В нощта на 12 май 1948 година шест членове на Националното управление на еврейския ишув в Палестина гласуват за незабавно провъзгласяване на държавата Израел. Това са Давид Бен Гурион, Моше Шарет, Аарон Цизлинг, Мордехай Бентов, Моше Шапира и Перец Бронщейн. Четирима гласуват против: Елиезер Каплан, Давид Ремез, Бехор Шитрит и Пинхас Розенблит.
Още по - голям спор се разгаря за включването в Декларацията за независимост пункт за границите на Израел. Бен Гурион е решително против. Веднага след решението на ООН за разделяне на Палестина на арабска и еврейска част, той не веднаж заявява, че този раздел е само крачка за създаване на еврейска държава на цялата територия на Палестина. За това е разбираемо нежеланието на Бен Гурион да се декларират постоянни граници.
"Ако ООН не се намеси, а арабите започнат война срещу нас,то тогава ние ще завладеем Западна Галилея и полосата от двете страни на шосето от Йерусалим на север. И всичко това ще бъде част от нашата държава. Защо да се обвързваме сега с обезателства за постоянни граници"?
И отново с 5 срещу 4 гласа въпроса за постоянните граници в Декларацията за независимост е свален. Тези граници, заради които се проля много кръв, тези граници, които и сега са в основата на конфликта. Целта на палестинците е унищожаване на държавата Израел. Вероятно, т.н, умерени сили във "Фатах" са били съгласни на определена автономия на евреите в Палестина, план предлаган от краля на Йордания Абдалла на Голда Меир. Но когато на 15 май 1948 година , англичаните напускат Палестина, Арабският Легион на Абдалла навлиза на територията на новообявената държава, започва война и границите окончателно се размазват.
Сега да се говори за постоянни и ясни граници е същият нонсенс, както и през 1948 година. Войната за независимост завършва с примирие през 1949 година и Израел получава Галилея и безопасен път от Тел Авив за Йерусалим и на север. Сега тези територии не се оспорват и за израелтяните остава надеждата, че след окончателното регулиране на спорните територии анклава Гуш Ецион и просеката до Ариел ще станат част от Израел.
Прозорливостта и волята на Бен Гурион даде своите плодове.
Показват се публикациите с етикет Бен Гурион. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бен Гурион. Показване на всички публикации
неделя, 25 юли 2010 г.
събота, 12 юни 2010 г.
Неизвестни страници от историята
През 1969 година терористи от Националния Фронт за освобождение на Палестина планират покушение на Давид Бен Гурион. МОСАД, шведската и датската специални служби разкриват заговора, но остават неясни много обстоятелства...
На 22 май 1969 година датската служба за безопасност арестува трима в подозрение за атентат срещу Бен Гурион. Двама от арестуването са араби: палестинската художница Мона Сауди и гражданина на Ирак Раззак. Третият е шведа Ролф Свенсон. Обискирайки хотелска стая, полицията намира пистолет, граната и боеприпаси. От събраните сведения става ясно, че тримата замислят покушение над Бен Гурион по време на неговото посещение в Рио де Жанейро.
Но през 2002 година се появява биография на един от сътрудниците на шведската спецслужба, в която описва интересни подробности от това дело. Според следствието, Мона Сауди пристига в Стокхолм през пролетта на 1969 година за изложбата на палестински карикатуристи, запознава се със Свенсон и решават да организират терористичен акт. Отправят се в Дания и към тях се присъединява Раззак.
В хода на следствието Свенсон признава, че получава пари за своето участие от някакъв представител на датската разузнавателна служба. Сауди на свой ред признава, че получава оръжието от Свенсон, но отрича своята вина и го обвинява , че работи за МОСАД. След триседмично следствие тримата са освободени и делото закрито!
В интервю пред американският вестник Christian Science Monitor Мона Сауди заявява, че са и поставили капан и се чуствува невиновна. Но в отчета на шведската следствена група се съдържа твърдение, че Сауди е активистка на НФОП и взема участие в захвата на 4 самолета на 6 септември 1970 година в йорданската пустиня. Авиолайнерите са взривени, пътниците са освободени в замяна на палестински терористи.
Съдебният процес в Копенхаген през 1990 година над други терористи дава нови подробности за намеренията на тримата да организират терористичен акт. Той е планиран от Вади Хадад, близък помощник на лидера на НФОП Джордж Хабаш. Става ясно, че шведът Свенсон е поставено лице и действа с препоръката на МОСАД. Планът за ликвидирането на Бен Гурион е съществувал и зад този план стои НФОП, но израелската секретна служба е знаела на намеренията на заговорниците, следяла е техните действия и в крайна сметка ги неутрализира с помощта на Свенсон.
Архивните документи говорят, че убийството ще осъществи Раззак в Бразилия и Свенсон ще го снабди с оръжие. В египетските средства за масова информация обаче се появяват съобщения, че заговора е дело на МОСАД, решил да развали добрите отношения на Дания с арабските страни. Арабските журналисти пишат, че израелтяните се опасяват от популярността на антиизраелските рисунки на Сауди и я включват в заговора срещу Бен Гурион.
Не само Дания става арена на заговори за покушения от страна на палестински терористически организации. Няколко месеца преди описваните събития, четирима палестинци обстрелват в Цюрих самолет на "ЕЛ АЛ", където се намират восокопоставени израелски деятели. Израелските командоси откриват огън, убиват един, а останалите са арестувани от швейцарската полиция. В Египет са устроени демонстрации и датчаните се страхуват, че по време на съда над Сауди, Раззак и Свенсон ще се случи същото и свалят обвиненията срещу тях.
На 13 юни тримата напускат Дания. Раззак бърза да даде интервю пред египетския "Ал Ахрам" с опасенията, че МОСАД е по неговите следи и се кани да го отвлече.
Нови свидетелства по делото разкрива през 2009 година агентът на шведското военно разузнаване Гунар Екберг. Той е внедрен в палестинските среди , среща се с Хадад и след това съобщава на два агента на МОСАД с псевдоними "Дани" и "Мартин" за плановете на НФОП за тероризъм.
Когато палестинците разбират, плановете им за убийство на Бен Гурион са известни на МОСАД, започват да търсят осведомителя на израелтяните и бързо откриват Свенсон. Ръководството на НФОП приема решение за ликвидация, този път на Свенсон, но Екберг не открива неговото местонахождение.
Опитите на палестинците да открият Свенсон продължават дълго време, но без успех. През 1978 година Свенсон умира от естествена смърт и с това делото приключва, Раззак се скрива, Сауди продължава да рисува, открива след това своя страница в Интернет, където описва своето "славно минало", но повече в Дания не се появява...
На 22 май 1969 година датската служба за безопасност арестува трима в подозрение за атентат срещу Бен Гурион. Двама от арестуването са араби: палестинската художница Мона Сауди и гражданина на Ирак Раззак. Третият е шведа Ролф Свенсон. Обискирайки хотелска стая, полицията намира пистолет, граната и боеприпаси. От събраните сведения става ясно, че тримата замислят покушение над Бен Гурион по време на неговото посещение в Рио де Жанейро.
Но през 2002 година се появява биография на един от сътрудниците на шведската спецслужба, в която описва интересни подробности от това дело. Според следствието, Мона Сауди пристига в Стокхолм през пролетта на 1969 година за изложбата на палестински карикатуристи, запознава се със Свенсон и решават да организират терористичен акт. Отправят се в Дания и към тях се присъединява Раззак.
В хода на следствието Свенсон признава, че получава пари за своето участие от някакъв представител на датската разузнавателна служба. Сауди на свой ред признава, че получава оръжието от Свенсон, но отрича своята вина и го обвинява , че работи за МОСАД. След триседмично следствие тримата са освободени и делото закрито!
В интервю пред американският вестник Christian Science Monitor Мона Сауди заявява, че са и поставили капан и се чуствува невиновна. Но в отчета на шведската следствена група се съдържа твърдение, че Сауди е активистка на НФОП и взема участие в захвата на 4 самолета на 6 септември 1970 година в йорданската пустиня. Авиолайнерите са взривени, пътниците са освободени в замяна на палестински терористи.
Съдебният процес в Копенхаген през 1990 година над други терористи дава нови подробности за намеренията на тримата да организират терористичен акт. Той е планиран от Вади Хадад, близък помощник на лидера на НФОП Джордж Хабаш. Става ясно, че шведът Свенсон е поставено лице и действа с препоръката на МОСАД. Планът за ликвидирането на Бен Гурион е съществувал и зад този план стои НФОП, но израелската секретна служба е знаела на намеренията на заговорниците, следяла е техните действия и в крайна сметка ги неутрализира с помощта на Свенсон.
Архивните документи говорят, че убийството ще осъществи Раззак в Бразилия и Свенсон ще го снабди с оръжие. В египетските средства за масова информация обаче се появяват съобщения, че заговора е дело на МОСАД, решил да развали добрите отношения на Дания с арабските страни. Арабските журналисти пишат, че израелтяните се опасяват от популярността на антиизраелските рисунки на Сауди и я включват в заговора срещу Бен Гурион.
Не само Дания става арена на заговори за покушения от страна на палестински терористически организации. Няколко месеца преди описваните събития, четирима палестинци обстрелват в Цюрих самолет на "ЕЛ АЛ", където се намират восокопоставени израелски деятели. Израелските командоси откриват огън, убиват един, а останалите са арестувани от швейцарската полиция. В Египет са устроени демонстрации и датчаните се страхуват, че по време на съда над Сауди, Раззак и Свенсон ще се случи същото и свалят обвиненията срещу тях.
На 13 юни тримата напускат Дания. Раззак бърза да даде интервю пред египетския "Ал Ахрам" с опасенията, че МОСАД е по неговите следи и се кани да го отвлече.
Нови свидетелства по делото разкрива през 2009 година агентът на шведското военно разузнаване Гунар Екберг. Той е внедрен в палестинските среди , среща се с Хадад и след това съобщава на два агента на МОСАД с псевдоними "Дани" и "Мартин" за плановете на НФОП за тероризъм.
Когато палестинците разбират, плановете им за убийство на Бен Гурион са известни на МОСАД, започват да търсят осведомителя на израелтяните и бързо откриват Свенсон. Ръководството на НФОП приема решение за ликвидация, този път на Свенсон, но Екберг не открива неговото местонахождение.
Опитите на палестинците да открият Свенсон продължават дълго време, но без успех. През 1978 година Свенсон умира от естествена смърт и с това делото приключва, Раззак се скрива, Сауди продължава да рисува, открива след това своя страница в Интернет, където описва своето "славно минало", но повече в Дания не се появява...
сряда, 14 април 2010 г.
Уроците на миналото
Министър председателят на Израел Бениямин Нетаниаху и неговия министър Ели Ишай са главните виновници за влошаване на израелско - американските отношения. С решението за строителство на 1600 квартири в Източен Йерусалим се провали посещението на вицепрезидента Бейдън и надеждата за скорошни преговори за окончателното регулиране на конфликта с палестинците. Посещението на Нетаниаху в Белия дом не успя да неутрализира американския натиск и срещата завърши без резултат. Израел държи на своето право да строи в Йерусалим - сърцето и душата на еврейския народ.
Историята помни случаи, когато американците не могат да извият ръцете на Израел - категорическия отказ на Менахем Бегин да изпълни искането на Джими Картър за незабавно замразяване на строителството на териториите в 1978 година.
Отказът на Ариел Шарон да прекрати антитерористическата операция през 2002 година в отговор на терористическите актове, в това число в хотел "Парк" в Нетания.
Най-ярък пример на неподчинение е искането на Джон Кенеди от Бен Гурион да прекрати ядрената програма, въпреки твърдението на израелския премиер,че тя е жизнено необходима за съществуването на израелската държава в крайно враждебното обкръжение.
Противоречията между американците и Израел започват през 1960 година, когато напускащия вече поста президент Айзенхауер и неговата администрация искат обяснение от Израел за тайното строителство край Димона. Израелтяните твърдят, че се строи текстилна фабрика и на искането на американците да я посетят получават отказ. След това в Белият Дом идва Джон Кенеди и започналото неразбиране се превръща в стълкновение. Неговите съветници продължават да оказват давление и в края на краищата на Израел не остава избор , приема американските искания. Всяко съвещание на високо равнище, всякакви преговори по това време започват и завършват с искане за американска инспекция в Димона. На желанието на Давид Бен Гурион да посети Белия дом се отказва и е приет в хотел "Астория" в Ньо Йорк, като срещата преминава под знака на дълбоки разногласия.
В тези дни Израел е слаб икономически, неговата армия не се разглежда като заплаха за арабските армии ,а икономиката се базира на масирана помощ от световното еврейство. Около две години Бен Гурион успява да отстоява израелският отказ за инспекция, но в лично писмо от 18 май 1963 година Кенеди го предупреждава,че в случай на отказ,Израел ще се окаже в пълна изолация. Вместо да отговори Бен Гурион подава оставка.
Леви Ешкол, приемник на Бен Гурион получава следващото послание от Кенеди. Президентът на САЩ предупреждава, че американските обезателства за подръжка на Израел "могат да се окажат в сериозна опасност".
Когато Линдън Джонсон става президент след убийството на Кенеди натиска се засилва и се съпровожда с заплаха от ембарго за доставката на американско оръжие,но Леви Ешкол се придържа към тактиката на Бен Гурион.
През 1969 новият президент Никсън и съветника по националната безопасност Кисинджър правят още едно усилие за да накарат Израел да се откаже от ядрената програма - безуспешно.
Днес израелтяните в лицето на Нетаниаху добре са научили уроците от миналото. Димона тогава е пречка на двустранните отношения,а сега в играта е трета страна - палестинците. Израел се старае да се игнорира американския натиск ,като намира оправдание с непрекъснатия терор от страна на арабите и желанието да запази за себе си цял и неделим Йерусалим.
Сегашната криза , независимо от нейното бъдещо развитие, подчертава необходимостта от сериозно изучаване приоритетите в политиката на Израел за Йерусалим.
Историята помни случаи, когато американците не могат да извият ръцете на Израел - категорическия отказ на Менахем Бегин да изпълни искането на Джими Картър за незабавно замразяване на строителството на териториите в 1978 година.
Отказът на Ариел Шарон да прекрати антитерористическата операция през 2002 година в отговор на терористическите актове, в това число в хотел "Парк" в Нетания.
Най-ярък пример на неподчинение е искането на Джон Кенеди от Бен Гурион да прекрати ядрената програма, въпреки твърдението на израелския премиер,че тя е жизнено необходима за съществуването на израелската държава в крайно враждебното обкръжение.
Противоречията между американците и Израел започват през 1960 година, когато напускащия вече поста президент Айзенхауер и неговата администрация искат обяснение от Израел за тайното строителство край Димона. Израелтяните твърдят, че се строи текстилна фабрика и на искането на американците да я посетят получават отказ. След това в Белият Дом идва Джон Кенеди и започналото неразбиране се превръща в стълкновение. Неговите съветници продължават да оказват давление и в края на краищата на Израел не остава избор , приема американските искания. Всяко съвещание на високо равнище, всякакви преговори по това време започват и завършват с искане за американска инспекция в Димона. На желанието на Давид Бен Гурион да посети Белия дом се отказва и е приет в хотел "Астория" в Ньо Йорк, като срещата преминава под знака на дълбоки разногласия.
В тези дни Израел е слаб икономически, неговата армия не се разглежда като заплаха за арабските армии ,а икономиката се базира на масирана помощ от световното еврейство. Около две години Бен Гурион успява да отстоява израелският отказ за инспекция, но в лично писмо от 18 май 1963 година Кенеди го предупреждава,че в случай на отказ,Израел ще се окаже в пълна изолация. Вместо да отговори Бен Гурион подава оставка.
Леви Ешкол, приемник на Бен Гурион получава следващото послание от Кенеди. Президентът на САЩ предупреждава, че американските обезателства за подръжка на Израел "могат да се окажат в сериозна опасност".
Когато Линдън Джонсон става президент след убийството на Кенеди натиска се засилва и се съпровожда с заплаха от ембарго за доставката на американско оръжие,но Леви Ешкол се придържа към тактиката на Бен Гурион.
През 1969 новият президент Никсън и съветника по националната безопасност Кисинджър правят още едно усилие за да накарат Израел да се откаже от ядрената програма - безуспешно.
Днес израелтяните в лицето на Нетаниаху добре са научили уроците от миналото. Димона тогава е пречка на двустранните отношения,а сега в играта е трета страна - палестинците. Израел се старае да се игнорира американския натиск ,като намира оправдание с непрекъснатия терор от страна на арабите и желанието да запази за себе си цял и неделим Йерусалим.
Сегашната криза , независимо от нейното бъдещо развитие, подчертава необходимостта от сериозно изучаване приоритетите в политиката на Израел за Йерусалим.
Абонамент за:
Публикации (Atom)