"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

събота, 28 януари 2012 г.

Бог – вяра и съмнение

Много юдейски и особено християнски теолози в средните векове са правили опити да доказват съществуването на Бог. Ясно е, че ако на някой се бе отдало, повече не бихме говорили за вяра в Бог. Вярата винаги предполага недостатъчно и убедителни доказателства.

«Веднаж нееврей пита раби Корхи: «Защо Бог решава да говори с Мойсей чрез обикновен храст? Защо не по голямо дърво?»
Раби Кархи отговаря: «Ако това бе кедър или дъб, ти би питал същото, но за да ти отговоря, ще кажа, да се знае, че Бог е навсякъде, даже и в бодливите храсти!»

Еврейските религиозни авторитети говорят, че тайната на съществуването на еврейския народ най- добре се обяснява със съществуването и вярата в Бог. За тях, в световната история само евреите успяват да се съхранят в течение на четири хилядолетия. Няколко пъти се разсейват по света, живеят под робство, прогонвани от много страни, но евреите продължават да съществуват, да почитат своите предци, живяли преди 1600 години преди новата ера, живеят на тази земя, както и 1000 години до новата ера, говорят на същия език и вярват в един и същ Бог.
«Когато другите народи от древността са търпели поражения, те признават поражение на своите богове. Евреите и в своето поражение са виждали триумф на своя Бог.» Абба Илел Силвер
*********************************************
Когато държавите от древният свят са губили войни, техните граждани са приемали религията на победителя, вярвайки, че победата са завоювали техните Богове. Възможно, затова нито една древна религия в Близкия Изток, освен юдаизма не доживява до новата ера.
Древните евреи са считали, Бог им изпраща врагове, за да ги накаже за греховете. Затова никога не са приемали Боговете на победителите. Вместо това, започват да вярват още по- силно в Бога на Израел, защото , ако се разкаят, Господ Бог ще ги върне в земята на Израел и ще възстанови тяхната слава.
«Египтяни, Вавивонци и Перси се издигаха, запълваха планетата със звуци и великолепие, а след това се превръщаха в сън и изчезваха...След това дойдоха гърци и римляни, устроиха голям шум – но и те сега ги няма. Други народи идваха на тяхното място и за някакво време високо носеха факела, но сега той угасна и те стоят в тъмнината или изобщо липсват...Еврея видя всички, победи всички и остана, такъв какъвто беше...Всичко е смъртно, освен еврея. Всичко отминава, той остава. Какъв е секретът на тяхното безсмъртие? / Марк Твен – есета/
********************************************
В повечето случаи за вярващите евреи, основен момент на религията се явява съществуването на Бог, а не наличието на задгробен живот. След вярата, че съществува добър и всемогъщ Бог, наличието на живот след смъртта вече се подразбира. Единственото обяснение, че Бог позволява да има толкова страдания и несправедливости, може да се обясни само с увереността за наличието в друго измерение битие, където всеки ще получи по заслугите.
Странно, че Тората не съдържа никакви указания за съществуването на задгробен живот. Възможно причината да се крие, че петте книги на Тората са написани след освобождаването на евреите от египетско рабство. Там, главно достижение на фараоните е било построяване на огромна пирамида и главната книга на египтяните – Книгата на мъртвите, отразява тяхното отношение към смъртта. Възможно заради това, в Танаха не се повдига въпрос за задгробния живот: съвършенно ясно става, че ако той стане централен в религията, то вниманието на хората ще бъде отвлечено от задълженията им на този свят.
В Талмуда се говори с твърдата увереност в задгробния живот, но евреите по- малко вярват от християните за наличието на друг свят.
****************************************
Законът за кашрута позволява да се употребява месо, само ако животното е убито с един бърз удар, предизвикващ мигновенна смърт. Продължителното страдание на животното прави месото негодно за ядене, некашерно. Шойхет – човек, занимаващ се с ритуално убиване на скота, се старае да направи смърта на животното бърза, като се ръководи от морални и икономически съображения, а най- вече религиозни. Така е написано в Тората, така трябва да бъде.
Затова животно, убито по време на лов, не се счита кошерно. Това слага отпечатък на еврейската менталност и в наши дни ловът в Израел не е популярен.
В Танаха са описани два рая – Eдем, в далечното минало и в епохата на Месията/ Машиях/, в бъдещето. В «Книгата на книгите» не се намира достатъчно информация за тези места, но се говори, че животните отново ще станат тревоядни.
В началото Бог забранява на хората да ядат месо, но след това разрешава. Много поколения след Адам и Ева, света потъва в зло, и Бог решава да унищожи всички, освен праведния Ной и неговото семейство.
«Всичко което се движи, което е живо, да ви бъде за храна. Само жива плът, и кръвта не ядете.» Вавилонски Талмуд
Как да обясним този преврат? Тората не дава обяснения. Но в резултат се изменя природата на отношенията между човек и живия свят: животните започват да се страхуват от човека.
Обаче сега се разрешава да се употребява месо за храна, но без кръв. Човекът има право на храна, а не на живот. Затова кръвта – символ на живота, трябва да изтече. Тя трябва да се върне на Вселената, на Бог.
Ето защо кашрута изисква кръвта на всяко животно напълно да изтече, за да стане месото годно за употреба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар