"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

понеделник, 27 декември 2010 г.

Има ли граници от 1967 година?

Дълго се рових в книги, Интернет, следях предавания по телевизията,разговарях с просветени хора, но не можах да разбера какви граници е имало през 1967 година, когато започна Шестдневната война на Израел с арабските държави. Сега палестинската автономия всекидневно заявява, че бъдещата Палестина ще бъде в границите от 1967 година.
Но такива граници не са съществували! През 1948 година, когато Израел завоюва своята независимост няма граници, има само линия на прекратяване огъня, и то установена формално и не се покрива със сегашните гранични очертания, предлагани от Махмуд Абас.
Йордания също приема грешното определение за границите. На пренията в ООН по резолюция 242 от 1967 година нейния представител заявява:
"Съществува съглашение за примирието, което не фиксира граници..., то определя демаркационна линия. Съглашението не дава оценка за правата по политически, военен или друг характер."
И въпреки че "границите от 1967 година" обозначават разделение, те нямат в своята основа история, права или друг факт. Съглашението за примирие от 1949 година само указва, че тази линия няма политическо или юридическо значение не може и не трябва да създаде проблеми при преговорите. Няма нито едно съглашение между палестинци и евреи, където да е записано, че Израел следва да се изтегли от окупираните територии б границите от 1967 година. Така мислят израелтяните, а палестинците не се уморяват да повтарят тази грешка.
Линията на примирието е съгласувана през 1949 година между Израел,Египет, Йордания,Сирия и Ливан и нанесена на карта, приложена към съглашението с помощта на зелен маркер, откъдето и остава името "Зелена линия". Съветът за безопасност на ООН подчертава времения характер на примирието, като границите ще бъдат установени по време на прехода към постоянен мир в Палестина.
"Демаркационните линии на примирието, определени от настоящото Съглашение са съгласовани от страните, без ущърб за бъдещи териториални претенции" - се казва в Съглашението.
Сегашната палестинска кампания, насочена към създаване на държава Палестина, често се основава на резолюция 242 от 1967 година, но тя само подчертава "уважение и признаване на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всяка държава и правото им да живее в пределите на безопасни и признати граници.."
През 1993 година Ясер Арафат подписа съглашение, в което се казва "....нерегулираните въпроси, в т.ч.: бежанците, Йерусалим, безопасност, граници и отношения със другите съседи са предмет на двустранни разговори". Сега палестинците призовават към "преговори", но всъщност искат Израел да признае "границите от 1967 година" без преговори, което израелската държава не ще направи.

Неизвестни факти за кибуцното движение

Много от моите читатели упорито търсят информация за кибуцното движение в Израел. В две от моите статии - Кибуците в Израел и тяхното бъдеще и Кибуците - история или бъдеще? дадох информация, в която се опитах да разкажа за този уникален опит за реализиране на социалистическите идеи за равенство в разпределение на благата и социална защита в еврейската държава. Тази година се навършиха 100 от създаване на първия кибуц от руски емигранти, привърженици на социалистическите идеи. Техният пример бе последван от мнозина и сега в Израел фунционират 280 кибуца с разностранна икономическа дейност - селско стопанство, промишленост, хай тек.
Тук ще прочетете интересна информация за тяхната дейност.

Флагман на кибуцната промишленост е фирмата "Нетафим",световно известна с патентите за капков метод на оросяване и производства на напоителни системи, произвеждани от три кибуца - Хацерим, Йифтах и Магал. Сега тези кибуци преуспяват, но в историята им има и тежки моменти. Хацерим , например, през 50- години преживява криза заради засоляване на почвата, на което нищо не расте. Кибуцниците не напускат земята и успяват да промият цялата кибуцна земя! И сега отглеждат едно тайнствено растение - хохоба или жожоба, от което се произвеждат масла и биодизел.

Въпреки, че сега кибуците развиват високи технологии, не са забравени традиционните отрасли. Цяла Европа е завалена с израелско авокадо, независимо, че плантациите за отглеждането му са само 6000 декара.

Със световна известност е фирмата за производство на обувки "Тева Наот". Нейната продукция на ортопедични обувки се разпространява в САЩ , Европа и последното завоевание е японския пазар, с неговите малки размери и пастелни тонове.

Израелските крави отдавна изпревариха холандските и американските. Кралицата Суфа от кибуца Кармия през миналата година е дала 21000 литра!

През октомври 2010 кибуц Шамир продаде 50 % от принадлежащото му предприятие за оптическа апаратура на световния концерн "Есселиор" за рекордната за кибуците сума от 130 милиона долара.

Кибуцната фирма "Майтроникс" е световен лидер в производството и използуването на роботи за почистване на водни басеини.

Идеологически вакуум не съществува и сега кибуците замениха червените знамена с други идеали - екология. Възникнаха два екологични кибуца - един на север, в Галилея и другия Лотан на юг, занимаващи се с производство на органически чиста селскостопанска продукция. А в кибуца Лотан живея в хармония с околната среда,всички домове са построени от природни материали и се занимават с екотуризъм.

Кибуцът вече не предполага задължително занятие с аграрен труд и сега можете да попаднете в кибуц даже и в града. Два в Йерусалим, по един в Тел Авив, Акко, Бейт Шемеш и Сдерот са кибуците, които съблюдават принципите на кибуцното общежитие - членовете се заселват в един или няколко дома, притежават собствени ясли и детски градини, обществена хазна, система за икономическа взаимопомощ.
Едва ли това явление ще стане влиятелно, но самият факт за съществуването говори, че пророчествата за смъртта на кибуцното движение са били преждевременни.

петък, 24 декември 2010 г.

Юдаизъм и молитва


В библейският юдаизъм не са съществували задължителни и постоянни молитви. Ако някой от героите на Свещенното писание е искал да се обърне към Бог, то той го е правил по всяко време. След епохата на Втория Храм на евреите в прослава на Бог, мъдреците въвеждат молитви с повече или по малко стандартен текст.
Почти всички еврейски молитви са написани на иврит. Мъдреците на еврейския народ постановяват , че някои важни молитви / например кадиш / се четат на арамейски език, разговорен по това време, за да се даде възможност даже и на неграмотните да разберат. С течение на времето, с изключение на талмудистите и лигвинистите се забравя арамейския език, но древния обичай да се произнасят молитви на арамейски никой не посмява да отмени.
Главната еврейска молитва нерядко наричат "Шма Израел"/"Слушай Израел"/, което не е съвсем вярно, защото формално Шма е не молитва, а кредо, декларация на юдейската вяра.Не съществува закон при четенето на тази молитва да се стои прав или седнал. Мъдреците заявяват, че молитвата може да се произнася даже на строителната площадка по време на работа или при пътуване, без да се слиза от магарето.
В Талмуда се обсъжда въпроса, какво да се прави, когато времето за четене на молитвата "Шма" ви завари в ритуалната баня / микве /, без дрехи.След съвещание мъдреците решили, че няма проблем - обикновенно водата в банята е достатъчно мръсна и долната част от тялото не се вижда, така че, човек може да се счита облечен.
Основната еврейска молитва - "Амида" или "Шмона есре"/осемнадесет/ се чете 3 пъти на ден. Тя се е състяла от 18 благословения, после се прибавят още, но старото название остава.
За произнасянето на някои молитви се изисква минъян /наличието на 10 евреи,по големи от 13 години/. В галахическите постановления се водят остри спорове, за това, кой може да е член на този кворум. Например, може ли да се включи в този минъян, човек, който спи непробуден сън. Някои от мъдреците твърдят, че може, но е желателно да бъде събуден!
Еврей,в явно алкохолно опиянение, не трябва да се включва в минъяна, а самата негова молитва е "безчестие". Изключение се прави , ако присъствуващите потвърдят,че пияния всичко разбира.

сряда, 22 декември 2010 г.

Етиопски евреи, фалашамура

Едва ли Израел ще успее да реши въпроса с евреите-християни от Етиопия окончателно, по някои данни те са десетки хиляди и не всички се стремят да емигрират в Израел.Но 8000 фалашамура живеят в околностите на Адис Абеба в очакване за репатриация в Обетованата земя.
Не е ясно как евреи са се появили в Африка,но древното етиопско съчинение "Керба негаст", написано през 14 век дословно разказва за романа на мъдрия еврейски цар Соломон и Савската царица.Вече в Етиопия царицата ражда син, наречен Менелик. На 22 години Менелик се връща в Йерусалим, открива се на Соломон и въпреки настояването му да остане заминава за Етиопия с благословията на царя да ръководи царството, не забравяйки за вземе със себе си Ковчега на Завета. Ред съвременни историци и археолози и досега считат, че Ковчега се съхранява в Аксум, в църквата Дева Мария Сионска.
Старейшините на еврейската етиопска община предлагат друга версия, съгласно която, етиопските евреи са потомци на синовете Израелски, избягали в Египет след разрушаване на Първият Храм в 586 година до новата ера. Живеят няколко века в Египет, сражават се на страната на Клеопатра срещу Юлий Цезар и след поражението се разсейват- едни в Йемен, други в Судан и от там в Етиопия. Не се изключва вероятността, че веднага след изхода на евреите от Египет някои от 12 племена да са се отправили направо в Етиопия.Във всеки случай още в 9 век пътешественика Елдад А- дани поразява цялото Средиземноморие с разкази за еврейски царства в Африка.
Съвременната генетика внесе порядък в романтиката. Ред изследвания през 90- те години на миналия век показват, че евреите от Етиопия са по тясно свързани с етиопците и другите жители на Източна Африка, отколкото с останалите еврейски общини от Европа, Северна Африка и Близкия Изток.
Сред историците битуват две противоположни хипотези. Едната говори за древен произход на етиопската община, официално наричана "Бета Израел". Другата- че предците на съвременната фалашамура са етиопски християни, които намират в библейския юдаизъм истинската вяра. Фалашите са практикували както евреите жертвоприношения на животни, техните свещенни книги, освен Вехтия Завет включва много апокрифи. Тайната остава, не съществуват достоверни източници за техния произход и едва ли ще бъде разкрита.
Не много евреи от Етиопия попадат в Израел през 60 и 70- те години, но с операцията "Мойсей" израелтяните успяват да изведат 15000 членове на "Бета Израел".През 1991 година Израел успява да изведе 14000 евреи на самолети на "Ел Ал" без седалки за 36 часа.
През последните години израелското правителство обявява,че голямата част от евреите са напуснали Етиопия , като са останали малка част евреи - фалашамура, които са принудени да приемат християнската вяра или доброволно се покръстват.
Израел се съгласява да приеме етиопците фалашамура, при условие ,че 17000 се съгласят да преминат гиюр/преход в юдаизъм/.
Интересен е случая с племето лемба от Зимбабве и Южна Африка. Изследователите намират странна генетическа близост с народите от Близкия Изток.От тази близост се възползва английския професор Парфит който уверява, че е намерил загубения Ковчег на Завета. Това е дървен барабан, на когото векове са се поклонявали лемба.Изгубен и отново намерен барабана се открива в Зимбабве и радиоактивния анализ определя възрастта му на 700 години!

Парфит заявява :"Това е най-стария дървен предмет, намиран южно от Сахара.На всеки ъгъл се виждат остатъци от дървени гривни, през които са поставяли дървени прътове. Така евреите са носили през пустинята Ковчега на Завета."
Относителната младост на барабана не го смущава,защото лемба говорят, че това е копие, направено в Йемен. Племето лемба вярва,че техните прадеди са отседнали в Йемен, след като са напуснали Юдея преди 2500 години.В търсенето на злато се отправят в Африка и заселват Танзания,Малави и Зимбабве. Вярват в Единния Бог и се считат избран народ, не едят свинско и задължително почиват в събота.Украсяват гробовете със звездата на Давид и правят обрязване също като евреите. Не се поощряват смесените бракове и пазят племенна чистота.
Още едно племе претендира за еврейски корени - игбо.Миграцията на бъдещите игбо започва в началото на 8 век след завоевателните войни на Омеядския Халифат. Те се опитват да създадат еврейски общини, строят импровизирани синагоги.
Ако се потърси, в Африка ще се открият още потомци на избрания народ,но нито израелското правителство, нито ортодоксалните равини бързат да ги признаят за потомци на Давид и Соломон.
Търсенето на загубените еврейски племена продължава.

Ще има ли нова военна операция в Газа?


Преди 2 години Израел проведе 22- дневна военна операция в сектора Газа. Бойните действия започнаха с въздушни удари по военни обекти на ХАМАС, за да сложит край на непрекъснатите минометни и ракетни обстрели на израелски селища в близост до сектора Газа. След това последва нахлуване на пехотни и специални части за ликвидация на терористичните групировки. Военната акция, въпреки международните протести за нахлуването и използуването на забранени оръжия почти прекъсна атаките на хамасовците и създаде що годе устойчив мир.
Сега след двугодишно затишие страстите отново се накаляват. Отново бяха изстреляни мини и ракети срещу израелски селища,като една попадна сред детска градина в Ашкелон, леко рани девойка на път за училище и предизвика паника сред населението. Израелтяните отговориха с военновъздушни атаки на тренировъчни лагери на ХАМАС и тунели, използувани за контрабанда на оръжие.
Политическите наблюдатели в Израел отбелязват, че ХАМАС сега не е заинтересован от ескалация на напрежението, неговите обстрели на израелска територия се възприемат като отклоняващо средство от разочарованието и неспособността му да достигне набелязаните политически цели, както и освобождаването на палестински затворници в замяна на израелския войник Гилад Шалид, взет в плен преди 5 години.
Тази дейност сега напомня за разкола в палестинското ръководство в последните години. Въпреки, че ФАТАХ , по думите на мнозина, доминира на Западния бряг/ аз не съм сигурен/ и се стреми със всички сили да съхрани контрол в автономията, ХАМАС провежда политика на терор с ниска интензивност. Победата на ХАМАС на палестинските парламентарни избори през 2006 година ознаменува официалния провал на светската политическа култура. За никого не е тайна, че ХАМАС се стреми да наложи своя контрол над Западния бряг и това се явява тенденция за ислямизация не само в Палестина, но и в Сирия, Йордания и Египет.
Една от причините за успеха на хамасовците бе широката корупция сред редовете на ФАТАХ и неспособността им да подпишат някакво споразумение с Израел, втората бе вярата на палестинците, че само с борба могат да завоюват независимост, след напускането на израелската войска на сектора Газа месец преди изборите,прието като победа над ционисткия враг.
Сега слушам по телевизията коментари на политически наблюдатели, според които ХАМАС губи популярност сред палестинците, жителите на Газа все повече усещали стабилността в автономията и икономическата координация с Израел и временната слабост на ХАМАС води до растящо недоволство. Тези оценки не са точни ,няма никакви признаци за слабост в ръководството на ХАМАС. Продължава редовното нелегално снабдяване с оръжие през Египет, отслабването на блокадата на сектора доведе до подобряване на икономическата дейност в сектора, не отслабват финансовите инжекции от ислямския свят. Управлението на ХАМАС в Газа е сериозно препятствие на палестинско- израелските преговори и тази ескалация на терора е още едно доказателство за непримиримостта на ХАМАС и подчертават нарасналия им военен потенциал.
Опасявам се само от нова израелска атака над хамасовските позиции, нова военна операция с нахлуване в сектора Газа, която този път ще завърши още по- трагично. Израелското търпение има граници.

Фото АП - Израелски фосфорни бомби над Газа/забранени за използване от международна конвенция/

понеделник, 20 декември 2010 г.

Беше ли Ашраф Маруан двоен агент?


През 2007 година египетският милиардер и бивш акционер на футболния клуб "Челси" Ашраф Маруан бе намерен мъртъв пред дома му, то ли паднал от балкона, то ли сам е сложил край на живота си или някой му е помогнал. Световните осведомителни агенции тогава се усъмниха в обстоятелствата около смъртта му. Зет на бившият египетски президент Гамал Абдел Насър, Маруан не веднаж бе заявявал, че се страхува за живота си, след като бе обвинен в шпионаж в полза на Израел.
Израелският МОСАД има славата на могъща разузнавателна организация, която умее да пази тайните си. Но през 2004 година един от шефовете на организацията Иля Зеира направи непростимата грешка, като обяви ценния израелски агент Ашраф Маруан за "двоен" агент, който няма особенни заслуги към израелското разузнаване в навечерието на войната през 1973 година.
След смъртта на Насър през 1970 година , неговия зет, богат египтянин е сред малкото хора, близки на следващия президент Ануар Садат, който става негов помощник по политическите въпроси и сигурността. И до ден днешен не е ясно защо Маруан предава родината си. Известно е , че е алчен и свидлив човек, който обича хубавия живот. Благодарение на връзките става търговец на оръжие и след това със сделки на недвижимост с високопоставени лица от Либия и Саудитска Арабия натрупва милиони.
Оскъдните сведения говорят, че през 1969 година Маруан, като 25 годишен магистър по химия предприема пътуване до Лондон и чрез обществен телефон позвънява в израелското посолство и иска да говори с отговарящ за разузнаването. Отговарят му, че не е възможно и той се връща на следващия ден, като подчертава , че е само за 24 часа в английската столица. Сега Шмуел Горен, ръководител на отдел на разузнаването в Брюксел, намиращ се случайно в Лондон без разрешението на ръководството осъществява контакт с Маруан. Неговите сведения се оказват от изключителна ценност за израелското разузнаване, заради твърдението на египтянина, че арабите се готвят за нова война, която ще започне през следващата година. Сведенията не касаят само Египет, а всички арабски страни, тяхното въоръжение, подготовката за нова война и разузнавателни операции.
В началото на 1970 година сам шефът на МОСАД Цви Замир се среща с Маруан в Европа и остава доволен от срещата. Маруан получава огромни за времето си суми, с които израелското разузнаване се отплаща за услугите, почти милион американски долари. Заради тези огромни суми дори министър председателя Голда Меир лобира пред министъра на финансите Пинкас Сапир за получаването им. Израелтяните подхранват егото му със специални срещи с ръководители на МОСАД и скъпи подаръци - пръстен с диаманти за жена му и др. Най - голямата му заслуга за израелтяните е предупреждението за започващата война, ден преди Йом Кипур, без да уточнява час, което кара някои да се усъмнят в правотата и след това да го подозират в двойна игра.
Излязлата наскоро книга на професора Ури Бар Йосеф,преподавател в университета в Хайфа отхвърля теорията за " двоен" агент и подчертава, че Маруан е бил искрен в сътрудничеството с израелските секретни служби. Бар Йосеф посочва важната информация , до която се добира Израел, благодарение на Маруан - план за водене на военните действия, заповедите на египетските военачалници, тайни подробности за разговорите със съветските лидери и друга информация, която винаги се оказва точна и е потвърдена от други източници.
Заради несигурността на информацията, според Моше Даян и Голда Меир, те не отдават заповед за бърза мобилизация и израелтяните са изпреварени с 12 часа. Тези часове се оказват решаващи в началото на войната, когато Израел е изправен пред многобройни човешки загуби и лишаване от Голанското плато и цялата част на пустинята Негев. Бар Йосеф не се съмнява, че египетските служби ликвидираха Маруан, след разкритията на Зеира. Цви Замир подава преди 6 години жалба пред главния прокурор срещу Зеира за разкриване на секрети от държавна важност, следствието приключва без решение от главния прокурор. Сега израелтяните се надяват на новия ръководител на МОСАД Тамир Пардо / с български корени/ да реши , ще бъде ли изправен Зеира под съд за смъртта на ценния египетски агент.

сряда, 15 декември 2010 г.

В древността всички са били евреи?

Интересна книга се появи на книжните рафтове в Израел, книга от която става ясно как палестинците са били загубени за еврейският народ. Знаем от историята, че нахлуването на еврейските племе в Ханаанската земя се съпрoвожда със насилие, обръщане в юдейска вяра на едомци, моавци, филистимяни, араби и други племена. Авторът на книгата Цви Минсай твърди, че между 10 и 30 милиона в Древния свят са практикували юдаизъм и сред тях са сегашните потомци на палестинските араби. Самаритяните, евреи, вярващи в Исус Христос, част от кюрдските племена и населяващите сега Междуречието араби са били юдеи, но след нахлуването на войските на халифа Ал Хаким са приели мюсюлманска вяра, пред заплахата да бъдат ликвидирани.
Повече от 6 милиона евреи сега живеят в Израел, останалата част от евреите, според автора са разпръснати по цялата Римска империя, Вавилон, Египет. След разрушаване на Втория храм и окупацията на римляните много от евреите са убити или отведени в робство в Рим. Друга част забягва на изток и заселва земите на днешен Ирак и достига даже местата на персите, арменците,грузините. Цви Минсай търси корените на евреите сред кюрдските племена, и заявявя, че голяма част от тях носят гените на еврейските коени. В следствие на непрекъснатите войни еврейските племена се пръскат по всички посоки на света. Останалите по местата на Близкият Изток са под владичеството на халифа Ал Факим и са подложени на насилствена исламизация, която обхваща и другите племена - моавити, едомоти,християни.
Според авторът, насилствената исламизация e премахната след няколко десетилетия, но приелите новатa вяра поддържат мюсюлманската идентичност, която ги освобождава от налози и санкции, предоставя материални облаги. По нататък следват исторически трагедии на еврейските племена - кръстоносни походи, нахлуването на мамелюците, глад и болести и за скитащите , близостта до Арабия се оказва решаваща. Лутането между земите на днешна Палестина и Йордания превръща и бедуинските племена във вярващи в ислям.
Така че, според авторската хипотеза всички араби- палестинци и другите бродещи племена са с еврейски корени и сега представляват бежанците от 1948 година, желаещи да се завърнат по родните места. И ако не бе се появил Исус Христос, неговото ново учение, християнската църква и всичко след нея, то евреите биха запазили превъзходството над местните племена и биха били велика империя.
Не се наемам да коментирам написаното, но ни оставя място за размисъл, още повече сега с безумните опити на евреи и палестинци да се сложат край на един многовековен конфликт.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Време за шарлатани


Омръзна ми от шарлатани! Не минава седмица без съобщения в израелската преса за изследванията на религиозни, и не само религиозни авторитети в търсенето и намирането на сответствия в Библията, предсказващи бъдещи събития, пророчества и други.Tъй наречените библейски кодовe сякаш са завладели умовете на всички. Израелтяните не са сами. В New York Times цяла страница заема рекламата на книга, съобщаваща между другото, че през 2008 година Опра Уинфри е отправила писмо на Барак Обама, където на основата на библейските кодове предсказала, че той ще стане президент на САЩ. Нямам нищо против търсенията на пророчества от религиозните евреи и независимо от това явява ли се Обама помазаник Божий имам сериозни възражения за тези библейски кодове.
Добре е известно, че от всяка дебела книга, заложена в компютърна система може да се извлече пророчество. Професорът от Австралийския национален университет Брендан Макей намира в "Моби Дик" 13 предсказания за убийство на обществени деятели. Други намират в романа "Война и мир" впечатляващи резултати за края на света, насилие и ядрена война. Чакаха ядрена война през 1986, а когато това не се случи я отложиха на 2006 година. Кодовете предсказваха , че Израел ще загине в ядрена война, в земята ще се вреже комета и ще унищожи всичко живо. Предсказваха убийството на Джон Кенеди, ареста на Парис Хилтън за наркотици, победата на Испания в Световното първенство по футбол.
Неясността на части от Библията, замяната на гласни със съгласни букви e богат материал за шарлатаните. Когато четем текст на иврит, никога с уверенност не можем да кажем дали имаме работа с буква или огласовка. Ако се поставят пропуснатите букви и се питаме да прочетем ще се получи нещо непонятно.
Нищо не пречи обаче, еврейски благотворителни организации да използуват кодовете за привличане на млади евреи. И не ги смущава факта, че християнски мисионери, подложили Новият Завет на компютърна обработка доказват месианската същност на Исус Христос. Кодовете са си кодове, но юдаизмът все повече се превръща в магическо учение, а равините в прорицатели! В последните години се появиха много кабалисти, като правило фалшиви и съмнителни мистици, които пълнят главите на младите евреи със своите пророчества. Много от предявяват и фалшиво родословие, което ги води към големите еврейски мислители.
Много от тях използуват т.н, хладно четене / техника за получаване на информация от събеседника, от неговото жестикулиране/. Интересуват се от Вашия джоб най- вече, а са пророци, колкото аз съм участник в Шампионската лига.
При среща с популярните равини, веднага ще Ви пожелаят скорошно оздравяване от болки в гърба, ще чуете за Вашите напрегнати отношения в семейството, за прошката от починала мама, за забравените поздравления за рожден ден. Ще се опитат да Ви утешат и приласкаят, но когато ги попитате за следващия терористичен акт в Иерусалим ще сменят темата.
Времето в което живеем отчаено се нуждае от религия. Съвременното общество е благо до този момент, когато може да контролира моралните ценности.Това общество породи и бездушен материализъм. От Библията трябва да прочетем и научим за великият еврей Авраам, да отдадем почит на Мойсей, победил фараона Египетски и останал "най скромния на земята". Да разберем и Йосеф, простил на братята си за опита им да го убият. Мъжете, изневеряващи на жените си, трябва да прочетат за цар Давид, понесъл тежко наказание за увлечението по Бат Шева.
Разбирането на религията като свещен ритуал заплашва основите и нейният морален аспект. Библийските кодове , a също и юдейската магия и мистика говорят, че особената важност на Библията е не духовното и мъдростта, а в скритата там номерология и предсказания.Вие откривате Книгата не за да разберете как да се доближите до Бог, а за узнаете цените на недвижимост.
Към Библията трябва да обръщаме заради търсенето на ценности, които да следваме за използуване на потенциала си. Не искам да зная бъдещето, искам да се устроя сега. Имам нужда от религия, която не е проводник на скрити библейски кодове, а Божествено откровение.
Ако Ви е нужна примитивна вяра, съществуват колкото искате шарлатани да Ви предскажят бъдещето за няколко долара. Но като зрял човек Вие сте длъжни да приемете религията, като нещо за сближаване с Бог и общочовешките ценности.

сряда, 8 декември 2010 г.

Палестинско оръжие за контрите в Никарагуа

Бейрут юни 1982 година

Наскоро разсекретени документи на Пентагона хвърлиха обилна светлина на една незаконна операция през осемдесетте години на миналия век, в която оръжия на Организацията за освобождение на Палестина, завладени от Израел след разгрома на палестинците в Ливан са продадени на САЩ и които са предадени на контрите в Никарагуа и след това в Иран.
В отговор на палестинският терор през 1982 година израелската армия навлиза в Ливан, достига Бейрут и принуждава палестинските военни формирования, начело с Ясер Арафат да напуснат Ливан. В хода на сраженията е завладяно огромно количество съветско оръжие. Оръжие,неподходящо за израелската армия, което може само да се продаде.И израелтяните го продават.
Операция, напълно незаконна според американските закони, е проведена в нарушение на реда и условията определени от Конгреса. През есента на 1982 година Рейган и Уайнбергер се опитват да водят политика на борба с просъветските елементи в Латинска Америка, включително сандинистите в Никарагуа. Още по- войнствен е директора на ЦРУ Уйлям Кейси. Той и замисля операцията за закупуване на оръжие от Израел и предаването му на контрите в Никарагуа, за да се избегнат формалностите в Конгреса. Съгласно закон от есента на 1984 година на разузнавателните органи в САЩ се забранява търговията с оръжие, на Кейси намира по пряк път с участието на Съвета за национална сигурност, който съгласно определението не е разузнавателна структура. Законодателството забранява купупката и предаване на оръжия без одобрение на Конгреса. Ето защо Кейси и компания намират удобна форма - "дарения" от други страни : Саудитска Арабия, Султанат Бруней или по обиколен път с обикновенни сделки с Южна Корея,Тайван и най-вече Израел.
Плячката на Израел в Ливан е подходяща за контрите от Никарагуа, ако автомат "Калашников" попадне в ръцете на сандинистите ще има по малко въпроси за неговия източник. Уайнбергер информира Кейси за наличието на оръжие в Ливан и го уверява, че няма да има политически проблем, стига да не се рекламира.
През март 1983 година започват преговори с Ариел Шарон, министър на отбраната на Израел, но поради обвинението за участие в масовото убийство в палестинските лагери Сабра и Шатила той подава оставка и начело на армейското ведомство застава Моше Аренс. Американците успяват да го убедят и израелтяните приготвят 300 тона въоръжение: 20000 винтовки и автомати,1000 картечници, 90 откат оръдия,110 минохвъргачки и голямо количество боеприпаси. Според документите на Пентагона, стойността на въоръженията не е от значение, а предоставя възможност да сближаване позициите на Израел и САЩ, но за Израел е възможност да спечели от сделката. Само автоматите "Калашников" са на стойност 4 милиона долара. В допълнение израелтяните получават увереност, че американската военна промишленост ще помогне за построяване на израелския самолет "Лави", доставка на нови ракети за военноморските сили, усъвършенствуване на самолетите Ф4 и други. Оръжието е натоварено в контейнери, собственост на Израел ,на кораб в пристанище Ашдод, като само за опаковането е похарчено 100,000 долара и се отправя към източното крайбрежие на САЩ.
Междувременно в Израел се провеждат общи избори, които завършват с равенство на гласовете между Шимон Перес и Ицхак Шамир. Седмица по- рано Моше Аренс подписва сделката: Израел продава на САЩ въоръжение на стойност 30 милиона долара и увеличаване на военната помощ за израелската армия със сума 40 милиона долара. След седмица Аренс отстъпва местото на представителя на Работническата партия Ицхак Рабин, но сделката вече е подписана.
Следващата вече включва "Катюши" и противовъздушни оръжия и израелтяните искат за нея 77 милиона долара, но американците я оценяват на 27 милиона.Това става причина за провал на сделката, но израелтяните и така спечелиха двойно - разбиха подразделенията на Арафат в Ливан, принудиха го да се отправи на заточение в Тунис и спечелиха някой друг долар.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Нови теории за ръкописите на Мъртво море


Въпросът - кой е живял в Кумран и чие творчество са знаменитите ръкописи от Мъртво море продължава да е предмет на спорове. Преди време публикувах статия http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/01/blog-post_29.html, в която се опитах да предам основните направления на търсенията на множеството учени, религиозни дейци, археолози, историци за стойността на намерените ръкописи. Едни твърдяха, че намерените ръкописи са творчество на еврейска секта - есеи, отделила се от юдаизма и сложила началото на християнството, други са уверени, че ръкописите са част от библиотеката на Втория Иерусалимски храм, скрити след въстанието на Макавееите срещи римските легиони. Трета част от историците и религиозните дейци не намират нищо сензационно в ръкописите, които според тях са нормална литература на юдаизма - етика, мъдрост и история.
Открити през 1947 година от неук бедуин в пещери на брега на Мъртво море, ръкописите от Кумран се превърнаха ценен източник за изучаване на религията на древните евреи. Голяма част от тях са в ръцете на израелските учени и са изложени в Храма на книгата в Иерусалим, друга част в библиотеки в различни части на света, но независимост от принадлежността им са историческо, филологическо и религиозно богатство.
По-голямата част от изследователите се придържат към хипотезата, че свитъците са дело на религиозна секта - есеи, напуснали Иерусалим , установили се на брега на Мъртво море. Живеят скромен живот, посветен на изучаване на религиозните книги, не се женят и нямат деца. Ръководени от свещенник "Цадок"/ учител/, есеите вече не спазват правилата на Втория Храм, почитат пророците Езикиил и Данаил, Книгата на Енох и имат специфична литература и идеология. Сектата вярва в предопределението, приема злото като съществуваща реалност на хората да избират.
Тази теория е на професорът по Талмуда Бен Цион Валхолдер и професора Шмариаху Талмон от Иерусалимския университет. Според тях "Учителят" e сектант, който се стреми към промени в равинистическия юдаизъм, чистотата на вярата трябва да бъде запазена на всяка цена.В изследването Валхолдер намира сходство на ръкописите с правните раздели на 5 те книги на Мойсей и множество препратки към Талмуда и други еврейски източници.
Професорът Габриеле Бокачини в своето изследване "Отвъд есейската хипотеза" пък разделя юдаизма на три направления : самаритянство, цадокизъм и енохизъм. Цадокизмът или садукеизъм с неговото лицемерие доведе до равинистичния юдаизъм, а енохизма се превърна в есеизъм или "кумрански" юдаизъм. Според Бокачини, есеите са началото на ерес, превърнала се в християнство , енохизма остава верен на традицията, а самаритянството още повече се отдалечава и се превръща в своего рода друга религия на основата на юдаизма. Есеите и техният "Учител праведник" живеят като ранните християни в затворена общност, създават литературата, написана на пергаменти, в които споделят своите месиански мечти и надежди.
Появата на нови и различни теории за ръкописите на Мъртво море се основава на трудностите при разчитане на текста, написан на арамейски език и неговото тълкуване.

петък, 3 декември 2010 г.

Израел - от Нил до Ефрат


Така трябва да изглежда държавата Израел според един равин - Авраам Шмулевич. Нямам честта да го познавам или да съм чел нещо от него, но ровенето в Интернет ме накара да отделя от скъпоценното ми време заради лудостта и глупостта му.И защото в глупостта и лудостта равина не е сам. Пригласят му редица ултраортодоксални евреи и множество политици- екстремисти от крайната десница.
Според равинът, границите на Израел от Нил до Ефрат са естествени, съотвествуват на законите на геополитиката и винаги са преминавали по природни рубежи. Границите,в които трябва да живеят евреите, вървят от планинските райони на Сирия и Турция, Средиземно море,реката Нил,саудовската пустиня и завършват до река Ефрат в Ирак.
"Така е записано в Библията и така трябва да бъде:
Берешит /15:18/" В този ден Господ Бог заключи договор с Авраам, и рече:Твоето потомство взема тази земя, от реката на Мицраим до великата река Прат."
Дварим /1:7-8/" Обърнете се и се отправете в път, идете в едома и неговите съседи по равнината, и на планината и низината, на юг и побережието морско, на земя ханаанска и към Леванон, до великата река Прат. Аз давам тази земя, идете и владейте земята, която Господ Бог даде на Авраам, Ицхак и Яков и потомството им."
Стратегическата цел на нашето развитие като държава Израел- трябва да бъде завоюване тези земи в граници, отрeдени от Бог. Само контролът на цялата територия ще ни даде мир.Докато не изпълним този Завет и чужди окупират наши земи, вечно ще ни съпровождат безкрайни войни, в които така и не ни се отдава да завоюваме окончателна победа."

Коментарите оставям за Вас.
/Цитатите - от Библията на иврит/

сряда, 1 декември 2010 г.

Първи фен- клуб на Вагнер в Израел


Композиторът - антисемит Рихард Вагнер досега се ползва с лоша репутация в Израел. Появи се обаче група почитатели на неговото творчество, които се надяват да изменят това положение.
Новосъздадена асоциация се опитва да реабилитира творчеството на немския композитор Рихард Вагнер и се надява да получи разрешение за изпълнение музикалните произведения, които се намират под негласна забрана, като символ на нацистката епоха.
Хитлер е обожавал композитора,а евреите го ненавиждат. Обаче личността Вагнер и неговите произведения, пълни с огромна сила и драматизъм предизвикват огромен интерес в целия свят 130 години след неговата смърт. Членовете на новата асоциация се надяват най напред да предизвикат обществена дискусия и да се сдобият с обществено съгласие за музиката на Вагнер.
"Ако продължаваме да игнорираме всички музиканти- антисемити, не ще остане кого да слушаме. Вагнер е бил ужасен като човек, завършен мерзавец , обаче е съчинявал прекрасна музика - заявява Йонатан Ливни, председател на новата асоциация. Ние се стремим да сложим край на бойкота, особенно след поканата Израелския симфоничен оркестър да изпълнява произведения на Вагнер в Германия."
Композиторът умира половин век преди да дойде на власт Хитлер, но неговата непоколебима вяра в превъзходството на немците над евреите винаги е подкрепяла нацистката идеология. В своята книга "Еврейството в музиката" Вагнер твърди, че евреите могат да съчиняват популярна музика на невисоко нивo, носеща лесни пари, че те не могат да създадат сериозно изкуство. Вагнер също пише, че евреите предизвикват отвращение у немците, защото се обличат и държат странно!!
Всеизвестно е , че съчинява антиеврейски пасквили и неговата ненавист вдъхновява Хитлер. За него личността на композитора и неговата музика е източник на благоговение.Фашистите считат и много други немски музиканти за свои, но Вагнер заема почетно място.
В Израел спомените за ужасната епоха на Катастрофата са още живи и неприемането на личността и творчеството на композитора е напълно обяснимо. Неофициалният бойкот на Вагнер започва през 1938 година, когато Палестинския оркестър се отказва да изпълнява негови произведения , като протест срещу гоненията на евреите във фашистка Германия. Отвреме навреме израелски оркестри неофициално изпълняват Вагнер, в концерти, в които не е обявено предварително в програмата. През 2001 година Даниел Биренбойм, израелски пианист и диригент решава да изпълни на бис част от операта "Тристан и Изолда", за което предизвиква възмущение на обществеността и някои депутати в Кнесета искат да се бойкотират неговите концерти.
По мнение на Ливни, бойкота няма смисъл. " Следвоенният бойкот включваше всичко немско, а сега пътищата в Израел са пълни с мерцедеси и фолквсвагени. Да се бойкотира Вагнер няма смисъл, ние сме длъжни да слушаме неговата прекрасна музика."
Обаче за Ури Ханох, председател на Международния съюз на оцелелите в Катастрофата с музиката на Вагнер са заложени основите на нацизма и като член на Съвета на израелската опера заявява: "Той е бил точно такъв антисемит като Хитлер, негови произведения никога няма да се изпълняват в Израел."