Комунистическите тезиси на Барак Обама

Следва да признаем, че в историческа перспектива комунистите са играли най- важна роля в палестинското освободително движение. Те не само бяха ефективен противовест на исламистите, но от всички съставляващи на Организацията за освобождение на Палестина заемат най - конструктивна позиция по отношение на Израел.

Фоад Нассар



Този подход се формира благодарение един от първите лидери на палестинските комунисти Фоад Нассар. Още през 40 – те години на миналия век, въпреки заплахите на арабските националисти сътрудничи с евреите. През 1948 година посредничи за прекратяване на огъня между местните араби с военната израелска организация «Хагана». По късно, вече през 70 – те години заедно със Сулейман ал- Наджаб обявяват инициативата :»Палестинска държава в обмен на мир». Даже в годините на интифадата, Палестинската Комунистическа Партия признава Израел и призовава към създаване на държава в пределите на «Зелената линия». Фактически сегашният президент Обама повтаря тезисите на Компартията на Палестина от 70-те и 80 – те години.На този фон става ясен стремежа на Росия да повиши политическата тежест на бившите комунисти по време на разговорите в Москва през миналата седмица между главата на руското външно ведомство Лавров и представители на повечето палестински организации.
Бившите комунисти, които след краха на СССР се превърнаха в «Народна партия» се ползват с минимална подръжка /предимно интелигенцията/ от населението на Самария и Източен Йерусалим и не набират 3 % по време на изборите. Принудени са да търсят алианс с други политически сили, за да получат само едно място в Законодателния съвет на палестинската автономия.
Както и израелската, така и палестинската компартия възниква през 20 -те години на миналия век от емисари на Москва. Основните сили на комунистите се групират в Йерусалим, Рамалла, Шхем и Йерихон. В началото на 50- те години стават основа на Йорданската компартия, която поради преследвания на властите е принудена да действува нелегално.
След войната през 1967 година, членовете на партията, останали в Самария и Юдея образуват Палестинската комунистическа партия. Ръководството на Организацията за освобождения на Палестина се основава в Ливан, но в нейните звена на териториите се включват и комунистите и тяхната роля не се нрави на ръководството на Фатах. Комунистите заемат ключови позиции в Палестинския Национален Съвет, но Фатах успява да установи контакти с Москва и ролята на комунистите отслабва.

Дов Ханин   -   фото Флеш90

 Москва заподозира обаче активисти на Фатах във връзки с ЦРУ и решава да създаде Палестинска Комунистическа Партия без връзки с йорданската. Нейна основа стават активисти от Западния бряг, Ливан, Газа и съмишленици от емигрантите в Европа. Комунистите стават основа на политическа борба, без да участвуват в терористична дейност и въоръжени стълкновения с израелската армия. Но с разпускането на Варшавския блок и краха на СССР нейното влияние е в дълбока криза и губи своето влияние, главно заради популярността на исламистите от началото на 90 те години.От 1977 година палестинските комунисти, заедно с отцепилите се израелски комунисти след прекратяване на дейността на Израелската комунистическа партия образуват блока ХАДАШ, който има 4 мандата в израелският Кнесет, един от които е еврей – Дов Ханин.

Как Мойсей получава Библията



Мойсей се връща с новите скрижали

 Съгласно религиозната традиция около три милиона евреи стават свидетели на получаването на Тората от Всевишния на планината Синай и чуват първите Заповеди. По нататък традицията говори за непосредственото общуване на Всевишния с хората посредством ангели, пророци или да кажем Месията. При дарование на Тората, Бог сам се спуща към своя народ и всеки свидетел на това метафизическо събитие и видял повече от колкото знаменития пророк Йезкиел.
Тези милиони / от които 600,000 възрастни мъже/ чуват първите Заповеди и по тяхна молба Мойсей се отправя на върха, като оставя заместник Аарон от племето Йуда. Не 41 ден се връща от планината със свещенните Скрижали и вижда Златния телец. С евреите, напуснали Египет, са били и идолопоклонници и такива от т.н, «голямо сборище» и те са били главните , пожелали създаването на Златния Телец. Били са и евреи, желаещи да съхранят връзката с Всевишния, но грешат, че Мойсей загива на планината Синай и решават да поддържат връзката с Бог чрез изготвянето на различни златни предмети. Златният телец се е възприемал като един от теглящите колесницата на Бог. Братът на Мойсей се опасява от бунт и за да го отложи временно мълчаливо се съгласява за отливането на златната статуя.
Мойсей се появява след 41 ден със свещените Скрижали и Божите Заповеди, който по съвременните представи трябва да тежат няколко тона!!!. По късно, когато поставят Ковчега на Завета в Мишкан той трябва да тежи около тон, свободно пренасян от четирима коени. Защото Ковчега на Завета не заема място в Мишкана! Към него могат да се докосват само коените, друг умира на място. От това става ясно, че в Мишкана, а след това и в Йерусалимския Храм по отношение на Ковчега на Завета физическите закони действуват в някакъв «изменен вид».
Съгласно традицията, пирамидите в Египет са строени от евреите. Каменните блокове са с такива грамадни размери, че даже и сегашната техника не може да помръдне. А по това време още и са ги обработвали така, че нож не може да влезе между тях! Ако предположим, че старейшините на еврейския народ са притежавали знания по управление на материалния мир и са могли да променят ускорението на свободното падане, то всичко застава на мястото си.
Мойсей слиза от планината със Скрижалите и вижда Златния Телец... Скрижалите загубват своята святост и придобиват нормална тежина, Мойсей не може да удържи, падат и се разбиват. Възмутен захвърля в огъня Златния телец и от останалата пепел, разтворена във вода заставя хората да пият. /подобна процедура в Тората е описана при проверка на жена,заподозряна в изневяра/ От тази проверка на хората, изготвили Златния Телец се появяват определени опознавателни знаци и биват убити с меч от Аарон и другите левити.
Мойсей отново се изкачва на планината Синай с молба да моли Всевишният да прости на еврейския народ за Златния Телец. След 40 дни Мойсей слиза от планината с измолената прошка. Но сега Мойсей е длъжен да изготви Скрижалите самостоятелно. Общо бащата на еврейския народ се изкачва 3 пъти на планината, първият път за 40 дни, за да получи Скрижалите, за следващите 40 дни за прошка от Господ заради Телеца, третия път, за да благослови Всевишния новите Скрижали. По време на 120 дневното пребиваване на Синай Мойсей придобива и устната Тора /, а 613-те заповеди на писмената Тора евреите получават по време на скитанията в пустинята.
Година след Скрижалите Всевишният заповядва евреите да построят на земята светилище – Мишкан и да изготвят Ковчега на Завета. Тази Божия воля е изпълнена, в Ковчега на Завета се съхраняват Скрижалите, разбитите и благословенните. Там се съхранява и съд с «манна»/материалното свидетелство за изхода от Египет/ и свитък Тора.


Дом на Всевишния в пустинята



Така Мишкана се превръща в подвижен Храм, за когото се грижат коените. По време на 40 летното скитане по пустинята, Мишкана винаги се намира с центъра на лагера. След това е ограден с камъни на хълма Шило, вече на Ханнанската земя. Впоследствие Ковчега на Завета се намира в Йерусалимския Храм. След разрушаване на Храма и завоюването на Йерусалим част от храмовата утвар и разбира се Ковчега на Завета са надежно скрити от коените под земята. До наши дни за дошли упоменания, къде приблизително е скрит Ковчега и с неговото търсене се занимава институт на Храма в Йерусалим. Известно е , че преди няколко десетилетия бе открит тунел с врата под Храмовия хълм. Но традицията говори, че този, който открие вратата ще бъде поразен. Намират се доброволци, готови да рискуват, но властите забраняват разкопките. Това не пречи на палестинците да правят , каквото си искат в подземията на Храмовия хълм /основите на техната джамия Ал Акса/, унищожавайки ценни артефакти.

Сирийски марш - генерална репетиция

На 15 май тази година към границата на Израел със Сирия на Голанското плато се устремяват 30 автобуси с 3000 сирийски палестинци. Израелската охрана на границата / или липсата на охрана/ е изненадана от пресичането на границата от стотиците палестинци и друзкото село Мадж ал Шамс се оказва в центъра на бурни военнополитически събития.
Малко история- през 1982 година израелският Кнесет приема закон за присъединяване на Голанското плато за израелска територия , но друзите, населяващи тази територия , не стават израелски граждани. Правителството по това време подготвя церемония за връчване на израелски паспорти, готви се директно телевизионно предаване, няколко радиостанции изпращат свои кореспонденти. Но друзите не искат да станат израелски граждани! Никой по това време не знае какво ще стане с тази сирийска територия и може да се окаже, че един прекрасен ден друзите отново трябва да се върнат към Сирия. Заради това не приемат новите израелски документи. Войниците от израелската армия получават задача да обходят всички улици на Мадж ел Шамс и да захвърлят паспортите в прозорците или дворовете. Но друзите ги връщат обратно!
Няколко дена след тази операция започва стачка, следват няколко стълкновения с армията и полицията и в крайна сметка друзките жители на Голаните получават паспорти , но не като жители, а като постоянно живеещи граждани. Част от друзите приемат израелско гражданство, част остават постоянни жители, не не и граждани на страната. В продължение на дълги години у друзите остава двойствено възприемане на реалността, нито в Израел, нито в Сирия.
В предверието на «Накба»/ според арабите ден на палестинската Катастрофа / само ленивия не знаеше, че се готвят провокации. Средствата за масова информация, социалните мрежи в Интернет бяха пълни с предупреждения. Палестинските власти с помощта на израелските служби не допуснаха масови инциденти, но да предотвратят демонстрациите по границите не можаха. На ливанската граница, до Марун А Рас се събраха хиляди демонстранти с намерение да щурмуват огражденията, но след кратка стрелба, то ли от израелтяните, то ли от ливанската армия преминаването на границата бе преустановено. Десетина ливански граждани загинаха и няколко получиха ранения.
Първоначалният план на тази провокация /по подобие на турския марш към сектора Газа с кораба «Мармара» / предвижда демонстрация и нахлуване при Кунейтра, но се отказват защото навярно получават информация от израелски друзи, че границата около Мадж ел Шамс не се охранява и може да се премине.
Но най -удивителното откритие на сирийския марш като че ли е липсата на прословутите минни заграждения , оставени от израелската армия след войната през 1973 година и отсъствие на охрана на границата. До сега се е считало, че границата е надеждно защитена с противопехотни мини, а се оказва илюзия. Преди няколко месеца в района на Голанското плато бушува сериозен пожар и местните жители разказват, че не могат да спят заради постоянните взривове. След пожара никой от военните не проверява състоянието на минните полета. Тези сведения навярно са използвани от сирийското разузнаване.
Общуването на израелските друзи и сирийските им роднини става на хълм , наричан «Гиват а цаакот» /хълм на виковете/ и това е известна традиция. Но за да общуват между двата хълма е нужен пропуск от охраняващите сили на ООН.
При сегашните стълкновения загинаха 10 сирийски палестинци, но угрозата от сериозни сблъсъци не е отминала. И заслуга на тази малокръвност имат израелските друзи, които блокират сирийците от две страни и не им позволяват да нахлуят на израелска територия. Десетина сирийски палестинци се вмъкват в селото, но намерени от израелските войници са върнати, само един успява да наеме такси и е засечен в Тел Авив. Хасан Хиджази под прожекторите на телевизионните камери се предава с думите:
«Имам право да се завърна, това е Палестина, а не Израел!»
Тези демонстрации са обаче са репетиция на по -мощни и резултатни опити на палестинците да докажат, че това е тяхна земя.. Башар Асад успя да прехвърли вниманието на света от вътрешните си проблеми към проблемите на палестинците и успеха му е очевиден. Израелската армия бе изненадана, нейните генерали считаха, че е възможна атака срещу Кунейтра, а границата срещу Мадж ел Шамс бе свободна. Израел трябва да се готви за нови атаки, най- вече през септември, когато се предполага гласуване в ООН за обявяване на новата държава Палестина.

ООН и двойните стандарти

Колкото и парадоксално да звучи, но именно военните операции на западните държави срещу арабските страни нагледно демонстрират степента на деградация на организацията, наречена «Организация на обединените нации». Става ясно каква жалка гротестка и далече от действителността е този странен институт, който причинава повече вреда, отколкото полза. САЩ преди седмица ликвидираха терориста Осама Бен Ладен на територията на суверенна държава. Америка не намери за нужно да получи разрешение от пакистанските власти. Още повече от ООН! Някога тази организация, която е настанена в Ню Йорк,  да е посмяла да произнeсе поне една дума срещу САЩ и действията му?

Европейските съюзници водят безкомпромистна война срещу Муамар Кадафи на суверенната и територия, без да получат разрешение от ООН. Не че Кадафи е «вода ненапита», но за такава операция трябва поне формално разрешение. Нефтът и политическото влияние е по -важно за неоколониалистите, отколкото световното мнение и редицата протести – Русия, Китай и други. Унищожаването на Бен Ладен, а не неговото пленяване и съдене е било предпочитан вариант. Сътрудници на специалните служби , желаещи да останат анонимни, заявяват пред агенция Ройтер, че операцията е замислена като унищожаване. Всички официални лица на Британия, Франция, Италия, Европейския Съюз приветствуват ликвидацията на Бен Ладен. И забравиха какво говориха преди няколко месеца!!

Главата на външното ведомство на Франция заявява: "Извънсъдебните разправи противоречат на международните норми.»  Бившият министър на външните работи на Кралството: «Британското правителство нееднократно е заявявало, че такива ликвидации са незаконни, необосновани и довеждат до обратен резултат.» Хавиер Солана, бившият глава на Европейската отбранителна агенция също се присъединява към тези гласове.

А сега какво става, нито една от тези държави или политически деятели на осъждат ликвидацията на терориста на века от американския спецназ!!! Точната ликвидация на американците стана достойна за подражание и похвала. /Само Хамас я осъди, което е напълно естествено./ Именно еврейската държава разработи тази концепция, за да се бори с терористите, именно нейните тайни служби ликвидираха повече хора, отколкото всички ликвидационни групи на САЩ. И когато израелтяните разстрелваха и тровиха терористите на ФАТАХ, ХАМАС, Исламски джихад, Хизбалла , «цялата прогресивна общественост»  запълваше ефира с твърдения, че ликвидацията без съд и присъда е аморална и незаконна!!

 В Египет под предлог «защита на демокрацията» бе свален режима на Мубарак при подръжката на ООН и западните държави. Обаче в Сирия, въпреки убийствата на мирни граждани, ООН и Запада не се намесват. Не се намесват, за да не предизвикват Башар Асад и за да не попадне окончателно  под опеката на Иран. Същото става в Бахрейн, Иран, помним Чечня, площад «Тянънман». Къде е логиката, последователността, така ли се гради  и защитава демокрацията?

ООН бе създадена на основите на Лигата на нациите като амбиционен проект на демократичните държави, победили нацизма и с единствена задача – да предотвратят нова опустушителна война. Обаче постепенно организацията започна да си присвоява нови и  други функции. В продължение  на 40 години ООН приема резолюции по арабскоизраелския конфликт, осъжда Израел за окупацията на Самария и Юдея, закриването на ивицата Газа по въздух, вода и суша, строежа на еврейски селища на окупираните територии  и нещо да се е променило?

Иран със своята ядрена програма предизвика Евросъюза, САЩ и ООН да приемат санкции, целящи ограничение сътрудничеството в икономическата, политическата и военната област. Беззъби и козметични санкции, защото Иран намери начин да ги избегне със сътрудничество с Турция и Сирия. Само през февруари обема на търговията с Турция нарасна на милиард и половина долара, а миналата година 10 милиарда. Иранският нефт се продава чрез Сирия и след повишаване на цената на нефта иранците получиха допълнителни дивиденти.

Под чадъра на ООН се създава световно квазиправителство, което със своите разнообразни инициативи поставя под съмнение националния суверенитет на различни страни. С  Международния съд в Хага, мирната мисия в Косово и други инициативи ООН създаваше и създава централизиран механизъм на власт, която с твърда ръка управлява . Обаче системните провали и неефективността на този механизъм станаха забележими в последно време. Отново и отново се проявява абсурдността на идеята в международен съюз да влизат режими, несъвместими по своята същност и които се ръководят от различни морални ценности.

Израелско оръжие за аржентинската хунта

В хода на Фолклендската война правителството на Менахем Бегин оказва военна поддръжка на диктаторския режим в Буенос Айрес, но безуспешно....

От наскоро излязлата книга на аржентинеца Ернан Добри / Operation Israel / става ясно, че Израел в лицето на министър председателя по онова време Менахем Бегин оказва помощ на аржентинската хунта изключително заради личната неприязън към англичаните. Бегин е изпитвал толкова дълбока ненавист към англичаните, че е бил готов да оказва всякаква помощ на техните врагове.. Израелските специални служби са доставяли ново въоръжение на полковниците в Аржентина, което обаче не ги спасява от поражение. Става дума за противогази, ракети «въздух- въздух», радарни станции, резервоари за допълнително гориво на изтребителите и даже френски самолети «Мираж»!!!

Войната между Аржентина и Англия започна заради претенциите на Аржентина на Фолклендските острови, принадлежащи на короната. След десантът на аржентинците /април 1982 година/ на островите и обявяването им за аржентинска територия, Англия изпраща мощна флотилия. В края на юни всичко е свършено: аржентинците признават своето поражение и хунтата се разтурва. В хода на боевете загиват 650 аржентинци и 255 англичани.

Менахем Бегин, по написаното от автора, не прощава на англичаните убийството на приятеля си от движението «ЕЦЕЛ» Дов Грунер. /както е известно, Менахем Бегин ръководи «ЕЦЕЛ», която заедно с «ЛЕХИ» се бори против британския мандат/.От своя страна Аржентина  се намира в отчаяно положение и остава без съюзници.

Преди началото на войната представители на израелските ВВС се срещат с военни от Буенос Айрес, които изявяват готовност да закупят военно оборудване и амуниции. Но всяка сделка трябва да бъде одобрена от министър -председателя. А Бегин реагира по следният начин:

«Това оръжие е предназначено да убива англичани? Ако е така- напред! Аз мисля, че Дов Грунер би бил щастлив да чуе това!»

Това време  действията на британската корона в Палестина са позабравени, но Бегин изпитва ненавист към англичаните. Не помагат и съветите на неговите сътрудници от опасното сътрудничество с хунтата,  но Бегин не слуша никого. Именно тази ненавист, а не политическите съображения определят избора на Бегин и той прави всичко възможно да помогне на аржентинците.

Изпратени са не само оръжиеи амуниции, но и инструктори и специалисти. За да не афишират своите връзки с хунтата, доставките се извършват по обиколен път, през Перу. Перуанският президент по това време Фернандо Тери играе активна посредническа дейност- израелското оръжие се доставя по морски път в пристанищата Лима и Калао, прехвърлят се на аржентински самолети и се доставят в Буенос Айрес. Тежкото въоръжение Израел и Перу организират със самолети на Белгия, летящи под флага на Люксембург!

Тази операция не остава незабелязана от английските спецслужби, техни агенти успяват да фотографират отправката на въоръжението в Перу. Фотографиите се появяват в един от английските вестници и английския консул в Израел изразява възмущението си , като захвърля гневно на бюрото на Бегин тези фотографии. Но Бегин категорично отрича военни доставки за хунтата и вмешателство в конфликта.

Масираните военни доставки на Израел не помагат особенно на хунтата и  не предотвратяват провала на военната авантюра. Фолклендските острови се връщат на Англия и опита на Бегин да отмъсти на англичаните се проваля.

Строго Секретно.След прочитане да се изгори!

                                                                                                                              Фантазия 

До Началника на МОСАД, Тел Авив,Израел

Доклад  от Моше Машиах ,относно пресконференция на говорителя на Организацията за промяна на света, Тексас, САЩ

Господин Шефе,

Съгласно Вашата заповед присъствувах на пресконференцията на господин О.К., говорител на Организацията за промяна на света, състояла се миналия петък в ранчо в Тексас. Присъствуваха около 15 непознати за мен мъже, с изключение на двама, трима с арабска външност, известни ми от предишните пътувания .

Господин О.К. ми направи впечатление на интелигентен мъж , на около 60 години, облечен в костюм за сафари , който не  поздравяваше  с гостите, а само ги приканваше да заемат удобно места, защото предстоеше показ на документален филм. Огромният плазмен монитор заемаше половината стена на просторен хол, обзаведен с мебели по последна мода.

Оше в началото бях шокиран от видяното в документалния филм, съпроводен с коментари на господин О.К. Моето предположение е , че филма е сниман в базата Гуантанамо.

Ясер Арафат, нашия министър председател Ицхак Рабин, диктатора от Ирак Садам Хусеин в компанията на редица известни политически дейци от близкото минало и цял свят посрещаха лидера на «Ал Кайда» Осама Бен Ладен !!!

«Осама Бен Ладен пристигна безопасно в новото си жилище, в което да завърши живота си – коментира господин О.К. Десет години Бен Ладен и неговата организация нанесоха огромни щети на света, американската икономика и Европа и сега се договорихме да му предоставим луксозен живот до края на дните му в замяна на отказ от терористичната дейност.»

В следващите кадри показваха Ясер Арафат и Ицхак Рабин играя табла и отпиват студена бира. Рабин продължаваше да пуши упорито, а палестинския лидер постояно оправяше куфието, но това не им пречеше да разговарят радушно. Около тях се въртеше Ануар Садат и желаещ «марс» за любимеца му Ясер.

«Помните ли, двамата лидери бяха много близко до сключване на мир между палестинците и евреите, мир, който можеше да нанесе непоправима щета на световната оръжейна индустрия и ние бяхме принудени да се договорим, че ще им предоставим свобода в нашата империя в замяна на отказ от мирно споразумение. Не дай Боже някой да узнае за нашия заговор!»

Появи се и Садам Хусейн – бившия диктатор на Ирак , съпроводен от синовете си , прекопаващи прекрасната градина и други мустакати мъже. Най- големият хвърляше погледи към скамейката с принцеса Даяна, редяща пасианс в присъствието на една от съпругите на Садам.

«Ние измислихме химическото оръжие в ръцете на Садам Хусейн, което бе заплаха за свободния свят. Не можехме да допуснем, че нефтените ресурси на Ирак да попаднат в неизвестни ръце. Ние го търпяхме докато водеше война със своя съсед Иран за оръжейните доставки и картелите бяха доволни . Тази операция с промиването на мозъците успя и сега Садам е много доволен, че вместо в Рая с дествениците може да си пие бирата и общува с родата».

Господин О.К. спокойно обяснява на присъстващите, че света се нуждае от вълнения, войни, цунами, ядрени бедствия, регулация на икономически кризи и да се държи в постоянен страх и напрежение, което е гаранция за оцеляване. «Всеки един от присъстващите е пълноправен партньор на най -голямата тайна в света, което ни дава пълен контрол на продължаващото съществуване на света. Aко не се намесваме, светът ще свърши бързо и непредвидимо -  обясняваше той. Имаме проблеми само с аятолах Хомейни, който е завещал всичко на Ахминаджад и за това го държим в карцера. А това иранско копеле засега не се съгласява да се подчини.»

«Ще бъда откровен, сега подготвяме особен проект с участието на редица арабски лидери, неуспяващи да се справят с вълненията и насилието в собствените си страни. Тази операция ще се проведе на етапи, най вече заради упоритостта на Муамар, но в крайна сметка и той ще се присъедини към нас . Вече са готови апартаментите за Хусни Мубарак, Башар Асад и нашия приятел Муамар Кадафи.»

«Всички виждате, че няма никаква конспирация, никой не отрови Арафат, стрелбата срещу Ицхак Рабин бе с халостни патрони, Ануар Садат не бе убит от мюсюлмански фанатици, Садам Хусейн остана недоволен само от начина по който бе изваден от кладенеца, а Бен Ладен не искаше снимки с неговия лик да се появят в средствата за масова информация. Той е достатъчно суетен и искаше мюсюлманите да го запомнят млад, силен и Богоизбран.»

След края на филма О.К. пред всички започна да диктува на своя асистент : » Ричард, запишете на Силвио Берлускони някаква афера и я допьлнете със сексуални сцени, до октомври трябва да се започнат договореностите със Северна Корея. В края на декември някаква катастрофа в британската империя, а през лятото глад в Африка. А за Ахминаджат ще поискаме помощ от нашите израелски приятели.»

Господин О.К. отпи от тъмната течност, загаси пурата  и благослови всички с «За един по добър свят».

Чакам за допълнителни указания за реализиране идеята на господин О.К. за нашия ирански приятел!

Моше Машиах.

Еврейски селища на палестинска територия

/история, документи,бъдеще/

Евреите започват да строят селища на окупираните територии в Самария, Юдея и Газа след войната през 1967 година. През 1972 година заселниците са само 1520, през 1982 година – 23700, в края на 2004 година са вече 250,000.  Заедно с това два пъти /1982 и 2005 година/ заселниците са евакуирани по решение на правителството  и домовете са разрушени. В договора от Кемп Дейвид през 2000 година и  протокола от преговорите в Таба през 2001 година се определя съдбата на еврейските селища – ликвидация, въпреки широкия консенсус сред населението за запазването им и контрол на Израел. Каквито и да бъдат сегашните решения, селищата на окупираните територии ще бъдат важен фактор на израелската вътрешна и външна политика. По данни от 2004 година на статистическото управление само в Самария и Юдея съществуват 18 селища с жители над 3000 човека, като в 5 от тях живеят над 10000 души /Маале Адомим,Модиин Елит, Бейтар Елит, Ариел и Гиват Зеев/.

Маале Адомим – 30316 жители,

Модиин Елит – 27301 жители,

Ариел – 17555  жители,

Гиват Зеев – 10926  жители,

Бейтар Елит – 25030 жители,

Бейт Арие – 3419 жители /предимно евреи с български корени/

През цялото време на заселническата дейност критическа важност има липсата на юридически статус на тези територии и строежи, които като следствие могат да бъдат разрушени, а населението евакуирано в пределите на Зелената линия. Правото на Израел да строи на контролираните територии не се признава от ООН и държавите членки на организацията. Призивите за евакуацията на населението и прекращаване на строителството се повтарят в многочислените резолюции на Генералната Асамблея и Съвета за безопасност. Незаконният характер на еврейските селища на окупираните територии се съдържа в резолюция 51/133 от 13 декември 1996 година, резолюция 53/55 от 3 декември 1998 година,  резолюция 54/78 от 6 декември 1999 година, резолюция 55/132 от 8 декември 2000 година,  резолюция 56/36 от 3 декември 2001 година, резолюция 58/98 от 9 декември 2003 година и искане за «прекратяване на незаконното строителство на окупираните територии, Източен Йерусалим и сирийските Голански височини».

През 2004 година Международния съд се произнесе за правното основание за строежа на разделителната стена на Западния бряг и осъди Израел за «незаконните селища на окупираните територии», създадени в нарушение на международното право. Израел не се съгласява с решението и не го изпълнява, не се вслушва в мнението на Генералната Асамблея на ООН. Проблемът сериозно се усложнява и от липсата на статус в израелското законодателство. Израел не определя статуса на земите от  Западния бряг, нито «присъединени», нито «временно удържани», с изключение на Голанското плато и Източен Йерусалим, признати за израелска територия с решение на Кнесета.

Политиката на израелските политици  също не се отличава с последователност. Още през 1972 година, тогавашния министър на отбраната Моше Даян говори за създаването на крупно селище в Синайската пустиня. Първите домове в Ямит се появяват в май 1974 година, като израелската страна храни надежди за построяването на град с 250,000 жители!!!. Обаче след визитата на Ануар Садат в Йерусалим и подписването на мирен договор между Египет и Израел, израелтяните трябва да напуснат Синайския полуостров. Жителите на Ямит започват протести. По време на евакуацията десни активисти се барикадират в подземията на зданията и заплашват да се взривят, като протест срещу разрушаването. Множеството граждански лица се съгласяват доброволно да се оттеглят на територията на Израел, като държавата им предостави финансови пакети, достатъчни да компенсират битово устройване.

Но част от тях, подкрепени идеологически от националистите , които обаче не живеят в селището, не напускат Ямит, не са съгласни и неговото разрушаване, привързват се с вериги и заплашват да извършат масово самоубийство. Подкрепят ги и последователите на равина Меир Кахане. Армейското ръководство не успява да ги убеди да освободят селището, наместват се авторитетни равини, от САЩ пристига и сам рав Кахане. Към тях се присъединава група светски студенти, начело със Цахи Анегби, син на Геула Коен, легендарен боец от «ЛЕХИ». Армията обаче извършва евакуацията и  на 23 април 1982 година Ямит е разрушен. Съществуват непотвърдени сведения, че Египет предлага 50 милиона долара, за да получи Ямит и да не се разрушава, но отговор не получава. Интересно е да се отбележи, че решението за разрушаването на Ямит е лично решение на тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон. По този повод той заявява:



Ямит



«Нека тези руини са вечно доказателство за нашето желание да изпълним договора, и нашите наследници не ни обвиняват, че сме пропуснали тази възможност. Не арабската армия разрушава Ямит, това направихме със собствените си ръце. Ние сме длъжни да разрушим този град, за да не се пролива повече еврейска кръв.»

След това 20 години не се евакуира и разрушава еврейско селище на чужда територия. След трагедията в Хеврон, в която  доктор Барух Голдщейн разстрелва в пещерата «Махпела» 39 арабски молящи се, леворадикалите  предлагат да се евакуират еврейските заселници от този арабски град, но след яростната съпротива на армията , лявото правителство на Ицхак Рабин се отказва от замисленото.. Ситуацията коренно се променя през 2003 година, когато Ариел Шарон като министър -председател обявява, че политиката на неговото правителство и водещата патрия «Кадима» е  да се евакуират всички еврейски селища от сектора Газа. Протестите на част от населението не променят решението на правителството и през 2005 година всички 21 еврейски селища в сектора са евакуирани и разрушени. Това, което не успяха да разрушат, бе довършено от арабските жители.

Сегашната палестинска позиция /ако не се промени след побратимяването на Хамас и Фатах/ предвижда напускане на 92 % от палестинската територия и евакуация на 90 селища, включително и Кирият Арба от Хеврон, всички селища от голям Йерусалим, и някои райони от Източен Йерусалим.

Със строителството на разделната стена Израел определя контурите на бъдещите източни граници на еврейската държава и можем да предположим, че териториите, оказали се зад стената ще бъдат анексирани, а другите , пръснати по целия Западен бряг ще се отстъпят или ще бъдат предмет на разговори. Разговори, които започват и не завършват. В желанието да избегне двунационална държава Израел ще се лиши от голямата част селища и ще запази само крупните селища и такива, които и обещават безопасност и сигурност.

Територии за мир

По оценки на специалисти евакуацията на еврейските селища от Самария и Юдея може да струва от 11 до 24 милиарда долара. А предислокацията на армейските подразделения още повече...

Бениямин Нетаниаху говори за две държави за двата народа, Авигдор Либерман съставя подробни карти за временото съглашение между палестинци и евреи, левите призовават за незабавното напускане на окупираните територии, но никой не си задава въпроса – какво ще стане с почти 314,000 заселници от 120 селища на Самария и Юдея? Тези заселници, които по призива на политиците /борба за съживяване на древния еврейски народ и изграждане на държава/, икономистите /икономически изгоди/ и религиозните водачи / земя, дадена на Израел от Всевишния/ завзеха арабските земи, построиха домове, създадоха работни места, родиха деца и внуци.

Aко разгледаме  картата, тези еврейски селища изглеждат като палци, вмъкнали се в териториите , прорязват Самария и Юдея и пречат да се създаде цялостна палестинска държава. При това за охраната на тези селища Израел е принуден да държи около 70 военни подразделения с хиляди войници. Само в района по посока на Рамалла  има 36 еврейски селища с около 50,000 души население и 181 арабски села с над 600,000 души население!!!  Нито с демографска , историческа  или политическа причина може да се обяснят  огромните финансови средства, които се харчат за охраната на тези селища. Продължаваме по посока на реката Йордан и едноименната долина. През 1948 година по време на Войната за независимост в тази пустиня живеят около 2000 араби и 1000 евреи. След това Йордания властва над този район и заселва 80,000 бежанци. След 1967 година Израел заселва 5000 души в 21 селища на територия от 1000 кв.км, от която само 32 се използва за селскостопански цели. Ако се изпълни желанието на палестинската автономия да приеме бежанците, то точно на тази земя е възможно да бъдат настанени. При такъв наплив на арабски бежанци еврейските заселници няма какво да правят тук. Остава  да се съмняваме, че тълпите бежанци ще нахлуят в тази долина- пустиня, където в голямата част от годината грее ужасно  слънце, духат ветрове и най главното – липсва вода.

Още по- сложни са нещата с Йерусалим. Израел постоянно заявява, че няма да приеме палестински бежанци на своята територия, но какво ще прави с 200,000 -то арабско население на Източен Йерусалим?  Израел не се гласи да разделя Йерусалим, а ще трябва да приеме палестинците като свои граждани!!

Ако мирният договор между палестинската автономия и Израел предвижда връщане на жителите на Самария и Юдея в границите от 1967 година, ще са необходими милиарди за устройването на новото местожителство. Икономисти са направили разчети, от които става ясно , че едно 5 членно семейство ще струва на дьржавата около милион долара. През 2005 година Израел евакуира 8500 свои граждани от 21 селища в сектора Газа за сумата 2 милиарда долара. Шест  години след това 70 % от тях  не успяха да се сдобият със собствен дом.

А сега нека се опитаме да отгатнем, откъде Израел ще намери тези милиарди?  Правилно отгатнахте – това ще са американските данъкоплатци. Но тук започват и проблемите. Сегашният закон на САЩ не разрешава да се отпуска финансова помощ на Израел зад границите от 1967 година, приет, за да не се свързва със незаконните заселници. Неотдавна действия на Нетаниаху заставиха американците да се откажат от доставката на самолети F- 22  и друго военно снаряжение в обмен на 90 дневно замразяване на строителството в еврейските селища на териториите. Някои от конгресмените могат да се заинтересуват, защо американските данъкоплатци ще финансират разрушаването на незаконните селища. В края на краищата САЩ се  заеха с умиротворяването на Близкия Изток и ще трябва да плащат, както плащаха досега на Израел и Египет. През 1973 година Израел получи 800 милиона долара, през 1975 година Хенри Кисинджер успя да издейства от Конгреса 3 милиарда долара за Израел и 800 милиона за Египет, награда за сключения мирен договор. Добавка бе предоставянето на новите модели изтребители Ф-15 и Ф-16, заменили старите «Фантом» и «Скайхок».

Сега обаче е по различно. Напьлно е ясно, че Израел няма финансите да поеме разходите за връщане на заселниците в границите от 1967 година. Остават САЩ и другите заинтересовани в мира на Близкия Изток – богатите арабски страни, Росия, Китай, Европейския съюз. Въпросът е дали ще отпуснат средства за нещо, което е напълнo неясно и несигурно.



Алон-еврейско селище в Юдейската пустиня



Големият брат на ХАМАС

«Исламски джихад» е първата ислямска палестинска групировка, появила се много преди ХАМАС. Това движение се заражда в каирските университети, където се учат няколко съмишленици на Абдел Азиз Шкаки. Те търсят ислямска алтернатива на ФАТАХ и за фундамент избират идеите на «Мюсюлмански братя». След завръщането на студентите в Палестина в началото на 80- те години на миналия век организацията е изградена, а духовен баща , наред със Шкаки става Абдел Азиз Уда от бежанския лагер Джабалия в сектора Газа. Стимул и пример за подражание на новата организация става ислямската революция в Иран през 1979 година, въпреки че тя е шиитска, а палестинците са сунити. Именно това подражание става причина за отдалечаване на «Ислямски джихад» от «Мюсюлманските братя».

Единствената цел на «Ислямски джихад» е унищожение на Израел и създаване на ислямска палестинска държава. Непрекъснато противопоставяне с Израел, никакво примирие с «ционисткия» враг, още повече преговори. В своята платформа джихадите не си поставят за цел създаване на социални или политически структури. ХАМАС избира друга стратегия, пуска дълбоки корени на палестинската улица със създаването на религиозни учебни заведения и социални структури за подпомагане на социално слабите. ХАМАС се заема и с изграждането на политически структури и за разлика от «Ислямски джихад» проявява отвреме навреме политическа гъвкавост.

Първият терористически акт «Ислямски джихад» извършва през далечната 1983 година в Хеврон. След избухването на първата интифада нейните водачи вече твърдят, те са вдъхновителите на масовите вълнения. През 1988 година израелтяните правят грешка, изселват Шкаки в Ливан и започва нов период на терор срещу израелтяни, военни и граждански лица. Джахидите започват да действуват вече и в Самария и Юдея, след мирното съглашение от Осло приемат на въоръжение и самоубийствени терористични актове.

Първият терористичен акт със самоубийци е на 22 януари 1995 година на кръстопътя Бейт Лид. Самоубиец взривява самоделна бомба на автобусната спирка, в тълпата новобранци от десантна бригада и когато на пострадалите започва да се оказва помощ се взривява втори. Загиват 21 военнослужащи и гражданин, десетки са ранени.

От този момент израелските тайни служби започват тайната ликвидация на водачите на «Ислямски джихад». На 26 октомври 1995 година под измислено име Шкаки се установява в Малта и е застрелян. Израел не взема отговорност за ликвидацията, но самата акция  парализира дейността на организацията за известно време. Но на 4 март 1996 година в сърцето на Тел Авив друг самоубиец се взривява,загиват 20 и повече от 70 са ранени..

Нещо лично: имах нещастието да участвувам в почистването на магистралата и тротоарите след този терористичен акт като работник в кметството на Тел Авив. Ужас и безумие !!!

С началото на втората интифада «Ислямски джихад» заема централно място в терористическата дейност, извършва повече от 400 терористични актове, жертви стават повече от 400 израелтяни.

Израелтяните продължават ликвидацията на водачите на исламистите. Командирът на бойното крило в Самария и Юдея Ияд Хардан е ликвидиран през 2001 година. След това дойде времето на кървавата епоха - Мохамад Туалбе , наричан Нурси, ръцете на когото са в кръв  до лактите. Една от знаковите операции е сражението в лагера за бежанци в Дженин, който се явява бастион на «Ислямски джихад». В резултат на многодневен бой загиват 23 войника на израелската армия и над 120 терористи. Сред тях е Нурси, затрупан от стена съборена от булдозер, десетки терористи се предават.Терактите продължават, загиват множество израелтяни, но един след друг загиват терористи и командири и в 2000 година идва края на инфраструктурата на джихада в Самария и Юдея. Такава е ситуацията сега, въпреки че остават единични звена на организацията в нелегалност.

В секторът Газа ситуацията е коренно различна. След напускането на израелтяните на 21 селища в сектора, «Ислямски джихад» е основната организация , която обстрелва всекидневно израелските селища с миномети и ракети «Касам», и то собствено производство. За ХАМАС, който никога не забравя да се погрижи за местните жители , такава ситуация е много изгодна. «Нека кучетата на джихада се занимават с Израел, ние ще строим държавност.». Но рязката ескалация на напрежението около Газа не изключва и нова военна операция. Хамас силно пострада по време на последното нахлуване на израелската армия и сега почти през цялото време съблюдава примирието. Такъв подход и бягство от джихад предизвиква недоволство сред най яростните радикали и много от тях се прехвърлиха в «Исламски джихад» и редица други малки организации.

През последните месеци Хамас все по трудно удържа «Исламски джихад». Ако по рано контролираше напълно ситуацията сега влиянието на организацията е намаляло много/ по данни на армейското разузнаване/. Той не може да наложи своята воля и се опасява , че провокациите на «Исламски джихад» ще  доведат до нова война.

Втората причина за бойните възможности на организацията са извън Газа. Ако Хамас получава оръжие от всякави посоки, направлението на «Исламски джихад е само едно – Техеран. Непримиримият характер на организацията, огромната симпатия към Хомейни я направиха идеален инструмент в ръцете на Иран. Освен финансиране, получава оръжие, прехвърляно  чрез подземни тунели на границата с Египет и така остава независима от Хамас.

След дълго противопоставяне между Хамас и Фатах, вчера стана известно за примирие между двете водещи организации. Да седнат на една маса бяха необходими 4 години, след преврата в Газа, но сега решиха да забравят разногласията. Абу Мазен се наема да посети Газа и посредничи за създаването на преходно правителство от технократи ,което да подготви нови избори. В този случай като че ли Хамас признава върховенството на Абу Мазен, а той рискува да проведе избори, които може да загуби !

Това премирение е постигнато със съдействието на Египет, но подозирам и участие на американците, които не отдавна бяха посетени от главата на палестинската автономия Абу Мазен. Ако реакцията на американците на помирението е сдържана, сигурно е тяхното участие в това договаряне. Договаряне, което действително уплаши Израел.