Не считам себе си за социалист с ярко изразени леви възгледи, но отхвърлям всяка несправедливост, неравенство и дискриминация. Готов съм на компромиси в името на благополучието и мирното съществуване на двата народа в Палестина.
Идеологията, на която израснах обаче няма нищо общо с тази на съвременните леви движения в Европа, търсещи и намиращи всякакъв повод да злепоставят и очернят Израел. Става дума за левите движения в Западна Европа, защото същите в бившите социалистически страни просто се борят за оцеляване и не им остава време да изработят и огласят своята позиция. Те с ентусиазъм се подписват под всяка акция, кампания или митинг, критикуващи Израел. Занимават се с делегитимизация на еврейската държава и я лишават от право на съществуване.
Знам, че Израел не е вода ненапита. В многогодишното противопоставяне с палестинците, евреите допуснаха много грешки, даващи основание да ги наричат расисти, за апартейд, за дискриминация и шовинизъм. Но израелските леви бяха и са членове на Социалистическия Интернационал, сегашния президент на Израел Шимон Перес бе вицепрезидент на тази организация. И сега угрозата от тотално унищожаване на еврейската държава идва от техните идеологически, исторически и културни съюзници.
Романът на либералните европейски движения с палестинците започна по времето на Улоф Палме, Бруно Крайски и Вили Бранд, които подбуждаха европейските правителства за сближаване с ООП на Ясер Арафат. Тяхната доминираща роля в Европа оказваше влияние на израелските лейбъристи, които в своето управление смекчаваха отношението си към палестинците и търсеха пътища за мирно съществуване. Европейците убеждаваха Арафат да приеме резолюция 242 на Съвета за безопастност на ООН, да заяви, че конфликта може да бъде решен по мирен начин. И той го направи, но след много години.
Този модел може да бъде приложен и сега. Просто социалистите и социалдемократите от Европа трябва да поискат от Палестинската автономия и управляващите в сектора Газа ХАМАС да признаят Израел, да се съгласят на принципа "две държави за два народа" и да се откажат от терора.
Въпреки това европейските леви постоянно осъждат Израел, възхваляват разни "флотилии за мир", премълчават агресивността на Ахминаджад и деспотизма на шейх Насралла в Ливан. В Англия сравняват сектора Газа с гето, испанските социалисти заплашват с международен съд израелски политици и военни. В Италия и Франция не проронват и дума за подпалени и разрушени синагоги. Не осъждат беззаконието в Афганистан, Киргизия, Косово и Судан, а на борбата с терористите от ХАМАС отделят първите страници на своите официози.
Това е лъжлив морал и политически цинизъм. Ако иска Социалистическият Интернационал да бъде наистина социалистически, трябва да се върне към принципите на своята идеология,да използват равни стандарти за всички общества и народи, да защитава равни възможности за всички, да осъди всички, които призовават за ликвидирането на цял народ.
петък, 30 юли 2010 г.
неделя, 25 юли 2010 г.
Давид Бен Гурион и постоянните граници
В нощта на 12 май 1948 година шест членове на Националното управление на еврейския ишув в Палестина гласуват за незабавно провъзгласяване на държавата Израел. Това са Давид Бен Гурион, Моше Шарет, Аарон Цизлинг, Мордехай Бентов, Моше Шапира и Перец Бронщейн. Четирима гласуват против: Елиезер Каплан, Давид Ремез, Бехор Шитрит и Пинхас Розенблит.
Още по - голям спор се разгаря за включването в Декларацията за независимост пункт за границите на Израел. Бен Гурион е решително против. Веднага след решението на ООН за разделяне на Палестина на арабска и еврейска част, той не веднаж заявява, че този раздел е само крачка за създаване на еврейска държава на цялата територия на Палестина. За това е разбираемо нежеланието на Бен Гурион да се декларират постоянни граници.
"Ако ООН не се намеси, а арабите започнат война срещу нас,то тогава ние ще завладеем Западна Галилея и полосата от двете страни на шосето от Йерусалим на север. И всичко това ще бъде част от нашата държава. Защо да се обвързваме сега с обезателства за постоянни граници"?
И отново с 5 срещу 4 гласа въпроса за постоянните граници в Декларацията за независимост е свален. Тези граници, заради които се проля много кръв, тези граници, които и сега са в основата на конфликта. Целта на палестинците е унищожаване на държавата Израел. Вероятно, т.н, умерени сили във "Фатах" са били съгласни на определена автономия на евреите в Палестина, план предлаган от краля на Йордания Абдалла на Голда Меир. Но когато на 15 май 1948 година , англичаните напускат Палестина, Арабският Легион на Абдалла навлиза на територията на новообявената държава, започва война и границите окончателно се размазват.
Сега да се говори за постоянни и ясни граници е същият нонсенс, както и през 1948 година. Войната за независимост завършва с примирие през 1949 година и Израел получава Галилея и безопасен път от Тел Авив за Йерусалим и на север. Сега тези територии не се оспорват и за израелтяните остава надеждата, че след окончателното регулиране на спорните територии анклава Гуш Ецион и просеката до Ариел ще станат част от Израел.
Прозорливостта и волята на Бен Гурион даде своите плодове.
Още по - голям спор се разгаря за включването в Декларацията за независимост пункт за границите на Израел. Бен Гурион е решително против. Веднага след решението на ООН за разделяне на Палестина на арабска и еврейска част, той не веднаж заявява, че този раздел е само крачка за създаване на еврейска държава на цялата територия на Палестина. За това е разбираемо нежеланието на Бен Гурион да се декларират постоянни граници.
"Ако ООН не се намеси, а арабите започнат война срещу нас,то тогава ние ще завладеем Западна Галилея и полосата от двете страни на шосето от Йерусалим на север. И всичко това ще бъде част от нашата държава. Защо да се обвързваме сега с обезателства за постоянни граници"?
И отново с 5 срещу 4 гласа въпроса за постоянните граници в Декларацията за независимост е свален. Тези граници, заради които се проля много кръв, тези граници, които и сега са в основата на конфликта. Целта на палестинците е унищожаване на държавата Израел. Вероятно, т.н, умерени сили във "Фатах" са били съгласни на определена автономия на евреите в Палестина, план предлаган от краля на Йордания Абдалла на Голда Меир. Но когато на 15 май 1948 година , англичаните напускат Палестина, Арабският Легион на Абдалла навлиза на територията на новообявената държава, започва война и границите окончателно се размазват.
Сега да се говори за постоянни и ясни граници е същият нонсенс, както и през 1948 година. Войната за независимост завършва с примирие през 1949 година и Израел получава Галилея и безопасен път от Тел Авив за Йерусалим и на север. Сега тези територии не се оспорват и за израелтяните остава надеждата, че след окончателното регулиране на спорните територии анклава Гуш Ецион и просеката до Ариел ще станат част от Израел.
Прозорливостта и волята на Бен Гурион даде своите плодове.
събота, 24 юли 2010 г.
Възлюби ближния,както себе си!
В дните около 9 Ав - ден на скръб и пост у евреите, често се чуват призиви за единство на еврейския народ. Опит да се създаде някакъв наратив, свързан със събития от преди 2000 години и от него да се извлекат уроци.
Главното в тези призиви е опасността за единството на народа, вследствие безпричинната ненавист между различни части на обществото. Призивите обаче помагат да скрият обществени язви, да се заблуждава народа, да се отлага приемането на съдбоностни решения или въобще да не се приемат. Единството, което всички желаят е нещо аморфно, неясно, стремеж за консенсус, същността на който е неразбираема. Такова единство обаче ражда сантиментален патос, лицемерие и фалш.
Какво единство може да има между избирателите на партията "ХАДАШ" /комунистическа, арабскоизраелска/ и жителите на Хеврон, които гласуват за "Ихуд Леуми"/ националистическа, религиозна/?
Какво е общото между жителите на Бней Брак, които вярват, че жените им са "нечисти" седмица от месеца и пенсионерка от Хайфа, емигрантка от Германия?
Какво свързва инженер от хай-тек с религиозна жена, която не иска да седне до него в автобуса?
Има ли генетично сходство между етиопска жена с татуиран кръст на челото и мустакатия мой съсед Маркос, пристигнал в Израел от Мексико в пончо?
Ашкеназим и сварадим, религиозни и светски, черновати от Етиопия и мургави от Латинска Америка, всички се варят в един котел и това варене няма край!
Казват, че единството произтича от принадлежността към една нация. Съгласно общоприетото,нацията има еднакъв произход, език, религия, територия, история, култура и начин на живот. Израелтяните имат своя език,територия, история, религия, но различна култура и начин на живот. Израелтяните се различават много един от друг заради липсата на общонародни ценности. Не може да се иска единство и сплотеност, когато няма свобода и справедливост за всички. Юдаизмът е религия затворена за чужденците, отношението към емигранта, към бедняка се базира на милосърдие и подаяние, а не на справедливостта и равенството.
Затова в Израел никога не е имало единство. Само пред лицето на външен враг израелтянина се представя като жертва, всички го ненавиждат, всички са против него. Това ни напомня историята - Каин и Авел, продадения Йосеф от братята в Египет, садукеи и фарисеи, евреи и филистимяни, ционисти и социалисти.
Лозунгът "Единството е нашата сила" е верен, но циничен. Трябва да се проявява в хуманизма, либералността и грижата за всеки, а не в невежеството и фанатизма. Идва времето за универсални ценности, сред които се отличава един :"Възлюби ближния, както себе си"!
Главното в тези призиви е опасността за единството на народа, вследствие безпричинната ненавист между различни части на обществото. Призивите обаче помагат да скрият обществени язви, да се заблуждава народа, да се отлага приемането на съдбоностни решения или въобще да не се приемат. Единството, което всички желаят е нещо аморфно, неясно, стремеж за консенсус, същността на който е неразбираема. Такова единство обаче ражда сантиментален патос, лицемерие и фалш.
Какво единство може да има между избирателите на партията "ХАДАШ" /комунистическа, арабскоизраелска/ и жителите на Хеврон, които гласуват за "Ихуд Леуми"/ националистическа, религиозна/?
Какво е общото между жителите на Бней Брак, които вярват, че жените им са "нечисти" седмица от месеца и пенсионерка от Хайфа, емигрантка от Германия?
Какво свързва инженер от хай-тек с религиозна жена, която не иска да седне до него в автобуса?
Има ли генетично сходство между етиопска жена с татуиран кръст на челото и мустакатия мой съсед Маркос, пристигнал в Израел от Мексико в пончо?
Ашкеназим и сварадим, религиозни и светски, черновати от Етиопия и мургави от Латинска Америка, всички се варят в един котел и това варене няма край!
Казват, че единството произтича от принадлежността към една нация. Съгласно общоприетото,нацията има еднакъв произход, език, религия, територия, история, култура и начин на живот. Израелтяните имат своя език,територия, история, религия, но различна култура и начин на живот. Израелтяните се различават много един от друг заради липсата на общонародни ценности. Не може да се иска единство и сплотеност, когато няма свобода и справедливост за всички. Юдаизмът е религия затворена за чужденците, отношението към емигранта, към бедняка се базира на милосърдие и подаяние, а не на справедливостта и равенството.
Затова в Израел никога не е имало единство. Само пред лицето на външен враг израелтянина се представя като жертва, всички го ненавиждат, всички са против него. Това ни напомня историята - Каин и Авел, продадения Йосеф от братята в Египет, садукеи и фарисеи, евреи и филистимяни, ционисти и социалисти.
Лозунгът "Единството е нашата сила" е верен, но циничен. Трябва да се проявява в хуманизма, либералността и грижата за всеки, а не в невежеството и фанатизма. Идва времето за универсални ценности, сред които се отличава един :"Възлюби ближния, както себе си"!
Храмът на евреите и червената крава
9 Ав - тъжен ден в еврейският календар, който води началото си далеч в историята. На този ден съгледвачите на Мойсей не се решават да навлязат в Ханаанската земя, отредена от Бог за евреите и Всевишния отлага за 40 години завоюването и. Случайно или не, на този ден вавилонците превземат Йерусалим и разрушават Първия Храм, построен от цар Соломон в прослава на Бог и в който се съхраняват свещенните скрижали. На същият този ден римляните разрушават Втория Храм. В този черен ден преди 500 години евреите са изгонени от Испания и през Втората световна война е унищожено Варшавското гето.
Заради тези странни съвпадения религиозните евреи в първите десет дни на този месец не се мият и стрижат, не носят кожени обувки и съблюдават дълбок траур и пост. Те дълбоко вярват, Храмът в прослава на Бог не е просто култово съоръжение, а е място за разкриване на Божественото откровение в материалния свят. В някои случай там законите на природата претърпяват изменение и местото на Храма съхранява и разпространява положителна енергия и придава святост. Евреите не се изкачват на Храмовият хълм без да преминат ритуално измиване.
Докато евреите са живели в изгнание и не е съществува държавата Израел за религиозните темата за светостта на Храма е била повече теоретична. В равинистическата литература не е разработен проблема, кога и как ще бъде възстановен свещения Храм.
След завоюването на Йерусалим в резултат на Шестдневната война през 1967 година пред евреите стои въпроса - какво да правят с Храмовия хълм, на който е построена мюсюлманската светиня Ал Акса? По указание на министър председателя израелската армия напуска Храмовия хълм и го предава на мюсюлманския съвет по религията - ВАКФ. Началникът на Генералния щаб на израелската армия по това време Моше Даян заявява: "Не ни трябва втори Ватикан".
Мечтата на религиозните евреи е да се построи Трети Храм, да дойде Месията от рода Давидов, който ще води народа по законите на Тората. И бъдещият 9 Ав ще се превърне от ден на многовековна скръб в празник за освещаване на възродения Храм. Вече съществуват множество религиозни обединения, групи и движения, които се занимават с възраждането. Религиозното образование вече превъзхожда по численост светското, съхраняват се родовите традиции на коени и левити / служители Храма /, съществува институт за Храма, построен е "учебен" жертвеник и се приготвя утвар за новия Храм, не са загубени надеждите за изваждане изпод земята атрибути за свещенослужане , скрити от коени и левити в размирни времена.
Последният цар на Израел - Ирод, съхранил известна независимост от Рим разширява и реконструира Втория Храм, но не може да се говори за някакъв модел. Съществуват откъслечни сведения в книгата на пророка Ихзекиил, които не съвпадат с общоприетия вид на храмовете. Но очевидно бъдещият Храм ще бъде величествен, ще има Светая Светих, жертвеник, двор за жените и др.
Но за евреите е важно друго - ако за достъпа до Храмовия хълм се изисква ритуално омиване в баня /микве/, то за влизане в Храма трябва да премине очистване с пепел от червена крава. Според Тората, тази рижа крава не трябва да е работила и под ярем и ще бъде принесена в жертва и изгорена, така, че всичката пепел да се събере без никакви чужди примеси. Пепелта се разтваря с вода и с този разтвор се извършва ритуалното изчистване.
В Тората е казано: "Бъдете светци!".
събота, 17 юли 2010 г.
Кой ще бъде следващият фараон?
В началото на годината 81-годишният Хусни Мубарак претърпя операция, която въпреки уверенията че е успешна, породи множество спекулации на тема:" Кой ще е следващият президент на Египет?"
И не само кой, но и ще съхрани ли този режим своята стабилност и ще остане ли Египет остров на относителнo спокойствие? Или смяната на властта ще доведе до политическа криза,безпорядки и драматически обрат в политическия курс на страната?
Мубарак управлява Египет вече 28 години. Официално той не отхвърля възможността за преизбиране през 2011 година. В съответствие с уникалната система "републиканска монархия" най-вероятен президент ще бъде синът на Мобарак. Ако баналната процедура не поднесе изненади, то неговия син Гамал Мубарак ще бъде следващия президент.
Освен Гамал ще отбележим още два евентуални кандидата. Генерал Омар Сулейман, началник на египетското разузнаване, и той е предпочитания от Израел. Сулейман се ползва с името на твърд, но в същото време рационален политик, който се застъпва за координиране на действията на двете страни в рамките на проамериканския съюз в региона. Противник е на растящата ядрена заплаха от Иран, споделя взаимните опасения на Египет и Израел от засилване на ислямския екстремизъм и стремежа му да свали светските режими в Близкия Изток.
Вторият влиятелен кандидат за президентския пост е бившия ръководител на МАГАТЕ Мохамад ал Барадей. Според нас няма реални шансове за победа на изборите, но за неговата кандидатура вероятно ще гласуват желаещите демократични реформи в Египет.
Главната заплаха за режима в Кайро е не Барадей, а "Мюсюлманските братя", които правиха множество опити да разклатят съществуващата власт. Днес те са внушителна сила не само заради 84-те представители в парламента, но заради създадените фиктивни светски движения, за да не допуснат изграждането на единен демократичен списък.
До неотдавна Египет бе истина- последна инстанция в Близкият Изток, където влиянието и политическата тежест на играчите се сменят много често. Сега е налице тенденция на отслабване на американското влияние и засилване позициите на тези, които се опират на исламизма и враждебността към всичко светско. Египет в момента заема отбранителна позиция, без собствени инициативи и правила на политическа игра.
За това в Израел поставят на Омар Сулейман с надеждата да се противопостави на агресивните и напористи режими, да предложи нещо ново и най- вече да продължи политиката на своя патрон. Тази политика, която засега устройва Израел
И не само кой, но и ще съхрани ли този режим своята стабилност и ще остане ли Египет остров на относителнo спокойствие? Или смяната на властта ще доведе до политическа криза,безпорядки и драматически обрат в политическия курс на страната?
Мубарак управлява Египет вече 28 години. Официално той не отхвърля възможността за преизбиране през 2011 година. В съответствие с уникалната система "републиканска монархия" най-вероятен президент ще бъде синът на Мобарак. Ако баналната процедура не поднесе изненади, то неговия син Гамал Мубарак ще бъде следващия президент.
Освен Гамал ще отбележим още два евентуални кандидата. Генерал Омар Сулейман, началник на египетското разузнаване, и той е предпочитания от Израел. Сулейман се ползва с името на твърд, но в същото време рационален политик, който се застъпва за координиране на действията на двете страни в рамките на проамериканския съюз в региона. Противник е на растящата ядрена заплаха от Иран, споделя взаимните опасения на Египет и Израел от засилване на ислямския екстремизъм и стремежа му да свали светските режими в Близкия Изток.
Вторият влиятелен кандидат за президентския пост е бившия ръководител на МАГАТЕ Мохамад ал Барадей. Според нас няма реални шансове за победа на изборите, но за неговата кандидатура вероятно ще гласуват желаещите демократични реформи в Египет.
Главната заплаха за режима в Кайро е не Барадей, а "Мюсюлманските братя", които правиха множество опити да разклатят съществуващата власт. Днес те са внушителна сила не само заради 84-те представители в парламента, но заради създадените фиктивни светски движения, за да не допуснат изграждането на единен демократичен списък.
До неотдавна Египет бе истина- последна инстанция в Близкият Изток, където влиянието и политическата тежест на играчите се сменят много често. Сега е налице тенденция на отслабване на американското влияние и засилване позициите на тези, които се опират на исламизма и враждебността към всичко светско. Египет в момента заема отбранителна позиция, без собствени инициативи и правила на политическа игра.
За това в Израел поставят на Омар Сулейман с надеждата да се противопостави на агресивните и напористи режими, да предложи нещо ново и най- вече да продължи политиката на своя патрон. Тази политика, която засега устройва Израел
Дългите уши на Израел
Шпионски скандал с името на израелския МОСАД се раздуха в Ливан.В пресата е пълно с коментари, анализи и съобщения за арестуването на 120 ливански граждани, обвинени в сътрудничество с Израел, 56 от които чакат съд, останалите се разследват.
Главен подозреваем е отговорен техник от фирмата"Алфа", отговарящ за нормалната работа на повече от 650 телефонни станции. Още в началото на разследването Ширбил Кизи признава, че работи за Израел от 1996 година и е организирал подслушването на генерали от ливанската армия, членове на правителството и парламента, в това число на президента Сулейман / тогава началник на Генералния щаб на ливанската армия/. Като негов помощник се посочва холандската гражданка Хайнке Потер - отговорен служител на фирмата "Алфа",успяла да напусне Ливан часове преди да бъде арестувана.
Хасан Фадалла - член на парламента от "Хизбалла" е убеден, че "не става дума само за "Алфа". В шпионаж са замесени и други фирми, които нанасят вреда на националната сигурност. Израелтяните събират информация не само за Ливан, но и за Сирия, Хизбалла, Исламски джихад, Хамас и палестинците. В резултат на послушването, Израел успя да осъществи ликвидирането на неудобни нему политически лидери".
В Израел са недоволни от разкриването на шпионската мрежа, като обвиняват своят стратегически партньор - САЩ, че предостави съвършенна апаратура на ливанското разузнаване за разследване убийството на Харири. Ливанците не откриха убийците на министър- председателя, но успяха да заловят израелските шпиони и да удържат малка победа над всемогъщия МОСАД.
Главен подозреваем е отговорен техник от фирмата"Алфа", отговарящ за нормалната работа на повече от 650 телефонни станции. Още в началото на разследването Ширбил Кизи признава, че работи за Израел от 1996 година и е организирал подслушването на генерали от ливанската армия, членове на правителството и парламента, в това число на президента Сулейман / тогава началник на Генералния щаб на ливанската армия/. Като негов помощник се посочва холандската гражданка Хайнке Потер - отговорен служител на фирмата "Алфа",успяла да напусне Ливан часове преди да бъде арестувана.
Хасан Фадалла - член на парламента от "Хизбалла" е убеден, че "не става дума само за "Алфа". В шпионаж са замесени и други фирми, които нанасят вреда на националната сигурност. Израелтяните събират информация не само за Ливан, но и за Сирия, Хизбалла, Исламски джихад, Хамас и палестинците. В резултат на послушването, Израел успя да осъществи ликвидирането на неудобни нему политически лидери".
В Израел са недоволни от разкриването на шпионската мрежа, като обвиняват своят стратегически партньор - САЩ, че предостави съвършенна апаратура на ливанското разузнаване за разследване убийството на Харири. Ливанците не откриха убийците на министър- председателя, но успяха да заловят израелските шпиони и да удържат малка победа над всемогъщия МОСАД.
вторник, 13 юли 2010 г.
Стената
Великата мароканска стена е известна като " пояс за безопасност" и защитава Мароко от враждебните действия на партизаните от Полисарио.
Двете Кореи са отделени със стени и ровове.
Индия построява стена, за да огради Кашмир от Пакистан.
Саудитска Арабия построява железобетонна стена на границата с Йемен, за да предпази нахлуването на братята - араби и допълва 900 км. стена на границата с Ирак.
Турция, считаща северната част на Кипър за своя територия, построява стена, за да се огради от кипърските гърци.
Пакистан поставя ограда с бодлива тел на границата с Афганистан, част от която електрифицирана.
Повече от 30 години стена отделя католици и протестанти в Северна Ирландия. Ирландия не намери друг начин да предотврати хвърлянето на камъни, гранати и коктейли "Молотов" в посока на вярващите в "другия Христос". Цели райони на Белфаст и други селища са отделени от тази стена, а жителите са насилствено преселени.
Най-голямата "демокрация" в света - САЩ се отделиха от Мексико, за да се предпазят от емигрантите, наркотиците и контрабандата.
Можем и да продължим - Тайланд и Малайзия, Испания и Мароко, но мисля че е достатъчно.
И само една стена в света наричат "Стената на позора" /The Wall of Shame/. Изградена по границата на Израел и бъдеща Палестина с надеждата за ограничаване достъпа на исламски терористи и нелегална емиграция на търсещите работа в Израел, стената даде своите плодове. За периода от 2002 до 2009 година жертвите на терористите-самоубийци е намалял от 451 на 7 !
Светът, наричащ себе си прогресивен и справедлив, никога не се противи на строителство на стени по пътя на гладните и бедните, но този свят заклеймява стените, защищаващи от атаките на самоубийци.
понеделник, 12 юли 2010 г.
Ще покаже ли Израел своята атомна бомба?
Дълги години Израел е подложен на натиск от всички страни да признае наличието на атомно оръжие и да се присъедени към Договора за неразпространение на това оръжие. От 60 -те години на миналия век Израел нито потвърждава, нито отрича притежаването му и с тази двусмисленост сега отхвърли предложението за участие в конференция през 2012 година. Главната задача на този форум ще бъде създаване на безядренна зона в Близкия Изток по препоръка на Съвета за сигурност на ООН.
Министър-председателят Бениамин Нетаниаху отхвърли предложението с твърдението, че времето за безядренна зона ще настъпи, ако се спре ядрената програма на Иран и се обуздаят мераците на другите съседи.
Наред с това се чуват гласове, които се съмняват в такава "двусмисленост" на Израел.Тези гласове се опитват да обосноват причините, заради които Израел е длъжен да извади на бял свят своето ядрено въоръжение.
Приемаме, че Израел притежава такова оръжие. Множество са фактите, които потвърждават това; контакти с държави и фирми, носещи белезите на военно сътрудничество, признанието на френската република за помощ в построяването на ядрения център в Димона, закупуването на ядрени материали от африкански и латиноамерикански държави, съвместно ядрени опити с Южна Африка, шпионските скандали на ядрена тема/Мордехай Вануну, Джонатан Полард/ и много други. Според английският "Таймс" Израел притежава 200 атомни устройства, скрити в Негев и Юдейската пустиня.
Израел счита, че без атомното оръжие е немислимо неговото съществуване. Към досегашните конвенционални врагове сега се добавя и атомен Иран.
Досегашната неопределеност на Израел не можа да спре ядрените амбиции на своите съседи, не ликвидира терора на ХАМАС и ХИЗБАЛЛА и не реши въпроса за всеобщ мир в Палестина. Прикриването на ядреният арсенал не може да продължава вечно и според мен признаването на "ядрените грехове" само ще засили безопасността на Израел.
Еврейската държава трябва недвусмислено да заяви, че притежава такова оръжие, което ще охлади желанието на терористическите отрочета да "изхвърлят евреите в морето".
Изваждането на бомбата на бял свят ще се превърне в сдържаща сила до такава степен, че ще накара неговите противници дълбоко да се замислят преди на предприемат поредната авантюра.
ООН и останалият свят искат Израел да привърши с "ядрената двусмисленост" и да се присъедини към всеобщите усилия за безядрен свят. Но докато има опасност за съществуването , Израел не ще се откаже от ядрения арсенал и така би постъпил всеки.
В хода на тези мисли ми се прокрадва и една такава: просто няма бомба!! И всичко това е един голям блъф, една дълбоко скроена игра с далечни цели на МОСАД. Израел, заобиколен от вечни врагове, използва всякакви средства за да запази своята държавност и няма нищо чудно , ако се окаже, че дезинформацията за "оръжие за възмездие" е една от тях !
Министър-председателят Бениамин Нетаниаху отхвърли предложението с твърдението, че времето за безядренна зона ще настъпи, ако се спре ядрената програма на Иран и се обуздаят мераците на другите съседи.
Наред с това се чуват гласове, които се съмняват в такава "двусмисленост" на Израел.Тези гласове се опитват да обосноват причините, заради които Израел е длъжен да извади на бял свят своето ядрено въоръжение.
Приемаме, че Израел притежава такова оръжие. Множество са фактите, които потвърждават това; контакти с държави и фирми, носещи белезите на военно сътрудничество, признанието на френската република за помощ в построяването на ядрения център в Димона, закупуването на ядрени материали от африкански и латиноамерикански държави, съвместно ядрени опити с Южна Африка, шпионските скандали на ядрена тема/Мордехай Вануну, Джонатан Полард/ и много други. Според английският "Таймс" Израел притежава 200 атомни устройства, скрити в Негев и Юдейската пустиня.
Израел счита, че без атомното оръжие е немислимо неговото съществуване. Към досегашните конвенционални врагове сега се добавя и атомен Иран.
Досегашната неопределеност на Израел не можа да спре ядрените амбиции на своите съседи, не ликвидира терора на ХАМАС и ХИЗБАЛЛА и не реши въпроса за всеобщ мир в Палестина. Прикриването на ядреният арсенал не може да продължава вечно и според мен признаването на "ядрените грехове" само ще засили безопасността на Израел.
Еврейската държава трябва недвусмислено да заяви, че притежава такова оръжие, което ще охлади желанието на терористическите отрочета да "изхвърлят евреите в морето".
Изваждането на бомбата на бял свят ще се превърне в сдържаща сила до такава степен, че ще накара неговите противници дълбоко да се замислят преди на предприемат поредната авантюра.
ООН и останалият свят искат Израел да привърши с "ядрената двусмисленост" и да се присъедини към всеобщите усилия за безядрен свят. Но докато има опасност за съществуването , Израел не ще се откаже от ядрения арсенал и така би постъпил всеки.
В хода на тези мисли ми се прокрадва и една такава: просто няма бомба!! И всичко това е един голям блъф, една дълбоко скроена игра с далечни цели на МОСАД. Израел, заобиколен от вечни врагове, използва всякакви средства за да запази своята държавност и няма нищо чудно , ако се окаже, че дезинформацията за "оръжие за възмездие" е една от тях !
Какво ще стане ако убият шейх Насралла?
Заплануваното пътуване в Турция на генералният секретар на "Хизббала" може би ще се отложи. В ливанската преса се появиха статии с предупреждение, Израел да не се опитва да ликвидира своя враг от север, както направи с Абас Мусауй /водач на Хизббала преди Насралла/ Имад Мунгие и Махмуд Мабхух от "ХАМАС" в началото на годината.През февруари 2008 в Дамаск бе ликвидиран Имад Мугние,"министър на отбраната" на Хизбалла, формално втори човек след Насрала. 2009 година пък бе последната на генерала от сирийската армия Мохамад Сулейман, отговарящ за военните доставки за Хизбалла и ядреното сътрудничество с Иран и Корея. Израелските специални служби разбиха керван с оръжие в Судан и завладяха кораба "Франкоп"с оръжие за Хамас.За своята 63 годишна история Израел се явява непредсказуем, често постъпващ въпреки логиката на своите съседи.
Нека си припомним, как бе ликвидиран Мусауй. През февруари 1992 година палестински терористи проникват във военна база на израелската армия близо до Ливан, убиват трима спящи войници и се скриват. Израелският МОСАД бързо отговаря на предизвикателството и след ден с ракета, пусната от хеликоптер унищожава тогавашния лидер на "Хизббала" и неговото семейство.
В Израел бяха доволни и разглеждаха тази ликвидация като демонстрация на своята сила и могъщество. Това убийство обаче стана пример за стратегическа грешка и се превърна в бумеранг. Ликвидацията на Мусауй доведе до ескалация на военните действия и безпрецедентен обстрел на северните територии на Израел, не закъсня и терористическия акт в посолството на Израел в Буенос Айрес. От друга страна, начело на "Партията на Бога" застана човек, настроен още по-войнствено. Веднага шейх Насралла заяви: "Близките дни ще покажат, че ликвидацията на Мусауй бе грамадна грешка на ционистите". Силен и влиятелен в Ливан и арабския свят, шейх Насралла живее под голяма заплаха за ликвидиране, сравнима с преследването на водачите на "Ал Кайда". Появяването му пред публика се чете на пръсти, общуването със своите хора и света е предимно на екрана на телевизора. Неговото местонахождение е тайна номер 1 в Ливан.
Израелтяните полагат максимум усилия за да го проследят и успяват в последните месеци да го засекат два пъти - в Бейрут и по време на пътуването му в Сирия през февруари. Не го ликвидират, защото е обграден от много хора, предимно деца. В Ливан са убедени, шанс за ликвидация ще има и тя ще изкупи всички поражения на израелтяните.
Такава ликвидация ще бъде огромно сътресение за "Хизбалла", но не ще е смъртоносно, защото шиитската организация е добре структурирана. Убийството на шейха ще предизвика взрив на ливанската граница и това насилие ще се придвижи и в Палестина. Ако убийствата на Мусауй и Мугние доведоха до ескалация, то гибелта на Насралла ще доведе до война. Той може да въвлече Ливан в нова война ,може да го направи и след своята смърт.
сряда, 7 юли 2010 г.
Държава и половина за единия,половин държава за другия народ
Идеята на външният министър на Израел Авигдор Либерман за решаване на дългогодишния конфликт между палестинци и евреи е обмяна на територии и население, като счита този план легитимен от гледна точка на международното право и прецедентите в историята.
Този план се отличава от историческите прояви на обмяна на население, защото не разглежда физическо изселване и разрушаване на построеното, а прокарване на нови граници. Всяко малцинство - евреи и палестински араби ще се присъедини към своята етническа група и ще получи пълноценно гражданство. Като пример Либерман посочва "триъгълника" на територията на Израел, заселен изключително с араби и Гуш Ецион, територия на Западния бряг с преобладаващо еврейско население.
Либерман се обосновава на резолюция 55 на Генералната Асамблея на ООН от 2001 година, която гласи: "Когато част от територията на дадена държава се предава на друга, то приемащата страна се задължава да предостави пълно гражданство на населението на тази територия. Държавата, предаваща територията , лишава от гражданство живеещото там население".
Историята познава такива замени на територии и население,които обаче са съпроводени с дискриминация, бедствия и насилие: българите от Средиземноморска Тракия, Лозанския мирен договор между Гърция и Турция от 1924 г.,судетските немци през Втората Световна Война, Босна, Хърватия, Косово и др.
Стихийният обмен на население, неподкрепен с договорености, по силата на вродени страхове, подозрения и недоверие не е в състояние да обезспечи мирно съществуване. На лице са и множество юридически и хуманитарни проблеми.
Трябва ли да се предава земя, градове и села на друга държава, ако населението не желае това? Такъв е случая с израелските араби, които не желаят да напуснат своята земя, въпреки, че безусловно поддържат своите братя от палестинската автономия. За тях е добре в Израел, с неговата все пак демократична структура, достъпно образование, задължително здравно осигуряване, постоянна работа.
Според Либерман, международното общество се стреми да създаде еднородна и етнически чиста палестинска държава на Западния бряг и двунационална държава в Израел."Не "две държави за два народа", а държава и половина за един народ и половин държава за другия. Ако се изпълни тази формула, Палестина ще бъде заселена само с араби, а в Израел ще живеят 2/3 евреи и 1/3 араби. За да съществува реален мир и безопасност, трябва да се извърши истинско разделение на евреи и араби".
Либерман предлага национален референдум, който ще позволи всички да изразят своето мнение.Пример подтикнал Либерман да направи такъв избор е мирното съществуване на турци и гърци в Кипър. През 1974 година привържениците на обединение на острова с Гърция вдигат въстание, но с десант турската армия завзема 40 % от територията на острова. Поделен на две държави, които се договарят за обмен на население и 160,000 гърци се заселват в гръцката зона. Обменът протича без особенни проблеми и в края на 90 те години на миналия век Република Кипър и Турската федеративна република са вече хомогенни, почти етнически чисти образования и мирно съществуват.
Този план се отличава от историческите прояви на обмяна на население, защото не разглежда физическо изселване и разрушаване на построеното, а прокарване на нови граници. Всяко малцинство - евреи и палестински араби ще се присъедини към своята етническа група и ще получи пълноценно гражданство. Като пример Либерман посочва "триъгълника" на територията на Израел, заселен изключително с араби и Гуш Ецион, територия на Западния бряг с преобладаващо еврейско население.
Либерман се обосновава на резолюция 55 на Генералната Асамблея на ООН от 2001 година, която гласи: "Когато част от територията на дадена държава се предава на друга, то приемащата страна се задължава да предостави пълно гражданство на населението на тази територия. Държавата, предаваща територията , лишава от гражданство живеещото там население".
Историята познава такива замени на територии и население,които обаче са съпроводени с дискриминация, бедствия и насилие: българите от Средиземноморска Тракия, Лозанския мирен договор между Гърция и Турция от 1924 г.,судетските немци през Втората Световна Война, Босна, Хърватия, Косово и др.
Стихийният обмен на население, неподкрепен с договорености, по силата на вродени страхове, подозрения и недоверие не е в състояние да обезспечи мирно съществуване. На лице са и множество юридически и хуманитарни проблеми.
Трябва ли да се предава земя, градове и села на друга държава, ако населението не желае това? Такъв е случая с израелските араби, които не желаят да напуснат своята земя, въпреки, че безусловно поддържат своите братя от палестинската автономия. За тях е добре в Израел, с неговата все пак демократична структура, достъпно образование, задължително здравно осигуряване, постоянна работа.
Според Либерман, международното общество се стреми да създаде еднородна и етнически чиста палестинска държава на Западния бряг и двунационална държава в Израел."Не "две държави за два народа", а държава и половина за един народ и половин държава за другия. Ако се изпълни тази формула, Палестина ще бъде заселена само с араби, а в Израел ще живеят 2/3 евреи и 1/3 араби. За да съществува реален мир и безопасност, трябва да се извърши истинско разделение на евреи и араби".
Либерман предлага национален референдум, който ще позволи всички да изразят своето мнение.Пример подтикнал Либерман да направи такъв избор е мирното съществуване на турци и гърци в Кипър. През 1974 година привържениците на обединение на острова с Гърция вдигат въстание, но с десант турската армия завзема 40 % от територията на острова. Поделен на две държави, които се договарят за обмен на население и 160,000 гърци се заселват в гръцката зона. Обменът протича без особенни проблеми и в края на 90 те години на миналия век Република Кипър и Турската федеративна република са вече хомогенни, почти етнически чисти образования и мирно съществуват.
събота, 3 юли 2010 г.
Палестина 2060 г.
Лоша година се случи за ултраортодоксалните евреи: отначало бяха стълкновения с полицията по повод откриването на паркинг, който работи в събота, след това се противопоставиха на работата на фирмата "Интел", също работеща в събота, демонстрираха, палеха кошове на боклук и израелски флагове в деня на Независимостта, крадяха и укриваха трупове, за да не се прави патологическа експертиза, появиха се автобуси, където мъжете и жените седят отделно, а сега направиха опит за разделяне на девойки в едно училище на сфарадим и ашкеназим. Открито се противопоставят на служба в армията, не искат Конституция.
Не минава ден в пресата, радиото и телевизията да не се коментират действия , изстъпления и насилия на част от ултраортодоксалните евреи. Радиожурналистът Габи Газит в течение на няколко минути непрекъснато ги ругаеше, наричаше ги пиявици и паразити на обществото.След това го последва кмета на Тел Авив Рон Хулдай, заявяващ, че цялото общество работи за тях, което създава социални и икономически проблеми. Той остро критикува цялата система на ултрадортодоксалното образование, която получава финансиране от държавата, но не преподава математика, физика, английски език и др. Децата изучават ТАНАХ, ТАЛМУД, МИШНА и всичко това на държавна сметка, не придобиват професия, не могат да намерят място в обществото и след това получават ежемесечни помощи.
Тези изказвания предизвикаха истерия сред религиозните авторитети и политици, които ги окачествиха като "расистки, разгарящи ненавист и антирелигиозни настроения". Редовите членове на религиозната община не се трогнаха от тези заявления, продължават да вярват, че математика след 4 клас не е необходима, изучаването на точни науки води към грях!!
Миналата седмица Израел се събуди с нова заплаха, този път 100,000 души в "черно" демонстрираха в Йерусалим срещу решение на Върховния съд и показаха растящата популация на религиозните фундаменталисти. Ултраортодоксията в юдаизма надига глава, настойчиво търси и намира празно пространство в светската демокрация и заплашва нейните устои.
Преди месец бе публикувано изследване на професора Бен Давид за причините на бедността в Израел. Според него най - проблематични сектори на израелското общество са арабския и ултраортодоксалния. 27% от мъжете араби и 65 %/!/ от религиозните не работят. Увеличават се семействата, получаващи помощ и държавата след известно време не ще може да носи това бреме. Единствената възможност е реформа в религиозното образование, за да се намали разликата между двете образователни системи.
Малко са проблемите на Израел с палестинците и съседите Египет,Ливан,Сирия, но сега към тях се прибавят и от собствените граждани. Сред религиозните се засилва чуството, че стават мнозинство в страната и от тук идва усещането, че не е нужен компромис със светското население. Статуквото между религия и държава, пазено дълги години е на път да се разруши.
Не ми се ще да пророkувам, но ако така продължава след още 50 години на територията на тази многострадална земя ще има 4 държави:
- Хамастан - на територията на днешна Газа и ще се управлява от същите. които управляват днес. Границите на тази държава вече са почти признати от международното общество. Имат знаме и герб, ползват се с подкрепа и симпатия в цял свят. Ще продължават да получават финансова и икономическа помощ и не важно как - по суша, по море или чрез подземните канали на границата с Египет.
- Фатахланд - на територията на Западният бряг на р.Йордан. Знаме и герб вече имат и може би накуцваща демокрация. Прокрадва се идеята за държавни учреждения и даже собствена валута - лира палестинска. Ще бъде истинско чудо, ако не се обърне на диктатура. Палестински бежанци не ще пристигнат, а присъединяването на израелските араби към своите братя е неясно и доста съмнително!
- Хадерланд - страна, в която ще управляват ултраортодоксални евреи и територия Йерусалим, Бней Брак и някои други населени места. Знаме няма да имат, заради омразата към този символ от миналото. Но ще имат Висш съд за справедливост, който ще въвежда галахическото право, по подобие на шериата на съседите, ще им гарантира липсата на всички "отвратителни" елементи на светския живот. Няма армия, няма полиция, живеят на подаяния от богати американски евреи и след привършване на доларите ще поискат да се присъединят с майката Израел под формата на религиозна автономия.
- Израел - ще продължава да съществува с непризнати граници. Ще продължат да съжителстват леви и десни, привърженици на свободния икономически и финансов пазар и такива със социалистическа душа, кибуците вече ще се броят на пръсти, няма да има стремеж за анексия на чужди територии, защото няма да има желаещи да се заселят там. Историята с израелската атомна бомба все още ще е строго пазена тайна.
Оптимистично, нали!
Абонамент за:
Публикации (Atom)