"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

вторник, 24 май 2011 г.

Сирийски марш - генерална репетиция


На 15 май тази година към границата на Израел със Сирия на Голанското плато се устремяват 30 автобуси с 3000 сирийски палестинци. Израелската охрана на границата / или липсата на охрана/ е изненадана от пресичането на границата от стотиците палестинци и друзкото село Мадж ал Шамс се оказва в центъра на бурни военнополитически събития.
Малко история- през 1982 година израелският Кнесет приема закон за присъединяване на Голанското плато за израелска територия , но друзите, населяващи тази територия , не стават израелски граждани. Правителството по това време подготвя церемония за връчване на израелски паспорти, готви се директно телевизионно предаване, няколко радиостанции изпращат свои кореспонденти. Но друзите не искат да станат израелски граждани! Никой по това време не знае какво ще стане с тази сирийска територия и може да се окаже, че един прекрасен ден друзите отново трябва да се върнат към Сирия. Заради това не приемат новите израелски документи. Войниците от израелската армия получават задача да обходят всички улици на Мадж ел Шамс и да захвърлят паспортите в прозорците или дворовете. Но друзите ги връщат обратно!
Няколко дена след тази операция започва стачка, следват няколко стълкновения с армията и полицията и в крайна сметка друзките жители на Голаните получават паспорти , но не като жители, а като постоянно живеещи граждани. Част от друзите приемат израелско гражданство, част остават постоянни жители, не не и граждани на страната. В продължение на дълги години у друзите остава двойствено възприемане на реалността, нито в Израел, нито в Сирия.
В предверието на «Накба»/ според арабите ден на палестинската Катастрофа / само ленивия не знаеше, че се готвят провокации. Средствата за масова информация, социалните мрежи в Интернет бяха пълни с предупреждения. Палестинските власти с помощта на израелските служби не допуснаха масови инциденти, но да предотвратят демонстрациите по границите не можаха. На ливанската граница, до Марун А Рас се събраха хиляди демонстранти с намерение да щурмуват огражденията, но след кратка стрелба, то ли от израелтяните, то ли от ливанската армия преминаването на границата бе преустановено. Десетина ливански граждани загинаха и няколко получиха ранения.
Първоначалният план на тази провокация /по подобие на турския марш към сектора Газа с кораба «Мармара» / предвижда демонстрация и нахлуване при Кунейтра, но се отказват защото навярно получават информация от израелски друзи, че границата около Мадж ел Шамс не се охранява и може да се премине.
Но най -удивителното откритие на сирийския марш като че ли е липсата на прословутите минни заграждения , оставени от израелската армия след войната през 1973 година и отсъствие на охрана на границата. До сега се е считало, че границата е надеждно защитена с противопехотни мини, а се оказва илюзия. Преди няколко месеца в района на Голанското плато бушува сериозен пожар и местните жители разказват, че не могат да спят заради постоянните взривове. След пожара никой от военните не проверява състоянието на минните полета. Тези сведения навярно са използвани от сирийското разузнаване.
Общуването на израелските друзи и сирийските им роднини става на хълм , наричан «Гиват а цаакот» /хълм на виковете/ и това е известна традиция. Но за да общуват между двата хълма е нужен пропуск от охраняващите сили на ООН.
При сегашните стълкновения загинаха 10 сирийски палестинци, но угрозата от сериозни сблъсъци не е отминала. И заслуга на тази малокръвност имат израелските друзи, които блокират сирийците от две страни и не им позволяват да нахлуят на израелска територия. Десетина сирийски палестинци се вмъкват в селото, но намерени от израелските войници са върнати, само един успява да наеме такси и е засечен в Тел Авив. Хасан Хиджази под прожекторите на телевизионните камери се предава с думите:
«Имам право да се завърна, това е Палестина, а не Израел!»
Тези демонстрации са обаче са репетиция на по -мощни и резултатни опити на палестинците да докажат, че това е тяхна земя.. Башар Асад успя да прехвърли вниманието на света от вътрешните си проблеми към проблемите на палестинците и успеха му е очевиден. Израелската армия бе изненадана, нейните генерали считаха, че е възможна атака срещу Кунейтра, а границата срещу Мадж ел Шамс бе свободна. Израел трябва да се готви за нови атаки, най- вече през септември, когато се предполага гласуване в ООН за обявяване на новата държава Палестина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар