Исус Христос - Тайната вечеря

Част трета

Яхнал бяло магаре Исус Христос пристига във великия и свещен град Йерусалим, залят от яркото пролетно слънце. Не ще мине и неделя, целият еврейски народ ще отпразнува началото на летните земеделски работи , един от най древните и почитани празници – Песах/ Пасха/. На този ден народът принася жертва в Храма в благодарност за освобождението от египетско робство. Стотици поклонници се събират в Йерусалим, където се намира единствения Жертвеник. Вестта, че в града се е появил Помазаник бързо се разпространява и изпълва душите и сърцата на юдеите. Тази надежда дразни садукеите, не признаващи идването на Месията и неговото възкресение, поражда съмнение и сред фарисеите, които въпреки че вярват в идването на Месията, не виждат доказателства, че това е Исус.

И извършва Исус неочакван ход.

« И влезе в Храма Божий и изгони търговците от Храма, обърна масите на менялите и скамейките на продавачите на гълъби, и им говори: написано – мой Дом е за молитва,  а вие го направихте вертеп на разбойници»/св. Матей,21:12,14/.  Но при цялата ясност, тази сцена носи загадка. За да разберем правилно действията на Исус, трябва да сме наясно, че много често те са в своеобразен диалог с пророците. Още Исая /8 век до новата ера/ започва своето пророчество с възмущение към аристокрацията, изменяща свещенни ритуали. Изгонването на търговците не може да стане от Храма, защото влизането там е разрешено само за коените. По- скоро става дума за принадлежащата към Храма територия, достатъчно голяма след реконструкцията извършена от Ирод.

От текста следва, че Исус изгонва търговците, които със своето присъствие оскверняват Храма. Възможно са го възмутили новите правила, съгласно които, всеки еврей трябва да пожертвува  десета част от дохода и това прави Храма обладател на колосални богатства. Исус се противи против комерсализацията на светото място, което така губи своята духовност. Не е изключено, че смисъла на тези действия е необходим пред лицето на това събитие, което пророка Исая нарича Ден на отмъщение Господне -  разрушаване Храма и замяната му с истински, спуснат от небето. Много са считали, че деня Господен ще настъпи с разрушаване на Храма, и то дните на Пасхата.

В навечерието на празника напрежението достига апогея си. Три сили стават активни участници в събитията.

Първата – религиозната върхушка, първосвещенника Каиафа и неговото обкръжение с реална власт в Йерусалим. Тази група активно сътрудничи с римската власт, дала им широка религиозна автономия. За тях появата на Цар Юдейски е не само бунт против законната власт, той  е еретик, играещ с религиозните чувства на народа. За тях Исус е по - голям престъпник от римлямите, защото се опитва да оспорва тяхната власт. Събират се в дома на първосвещенника и приемат решение да арестуват Исуса и го предадат в ръцете на прокуратора за съд и присъда.

«По добре за нас, един човек да умре за хората, отколкото целия народ да погибне»/св.Йоан,11:50/, заявява Каиафа. Останалите се съгласяват, но поставят условие:»....само не в празник, за да не се възмути народа»/св Матей,26:5/

Съгласно еврейската традиция по онова време за такова съдебно разбирателство трябва да се призове разколника за обяснение пред Върховния съд/ Синедрион/, а не да  се арестува и отведе направо на съд. Даже такъв всемогъщ и своеволен човек като Ирод не се е решавал да наруши статуквото в религиозните дела. Но главният аргумент, доказващ , че Синедриона е непричастен към това дело -  закона не позволява  да бъде свикван в последната неделя преди Пасха. Заради това, сговора на първосвещенниците е таен и съдия може да бъде само римския прокуратор.

Втора група участници в описваните от Евангелията събития са римляните. Юдея, за разлика от Галилея отдавна е превърната в провинция, управлявана от прокуратор, назначен от императора. Пилат Понтий е ползувал в качеството на резиденция Кейсария на Ирод, административен център на Юдея. Йосиф Флавий пише, че Пилат рядко се е показвал в Йерусалим, нелюбим и неразбираем за него град. Пристигането му начело на военен контингент в Йерусалим е продиктувано от слуховете за пристигането на човек, в когото юдеите са виждали своя цар и може да разбуни народа.

Третата сила са учениците на Исуса Христа, които са вярвали, че утре , на Пасха ще се свърши всичко това, за което са мечтали, ще се сбъднат предсказанията, Учителя ще заяви своята сила и ще бъде признат за цар, ще завоюва победа над римляните. И ден преди великия празник искат да чуят от неговите уста, какво ги чака и какво следва да правят.

От Евангелията научаваме, че това е било ритуална празнична пасхална вечеря. /св.Лука,22:7.8/. Но църковната традиция приема друга логика! Исус Христос трябва да бъде разпънат на кръста преди настъпването на Пасха. Следователно Тайната вечеря се е състояла за ден до Пасха, тоест, четвъртък вечерта. През нощта Исус е арестуван, на утрото е предаден на Пилат Понтий за присъда, в продължение на деня и прикован и до залез слънце успяват да го погребат. Вечерта на петък настъпва събота/ шабат/ и се провежда пасхалната вечеря.

Ако Тайната вечеря не е традиционния пасхален седер, то какво е ? Ние ще предположим, че събрание, на което учениците на Исус се надяват да получат указания за следващия ден. Учителят вече е заявил за утрешната присъда и че един от тях го е предал. Учениците навярно са били в шок от казаното или не са повярвали истински за да попречат на Йуда да изпълни своето тъмно дело.

Тайната вечеря е повече ритуал , имащ религиозно завещание – Причастие. Този ритуал или обряд външно прилича на еврейския Кидуш/ благословение с вино/, но вътрешния смисъл е повече гръцка мистерия. Съвършенно чужд на еврейската традиция,   навярно е приет от християните още до съставяне на Евангелията. След вечерята Исус с учениците се отправят към Гетсиманската градина в подножието на Маслинения хълм, а Йуда Искариот ги напуска и се отправя към дома на първосвещенника Каиафа. Това, което става в градината е добре известно от Евангелията: Исус се моли, докато учениците заспиват, Йуда довежда стражата и със своята предателска целувка им посочва Исус .

Като че ли всички е ясно, но ние ще се усъмним в смисълът  на евангелския разказ   и ще предложим друго обяснение – Исус в Гетсиманската градина предприема опит да предизвика Деня Господен.

Евангелията  не дават повод за такова предполжение, но има две обстоятелства, говорещи в негова полза. Първото е в смисъла   на похода на Исус Христос към Йерусалим. Неговите предсказания за скорошна гибел подхождат за религиозен постулат, но не и за действия на реален личност. На всеки е свойствен стремежа за  успех и победа, а не показателна и мъченическа смърт. И тази победа в случая може да бъде постигната с чудо от друг мащаб, отколкото галилейските/ ходене по водата, нахранване на гладните, изцеляване на болните/.

Това чуда може да бъде само разрушаване на Храма, построен от Ирод и замяната с нов, истински Трети Храм. Тук ще отбележим и второто обстоятелство, защо Исус идва с учениците си именно в Гетсиманската градина? Нашето предположение – срещу нея се намират Златните врата или Вратите на милосърдието, зад които се извисява Храма. По народното предание именно през тези врати ще пристигне Месията!