Еврейски селища на палестинска територия

/история, документи,бъдеще/

Евреите започват да строят селища на окупираните територии в Самария, Юдея и Газа след войната през 1967 година. През 1972 година заселниците са само 1520, през 1982 година – 23700, в края на 2004 година са вече 250,000.  Заедно с това два пъти /1982 и 2005 година/ заселниците са евакуирани по решение на правителството  и домовете са разрушени. В договора от Кемп Дейвид през 2000 година и  протокола от преговорите в Таба през 2001 година се определя съдбата на еврейските селища – ликвидация, въпреки широкия консенсус сред населението за запазването им и контрол на Израел. Каквито и да бъдат сегашните решения, селищата на окупираните територии ще бъдат важен фактор на израелската вътрешна и външна политика. По данни от 2004 година на статистическото управление само в Самария и Юдея съществуват 18 селища с жители над 3000 човека, като в 5 от тях живеят над 10000 души /Маале Адомим,Модиин Елит, Бейтар Елит, Ариел и Гиват Зеев/.

Маале Адомим – 30316 жители,

Модиин Елит – 27301 жители,

Ариел – 17555  жители,

Гиват Зеев – 10926  жители,

Бейтар Елит – 25030 жители,

Бейт Арие – 3419 жители /предимно евреи с български корени/

През цялото време на заселническата дейност критическа важност има липсата на юридически статус на тези територии и строежи, които като следствие могат да бъдат разрушени, а населението евакуирано в пределите на Зелената линия. Правото на Израел да строи на контролираните територии не се признава от ООН и държавите членки на организацията. Призивите за евакуацията на населението и прекращаване на строителството се повтарят в многочислените резолюции на Генералната Асамблея и Съвета за безопасност. Незаконният характер на еврейските селища на окупираните територии се съдържа в резолюция 51/133 от 13 декември 1996 година, резолюция 53/55 от 3 декември 1998 година,  резолюция 54/78 от 6 декември 1999 година, резолюция 55/132 от 8 декември 2000 година,  резолюция 56/36 от 3 декември 2001 година, резолюция 58/98 от 9 декември 2003 година и искане за «прекратяване на незаконното строителство на окупираните територии, Източен Йерусалим и сирийските Голански височини».

През 2004 година Международния съд се произнесе за правното основание за строежа на разделителната стена на Западния бряг и осъди Израел за «незаконните селища на окупираните територии», създадени в нарушение на международното право. Израел не се съгласява с решението и не го изпълнява, не се вслушва в мнението на Генералната Асамблея на ООН. Проблемът сериозно се усложнява и от липсата на статус в израелското законодателство. Израел не определя статуса на земите от  Западния бряг, нито «присъединени», нито «временно удържани», с изключение на Голанското плато и Източен Йерусалим, признати за израелска територия с решение на Кнесета.

Политиката на израелските политици  също не се отличава с последователност. Още през 1972 година, тогавашния министър на отбраната Моше Даян говори за създаването на крупно селище в Синайската пустиня. Първите домове в Ямит се появяват в май 1974 година, като израелската страна храни надежди за построяването на град с 250,000 жители!!!. Обаче след визитата на Ануар Садат в Йерусалим и подписването на мирен договор между Египет и Израел, израелтяните трябва да напуснат Синайския полуостров. Жителите на Ямит започват протести. По време на евакуацията десни активисти се барикадират в подземията на зданията и заплашват да се взривят, като протест срещу разрушаването. Множеството граждански лица се съгласяват доброволно да се оттеглят на територията на Израел, като държавата им предостави финансови пакети, достатъчни да компенсират битово устройване.

Но част от тях, подкрепени идеологически от националистите , които обаче не живеят в селището, не напускат Ямит, не са съгласни и неговото разрушаване, привързват се с вериги и заплашват да извършат масово самоубийство. Подкрепят ги и последователите на равина Меир Кахане. Армейското ръководство не успява да ги убеди да освободят селището, наместват се авторитетни равини, от САЩ пристига и сам рав Кахане. Към тях се присъединава група светски студенти, начело със Цахи Анегби, син на Геула Коен, легендарен боец от «ЛЕХИ». Армията обаче извършва евакуацията и  на 23 април 1982 година Ямит е разрушен. Съществуват непотвърдени сведения, че Египет предлага 50 милиона долара, за да получи Ямит и да не се разрушава, но отговор не получава. Интересно е да се отбележи, че решението за разрушаването на Ямит е лично решение на тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон. По този повод той заявява:



Ямит



«Нека тези руини са вечно доказателство за нашето желание да изпълним договора, и нашите наследници не ни обвиняват, че сме пропуснали тази възможност. Не арабската армия разрушава Ямит, това направихме със собствените си ръце. Ние сме длъжни да разрушим този град, за да не се пролива повече еврейска кръв.»

След това 20 години не се евакуира и разрушава еврейско селище на чужда територия. След трагедията в Хеврон, в която  доктор Барух Голдщейн разстрелва в пещерата «Махпела» 39 арабски молящи се, леворадикалите  предлагат да се евакуират еврейските заселници от този арабски град, но след яростната съпротива на армията , лявото правителство на Ицхак Рабин се отказва от замисленото.. Ситуацията коренно се променя през 2003 година, когато Ариел Шарон като министър -председател обявява, че политиката на неговото правителство и водещата патрия «Кадима» е  да се евакуират всички еврейски селища от сектора Газа. Протестите на част от населението не променят решението на правителството и през 2005 година всички 21 еврейски селища в сектора са евакуирани и разрушени. Това, което не успяха да разрушат, бе довършено от арабските жители.

Сегашната палестинска позиция /ако не се промени след побратимяването на Хамас и Фатах/ предвижда напускане на 92 % от палестинската територия и евакуация на 90 селища, включително и Кирият Арба от Хеврон, всички селища от голям Йерусалим, и някои райони от Източен Йерусалим.

Със строителството на разделната стена Израел определя контурите на бъдещите източни граници на еврейската държава и можем да предположим, че териториите, оказали се зад стената ще бъдат анексирани, а другите , пръснати по целия Западен бряг ще се отстъпят или ще бъдат предмет на разговори. Разговори, които започват и не завършват. В желанието да избегне двунационална държава Израел ще се лиши от голямата част селища и ще запази само крупните селища и такива, които и обещават безопасност и сигурност.