"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

неделя, 25 юли 2010 г.

Давид Бен Гурион и постоянните граници

В нощта на 12 май 1948 година шест членове на Националното управление на еврейския ишув в Палестина гласуват за незабавно провъзгласяване на държавата Израел. Това са Давид Бен Гурион, Моше Шарет, Аарон Цизлинг, Мордехай Бентов, Моше Шапира и Перец Бронщейн. Четирима гласуват против: Елиезер Каплан, Давид Ремез, Бехор Шитрит и Пинхас Розенблит.
Още по - голям спор се разгаря за включването в Декларацията за независимост пункт за границите на Израел. Бен Гурион е решително против. Веднага след решението на ООН за разделяне на Палестина на арабска и еврейска част, той не веднаж заявява, че този раздел е само крачка за създаване на еврейска държава на цялата територия на Палестина. За това е разбираемо нежеланието на Бен Гурион да се декларират постоянни граници.
"Ако ООН не се намеси, а арабите започнат война срещу нас,то тогава ние ще завладеем Западна Галилея и полосата от двете страни на шосето от Йерусалим на север. И всичко това ще бъде част от нашата държава. Защо да се обвързваме сега с обезателства за постоянни граници"?
И отново с 5 срещу 4 гласа въпроса за постоянните граници в Декларацията за независимост е свален. Тези граници, заради които се проля много кръв, тези граници, които и сега са в основата на конфликта. Целта на палестинците е унищожаване на държавата Израел. Вероятно, т.н, умерени сили във "Фатах" са били съгласни на определена автономия на евреите в Палестина, план предлаган от краля на Йордания Абдалла на Голда Меир. Но когато на 15 май 1948 година , англичаните напускат Палестина, Арабският Легион на Абдалла навлиза на територията на новообявената държава, започва война и границите окончателно се размазват.
Сега да се говори за постоянни и ясни граници е същият нонсенс, както и през 1948 година. Войната за независимост завършва с примирие през 1949 година и Израел получава Галилея и безопасен път от Тел Авив за Йерусалим и на север. Сега тези територии не се оспорват и за израелтяните остава надеждата, че след окончателното регулиране на спорните територии анклава Гуш Ецион и просеката до Ариел ще станат част от Израел.
Прозорливостта и волята на Бен Гурион даде своите плодове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар