Наполеон и Палестина

Последното десетилетие на 18 век става преломно по въпросите за предоставяне граждански права на евреите. Социалните процеси в резултат на революционните промени измениха облика на много държави. Американската конституция и френската революция провъзгласиха принципите на религиозна търпимост и отделяне църквата от държавата.
На 17 септември 1787 година е приета американската конституция, като първата поправка в нея гласи: "Конгресът не е длъжен да издава нито един закон, отнасящ се за религия или забраняващ свободното изповядването на една или друга религия." За евреите това означавало равноправие в обществото.
Първата държава, която отделя внимание на еврейския въпрос е Франция, приела Декларацията за правата на човека и гражданина със заложен фундамент за равенство на всички граждани, без различие на религията. Тази декларация не привежда до изменение юридическия статус на евреите като съобщество. Евреите получават гражданско и политическо равенство само на лична основа. Сега всеки еврей може да се интегрира в обществото, но и общината е длъжна да се подчинява на държавните закони, като се лишава от своята многовековна самостоятелност.
Един от тези, които признават правото на евреите на свобода, равенство и братство е бил Наполеон Бонапарт. Еврейският въпрос го занимава цял живот, възхищавал се на силата на "един народ дошъл до нашето време, преживял смяната на столетия, гордеещ се със своето единство и считащ голяма привилегия да има единен Бог".
Имайки неограничени възможности, Наполеон носи свобода на евреите във всички страни, които попадат под неговата власт. Разрушава каменните стени на гетата , променя стереотипите на взаимоотношенията с нееврейското население. На него принадлежи популярния израз :"Отношението към евреите е показател за цивилизоваността на всяка страна."
Когато му показват в Анкона евреи с жълти звезди на ръкавите, отменя тази порядък. Завладява Малта и като вижда, че евреите нямат синагоги за да се молят, заповядва да им построят. Завоюва Египет и започва кампания за освобождаване на Палестина от арабско робство. За един месец завоюва цялото средиземноморско крайбрежие и обсажда Сен Жан д Арк / Акко/.
В нощта на 20 април, в навечерието на пасхалните празници написва своята знаменита Декларация, прокламираща еврейска държава и насочена към "законния наследник на Палестина".
Ето част от нея:
"Прокламация към Еврейската нация.1 флореал 1799 година,7 година от Френската революция.
От Бонапарт, главнокомандващ армиите на Френската република в Африка и Азия


Израелтяните са уникален народ, в продължение на хилядолетия, лишени от земята на своите предци, отнета от завоеватели и тирани, но не загубили своето име и национално съществуване. Внимателни и безпристрасни наблюдатели на съдбите на народите, даже и да не притежават пророчески дар, убедили се в справедливостта на великите пророци, обявили разрушаването на Цион, те ще намерят радост и веселие, а печал и въздихание ще пренебрегнат.
Изправете се с радост, изгнанници!! Тази безпримерна война в историята е започната в името на защитата на народа, чийто наследствени земи се разглеждат от враговете като завоевание, което трябва да се раздели.....
.....провидението ме изпрати тук , начело на армия да донеса справедлива победа. Моята щаб квартира ще бъде в Йерусалим, а след две недели ще бъда в Дамаск, близостта на който не ще бъде повече заплаха за града на Давид.
Законни наследници на Палестина!
Великата френска нация, не търгуваща с хора и страни, подобно на тези, които продаваха вашите предци, не ви призовава да завоювате вашето достояние. Не, тя просто ви предлага да вземете това, което е завоювала и с нейна помощ да станете стопани на земята и да я пазите пред всички врагове.
Станете, покажете на угнетателите, че не можаха да убият мъжеството на героите наследници. Покажете, че две хилядолетия робство не можаха да убият това мъжество.
Бързайте! Часът настана! Дойде момента, който не ще се повтори още хиляда години, искайте своите права, вашето място сред народите на света. Ще имате право свободно да славите вашия Бог, както това иска вашата религия."

Наполеон Бонапарт сгреши на 850 години. За се възроди еврейската държава на земята Палестина бяха необходими не хиляда години след неговия египетския поход, а само 150 години.Императорът губи войната в Близкия Изток и до Йерусалим не се добира. А можеше и да достигне. В тези дни на слава и величие, това бе напълно във възможностите му. И кой знае, може би щеше да направи еврейска държава, по- точно да възроди древната, но става жертва на коварство и царска безнаказаност.
Обсадил Яфо, Бонапарт заповядва да се извести населението, че ако гарнизона не се предаде , ще завоюва града с атака и не ще взема пленници. Яфо не се предава и тогава последва щурм и войниците избиват всички, които им попадат под ръка. Домовете са отдадени на грабеж, 4000- я гарнизон турски войници се закрива в защитено място и заявява, че ще се предаде, само ако им бъде запазен живота.
Наполеон е разгневен от решението на неговите офицери да вземат пленници и след три дни взема решение - пленниците да се разстрелят.
Това престъпление разваля на Наполеон цялата кампания, а еврейския народ да стане хазяин на своята древна страна. Горещината разлага многобройните трупове и става причината на разпространение на чума, достигнала и до обсадения Акко. Наполеон отстъпва, изоставя болните войници и напуска Палестина.
За първи път след падането на Йерусалим и разрушаване Втория Храм в 72 година от новата ера, Наполеон става първия завоевател, деклариращ идеята за еврейска държава.

Как Израел унищожи сирийския ядрен реактор

В края на април 2007 година ръководителя на  израелския МОСАД Меир Даган позвънява по секретната линия на съветника на президента на САЩ по националната безопасност Стивен Хедли и моли за среща. Двамата се срещат на 4 май в Белия Дом, недалеко от Овалния кабинет на президента.

По неписани правила на специалните служби, сътрудниците не се интересуват от къде колегите им са събрали необходимата информация. Но Меир Даган нарушава това правило и още в началото разказва за успешна операция на израелската тайна служба, събрала секретна информация за странен обект в планинския район на Сирия Дир А Зур.

Даган доставя няколко фотографии, на които са заснети двама мъже на фона на някакъв промишлен обект. Единият се оказва азиат и Даган доставя два документа – кратко описание на следенето на тези двама мъже от агентите на МОСАД.

Азиатът се оказва познат на Хедли -    Чан Чибо , основен специалист по ядрената програма на Северна Корея. Вторият е Ибрахим Отоман – глава на сирийския комитет по ядрена енергия.

Фотографиите от началните стадии на строителството на промишления обект не оставя никакво съмнение на Даган – става дума за ядрен реактор. Фотографиите от следващите етапи на строителството показват , че старателно се прикрива строителството на ядрен обект под формата на невинен промишлен обект. Още повече се усилват подозренията за това строителство, че е направено в глух пустинен район, без връзка с останалите промишлени обекти.

От своя страна Хедли изважда фотоси на северокорейски ядрен реактор, сравнява ги с тези на Даган и не намира никаква разлика. Сътрудник на Хедли изважда записи на телефонни разговори между високопоставени чиновници на Дамаск и Пхенян, от които става ясно – между двете страни съществува сътрудничество в някаква свръхсекретна област.

Хедли долага на президента Буш, който се разпорежда да се изучат всички подробности на това дело, като всичко се съхрани в дълбока тайна. От този момент държавният секретар Кондолиза Райс и Хедли започват да търсят пътища за решение на този проблем. В Израел са убедени, че става въпрос за ядрен реактор, който може да заработи след няколко месеца, но във Вашингтон не бързат да правят изводи и търсят допълнителна информация, която да потвърди израелското откритие. В този момент САЩ са влезли в Ирак, заради информация за наличието на на химическо оръжие у Садам Хусейн и Буш се страхува от нов провал.

Израелтяните разбират , че остава малко време и Ехуд Олмерт – министър председател по това време решава да се обърне лично до Буш и да го информира за решимостта на Израел да заличи този обект от лицето на земята. Но Буш се колебае. Той иска гаранции, че зданието на фотографиите наистина е ядрен реактор, на какъв етап е ядрената програма на сирийците и как може да се останови?

Израелтяните правят допълнителни разследвания, събират информация като предприемат рисковани крачки. Израелското ръководство провежда ред заседания, за да разбере истинските цели Башар Асад и дали е реална заплахата за Израел. Прокрадват се мнения за пълно мълчание от страна на Израел, като че ли не знаят за този обект. Но не са малко и мненията, че игнорирането на нов ядрен реактор в Близкия Изток неминуемо ще доведе до  ядрена надпревара  в умерените арабски страни. Взема се решение реактора да се унищожи, Израел моли САЩ сами да решат този проблем, но молбите остават без отговор. Буш е на мнение да се потърси помощта на международната агенция по атомна енергия /МАГАТЕ /,и ако това не помогне да се направи обръщение в Съвета за безопасност на ООН за санкции на Сирия. И само след това да търси военна намеса.

Но Израел има отрицателен опит в сътрудничеството с Барадей – главата на МАГАТЕ, който си закрива очите за ядрената програма на аятоласите в Иран. В лична среща Ехуд Олмерт отхвърля предложенията на Буш, който след колебания нарежда да се проучат възможностите за операция на командосите, но Кондолиза Райс е твърдо против. Израел остава сам да реши този проблем.

На 19 юни 2007 година Олмерт отново пристига във Вашингтон, за да запознае президента Буш с последните разузнавателни данни и заявява: «Ние не ще допуснем активизация на реактора.»  По късно Буш ще сподели, че Олмерт не го пита за разрешение, просто поставя в известност американския президент. За американците , войната между Сирия и Израел, която може да последва след разрушаване реактора ще нанесе сериозен удар по строежа на «гражданско общество» в Ирак.

На 5 септември в 22.45 часа десет израелски самолета ф 15 излитат, като всеки един от тях носи ракета  АGM-65 ,с бойна глава от 500 кг. Около сирийската граница три самолета остават да кръжат, без да нарушават границата, а останалите хвърлят своите бомби точно и навреме. След 20 минути се приземяват на своята база. Атомната заплаха от Сирия вече не съществува.

Има и сарматски евреи



Йоел Телтелбаум

 Бързият ръст на ултраортодоксалните общини / харедим/ в еврейската държава е заплаха за светските израелтяни и ционистите в целия свят. Като отчитаме засилване на ултраортодоксията в последние коалиционни правителства на Израел  този страх не е ирационален. Раждаемостта сред харедим е 4 пъти повече от средната за страната, голямата част не работят и не служат в армията, а съществуват за сметка на различни държавни програми за социално обезспечаване и подаяния от евреите от САЩ.

В такъв сценарий  новата теократия на територията на Израел се крие голяма историческа ирония. Всичко това можеше да се избегне, ако бяха послушали най -злобните равини- антиционисти. Такъв е бил рабин  Йоел Телтелбаум /1887- 1979г./, водач на сатмарските евреи.

Роден в градчето Сатмар в Румъния, преживява Холокоста, посещава след войната Йерусалим и емигрира в САЩ. Още от самото начало, без да има някакво отношение към държавата Израел, той ежедневно се моли светската държава на евреите да изчезне от картата на света. Тези молитви прави до последните си дни и завещава на последователите същото . Тейтелбаум е считал Израел незаконен продукт на сатанинска, еретическа идеология, която е отговорна за всички беди за евреите. Наред с това, коренно се е различавал от другите равини, като е отправял всички свои и чужди ученици от синагогата в производството да се трудят.

Много от постиженията на светския Израел не само не го поколебават, напротив той ги интерпретира като дяволски изпитания на вярата. Едно от неговите постановления е забраната за посещение Стената на плача и съответната молитва там.  С какво да обясним това удивително упорство на равина Телтейбаум ? За много експерти тези аспекти се обясняват с личността и психиката на почтенния равин, неспособността да се адаптира към реалностите и множеството блага на държавата Израел към световното еврейство. Още като дете притежава отклонение на психиката, като считал измиване на ръцете, зъбите  за прекалено важно, че даже прекъсвал учението и молитвите и се отправял да се мие в двора. Това състояние е наследство от майката, за която момчето не може да застане за молитва пред Всевишния, ако не очисти своето тяло от всякаква мръсотия.

Неговата маниакалност се проявява и в оказа да се докосва до израелската валута, и същото време да създава специална материя за женски чорапи, напълно непрозрачни!! И досега сатмарските жени носят чорапи от тази материя.

Забранявал е всякаква помощ от Израел и изгода от тази помощ, но не се свени да се ползва и качи на спасителния влак на Рудолф Кастнер, спасил 1650 евреи от отправяне в газовите камери по времето на Втората световна война.

Но може би тази ексцентричност му позволява да построи грамадна и напълно самостоятелна еврейска община в Уилямберг / САЩ /, като започнал с десетина семейства. Сега тази община наброява 150,000 по целия свят. Нейният ръст се гради на високата раждаемост, строга трудова дисциплина за мъжете и крупни комунални учреждения и е една от крупните хасидски секти в света. Въпреки изолацията от основните еврейски общини, неизменното презрение към Израел, духовната връзка на сарматите с другите евреи остана здрава. Много гостоприемни и сърдечни, ще те молят да прекараш съботата с тях и техните семейства..

По време на войните между арабите и израелтяните през 1967 и 1973 година равина и неговите последователи се молят за гибел и поражение на Израел, но в същото време напяват  псалми, за да не загине нито един евреин! Съгряваща надежда на фона на ненавист към държавата.

След срещата с  Хуберт Хъмфри / кандидат за президенски пост през 1968 г в САЩ/ заявява: «Ако Хъмфри бе повдигнал някакви въпроси и искания за подръжка на Израел, това не би ме вълнувало. Ние , евреите имаме Тора, която забранява еврейска държава , когато сме в изгнание и за това не можем да просим американците да поддържат тази държава. Но нееврея може, той няма Тора. Но ако нееврея се противопостави на държавата Израел, това е вече антисемитизъм.»

В сегашно време непримиримата позиция на сатмарските евреи по отношение на държавата Израел се порицава и много избягват да общуват с тях. За жителите на Израел е отвратително и трагично отрицанието на държавността. Няма друга община религиозна, която да е съхранила религиозни и културни традиции от старо време, да не говорим за езика идиш. И ако не бе непризнаването на държавност тази секта би била пример за укрепване основите на юдаизма и еврейския начин на живот.

Хеврон - цитадела на изрaелските десни



Гробницата на еврейските прародители

 Израелските десни твърдо стоят зад ционистката идея за правото на евреите да населяват цялата земя, отредена им от Всевишния. Независимо, че там отдавна живеят араби- палестинци и няма никаква възможност да се пренебрегне тяхното съшествуване, техните ежедневни действия са допълнителен товар за правителството да реши вековния конфликт. Скоро прочетох статия на Моше Аренс, в която твърди, че тези, които са против заселването на Хеврон и откриването на места за религиозно образование са загубили своите корени на земята на Израел. Ционистката идея е била винаги за връщането на еврейския народ на земята на неговите предци.

Ето защо, създаването на палестинска държава, в която ще останат свещенни места за юдаизма / Хеврон с неговата гробница на праотците, Йерусалим и др,/ подкопава цялата идея на ционистите. Накратко казано за Аренс – ционизмът без Хеврон е загубен !!

Но може би Аренс не познава добре историята. Kато гражданин на тази държава за 20 години успях да разбера, че даже основателят на ционисткото движение Херцел е бил политически прагматичен и либерален. Той държеше евреите да имат родина, но не непременно в историческа Юдея и Самария, съгласен бе на държава даже в Африка.  Ахад Аам / Един от народа/, светило на циониската идея не виждаше обезателства за заселване на древните земи на Палестина от евреите, а само духовно просвещение и възраждане.

В крайна сметка се създаде еврейска държава, което е голямо историческо събитие за евреите. Но всичко това не е свързано обезателно със Западния бряг на реката Йордан и Хеврон в частност. От честите изказвания и бележки на Аренс в пресата правя извод, че той е ревностен защитник на човешките права за всички малцинства в Израел и ми е трудно да разбера слепотата му за реалното състояние.
Аренс продължава да се придържа към опасната илюзия, че окупацията на Западния бряг е в съответствие с демокрацията и увековечава мита за ционизъм с териториите и Хеврон. Предупрежденията на неговите привърженици, че ако Израел спре заселването на исторически дадените му права на запад от реката Йордан ще настъпи края на ционистката идея и на самия Израел е старо клише, което няма нищо общо с реалната политика и международното право. Международното оправдание за съществуването на Израел е не двореца на Давид или Соломон, първия или втория Храм, а действуваща демокрация, която да зачита правата на човека.

Въпреки силните чуства за исторически корени съвременната политика трябва да балансира тези чуства за решаващото значение на демократическия характер на Израел. Настоящето е по важно от миналото , нито едно парче земя не  е по -свята от човешкия живот. От гледна точка на международното право Хеврон не принадлежи на Израел, неспазване на човешките права и окупацията на Западния бряг е не приемливо и и срамно.
 Моше Аренс трябва да реши : расизъм или международна легитимация и демокрация. Не може да притежава и двете!

Ще стане ли Йордания палестинска държава?



План на Игал Алон


Ако се вгледаме в последните колизии в арабския свят ще забележим характерна особенност: свалените режими не са кралства или емирати. Във всички страни, където с революциите и безпорядките под угроза се оказаха националистически режими,дошли на власт десетилетия след свалянето на управляващите монархии.
Как да си обясним това явление? Явно не с това, че арабските монарси, кронпринци и емири са по демократични или толерантни, отколкото управниците под знамената на панарабизма или арабския национализъм. Възможно причината е в това, че монархиите в арабския свят се възприемат като естествена форма на управление и не претендират за демократичност. Тяхната легитимност в очите на масите е обусловена от традицията и самата концепция за власт в арабския свят, което не може да се каже за "революциите" свалили законна власт.
Йордания например, е не много процъфтяваща страна, но хашемитските монарси, за разлика от авторитарните режими в Северна Африка не се отличават с прекомерна жадност и проявяват определена грижа за своите граждани.
Абдалла- втори, сегашният крал несъмнено е обезспокоен от вълненията в арабския свят, способни да разклатят неговия трон, но сега ситуацията в кралството е достатъчна стабилна, което трудно може да се каже в перспектива. Ще съумее ли да предаде властта на своят наследник или един от братята?
Хашемитите водят началото от клан, управляващ на Арабския полуостров. През 1920 година Абдалла- първи е провъзгласен за крал на Ирак, обаче скоро е отстранен от власт. Неговото място заема старшия брат Фейсал, изгонен от Сирия. В качеството на компенсация англичаните създават кралство Трансйордания и слагат на трона Абдалла. Трансйордания става част от подмандатна Палестина, право на управление от Лигата на нациите получава Великобритания.
Палестинска държава не съществува и самото име Палестина има изкуствено произхождение, защото арабите и бедуините никога не се наричат "палестинци".
Израелтяните считат, че проектът Трансйордания е осъществен за сметка на еврейското национално огнище, създаването на което предвижда декларацията на лорд Балфур. За раздялата на подмандатна Палестина британците им помага факта, че евреите се заселват предимно на Западния бряг на реката Йордан, а източния бряг е заселен предимно от бедуини. В крайна сметка сегашна Йордания се създава на значителна част от бившата Палестина, а неговите управители, подържани от бедуинските племена, нямат нищо общо с тези, които се наричат "палестинци". В резултат от трите войни /1948,1967 и 1973 година/ Йордания става убежище на стотици хиляди палестинци - бежанци.
Тази ситуация не остава незабелязвана от израелските политически лидери. След войната през 1967 година и до смърта си Игал Алон е предлагал схема за решаване на арабско- израелския конфликт, при която Западния бряг остава под владението на крал Хусейн, който е контролирал тази територия до завладаването и от израелтяните. Алон, както и голяма част от израелските политици считат , че предаването на тази територия на йорданците е важно за безопасността на еврейската държава и няма никаква нужда от създаването на палестинска държава. Отчитайки демографският характер на Йордания Алон счита, че кралството е палестинската държава.
"Всеки народ заслужава държава- твърди той.- Защо му са две държави на един народ?"
Палестинците обаче не са съгласни.Те никога не са приемали управляващият монарх за защитник на техните интереси и чаяния. Много от тях са недоволни от своето положение в Йордания, но никога не му се противопоставят / с изключение на конфликта през 1970- 1971 година, когато по заповед на Хусейн, ООП е изгонена от кралството/. В същото време династията на Хашемитите не разглежда своите съграждани палестинци като заплаха за режима.
Според Игал Алон бъдещата държава Палестина трябва да включва Йордания, част от Западния бряг и сектора Газа. Някои израелски лидери, като Ариел Шарон например предлагат упростено решение : "Йордания се явява Палестина" и ако арабите искат държава, трябва да се отправят зад реката Йордан.
Въпреки, че плана Алон няма никакъв шанс засега, не е загубил своята актуалност / според евреите/. Такава инициатива никога няма да бъде огласена от Хашемитското кралство, но в светлината на революционните промени в арабския свят, идеята отново може да види бял свят. Такова развитие е добре дошло за Израел, още повече в стратегически аспект свалянето на монархията може да се окаже полезно за израелтяните.
В момента Израел играе ролята на наблюдател. Не от него зависи кой ще управлява в Йордания, но едно палестинско недоволство ще направи плана на Игал Алон отново актуален.

Oрди или еврейски колена?

Когато "новият историк" Шломо Занд разсъждава за прозелитизма, станал основен способ за формирането на еврейския народ, упоменава две неголеми еврейски царства - в Южна Арабия / началото на 6 век/ и в Северна Африка / 7 век/, за които има документални свидетелства. Колкото и да са важни тези данни, работата e не в екзотичните приключения на еврейските лидери на Изтока, a по важната обществена тема за "Хазарски каганат", която предизвика и бурните емоции на публиката и специалистите. Защото еврейските племена се формират от тюркските орди, а не от израелските колена!!
Защо уважаваният историк пише за загадъчните хазари, според който след разпадането на каганата не изчезват, а мигрират в Западна Украина, Полша и Литва. Може би да оправдае своята теория, че именно преселниците от Хазария, а не израелските племена са формирали съобщество, известно като евреи - ашкенази. До Втората световна война ашкеназите са 80 % от световното еврейство.
През 40 - години на миналият век "хазарската версия" за произхода на евреите поддържа израелския историк Полак, известния писател Артур Кеслер посвещава доказателствата за "източното произхождение" на ашкеназите в обширно ессе под название "Тринадесето коляно". И тези свидетелства са балсам за историка Занд.
За да докаже източният произход на ашкеназите Занд демонстрира, че хазарския каганат не е разрушен през 10 век, а просъществувал до нашествието на Чингис хан в 13 век.Този век е необходим на Шломо Занд, защото именно тогава започва масовото изселване на евреите от Западна Европа, завършило с испанската трагедия през 15 век. С идиша - езика на ашкеназите всичко е ясно: щом ашкеназите са дошли от изток, то езика е трябвало на принесат със себе си.
"Както е известно, традиционната ционистка историография - пише Занд - твърди, че източноевропейските евреи са дошли от Германия / дотогава са живеели в Рим, отвлечени от римляните след завладяване на Палестина и разрушаване на Храма/. Числото на евреите , живеещи между Майнц и Вормс, Кьолн и Страсбург през 11,12 и 13 век е незначително. Няма точни данни, но не са били повече от няколко хиляди."
Но има други данни за първият кръстоносен поход /1096/ година, когато в Германия се опитали да се самоубият , по минимални оценки, 4000 евреи, не желаещи да променят своята вяра, а цялото население еврейско на Германия съставляло 30000 души. Евреите се заселват в градовете на Рейска област още от времето на римляните, а в края на 8 век по цяла Германия. В Италия Теодорих Велики поканва евреите и им разрешава да се заселват по цялата територия на Рим, Венеция, Неапол, Милано.. Във Франция се ползват с религиозна свобода и даже са заемали държавни длъжности, но след 629 година започват гонения, които никога вече не се прекръщават. В 1306 година ги изгонва Филип Красивия, a окончателно напускат Франция при Карл шести в 1394 година.
В Англия евреите пристигат в 1066 година по покана на Вилхелм Завоевател, който се нуждае от привличане на капитали за създаването на силна държава, но при Едуард са принудени да напуснат.
Така в началото на 16 век еврейското население на Западна и Централна Европа престава да съществува и се оказва на Изток - Полша, Литва, Балканите. Не се изключва насрещно движение при разгромяване на каганата, но това малко държавно образование не е имало никакво влияние на геополитиката и едва ли е съхранявало юдейския характер.
Греховете на Шломо Занд не са само за произхода на ашкеназите, не остава без критика и писмеността, като я нарича "измислена".
През 1904 - 1905 година в Синайската пустиня, в шахта, където древните египтяни добивали мед са открити надписи на скали с неизвестни досега знаци. Никой не разбира тяхното значение до 1917 година, когато семитолозите Гарднер и Пит публикуват статия за тях. Там авторите описват, че тези знаци са прототип на буквите от ивритосемитския алфавит. Те коренно се различават от йероглифното египетско писмо и авторите считат, че това е преход от пиктографическото писмо към знаковото, абстрактното писмо и означаващо началото на нов период на писменост.
По късно тези знаци са намерени на територията на днешен Израел - в долината на Бет Шеан, Хацор, Тел Нагил.В Лахиш на стена на предполагаемо правителствено здание от 8 век до новата ера са намерени начертанията на първите 5 букви на ивритоханаанския алфавит.В резултат на множество разкопки са ясни два факта : алфaвита след продължително развитие е завършен до 22 букви още до първичното им написване, примерно в 9 век до новата ера и второ- западните семити откривават нов способ за писмо, отличаващо се от писмата на несемитските народи по тези места, избрали клинописното писмо.
Семитите,добиващи мед в Синай създават несъвършенна , нова система за писане, за изповеди и жалби към своята богиня, подобна на египетската Хатхор. Система проста, с минимално число букви, създадена в низшите слоеве на обществото, защото елитът продължава да се ползува от "културното писмо" /месопотамската клинопис или египетските иероглифи/ . Основа на семитското писмо става корен от съгласни букви, а гласните имат второстепенно значение. Така например "б" може да се чете "ба", "би", "бе","бо"',"бу".
През 9 век до новата ера се предполага, че гърците вземат този алфавит, добавят гласни букви и започват да пишат от ляво надясно и тогава се обозначава разлика между гласни и съгласни букви.
Учените изучават различните вариани на алфавита и стигат до извода, че неговото развитие е в древен Израел, но скоро е заимствано и систематизирано от финикийците/ ханаанците/
Отрицателите на тези факти не са от днес. Но този малък народ построява своята вечност върху писмо. От "алеф бет", през "алфа бета" на гърците, от тук към латиницата на римляните и по нататък към нашата кирилица, където "Ш" и "Ц", пренебрегнати в латиницата , съществуват като "шин" и "цадик" от древния иврит.
Така че, Шломо, тази писменост наистина е "измислена", но е измислена много отдавна от твоите прародители, тази писменост и става основа на другите писма по света!!

Мосад - всемогъщият 2

Преди 2 години израелското разузнаване , в сътрудничество с правителството на Кипър прави опит да открадне от острова ракетен комлекс ТОР - M1, росийско производство, който се намира на въоръжение на ядрените обекти на Иран. Но само вмешателство на Путин предотвратява тайната операция.
Тези ракети са главната защита на заводите за обогатяване на уран в Натназ и Кум, закупени през 2007 година за около милиард долара. Автономните подвижни установки, на които са поставени ракетите са оборудвани с радари и са предназначени за удари по самолети и нисколетящи крилати ракети на въоръжение в Израел и САЩ. Всяка установка е в състояние да засече и проследи 48 цели и да води стрелба по две цели на височина до 6 километра.
Това въоръжение ,предоставена на Иран предизвика напрежение между Росия и Израел и Мосад получава задача да събере максимум сведения, за да се разработи способ за неутрализация.
Става ясно, че руските търговци на оръжие са продали тези установки на Гърция и Турция,като се съгласяват 6 от тях да се поставят на Кипър за укрепване на крайбрежната отбрана.Наред с това островната държава отдавна е център на руските специални служби. Но не само руските, а и Франция подписва договор с Никозия за сътрудничество в отбраната, английските бази никога не са напускали острова, а американското посолство води активна дейност. Накратко - удобно място за всички специални служби!
Не остава назад и Израел. Преди няколко години на Кипър бяха хванати двама израелтяни, занимаващи се с подслушване на телефонни разговори и осъдени на 3 години затвор. Но след няколко месеца за освободени и тихо се завръщат в Израел.
Сега обаче израелтяните решават да действуват в сътрудничество с правителството. Молят киприотите да им разрешат да се запознаят с всички детайли на ракетните комплекси и получават разрешение.
Решението не се отдава лесно, защото в договора включва конкретен пункт за забрана предаването на трета страна информация без съгласието на Москва. Президентът на тази малка страна рискува да бере ядове с великата Русия,но разбира, че информацията не ще се задържи в Израел, а ще следва своя път към Америка и Европа. Оттук и сериозни бонуси финансови и политически от Вашингтон и Брюксел.
Тайното сътрудничество между Израел и Кипър приема реални форми в края на 2007 година. Всичко се прави строго секретно, но росийската разведка успява да надуши за операцията. И когато започва операцията по превозването на военното оборудване, руските агенти я следят така да се каже онлайн.
Когато комплексът е вече демонтиран и на път към пристанището, в канцеларията на Пападопулос се звъни от Москва. Президентът Путин моли веднага установката да се върне на местото, в съответствие с договореностите. На Пападопулос не остава нищо друго, освен да се съгласи и операцията се проваля.
Нито Кипър, нито Тел Авив, нито Москва след това дават вид , че нещо се е случило, охлаждането на отношенията се почуствуват след година.
Ще установи ли недоволството на Москва стремежа на Кипър да стане неотменна част от Европейския съюз / членка от 2004 година/ . Съмнително! Напротив, в последно време на фона на разваляне отношенията между Турция и Израел се наблюдава сближение между еврейската държава и Гърция и подчинения им Кипър.През лятото на 2008 година израелските ВВС провеждат маневри в източната част на Средиземно море с участието на над 100 самолета Ф15 и Ф16 и десетки вьртолети. Отработва се хвърлянето на бомби и зареждаме на самолетите от въздуха на разстояние 900 мили. Точно толкова е разстоянието от Израел до атомните обекти на Иран!
Колкото до ракетните комплекси ТОР М1, то Израел особенно не се вълнува. Ще намери начин да се сдобие с тяхната тайна, ако вече не я е получил.По скоро Иран трябва да се страхува, защото Израел притежава средствата, за да нанесе удар по обектите на Иран и да отсрочи за известно време създаването на атомна бомба от аятоласите.
Главният въпрос е - ще позволят ли САЩ и Обама това да стане!

Мосад - всемогъщият



Участници в ликвидацията според полицията в Дубай


Когато тайните служби на Израел проведат успешна операция веднага започват тържествата. Но когато тайните агенти нещо изпортят, всички се нахвърлят на болестите на израелското общество - високомерност, пренебрежение, несъблюдаване на основни правила.
Убийството на функционера на ХАМАС Махмуд Мабхух стана за израелтяните пример за едновременна любов и ненавист. Когато се появиха първите съобщения, световните средства за масова информация указаха с пръст Израел. Въпреки, че отсъстваха официални потвърждения и цензурни органичения, израелтяните с възторг заговориха за "чистата" ликвидация на стария враг, на когото възлагаха убийството на двама войници преди 20 години, а също доставката на ирански оръжие за ивицата Газа.
Това събитие още повече прослави шефа на Мосад Меир Даган/ сега в оставка/, като му се приписваше "възраждане бойния дух" на тази организация. Назначен на тази длъжност от Ариел Шарон, който казваше : " Меир Даган се специализира в отделянето на арабските глави от тялото".
В последно време вятърът задуха обратно,полицията на Дубай подготви на израелтяните сюрприз с видеозапис, в който могат да се видят героите в документален запис, а не като в холивудска шпионска драма. Заподозрените в дубайското убийство са ползвали украдени паспорти на шестима британски граждани, живеещи в Израел, а също така подправени френски и немски паспорти.
В Израел реакцията бе мълниеносна. Вчерашният герой Даган заклеймиха като неудачник и даже под завесата на цензурата, коментаторите призоваваха за оставка и обвиняваха властите в кражба на документи на мирни граждани. На Нетаниаху напомниха неудачното покушение на лидера на ХАМАС Халед Машал в Йордания през 1997 година.
Поръчковите убийства винаги са били неотменна част от арабскоизраелския конфликт още до провъзгласяване на държавността. В израелската доктрина за безопасност ликвидацията на функционери и агенти на врага се счита ефективна тактика. Тези действия имат целенасочен характер, не са много рискови и засилват неувереността на врага. Нека си припомним ликвидацията на терористите от Олимпийските игри в Мюнхен, които един по един си отидоха на оня свят след повече от 30 години.
Критиците на тази дейност говорят за нравствени проблеми при убийства без съд и присъда и предупреждават, че приемника може да се окаже още по жесток и непримирим. Така се случи ,когато убиха лидера на Хизбалла в Израел Абас Мусави и получиха опитния и изтънчен Хасан Насралла, а в качеството на възмездие - терористичен акт в Аржентина.
Но въпреки споровете, Израел никога не се отказвал от услугите на професионалните убийци. Счита се. ча за последните две години ликвидираха съветника на сирийското правителство по безопасността, няколко учени по ядрената програма на Иран и няколко дребни риби от палестинските терористи. И всички тези ликвидации са извършени на вражеска територия и никакви неприятни последствия нямаше.Само за убийството в Дубай Израел и неговия шеф на Мосад се оказаха в неприятна ситуация. До следващата успешна операция.
Още по темата:
http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/02/blog-post_22.html