Една раса, една кръв

Съществуват редица еврейски изследователи на историята които твърдят, че 90 % /!!!/ от палестинските араби са с еврейски корени , а евреи и палестинци са една раса, една кръв. Тази, все още хипотеза, отдавна се изследва и ако съществуват убедителни доказателства за горното твърдение, то те се скриват или не се публикуват заради политически и религиозни причини. Още навремето, емир Фейсал пише на Хаим Вайцман: «Ние сме едно семейство и нашето сътрудничество ще доведе до разцвет на тази земя.»
Същият този Фейсал е по бащина линия хашемит, което означава, че произхода му е непосредствено от рода на Мохамед. Но неговият дядо по майчина линия е потомък на евреите, обърнати насилствено в ислям и живеещи на източния бряг на реката Йордан. По тези времена никой не е скриват еврейските си корени. Много от палестинците даже съблюдават еврейски обичаи – палят свещи в събота и в памет на починалите. Според някои от изследователите абсолютното болшинство от палестинците са потомци на евреите, щастливо избегнали депортацията през последните 3000 години или са се върнали от тези земи, в които са били отвлечени – персийски, вавилонски, асирийски. Те, като истински евреи, преживяват удар след удар ; разрушаване на Първия и Втория храм, нахлуването на кръстоносците, множество войни през средните векове, но не успяват да избегнат насилствено обръщане в ислям.
И сега на територията на Израел, сред хълмовете около Хеврон и до бедуинските села от пустинята Негев са разпръснати множество, които знаят за своето еврейски корени, хранят и документи в потвърждение на това, но номинално се водят и чуствуват мюсюлмани. Още на времето първият президент на Израел Ицхак Бен Цви и премиер министърът Бен Гурион посвещават на този проблем свои теоретични работи. Бен Гурион в началото вярва в тази идея, през 1956 година създава отряд под ръководството на Моше Даян, който трябва да разработи път за «евреизацията « на бедуините, да ги обучава в загубените еврейските традиции и интегрира в израелското общество. Неговата вяра е била за етническа , а не религиозна интеграция. Бедуините откровенно не се противопоставят на тази перспектива, но програмата претърпява фиаско поради обективни причини: учителя трябва да живее сред бедуините, а условията на живот се оказват непосилни.
Тези палестинци, които знаят за своето произхождение, не рядко предпочитат да встъпят в брак с представители от своя кръг. И тук възниква любопитен въпрос по отношение на Галаха, много равини отхвърлят версията за признаването на палестинците за евреи по Галаха, но има и такива, които се съгласяваат с такива предложения. А свидетелствата за еврейските корени на палестинците са достатъчно убедителни. Много от местните названия на арабските населени пунктове не са арабски, няма и в други части на арабския мир – Кфар Ясин, Кфар Кана, Кфар Манда, Кфар Самиа. Бен Цви в своята книга «Хората на нашата земя», издадена през 1932 година пише : « ... на запад от реката Йордан има 277 арабски села с имена, сходни с еврейските селища по тези земи, но от времето на ...Втория Храм.» В неговото обяснение «жителите на тези села са евреи по произход, уцелели по времето на разрушаване на Храма. Еврейските селища са се запълвали с различни хора и пришълците не съхранявали старите еврейски имена. Но в западната част на Израел са се запазили.»
Много палестинци носят библейски имена. Още през 1860 година сътрудник на Института за изследване на земята на Израел пише, че палестинските фелахи / селяни / носят имена неарабско произхождение. Цели семейства носят стари ивритски или еврейски имена - Абу Хацира, Абулафия, Елбаз, Алмог и други. Не по- малко е интересен и друг лингвинистичен факт : в диалектът на палестинците има думи, които няма в «стандартния» арабски език. Изследователите считат това за влияние на иврита и арамейския език върху арабския, който местните жители са принудени да научат след арабското и турското завоюване на тази земя. Арабите по време на кръстоносните походи са говорили на арамейски, което доказва, че са потомци на евреите.Този факт е известен и по нашето време. Израелските нови заселници от селището Офра през 1974 година са изненадани, че техните съседи от малкото арабско село в съседство разговарят на арамейски език и в същото време са християни!
Много общо има и в обичаите. Ако ислямът изисква момчето да бъде обрязано на 13 години, палестинците го правят седмица след раждането,също като евреите. Същото се отнася и за дните на траур. Много палестинци са в траур седем дни и запалват свещи в памет на починалия. Не само това, а и знаменития бедуински обичай, предполагащ преминаването на жената на починалия при другия брат е нищо повече от древен еврейски обичай. И по отношение на храната у палестинците са се съхранили еврейски привички: стараят се да не ядят камилско месо и други некошерни животни, а по времето на Песах /Пасха / предпочитат да ядат маца.
Палестинските евреи изследователите разделят на две групи: живеещи в полупланинските райони на Самария и Юдея, поддържащи еврейска самоиндификация в продължение на столетия, докато ги заставят да направят избор между изселване и приемане на исляма. Втората група са древни народностти, населяващи земите Моав и Едом. Тези две групи, които сами мюсюлманите наричат «потомците на Израел». Колективната памет на «планиниците» е по добра от заселниците по крайбрежната ивица. Последните имат проблеми с историческата памет и те са основната част на бежанците от 1948 година. От тази група са и най активните терористи, вземат активно участие в интифадата, настояват за завръщане по земите, загубили през войните.
Благоговението на палестинците пред светите места на евреите, съхранение могилите на еврейските праотци, участие в съвместни религиозни церемонии са още доказателства в подкрепа на хипотезата за един един народ, една раса. Десетилетия евреите нямаха време да се занимават с «роднините» - водеха борба за независимост, строителство на държавата, войни с арабските държави, приемане на емигранти от арабските страни и Европа. Тъкмо сега е времето евреите да си спомнят, че палестинците са техни братя.