:31/

Исус Христос - великата загадка на историята

Част първа

Приковаването на дървеният кръст на човек по име Исус по нареждане на римския наместник в началото не се отразява на историята. Една от многото инквизиции, постоянно извършвани по хълмовете на многострадалната Юдея.

.
Само малка група преданни ученици на Исус се сплотяват около името му, когото считат цар- помазаник, или Христос. Те , подобнo на есеите с техният Учител по праведност са виждали в него, този, чийто непременно завръщане от онзи свят ще донесе справедливост и Закон. Много скоро последователите на Исуса – християните, ще образуват община и ще започнат да се отдалечават от еврейската традиция и създават своя религия.
След още три столетия, издържало преследванията на римските власти, християнството ще стане главна религия в Римската империя. Така започва триумфалното шествие по Европа и Близкия Изток, а заедно с него събитията по времето на Понтий Пилат в Палестина стават най- важния сюжет на световната култура.
Разказите под общото название - Евангелия / на гръцки език «блага вест»/ стават главните книги на новата религия, ядра на Новия Завет. Техните съобщения напълно удовлетворяват вярващите за абсолютен и достоверен източник. Но у съвременният човек, опитващ се да възстанови хода на събитията, станали всеобщ култ, възникват множество въпроси.
Не само защото Евангелията съдържат свръхестествени действия и събития – те са нужни, колкото и парадоксално да звучи, да изпълнят в текста необходимите функции и особенна логика. Определена трудност преставляват разминаванията в четирите Евангелия, но все пак се наблюдава единна сюжетна линия. За да разберем какво се е случило в действителност към евангелските разкази трябва да добавим и други източници, свидетелства от историята и археологията, на надникнем в европейските източници, традиции и географически особености на древната страна.
Опитите за реконструкция на живота на Исус са може би стотици или хиляди, но процеса на разгадаване на главната загадка на историята е безконечен, всяка крачка е полезна, и нито една не ще бъде последна. Това е и нашата задача.
Разказите в Евангелията от св.Матей и св.Лука говорят, че Исус се родил във Витлеем/Бейт Лехем/, като се стремят да ни докажат, че всичко е в съответствие с предсказанията на пророците и представите, съгласно които Месията ще бъде потомък на библейския цар Давид. Евангелията и дълбочината на техните прозрения се черпят от еврейския фолклор, народните представи и не се явяват отражение на исторически събития. При св.Матей всичко е обърнато към еврейския слушател – юдейска аргументация, родословие с указание на праотците, постоянни цитати на пророчества, така характерни за онова време и много други детайли. Само свети Матей може да внесе в своя разказ историята за спасението на царя Иоаса/Иоаша/, а бягството в Египет да отнесе с преселването там на Авраам, а след това на Яков. Тези сюжети отсъстват в разказите в Евангелието на свети Лука.

В него сюжетът се строи по закона на друга логика, разчитана преди всичко на елинистическата аудитория. Нейните герои са се раждали от земни жени и богове, затова св.Лука започва с Благовещението, явяването на архангел Гавраил на Дева Мария, за да и извести за зачатието на първенеца. Свети Лука е знаел, че Месията ще се появи само във Витлеем, затова в навечерието на раждането отправя Дева Мария там, заедно със своя мъж Йосеф.
Евангелистът е направил силен ход , свързва раждането на Исус с конкретно историческо събитие – преброяване на населението: « В тези дни кейсара Август повели да се направи преброяване...../ Лука:2:1- 4/..Така разказът, построен на митологични конструкции приема свойствата на историческа хроника. Преброяването е нужно на римските власти за събирането на данъците, което се извършва само в провинциите, но не в държавите- сателити, към която се отнася Юдея по времето на Ирод и неговия син Архелай. Заповедта на император Август вероятно е издадена по- рано, и в Юдея може да се извърши само когато Архелай е отстранен от власт и в новата провинция е назначен първия прокуратор – Копоний.
Така опитите за определяне точната дата на рождението на Исус водят до дилема; или Исус се родил по време на управлението на Ирод, т,е. 6- 4 година до новата ера, или при провеждането на преброяването, тоест: 6 година от новата ера.
За нас това не е толкова важно, защото стремежът в Евангелията е да се покажат реализацията на пророчествата, а не историческата хроника. Разказът за Рождество Христово има косвено значение към следващите събития и без особен ущърб за основната идея на произведенията могат да се пропуснат. Така постъпват другите два евангелисти – св. Йоан и св. Марк.