"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

сряда, 29 февруари 2012 г.

След време всички ще сме «палестински бежанци»

Нито един  проблем около арабскоизраелският конфликт не е така остър, продължителен, емоционален и сложен. както населението известно под името  «палестински бежанци».
Корените на този уникален въпрос ще трябва да търсим при граф Бернадот, посредник на Съвета за Безопасност на ООН. Когато става дума за 1948 година и арабите, избягали от родните домове заради военните действия, той заявява, че ООН носи отговорност за оказване на помощ на бежанците, защото именно тази организация приема решението за раздялата на Палестина и създаването на държавата Израел. Въпреки заблудата на Бернадот, неговото мнение продължава да бъде популярно и днес и обяснява защо ООН продължава да отделя такова голямо внимание на палестинските бежанци чак до предоставянето на собствена държава.
Граф Бернадот е виждал 3 основни проблема в конфликта – бежанците,  границите и неустановения статус на Йерусалим. Именно последното става може би причина за неговата смърт, осъществена от еврейската терористична организация «Лехи» на 17 септември 1948 година.

Взривеният хотел в Йерусалим, където загива граф Бернадот

Не е възможно или не съществува желание да се определи, кой е ръководил тази терористична акция. Чак след 30 години еврейската държава призна , че бойци от «Лехи» са осъществили взривяването на хотела в Йерусалим, където е отседнал граф Бернадот.
В  сегашно време ООН е създала редица специални учреждения, изключително за палестинските бежанци, от които най- важна е Агенцията за помощ на палестинците /UNRWA./ За всички останали бежанци по света се занимава Върховният Комисариат на ООН.
Агенцията за палестинските бежанци определя за такива «лица, живеещи в Палестина в периода от юни 1946 до май 1948 година, загубили своите домове и средства за съществувание в резултат от арабскоизраелския конфликт». За последните 64 години редовете на тези бежанци трябва значително да са оредели. Ако приемем обявената от Агенцията цифра от 750,000 бежанци, то днес живи може би са 150,000 души.
През изминалите години Агенцията предприе три важни стъпки за разширяване определението за палестинските бежанци.  Първо – в противоречие със световната практика, статус на бежанци бе предоставен на такива, които са станали граждани на арабските страни/ Йордания например/.  Второ – съществува малко известно решение от 1965 година, с което определението за бежанец се дава и на мъжките потомци на истинските бежанци. ООН го одобрява, като в него са включени и осиновените деца. Трето – Агенцията през 1967 година добавя към бежанците и лицата от Шестдневната война/ 4-10 юни 1967 година/
Тези изменения дадоха възможност палестинските бежанци да се увеличават с течение на времето. Агенцията признава този факт – «когато Агенцията заработи през 1950 година обслужваше 750,000, сега 5,000,000 имат право на нашите услуги».  Съгласно Джеймс Линдсдей, бивш главен юристконсулт “числото 5 милиона е само половината от тези, които по определение на Агенцията имат право да се наричат бежанци».
С други думи, за шест десетилетия, вместо да намаляват, бежанците са се увеличили 7 пъти!!!  И това число може още да расте, ако преобладае мнението, че жените също могат да предават по наследство този статус. Даже когато след още 20 години си отиде последният бежанец, кръга на псевдобежанците ще се раздува безкрай. В края на краищата всички ще се окажем бежанци!!
Ако проблемите с палестинските бежанци се бе придвижвал към конкретно решение, това безконтролно разширение едва ли би имало голямо значение. Но сега това разширение има разрушително въздействие – Израел страда от безчинствата на категория лица, чийто живот е изкривен от една несбъдната мечта за връщане по домовете, а бежанците усвоиха културата на безизходност, гняв и обида.
Всички останали бежанци от Втората Световна война отдавна са устроени, съвременните в Африка, Балканите и другаде почти забравиха неволите. И за да не нанесе още по голяма вреда, в проблема с палестинските бежанци трябва да се остави статус само на фактическите бежанци. И може би тогава Израел ще се съгласи да се завърнат по родните места.
Още материали по темата:
http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/01/blog-post_26.html




сряда, 22 февруари 2012 г.

Ирод , Иридион, Кейсария и сегашното време

Цар Ирод е бил еврей със съмнителен произход и е управлявал провинция Юдея от 40 година на старата ера до 4 година от Рождението на Христа. През този период империята сменя Римската република, а Ирод става император на Юдея с помощта на римските копия.. Своята роля изпълнява качествено - държи в ред поверените му земи и изгражда забележителни строителни  паметници. Ако се доверим на написаното за него, той е бил садист и параноик: забива до смърт своята жена , ликвидира своите синове и цяла тълпа родственици, бивши приятели.
При своето управление Ирод изгражда 4 крупни градове- крепости. Пристанището Кейсария на Средиземно море, два двореца крепости: Масада и Иридион, а също така пристъпва към възстановяването и разширяването на Втория Храм в прослава на Бог в Йерусалим.
През 2007 година в Иридион е открита царска гробница и тази находка става важно археологическо откритие на нашето време. Иридион се намира на края на Юдейската пустиня, на юг от Йерусалим и изток от Витлеем. Монументалният комплекс е разделен на две:  крепост на върха и дворец за удоволствия в подножието.  В този дворец и бяха открити цяла верига от градински тераси. Арабите наричат това място «барадас» /парадайз/. Тук е погребан Ирод, а след неговата смърт крепостта на два пъти е завземана от еврейските въстанници, служила за твърдина в борбата с римляните през 70-72 и 130- 132 година от новата ера.
През 1972 година, пет години след Шестдневната война и окупирането на Западния бряг, група еврейски археолози започват разкопки, които с малки прекъсвания през 2007 година се увенчават с успех. Открит е саркофаг с изкусна резба, а друг е разбит. Навярно еврейските въстанници унищожават гробницата от ненавист към колаборационалиста Ирод или крадците на старини повреждат забележителната находка.
Палестинските власти веднага заявиха, че израелтяните крадат техните исторически паметници!  Ултраортодоксалните хранители на еврейските места за погребения настояват да се погребат костите на Ирод, а археологическия обект да бъде залят с бетон!!!  Предводителите на еврейските заселници по палестинските земи, напротив, се радват, защото е намерено още едно доказателство за еврейските претенции на тези земи.
Еврейските националисти още в началото на циониското движение разглеждат въстанията срещу римляните като пример на военна доблест. Ирод, разбира се, не е герой на ционистите, но борците за свобода, загинали в двете крепости се възнасят като образец на военна стойкост и героизъм.
В наши дни обаче, ционистите разкриват обятия и за Ирод. На израелтяните не е нужно еврейството на Ирод, за да заявят своите права на Иридион.  Достатъчно е това, че крепостта два пъти е завземана от въстанници срещу римската власт, а на Ирод е определена друга роля – ипостат на строител.  Неговите нравствени наклонности са отвратителни, но римската марионетка е мяра за сравняване със съвременните строители на нов Израел. Две хиляди години след смърта на Ирод, той намира признание, което така дълго е търсил и мъчително страдал. Да придобие дом във възродената еврейска държава, докато се решат загадъчните отношения на Рим и Йерусалим.
Колкото до Кейсария, Ирод наистина е построил нещо величествено!

Развалини от царския дворец

Крепостни стени на Кейсария

Ето какво пише Йосеф Флавий: «На брега на морето той избра един изоставен град и го построи отново с бял камък,украсил с прекрасен царски дворец и показа величие на своя дух»/ Юдейски войни – 1,5,21/.  Ирод му дава името в чест на своя покровител римския император Октавиан Август. Проектира го със система от паралелни и пресичащи се улици, построява храм, амфитеатър , хиподрум и жилищни квартали. Строителството продължава 12 години и е завършено през 10 година на новата ера.

Амфитеатър за 10000 зрители

Населението е смесено-  евреи, самаритяни, езичници от всякакъв род, християни и конфликтите между тях са една от причините за въстанието, избухнало през 66 година от новата ера. Кейсария е опорен пункт на римските легиони и в нея Веспасиан е провъзгласен за император.

Хиподрум за 30000 зрители

Акведукт за доставяне на вода - 4,50 метра над нивото на морето и с дължина 18 км

След завладяване  от арабите през 640 година градът губи политически  и икономически статус, голяма част от населението напуска и цветущия някога град се превръща в малко пристанище. През 1101 година тук се настаняват кръстоносците, но през 1265 година отново е в ръцете на мамелюците. До края на 19 век остава в развалини, но със заселването на бежанци от Босна крепостта е възстановена и наблизо възниква ново селище.
Сега Кейсария е превърнат в национален парк, любимо място за развлечение на израелтяните по всяко време на годината.

Арменските корени на Йерусалим

Влизате през вратата Цион в Стария град на Йерусалим,надясно за Стената на Плача, наляво към Арменския квартал. При образуването на държавата Израел в Арменския квартал на Йерусалим живеят 16000 души, сега са около 2000, от които 600 с израелско гражданство.
Местните арменци говорят на западноарменски диалект, а болшинството пристигащи на източноарменски с много заимствания от руския език. Доколкото Израел е еврейска държава, гражданство на новопристигналите арменци не се дава, но с упорство и желание визата може да се продължи. За желаещите да поживеят по дълго време може да се намери двустаен за по 600 до 700 долара на месец, без големи удобства.
В Арменският квартал съществува семинария духовна, в която се обучават 30 – 40 студенти от Армения и други страни. Арменците в Йерусалим са деликатен народ, с изключение един ден неделя преди Пасха. 1400 години се води непрекъсната борба между арменската и православната църква/гръцката/ за изключителното право за запалване на Светия Огън в Храма на Гроба Господен. И за съжаление не минава година без истински бой между свещеннослужители на двете конфесии.
Ако посещавате Йерусалим, непременно трябва да видите Арменската патриархия, железните врати на която са поставени от патриарха Крикор през 1646 година. Там има интересен музей и библиотека с уникални манускрипти. Съхранява се лист от Евангелието на Марк и безценни книжни миниатюри от преди 10 века.
В Арменският квартал си струва да посетите Събора св.Яков, който изглежда доволно странно, няма врати, само кожено платно прикрива входа, липсват и прозорци, осветлява се с лампади.
На входа свещеннослужител следи за фасона на посетителите – не се допускат мъже в къси панталони и жени с оголени гърди! В храма гостите, седящи на дървените скамейки не могат да кръстосват крака, за да показват неуважение към водещия богослужението.
Счита се, че в Храма е погребана главата на апостол Яков, отсечена от меча на цар Ирод Агрипа Втори, а под олтаря е погребан Яков Младши. В двора на Храма могат да се видят дървени клепала, висящи на вериги. Мюсюлманите до края на 19 век са забранявали камбанен звън и арменските свещенослужители са приканвали миряните на служба с биене по дървените дъски.
Арменците вярват в Божествената природа на Исуса Христа, имат обичай да извършват жертвоприношения, като жертвата след това се вари в подсолена вода. Месото се изяжда частично от свещенниците, другата се дава на бедните, като месо за следващия ден не трябва да остава. Тези жертвоприношения са подобие на извършваните в Йерусалимския Храм на евреите и това говори за дълбоката древност на арменската църква.
Арменският квартал е място не само на арменски светини,тук ще срещнете мясялмански, коптски, етиопски, сирийски.Тук е намерил приют сирийски манастир с храм от 12 век.
Приказно място, като и цял Йерусалим. Трудно ще намерите разлика между истинското и измисленото, а религиозната алегория – от историческите факти. Но едно можем със сигурност да твърдим – в таверните наоколо ще намерите истински арменски коняк!

вторник, 21 февруари 2012 г.

Без коментар

Бившият министър на отбраната на Израел /вдясно/ наблюдава военни учения

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Не обичам диктаторите!

Те оскърбявам моето чувство за доброто и прекрасното, раняват моята нежна душа на интелигент,разбиват представите ми за справедливост и честност. Разбирам, понякога държавата влиза в такъв период на своето развитие, че диктатурата остава единственото средство за оцеляване на индивида, в истинския, физическия смисъл на това понятие. Но историята е едно, а хората съвсем друго. И затова не обичам диктаторите, имам право, нали?
Но още повече не обичам лъжата!
«Диктаторът на Тунис Бен Али присвоил 40 милиарда долара от богатствата на страната.»
«Диктаторът на Египет Хусни Мобарак откраднал от хазната на държавата 25 милиарда долара. Неговите деца сега се крият в Лондон и се надяват да се ползват от тях.
«Диктаторът на Сирия Асад има на сметките си в Женева над 17 милиарда долара, по голямата част от които са на сметките  на жена му и децата.»
«Само от нефт диктатора на Либия Кадафи присвои от държавата 28 милиарда долара. Осведомителните агенции съобщават за сметки на семейство Кадафи в Лондон и Ню Йорк.»
От една страна, особенностите на управлението на тези страни, а от друга, съвременната финансова система абсолютно деформират ситуацията – доларите винаги са в Лондон, Женева и Ню Йорк! Всички долари и завинаги!
В Дамаск, Кайро и Триполи се намират трохите, а всичко останало винаги е в Лондон, Женева и Ню Йорк. Винаги!

сряда, 15 февруари 2012 г.

Соломон и Савската царица

Преди 3000 години Савската царица идва по днешните палестински земи, привлечена от разказите за юдейския цар Соломон, неговата мъдрост и богатство. Посещението, описано в Книгата на Царете вдъхновява множество автори за преразказ на библийските събития от онова време.
Цялата тази история ще бъде предмет на следващите мои бележки, а сега предлагам само видяното в етиопската християнска църква в Гроба Господен в Йерусалим.

Цар Соломон в очакване на Савската Царица
етиопска църква в Гроба Господен

Етиопската християнска иконография упорито утвърждава написаното в Библията, за родствените връзки между еврейския и етиопски народи. Съгласно традицията, от тази сексуална връзка се ражда Менелик, дал началото на династия, управлявала Етиопия до последния император Хайле Селасие през 1974 година, когато е свален от власт.
Според някои предания, Менелик пренася Ковчега на Завета в Етиопия, който и ден днешен се съхранява в град Аксум. Други разказват, че еврейски войни от коляното Леви връщат Ковчега на Завета в Иерусалим, следите на който се губят след разрушаване на Храма Господен от римляните.

сряда, 8 февруари 2012 г.

Когато Месията пристигна


/закачка/

Когато Месията пристигна, никой не разбра, бе събота, нямаше автобуси и железницата не работеше, а беше без документи.
Когато Месията пристигна, бе разпитван от младши офицер на Шин Бет, който е тази работа, защото сестрата на първият му братовчед е трети помощник на заместник председателя на партията ШАС.

Когато Месията пристигна, никой не го посрещна. Бялото му магаре ще полежи някой друг ден в подземието, след няколко дни ще се окаже в кибуца, откъдето земният му път ще завърши в ръцете на палестинците, откраднали го заедно с покъщнината на нещастния 85 годишен евреин, свидетел на Катастрофата.

Когато Месията пристигна, новината се появи в «Гардиан», после в Сиатъл и оттам в новинарските сайтове на Източна Европа. Но правителството ще отговори, че не разполага с информация. Неназван служител на Министерството на вътрешните работи ще отговори кратко: «Без коментари». Говорителят на Министерството на отбраната ще определи ситуацията като липса на доказателства за пристигането на такъв гражданин в еврейската и демократична държава. В полицията не открихме служител за коментар.

Когато Месията пристигна, равините нямаха информация , но предупредиха вярващите да не поддават на слухове, защото се подкопава еврейския характер на държавата, да се молят настойчиво и да пресекат всякакви опити за появата на плътски заплахи за еврейските девойки.

Когато Месията пристигна, екстремистите от десният сектор на политиката поискаха разследване за това, кой и как е финансирал на неговото пътуване и набързо произведоха стотици транспиранти, на които Той бе показан като дявол, с рогата и тризъбеца.

Когато Месията пристигна, палестинския сайт «Палпрес» цитира иранския аятолах, който заяви, че това е първото от десетте Божи наказания.

Когато Месията пристигна, ционистката организация на САЩ го определи като мюсюлманин, а неговата поява като поредната провокация на Абу Мазен, Халед Машал и Файяд. Приятелите от «Фокс Нюз» поискаха бързо разследване за евентуално участие на Обама в тази ситуация, защото индиректно се повишава неговият рейтинг в навечерието на изборите.

Когато Месията пристигна , дясноруската партия «Наш дом Израел» и неговия вожд Либерман го определи като «богохулник на ционизма» и «пречка за постигане на мир с палестинците». Те ще са против предоставянето му на израелско гражданство, защото не е положил клетва за лоялност и не е служил в израелската армия.

Когато Месията пристигна, няколко блогери, с активното участие на членове на Кнесета направиха страничка във 'Фейсбук», озаглавена – «Смърт на Месията».

Когато Месията пристигна, не му бе предоставен статус на бежанец, а затворен в лагера в пустинята Негев за нередовни документи, както моя приятел от Ямбол Димитър Михайлов. Съдията от местния съд ще му издаде нечетлив документ, който заставя граничните власти да го депортират.

Не дочака депортацията Месията, ослуша се, огледа се и реши да се върне.Няма святост на тази земя,няма мир и уважение.Огледа се, ослуша се и тръгна, този път без бялото магаре!

вторник, 7 февруари 2012 г.

Салвадор Дали и музей Реканати

Уникална колекция на великия Салвадор Дали е представена в музея Реканати в Кейсария. Този музей е частна собственост на семейство Реканати, който не приема от държавата или частни лица субсудии. Открит през 1993 година, музеят включва две здания с оригинално архитектурно решение. Съществуват по света 4 такива музеи – Уругвай, Чили, Испания и Израел, като всякаква реклама в тях е забранена и не се събира входна такса. Основната цел на музея е да запознае израелтяните със световни шедьоври и постиженията на латиноамериканските художници.


Съществува експозиция, посветена на евреите изгонени от Испания през 15 век, като тук ще срещнете работи на художници от Средновековието, основно по библейски сюжети.
Изложбата на латиноамериканците има ярко колористично начало: цветово усещане за несъвместими тонове, непозната за нас култура, където съществуват други техники и оптически пропорции. Тук всичко е наситено с чуствителна палитра, ярък пурпур на страст и любов. Даже черният Ад е непривично мъглив и загадъчен. Изразителни диви животни в жанрови сюжети, прекрасна каменна скулптура, розов камък в потресаваща обработка.


Наред с латиноамериканските художници ще видите работи на Салвадор Дали и Огюст Роден. Някак си причудливо и необичайно – европейски гении и опияняващо и покоряващо със своята изразителност латиноамериканско изкуство.


Освен уникалните работи на знаменити художници, възхищение предизвиква оформлението на територията на музея. То напомня музея на Салвадор Дали в градчето Фигейрос в Испания. Във вътрешният двор – скулптури на известни люде, а във втория двор – фонтани от бял мрамор и мемориална дъска с имената на испански евреи с принос към световната култура и наука.


Атмосферата на музея, европейската архитектура и близостта на Кейсария правят музея Реканати привлекателно място за отдих на всички.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Страници от еврейската история - Ципори

Предлагам Ви кратка разходка из националния парк «Ципори» и няколко страници от еврейската история. Първото упоменание на Ципори е от управлението на цар Александър Янай от династията Хашмонаим/ 103 – 76 год. до новата ера/, но някои от съхранилите се части от строеж дават основание да считаме, че селището е било основано много по рано. Съгласно приетата периодизация можем да го отнесем към времената от 1000 до 925 години до новата ера.
През 63 година до новата ера Палестина е завоювана от римляните, начело с Помпей, а през 55 година римски наместник в Сирия е Авл Габиний /Avl Gabinius/, който прави Ципори столица на Долна Галилея. Ципори е разположен на пътищата от Акко към Тверия и от Месопотамия към Египет, като определящ фактор за неговия строеж са плодородните земи и наличието на вода.
«Красив град от цялата Галилея» - пише Йосеф Флавий в книгата «Юдейски древности», като не забравяме, че автора се счита за авторитетен източник за цялата юдейска история от тези времена.
След смъртта на цар Ирод Велики / 4 година до новата ера/ по цялата страна започват въстания, към които се присъединяват и жителите на Ципори. Римската войска жестоко потушава буната, подпалва града и отправя жителите в робство. Накрая го преименува в Сепфорис.
След това синът на Ирод Велики, Ирод Антипа получава в наследство провинция / тетрархия/ и застроява отново града, предоставя му автономност, връща старото име.
По време на Юдейските войни, евреите от Ципори помнят преподадения урок от римлямите и не се присъединяват към въстанниците. Йосеф Флавий пише, че евреите добре осъзнават силата на империята и предлагат сътрудничество. Римляните удържат победа и разпространяват властта над цяла Галилея. Градът се разраства, появяват се нови широки улици, богати домове, бани и обществени сгради.
Византийският период води в града християни, които принуждават евреите да напуснат. През 5 век те оставят града, за да се върнат отново през 8 век, заедно с арабите.
Кръстоносците оценяват стратегическото положение на града и построяват крепост, станала след това важна база в отбранителните им съоръжения в Галилея.

След разгрома на кръстоносците при Карней Хитим прз 1187 година от мамелюците, тяхното кралство престава да съществува, прогонени са в Акко и след това на остров Родос.
Ципори опустява, но не за дълго, следват захвата от бедуинския паша Омар и неговия син Ахмад, не остават назад и турските султани, начело с Хамид Втори. През 1949 година репатрианти от България и Румъния основават селскостопанска комуна, а Ципори се превръща в национален парк.
Ципори е важен религиозен център за евреите, заради работата в града на Висшият законодателен орган - Синедрион – по въпросите на Галаха и ръководство за изпълнение на религиозните предписания в обществото. Синедрионът в Ципори е само една страница от историята, но особенно важна, защото този орган се управлява от изтъкнатия еврейски учен и мислител – раби Йехуда а - Наси. Той е бил последният от пророците, а народа го е наричал просто - «Раби». Този период се характериризира с откриването на множество «ешиви» /училища за изучаване на Тората/ и изпълнение на нейните Заповеди. Разказвам тази история, защото се предполага, че могилата на Раби се намира в Ципори. Има и друга версия, но мъдреците говорят, че на такава важна личност може да се поклоняваме два пъти!
Християнската традиция определя дома на родителите на дева Мария да се намира в Ципори. Тук кръстоносците изграждат величествена църква и и дават името Св. Анна, но от нея не се съхранило много – само колони, стени и арки. Това место принадлежи на францисканците, които правят опит да възстановят църквата, но издигат само капела за собствени нужди. Тези руини и новите строежи принадлежат на Францисканския Орден.
Някои християнски теолози предполагат,че тук многократно е пребивавал Исус, живеещ наблизо в Назарет. На върха на възвишението, недалече от крепостта на кръстоносците е открит строеж, за когото се предполага, че е от 3 век на новата ера. Вътрешен двор с колони, жилищни помещения и други, но основна находка се явява мозаечния под, изображенията на който са за бог Дионисий. Не ще преразказвам митовете за Дионисий, само ще отбележа неговата огромна популярност от древна Елада до Индия, като навсякъде е утвърждават своя култ, учил е хората да правят вина и е извършвал чудеса.
И в центърът на тази мозайка жена с удивителна красота! Коя е тя, остава загадка, но още с откриването и дават името «Мона Лиза Галилейска» и нейния образ става своего рода визитна картичка на Израел.


В източната част на града археолозите откриват система от паралелни улици от римския период, от края на 1 век от новата ера. Главната улица е широка 14 метра, заложена с огромни плочи, на тротоарите мозайки. На някои от тях са запазени имената на поръчителите, изображения на еврейската Менора, което говори за значително еврейско присъствие. По главната улица за се разполагали магазини, обществени съоръжения, бани, явяващи се неотменна част от римската култура. През византийският период са наслоени нови съоръжения и археолозите успяват за открият множество мозайки с египетска тематика, риби, птици, жена с рог на изобилието, а също така знаменития Александрийски маяк! За тези мозайки са използувани 18 цвята/!/ и се създава особенно усещане за преливане цветовете.


На север е открита древна синагога от времето на Талмуда. В периода на Синедрион в града са съществували 18 синагоги. През 1993 година е разкрита синагога с традиционните за нея атрибути – знаците на Зодиака, сцени от живота на Авраам, праотеца на еврейския народ,Менора, шофар, плодове и геометрични фигури. Намереното указва за византийски период, заради наличието на надписи на арамейски и гръцки езици.
Горещо препоръчвам на всички посещаващи Израел , да се насладят на древното и неувяхващо изкуство.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Религия за атеисти

Даже ако религията е неспособна да обясни съвременния свят, ние пак чакаме носещото от нея емоционално удовлетворение. Още френските революционери са знаели, че установяването на нов порядък ще включва в себе и религията. Даже атеистите са приемали, че на хората в своя живот са нужни утешаващи ритуали и тържества, одобрени свише. Всички са търсели алтернатива на Всевишния, въпреки фундаменталното противоречие – между възгледите на образовата класа, виждаща множество несъотвествия в християнското учение и нуждата от напътствие и смисъл на ежедневното съществуване.
Това противоречие, между неубедителността на религията и нейното емоционално удовлетворение остава неразрешено и до ден днешен.
В резултат от съвременното развитие на производството, техниката, културата просветените провъзгласиха смъртта на Бог, а след това започнаха да се вълнуват – с какво ще запълним тази празнота, може ли без религия въобще?
Интелектуалци и свободни от религията люде започнаха да предлагат практически идеи, как светското общество да се учи от религиозните институти, при това да отхвърлят тези институти като дискредитирани в интелектуално отношение. Религиозните авторитети пък се опитват да докажат, че религиозното мирозрение е нужно да се изпълни човешката съдба със смисъл.
Поводът да напиша тези редове е книгата на американеца Алек Розенберг, в която той твърди, че вероученията са опасни заблуждения. Според него, естествените науки ни съобщават всичко, което трябва да знаем за реалния свят, или както той се изразява –«физическите факти фиксират всички факти «.
Вдъхновените сюжети на религиозните книги са нужни на душата да побеждава съблазните и да противостои на злото. Но във Вселената, в чисто физически смисъл у нас няма свободната воля, която да ни позволява да избираме между доброто и злото, и не съществува обективна морална истина, няма го Вечното «Аз» да направи този избор./ всичко е електрони, протони, неутрино и тем подобни/.
Следователно физическите факти довеждат до нихилизъм – вяра в това, че живота е лишен от смисъл. Представата, че не ни е нужно нищо, което да придава смисъл е още една илюзия. Не трябва да се опасяване, че замяната на религията ще ни доведе до морална деградация, защото като социални животни достатъчно сме развити, за да се отнасяме достойно един с друг.
Неговият опонент – Гевин Флат пише, че света е пълен с неразгадани тайни, което го прави още по тайнствен. За него е особенно важно да преживеем с опита на религиозната практика. Нейното отражение на вярващите, обърнали се многовековната мъдрост е най добрия отговор на предписанията на Розенберг.
Трети път между тези две крайности, трябва да бъде компромис между научните истини и преживяната реалност на битието. Защото нас не ни вълнуваа съществуването на Христос или Непорочната Дева, а това, че сюжета говори за човешка природа, а християните имат нужда одобрение, нежност и човечност. Църквата никога не се отказвала да бъде пастир – в отличие от светските институти и учреждения, които могат да бъдат безразлични към чаянията на народа. И хората се учат от религията, като не се стесняват да признаят своята нужда от емоционална подкрепа.
Да вземем например университетите, където хуманитарните науки дават знания, откъснати от другите дисциплини. Лекциите трябва да бъдат като проповеди, да учат как да дадем отговор на жизнени въпроси, как да преодолеем егоизма, как да се свържем с природата.
Такава идея е например е светски аналог на юдейския Ден на покаянието /Йом Кипур/, когато можем да поискаме прошка от тези, които сме обидели или наранили.
Заимстването на добри идеи от друга вяра се явява почтенна религиозна традиция. Великите вероучения не се стесняват да взаимстват ритуали, светии или митове от предшествуващите ги религии – даже Пасха и Рождество Христово, два важни празника на християнството са обновени версии на обреди, съществували до тях. Светските общества трябва без стеснение да приемат всичко добро от религиите и техните последователи.
А това е вече нов култ – култ на Разума.