"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

понеделник, 16 юли 2012 г.

ПАЛЕСТИНСКА ДЪРЖАВА - ЙОРДАНИЯ ?



Засега всички опити за възобновяване на мирните преговори между Израел и Палестинската автономия са обречени на провал.  Опитите за признаване на палестинската автономия за независима държава в ООН също не дадоха резултати.  Двадесет години  са загубени и не се реализира принципа- "две държави за два народа".
Често си задавам въпроса - защо не може да се реализира принцип, който на пръв поглед изглежда най разумен и справедлив? Палестинците обвиняват израелтяните в нежелание да съществува палестинска държава, а израелтяните си спомнят 2000 година в Кемп Дейвид, когато тогавашния председател на автономията Ясер Арафат не прие "щедрото предложение" на Ехуд Барак. При това и двете страни потвърждават своята привързаност към този курс, но имат абсолютни различни представи каква ще бъде новата, независима държава.
Първо- различие по въпроса за границите.  За палестинците са принципно важни границите от 1967 година ,  а израелтяните изграждат "стена на безопасност" по " Зелената линия " на прекратяване на огъня.  По думите на сегашният министър- председател Нетаниаху, връщането към границите от 1967 година е неприемливо; т.е " небезопасно". Основно място в нежеланието на израелтяните са и 144 селища с 300,000 еврейски заселници на палестински земи на Западния бряг на реката Йордан. За напускането на тези селища и връщането израелските заселници в границите от 1967 година ще са необходими огромни финансови средства / по думите на Гиора Айленд - 30 милиарда долара !!/
Да върне еврейските заселници на териториятя ня Израел не ще се наеме нито един политик, бил той ляв или десен, защото ще постави кръст на политическата си кариера. Израелската общественост не ще му прости такава смела постъпка, защото връщането в гранците от 1967 година ще означава предаването на палестинците Източен Йерусалим, а закона на израелският Кнесет от 1980 година гласи : " Йерусалим, единен и неделим се явява столица на еврейската държава".
Второ- даже в случай на създаване на "независима палестинска държава", палестинците нямат намерение да предоставят гражданство на бежанците, желаещи да се завърнат по домовете, които сега се намират на територията на Израел, нито на милион и половина израелски араби, които пък не искат да напускат еврейската държава. Израел не иска бежанците да се завърнат на неговата територия и трябва да си търсят място в новата палестинска държава.
Трето - израелтяните са опасяват за безопасността на държавата. Страхуват се , че на власт в новата палестинска държава ще дойдат на власт ислямски радикални сили и сочат за пример сектора Газа, който след напускането на израелската армия се превърна в ислямски анклав. А изборите в автономията през 2007 година показаха, че не ФАТАХ, а ХАМАС се ползва от подръжката на голямата част от населението.
Така се създаде парадоксалната ситуация - от една страна съществува процес на разделянето на  двата народа, от друга - всеки нов раунд на преговори показва невъзможност за компромис.
В тези условия редица десни израелски политици активно пропагандират алтернативата - " йордански вариант " за решаване на конфликта. "Йорданският вариант" се явява част от от по- широк, връщане към ситуацията от 1967 година- сектора Газа под контрол на Египет, а Западния бряг на реката Йордан под контрола на Йордания. Обединението на сектора Газа с Египет е малко вероятно, защото те искат палестинско правителство в сектора, а Йордания провеждаше друга политика на Западния бряг. Затова този вариант се свежда до "йорданския вариант" , основан на постулата, повтарян многократно от йорданските крале - " Йордания- това е Палестина".
В началото на конфликтът крал Абдалла и неговия син Хусейн предлагаха решение на палестинския проблем по пътя на разширяване на територията на Йордания. Но след "Черният септември" от 1970 година Хусейн се отказа от всякакви претенции за Западния бряг, с изключение на опека над ислямските светини в Йерусалим. Възможен бе вариант за федерация или конфедерация. Съвсем друга е формулата на членът на израелския Кнесета Арие Елдад, който счита Йордания за палестинска държава и йорданците трябва да признаят това открито. 70 % от населението на Йордания са с палестински корени и според Елдад трябва да се предостави гражданство на всички палестинци от двата бряга на реката.
Йорданските крале са считали йорданците и палестинците един народ, а Западния и Източния брегове на Йордан за едно отечество, което исторически е вярно. Йорданските и палестинските араби, а също така сирийски и ливански са един народ, много векове живеещи в тази географска област - "Велика Сирия". Фактическото им разделяне започва през първата половина на 20 век с въвеждането на мандати от ООН- Франция получава Сирия и Ливан, Палестина и днешна Йордания преминават към Великобритания.
С пристигането на евреи, в съответствие декларацията на лорд Балфур започва и конфликта. За днешна Йордания това не се отнася и англичаните я отдават на Абдалла от династията на Хашемитите, обещана им от британския външен министър Мак Махон още през 1915 година. През 1946 година е създадено Йорданското Хашемитско Кралство и от този момент започва формирането на отделни палестински и йордански идентичности.
За обособяването на палестинците спомагат усилията на йерусалимският муфтия Ал Хусейни, поставил си за цел да създаде отделна палестинска държава. Окончателният разкол настъпва с основаването на Организацията за освобождение на Палестина и официалното и признаване на единствен представител на палестинския народ. Самата Йордания признава палестинците за народ чак през 1988 година. До този момент йорданците са забранявали да се използува термина "палестинци" в официалните документи, като са считали палестинци и йорданци за един народ.
Трябва да се знае, че именно Йордания осъществява административни функции от 1950 до 1967 година на Западния бряг, като част от Кралството на Хашемитите. След войната Израел окупира тези земи, но правната и административна връзка с Йордания се съхранява чак до 1988 година. Съществува единнен парламент, действува йорданското законодателство, краля назначаваше чиновници и плащаше заплати.
Този опит за съвместно съществуване е още един важен аргумент в полза на "йорданския вариант" според израелските политици.
Надеждите на палестинците за държава засега не могат да се реализират, затова не трябва да се отхвърля възможността за "йордански вариант", още повече, че идеята има привърженици и от страната на палестинците.
За израелтяните този вариант е най добрия , защото практически всички компоненти на палестинския проблем се прехвърлят на йорданците. Особенно в сферата на безопасността, йорданската армия се явява надежден и боеспособен съюзник в борбата с ислямската заплаха отколкото ФАТАХ.
Сред привържениците на "йорданския вариант" са председателя на Кнесета Ривлин и бившия министър на външните работи Моше Аренс.  Отвреме навреме и Нетаниаху подхвърля внимателно, че " ....решението на палестинския проблем ще иска и помощта на Йордания". Особенно активно за идеята за палестинскойорданска федерация се изказва и президента Перес.
Колкото до йорданците, въпреки отказа от този вариант, наричайки го "политическа фантазия" , за тях своеобразен символ е избирането за крал Абдалла, чийто жена е палестинка, на местото на Хамза, син на Хусейн от кралица Нур. Този сценарий е изгоден за Йордания, защото освен присъединяването на Западния бряг, крал Абдалла си запазва статуса на хранител на ислямските йерусалимски светини.
Главното препятствие според специалисти е твърдата позиция на палестинците от Западния бряг за създаване на собствена държава, сега те притежават по- мощна политическа сила. Дискусиите по този вариант продължават и няма да бъде голяма изненада ако в близко бъдеще отново чуем за идеята " йордански вариант".

Няма коментари:

Публикуване на коментар