"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

вторник, 17 януари 2012 г.

Еврейски всякости

През 66 година от новата ера за погасяване на народното недоволство в Палестина е изпратен Веспасиан, начело на 60,000 войска. Веспасиан- човекът на когото приписват историческата фраза – « Парите не миришат». Станал император по- късно, той облага с данък малката нужда на поданиците си - пари са нужни за хазната. Неговият син Тит недоволства и Веспасиан му поднася монета с въпрос за нейния мирис. Младият Тит отговаря отрицателно. И тук Веспасиан произнася историческата фраза, чийто правота се потвърждава всеки ден.
                                  **********************************************
610 година от новата ера. На  четиридесетгодишният Мохамед, отдал се на пост и молитва в пещера на планината Хира, му се явява архангел Гавраил, за когото много е чувал.
Архангелът го притиска силно в обятията си и заповядва : «Чети!» «Не мога» отговаря Мохамед. Архангелът го притиска още по силно и Мохамед усеща, че може да прочете. А там е било написано, че Аллах е единствения Бог, а Мохамед е неговия Пророк.
Връща се Мохамед в къщи с твърдата увереност че може да чете, че е пророк, призван свише.
«Имах видение! Аз съм пророк!» - заявява още от прага на дома.
«Несъмнено»- потвърждава любящата Хатидже.
                                  ********************************************
През 60- те години на миналият век градските власти на Йерусалим построяват обществена тоалетна в ултраортодоксалния квартал «Меа Шаарим». Тя стои и до ден днешен, но не се използва. Още на следващото утро на стените на тоалетната се появява надпис – «Ционистите не ще ни  указват къде да пикаем
                                  ********************************************
През нощта на 16 април 1988 година в резултат на дръзка операция на израелски командоси на вила в Тунис е ликвидиран ръководителя на бойнното крило на Организацията за освобождение на Палестина  Абу Джихад. На следващото утро ООП свиква пресконференция, на която обвинява Израел за ликвидацията. Западна журналистка пита – «От къде знаете, че това са израелтяните?»
 «Това е очевидно – удивлява се представителя на ООП- оставят живи жената и децата!»
                                  *********************************************
Еврейският равин Йосеф Каро / 1488- 1575/ съчинява Кодекс от закони, регулиращи живота на евреите от рождението до смърта. Религиозните евреи и до ден днешен живеят по този Кодекс, наречен «Шулхан Арух». По точно са длъжни да живеят! В този Кодекс са записани забележителни неща, например:
- Богоизбраният еврей не трябва да лъже, краде и измамва,
- Не трябва да дава пари под проценти,
- Работникът трябва да получава заплата навреме,
- Не може да се мами покупателя..........
Към сегашната действителност тези постановления имат едва ли не косвено отношение. Жалко!
                            ****************************************
Евреи с фамилни имена Коган, Коен, Каганович и прочие потомци на еврейските свещеннослужащи не се препоръчва да летят зад граница по нощите. След получаване на информация за новото разписание на летище Бен Гурион, равин Карлиц, заедно с други религиозни авторитети произнася галахическо постановление, препоръчващо на «коените» ревниво да съблюдават зааконите за ритуална чистота и да не летят през нощта. Причината – самолетите излитат над гробището на град Хулон.
Както е известно, «коените» трябва да избягват всякакъв контакт с мъртвите. Генетически изследвания показват далечно родство на всички носители на тази фамилия и те се явяват потомци на затворена група от еврейския народ.
                             ****************************************
Цар Соломон и кафето
Съгласно устната традиция в еврейската религия, на престарелия цар Соломон се присънва, че след 3 дни и 3 нощи му е отредено да напусне този свят и единственото, което може да го спаси е вълшебната напитка от далечен Йемен. На сутринта събира поданиците си, зверове  и птици, и разказва за своето видение. Заемат се народа, животните и птиците да доставят вълшебната напитка. На третият ден пристига орел , държащ в клюна си флакон. И събира отново цар Соломон своите поданици, птици и зверове и пита: « Да пия ли тази напитка?» И всички отговарят; «Пий , Царю!».
Оглежда се цар Соломон и не вижда пустинната лисица. Изпраща да я доведат и пита същия въпрос.
- А какво каза биволът? - интересува се лисицата
- Биволът каза да пия, - отговаря Соломон
- А слонът?
- И слонът каза да пия.
- А лъвът, царя на джунглата ?
- Също.
-  Тогава, пий Царю!
- Не се страхувай Лисо, аз само искам съвет.
- Не пий Царю!  Умри , когато си на върха. По- добре да напуснеш този свят, когато всички те искат и обичат, а не когато ще искат да се избавят от теб.
Замълчава Соломон, замисля се и нарежда на орела да върне флакона. И отново се отправя на път за Йемен, но лошо затворен, от флакона започват да капят капки по целия път. И там , където са падали капките, се появявaт зелените кълнове на кафето....
                         *********************************************
Говорят, че еврейският цар Соломон имал пръстен, на който било написано «Всичко отминава!», и всеки път нещо го безпокои , той гледал този надпис и се успокоявал. Веднъж негов подчинен така го предизвиква, че в ярост Соломон запраща пръстена в стената. А когато се търкулва отново до краката на трона, Соломон вижда, че и на вътрешната страна на пръстена проблясват букви.
Любопитството надделява и царя прочита : “ И това ще отмине
                         *********************************************
След провъзгласяването на еврейската държава, Давид Бен Гурион успава да скълъпи коалиция в правителството с религиозните партии. Въздъхва Бен Гурион, подписва спораззумението и произнася:  «Аз в синагога не ходя, но синагога, в която не влизам е ортодоксалната синагога!» Цената на коалиция става спирането на обществения транспорт в събота,закриване на магазини и предприярия, религиозните празници стават национални. Но главната промяна е монополизма на ортодоксалния юдаизъм.
И сега Израел е единствената страна , в която се дискриминират правата на евреите – тези от консервативното и реформисткото направление. Така например, брак , сключен от равин – консерватор  или реформист не се признава от държавата. Пикантността на ситуацията се заключава в това, че голямата част от помощта за религиозните учреждение идва от американските евреи, т.е, реформатори и консерватори. Както справедливо е отбелязал Веспасиан, парите не миришат!

Няма коментари:

Публикуване на коментар