Триковете на Нетаниаху – 3

С идването на власт през 2009 година Бениамин Нетаниаху срещна нарастналите апетити на партньорите по коалиционното правителство. Но той не забрави уроците от миналите години – «всяка коалиция е на основата на източния пазар». Там се търгува всичко и до край, по всеки повод,всяка фракция в израелския Кнесет има своите електорални предпочитания, които в повечето случаи са в разрез с интересите на държавата. Главният принцип на този пазар е - при наличието на пари може да се изтъргува всяка стока.
Като усвои този постулат Нетаниаху стана най- щедрият министър председател. Създаде редица допълнителни министерства, не отговарящи за нищо, а и добави заместник- министри. В крайна сметка от 74 депутати на Кнесета, влизащи в коалицията, 30 са министри,9 заместник министри и 12 възглавяват различни комисии. Така бе в началото, по нататък всяка партия започна да претендира за допълнителен «бюджет» на своите министерства, включително прокарване в Кнесета електорални закони и секторални привилегии. За всичко това се искаше само едно – здрава коалиционна дисциплина.
В резултат Нетаниаху създаде здрава коалиция и очисти «подводните камъни»/бюджета/, заради който падаха предишните правителства. Прие се за първи път двугодишен бюджет, позволяваш да се избегне криза до края на 2012 година.
В началото на 2011 година, след кризата в партията «Авода», нейният лидер Ехуд Барак , останал в малцинство, обяви за излизането от партията и основаването на фракция «Ацмаут» с още 4 – ма членове на Кнесета. Нетаниаху, за да съхрани коалицията остави практически всички министерски постове, която партията имаше преди раздялата. Така се появиха 4 /!!!!/ нови министерски постове. От 5 депутата - четири нови министри!!
Благодарение на тази щедрост, коалицията от 66 депутати за момента е непотопяема. И въпреки, че имаше и други коалиционни сътресения, Нетаниаху с нови бюджетни потоци не позволи споровете да се превърнат в угроза за неговото управление. А и неговите партньори поддържаха този принцип – по добре «сита» коалиция, отколкото изпълнение на предизборните обещания. Не ще развалят коалицията, само искат «справедливо» отношение към електората.
Ето защо масовите протести през лятото с участието на хиляди угнетени срещу невероятната скъпотия, липсата на жилище, постоянното увеличение на различни данъци и такси не се отрази на коалиционната сплотенност.
Допълнително към новата икономическа стратегия/за мен тя липсва/, Нетаниаху добави и външнополитическа.Старае се да вместо дипломация да прави политика: политика, която не би била заплаха за неговата идеология и коалиция.
Единствената заплаха за режима на Нетаниаху е «мирният процес» с палестинците, углавното дело на партньора му Авигдор Либерман /министър на външните работи/,заради финансови измами и вътрешните неразбории в партията «ШАС».
Така че, кораба на Нетаниаху засега плува. Колко ще продължи това, даже и капитана Нетаниаху не знае, защото «айсбергите» в политическото море на Израел са много – палестинци, атомна заплаха от Иран, враждебното обкръжение, социални протести, религиозно противопоставяне.
Още за Нетаниаху:
http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/2.html

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/03/blog-post_14.html