Палестинско оръжие за контрите в Никарагуа

Бейрут юни 1982 година

Наскоро разсекретени документи на Пентагона хвърлиха обилна светлина на една незаконна операция през осемдесетте години на миналия век, в която оръжия на Организацията за освобождение на Палестина, завладени от Израел след разгрома на палестинците в Ливан са продадени на САЩ и които са предадени на контрите в Никарагуа и след това в Иран.
В отговор на палестинският терор през 1982 година израелската армия навлиза в Ливан, достига Бейрут и принуждава палестинските военни формирования, начело с Ясер Арафат да напуснат Ливан. В хода на сраженията е завладяно огромно количество съветско оръжие. Оръжие,неподходящо за израелската армия, което може само да се продаде.И израелтяните го продават.
Операция, напълно незаконна според американските закони, е проведена в нарушение на реда и условията определени от Конгреса. През есента на 1982 година Рейган и Уайнбергер се опитват да водят политика на борба с просъветските елементи в Латинска Америка, включително сандинистите в Никарагуа. Още по- войнствен е директора на ЦРУ Уйлям Кейси. Той и замисля операцията за закупуване на оръжие от Израел и предаването му на контрите в Никарагуа, за да се избегнат формалностите в Конгреса. Съгласно закон от есента на 1984 година на разузнавателните органи в САЩ се забранява търговията с оръжие, на Кейси намира по пряк път с участието на Съвета за национална сигурност, който съгласно определението не е разузнавателна структура. Законодателството забранява купупката и предаване на оръжия без одобрение на Конгреса. Ето защо Кейси и компания намират удобна форма - "дарения" от други страни : Саудитска Арабия, Султанат Бруней или по обиколен път с обикновенни сделки с Южна Корея,Тайван и най-вече Израел.
Плячката на Израел в Ливан е подходяща за контрите от Никарагуа, ако автомат "Калашников" попадне в ръцете на сандинистите ще има по малко въпроси за неговия източник. Уайнбергер информира Кейси за наличието на оръжие в Ливан и го уверява, че няма да има политически проблем, стига да не се рекламира.
През март 1983 година започват преговори с Ариел Шарон, министър на отбраната на Израел, но поради обвинението за участие в масовото убийство в палестинските лагери Сабра и Шатила той подава оставка и начело на армейското ведомство застава Моше Аренс. Американците успяват да го убедят и израелтяните приготвят 300 тона въоръжение: 20000 винтовки и автомати,1000 картечници, 90 откат оръдия,110 минохвъргачки и голямо количество боеприпаси. Според документите на Пентагона, стойността на въоръженията не е от значение, а предоставя възможност да сближаване позициите на Израел и САЩ, но за Израел е възможност да спечели от сделката. Само автоматите "Калашников" са на стойност 4 милиона долара. В допълнение израелтяните получават увереност, че американската военна промишленост ще помогне за построяване на израелския самолет "Лави", доставка на нови ракети за военноморските сили, усъвършенствуване на самолетите Ф4 и други. Оръжието е натоварено в контейнери, собственост на Израел ,на кораб в пристанище Ашдод, като само за опаковането е похарчено 100,000 долара и се отправя към източното крайбрежие на САЩ.
Междувременно в Израел се провеждат общи избори, които завършват с равенство на гласовете между Шимон Перес и Ицхак Шамир. Седмица по- рано Моше Аренс подписва сделката: Израел продава на САЩ въоръжение на стойност 30 милиона долара и увеличаване на военната помощ за израелската армия със сума 40 милиона долара. След седмица Аренс отстъпва местото на представителя на Работническата партия Ицхак Рабин, но сделката вече е подписана.
Следващата вече включва "Катюши" и противовъздушни оръжия и израелтяните искат за нея 77 милиона долара, но американците я оценяват на 27 милиона.Това става причина за провал на сделката, но израелтяните и така спечелиха двойно - разбиха подразделенията на Арафат в Ливан, принудиха го да се отправи на заточение в Тунис и спечелиха някой друг долар.