Хасидска "дискотека"

Анекдоти и политика

В телекомпанията Fox News работи съвършенно  политически некоректен наблюдател Глен Бек. За него се разпространява следният анекдот.

На Глен звъни Махмуд Ахминаджад и му разказва странен сън.
" Мистер Глен присъни ми нещо необикновенно - прекрасна, огромна Америка, приветливи хора и на всяка къща окачен транспирант ,на който пише " Съединени ирански щати ".
" Радвам се че позвъни, Махмуде - отговаря Глен Бек- и аз сънувах нещо необяснимо, слънчев Техеран, човешка радост на всеки ъгъл и транспиранти на всеки покрив."
" И какво пише на транспирантите - интересува се Махмуд."
" Не зная - отговаря Глен Бек - не мога да чета на иврит!"

Открили " частичката на Бог" ?

Разбрах къде откриха  тази частичка - в колайдера под планините на Швейцария, там където заровиха над 10 милиарда евро и нищо не  откриха, а само предполагат, но имаше голямо вълнение, сякаш се намирахме съвсем близо до смисъла на съществуването на Вселената и доказване съществуването на Бог.
Разбира се тази частичка няма нищо общо с Бог и няма начин науката да докаже или опровергае съществуването на Бог. Трудно е за вярване, че човешкото съзнание и познание е най висшата форма на интелигентност, която да внушава благоговение и да търси смисъла на съществуването на нещо, което ръководи света и че безкрайната шир да няма създател.
Класическите текстове на юдаизмът не се опитват да доказват съществуване на Всевишния. Тази религия , със своите молитви и благословения има за цел по скоро да развива чувството на страхопочитание и наличието на чудеса в живота на човека и така да напомня за присъствието на Бог.
За евреите е важно какво Бог иска от тях, а не да си губят времето в търсенето на доказателства. Най добрият пример е от пророка Михей - " Какво иска от вас Бог? Да вършиш само праведното, да го обичаш и да ходиш след твоя Бог!"
Това не е толкова просто, изисква ежедневни решения в жизнения цикъл - добри дела, съчуствие, помощ, отношения в семейството, приятели , непознати хора - всичко това изисква човек да направи своя избор, понякога правилен, понякога погрешен.
Когато вземаме правилни решения, откриваме Бог и носим Божията воля, вършим праведното и вървим скромно със своя Бог. Това е начин да открием истинската " Божия частица" и да струва по- малко от 10 милиарда евро.

Йом Кипур - ден за прошка и надежда

Преди Съдният Ден / Йом Кипур/ много религиозни евреи извършват обряд " капарот", наречен иначе обряд за изкупление на греховете. Върващите три пъти развяват жива птица над главата и повтарят : " Това от мен, това е заради мен , това е моя откуп!!!"
След това птицата се заколва, а месото се раздава на бедните. Ритуалът е призван да подбуди човек да се разкае за своите грехове и отново да осмисли своя живот.
Йом Кипур или Съдният Ден е особен празник в еврейския календар. Той завършва десетдневния период от еврейската нова година, наречен " Дни на трепета". В тези дни Всевишният определя съдбата на всеки човек през следващата година, а на Йом Кипур се дава окончателен отговор, считат вярващите евреи.
На този ден се съблюдават 5 основни забрани:
- не трябва де се яде и пие,
- не може да се къпе и омива,даже устата и измиване на зъбите,
- забранява се ползването на кремове , масла и друга козметика,
- недопустима е сексуалната близост,
- не може да се носят кожени обувки.

 В течение на целият ден се съблюдава пост, забранено е пушенето , пътуване с превозно средство, влак, автомобил, самолет, на улиците се движат само линейките на Бърза Помощ. На Йом Кипур се спазват и останалите забрани, характерни за съботата.

КОЛКО И КАК ЩЕ СПЕЧЕЛИ БЕНИАМИН НЕТАНИАХУ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ХАОС ?

Неопределено време, никой не знае какво ще се случи на утрешният ден. Не знаем ще падне ли режима на Асад в Сирия и какво ще стане с тази страна след това.  Не знаем ще бъдат ли атакувани ядрените обекти на Иран и кога, не знаем как ще свърши финансовата криза в обединена Европа. Не знаем и как ще живеем със скъпотията, цената на бензина и продоволствието, многомилионните квартири. Много неща не знаем.

Но Бениамин Нетаниаху навярно знае. Знае повече от нас на Сирия, за Иран, държавния бюджет с дупка от 38 милиарда шекела, за цената на бензина, за скъпотията и новото инономическо бреме. Като министър председател той трябва да знае всичко и знае ! Заради това на времето в комисия на израелският Кнесет бяха приети правила за личните инвестиции на правителствените чиновници, които ги задължават на предадат ценните книжа,акции и други  за управление от независими компании. Докато висшият чиновник е на държавна служба няма право да се намесва в управлението на своите финанси, с цел да се избегне използуването на секретна информация, която той притежава.

Но Нетаниаху не счита така, неговите права са нарушени и се обръща към комисията с молба да направи промени в своите финансови вложения. И тази комисия трябва да откаже на Бениамин Нетаниаху, за тази цел тя и съществува, да предпазва висшите служители от използуването на конфидиционална информация.
Обаче новият държавен контрольор Шапира и членовете на комисията не искат да разочароват Нетаниаху и му съобщават, че може да внесе промени, само ако правителството измени съществуващите правила.

Но да постави на разглеждане въпроса на правителствено заседание Нетаниаху не се решава .Обсъждането ще стане достояние на СМИ и ще сравнят неговите опити за подобряване на финансовото състояние с продажбата на лични акции от началника на Генералният Щаб на израелската армия Дан Халуц броени часове преди началото на Втората ливанска война.
Опитите на Нетаниаху да се намеси в управлението на финансовите книжа стана известно на вестника The Marker и скандала не закъсня.

В този неуправляван свят ние почти нищо не можем да предвидим - нито състоянието в Европа, нито кръвопролитията в Сирия, нито каква ще бъде цената на бензина след месец,  нивото на безработицата. Ние не можем, но някой сигурност може!

БАРАБАНИТЕ НА ВОЙНАТА

Иран отчаяно се нуждае от Израел. Ако не съществуваше еврейска държава, то трябваше да се измисли. Израел е елексир за живота за иранския режим и трябва да му бъде благодарен, защото заради него съществува много години.
Антиизраелската риторика позволява на аятоласите да отвличат вниманието на масите от истинските проблеми: икономическата криза, скъпотията, политическите преследвания и убийства, липсата на свободи и издевателствата над жените. Ненавистта винаги и била обединяващ фактор, няма нищо по- добро от демоничен външен враг, за да се заглуши вътрешното недоволство.

" Избор на враг е много по- важен от избора на приятел" - бе писал Ницше.  Иран преуспява в това дело.

Израел пък му помага със заканите да ликвидира всякакви атомни проекти. Това изглежда като спасителен пояс за иранския режим. Даже опозицията, искаща от властите свобода и честни избори се обедини с върхушката през лицето на " израелската заплаха".
В Израел пък Нетаниаху и Барак обслужват интересите на Хаменей и Ахминаджад. Надели маската на агресор съдействуват за демонизиране на еврейската държава. Даже и да става дума за блъф, ежедневните заплахи на Нетаниаху и Барак вече помогнаха на иранския режим да избере за себе си идеален враг.
Иранците заслужават друго ръководство и те ще го получат. Революционните събития в Близкия Изток не ще подминат и Техеран и тогава атомния проект на Иран ще ни бъде интересен не по- малко, отколкото на Индия например.

На Израел е нужен Иран. Израелтяните отчаено се нуждаят от Иран. Ако Иран не съществуваше трябваше да се измисли. Иран е елексир за съществуването на сегашното израелско ръководство, което трябва да му бъде благодарно; с помощта на Иран все още съществува.
Ненавистта и заплахите за масите винаги за били надежден механизъм за десните правителства. Антииранската истерия дава възможност на Нетаниаху и Барак да манипулират съзнанието на гражданите, използувайки трагична тема- Холокост.
Това позволява да се отвлече масата от истинските проблеми-  икономическата криза, скъпотията до невероятни размери, колосални инвестиции в армията и заселническото движение по окупираните палестински земи, щедрите субсидирания на ултраортодоксалния сектор.

Иран помага на Израел, иранските заплахи за изтриване от картата на земята еврейската държава е като масло  за ръждивите колела на правителството, неспособно да се справи със социалните въпроси .Няколко примера ; 3- стаен апартамент се продава за 1,200,000 шекела /300,000 долара/, едностайна квартира се дава под наем за 400,500 долара, бензин със стойност трето място в света, висока безработица, увеличение на данъци и такси.

С отровните газове на милитаризма правителството замърсява атмосферата, успява да задуши широкото недоволство, станало заплаха за сегашното ръководство. Исканията за достъпно жилище, справедливо разпределение на ресурсите са забравени пред лицето на атомния Апокалипсис, с който ни плашат от сутрин до вечер.

Тук в Израел, както и навярно в Иран, в полза на едно или друго решение се допитват до религиозните жреци. Неотдавна равин Овадия Йосеф, глава на религиозната партия ШАС бе информиран от главата на националния съвет за безопасност Яков Амидрор. Остава само да се издаде галахическо постановление,  което да оправдае войната!
Израелският народ заслужава и по- добри лидери.  Всичко е въпрос на време.  Иранските и израелските лидери са увлечени в сложна хореография, приличаща на бой със саби. Но ако се вгледаме по внимателно това е танго, танго за двама, нерушим съюз на режими, чийто време изтича бавно, но сигурно.

Меир Лански - еврей, благотворител, гангстер

Забележителна и сантиментална история от живота на Меир Лански ме накара да напиша тези редове. За този "гангстер" са изписани десетки книги, но случилото се в Израел истински ме изненада. По време на престоя в Израел, с надеждата да получи израелско гражданство и да се отърве от преследванията на данъчните власти на САЩ и хора от неговият сорт, Меир Лански търси приятелства и добива популярност, прави благотворителност, дори си намира млада любовница.
Срещата  с многоуважаван равин му предоставя още веднаж възможността да покаже желанието си на всяка цена да се сдобие с израелско гражданство и се съгласява на предложението му да дари значителна сума в долари за построяването на дом, където ще живеят млади религиозни семейства без собствен дом.  Старият гангстер се съгласява и дарява за святото дело.  И забравя за добрината, докато става ясно, че благочестивият рабин на тези долари построява обикновен хотел , от който стриже хотелски пари.  Огорчен, Лански се възмущава и подава иск в съда, печели делото и достопочтения трябва да върне сумата, плюс проценти.  Лански, почти със сълзи на очите говори на свои приятели на излизане от съда, че се срамува, че е опозорен - него, старият гангстер успяват да измамят!! Сигурен съм, че ако се бе случило в Америка костите на рабина не можеха да бъдат намерени дълго време.
В Америка най популярен и легендарен е не  персонажът на ковбоя, а "гангстера". Интересно е, че думата- "гангстер" в Окфордския речник от 1962 година отсъства и се появява чак през 1972 година в тома от А до Е.  Счита се че думата гангстер е употребена за първи път през 1896 година в Охайо за политик, а не за престъпник.
За повечето хора от моето поколение ганстерският етикет е свързан преди всичко с киногероите -  Едуард Робинзон, Хъмфри Богарт, Марлон Брандо, Ал Пачино, Дъстин Хофман ,Уорен Бити. За гангстерите научавахме от книгите и документалните поредици.
Рядко добросъвестен биограф е Роберт Лейси, който с книгата " Малкият човек: Меир Лански и гангстерският свят" ни открива необичайни ракурси от ежедневието на " гангстерите" от началото на миналия век.
Кинозвездата Джордж Рафт пристига във Флорида за да се консултира с Бенджамин Сигал и компания за новия филм, като разчита да почерпи много от прототипите герои, но се оказва обратното.  Всички  гангстери се опитват са разберат къде Рафт си шие костюмите и откъде купува обувките ръчна изработка.
Любопитна сцена описана в книгата показва Лански и компания през 1981 година, наблюдаващи  сериала " Гангстерски хроники " за живота на Лъки Лучано, Сигел и Меир Лански в който нашия герой се огорчава от показаното за превоза на нелегален алкохол.
" Еврейски момък - казва той - никога не сяда зад волана когато прави такъв бизнес."
Още един от компаньоните тази вечер, Бени Сигелбаум се заканва да подаде в съд телевизионната компания NBC защото го представя тъп и безмилостен.
" За какво да подава жалба - пита Лански - в живота той е още по жесток."
Друга   реплика на Лански:
" Ако даже Сократ и Платон се затрудняваха да дадат определение за морал - казва Лански за времето на Батиста и Кастро в Куба - как могат тези хора да заявяват, че игралният бизнес е аморален?"
Друга история по текста на биографичната книга ни прави свидетели на неуспешните опити на ФБР да постави устройства и да подслушва квартирите на Лански. Всичко, което успяват да научат агентите са вкусовите предпочитания на Меир Лански - бекон, сардини, ирландско рагу , а на закуска исторически книги, учебник по граматика и сборник с цитати на френски мислители.
" Има хора , които никога не могат да бъдат добри. Във всеки човек има една четвърт добро, останалото е зло. Нелека е борбата на това добро."
Биографията на Меир Лански едновременно разобличава и подтвърждава различните митове за гангстерите. Лански например никога не говори за организирана престъпност, мафия, Коза Ностра. " Ние сме по силни от стоманодобивната промишленост на САЩ' - тази фраза му приписва списание "Лайф" през 1967 година.
Приятно е да спомним, че в крайна сметка някои от членовете на престъпното общество са има представа за честност и толерантност. Лански си спомня, че на Флорида и на Куба известни хазартни играчи са сядали на зелената маса без да се опасяват че ще бъдат измамени.
В същото време, по думите на известни изследователи, Меир Лански не е бил финансов гений. Той губи доста сериозни суми от легалните авантюри, не се избавя навреме от акциите на нефтените залежи.
И когато наричат този човек " финансов гений" и му приписват богатство от 300 милиона долара, след неговата смърт наследниците получават по малко от милион !!!!
Открито подпомага Израел с пари и оръжие във войната за Независимост през 1948 година, но тази помощ не му отваря вратите на израелската държава и не получава израелско гражданство, когато се нуждае, за да се спаси от преследванията на прокурорите Дюй и Кефевер.
Лански умира в Майями през 1983 година , като последните му думи са : " Освободи ме! Отпусни ме!" В тях неговите наследници търсят алегория на Мойсей с молбата да освободи еврейския народ от египетски плен.

Защо не може да има мир между израелтяни и палестинци?

Стената за безопасност в района на Йерусалим

Мирният процес окончателно изпусна дух. Всички опити да се съживят двустранните разговори за мир през последните години между палестинци и израелтяни се провалят. И дълбоко се съмнявам, че ще има някакво конкретно събитие, след което окончателно ще стане ясно, че няма смисъл да се говори за разделянето на страната.
Министърът на външните работи на Израел не ще свика пресконференция, американският департамент по старому ще произнася стандартните фрази за " две държави за двата народа", а миротворческите организации не ще излязат с декларация, че концерта свърши и всички да си отиват по домовете.
Мирният процес ще умре тихо и незабелязано, все по малко хора ще разсъждават за проблемите на окупираните територии и това явление ще изчезне от всекидневния живот.
Социалните допитвания показват, че болшинството, както сред палестинците,така е сред израелтяните поддържат идеята за мирен договор между двете общности. Но тези допитвания въвеждат в заблуждение. Подкрепата на мирното съществуване на двата народа не указва, че тази идея е възможна и засега няма политическа тежест. Тази идея се опира на осъзнаването на важността и срочното регулиране, на готовността населението да плати някаква цена, на желанието да се мобилизират политически сили и да се гласува за тези, за които мирното регулиране е от първоначална важност.
Опитите да изплашат израелтяните, че ако не върнат окупираните територии ще трябва да живеят в двунационална държава претърпяха фиаско. Тази заплаха за тях е преувеличена и своего рода абстрактна. В условията на съществуващата сегрегация /*/ трудно можем да си представим , че Мохамед или Айша от Рамалла ще участвуват в изборите на израелския Кнесет и ще решават кой ще бъде министър председател на Израел.
Три главни фактора лежат в поддръжката на обществото на мирният процес в продължение на 12 години- от съглашенията в Осло до реализирането на програмата за изтегляне от ивицата Газа.
Първият е стремежа за нормален живот, натурализиране на израелско-ционисткото съществуване на тази земя, което да се постигне чрез легитимизация на еврейската държава и икономически напредък , който да последва след сключването на мирен договор.
Вторият е желанието де се отдели от палестинците , като намали до голяма степен насилието.
Третият фактор - опасенията как ще реагира останалия свят на продължаващата конфликтна ситуация в региона.
За мен тези фактори вече не съществуват. Израелтяните се възползуваха от временното затишие без насилие, както се казва не заплатили нито грош- всички нормални държави водят активен бизнес с Израел , независимо от критиките за окупация. Благодарение на икономическите успехи Израел се чуствува нормална страна, а твърдото отношение към палестинците се определя като " избавяне от илюзиите". Палестинската съпротива изгасва.
Благодарение на " стената "  и сегрегацията по териториите израелтяните почти не виждат палестинците. И като не ги вижда, то и проблемът  не съществува. Парадигмата - " светът не ще позволи продължаване на окупацията" рухва с неуспешните опити за признаване от ООН.
Израелският,  а мисля че и палестинският елит все повече се отдалечават от от идеята за две държави. Палестинците са отчаяни от неуспешните опити на политическата сцена, а остатъците от левия лагер в Израел се превключиха на вътрешни разпри и социаликономическа борба. Единствено расте влиянието на организации, заети с хуманитарните въпроси на окупацията и общественото съзнание свиква с мисълта, че окупацията е постоянно явление.
Как ще завърши тази реалност в съзнанието на цяла нация ? Ще има ли взрив, който да помете наложилата се патова ситуация?
Трябва да призная, че подобно развитие на събитията не се очаква в близкото бъдеще, не си струва да се разчита на политическо прозрение в Израел, нито политическо ефективно давление , нито на действия на палестинците , които да доведат до драматично изменение на баланса на силите.
За окупацията израелтяните заплащат по най високата тарифа, но се научиха да живеят с нея.

*-сегрегация- принудително отделяне на група от населението, една от формите на расова и религиозна дискриминация

ПАЛЕСТИНСКА ДЪРЖАВА - ЙОРДАНИЯ ?

Засега всички опити за възобновяване на мирните преговори между Израел и Палестинската автономия са обречени на провал.  Опитите за признаване на палестинската автономия за независима държава в ООН също не дадоха резултати.  Двадесет години  са загубени и не се реализира принципа- "две държави за два народа".
Често си задавам въпроса - защо не може да се реализира принцип, който на пръв поглед изглежда най разумен и справедлив? Палестинците обвиняват израелтяните в нежелание да съществува палестинска държава, а израелтяните си спомнят 2000 година в Кемп Дейвид, когато тогавашния председател на автономията Ясер Арафат не прие "щедрото предложение" на Ехуд Барак. При това и двете страни потвърждават своята привързаност към този курс, но имат абсолютни различни представи каква ще бъде новата, независима държава.
Първо- различие по въпроса за границите.  За палестинците са принципно важни границите от 1967 година ,  а израелтяните изграждат "стена на безопасност" по " Зелената линия " на прекратяване на огъня.  По думите на сегашният министър- председател Нетаниаху, връщането към границите от 1967 година е неприемливо; т.е " небезопасно". Основно място в нежеланието на израелтяните са и 144 селища с 300,000 еврейски заселници на палестински земи на Западния бряг на реката Йордан. За напускането на тези селища и връщането израелските заселници в границите от 1967 година ще са необходими огромни финансови средства / по думите на Гиора Айленд - 30 милиарда долара !!/
Да върне еврейските заселници на териториятя ня Израел не ще се наеме нито един политик, бил той ляв или десен, защото ще постави кръст на политическата си кариера. Израелската общественост не ще му прости такава смела постъпка, защото връщането в гранците от 1967 година ще означава предаването на палестинците Източен Йерусалим, а закона на израелският Кнесет от 1980 година гласи : " Йерусалим, единен и неделим се явява столица на еврейската държава".
Второ- даже в случай на създаване на "независима палестинска държава", палестинците нямат намерение да предоставят гражданство на бежанците, желаещи да се завърнат по домовете, които сега се намират на територията на Израел, нито на милион и половина израелски араби, които пък не искат да напускат еврейската държава. Израел не иска бежанците да се завърнат на неговата територия и трябва да си търсят място в новата палестинска държава.
Трето - израелтяните са опасяват за безопасността на държавата. Страхуват се , че на власт в новата палестинска държава ще дойдат на власт ислямски радикални сили и сочат за пример сектора Газа, който след напускането на израелската армия се превърна в ислямски анклав. А изборите в автономията през 2007 година показаха, че не ФАТАХ, а ХАМАС се ползва от подръжката на голямата част от населението.
Така се създаде парадоксалната ситуация - от една страна съществува процес на разделянето на  двата народа, от друга - всеки нов раунд на преговори показва невъзможност за компромис.
В тези условия редица десни израелски политици активно пропагандират алтернативата - " йордански вариант " за решаване на конфликта. "Йорданският вариант" се явява част от от по- широк, връщане към ситуацията от 1967 година- сектора Газа под контрол на Египет, а Западния бряг на реката Йордан под контрола на Йордания. Обединението на сектора Газа с Египет е малко вероятно, защото те искат палестинско правителство в сектора, а Йордания провеждаше друга политика на Западния бряг. Затова този вариант се свежда до "йорданския вариант" , основан на постулата, повтарян многократно от йорданските крале - " Йордания- това е Палестина".
В началото на конфликтът крал Абдалла и неговия син Хусейн предлагаха решение на палестинския проблем по пътя на разширяване на територията на Йордания. Но след "Черният септември" от 1970 година Хусейн се отказа от всякакви претенции за Западния бряг, с изключение на опека над ислямските светини в Йерусалим. Възможен бе вариант за федерация или конфедерация. Съвсем друга е формулата на членът на израелския Кнесета Арие Елдад, който счита Йордания за палестинска държава и йорданците трябва да признаят това открито. 70 % от населението на Йордания са с палестински корени и според Елдад трябва да се предостави гражданство на всички палестинци от двата бряга на реката.
Йорданските крале са считали йорданците и палестинците един народ, а Западния и Източния брегове на Йордан за едно отечество, което исторически е вярно. Йорданските и палестинските араби, а също така сирийски и ливански са един народ, много векове живеещи в тази географска област - "Велика Сирия". Фактическото им разделяне започва през първата половина на 20 век с въвеждането на мандати от ООН- Франция получава Сирия и Ливан, Палестина и днешна Йордания преминават към Великобритания.
С пристигането на евреи, в съответствие декларацията на лорд Балфур започва и конфликта. За днешна Йордания това не се отнася и англичаните я отдават на Абдалла от династията на Хашемитите, обещана им от британския външен министър Мак Махон още през 1915 година. През 1946 година е създадено Йорданското Хашемитско Кралство и от този момент започва формирането на отделни палестински и йордански идентичности.
За обособяването на палестинците спомагат усилията на йерусалимският муфтия Ал Хусейни, поставил си за цел да създаде отделна палестинска държава. Окончателният разкол настъпва с основаването на Организацията за освобождение на Палестина и официалното и признаване на единствен представител на палестинския народ. Самата Йордания признава палестинците за народ чак през 1988 година. До този момент йорданците са забранявали да се използува термина "палестинци" в официалните документи, като са считали палестинци и йорданци за един народ.
Трябва да се знае, че именно Йордания осъществява административни функции от 1950 до 1967 година на Западния бряг, като част от Кралството на Хашемитите. След войната Израел окупира тези земи, но правната и административна връзка с Йордания се съхранява чак до 1988 година. Съществува единнен парламент, действува йорданското законодателство, краля назначаваше чиновници и плащаше заплати.
Този опит за съвместно съществуване е още един важен аргумент в полза на "йорданския вариант" според израелските политици.
Надеждите на палестинците за държава засега не могат да се реализират, затова не трябва да се отхвърля възможността за "йордански вариант", още повече, че идеята има привърженици и от страната на палестинците.
За израелтяните този вариант е най добрия , защото практически всички компоненти на палестинския проблем се прехвърлят на йорданците. Особенно в сферата на безопасността, йорданската армия се явява надежден и боеспособен съюзник в борбата с ислямската заплаха отколкото ФАТАХ.
Сред привържениците на "йорданския вариант" са председателя на Кнесета Ривлин и бившия министър на външните работи Моше Аренс.  Отвреме навреме и Нетаниаху подхвърля внимателно, че " ....решението на палестинския проблем ще иска и помощта на Йордания". Особенно активно за идеята за палестинскойорданска федерация се изказва и президента Перес.
Колкото до йорданците, въпреки отказа от този вариант, наричайки го "политическа фантазия" , за тях своеобразен символ е избирането за крал Абдалла, чийто жена е палестинка, на местото на Хамза, син на Хусейн от кралица Нур. Този сценарий е изгоден за Йордания, защото освен присъединяването на Западния бряг, крал Абдалла си запазва статуса на хранител на ислямските йерусалимски светини.
Главното препятствие според специалисти е твърдата позиция на палестинците от Западния бряг за създаване на собствена държава, сега те притежават по- мощна политическа сила. Дискусиите по този вариант продължават и няма да бъде голяма изненада ако в близко бъдеще отново чуем за идеята " йордански вариант".

Странната война в Ливан 1982 година

Преди 30 години израелската армия преминава границата с Ливан и започва странната, да не кажа най- глупавата война в своята история. Продължила 18 години и отнела живота на 2500 израелски войника, незнайно количество ливанци и палестинци, и причинила  неизлечими страданния и неволи.
В основата на всички войни стои лъжата, като мнозина я считат законно средство. Ливанската война през 1982 година е отличен пример за това. Лъжата започва още с името - " Мир на Галилея". В продължение на година се водят престрелки по границата с Ливан, като палестинците обстрелват израелските селища с катюши, леко стрелково оръжие, израелтяните отвръщат с кратки нахлувания зад границата за да ликвидират терористите. Но в последните 11 месеца до началото на войната няма сражения и обстрели на израелските селища !!!
Съществува примирие и палестинците почти го спазват. Удивителното в случая е , че Ясер Арафат успява да укроти и най радикалните фракции. И в края на май 1982 година започват странностите на тази война. Министърът на отбраната на Израел Ариел Шарон се среща във Вашингтон с държавният секретар на САЩ Александър Хейг с молба да получи съгласието на американците за нахлуване в Ливан. Хейг отговаря , че САЩ не могат да допуснат това, само провокация, която да разтърси света може да промени мнението им.
И провокацията не закъснява !! Майсторът на терора Абу Нидал, враг на Организацията за освобождение на Палестина и Ясер Арафат изпраща свой роднина да убие израелския посланник в Лондон. В отговор израелската авиация бомбардира Бейрут, а палестинците отговарят според възможностите си. Министър председателят на Израел Менахем Бегин разрешава на Ариел Шарон да навлезе в Ливан, но не повече от 40 км, за да "предотврати обстрела на израелските селища".
Когато на съвещание на правителството началника на разузнаването обяснява ,че Абу Нидал не влиза в ООП, Менахем Бегин произнася фраза - " Всички са в ООП". Още тогава съществува съмнение сред редица влиятелни лица, че Абу Нидал е действувал като агент на Шарон !!! В това са убедени и редица политици от Организацията за освобождение на Палестина.
Лъжата-" всички стрелят срещу нас" така дълбоко е заседнала в съзнанието на мнозина, че е било безмислено да се спори. Блестящ пример за това, как мит овладява общественото мнение, вкючително и на хора, които са виждали че ситуацията не е такава.
Шарон е презирал всички политици, включително и Менахем Вегин / по думите на Ури Авнери/, като хора лишени от въображение и провидение. Според него е бил нужен особен план за решаване на проблема с палестинците:
1. Да се нападне Ливан и с помощта на израелското оръжие да се постави начело на държавата диктатор- християнин, който да служи на интересите на Израел.
2. Да се изгонят сирийците от Ливан.
3. Да се прогонят палестинците от Ливан в Сирия и по нататък в Йордания.
4. Да се устрои провокация и да се подтикнат палестинците да устроят преврат в Йордания, да изгонят крал Хусейн и да превърнат Йордания в палестинска държава.
5. Да се постигне споразумение с палестинците за раздяла на властта  по Западния бряг на реката Йордан.
Непреклонен в своите намерения, Шарон убеждава Менахем Бегин да започне войната, като му заявява , че единственото му намерение е да отхвърли палестинците на 40 км, за да не могат да обстрелват израелските селища. След това поставя Башир Джамайел начело на Ливан. Позволява на християнската фаланга да извърши масово клане в палестинските лагери Сабра и Шатила, за да принуди палестинците към бягство в Сирия.
Резултатите се оказват противоположни на очакванията. Башир Джумаел е убит от сирийците, а неговия брат, наследил го на престола не върши работа. Сирийците контролират почти цял Ливан. Крал Хусейн остава на престола, а Йордания не става Палестина. Арафат и неговите въоръжени отряди се отправят в Тунис, удържат редица политически победи, приемат статуса на " единствен представител на палестинския народ" и след време се връщат в Палестина.
Военните планове, и в не по- малка степен политическите още от началото се провалят. През 1982 година нито едно подразделение на израелската армия не изпълнява поставените задачи. Съпротивлението на палестинците при Сайда/Сидон/ задържа армията и в момента на прекратяването на огъня по поредното споразумение Бейрут се оказва извън обсега на израелската армия. Ариел Шарон нарушава споразумението за прекратяване на огъня и израелските части нахлуват в източен Бейрут.
Въпреки даденото обещание на Бегин, Шарон атакува сирийската армия, за да излезе на шосето съединяващо Бейрут с Дамаск. Но израелската армия не достига до шосето и претърпява поражение при Султан Якуб.
Едни от най значителните и дълговременни резултати от тази война се отнасят до шиитите. От 1949 до 1970 година ливанскоизраелската граница е най- спокойна от всички граници на Израел. През тези години широко се шири мнението, че Ливан ще бъде втората след Египет страна, която ще подпише мирен договор с Израел. Мюсюлманите шиити от Ливан са били най- угнетените и безпомощни сред множеството етнорелигиозни общини. Когато крал Хусейн с помощта на Израел прогонва палестинците от Йордания в хода на операция " Черният Септември", те се установяват в Южен Ливан и стават практически господари на целия район, наречен от евреите "Фатахланд".
Шиитите не изпитват симпатии към палестинците, които са сунити.  И когато армията на Шарон навлиза в Южен Ливан, шиитите ги посрещат със сладости, с надеждата че те прогонят палестинците, а самите те да се завърнат по домовете.
Много скоро разбират грешката и започват партизанска война, за която Израел не е готов. Пред лицето на значителни загуби израелската армия напуска Бейрут и остава да охранява само тъй наречената " зона за безопасност". Но и тя става арена на войни действия, умерените шиити сменя радикалната партия " Хизбалла", която след време става главна военна и политическа сила в цял Ливан.
За да спре шиитите Израел ликвидира лидера на " Хизбалла" Аббас ал Мусави, но неговото място заема талантливия му помощник Хасан Насралла.
В това време Вашингтон започва война, която унищожава Ирак - исторически арабски бастион срещу Иран. Главен фактор в региона става оста Иран- Хизбалла- алавитска Сирия.
Ако сега Ариел Шарон се събуди от кома, изпаднал преди 6 години, ще бъде потресен от практическите резултати от Ливанската война. Една от жертвите е Менахем Бегин, който скоро след масовото убийство в Сабра и Шатила изпада в дълбока депресия, която продължава до неговата смърт.
Моралът от тази история е верен и сега. Война може да започне всеки глупак, но да не допусне война е дадено само на мъдрия.

ИСУС ХРИСТОС – ПОЛИТИК ?

Ако нещо не може да се докаже, просто трябва да се откажем от него – такива са убежденията на холандският  режисьор Пол Верховен, написал книга “ Исус от Назарет”.

Излязла от печат през 2008 година, книгата  предлага алтернативна история на живота и деянията на Исус Христос.

Верховен прави достатъчно много любопитни изводи. По неговата версия Исус от Назарет е политик и стратег, водач в борбата на евреите срещу римското господство. И не “фокусник”, способен да нахрани стотици с манна небесна, да превръща водата във вино, да укротява буря или да ходи по Галилейското море. Не закъснява и скандалното заявление : "Исус е син на Мария и римски легионер (!!!), заченат в резултат на насилие.” Така авторът начисто отрича версията за непорочното зачатие , а следователно, и Божествения произход на Исуса.

За Верховен не е имало предателство на Йуда, а Христос е убит изключително по политически причини, сериозна заплаха за римската власт. Защото не е Син Божи , a мислител и водач от плът и кръв, предложил на света множество неувяхващи и досега идеи.

Така Пол Верховен поставя под съмнение целият Нов Завет. Единственото за Верховен са пророчествата на Исус , но не като нова религиозна доктрина, а нов Етичен Кодекс. Но живее Исус от Назарет във времето, когато тези идеи се възприемали като утопични. Неговите призиви – да обичаш ближния си и да разбираш своите врагове са отхвърлени от обществото, недораснало за тях.

Пол Верховен мечтае да заснеме филм за живота и  деянията на Христос, но не “ поредна приказка”, а истински , подкрепен с научни доказателства. Напълно възможно е да вземе за основа своята книга, но откъде ще намери “научните доказателства” не е известно.

Ясно е само едно – Верховен не ще избегне анатемата!!!

Йерусалимски синдром

При 40 годишният американец Роналд Браун всичко бе наред – щастливо семейство, добре платена работа, къща с градинка отпред. И може би всичко щеше да бъде нормално, докато една сутрин жена му заявява, че повече не го обича и напуска на следващия ден. След няколко седмици Браун получава известие за съкращение на щата и губи своята работа. Изход от плачевното състояние търси и намира в църквата, която отначало посещава веднъж седмично, а след това всеки ден.

Веднъж, четейки Библията, Браун усеща, че думата «Йерусалим» се осветява, като че ли с неонова светлина и постоянно е пред очите му. «Йерусалим» го завладява напълно и след седмица пътува за Светата Земя. Към Старият град на Йерусалим, към Храма на Гроба Господен, където е разпънат и след три дни възкръсва Исус Христос.. След кратка молитва чува глас, по- скоро усеща, че някой иска да говори с него, то ли Светия Дух, то ли Онзи, който за греховете човешки получава наказание. Трябва да пости 40 дни и нощи, да бъде смирен, за да получи опрощение и накрая халюционира на висок глас: «Исус....,Исус...,Исус.» Започва да обикаля Стария град, за да намери сродни души и сподели Откровението.

Като че ли по времето на еврейската Пасха или християнския Великден Бог става особено разговорчив. Това е пиков сезон за т.н., *Йерусалимски синдром*, който поразява немалко туристи. Обладани от историята на вековния град, благовония , запах на тамян, кардамон, куркум, част от религиозните люде се чуствуват особенно при посещение на Стената на Плача или Храма на Гроба Господен, чуват ангелски гласове или гласа на Всевишния, приемат заповедите за пост, ритуално омиване, завиват тялото в бели платна и се разтварят в тълпата. Гласно произнасят пророчества – един е Месия, друг Господ, трети Ангел Хранител, припадат, халюционират. За *Йерусалимският синдром* е характерно бавното развитие – отначало чуствуват главозамайване, безсъница, нервозност.  Желаят да напуснат туристическата група и самостоятелно да се добират до  Базиликата  на Рождество Христово във Витлеем, изпълнени са с решимост да обръснат цялото тяло и да измият земната гнуст. Много често за тях е близко Изкуплението и тяхната мисия е да подготвят пристигането на Месията.

Йерусалим е безумно място ! Не едно столетие този град подлудява религиозните, най вече с историята – Храма на Гроба Господен, Стената на Плача, джамиите Ал Акса и Купола на Скалата, съчетание на архитектура, легенди и митове.

Германка спира туристите и разказва, че Той е на път.  Двама от бъдещите клиенти на психиатричната клиника ожесточено спорят, обвиняват се в самозванство и заплашат със страшни мъки. Възрастна жена от Пазарджик събира милостиня пред вратите на Храма на Гроба Господен, за негов ремонт. Основно синдрома е безобиден, но има и заплашителни изключения. През 1969 година турист от Австралия решава, че Господ му е заповядал да подпали джамията Ал Акса -  една от светините на исляма и пожарът предизвиква вълнения по целия град. След няколко години американец се опитва да извлече камък от Стената на Плача, а бразилка се отправя пешком към Витлеем, за да търси своя син Исус. Пред Стената на Плача, облечен в черно мъж докосва камъка, поклонява се го целува. След време се оглежда и може да ви попита: *Извинете, днес Месията ще пристигне ли*? В същото време от заредената с високоговорители джамия се чува призива за мюсюлманската молитва. Няколко часа в Стария град на Йерусалим и могат да ви се изправят косите.

Ако човек говори, че вярва в Бог, всичко е нормално.  Ако вярва в идването на Месията –  също. Но ако говори : *Аз знам кога ще дойде и мога да го назова!*, това е сигурен симптом, че трябва да бъде отправен в клиниката. Има една такава в Йерусалим и там докторите изслушват внимателно пациентите, колкото и странно да говорят. Ако са безопасни, бързо ги пускат, буйните лекуват, докато се осъществи връзка с посолството или роднините. Но най - доброто лекарство е бързо да напусне Йерусалим!

Странно могъщество притежава този град,  дълбоко и духовно! Но ако говориш с Бог, това е молитва, ако ти отговори –това е шизофрения.

Кой кретен нарече арабските революции "арабска пролет'?



ФОТО РОЙТЕР

 Когато говорят за "арабска пролет" се сещам за Сталин, Троцки и други, ръководили подобни пролетни настроения, обърнали се в трагедия за много народи. Не ми се ще да подминавам и китайската пролет, под название "маоизъм". Културна революция, която изкорени "влиянието на Запада", несъгласните унижаваха, превъзпитаваха, а понякога и убиваха. Не останаха назад и Фидел Кастро, Пол Пот, Ким Ир Сен, редица лидери на африканския континент.
Сега такова "пролетно пробуждане" се реди в арабските страни, където ислямския фундализъм превръща людете в религиозни фанатици, не по малко страшни от упоменатите горе.
Новите режими в арабските страни, "събудили се от зимен сън" водят направо в обещаният от исляма рай, копират пътя на Иранската ислямска република. А несъгласните да отидат в този "рай" подлежат на тотално унищожение. Аятоласите превърнаха страна с велика култура в страна на фанатици, последователи на исляма в неговия най- извръщен вид. Така се държат и религиозните водачи от всички конфесии: по- рано инквизицията гореше еретиците и ако успеят да се доберат до властта в просвещенна Европа, атеистите ги очаква подобна участ.
Да, и тукашните равини с презрение се отнасят към своите роднини, позволяващи си да ходят в шорти или без ръкави.
Революциите понякога биват безкръвни, а ние ги боядисваме в различни цветове: оранж, розов, кадифе. Но последствията от всяка революция са свързани с репресии, водещи понякога до пълното унищожение на противниците на революционни промени.
Революциите винаги се движат от определена идеология, която не допуска компромис. Затова, как можем да наричаме "арабска пролет" революциите, които се стремят да унищожат всичко живо?
Оттук и закономерен въпрос - КОЙ КРЕТЕН НАРЕЧЕ АРАБСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ  "АРАБСКА ПРОЛЕТ" ?

Близкоизточният конфликт вече не се решава , а се управлява!

Управляващите в Израел най после намериха спасителна политическа формула на израелско- палестинския конфликт. Вече не се говори за «решение на конфликта», а за «управление на конфликта»!!

Има не малко аргументи в полза на това нововъведение, които ми се струват напълно рационални – непреодолими разногласия по основни въпроси между правителството на Нетаниаху и палестинската администрация на Абу Мазен, разкол между ФАТАХ и ХАМАС и най вече противостоянието с Иран, заради ядрената му програма.

Всичко това не позволява да се регулира конфликта и да се сключи мирен договор с палестинците. И затова правителството на Нетаниаху и всички държавни органи полека лека се съсредоточават на съхраняване на статуквото – почти незабележима помощ за палестинската икономика, леко облекчаване положението на палестинските араби, с премахване на някои фортпостове и редица заграждения, освобождаване на затворници/и без това няма място в затворите/, арестувани още от времето на Норвежските съглашения от Осло.

Министърът на транспорта съобщава за намерението на неговото ведомство да построи нови ж.п. линии, които да минават през окупираните Самария и Юдея/ кой ще пътува по тези линии, като арабите не могат да напускат своите градове и села без разрешение/. Управленческият съвет на селищата по териториите съобщават за нов план под название «Стабилизация на ситуацията – практически препоръки по управлението на израелскопалестинския конфликт»/ забележете – управление!/

В отсъствието на възможност за регулиране на конфликта или да се анексират Самария и Юдея, Израел трябва да анексира само територии С и да предостави гражданство на 55000 палестинци, живеещи на тези места. Обаче за този танц са нужни двама партньори, а палестинците да танцуват под израелска свирка нямат намерение. Те не се съгласяват за анексията на 60 % от Западния бряг и да се удовлетворят от възможността да свободно пътуване от един град към друг – без израелски проверки и блокпостове.



Израелски автомобил  през палестинско село



Откакто се стабилизира ситуацията в областта на безопасността, израелската общественост и средствата за масова информация напълно игнорират палестинските проблеми, просто не им обръщат внимание – предпочитат да осведомяват за появата на нов театър, откриване на филиал от мрежата Kentucky Freid Chicken, автомобилни състезания и други подобни. За регулиране на конфликта никой не иска да говори и всички са за съхраняване на сегашното, относително спокойно положение на Западния Бряг.

Обаче през последните месеци в палестинската автономия се забелязват негативни явления – увеличаване на безработицата, липса на нови работни места, забавяне на икономическия ръст, липса на инвеститори и средства за съществуване на администрацията. И тази тенденция заплашва да се усили и да стане причина за поредния взрив на насилие. Но това не вълнува Нетаниаху и подобните му, те са обзети от манията за скорошна атака на Иран, която не се знае как ще завърши и ще има ли полза от нея. Вместо да решава своите проблеми със съседите, Израел се заема да въвежда нов световен ред.

Защо Израел иска да удари Иран?

За разлика от гражданското общество, което в отговор на безсилието на държавата започна да дава признаци на живот през миналото лято, властвуващите структури на Израел са обхванати от тежък паралич. Скъпотията, престъпността, корупцията и други сфери на обществения живот така са затиснали властвуващите, че е необходимо  някакво чудо за да излезе Израел от тежката икономическа и политическа криза.

Няма никакви шансове, че държавата ще се справи и с ултраортодоксалното население, растящо с бързи темпове. Тази група живее отделен живот, неконтролиран от държавата, не признава законите, не служи в армията, за да учи Тората и рядко участвува в производствена дейност.

Същото се отнася и за еврейските заселници по палестинските земи. Но инструментите, които те използуват в своето противостояние с властта са много по опасни. Заселниците не признават правото на властта да действува срещу техните планове. Заради заселници еврейската държава не може да определи окончателните граници, да раздели Палестина на две държави, между двата народа и да сключи мир. Точно както държавата не може да направи ортодоксалните в нормални граждани!

За представителите на тези две групи население понятия като правата на човека, универсалните демократични ценности, върховенството на закона и разделяне на властите предизвикват само усмивка. Оттук произтича близостта на двата лагера и тяхното пренебрежение към всичко либерално и демократично.

Израелското общество е в плен на тези групи и според мен няма политическа сила или явление, които да се справят с тях. Не палестинците са виновни за политическия кризис. Израел не може да сключи мирен договор, защото не знае как ще се справи със 300,000 заселници, които не искат да напуснат селищата по политически, икономически и най- вече религиозни причини. А палестинците не се съгласяват да им бъде отнета земята!Горчивата истина се заключава в това, че в близкото бъдеще не се предвиждат съдбоносни решения.

Но има една сфера , в която властта има неограничена сила – военната. Еврейската държава се готви всеки момент да започне превантивна война със Иран, за да прекрати ядрената и програма. Такава диспропорция- между безпомощността на властта в жизнено важни въпроси на всекидневието и неограничените възможности във военната област крие в себе си голяма заплаха.

Власт имеещите, с желанието си да нанесат удар на Иран се надяват, че едно такова противопоставяне ще разруши вътрешните бариери, довели страната до политически паралич, както бе през 1973 година след войната на Йом Кипур. Съществува мнение, което и ме убеждава, че политическата върхушка на Израел ще се ползва от възможността за успех в единствената област, където все още има относително преимущество. Власт имеещите искат да вярват, че  победа над Иран ще позволи реорганизация на сложилата се политическа система. Една война, било тя превантивна или ограничена ще бъде може би първата крачка към една нова реалност.

След време всички ще сме «палестински бежанци»

Нито един  проблем около арабскоизраелският конфликт не е така остър, продължителен, емоционален и сложен. както населението известно под името  «палестински бежанци».

Корените на този уникален въпрос ще трябва да търсим при граф Бернадот, посредник на Съвета за Безопасност на ООН. Когато става дума за 1948 година и арабите, избягали от родните домове заради военните действия, той заявява, че ООН носи отговорност за оказване на помощ на бежанците, защото именно тази организация приема решението за раздялата на Палестина и създаването на държавата Израел. Въпреки заблудата на Бернадот, неговото мнение продължава да бъде популярно и днес и обяснява защо ООН продължава да отделя такова голямо внимание на палестинските бежанци чак до предоставянето на собствена държава.

Граф Бернадот е виждал 3 основни проблема в конфликта – бежанците,  границите и неустановения статус на Йерусалим. Именно последното става може би причина за неговата смърт, осъществена от еврейската терористична организация «Лехи» на 17 септември 1948 година.



Взривеният хотел в Йерусалим, където загива граф Бернадот



Не е възможно или не съществува желание да се определи, кой е ръководил тази терористична акция. Чак след 30 години еврейската държава призна , че бойци от «Лехи» са осъществили взривяването на хотела в Йерусалим, където е отседнал граф Бернадот.

В  сегашно време ООН е създала редица специални учреждения, изключително за палестинските бежанци, от които най- важна е Агенцията за помощ на палестинците /UNRWA./ За всички останали бежанци по света се занимава Върховният Комисариат на ООН.

Агенцията за палестинските бежанци определя за такива «лица, живеещи в Палестина в периода от юни 1946 до май 1948 година, загубили своите домове и средства за съществувание в резултат от арабскоизраелския конфликт». За последните 64 години редовете на тези бежанци трябва значително да са оредели. Ако приемем обявената от Агенцията цифра от 750,000 бежанци, то днес живи може би са 150,000 души.

През изминалите години Агенцията предприе три важни стъпки за разширяване определението за палестинските бежанци.  Първо – в противоречие със световната практика, статус на бежанци бе предоставен на такива, които са станали граждани на арабските страни/ Йордания например/.  Второ – съществува малко известно решение от 1965 година, с което определението за бежанец се дава и на мъжките потомци на истинските бежанци. ООН го одобрява, като в него са включени и осиновените деца. Трето – Агенцията през 1967 година добавя към бежанците и лицата от Шестдневната война/ 4-10 юни 1967 година/

Тези изменения дадоха възможност палестинските бежанци да се увеличават с течение на времето. Агенцията признава този факт – «когато Агенцията заработи през 1950 година обслужваше 750,000, сега 5,000,000 имат право на нашите услуги».  Съгласно Джеймс Линдсдей, бивш главен юристконсулт “числото 5 милиона е само половината от тези, които по определение на Агенцията имат право да се наричат бежанци».

С други думи, за шест десетилетия, вместо да намаляват, бежанците са се увеличили 7 пъти!!!  И това число може още да расте, ако преобладае мнението, че жените също могат да предават по наследство този статус. Даже когато след още 20 години си отиде последният бежанец, кръга на псевдобежанците ще се раздува безкрай. В края на краищата всички ще се окажем бежанци!!

Ако проблемите с палестинските бежанци се бе придвижвал към конкретно решение, това безконтролно разширение едва ли би имало голямо значение. Но сега това разширение има разрушително въздействие – Израел страда от безчинствата на категория лица, чийто живот е изкривен от една несбъдната мечта за връщане по домовете, а бежанците усвоиха културата на безизходност, гняв и обида.

Всички останали бежанци от Втората Световна война отдавна са устроени, съвременните в Африка, Балканите и другаде почти забравиха неволите. И за да не нанесе още по голяма вреда, в проблема с палестинските бежанци трябва да се остави статус само на фактическите бежанци. И може би тогава Израел ще се съгласи да се завърнат по родните места.

Още материали по темата:

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/01/blog-post_26.html

Ирод , Иридион, Кейсария и сегашното време

Цар Ирод е бил еврей със съмнителен произход и е управлявал провинция Юдея от 40 година на старата ера до 4 година от Рождението на Христа. През този период империята сменя Римската република, а Ирод става император на Юдея с помощта на римските копия.. Своята роля изпълнява качествено - държи в ред поверените му земи и изгражда забележителни строителни  паметници. Ако се доверим на написаното за него, той е бил садист и параноик: забива до смърт своята жена , ликвидира своите синове и цяла тълпа родственици, бивши приятели.

При своето управление Ирод изгражда 4 крупни градове- крепости. Пристанището Кейсария на Средиземно море, два двореца крепости: Масада и Иридион, а също така пристъпва към възстановяването и разширяването на Втория Храм в прослава на Бог в Йерусалим.

През 2007 година в Иридион е открита царска гробница и тази находка става важно археологическо откритие на нашето време. Иридион се намира на края на Юдейската пустиня, на юг от Йерусалим и изток от Витлеем. Монументалният комплекс е разделен на две:  крепост на върха и дворец за удоволствия в подножието.  В този дворец и бяха открити цяла верига от градински тераси. Арабите наричат това място «барадас» /парадайз/. Тук е погребан Ирод, а след неговата смърт крепостта на два пъти е завземана от еврейските въстанници, служила за твърдина в борбата с римляните през 70-72 и 130- 132 година от новата ера.

През 1972 година, пет години след Шестдневната война и окупирането на Западния бряг, група еврейски археолози започват разкопки, които с малки прекъсвания през 2007 година се увенчават с успех. Открит е саркофаг с изкусна резба, а друг е разбит. Навярно еврейските въстанници унищожават гробницата от ненавист към колаборационалиста Ирод или крадците на старини повреждат забележителната находка.

Палестинските власти веднага заявиха, че израелтяните крадат техните исторически паметници!  Ултраортодоксалните хранители на еврейските места за погребения настояват да се погребат костите на Ирод, а археологическия обект да бъде залят с бетон!!!  Предводителите на еврейските заселници по палестинските земи, напротив, се радват, защото е намерено още едно доказателство за еврейските претенции на тези земи.

Еврейските националисти още в началото на циониското движение разглеждат въстанията срещу римляните като пример на военна доблест. Ирод, разбира се, не е герой на ционистите, но борците за свобода, загинали в двете крепости се възнасят като образец на военна стойкост и героизъм.

В наши дни обаче, ционистите разкриват обятия и за Ирод. На израелтяните не е нужно еврейството на Ирод, за да заявят своите права на Иридион.  Достатъчно е това, че крепостта два пъти е завземана от въстанници срещу римската власт, а на Ирод е определена друга роля – ипостат на строител.  Неговите нравствени наклонности са отвратителни, но римската марионетка е мяра за сравняване със съвременните строители на нов Израел. Две хиляди години след смърта на Ирод, той намира признание, което така дълго е търсил и мъчително страдал. Да придобие дом във възродената еврейска държава, докато се решат загадъчните отношения на Рим и Йерусалим.

Колкото до Кейсария, Ирод наистина е построил нещо величествено!



Развалини от царския дворец



Крепостни стени на Кейсария



Ето какво пише Йосеф Флавий: «На брега на морето той избра един изоставен град и го построи отново с бял камък,украсил с прекрасен царски дворец и показа величие на своя дух»/ Юдейски войни – 1,5,21/.  Ирод му дава името в чест на своя покровител римския император Октавиан Август. Проектира го със система от паралелни и пресичащи се улици, построява храм, амфитеатър , хиподрум и жилищни квартали. Строителството продължава 12 години и е завършено през 10 година на новата ера.



Амфитеатър за 10000 зрители



Населението е смесено-  евреи, самаритяни, езичници от всякакъв род, християни и конфликтите между тях са една от причините за въстанието, избухнало през 66 година от новата ера. Кейсария е опорен пункт на римските легиони и в нея Веспасиан е провъзгласен за император.



Хиподрум за 30000 зрители



Акведукт за доставяне на вода - 4,50 метра над нивото на морето и с дължина 18 км



След завладяване  от арабите през 640 година градът губи политически  и икономически статус, голяма част от населението напуска и цветущия някога град се превръща в малко пристанище. През 1101 година тук се настаняват кръстоносците, но през 1265 година отново е в ръцете на мамелюците. До края на 19 век остава в развалини, но със заселването на бежанци от Босна крепостта е възстановена и наблизо възниква ново селище.

Сега Кейсария е превърнат в национален парк, любимо място за развлечение на израелтяните по всяко време на годината.

Арменските корени на Йерусалим

Влизате през вратата Цион в Стария град на Йерусалим,надясно за Стената на Плача, наляво към Арменския квартал. При образуването на държавата Израел в Арменския квартал на Йерусалим живеят 16000 души, сега са около 2000, от които 600 с израелско гражданство.

Местните арменци говорят на западноарменски диалект, а болшинството пристигащи на източноарменски с много заимствания от руския език. Доколкото Израел е еврейска държава, гражданство на новопристигналите арменци не се дава, но с упорство и желание визата може да се продължи. За желаещите да поживеят по дълго време може да се намери двустаен за по 600 до 700 долара на месец, без големи удобства.

В Арменският квартал съществува семинария духовна, в която се обучават 30 – 40 студенти от Армения и други страни. Арменците в Йерусалим са деликатен народ, с изключение един ден неделя преди Пасха. 1400 години се води непрекъсната борба между арменската и православната църква/гръцката/ за изключителното право за запалване на Светия Огън в Храма на Гроба Господен. И за съжаление не минава година без истински бой между свещеннослужители на двете конфесии.

Ако посещавате Йерусалим, непременно трябва да видите Арменската патриархия, железните врати на която са поставени от патриарха Крикор през 1646 година. Там има интересен музей и библиотека с уникални манускрипти. Съхранява се лист от Евангелието на Марк и безценни книжни миниатюри от преди 10 века.

В Арменският квартал си струва да посетите Събора св.Яков, който изглежда доволно странно, няма врати, само кожено платно прикрива входа, липсват и прозорци, осветлява се с лампади.

На входа свещеннослужител следи за фасона на посетителите – не се допускат мъже в къси панталони и жени с оголени гърди! В храма гостите, седящи на дървените скамейки не могат да кръстосват крака, за да показват неуважение към водещия богослужението.

Счита се, че в Храма е погребана главата на апостол Яков, отсечена от меча на цар Ирод Агрипа Втори, а под олтаря е погребан Яков Младши. В двора на Храма могат да се видят дървени клепала, висящи на вериги. Мюсюлманите до края на 19 век са забранявали камбанен звън и арменските свещенослужители са приканвали миряните на служба с биене по дървените дъски.

Арменците вярват в Божествената природа на Исуса Христа, имат обичай да извършват жертвоприношения, като жертвата след това се вари в подсолена вода. Месото се изяжда частично от свещенниците, другата се дава на бедните, като месо за следващия ден не трябва да остава. Тези жертвоприношения са подобие на извършваните в Йерусалимския Храм на евреите и това говори за дълбоката древност на арменската църква.

Арменският квартал е място не само на арменски светини,тук ще срещнете мясялмански, коптски, етиопски, сирийски.Тук е намерил приют сирийски манастир с храм от 12 век.

Приказно място, като и цял Йерусалим. Трудно ще намерите разлика между истинското и измисленото, а религиозната алегория – от историческите факти. Но едно можем със сигурност да твърдим – в таверните наоколо ще намерите истински арменски коняк!

Без коментар

Бившият министър на отбраната на Израел /вдясно/ наблюдава военни учения

Не обичам диктаторите!

Те оскърбявам моето чувство за доброто и прекрасното, раняват моята нежна душа на интелигент,разбиват представите ми за справедливост и честност. Разбирам, понякога държавата влиза в такъв период на своето развитие, че диктатурата остава единственото средство за оцеляване на индивида, в истинския, физическия смисъл на това понятие. Но историята е едно, а хората съвсем друго. И затова не обичам диктаторите, имам право, нали?

Но още повече не обичам лъжата!

«Диктаторът на Тунис Бен Али присвоил 40 милиарда долара от богатствата на страната.»

«Диктаторът на Египет Хусни Мобарак откраднал от хазната на държавата 25 милиарда долара. Неговите деца сега се крият в Лондон и се надяват да се ползват от тях.

«Диктаторът на Сирия Асад има на сметките си в Женева над 17 милиарда долара, по голямата част от които са на сметките  на жена му и децата.»

«Само от нефт диктатора на Либия Кадафи присвои от държавата 28 милиарда долара. Осведомителните агенции съобщават за сметки на семейство Кадафи в Лондон и Ню Йорк.»

От една страна, особенностите на управлението на тези страни, а от друга, съвременната финансова система абсолютно деформират ситуацията – доларите винаги са в Лондон, Женева и Ню Йорк! Всички долари и завинаги!

В Дамаск, Кайро и Триполи се намират трохите, а всичко останало винаги е в Лондон, Женева и Ню Йорк. Винаги!

Соломон и Савската царица

Преди 3000 години Савската царица идва по днешните палестински земи, привлечена от разказите за юдейския цар Соломон, неговата мъдрост и богатство. Посещението, описано в Книгата на Царете вдъхновява множество автори за преразказ на библийските събития от онова време.
Цялата тази история ще бъде предмет на следващите мои бележки, а сега предлагам само видяното в етиопската християнска църква в Гроба Господен в Йерусалим.


Цар Соломон в очакване на Савската Царица
етиопска църква в Гроба Господен


Етиопската християнска иконография упорито утвърждава написаното в Библията, за родствените връзки между еврейския и етиопски народи. Съгласно традицията, от тази сексуална връзка се ражда Менелик, дал началото на династия, управлявала Етиопия до последния император Хайле Селасие през 1974 година, когато е свален от власт.
Според някои предания, Менелик пренася Ковчега на Завета в Етиопия, който и ден днешен се съхранява в град Аксум. Други разказват, че еврейски войни от коляното Леви връщат Ковчега на Завета в Иерусалим, следите на който се губят след разрушаване на Храма Господен от римляните.

Когато Месията пристигна

/закачка/

Когато Месията пристигна, никой не разбра, бе събота, нямаше автобуси и железницата не работеше, а беше без документи.
Когато Месията пристигна, бе разпитван от младши офицер на Шин Бет, който е тази работа, защото сестрата на първият му братовчед е трети помощник на заместник председателя на партията ШАС.

Когато Месията пристигна, никой не го посрещна. Бялото му магаре ще полежи някой друг ден в подземието, след няколко дни ще се окаже в кибуца, откъдето земният му път ще завърши в ръцете на палестинците, откраднали го заедно с покъщнината на нещастния 85 годишен евреин, свидетел на Катастрофата.

Когато Месията пристигна, новината се появи в «Гардиан», после в Сиатъл и оттам в новинарските сайтове на Източна Европа. Но правителството ще отговори, че не разполага с информация. Неназван служител на Министерството на вътрешните работи ще отговори кратко: «Без коментари». Говорителят на Министерството на отбраната ще определи ситуацията като липса на доказателства за пристигането на такъв гражданин в еврейската и демократична държава. В полицията не открихме служител за коментар.

Когато Месията пристигна, равините нямаха информация , но предупредиха вярващите да не поддават на слухове, защото се подкопава еврейския характер на държавата, да се молят настойчиво и да пресекат всякакви опити за появата на плътски заплахи за еврейските девойки.

Когато Месията пристигна, екстремистите от десният сектор на политиката поискаха разследване за това, кой и как е финансирал на неговото пътуване и набързо произведоха стотици транспиранти, на които Той бе показан като дявол, с рогата и тризъбеца.

Когато Месията пристигна, палестинския сайт «Палпрес» цитира иранския аятолах, който заяви, че това е първото от десетте Божи наказания.

Когато Месията пристигна, ционистката организация на САЩ го определи като мюсюлманин, а неговата поява като поредната провокация на Абу Мазен, Халед Машал и Файяд. Приятелите от «Фокс Нюз» поискаха бързо разследване за евентуално участие на Обама в тази ситуация, защото индиректно се повишава неговият рейтинг в навечерието на изборите.

Когато Месията пристигна , дясноруската партия «Наш дом Израел» и неговия вожд Либерман го определи като «богохулник на ционизма» и «пречка за постигане на мир с палестинците». Те ще са против предоставянето му на израелско гражданство, защото не е положил клетва за лоялност и не е служил в израелската армия.

Когато Месията пристигна, няколко блогери, с активното участие на членове на Кнесета направиха страничка във 'Фейсбук», озаглавена – «Смърт на Месията».

Когато Месията пристигна, не му бе предоставен статус на бежанец, а затворен в лагера в пустинята Негев за нередовни документи, както моя приятел от Ямбол Димитър Михайлов. Съдията от местния съд ще му издаде нечетлив документ, който заставя граничните власти да го депортират.

Не дочака депортацията Месията, ослуша се, огледа се и реши да се върне.Няма святост на тази земя,няма мир и уважение.Огледа се, ослуша се и тръгна, този път без бялото магаре!