"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион
Показват се публикациите с етикет Ирод. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ирод. Показване на всички публикации

сряда, 22 февруари 2012 г.

Ирод , Иридион, Кейсария и сегашното време

Цар Ирод е бил еврей със съмнителен произход и е управлявал провинция Юдея от 40 година на старата ера до 4 година от Рождението на Христа. През този период империята сменя Римската република, а Ирод става император на Юдея с помощта на римските копия.. Своята роля изпълнява качествено - държи в ред поверените му земи и изгражда забележителни строителни  паметници. Ако се доверим на написаното за него, той е бил садист и параноик: забива до смърт своята жена , ликвидира своите синове и цяла тълпа родственици, бивши приятели.
При своето управление Ирод изгражда 4 крупни градове- крепости. Пристанището Кейсария на Средиземно море, два двореца крепости: Масада и Иридион, а също така пристъпва към възстановяването и разширяването на Втория Храм в прослава на Бог в Йерусалим.
През 2007 година в Иридион е открита царска гробница и тази находка става важно археологическо откритие на нашето време. Иридион се намира на края на Юдейската пустиня, на юг от Йерусалим и изток от Витлеем. Монументалният комплекс е разделен на две:  крепост на върха и дворец за удоволствия в подножието.  В този дворец и бяха открити цяла верига от градински тераси. Арабите наричат това място «барадас» /парадайз/. Тук е погребан Ирод, а след неговата смърт крепостта на два пъти е завземана от еврейските въстанници, служила за твърдина в борбата с римляните през 70-72 и 130- 132 година от новата ера.
През 1972 година, пет години след Шестдневната война и окупирането на Западния бряг, група еврейски археолози започват разкопки, които с малки прекъсвания през 2007 година се увенчават с успех. Открит е саркофаг с изкусна резба, а друг е разбит. Навярно еврейските въстанници унищожават гробницата от ненавист към колаборационалиста Ирод или крадците на старини повреждат забележителната находка.
Палестинските власти веднага заявиха, че израелтяните крадат техните исторически паметници!  Ултраортодоксалните хранители на еврейските места за погребения настояват да се погребат костите на Ирод, а археологическия обект да бъде залят с бетон!!!  Предводителите на еврейските заселници по палестинските земи, напротив, се радват, защото е намерено още едно доказателство за еврейските претенции на тези земи.
Еврейските националисти още в началото на циониското движение разглеждат въстанията срещу римляните като пример на военна доблест. Ирод, разбира се, не е герой на ционистите, но борците за свобода, загинали в двете крепости се възнасят като образец на военна стойкост и героизъм.
В наши дни обаче, ционистите разкриват обятия и за Ирод. На израелтяните не е нужно еврейството на Ирод, за да заявят своите права на Иридион.  Достатъчно е това, че крепостта два пъти е завземана от въстанници срещу римската власт, а на Ирод е определена друга роля – ипостат на строител.  Неговите нравствени наклонности са отвратителни, но римската марионетка е мяра за сравняване със съвременните строители на нов Израел. Две хиляди години след смърта на Ирод, той намира признание, което така дълго е търсил и мъчително страдал. Да придобие дом във възродената еврейска държава, докато се решат загадъчните отношения на Рим и Йерусалим.
Колкото до Кейсария, Ирод наистина е построил нещо величествено!

Развалини от царския дворец

Крепостни стени на Кейсария

Ето какво пише Йосеф Флавий: «На брега на морето той избра един изоставен град и го построи отново с бял камък,украсил с прекрасен царски дворец и показа величие на своя дух»/ Юдейски войни – 1,5,21/.  Ирод му дава името в чест на своя покровител римския император Октавиан Август. Проектира го със система от паралелни и пресичащи се улици, построява храм, амфитеатър , хиподрум и жилищни квартали. Строителството продължава 12 години и е завършено през 10 година на новата ера.

Амфитеатър за 10000 зрители

Населението е смесено-  евреи, самаритяни, езичници от всякакъв род, християни и конфликтите между тях са една от причините за въстанието, избухнало през 66 година от новата ера. Кейсария е опорен пункт на римските легиони и в нея Веспасиан е провъзгласен за император.

Хиподрум за 30000 зрители

Акведукт за доставяне на вода - 4,50 метра над нивото на морето и с дължина 18 км

След завладяване  от арабите през 640 година градът губи политически  и икономически статус, голяма част от населението напуска и цветущия някога град се превръща в малко пристанище. През 1101 година тук се настаняват кръстоносците, но през 1265 година отново е в ръцете на мамелюците. До края на 19 век остава в развалини, но със заселването на бежанци от Босна крепостта е възстановена и наблизо възниква ново селище.
Сега Кейсария е превърнат в национален парк, любимо място за развлечение на израелтяните по всяко време на годината.

сряда, 28 декември 2011 г.

Исус Христос - великата загадка на историята

Част първа

Приковаването на дървеният кръст на човек по име Исус по нареждане на римския наместник в началото не се отразява на историята. Една от многото инквизиции, постоянно извършвани по хълмовете на многострадалната Юдея.

.
Само малка група преданни ученици на Исус се сплотяват около името му, когото считат цар- помазаник, или Христос. Те , подобнo на есеите с техният Учител по праведност са виждали в него, този, чийто непременно завръщане от онзи свят ще донесе справедливост и Закон. Много скоро последователите на Исуса – християните, ще образуват община и ще започнат да се отдалечават от еврейската традиция и създават своя религия.
След още три столетия, издържало преследванията на римските власти, християнството ще стане главна религия в Римската империя. Така започва триумфалното шествие по Европа и Близкия Изток, а заедно с него събитията по времето на Понтий Пилат в Палестина стават най- важния сюжет на световната култура.
Разказите под общото название - Евангелия / на гръцки език «блага вест»/ стават главните книги на новата религия, ядра на Новия Завет. Техните съобщения напълно удовлетворяват вярващите за абсолютен и достоверен източник. Но у съвременният човек, опитващ се да възстанови хода на събитията, станали всеобщ култ, възникват множество въпроси.
Не само защото Евангелията съдържат свръхестествени действия и събития – те са нужни, колкото и парадоксално да звучи, да изпълнят в текста необходимите функции и особенна логика. Определена трудност преставляват разминаванията в четирите Евангелия, но все пак се наблюдава единна сюжетна линия. За да разберем какво се е случило в действителност към евангелските разкази трябва да добавим и други източници, свидетелства от историята и археологията, на надникнем в европейските източници, традиции и географически особености на древната страна.
Опитите за реконструкция на живота на Исус са може би стотици или хиляди, но процеса на разгадаване на главната загадка на историята е безконечен, всяка крачка е полезна, и нито една не ще бъде последна. Това е и нашата задача.
Разказите в Евангелията от св.Матей и св.Лука говорят, че Исус се родил във Витлеем/Бейт Лехем/, като се стремят да ни докажат, че всичко е в съответствие с предсказанията на пророците и представите, съгласно които Месията ще бъде потомък на библейския цар Давид. Евангелията и дълбочината на техните прозрения се черпят от еврейския фолклор, народните представи и не се явяват отражение на исторически събития. При св.Матей всичко е обърнато към еврейския слушател – юдейска аргументация, родословие с указание на праотците, постоянни цитати на пророчества, така характерни за онова време и много други детайли. Само свети Матей може да внесе в своя разказ историята за спасението на царя Иоаса/Иоаша/, а бягството в Египет да отнесе с преселването там на Авраам, а след това на Яков. Тези сюжети отсъстват в разказите в Евангелието на свети Лука.

В него сюжетът се строи по закона на друга логика, разчитана преди всичко на елинистическата аудитория. Нейните герои са се раждали от земни жени и богове, затова св.Лука започва с Благовещението, явяването на архангел Гавраил на Дева Мария, за да и извести за зачатието на първенеца. Свети Лука е знаел, че Месията ще се появи само във Витлеем, затова в навечерието на раждането отправя Дева Мария там, заедно със своя мъж Йосеф.
Евангелистът е направил силен ход , свързва раждането на Исус с конкретно историческо събитие – преброяване на населението: « В тези дни кейсара Август повели да се направи преброяване...../ Лука:2:1- 4/..Така разказът, построен на митологични конструкции приема свойствата на историческа хроника. Преброяването е нужно на римските власти за събирането на данъците, което се извършва само в провинциите, но не в държавите- сателити, към която се отнася Юдея по времето на Ирод и неговия син Архелай. Заповедта на император Август вероятно е издадена по- рано, и в Юдея може да се извърши само когато Архелай е отстранен от власт и в новата провинция е назначен първия прокуратор – Копоний.
Така опитите за определяне точната дата на рождението на Исус водят до дилема; или Исус се родил по време на управлението на Ирод, т,е. 6- 4 година до новата ера, или при провеждането на преброяването, тоест: 6 година от новата ера.
За нас това не е толкова важно, защото стремежът в Евангелията е да се покажат реализацията на пророчествата, а не историческата хроника. Разказът за Рождество Христово има косвено значение към следващите събития и без особен ущърб за основната идея на произведенията могат да се пропуснат. Така постъпват другите два евангелисти – св. Йоан и св. Марк.

събота, 24 юли 2010 г.

Храмът на евреите и червената крава


9 Ав - тъжен ден в еврейският календар, който води началото си далеч в историята. На този ден съгледвачите на Мойсей не се решават да навлязат в Ханаанската земя, отредена от Бог за евреите и Всевишния отлага за 40 години завоюването и. Случайно или не, на този ден вавилонците превземат Йерусалим и разрушават Първия Храм, построен от цар Соломон в прослава на Бог и в който се съхраняват свещенните скрижали. На същият този ден римляните разрушават Втория Храм. В този черен ден преди 500 години евреите са изгонени от Испания и през Втората световна война е унищожено Варшавското гето.
Заради тези странни съвпадения религиозните евреи в първите десет дни на този месец не се мият и стрижат, не носят кожени обувки и съблюдават дълбок траур и пост. Те дълбоко вярват, Храмът в прослава на Бог не е просто култово съоръжение, а е място за разкриване на Божественото откровение в материалния свят. В някои случай там законите на природата претърпяват изменение и местото на Храма съхранява и разпространява положителна енергия и придава святост. Евреите не се изкачват на Храмовият хълм без да преминат ритуално измиване.
Докато евреите са живели в изгнание и не е съществува държавата Израел за религиозните темата за светостта на Храма е била повече теоретична. В равинистическата литература не е разработен проблема, кога и как ще бъде възстановен свещения Храм.
След завоюването на Йерусалим в резултат на Шестдневната война през 1967 година пред евреите стои въпроса - какво да правят с Храмовия хълм, на който е построена мюсюлманската светиня Ал Акса? По указание на министър председателя израелската армия напуска Храмовия хълм и го предава на мюсюлманския съвет по религията - ВАКФ. Началникът на Генералния щаб на израелската армия по това време Моше Даян заявява: "Не ни трябва втори Ватикан".
Мечтата на религиозните евреи е да се построи Трети Храм, да дойде Месията от рода Давидов, който ще води народа по законите на Тората. И бъдещият 9 Ав ще се превърне от ден на многовековна скръб в празник за освещаване на възродения Храм. Вече съществуват множество религиозни обединения, групи и движения, които се занимават с възраждането. Религиозното образование вече превъзхожда по численост светското, съхраняват се родовите традиции на коени и левити / служители Храма /, съществува институт за Храма, построен е "учебен" жертвеник и се приготвя утвар за новия Храм, не са загубени надеждите за изваждане изпод земята атрибути за свещенослужане , скрити от коени и левити в размирни времена.
Последният цар на Израел - Ирод, съхранил известна независимост от Рим разширява и реконструира Втория Храм, но не може да се говори за някакъв модел. Съществуват откъслечни сведения в книгата на пророка Ихзекиил, които не съвпадат с общоприетия вид на храмовете. Но очевидно бъдещият Храм ще бъде величествен, ще има Светая Светих, жертвеник, двор за жените и др.
Но за евреите е важно друго - ако за достъпа до Храмовия хълм се изисква ритуално омиване в баня /микве/, то за влизане в Храма трябва да премине очистване с пепел от червена крава. Според Тората, тази рижа крава не трябва да е работила и под ярем и ще бъде принесена в жертва и изгорена, така, че всичката пепел да се събере без никакви чужди примеси. Пепелта се разтваря с вода и с този разтвор се извършва ритуалното изчистване.
В Тората е казано: "Бъдете светци!".