Исус Христос – съд и разпятие

 Трудно можем да добавим нещо ново в хилядолетното обсъждане на тези събития и затова ще предложим някои особености. За евангелският Исус е особенно важно да  се счита неговия нещастен край реализация на предсказанията на пророците. От пророчествата се извежда и дълбокия религиозен смисъл на разпятието, превърнало се в крайъгълен камък на християнството.

Разпятието става основа на християнската теология, създадена от апостол Павел. Гибелта на Бог- човек е осмислена като универсално жертвоприношение, в което син Божий пролива своята кръв, като избавя човечеството от греха, наречен от християнството първороден! Снемането на този грях от всеки човек открива пътя към спасението на Страшния съд. И за да станем съпричастни към страданието на жертвата трябва да преминем през обряда Кръщение към Причастие /което е религиозния еквивалент на жертвоприношението/.

Но ако трагедията се явява Божи промисъл, неизбежен, и в същото време спасителен акт, защо в Евангелията се отдава таково голямо значение на съда и виновните за него??



Целувката на Йуда Искариот



Йуда Искариот е предател, но той се разкайва и слага край на живота си още до разпятието. Сребърниците, които получава за предателството не вършат никаква работа и пред смърта си ги предава на храмовата съкровищница. Свещенниците, чуствуващи «греховността» на тези сребърници не ги приемат и купуват с тях  участък за погребване на странници./св. Матей,27:3- 10/.

Организаторите на ареста – първосвещенници и техните помощници са имали интереси, различни от националните. Религиозни , а също така политически, за да ненавиждат Исуса и желаят неговата смърт. Но така описано в Евангелията няма нищо общо с еврейския Закон!

Преди всичко Синедриона и фарисеите незаслужено се обвиняват за приковаването на Исуса на кръста. Обективно римската власт и лично Пилат Понтий произнасят смъртната присъда. Но има и две обстоятелства, които ни карат да снемем  и от него отговорността или поне да я намалим. Задачата на прокуратора е била да подавя всякакво недоволство в поверената му провинция , ликвидиране на метежи и сепаратиски настроения. Трудно е да се обвинява чиновника, добре изпълняващ своя дълг, даже и тогава, когато е злодеяние.



Исус Христос пред съда



Действията на Пилат Понтий намират оправдание и в самите Евангелия. На въпроса: «Ти ли си царя Юдейски?» - Исус отговаря уклончиво – «Ти казваш». Не се отрича от своята мисия, но и не облекчава съдбата си с пряко признание. Не признал своята вина, значи невинен за разгаряне на метеж. И Понтий се опитва да го спаси, предлага на народа да се възползува от «празничната привилегия» - право на помилване. Това като че ли намалява вината на римския прокуратор. А умиването на ръцете е  древен еврейски ритуал за колективно очистване от вина за неразкрито убийство. Неясността в случая е – защо заставят Понтий Пилат да извърши ритуално умиване, като принципно ще приема местната култура и религия?

Евангелистите не се наемат да признаят Понтий за отговорен за смъртта на Исуса, защото е опасно за християнството. Това би поставило младата религия във вечна и непримирима опозиция на всесилната Империя.

И така – кой е виновен? Йуда Искариот, свещенниците, Понтий Пилат, фарисеите, съдиите от Синедриона, насъбралата се недоволна тълпа? Всички те, според Евангелията не разбират пророчествата и пропускат идването на истинския Месия.

И така, свърши се! На неголям хълм, римските войници поставят кръст с побития Исус. Небесата се превръщат в мрак, мощен удар разцепва скалата, разкъсва се завесата в Светая Светих и Исус възкликва с последния момент :» Своя Дух връчвам в твоите ръце , Господи!»