Може ли да се лекува нееврей в събота?

Духовният лидер на партията «ШАС» Овадия Йосеф доста често си позволява скандални заявления, разчитани да привлече вниманието на пресата. Равинът публикува религиозно постановление – “фетва», предписваща лекарите - евреи «със всички сили да отклоняват от оказване на медицинска помощ на неевреите в събота». Според него «еврейски доктор може и трябва да използва благовидни методи – например, че е бил зает с друг болен, еврей».

В друга бележка писахме, че нарушаване светостта на съботата, заради спасяване на човешки живот е формулирано в Талмуда по следния начин:

«Нарушаване съботата, за може след това да съблюдава много съботи» /Йома 856/.  Объркано и неясно. Нееврея не е длъжен да съблюдава съботата, следователно не следва да се нарушава съботния отдих заради него. На практика обаче, вече в Средните векове, равините разбират, че ако се откаже медицинска помощ на нееврей в събота, може да се развихри антисемитизъм. Ако стане известно, че еврейски доктор отказва да помогне на нееврей, и същото време лекува еврей, това ще провокира истинска ненавист, която може да бъде заплаха за всички евреи.

Някои равини отиват и по далеч: заявяват, че сега не съществува Синедрион / Висш Съд/ и е невъзможно да се замени неудачната талмудическа формулировка. Обаче, в бъдеще, когато се събере Висшия Съд, той ще приеме друга формулировка:  «Нарушаване на съботата, за да можем после да съблюдаваме заповедите, възложени на нееврея». Отново неразбираемо, само и само религиозните лекари да не обслужват неевреи в събота. От формална гледна точка имаме ситуация на свободен избор: както и да постъпи доктора, винаги може да  се позове   на религиозен авторитет и неговите постановления.

По съботите, така или иначе , медицинските учреждения в Израел се обслужват от светски доктори, и то предимно с  руски, етиопски и арабски корени, така че постановлението на равина Йосеф касае само религиозни медицински лица. Не се наемаме да твърдим, как би постъпил религиозен доктор, ако в събота пред очите му нееврей започне да бере душа.

Равинът Йосеф иска да живее с Бог, в очите на който святостта на съботата е по - важна от живота на милиарди, създадени «по образ Свой, по образ Божий». В такъв Бог той вярва, в такава вяра той учи последователите си. Остава да се надяваме, че докторите ще намерят друг галахически авторитет, докато не е станало късно.

Исус Христос – началото

Част втора

Следите на Исус, човекът, станал първообраз на евангелския  персонаж, трябва да се търсят в Галилея, по - точно в малкото селце Назарет. Говори на арамейски, а не на древневрейски, главен език на богослужението и не гръцки, на който са написани Евангелията.

Детството и младежките години ще останат на нас тайна, защото древните писари не са ни оставили свидетелства. Сред интепретаторите на Евангелията и много други от последните поколения правят опити да отправят Исус  в Индия с  неговите йоги, в Персия при маговете, при ламите на Тибет,за му да придадат ученост и човеколюбие.

Минималното, което узнаваме за ранните години на Исуса е записано в Евангелието от св.Лука, 2:42,43 «..И когато Той бе на дванадесет години, като отидоха по обичая и празника, и като изкараха дните е се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.»

Свещенната река Йордан



Липсата на подробен разказ за младежките години само говори, че те не са толкова важни. Евангелията се интересуват от мисията, която му е възложена:» И сам Исус беше на тридесет години, когато почна да поучава, и , като мислеха, беше син на Иосефа, който бе син Илиев «    св.Лука, /3:23/.  И тази мисия започва с ритуална баня не в микве, а във водите на реката Йордан при Йоана. Така първото пътешествие на Исус става към свещенната река, там където се влива в Мъртво море. Но кръщението не е достатъчно, мисията е достатъчно сложна и изисква сериозна подготовка, единствено място за което е Юдейската пустиня. Евангелията описват това като 40 дневен пост и усамотение. Извършил Кръщение в реката и издържал Изкушението в пустинята Исус притежава всичко за да продължи, но това може да стане само в Йерусалим. Но той ще пристигне във свещенния град само след като славата на чудотворец и праведен учител достигне столицата.

Първата събота след завръщането по земите около Генисаретското езеро, Исус разгръща свитъка на пророка Исай в синагогата и прочита първите два стиха: »И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете...И му дадоха книгата на пророка Исая, и Той, като отвори книгата, намери мястото, дето бе писано – «Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовествам сиромасите,...да пусна на свобода угнетените» /св.Лука,4:16,20/.

Първа реакция на присъствуващите е бил просто социален рефлекс : »не е сина Йосифов?».  Земляците не повярват на Исуса по понятна причина, но ние с вас ще му повярваме, защото трябва да разкрием за себе си истинския смисъл на следващите събития.

Ако Исус е Помазаник, то неговата дейност е протест срещу Рим, превърнала Юдея в провинция, а Галилея в тетрархия на Ирод Антипа. Неприет от съгражданите си, Исус  се отправя край бреговете на Генисаретското езеро, рибарското селище Капернаум, което става база на галилейската му мисия.

В началото не се противопоставя на римската  власт, заради дълбоката вяра, че в тази борба може да се победи само след вмешателството на Висшата сила. За Исус е по- важно какво ще стане след победата. Той ще управлява в царство, непознато досега, царство на висок морал, където Законите ще приобретат необходимата твърдост и безкомпромистност. И най- добрият вариант на праведно поведение се явява отрицание на неприятностите и страданията: »Чули сте, че е било казано «Око за око. Зъб за зъб».Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те удари по дясната буза, обърнете му и другата...На този, койти поиска да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха» /св.Матей , 5:38-40/

Неговите противници, фарисеите, тълкователи на текстовете се съмняват в мисията на Исус, те искат знамения и доказателства каква сила извършва чудесата и искат да го обвинят в неспазване на Законите. Той на свой ред ги изобличава в повърхностни знания и несправедливо присвоено право да тълкуват Закона.

Евангелията описват тези ожесточени спорове, тази основна форма на духовен живот по онова време. Исус в своята борба  се придържа на позициите на школата на Хилел, отстояваща човешко отношение към Закона/ например може да се изцелява и даже работи в събота, ако трябва да се нахранят гладните/, а фарисеите са последователи на Шамай, за строго спазване на предписанията.

Споровете са нужни на Исус за разкриване на собствената истина / например св. Марк, 7:14 ,23/. Има случай на приемане на неговата позиция от фарисеите, но това не ги спасява от вечното осъждане в християнската култура, в която думата «фарисейство» става синоним на «лицемерие».

Останки от древната синагога в Капернаум







Планината Тавор

Евангелските разкази за галилейският период на Исус завършват оптимистично: » И като говореше, ето светъл облак го засени, и ето от облака глас , който каза:Този е Моят възлюблен син, в който е Моето благоволение, Него слушайте» /св.Матей,17:1,3,5/ .  Този епизод църквата нарича Преображение. Исус, богочовек, заявява на апостолите своята мощ и слава пред похода към Йерусалим. Съгласно християнската традиция местото на Преображение е планината Тавор.Там Исус пита учениците си, за кого го възприемат: те заявяват, че той е Илия, Йеремия и някой друг от библейските пророци. А само Симон казва: Ти си Христос!/ т.е, цар Помазаник. И тук Исус го благославя: /св.Матей,16:18,19/. Това благословение е еквивалентно на благословението на Авраам към Исак, след това на Яков, и накрая на Йуда. Сакралният смисъл на обряда Преображение е трансформация, Исус става друг човек, цар.

От планината Тавор Исус се спуска като цар Помазаник , или Христос. /св.Лука,10, 1/.  Все по често извършва чудеса, изцеления, отговаря на въпросите на хората, което говори за неговата популярност и авторитет. Това, че пътят към Йерусалим не ще бъде лек чуствуваме от разказа за самаритяните, древни врагове на евреите. /св.Лука,9:51,57/. В друг епизод се говори за враждебност на властите и неочакваната подръжка от страна на фарисеите:  «В този ден дойдоха фарисеи и му говориха: иди и не се връщай, защото Ирод/Антипа/ иска да те убие»/св.Лука,13:31/

Ортодоксален юдаизъм

От съвременните течения на юдаизма ортодоксалният е най- древен. Ортодоксален означава «православен», т.е, истинска вяра. Много хора считат този термин неправилен, защото, «ортодоксалните евреи малко се занимават с догмите на истинската вяра, повече са загрижени за изпълнение на догмите». Самите ортодокси също не обичат тази дума, защото считат, че се придържат към еврейските традиции и предпочитат да ги наричат традиционни евреи, истински евреи и за които, всичко освен ортодоксията просто не е юдаизъм.
През вековете религиозният еврей не е имал противници, освен караимите и «гоите»/неевреите/, но в началото на 19 век юдаизма претърпява сериозни промени. Появяват се евреи, които наричат себе си консервативни или реформистки и теолозите на ортодоксията делегират на религиозния евреи следните задължителни елементи на вярата и поведението, за да се разграничат от тях:
• Вяра в единнен Господ,
• Вяра в съботата и празниците,
• Вяра в това, че заповедите се явяват Божи Заповеди,
• Съблюдаване законите за ритуална чистота, посещение на микве,
• Святост на Тората и съблюдаване на еврейските закони за брака и развода,
• Вяра в светостта на законите за храната и тяхното съблюдаване /кашрут/,
• Съблюдаване законите и правилата, изложени в Тората,Талмуда и Шулхан Арух.
Ортодоксалният юдаизъм не се задълбочава много във въпросите на философията, идеологията и теологията. Повече работи равинистичното изказване, че “делата са по -важни от размишленията”. Общите положения за Бог, Тора, грях, бъдещия свят са останали на нивото на средовековните разработки, защото ортодоксалните мислители определят юдаизма, като религия на система от закони, която управлява поведението на еврея от изгрева на слънцето до залеза. Ето защо ортодоксалните евреи считат истински евреи само себе си. За тях всякакви други общества в еврейското общество - реформисти, консерватори, ционисти, светски евреи са предали Божите заповеди, нарушават Тората, намират се в заблуда и грях и скоро ще изчезнат.
Как ортодоксалният еврей трябва да се представи на Всевишния? Той приема традиционните възгледи за Божественото, изложени в Танаха, Талмуда и останалите писания на средновековните мъдреци. За него Всевишният е дух на Вселената, който е създал всичко и поддържа всичко живо същество,той е всемогъщ, всезнаещ и неговата мъдрост няма граници. Той знае какво говорим и вършим и неговата воля можем да узнаем като изучаваме Тората.
Самата Тора, според тях е дадена на Мойсей на планината Синай тридесет и един века назад и законите трябва да се изпълняват така, както са ги изтълкували мъдреците и равините. Всичките 613 заповеди са еднакво важни и ортодоксалния еврей не може да избира, какво да спазва и какво не. Например, закона да не се работи в събота и по праздниците ги учи да не се насилва природата, в тези дни от нея нищо не е нужно. Всичко се съблюдава без разсъждения и излишни въпроси. Законите не трябва да се променят, но трябва да им се даде ново обяснение и интерпретация при новите жизнени ситуации, и това е задачата на равините и мъдреците.
Що се касае до ролята на еврейският народ, ортодоксалните евреи вярват във вековната идея, че евреите са избран народ на Бог. Това можем да чуем във всяка молитва, но се сега по често се подразбира като «свята нация» за другите народи. И животът, и делата на еврея трябва да бъдат стандарт на етиката, морала, ритуала и всекидневното поведение. Дали е така , почти е трудно да се съди, но идеята се приема от всички.
Съвсем сериозно е отношението на ортодоксалния еврей към земята на Израел – Света земя. Болшинството се надяват, че рано или късно Израел ще се управлява съгласно принципите на Тората, а за държавата Израел мненията се различават. Ортодоксалното малцинство се отнася към държавата Израел крайно критично. Еврейската държава не може да се управлява от група светски евреи, те нямат това право. Само Месията, посланник на Бог може да изпълнява тази задача и всички други опити са преждевременни и даже греховни. И даже да се приеме Конституция,то Тората трябва да стане част от нея. Без транспорт в съботата и празниците, бракове се сключват само от ортодоксални равини, религията трябва да стане част от националната образователна система и още и още!!!!
Религиозна практика
Ортодоксалният еврей съблюдава религиозните заповеди, закони и правила , събрани в Кодекса на еврейския религиозен закон – Шулхан Арух. Ето примери:
• Момчето трябва да бъде обрязано само от специалист.
• Името на девойка се дава в синагогата в първата неделя след раждането и то след препоръка на равина.
• Брак с нееврей се явява грях , както и приемането на юдаизма с цел брак.
• Развод може да даде само мъж/ гет/.
• На всяка входна врата се прикрепя мемуза, която съдържа кратък текст от Тората, за подържане на еврейския дух в дома.
• Омъжена жена покрива главата си със забрадка или носи перука в знак на скромност.
• Ортодоксалният еврей консумира само кошерна храна, никога не смесва местни и млечни продукти, чете благословение до и след приемането на храната.
• Съботата и празниците се съблюдават безкомпромистно, не се работи, пише, пуши, не се кормува, не се слуша радио или телевизия и не се пали огън и светлина.
• Ортодоксите се молят само в ортодоксална синагога, където мъжете и жените са разделени със завеса. Музикално съпровождение или женско хорово пеене е недопустимо в съботните и празничните служби. Не се изобразяват по никакъв начин Бог, ангели, патриарси и пророци.
Съвременният ортодоксален юдаизъм е официалната религия в държавата. Всички останали течения на юдаизма не са легитимни. Това става възможно благодарение ситуацията в израелския политически живот половин век назад. Когато се създава държавата Израел съществуват 4 религиозни партии, всичките ортодоксални,приемат участие в изборите и влизат в коалицията. Бен Гурион и неговата партия «Мапай» получават 36 % от гласовете, но това е недостатъчно да се състави правителство и той поканва религиозния фронт. В резултат Израел се оказва по религиозна, отколкото Палестина при британския мандат.Движението в събота е прекратено,приема се ползването само на кошерно месо,религиозните празници стават държавни и се появява държавен равиннат. Така ортодоксалният юдаизъм побеждава окончателно на държавно ниво, религиозната платформа се оформя и просъществува до днешни дни.

Самаритяни,фалаши,сeфaрди,ашкенази,бухарски и персийски евреи

В  резултат от неуспешни въстания, нашествия на вавилонци, перси, араби евреите се разбягват по различни посоки и се разделят на три основни части – сефарди, ашкенази и персийски евреи и на множество малки географически вариации /бухарски, фалаши, китайски и даже африкански/.

Думата «ашкенази» се среща в Библията при изреждане синовете на Ной:

«Ето родословието на синовете Ноеви: Сима, Хама, Ияфет. След потопа у тях се родиха деца.

2.Синовете на Ияфет:Гомер,Магог

3.Синовете на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Фогарма.»

                                                                                                                           /Битие, 10:1 – 3/

Къде е живял този Ашкеназ, син на Гомер, правник на Ной не е казано, обаче традицията му определя място в днешна Турция, а по късно талмудическата традиция му намира  местото на север, в земите на днешна Германия. Отначало «ашкенази» наричат евреите, населяващи земите на Германия и Франция, а след това и всички евреи, населяващи Полша, Русия, Литва и други.

Сефардите получават своето название от еврейското име на Испания -  Сфарад. След изгонването от Испания през 1492 година  евреите се разсейват по всички страни на Средиземноморието, като центрове се оформят Мароко, Египет, Тунис, Алжир, Отоманската империя, Балканите и Италия.

Разликата между сефардите и ашкеназите можем да проследим както в религиозния култ, така и във външният им вид. Географията в разпръскането на евреите прави съществени различия в религиозните литургии, празници, съботното богослужение. Изменя се и езика на който разговарят, ашкеназите- на идиш, сефардите- на ладино. В края на 19 век, когато антропологическите изследвания бяха на мода, еврейските учени определят няколко физически типа евреи. Сефардите се невисоки, смугли с удължен череп, гъсти вежди  и овално лице. Според Морис Фишберг/1911 година/ най- красивите еврейки са от този тип, древна семитска красота, деликатни, елегантни и мили.

Ашкеназите отстъпват на сефардите по външна красота и повече приличат в лицата на сeвероевропейските народи -  блондини, част червенокоси, луничави, почти славянски тип. След образуването на държавата Израел двата основни типа отново се срещат и заживяват заедно. Оказва се обаче, че всяка община живее свой живот и не бърза да се смесва с другата. В тези години смесените бракове са случват, но много рядко. Разликата в образователното и културното равнище се оказва значителна. В Кнесетът се разгръща дискусия за интеграцията на общините, с обвинение, че ашкеназийската община завладява основните постове в държавата, армията и даже в културата. С времето различията се приравняват, но сефардските лидери и досега приемат, че евреите , дошли от Европа имат количествено преимущество в ръководството на държавата. И тогава еврейският парламент постановява «приемане, аклиматизация и интеграция» за всички общини в държавата.

В исторически план по малко е известно за евреите , остановили се в Азия /Иран, бухарските евреи, Афганистан, Индия и даже Китай/.За изследователите и историците просто липсват писмени доказателства за заселването на евреите преди 2500 години в Персийската империя, простирала се от Египет до Средна Азия. Освен кратките писменни исторически факти са необходими и факти   археологически, лингвинистични, даже от фолклора. С настъплението на арабите евреите се придвижват още на север и достигат земите на днешна Русия, но не губят връзките си с Иран.

Колко евреи са живяли в Персия и Средна Азия не знаем. Ако се вярва на пътешественика Вениамин от Тудела, който се посещавал земите на Средна Азия в Исфахан живеят 40000 хиляди, в Самарканд 50000 хиляди евреи.

Въпреки, че юдаизмът в отличие от християнството, исляма и будизма не се признава за мисионерска религия, по всякo време в древността са се появявали народи, желаещи да приемат религията на иудеите. Създава се нова ситуация и всеки път изхода е различен. Когато цар Давид завоюва Иерусалим, болшинството ивусеи приемат юдаизма и се разтварят сред евреите. Когато самаритяните приемат юдаизъм, евреите ги отхвърлят заради «неправилен» юдаизъм. Когато хазарите приемат юдаизма евреите се отнасят благосклонно, но не се смесват с тях. Има и примери за неприемане на религията, но ползването и за създаване на собствено вероучение /дауди в Иран, обожествяли еврейския цар Давид/.

Самаритяните, живяли с евреите на една земя така и не се разтварят в еврейската среда.След като асирийците завладяват Израелското царство и отправят в плен десетте израелски колена на опустошената земя пристигат нови жители. Традицията говори, че самаритяните са асирийци, приели юдаизма и които абсолютизират Петокнижието на Мойсей. Останалите книги на Тората – Писания и Пророци не са свещенни за тях. Съответно не признават  Талмуд и Мишна. Самаритянските книги са написани на една от разновидностите на иврита. Самият текст на самаритянската Тора практически съвпада с общоприетия вариянт, с някои малки добавки. Именно заради тези добавки самаритяните се обвиняват в оскверняване на свещенните страници. Но ето че в ръкописите от Мъртво море намираме пасажи от тези добавки и навета е свален. Оказва се , че още по времето на Втория Храм са съществували разни варианти на Тората и самаритяните са ползвали един от тях!!

Самаритяните също са имали свой Храм, но на хълма Гризим/ близо до арабския град на  териториите Наблус/ и са строили синагоги с лице към този хълм. Те също обрязват момчетата, почитат съботата и се молят на Всевишния като покриват главата си с талит, обаче службите повече приличат на ислямските. Жените ходят в синагогата само в деня на всебща скръб – Йом Кипур. Различия има и в календара за следване на празниците, като три пъти извършват изкачване до Храма на хълма Гризим. Сега наброяват 600 души, половината живеят в Наблус и говорят арабски език.

Хазарите им провървява повече. Приемат новата иудейска вяра в 8 век и я съблюдават правилно. Този народ си остава скитащ, основава Хазарски каганат на устието на река Волга, но след нашествието на руските князе и други съседи неговите следи се губят в историята. Има предположение, че част от евреите на Крим, Украина и Русия са потомци на хазарските иудей.

200 години след ликвидирането на Хазарският каганат друга беда сполетява евреите. Християнското духовенство в Испания и Португалия предприема решителни мерки за насилствено покръстване на евреите и много от приемат. Появяват се така наречените «марани». Всички обаче в Испания и Португалия считат, че тези евреи са приели християнството само външно, а в душите си остават евреи. Изповядват се при католическия свещенник , но при  уединение тайно се молят по еврейски, съблюдават кашрут, еврейските празници. След изгонването на евреите от Испания и Португалия мараните остават, но след още няколко години голямата част от тях  се прехвърлят в Турция и Италия, а след това в Лондон и Амстердам.

В Африка юдаизмът попада в друга обстановка. В Етиопия, страна откъсната от останалия цивилизован свят, юдаизма навлиза още в древни времена. Не се изменя с векове версията, че етиопците приемат юдаизма след посещението на Савската царица при Соломон в Иерусалим, където зачева и ражда син Менелик, основателя на династията абисински императори.  Етиопците се съсредоточават на две вехтозаветни фигури -Мойсей и Соломон, а етиопската Библия  - «Кебра Негаст» е волен преразказ на Вехтия и Новия Завет. Имат  свещенници, считащи се потомци на Аарон. Под натиска на христианските мисионери етиопците доволно активно преминават в християнството и се асимилират. Етиопските евреи – т.н. «фалаши» се считат намиращи се в етиопско робство  по времето, когато евреите са роби в Египет. Отдалечеността на фалашите от центровете на еврейската религиозна мисъл ги кара да забравят и иврит, който са ги учили еврейските проповедници и преминават на ахмарски език. С помощта на двама евреи Жозеф Халеви и Жан Файтлович общината се възражда и голямата част се връща в лоното на юдаизма.

Различни са съдбите на тези народи, едните изчезват окончателно, други приемат нова вяра, трети успяват частично да се върнат в юдаизма, но главното е , че юдаизма издържа проверката на времето, даже и след  сблъсъка с християнството.

Лица на Библията

Съгласно религиозната хронология до изхода на евреите от Египет вяра в единния Бог е имало, но религия с нейните закони, култ и традиция не съществува. От Мойсей/ получил Заповедите на планината Синай/ до Великото събрание от времето на персийската империя юдаизма е в период на съзидание, тогава са написани всичките книги на Танаха, като всяка от тях е внасяла по нещо в революционната монотеистична религия.
Но около 440 година до новата ера мъдреците от Великото събрание постановяват , че тези 24 книги са достатъчни за религиозния канон и е време да се осмислят, защото народа не е знаел в какво точно вярва и какво следва да изпълнява. И религиозните умове решават да насочат своите усилия към изучаването, тълкуването и коментирането на вече написаното. С това свършва времето на пророците!
Наред с канона в юдаизмът възникват секти и религиозни партии, от които се открояват две групи- едната, последвала Яков в Египет и избягвала да нарича своето божество по име, а само «Господ» и втората, останала да броди по земите на Близкия Изток, продължила да нарича своя Бог по име. Така първите стават «елохисти»/от Елохим, Господ/ ,а втората – «яхвисти»/от Яхве, име което в останалия свят звучи като Йехова/.
В 586 година до новата ера е разрушен Йерусалимския Храм в прослава на Бог,голямата част от евреите са отвлечени в робство, юдейското царство престава да съществува. След това вавилоните са победени от персите, след още 200 години Александър Македонски забива Йерусалим като един от градовете на Персийската империя и евреите се оказват под гръцко владичество. С идването на гърците, евреите стават част от средиземноморския свят, а този свят носи философия, литература, култура и стълкновението на културите е неизбежно. Иудея е малък остров в океана на елинизма и юдаизма реагира на това с две течения – партия на елинистите/ митявним/ и партия на хасидите. През 3 век до новата ера първите искат да се чуствуват граждани на света, обличат и се причесват по гръцки маниер , наричат своите деца Аристотел, Менелаус, Аристобулос. Откриват за себе си, че може да се пишат книги не само на религиозна тема. Но хасидите или «справедливите»,»набожните» са в ужас от такова преклонение пред елинизма.Те намират достатъчно причини евреите да се отличават от останалите народи.Нали на тях Господ предава Заповедите и Тората!

Противоречията между двете направления нарастват,елинистите търпят нападките на хасидите, заради отстъпването от еврейския закон, култура и традиции, а хасидите пускат бради и възвеличават Тората, но опитите да оградят евреите от чуждата култура се провалят.Това става ясно след превода на Тората на гръцки език,което според хасидите е религиозна катастрофа.Такава е оценката до ден днешен. Преводът е извършен по времето на гръцкия цар на Египет Птолемей Втори/285 – 247 г.до новата ера/.
Ето какво пише в Талмуда , Мегила,9:
«Цар Птолемей поканва 72 еврейски мъдреци и настанва всеки от тях в отделно помещение.Никой не знае за какво е поканен.Царят лично навестява всички и заповядва:»Преведи ми Тората на учителя ваш Моше». Но Всевишният им помага и те превеждат Тората еднакво».
Птолемей не намира разлики в преводите и отдава известна свобода на евреите да упражняват своя религиозен култ. Неизвестно как би завършило противопоставянето между хасиди и елинисти, ако гърците сами не полагат.Селевкидският цар на Сирия Антиох Епифан започва нападки на еврейския култ,осквернява Храма и обира храмовата хазна. С това предизвиква гнева на евреите и след победоносно въстание е възстановена иудейската държава в 142 година до новата ера. С възстановяване на държавата противопоставянето сред религиозните секти рязко спада, и сега въпроса е не в «какво вярват «, а «как вярват».На сцената се появяват садукеи и фарисеи.
Трябва да кажем, че садукеите са наследници на елинистите, а фарисеите/ или прушим/ на хасидите и това е вече чисто религиозно противопоставяне без политически пристрастия.
Садок – основател на едно от семействата свещенници, които имат болшинство във Великото събрание /Синедрион/ и са поделили между себе си храмовите длъжности, като не са пренебрегвали и светска кариера – търговци,военноначалници, граждански чинове. За садукеите малко знаем и то единствено от информацията , която ни дава Йосеф Флавий. Фарисеите са малцинство във Великото събрание, но се ползват от широка народна подкрепа. Наследили са от хасидите основната идея - евреите са избран народ и е длъжен да се отличават от останалите народи.И тези фарисеи са започнали да създават неписани закони в еврейското общество, ыстната традиция, правила на живота и служене на Всевишния. Те полагат основите на Мишна ,сборник устни закони и правила за всичко в ежедневието.
Садукеите държат на буквата и довеждат до съвършенство богослуженето в Храма, а фарисеите постоянно критикуват тази показност и в резултат на тази борба се появяват нови лица – зелоти и ессеи.


В пещерите на Иудейската пустиня за намерени уникалните ръкописи на Мъртво море



Политическата обстановка способства за религиозното раздробяване на обществото. През 63 година до новата ера римският пълководец Помпей завладява Иудея и евреите отново загубват независимост. За цар на иудеите е назначен Ирод, сина на идумея Антипатра. Садукеите остават на своите постове, а фарисеите не предлагат нищо ново. Тази неопредленост ражда зелотите, които виждат в борбата срещу римляните единствен изход за свободно религиозно сьществуване и есеите, за които изхода е един – оттегляне в пустинята, далече от реалния живот и живот само с религията.
И двете идеи са утопически - реално да се победи Рим е невъзможно, а за есеите служенето на Бог е по- важно от участието в политическия живот.
Зелотите са непримирими, борбата с чуждоземците може да не е успешна, но Богу угодна. Това движение се ражда в Галилея и се възглавява от някой си Иуда, имат и духовен учител Шамай, тълкуващ писмения закон, строго и без компромиси. Зелотите отказват да положат клетва за вярност пред Ирод и император Август, за което са преследвани. Не постигат победа, но се принасят в жертва в идеята за тържество на Твореца.
Съвсем други са есеите. Ето как ги описва Филон Александрийски в своето съчинение «За това, как добродетелния е свободен»:
75. Не лишена от благородна добродетел Палестина – Сирия, населявана от значителна част от народа на иудеите. Някои от тях, наричани есеи са около 4000 човека. По мое мнение, те получават своето име не строго в съответствие с гръцкия език, а заради своето благочестие, повече от другите са за Бог, не му принасят в жертва животни, а се стремят да имат благочестит образ на живот.
76........едни обработват земята, други се занимават със занаяти. Със своя труд допринасят полза себе си и съседите, но не събират сребро и злато. Есеите добиват толкова, колкото е нужно за живота».
Есеите съблюдават съботата във всички подробности, но към Храма са равнодушни и не го посещават даже и в празниците. Има и някои намеци у Флавий, че есеите внасят мистически елементи в своя религиозен култ.
За есеите научихме повече след откриването на ръкописите от Мъртво море, които показаха, че текстовете на старата Библия са още по- стари с 1000 години. Постоянните взаимни обвинения между евреи и християни за почистване, изправяне и изопачаване на древните текстове веднага се прекратяват, защото намерените ръкописи почти напълно съдържат книгите на Танаха, освен книгата Естер. Изясни се , че разлика между Танаха и Стария Завет практически не съществува. Освен известните религиозни текстове, учените откриват известно количество неизвестни по- рано произведения, за които се предполага, че са написани от притежателите на тази уникална библиотека – устав на общината, коментарии на някои текстове от Танаха, религиозни химни и уникалните записки «Храмов свитък» или «Медния свитък», съдържащ списък със местата на скрити съкровища.
Остава неясен докрай въпросът: тези ли са есеите, описани в Танаха и другите религиозни книги или това е още една религиозна секта? Аз се придържам към преобладаващото мнение на историците, че именно тази община е есейската. За тях и другите лица на Библията можете да прочетете на http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html и http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html

Отново разшифроваха кода на Библията!

Многократно са заявявали, че кодът на Библията е лесно да се разшифрова. След проверки се оказва, че никой нищо ново не може да прочете. Сега се намери евреин от Азербайджан, заявяващ за откриване на цифров код, а не на буквен.
По неговите думи е разкрил цифров код, който не само разкрива тайните на Библията, но и предсказанията на Нострадамус, Ванга и Кейси.
Ванга, знаменитата врачка от Петрич още 1979 година предсказала , че ...»новото учение ще дойде от Русия.Тя първа ще се очисти....Това ще се случи след 20 години, по- рано не ще стане.След 20 години ще се събере първият урожай».
/Сега внимавайте - 1979 година, плюс 20 години равно на 1999 година, годината, когато азербайджанеца Айдир Гуршумов пристига в Израел!!!/.
В същата година в Москва излизат 3 негови книги с разшифровка на ТАНАХА и пророчества на Ванга, която казала: «Ще дойде Осмият и ще подпише окончателен мир на планетата». Седем са Великите Учители - Енох, Ной,Сим, Авраам, Исаак, Яков ,Мойсей, осмият ще стане Месията. Според Гуршумов, в пророчествата на Нострадамус се намират такива : »В годината 1999 и седем месеца Великия Цар на ужаса ще се появи от небесата», но той говори не за края на света, а за появата на Месията в Израел.
От Библията е известно, че Месията ще се роди във Витлеем и това е закодираното название на Азербайджан и никакво отношение към Израел няма.
Витлеем= 6+1+8+2+5+5+4= 31 = 4
Aзербайджан = 1+7+5+2+2+1+1+4+2+1+5 = 31= 4
Витлеем = Азербайджан
Гуршумов търси и намира това, което му е удобно и потвърждаващо неговата версия навсякъде. Нострадамус в «Послание на Хенрих» пише, че «...от ветвата, която се счита безплодна, ще мине 50 – я градус и ще обнови цялата църква». За това, че Месията ще бъде от Азербайджан е споменато в книгата на Трахтенберг «Дявол и евреите», в която се говори, че «....Месията ще дойде от средата на «червените евреи», живеещи, недалеко от Каспийско море». А червени евреи са наричали горските евреи. Нострадамус предупреждавал: «Той /Месията/ се появява на стика Европа с Азия». За Гуршумов това е убедително деказателство, защото Азербайджан е на стика на Европа и Азия, а Баку е на 50 градуса източна дължина.!!!
Внимателния прочит на Библията дава основание на изследователя да твърди, че Месията се родил до създаването на държавата Израел, защото пророка Миха/ има и такъв пророк!!/ предупреждавал, че Израел ще бъде възстановен, след рождението на Месията.
За Гуршумов построяването на Третият Храм- заветна мечта на всички евреи ще се стане скоро и това ще бъде разцвета на Израел. След това ще започне икономически подем, своеобразен Златен век. Палестинска държава не ще бъде създадена никога, а Сирия и Иран ще споделят участта на Ирак. Благодарение на цифровият код на Гуршумов става ясно количеството цикли на Вселената, историята на човешката цивилизация.
Числото «666» символизира Антихриста и се явява код на името « Владимир Илич Ленин ». Изчисленията на азербайджанеца потвърждават и иракските събития.За това, че по определена причина/ не се казва каква/ не могат да се прочетат правилно и да се тълкуват библейските събития, автора се уповава на пророка Ишиаху:» И стана за вас всяко видение като запечатано слово, което дава на умеещия да чете да каже:» Прочети това,» но той казва:» Не мога, запечатано е!»/ Ишиаху 29:11-12/
Това означава, че никой не може да разшифрова Библията, докато не е открит цифровия код, а неговото време е 1998 година.
Значи, само Висшият Разум може да зашифрова Библията, от където е извода: код има, значи има Бог!
Коментарите от Вас.

Кога ще дойде Месията?

Кога у евреите възниква вяра в особенното предназначение на някакъв човек от Давидовия род  - Месия / на иврит Машиах/, който окончателно ще приведе еврейския народ към окончателното изпълнение на Божият замисъл и ще преобрази живота на цялата земя?  

Малка част от религиозните евреи имат представата, че очакването и идването на Месията са присъщи за времето на кабализма и хасидизма, породени по  времето на 18 век. Тези, които се придържат към това мнение, не намират в Тората определени сведения за Месията.

За религиозните авторитети обаче не  съставлява труд да търсят и намират намеци за Месията. Така например намират  в Тората:  «Не ще изчезне скиптъра от Йехуда, и от неговите потомци». Приоритетът на Давидовото коляно след това се потвърждава от пророците , вярата в идването на Месията  и възкръсване на мъртвите за закрепени в 13 принципи на вярата, формулирани от Рамбам/1/. Тази представа е стара, колкото юдаизма и е негова неотменна част. Още Мойсей в началото получава уверения от Всевишния , че ще събере евреите на Обетованата земя, за да изпълни своя Замисъл. В еврейската история има царе от Бениаминовото коляно, от коляното на Леви, но само цар от Йехуда /коляното на Давид/ може да съди и да бъде судим. Рамбам подробно описва задълженията на еврейския цар. Според него , еврейски цар може да бъде само мъж, и то еврей.. И само потомък от Давидовия род може да застане на престола, без да бъде помазан. Само потомците на Давид помазват с елей, останалите с балсам и само те могат да седят в Храмовия двор. През 17 век турският евреин Шабтай Цви се обявява за Месия, и много евреи са вярвали, че турския султан ще му предостави земите на днешна Палестина. Вместо това е заплашен със смърт и бързо приема исляма.

Във всяко поколение в еврейският народ има мъж от Давидовото коляно, като правило равин или някакъв религиозен вожд, който е способен в назначения час да поведе своя народ. Равините обясняват, че различните срокове на съществуване на тези хора се «натрупват» един на друг, за да не предизвикват прекъсвания. Такъв човек, според авторитетите е «потенциален Месия». Досега никой не е станал Месия, само заради това, че такава е волята на Всевишния. Любавическият ребе , например е имал огромен потенциал, намирал се  е границата на пророчеството, но за съжаление, не всичко  на този свят зависи от хората.

Според равините не може да се говори за пристигането на Месията, а за неговото «откриване», което предстои. Несъмнено, месианският дух на християнството също е породен от еврейските традиции. Исус Христос и неговите ученици разспространяват Свещенното писание сред неевреите, но той е потомък от Давидовия род чрез своята майка Мириам, а не по баща, и бил е заченат от Светия дух! При това не бил помазан от пророците, а е смятан за Бог. А еврейският цар /Месията/ ще бъде земен човек!

Съвременният реформистки юдаизъм отдавна не чака Месията, който трябва да усъвършествува света. Реформистите говорят за бъдещето , в което ще се възцарят утопиите на човешките усилия, а не на Божествения посланник.

Сега сме в  края на шестото хилядолетие от Сътворението на света, според еврейския календар и по аналогия със седемте дни на седмицата и седемте дни на сътворението, това хилядолетие е последното време за обявяването /разкриването/на Месията. Появата му ще бъде и началото на новия, Трети храм на местото на разрушените два. Религиозните авторитети заявяват, че появата на Месията и строителството на Третия храм ще сплоти еврейския народ и ще отстои Обетованата земя и историческите територии/ разбирай сегашните палестински Самария и Юдея/. За много евреи ще бъде сложно да разберат  възстановената царска власт като неотменен ход на историята, но се надяват да останат с еврейския народ. За евреите святостта на Обетованата земя ще обхване  цялата земя и не само евреите ще бъдат озарени от светлината на Месията и цялото човечество ще живее по законите му.

Марк Шагал и Библията

От 1959 до 1962 година великият художник Марк Шагал оформя 12 прозорци на синагогата на медицинския център «Хадаса» в Йерусалим по библейски текстове.
Дванадесет уникални витража по числото на Израеловите колена демонстрират абсолютната творческа свобода. Всеки витраж е изпълнен в основните цветове - синьо, жълто,червено и зелено и представлява интерпретация на библейски благословения, които Яков дава на синовете си.

Преминал през школата на новите парижки течения, Шагал избира тези средства, позволяващи да направи витражите съвременни. В старинната витражна техника е вплетен съвременния за времето кубизъм. За да подсили ефектът, Шагал не запълва стъклата изцяло, както правят художниците до него, а играе с цветовете, формите се проникват една в друга и се множат. Техниката подчертава дълбочината и многозначността на библейските текстове.

Може ли времето да бъде свято?

За евреите календарът е необходим както в ежедневието, така и в религиозния живот, за се определят времето на празниците и ритуалите. За тях вътрешният смисъл на всичките 613 заповеди на Тората, които обхващат практически всички многообразни човешки проявления, е да прецени всички аспекти на живота и да им предаде святост. Затова голямата част от заповедите те изпьлняват с помощта на различни физически атрибути и спомагателни предмети.
Особенността на заповедта «освещаване на месеца» например, се състои в това, че тази заповед касае такава тънка материя като времето, когато деня и нощта сменят своята природа и стават святи. С това тази заповед се отличава от другите, при които святостта се отнася към определен предмет, който се използва за изпълнение волята на Твореца.
За мен природата на времето е непозната материя, опитвам се популярно да предам проблемите на юдейската религия и търсенията на религиозните авторитети. Течението на времето е загадка, занимаваща умовете на човечеството, а самото време винаги се е считало неподвластно на човек и не е в неговата власт да го ускори или забави. И въпреки това юдейската религия твърди, че Всевишният е дал правото да се изменя времето и да се напълва със святост.
Когато Сангедрин/1/, на основата на двама свидетели обявява началото на новия месец/Рош Ходеш/, самото време за евреите изменя своята природа. Всички изменения стават в резултат на човешката намеса, благодаря пълномощията на Твореца. Така възниква нова реалност: свято време, «привързано» към Тората и заповедите.
През 20 век благодарение открития във физиката става ясно, че времето също е подложено на изменения, може да се ускорява и забавя. Засега , според религиозните авторитети има няколко неща святи : земята на Израел, синагогата , местото за изучаване на Библията, наречено ешива.....
А също и определени периоди от времето, свързани с изпълнение една или друга заповед: Събота,Нов месец, Празници. Но в бъдещето целия свят ще стане място за Божественната светлина и времето ще стане свято.
Както е казано в Библията: «И каза Бог: да бъдат светила на небосвода, за да разделят деня от нощта, и да бъдат знамения за времето, за дните и годините». В основата на календарите, използувани от голямата част от човечеството лежи слънчевия цикъл, а в основата на еврейския – лунния, и за това е казано, че народа на Израел отчита времето по луната и се уподобява на луната./2/Годината има 354 дни, а календара има 19 годишен цикъл, след 7 години се добавя месец, за да съвпаднат празниците със съответния сезон.
В началото са били сътворени две светила: «И създал Бог две велики светила, голямо светило за владение на деня , и малко светило за нощта и звездите». Евреите вярват, че в бъдеще двете светлини ще се изравнят и ще са съпоставими. «И да бъде светлината на Луната такава ярка, като светлината на Слънцето, както е било по време на Шесте дни на Творението.Това ще стане, когато изчезнат всички духовни сокрития, Божествената светлина ще се прояви в пълна сила и ще запълни света със светлината на Тората».

1 – Сангедрин – юридически и религиозен авторитет сред евреите,интерпретира религиозни текстове
2 – В същност еврейският календар е лунно-сльнчев, защото отчита, както видимото движение на Слънцето, така и фазите на Луната. Гражданият календар се явява чисто слънчев, а мюсюлманския отчита само лунния цикъл.

Тайните на еврейското религиозно писмо



Фото: Хаарец и AP



В еврейската калиграфия има две основни направления: сефарадско/ източно/ и ашкенази /европейско/.

Сефарадската калиграфия е бърза, ритмична, строга, без излишества. За писането в такъв стил е необходимо  само тръстиково перо. Намира се в специализираните магазини за «софери»- преписвачи на свещенните за евреите текстове на Тората. Тръстиковото перо се разтваря, обрязва се приблизителна 1 сантиметър под наклон и в разреза се поставя косъм от брада! ! /косми от косата не подхождат, прекалено са тънки/.

За ашкеназийското писмо е нужно перо от птица, желателно летяща, която не хранена насилствено във фермите. Перата от такава птица са здрави и гъвкави.Когато евреите са изгонени от Испания или се преселват от Източна Европа в Германия, там не намират добри тръстикови пера и приемат писане с птиче перо.

Религиозният закон предписва писане на свещенни текстове на кожа от кашерни животни – кози, крави, овце. На птича кожа не се пише, перата растат през кожата и написаните букви не са цели, а това е забранено от законите на писането.Кожа за писане бива два вида, при сефардите- добра по дебела светло сива кожа и тънка кожа при ашкеназите от външната част на кожата след изчистване на вътрешния слой.



Фото Уикипедия



Главният компонент на мастилата са орехите на дъб, растящ в Турция,като се добавят медни съставки,сажди,зелени орехи, ръжда от пирони и прочие вещества и техните комбинации са множество.Тези мастила бързо изсъхват и понякога се налага добавки от чай,спирт, оцет. В сухо време пергамента се огъва, наелектризира и трудно се пише. По време на «хамсин»/топли ветрове от пустинята/ изобщо не се работи.

Религиозните писачи на Тората трябва да се подготвят за писане, което включва ритуално умиване в басейн, наречен «микве», отказ от слушане на последните новини, били те религиозни или светски ,чисто съзнание. Имах възможност да разговарям с такъв «софер», който , надявам се , с чисто сърце ми призна, че по време на писането на религиозни текстове чуствува своята ограниченост с сравнение с Абсолютното/негов израз/!!! Започва да чуствува сенки, движение и се вижда на протегната ръка от Авраам и Яков, на които да даде живот в нашия свят. Вижда тревожни лица от Ноевия Ковчег, когато потоците вода захвърлят кораба на сушата!!! Навярно това се е случвало и с Пророците, които не са могли да задържат,това, което Бог е искал да каже на хората. И всичко това се е излива в написан текст, продиктуван от Всевишния!

Подобни текстове: http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html

Как Мойсей получава Библията



Мойсей се връща с новите скрижали

 Съгласно религиозната традиция около три милиона евреи стават свидетели на получаването на Тората от Всевишния на планината Синай и чуват първите Заповеди. По нататък традицията говори за непосредственото общуване на Всевишния с хората посредством ангели, пророци или да кажем Месията. При дарование на Тората, Бог сам се спуща към своя народ и всеки свидетел на това метафизическо събитие и видял повече от колкото знаменития пророк Йезкиел.
Тези милиони / от които 600,000 възрастни мъже/ чуват първите Заповеди и по тяхна молба Мойсей се отправя на върха, като оставя заместник Аарон от племето Йуда. Не 41 ден се връща от планината със свещенните Скрижали и вижда Златния телец. С евреите, напуснали Египет, са били и идолопоклонници и такива от т.н, «голямо сборище» и те са били главните , пожелали създаването на Златния Телец. Били са и евреи, желаещи да съхранят връзката с Всевишния, но грешат, че Мойсей загива на планината Синай и решават да поддържат връзката с Бог чрез изготвянето на различни златни предмети. Златният телец се е възприемал като един от теглящите колесницата на Бог. Братът на Мойсей се опасява от бунт и за да го отложи временно мълчаливо се съгласява за отливането на златната статуя.
Мойсей се появява след 41 ден със свещените Скрижали и Божите Заповеди, който по съвременните представи трябва да тежат няколко тона!!!. По късно, когато поставят Ковчега на Завета в Мишкан той трябва да тежи около тон, свободно пренасян от четирима коени. Защото Ковчега на Завета не заема място в Мишкана! Към него могат да се докосват само коените, друг умира на място. От това става ясно, че в Мишкана, а след това и в Йерусалимския Храм по отношение на Ковчега на Завета физическите закони действуват в някакъв «изменен вид».
Съгласно традицията, пирамидите в Египет са строени от евреите. Каменните блокове са с такива грамадни размери, че даже и сегашната техника не може да помръдне. А по това време още и са ги обработвали така, че нож не може да влезе между тях! Ако предположим, че старейшините на еврейския народ са притежавали знания по управление на материалния мир и са могли да променят ускорението на свободното падане, то всичко застава на мястото си.
Мойсей слиза от планината със Скрижалите и вижда Златния Телец... Скрижалите загубват своята святост и придобиват нормална тежина, Мойсей не може да удържи, падат и се разбиват. Възмутен захвърля в огъня Златния телец и от останалата пепел, разтворена във вода заставя хората да пият. /подобна процедура в Тората е описана при проверка на жена,заподозряна в изневяра/ От тази проверка на хората, изготвили Златния Телец се появяват определени опознавателни знаци и биват убити с меч от Аарон и другите левити.
Мойсей отново се изкачва на планината Синай с молба да моли Всевишният да прости на еврейския народ за Златния Телец. След 40 дни Мойсей слиза от планината с измолената прошка. Но сега Мойсей е длъжен да изготви Скрижалите самостоятелно. Общо бащата на еврейския народ се изкачва 3 пъти на планината, първият път за 40 дни, за да получи Скрижалите, за следващите 40 дни за прошка от Господ заради Телеца, третия път, за да благослови Всевишния новите Скрижали. По време на 120 дневното пребиваване на Синай Мойсей придобива и устната Тора /, а 613-те заповеди на писмената Тора евреите получават по време на скитанията в пустинята.
Година след Скрижалите Всевишният заповядва евреите да построят на земята светилище – Мишкан и да изготвят Ковчега на Завета. Тази Божия воля е изпълнена, в Ковчега на Завета се съхраняват Скрижалите, разбитите и благословенните. Там се съхранява и съд с «манна»/материалното свидетелство за изхода от Египет/ и свитък Тора.


Дом на Всевишния в пустинята



Така Мишкана се превръща в подвижен Храм, за когото се грижат коените. По време на 40 летното скитане по пустинята, Мишкана винаги се намира с центъра на лагера. След това е ограден с камъни на хълма Шило, вече на Ханнанската земя. Впоследствие Ковчега на Завета се намира в Йерусалимския Храм. След разрушаване на Храма и завоюването на Йерусалим част от храмовата утвар и разбира се Ковчега на Завета са надежно скрити от коените под земята. До наши дни за дошли упоменания, къде приблизително е скрит Ковчега и с неговото търсене се занимава институт на Храма в Йерусалим. Известно е , че преди няколко десетилетия бе открит тунел с врата под Храмовия хълм. Но традицията говори, че този, който открие вратата ще бъде поразен. Намират се доброволци, готови да рискуват, но властите забраняват разкопките. Това не пречи на палестинците да правят , каквото си искат в подземията на Храмовия хълм /основите на техната джамия Ал Акса/, унищожавайки ценни артефакти.

Има и сарматски евреи



Йоел Телтелбаум

 Бързият ръст на ултраортодоксалните общини / харедим/ в еврейската държава е заплаха за светските израелтяни и ционистите в целия свят. Като отчитаме засилване на ултраортодоксията в последние коалиционни правителства на Израел  този страх не е ирационален. Раждаемостта сред харедим е 4 пъти повече от средната за страната, голямата част не работят и не служат в армията, а съществуват за сметка на различни държавни програми за социално обезспечаване и подаяния от евреите от САЩ.

В такъв сценарий  новата теократия на територията на Израел се крие голяма историческа ирония. Всичко това можеше да се избегне, ако бяха послушали най -злобните равини- антиционисти. Такъв е бил рабин  Йоел Телтелбаум /1887- 1979г./, водач на сатмарските евреи.

Роден в градчето Сатмар в Румъния, преживява Холокоста, посещава след войната Йерусалим и емигрира в САЩ. Още от самото начало, без да има някакво отношение към държавата Израел, той ежедневно се моли светската държава на евреите да изчезне от картата на света. Тези молитви прави до последните си дни и завещава на последователите същото . Тейтелбаум е считал Израел незаконен продукт на сатанинска, еретическа идеология, която е отговорна за всички беди за евреите. Наред с това, коренно се е различавал от другите равини, като е отправял всички свои и чужди ученици от синагогата в производството да се трудят.

Много от постиженията на светския Израел не само не го поколебават, напротив той ги интерпретира като дяволски изпитания на вярата. Едно от неговите постановления е забраната за посещение Стената на плача и съответната молитва там.  С какво да обясним това удивително упорство на равина Телтейбаум ? За много експерти тези аспекти се обясняват с личността и психиката на почтенния равин, неспособността да се адаптира към реалностите и множеството блага на държавата Израел към световното еврейство. Още като дете притежава отклонение на психиката, като считал измиване на ръцете, зъбите  за прекалено важно, че даже прекъсвал учението и молитвите и се отправял да се мие в двора. Това състояние е наследство от майката, за която момчето не може да застане за молитва пред Всевишния, ако не очисти своето тяло от всякаква мръсотия.

Неговата маниакалност се проявява и в оказа да се докосва до израелската валута, и същото време да създава специална материя за женски чорапи, напълно непрозрачни!! И досега сатмарските жени носят чорапи от тази материя.

Забранявал е всякаква помощ от Израел и изгода от тази помощ, но не се свени да се ползва и качи на спасителния влак на Рудолф Кастнер, спасил 1650 евреи от отправяне в газовите камери по времето на Втората световна война.

Но може би тази ексцентричност му позволява да построи грамадна и напълно самостоятелна еврейска община в Уилямберг / САЩ /, като започнал с десетина семейства. Сега тази община наброява 150,000 по целия свят. Нейният ръст се гради на високата раждаемост, строга трудова дисциплина за мъжете и крупни комунални учреждения и е една от крупните хасидски секти в света. Въпреки изолацията от основните еврейски общини, неизменното презрение към Израел, духовната връзка на сарматите с другите евреи остана здрава. Много гостоприемни и сърдечни, ще те молят да прекараш съботата с тях и техните семейства..

По време на войните между арабите и израелтяните през 1967 и 1973 година равина и неговите последователи се молят за гибел и поражение на Израел, но в същото време напяват  псалми, за да не загине нито един евреин! Съгряваща надежда на фона на ненавист към държавата.

След срещата с  Хуберт Хъмфри / кандидат за президенски пост през 1968 г в САЩ/ заявява: «Ако Хъмфри бе повдигнал някакви въпроси и искания за подръжка на Израел, това не би ме вълнувало. Ние , евреите имаме Тора, която забранява еврейска държава , когато сме в изгнание и за това не можем да просим американците да поддържат тази държава. Но нееврея може, той няма Тора. Но ако нееврея се противопостави на държавата Израел, това е вече антисемитизъм.»

В сегашно време непримиримата позиция на сатмарските евреи по отношение на държавата Израел се порицава и много избягват да общуват с тях. За жителите на Израел е отвратително и трагично отрицанието на държавността. Няма друга община религиозна, която да е съхранила религиозни и културни традиции от старо време, да не говорим за езика идиш. И ако не бе непризнаването на държавност тази секта би била пример за укрепване основите на юдаизма и еврейския начин на живот.

ТОРА - свещенната книга на евреите

Всяка синагога трябва да има поне една Тора, за да се чете по нея седмична глава в понеделник, четвъртък и събота по време на сутрешна молитва. Понякога се оказва, че в събота трябва да се четат части от Тората от различни места / когато съботата съвпада с началото на месеца/ . Ако в синагогата има само един свитък на Тората, то го премотават. Процедура дълга и за това в голямата част синагогите има два свитъка, отначало четат молитвата от едната, след това от другата.

Много рядко в събота трябва да четат три отрязъка от Тората. И за да не чакат молещите се да се премотае свитъка, всяка уважаваща синагога държи в "Арон а кодеш"/ ковчег за съхранение/ три свитъка.Много често местата за молитва получават подарък свитък Тора и всички са много благодарни. При пренасянето в синагогата на свитъка се надява корона, украсен със звънчета, за да могат всички да чуят приближаването, да станат и отстъпят от нейния път.
При превозване на Тората от страна в страна се използува специален сандък. Но това не евтино, а и заема място. С израелската авиокомпания "ЕЛ АЛ" няма проблеми, тя предварително е осведомена и регистрацията се извършва без ред. За свитъкът е определено особенно място. Проверка в чуждестранните летища се извършва в присъствието на капелана и пропуска се през ренгеновия апарат.
За съжаление често чуваме за кражби на свитъци на Тората, главно заради стойността на свитъците, достигащи до десетки хиляди долари, написани на ръка. Цената на ръкописи , имащи историческа ценност могат да достигнат и до стотици хиляди долара. Ако свитъкът се внася в Израел и за да няма проблеми с митницата е необходимо съпроводително писмо от дарителя и синагогата , която ще го получи. Когато свитъка се изнася от Израел, Министерството на религията дава удостоверение, което гарантира проблеми с митницата.

Често дарените свитъци са в лошо състояние, ремонта им ще струва толкова, колкото ако се закупи нов. Свитъците на Тората имат , както хората определена продължителност на живот / не повече от 120- 150 години/, защото са писани от мастило с органичен произход, най- често на основата на зехтин.

Стар ръкопис може да се ремонтира, компетентни софери /преписвачи на свещенни текстове/ за 3- 4 хиляди долара ще го направят за ползване за още минимум 30 години. Соферите могат бързо да идентифицират ръкописа, къде и кога е написан и кааква е неговата стойност за историческата наука.

Днес е разпространена практиката за компютърно сканиране на свитъка, за да се провери състоянието му, да се постави отличителна метка в националната база данни. Тази метка ще послужи заа опознаването на ръкописа, ако бъде откраднат. Понеже свитъците се пишат ръчно, те притежават уникални характеристики, своего рода "отпечатки на палците". Някои застрахователни компании не застраховат свитъка, без той да получи такава метка и преди да се занесе в синагогата.

Предаването на свитък Тора в синагогата се превръща за евреите в праздник, с присъствие на дарители и получатели, песни и танци и много веселие

Ханукално чудо

Тази година се навършиха 2148 години от Ханукалното чудо, когато в освободения от Макаби/1/ и неговите войни йерусалимски Храм при еднодневен запас на ритуално масло менората /2/ е горяла цели осем дни. В чест на победата съвременните израелтяни в продължение на 8 дни запалват свещ и произнасят благословения за победата във въстанието на Макавеите.
Събитията около Ханука са продължение на тежката, продължила повече от четвърт век борба на юдеите с гръко- сирийската метрополия. Обикновенно метрополиите ги вълнува редовното плащане на данъците и спокойствие в провинциите.Бунтовете не носят идеологически характер. Събитията в Юдея /3/ през това време са първия случай в историята на идеологическо противопоставяне.
Юдея , по силата на историческите връзки с Древна Гърция не се опазва от гръцката културна традиция, в това число, благодаря и на Александър Македонски. Юдеите постепенно отслабват съблюдаване на еврейските традиции под натиска на гръцката култура. Първосвещенниците са купували своите места от гърците и си съперничат в насаждането на елинската култура. В еврейската духовна върхушка се надявали, че тесния контакт с гръцката администрация ще намали влиянието на "коените"/4/ и Храма и ще даде възможност да се ползват от храмовата хазна. Това доброволно отричане на евреите от тяхната религиозна традиция се съчетава и с желанието на грекосирийския цар Антиох да наложи нови богове на метрополията.
В това време гърците водят война с Египет и в Юдея са въведени допълнителни войски за поддържане на реда и насилствено принуждаване на евреите да се поклоняват на идолите от древногръцката митология и изображенията на самия Антиох. Забранява се изучаване на Тората, да се празнува и благославя новия месец, да се извършва обрязване. Започва оскверняване на Храма и принуждаване евреите да извършват жертвоприношения на животни , забранени от Тората.
В Модиин Матитяху, син на първосвещенника убива еврей- елинист и с помощта на синовете си разбиват гръцката охрана. Така започва въстание, продължило 25 години. Антиох е принуден да снеме от фронта с Египет нови войски и да ги прехвърли в Юдея, проиграва войната и Юдея получава независимост. Свободата евреите заплащат с мночислени жертви , разрушения и нещастия.
По време на Ханука евреите три пъти на ден произнасят молитва, смисъла на която е , че Всевишния ще поправи грешката на елинизираните евреи и потомците трябва да помнят - отказа от вярата на праотците довежда до нещастия. Всевишният помага на хората, когато отстояват своето право да живеят по Заповедите, както и при Ханукалното чудо.
Евреите твърдо вярват , че Бог помага само когато става въпрос за главните субстанции - за спасяване на народа като цяло, за Обетованата земя и за Храма - символ на светостта на народа. В еврейската история има три задължителни основания - Тората, Обетованата земя и народа на Израел.
Така че Ханука дава на евреите важни уроци: следване традициите, да се помогне на другия да ги разбере и да застане в защита на своята земя, помнейки Тората и Заповедите.

• Менора - съд в Храма, направен от цял къс злато с човешка височина. Свещеникът трябва да изкачи три стъпала за да запали фитилите, светлината от които освещава службата на свещенниците.


• Макаби или Макабеи - възглавяват въстанието срещу сирийската династия за освобождаване на Храма и възстановяване на истинската служба в него.
• Юдея - област в южната, планинска част на Израел.
• Коени - потомци на праотеца на еврейския народ Аарон, служители в Храма.

Време за шарлатани

Омръзна ми от шарлатани! Не минава седмица без съобщения в израелската преса за изследванията на религиозни, и не само религиозни авторитети в търсенето и намирането на сответствия в Библията, предсказващи бъдещи събития, пророчества и други.Tъй наречените библейски кодовe сякаш са завладели умовете на всички. Израелтяните не са сами. В New York Times цяла страница заема рекламата на книга, съобщаваща между другото, че през 2008 година Опра Уинфри е отправила писмо на Барак Обама, където на основата на библейските кодове предсказала, че той ще стане президент на САЩ. Нямам нищо против търсенията на пророчества от религиозните евреи и независимо от това явява ли се Обама помазаник Божий имам сериозни възражения за тези библейски кодове.
Добре е известно, че от всяка дебела книга, заложена в компютърна система може да се извлече пророчество. Професорът от Австралийския национален университет Брендан Макей намира в "Моби Дик" 13 предсказания за убийство на обществени деятели. Други намират в романа "Война и мир" впечатляващи резултати за края на света, насилие и ядрена война. Чакаха ядрена война през 1986, а когато това не се случи я отложиха на 2006 година. Кодовете предсказваха , че Израел ще загине в ядрена война, в земята ще се вреже комета и ще унищожи всичко живо. Предсказваха убийството на Джон Кенеди, ареста на Парис Хилтън за наркотици, победата на Испания в Световното първенство по футбол.
Неясността на части от Библията, замяната на гласни със съгласни букви e богат материал за шарлатаните. Когато четем текст на иврит, никога с уверенност не можем да кажем дали имаме работа с буква или огласовка. Ако се поставят пропуснатите букви и се питаме да прочетем ще се получи нещо непонятно.
Нищо не пречи обаче, еврейски благотворителни организации да използуват кодовете за привличане на млади евреи. И не ги смущава факта, че християнски мисионери, подложили Новият Завет на компютърна обработка доказват месианската същност на Исус Христос. Кодовете са си кодове, но юдаизмът все повече се превръща в магическо учение, а равините в прорицатели! В последните години се появиха много кабалисти, като правило фалшиви и съмнителни мистици, които пълнят главите на младите евреи със своите пророчества. Много от предявяват и фалшиво родословие, което ги води към големите еврейски мислители.
Много от тях използуват т.н, хладно четене / техника за получаване на информация от събеседника, от неговото жестикулиране/. Интересуват се от Вашия джоб най- вече, а са пророци, колкото аз съм участник в Шампионската лига.
При среща с популярните равини, веднага ще Ви пожелаят скорошно оздравяване от болки в гърба, ще чуете за Вашите напрегнати отношения в семейството, за прошката от починала мама, за забравените поздравления за рожден ден. Ще се опитат да Ви утешат и приласкаят, но когато ги попитате за следващия терористичен акт в Иерусалим ще сменят темата.
Времето в което живеем отчаено се нуждае от религия. Съвременното общество е благо до този момент, когато може да контролира моралните ценности.Това общество породи и бездушен материализъм. От Библията трябва да прочетем и научим за великият еврей Авраам, да отдадем почит на Мойсей, победил фараона Египетски и останал "най скромния на земята". Да разберем и Йосеф, простил на братята си за опита им да го убият. Мъжете, изневеряващи на жените си, трябва да прочетат за цар Давид, понесъл тежко наказание за увлечението по Бат Шева.
Разбирането на религията като свещен ритуал заплашва основите и нейният морален аспект. Библийските кодове , a също и юдейската магия и мистика говорят, че особената важност на Библията е не духовното и мъдростта, а в скритата там номерология и предсказания.Вие откривате Книгата не за да разберете как да се доближите до Бог, а за узнаете цените на недвижимост.
Към Библията трябва да обръщаме заради търсенето на ценности, които да следваме за използуване на потенциала си. Не искам да зная бъдещето, искам да се устроя сега. Имам нужда от религия, която не е проводник на скрити библейски кодове, а Божествено откровение.
Ако Ви е нужна примитивна вяра, съществуват колкото искате шарлатани да Ви предскажят бъдещето за няколко долара. Но като зрял човек Вие сте длъжни да приемете религията, като нещо за сближаване с Бог и общочовешките ценности.

Израел - от Нил до Ефрат

Така трябва да изглежда държавата Израел според един равин - Авраам Шмулевич. Нямам честта да го познавам или да съм чел нещо от него, но ровенето в Интернет ме накара да отделя от скъпоценното ми време заради лудостта и глупостта му.И защото в глупостта и лудостта равина не е сам. Пригласят му редица ултраортодоксални евреи и множество политици- екстремисти от крайната десница.
Според равинът, границите на Израел от Нил до Ефрат са естествени, съотвествуват на законите на геополитиката и винаги са преминавали по природни рубежи. Границите,в които трябва да живеят евреите, вървят от планинските райони на Сирия и Турция, Средиземно море,реката Нил,саудовската пустиня и завършват до река Ефрат в Ирак.
"Така е записано в Библията и така трябва да бъде:
Берешит /15:18/" В този ден Господ Бог заключи договор с Авраам, и рече:Твоето потомство взема тази земя, от реката на Мицраим до великата река Прат."
Дварим /1:7-8/" Обърнете се и се отправете в път, идете в едома и неговите съседи по равнината, и на планината и низината, на юг и побережието морско, на земя ханаанска и към Леванон, до великата река Прат. Аз давам тази земя, идете и владейте земята, която Господ Бог даде на Авраам, Ицхак и Яков и потомството им."
Стратегическата цел на нашето развитие като държава Израел- трябва да бъде завоюване тези земи в граници, отрeдени от Бог. Само контролът на цялата територия ще ни даде мир.Докато не изпълним този Завет и чужди окупират наши земи, вечно ще ни съпровождат безкрайни войни, в които така и не ни се отдава да завоюваме окончателна победа."

Коментарите оставям за Вас.
/Цитатите - от Библията на иврит/

Практическа Кабала

Кабала маасит, или практическа Кабала/1/ е занимание, колкото езотерическо, толкова и привлекателно. С помощта на амулети, или камъни, както се наричат в Талмуда/2/, еврейската религиозна традиция говори, че човек може да се сдобие с успех практически във всяко начинание - в любовта, да ходи по вода, борба с диви зверове или на риболов.
Но всички тези амулети за безсмислени, ако не се съпровождат от щателно зашифровани и предавани от поколения на поколение комбинации от букви от еврейския алфавит.Тези съчетания, произнесени в правилна последователност съставляват основната сила на амулета.
Великият еврейски мистик от 13 век Аврам Абулафия първи е започнал да комбинира буквите от името на Всевишния, което на иврит не се произнася. Той съставя особенни буквени таблици за медитация, които препоръчва за концентрация преди молитва. Абулафия следва практиката, описана в трактата " Книга на творението". Този текст в Кабалата, приписван традиционно на Авраам / около 2000 година преди новата ера /съдържа оригинално учение за сътворението на света, времето и човека посредством буквите на алфавита и десетте магически числа - сфирот.
В епохата на Талмуда амулетите предизвикват раздор сред галахическите авторитети. Едни ги препоръчват, други ги отричат. Например Рамбан предлага при силна кашлица да се носи на шията метално изображение на лъв. Маймонид не препоръчва да се слага на главата на дете, което не може да заспи, част от свитък на Тората, защото то се превръща в отрицател на законите Мойсей. Тората е средство за изцеление на душата, а не на тялото.
За еврейските авторитети правенето на амулети не е било лесна работа, необходими са определени знания - имената на ангелите, знаците на зодиака, дните и числата на месеца. Изработващият амулет трябва да пости по време на написването и да се окъпе ритуално в микве/3/, а любовните амулети да се пишат с медно перо и розова вода.
В последно време стана популярен един от обрядите на практическата Кабала, наричан "пулса де нура", страшно наказание на уровена на нефизическия свят. Министър председателят Ицхак Рабин / убит от ортодоксалния Игал Амир / и Ариел Шарон / в кома от няколко години / като че ли са станали жертва на този обряд, заради желание да сключат мир с палестинците и други прегрешения. Разпространяват се слухове, че ултраортодосалните евреи са наложили такава " пулса де нура" на сегашния министър на отбраната/ заради готовност да се помири с палестинците/, кмета на Йерусалим / разрешаващ предприятия да работят в събота/ и най вече организаторите на йерусалимския "Гей парад".
По- рано тези проклятия бяха патриотични и бяха насочени към Юсер Арафат, Садам Хусеин,Хасан Насралла.
Авторитети, правещи обряда не могат да претендират за управление на Божия гняв. Те само съобщават на Всевишният своите "препоръки", той със своята справедливост избира начина и време за наказание.
Друга част от мистиците на Кабалата не признават силата на амулетите. Те не се занимават с проклятия, лишаването от живот няма смисъл, а само висшето знание е целта им.Душата ще продължи своето развитие и човек отново ще се роди. В духовното няма понятия лошо и добро, те са относителни, понятия от нашия мир, и не трябва да се бърка Кабалата с мистика и демонизация.
За светските люде тези препирни не са от значение. Във всеки еврейски дом, в офиси, ресторанти, автобуси, спортни заведения могат да се видят тези амулети, в които евреите вярват ,че ще донесат мир в този дом, благополучие, здраве и душевно спокойствие.
/1/ Kабала - мистическо тълкуване на Вехтия Завет, превърнало се в тайно учение.
/2/ Талмуд - сборник етични, правни и религиозни положения в юдаизма.
/3/ Микве - воден резервоар за ритуално омиване.