"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Сделка за редника Гилад Шалит

Сделката между Израел и ХАМАС ще освободи похитеният израелски войник Гилад Шалит след 5 годишен плен, в замяна на 1031 палестински терористи. Разбуниха се духовете в израелското общество, голямата част подкрепя сделката, но има и такива, които задават въпроса – морално ли е да се освобождават хиляди терористи с окървавени ръце и по няколко доживотни присъди за един пленен войник? Какъв смисъл има да се осъждат престъпници на по 20, 30 или 50 години, след като знаят, че в един прекрасен ден ще се
отправят по домовете?
Напълно разбирам родителите на войника Шалит, които години наред отстояваха правото да видят отново своя син жив, но в същото време съм на страната на тези, които наричат сделката неправомерна и предателска. Мнозина ще ме упрекнат - кой си ти, че ще даваш оценка на действията на израелското правителство, живееш в Израел от 20 години, при това нееврей? Но като гражданин на тази държава имам правото да зная, как на средствата от моите данъци и на останалите данъкоплатци се издържат години наред престъпници и терористи?

Първо – не трябва да се водят преговори с терористи. След сделката «Джибрил» за 3 израелски войника освободиха 1150 арабски терористи, повечето от които след това се завърнаха на пътеката на войната. За живият Самир Кунтар замениха останките на Регев и Голдвасер. За бившият израелски офицер и търговец на наркотици Таненбаум, щастливи по домовете се завърнаха 400 палестински терористи и 36 ливански граждани. Права бе Голда Меир, когато заповяда безмилостна ликвидация на палестинските терористи, участвуващи в убийството на 13 израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен- изминаха 20 години, но всички, с изключение на един, намериха своята смърт по непонятен начин, или по точно понятен!

Второ – правителството на Нетаниаху и даже правителства загубиха време и не проведоха спасителна операция. Даже в резултат на такава операция нещастния войник загине, то тук ще важеше фразата – «A la guerre comme a la guerre» и нямаше да се пускат сега убийци. На властите не им достигна смелост да предявят твърд ултиматум, достигащ до ликвидация на терористите, за да върнат Гилад Шалит. Следователно, единственият способ да се върне войника в къщи бе обмен, но тогава не става ясно, защо не бе направен веднага! Или може би наистина израелските тайни служби нямаха информация за местото на пленника, както се разбра от думите на новия началник на ШАБАК? По- точно е обяснението на бившият полковник от разузнавателните служби на Генералния Щаб на израелската армия Рони Коен, за безразличието към съдбата на войника в навечерието на Втората ливанска война, започнала 3 дни след отвличането на Гилад. Следваща слабост на Израел е спирането на отвличане на терористични главатари, като козова карта, с която да се пазари с ХАМАС.

Няма коментари:

Публикуване на коментар