През 2008 година излиза от печат скандалната книга - "Кой и кога е измислил еврейският народ" на професора от Университета в Тел Авив Шломо Занд.В нея известния историк се опитва да докаже, че еврейски народ не съществува и никога не е съществувал,а изгонването му от историческата родина - Палестина е разказ от митологията. Той подчертава, тези, които претендират да се наричат ,евреи нямат историческото право за днешната територия на Израел.
Истинските потомци на Авраам, Давид , Соломон по негово мнение са палестинските араби /палестински юдеи, приели ислям през 7 век н.е/,а днешните евреи са потомци на различни народи приели юдаизъм.
Евреите като етнос, като народ, като раса не съществуват - убеждава Шломо Занд. Той не счита себе си "постционист" и не призовава към ликвидирането на Израел, но настоява еврейската държава да не се нарича "безопасен дом на всички евреи" и "еврейска държава",а "държава на всички свои граждани".
Книгата,по неговите думи, е написана на основата на дългогодишни изследвания на еврейски и други историци от 19 и 20 век.
"Аз не претендирам, че съм открил нещо ново, само извадих исторически знания,който досега се опитваха да скрият. Не се съмнявам в съществуването на евреите в историята, но това са били юдейски племена с различен произход, а не етнос. Единственият народ, който можем да отнесем евреите е народа идиш, унищожен от погромите, революцията през 1917 година, нацизма и ционизма. Бениямин Нетаниаху казва че сме построили Йерусалим, това не е наша заслуга, но може би сме построили Киев."
"Етнократия" е форма на управление , при който представители на една етническа група има непропорционално голяма власт и влияние и използува заеманите длъжности за предоставяне на всевъзможни облаги на своята етническа грипа в ущърб на останалите.Този термин се екплоатира от професор Занд за да потвърди верността на своята теория, че щом не съществува еврейски народ, властта принадлежи на арабите и представители на различни култури и цивилизации.
На Занд приглася и професор Кейдар от Хайфския Университет с неговото твърдение, че еврейските заселници осъществяват "юдеизация" на арабска Палестина, към която нямат никакво отношение и с насилие и лъжа завземат 93 % от територията на страната. Не остава назад и професор Ифтахил от Университета Бен Гурион. В своята книга "Етнократия: земя и идентичност в Израел/Палестина/ твърди, че режима е недемократичен, авторитарен, неговите права и възможности зависят преди всичко от етническия произход и географското местоположение на държавното образование. В рамките на това определение ,палестинците са лишени от своята земя, гражданските права са ограничени от този "етнократен" режим, преследващ еврейска хегемония и юдеизация на страната.
сряда, 31 март 2010 г.
неделя, 28 март 2010 г.
Кибуците в Израел и тяхното бъдеще
Точно преди 100 години на брега на р.Йордан група младежи - емигранти от царска Русия основават първата селскостопанска комуна в Израел - кибуц. Намират се последователи и в началото на Първата световна война са създадени множество,на земя купена от арабите.Кибуцното движение се разраства и изиграва огромна роля в създаването на държавата и десетилетия е символ на еврейската държава.Сега в Израел наброяват 273 кибуца, в които работят и живеят 126,000 души,произвеждат 1/3 от селскостопанската продукция,1/10 от промишлеността и държат 9% от търговията.Зад тези цифри се показва пъстра мозайка.Съществуват кибуци с различна идеология,кибуци религиозни,бедни и богати. Принципното различие в сегашно време се основава на такива,съхранили принципа на равно заплащане за равен труд и такива, със система на социална защита.Но даже и колективния кибуц се различава от селскостопанската комуна от миналото- емитират акции на борсата,поддържат свои фирми и филиали в много страни,вкючително и в България.Аскетизмът,характерен за кибуцната идеология се оказва неуместен в консумативното общество и много от кибуците се отказват от много принципи, заложени в началото.Не издържа проверка на времето принципът за постоянна смяна на трудова дейност и взаимозаменяемост на всички работни места.Когато кибуците се преобразуват в многоотраслови комплекси исползуването на наемен труд става повсеместно - тайландци и китайци в селското стопанство,турци и румънци в строителството.Все повече членове на кибуците предпочитат високата заплата в промишлеността и хай-тек извън кибуца и изчезва същността му като трудов колектив.
Какво е бъдещето на кибуците?
Още от първите стъпки скептиците предсказват неминуем крах.По мнение на капиталистическите адепти, този модел на колективно производство е нежизненоспособен по сила на характера на човешката природа.Тя се ръководи от собствена полза и при обществена собственост на средствата на производство липсва стимул за добра и качествена работа.Но ако това бе верно,кибуците биха престанали да съществуват.Това не става и през 80-те години въпреки икономическата криза.Подозрителната изгодност на външно кредитиране изиграва лоша шега на ред кибуци-за няколко години техните дългове на банки и частни лица нарастват няколко пъти.Самото съществуване на дългове става доказателство за несъстоятелността на кибуцния модел.Но отново кибуците проявяват убедителна жизненост.През 2008 само 15 кибуца се нуждаят от преструктуриране на на дълговете.
Заложени като селскостопански комуни,кибуците не предвиждат,че селското стопанство ще се превърне в периферия на икономическите отрасли и ще загуби своята привлекателност.Преминаването на дифенцирано заплащане на труда предизвика оживление.Част от кибуците продават свои активи на крупни фирми,получават шекели в брой и продължават своя път,започва разпродажба на жилищния фонд.В крайна сметка ще се окажат членове на акционерни дружества от всякакъв род.
Богатите кибуци отстояват своите права на съществуване - "Саса" с доход 2,5 милиарда шекели,"Ган Шмуел" с 950 м.шекели и други.Религиозните кибуци съхраняват принципа на равенство в труда и разпределението, въпреки отличието на тяхната идеология от социалистическата .
Привържениците на капиталистическия модел се надяват,че с провала на кибуцното движение ще се сложи край на идеите за социализъм в Израел,но може ли съвременното капиталистическо общество да стане еталон за справедливост?Търсенето на алтернативни форми на социална организация е било и ще бъде в мечтите хората.
сряда, 17 март 2010 г.
Триковете на Нетаниаху - 2
Вицепрезидентът на САЩ Джо Бейдан пристигна в Израел за да поднови преговорите за мирното регулиране на конфликта между палестинците и евреите.Но надеждата му бързо се испари,след заявлението на вътрешния министър Ели Ишай за започване строителство на 1600 квартири в Източен Иерусалим.
Знаем, че Бениамин Нетаниаху се съгласи с палестинското условие за 10 месечно замразяване на строителството на територии,принадлежащи на Палестинската автономия. Това съобщение предизвика дипломатически скандал по реакцията на политици и коментатори,който не е имало от 30 години в отношенията между Израел и САЩ.Джо Бейдан остро осъди програмата за ново строителство и заяви,че тя подрива доверието в истинското желание на Израел за диалог.
Палестинците,получили благоволението на Арабската лига за започване на нови разговори не подминаха това заявление и поискаха от американците да "обуздаят Израел и да не допускат всякакво строителство зад Зелената черта."Досега те се примиряваха със строителството,като не намираха начини да го спрат,но сега са категорични - няма преговори.
Обявеното решение за нови жилищни квартали в Източен Йерусалим бе осъдено и от много европейски правителства и ООН.
Скандалът е налице, а ние ще поумуваме за останалото.Защо това се случи точно в деня на пристигането на Джо Бейдан,не контролира ли Нетаниаху своите министри,кой има полза от това и какво ни очаква?
Имах лошото предчуствие, че това ще се случи, още когато бе обявена друга програма на израелското правителство - тази, за историческото и културното наследство на Израел.Тя бе своеобразна индикация за настроението на американците по време на визитата на специалния пратеник на президента Обама.Тогава реакцията на американците не даде ясна и достатъчна информация на Нетанияху и той опита втори път.Неговото признание,че не е знаел за това решение е или неверно, или той не знае какво се върши в неговия дом.По вероятно е първото, защото в пресата се появи статия,която описва цялата програма за строителство на 5000 квартири само в Йерусалим.
Този трик на Нетаниаху нанесе сериозен удар на отношенията със САЩ,но от това спечелиха само израелтяните - време да обмислят своята следваща стъпка и възможност да отнемат още малко палестинска земя . Тази земя,която ще бъде предмет на разговори при окончателното определяне на границите.Контурите на бъдещата държава,освобождане на палестински затворници и строителството в Йерусалим бяха основната задача на Бейдан,но всичко завърши с провал.Президент Обама вече почти не вярва в Израел и навярно ще потърси нови пътища за решаване на конфликта.
Кога ще започнат нови преговори,как ще завършат и с какъв резултат - питайте Нетаниаху !
Знаем, че Бениамин Нетаниаху се съгласи с палестинското условие за 10 месечно замразяване на строителството на територии,принадлежащи на Палестинската автономия. Това съобщение предизвика дипломатически скандал по реакцията на политици и коментатори,който не е имало от 30 години в отношенията между Израел и САЩ.Джо Бейдан остро осъди програмата за ново строителство и заяви,че тя подрива доверието в истинското желание на Израел за диалог.
Палестинците,получили благоволението на Арабската лига за започване на нови разговори не подминаха това заявление и поискаха от американците да "обуздаят Израел и да не допускат всякакво строителство зад Зелената черта."Досега те се примиряваха със строителството,като не намираха начини да го спрат,но сега са категорични - няма преговори.
Обявеното решение за нови жилищни квартали в Източен Йерусалим бе осъдено и от много европейски правителства и ООН.
Скандалът е налице, а ние ще поумуваме за останалото.Защо това се случи точно в деня на пристигането на Джо Бейдан,не контролира ли Нетаниаху своите министри,кой има полза от това и какво ни очаква?
Имах лошото предчуствие, че това ще се случи, още когато бе обявена друга програма на израелското правителство - тази, за историческото и културното наследство на Израел.Тя бе своеобразна индикация за настроението на американците по време на визитата на специалния пратеник на президента Обама.Тогава реакцията на американците не даде ясна и достатъчна информация на Нетанияху и той опита втори път.Неговото признание,че не е знаел за това решение е или неверно, или той не знае какво се върши в неговия дом.По вероятно е първото, защото в пресата се появи статия,която описва цялата програма за строителство на 5000 квартири само в Йерусалим.
Този трик на Нетаниаху нанесе сериозен удар на отношенията със САЩ,но от това спечелиха само израелтяните - време да обмислят своята следваща стъпка и възможност да отнемат още малко палестинска земя . Тази земя,която ще бъде предмет на разговори при окончателното определяне на границите.Контурите на бъдещата държава,освобождане на палестински затворници и строителството в Йерусалим бяха основната задача на Бейдан,но всичко завърши с провал.Президент Обама вече почти не вярва в Израел и навярно ще потърси нови пътища за решаване на конфликта.
Кога ще започнат нови преговори,как ще завършат и с какъв резултат - питайте Нетаниаху !
неделя, 14 март 2010 г.
Триковете на Нетаниаху
Част първа
Кое прави един исторически обект свещен - неговата митологическа значимост или манипулациите с политическа цел? Някой от еврейските мъдреци твърдят,че физическите места не обладават така исканата и търсена святост . Даже , когато става дума за Западната стена на Храма / Стената на плача / или планината Синай, от която Мойсей захвърля двете каменни плочи с Десетте Божи Заповеди. В древната религиозна традиция израелската земя не се отличава от друга по силата на своето местонахождение или история , но тя придобива важност от хората,живели на нея ,само това и придава святост.
В израелско-палестинското противопоставяне използуването на исторически и географски митове е така голямо, че е трудно да се отделят историческите факти и митологическата интерпретация. Светите места в Палестина играят особенна роля във формирането на националната идентичност на евреите и арабите , но събират в себе си и конфликти.
Преди посещението на вицепрезидента на САЩ, израелското правителство обяви решение за възстановяване и модернизация на обекти от историческото минало и културното наследство. Това решение отново разбуни духовете в Израел и предизвика поредния скандал. В списъка за възстановяване на историческите обекти попадат "Маарат а махпела" /гробницата на праотците на еврейския народ-Авраам,Яков,Ицхак/ в Хеврон и гробницата на Рахел във Витлеем .От една страна това решение включва само обекти от историята на евреите и игнорира мюсюлманските и христианските светини, от друга-тези обекти се намират на територията на палестинската автономия .Палестинците веднага отговориха, че тези светини са и мюсюлмански и не ще допуснат никаква промяна на съществуващото положение.Включиха се и исламските страни , заявяващи,че тази провокация ще доведе до религиозна война. Множество конфликти се създават и заради новооткрити гробове на еврейски мъдреци от първото хилядолетие на нашата ера в Самария,Галилея и Юдея ,които веднага се превръщат в места на поклонения от хасидите и евреите с испански корени/т.н.сварадим/.
Нямам съмнение,че ако тези места привличат особен интерес от определени лица,то трябва да се уважава.Но ако тези обекти се използуват с политически цели и контрол на територия, не трябва да се пренебрегват и тези на малцинството.
Точно с такъв "кьор фишек" Бениамин Нетаниаху искаше да провери американците и палестинците в навечерието на подновяване на преговорите за окончателно регулиране на конфликта. След този трик американците замълчаха ,за да не попречат на посещението на вицепрезидента Байден ,а Нетаниаху получи ориентири за палестинското настроение.Но трябваше да минат няколко дни и Нетанияху не се задоволи само с "кьор фишек",а постави на масата за преговори истинска бомба .Но за това следващия път.
вторник, 9 март 2010 г.
Ехуд Яари - назад в миналото
Повече от 15 години следя коментарите по израелската телевизия и статиите във вестниците на Ехуд Яари - известен специалист по арабските проблеми. В голямата си част неговите коментари са верни и точни,без да приема страна, и същото време предпазливи и недостатъчно оптимистични. Имам чуството, че винаги предава официалната позиция и обслужва власт имеещите.
Изведнъж във вестник "Едиот ахронот", считан за рупор на левицата се появява негова програма за решаване на конфликта между палестинците и израелтяните. В нея Яари предлага Израел да се обърне назад в миналото,в момента на прекратяване на огъня през 1949 година. Знаем, че във войната /1946-1949 г./ Израел воюва с Египет, Сирия, Ирак , Йордания, Ливан. През май 1948 г. Израел побеждава и обявява независимост.През 1949 г, израелската държава сключва договори на прекратяване на огъня. Иракските войски се оттеглят по рано и не подписват договор за спиране на военните действия. По времето на войната и след това палестинците нямат и наченки на някакви държавни институции и не са страна при подписването на договорите. Дългогодишното противопоставяне между палестинци и евреи показва , че още не е назряло времето за окончателно регулиране и Ехуд Яари предлага, всичко което се решава да бъде временно:
- създаване на палестинска държава с временни граници , в която ще се гради палестинска държавност до окончателно решение в резултат на преговори,
- временно преустановяване строителство на всички нови еврейски селища на Западния бряг,проблема със съществуващите се обсъжда , наред с въпроса за изплащане на компенсации за причинени вреди от двете страни,
- разделянето на Йерусалим и обявяването му за столица на новата държава е болезнен въпрос и за двете страни на конфликта и засега не се обсъжда,
- Светите места на трите религии - юдаизъм, христианство и ислам временно се управляват от двете страни или с участието на трети страни,
- бежанците от 1948/49 г., и от 1967 г., могат да се приемат временно само в границите на палестинската държава,
- икономическо сътрудничество.
Основното разбиране на Ехуд Яари е , че палестинците искат независима държава,но като чели не бързат да я получат или създадат. Протакането,заявява Яари се дължи на много фактори. Основният е слабостта на ФАТАХ и президента Абу Мазен да организират и ръководят палестинския народ. Само министър председателя Салам Файяд притежава такива качества,но той не е член на ФАТАХ. През юли 2010 ще се проведат избори,които трябва да потвърдят легитимацията на организацията и лично на президента след провала на последните избори,довели до победа на ислямския ХАМАС със 70% от гласовете. Идеологическото противопоставяне между ФАТАХ и ХАМАС ще продължи и след оказа на последния да участвува в тези избори. Вторият проблем е липсата на икономическа основа и зависимост на палестинската икономика от финансовата помощ на САЩ, Европа, Япония и арабските страни. Палестинците са против временни решения,но ако Запада и Арабската лига приемат тази програма,те ще бъдат принудени да се съгласят.
Според Яари този план е изгоден за всички страни - за ХАМАС, че не го задължава да сключва мир сега,за автономията,заради временната му слабост и за Израел заради желанието му да се справи с иранската атомна заплаха.Предложението на Яари e по малко от мир, но дава възможност на страните да обмислят и решат всички въпроси,без да се връщат отново на масата на преговорите.
Разбирам те, Ехуд, но няма кой да купи тази стока!
Изведнъж във вестник "Едиот ахронот", считан за рупор на левицата се появява негова програма за решаване на конфликта между палестинците и израелтяните. В нея Яари предлага Израел да се обърне назад в миналото,в момента на прекратяване на огъня през 1949 година. Знаем, че във войната /1946-1949 г./ Израел воюва с Египет, Сирия, Ирак , Йордания, Ливан. През май 1948 г. Израел побеждава и обявява независимост.През 1949 г, израелската държава сключва договори на прекратяване на огъня. Иракските войски се оттеглят по рано и не подписват договор за спиране на военните действия. По времето на войната и след това палестинците нямат и наченки на някакви държавни институции и не са страна при подписването на договорите. Дългогодишното противопоставяне между палестинци и евреи показва , че още не е назряло времето за окончателно регулиране и Ехуд Яари предлага, всичко което се решава да бъде временно:
- създаване на палестинска държава с временни граници , в която ще се гради палестинска държавност до окончателно решение в резултат на преговори,
- временно преустановяване строителство на всички нови еврейски селища на Западния бряг,проблема със съществуващите се обсъжда , наред с въпроса за изплащане на компенсации за причинени вреди от двете страни,
- разделянето на Йерусалим и обявяването му за столица на новата държава е болезнен въпрос и за двете страни на конфликта и засега не се обсъжда,
- Светите места на трите религии - юдаизъм, христианство и ислам временно се управляват от двете страни или с участието на трети страни,
- бежанците от 1948/49 г., и от 1967 г., могат да се приемат временно само в границите на палестинската държава,
- икономическо сътрудничество.
Основното разбиране на Ехуд Яари е , че палестинците искат независима държава,но като чели не бързат да я получат или създадат. Протакането,заявява Яари се дължи на много фактори. Основният е слабостта на ФАТАХ и президента Абу Мазен да организират и ръководят палестинския народ. Само министър председателя Салам Файяд притежава такива качества,но той не е член на ФАТАХ. През юли 2010 ще се проведат избори,които трябва да потвърдят легитимацията на организацията и лично на президента след провала на последните избори,довели до победа на ислямския ХАМАС със 70% от гласовете. Идеологическото противопоставяне между ФАТАХ и ХАМАС ще продължи и след оказа на последния да участвува в тези избори. Вторият проблем е липсата на икономическа основа и зависимост на палестинската икономика от финансовата помощ на САЩ, Европа, Япония и арабските страни. Палестинците са против временни решения,но ако Запада и Арабската лига приемат тази програма,те ще бъдат принудени да се съгласят.
Според Яари този план е изгоден за всички страни - за ХАМАС, че не го задължава да сключва мир сега,за автономията,заради временната му слабост и за Израел заради желанието му да се справи с иранската атомна заплаха.Предложението на Яари e по малко от мир, но дава възможност на страните да обмислят и решат всички въпроси,без да се връщат отново на масата на преговорите.
Разбирам те, Ехуд, но няма кой да купи тази стока!
понеделник, 1 март 2010 г.
Първо държава - преговори после
В последно време президента на САЩ Барак Обама и неговата администрация смениха своите приоритети в израелско - палестинския конфликт. Както и по рано,те обявяват ,че създаването в кратки срокове на палестинска държава е основен приоритет,но сега призовават да се подготвят необходимите условия за създаване на такава държава - инфраструктура политическа, икономическа, юридическа.
Oбръщам внимание, че сега не става въпрос за подновяване на израелско-палестинските преговори, а за създаване на условия за образуване на палестинска държава!
Какви са тези условия?
- оказване помощ на Палестинската автономия в образуване на държавни институции и учреждения,
- поощряване частното предприемателство в автономията,
- подобряване условията на живот в сектора Газа,
- свобода на придвижване на палестинците в Самария и Юдея.
Но тези условия са част от плана на министър- председателя на автономията Салам Файед. Ако следват този план палестинците ще направят икономически, социални и юридически структури, които ще легнат в основата на палестинската държава още през 2012 година. Според Файяд преговорите с Израел ще започнат ,когато държавата бъде готова за провъзгласяване.
САЩ продължават да оказват помощ на палестинците,но сега не ги задължават да правят отстъпки и компромиси на Израел. Белият Дом не бърза да оказва давление и на Израел с изключение свободата на придвижване и премахване на контролно-пропусквателните пунктове в Самария и Юдея. Натискът на американците за отслабване на блокадата на сектора Газа и Западния бряг не се свързва с насрещни обезателства и от страна на ХАМАС- прекратяване на контрабандата на оръжие, изграждане военни структури, производство на ракети,да не говорим и за публично отричане от плана за унищожаване на Израел. Липсва и искането за връщане на масата на преговорите и наказване за терористическа дейност.
Американците демонстрират някаква активност,заявяват своята загриженост за мирният процес,но може би осъзнават ,че не е време за дипломатическа активност и благоразумно отлагат за неопределено бъдеще. Но този план,съчетан с намеренията на Файяд е обречен на провал. Президентът Абу Мазен и премиера Файед са слаби за да изградят държавни институции.Правителството на автономията е корумпирано и недостатъчно компетентно,готово да затваря очи за всеки провал заради своето благополучие.
В тази ситуация американската администрация изпада в популизъм пред реалната политика за регулиране на мирния процес. Трудно е да се каже какви са истинските подбуди на американците,но едно е ясно-в момента арабскоизраелския конфликт не се явява ключ за решаване на регионалните конфликти. Мирното съжителство на араби и евреи е невъзможно и заради вътрешни разногласия в Палестинската автономия, между ФАТАХ и ХАМАС. Ръководството на автономията става все по-радикално в своите искания,което е продиктувано от стремежа за помиряване с ХАМАС, а не с Израел. Все още във ФАТАХ има сили,стремящи се към унищожаването на еврейската държава. Палестинските средства за масова информация се занимават с провокации за насилие,насаждат ненавист и всячески подчертават нелегитимността на Израел и скорошното му ликвидиране.
Мисля че е рано да говорим за окончателно отказване от по-нататъшното придвижване на мирният процес,защото Барак Обама и неговата администрация трябва бързо и решително да се заемат първо с иранската заплаха и второ- афганистанското блато.
Oбръщам внимание, че сега не става въпрос за подновяване на израелско-палестинските преговори, а за създаване на условия за образуване на палестинска държава!
Какви са тези условия?
- оказване помощ на Палестинската автономия в образуване на държавни институции и учреждения,
- поощряване частното предприемателство в автономията,
- подобряване условията на живот в сектора Газа,
- свобода на придвижване на палестинците в Самария и Юдея.
Но тези условия са част от плана на министър- председателя на автономията Салам Файед. Ако следват този план палестинците ще направят икономически, социални и юридически структури, които ще легнат в основата на палестинската държава още през 2012 година. Според Файяд преговорите с Израел ще започнат ,когато държавата бъде готова за провъзгласяване.
САЩ продължават да оказват помощ на палестинците,но сега не ги задължават да правят отстъпки и компромиси на Израел. Белият Дом не бърза да оказва давление и на Израел с изключение свободата на придвижване и премахване на контролно-пропусквателните пунктове в Самария и Юдея. Натискът на американците за отслабване на блокадата на сектора Газа и Западния бряг не се свързва с насрещни обезателства и от страна на ХАМАС- прекратяване на контрабандата на оръжие, изграждане военни структури, производство на ракети,да не говорим и за публично отричане от плана за унищожаване на Израел. Липсва и искането за връщане на масата на преговорите и наказване за терористическа дейност.
Американците демонстрират някаква активност,заявяват своята загриженост за мирният процес,но може би осъзнават ,че не е време за дипломатическа активност и благоразумно отлагат за неопределено бъдеще. Но този план,съчетан с намеренията на Файяд е обречен на провал. Президентът Абу Мазен и премиера Файед са слаби за да изградят държавни институции.Правителството на автономията е корумпирано и недостатъчно компетентно,готово да затваря очи за всеки провал заради своето благополучие.
В тази ситуация американската администрация изпада в популизъм пред реалната политика за регулиране на мирния процес. Трудно е да се каже какви са истинските подбуди на американците,но едно е ясно-в момента арабскоизраелския конфликт не се явява ключ за решаване на регионалните конфликти. Мирното съжителство на араби и евреи е невъзможно и заради вътрешни разногласия в Палестинската автономия, между ФАТАХ и ХАМАС. Ръководството на автономията става все по-радикално в своите искания,което е продиктувано от стремежа за помиряване с ХАМАС, а не с Израел. Все още във ФАТАХ има сили,стремящи се към унищожаването на еврейската държава. Палестинските средства за масова информация се занимават с провокации за насилие,насаждат ненавист и всячески подчертават нелегитимността на Израел и скорошното му ликвидиране.
Мисля че е рано да говорим за окончателно отказване от по-нататъшното придвижване на мирният процес,защото Барак Обама и неговата администрация трябва бързо и решително да се заемат първо с иранската заплаха и второ- афганистанското блато.
Абонамент за:
Публикации (Atom)