«Исламски джихад» е първата ислямска палестинска групировка, появила се много преди ХАМАС. Това движение се заражда в каирските университети, където се учат няколко съмишленици на Абдел Азиз Шкаки. Те търсят ислямска алтернатива на ФАТАХ и за фундамент избират идеите на «Мюсюлмански братя». След завръщането на студентите в Палестина в началото на 80- те години на миналия век организацията е изградена, а духовен баща , наред със Шкаки става Абдел Азиз Уда от бежанския лагер Джабалия в сектора Газа. Стимул и пример за подражание на новата организация става ислямската революция в Иран през 1979 година, въпреки че тя е шиитска, а палестинците са сунити. Именно това подражание става причина за отдалечаване на «Ислямски джихад» от «Мюсюлманските братя».
Единствената цел на «Ислямски джихад» е унищожение на Израел и създаване на ислямска палестинска държава. Непрекъснато противопоставяне с Израел, никакво примирие с «ционисткия» враг, още повече преговори. В своята платформа джихадите не си поставят за цел създаване на социални или политически структури. ХАМАС избира друга стратегия, пуска дълбоки корени на палестинската улица със създаването на религиозни учебни заведения и социални структури за подпомагане на социално слабите. ХАМАС се заема и с изграждането на политически структури и за разлика от «Ислямски джихад» проявява отвреме навреме политическа гъвкавост.
Първият терористически акт «Ислямски джихад» извършва през далечната 1983 година в Хеврон. След избухването на първата интифада нейните водачи вече твърдят, те са вдъхновителите на масовите вълнения. През 1988 година израелтяните правят грешка, изселват Шкаки в Ливан и започва нов период на терор срещу израелтяни, военни и граждански лица. Джахидите започват да действуват вече и в Самария и Юдея, след мирното съглашение от Осло приемат на въоръжение и самоубийствени терористични актове.
Първият терористичен акт със самоубийци е на 22 януари 1995 година на кръстопътя Бейт Лид. Самоубиец взривява самоделна бомба на автобусната спирка, в тълпата новобранци от десантна бригада и когато на пострадалите започва да се оказва помощ се взривява втори. Загиват 21 военнослужащи и гражданин, десетки са ранени.
От този момент израелските тайни служби започват тайната ликвидация на водачите на «Ислямски джихад». На 26 октомври 1995 година под измислено име Шкаки се установява в Малта и е застрелян. Израел не взема отговорност за ликвидацията, но самата акция парализира дейността на организацията за известно време. Но на 4 март 1996 година в сърцето на Тел Авив друг самоубиец се взривява,загиват 20 и повече от 70 са ранени..
Нещо лично: имах нещастието да участвувам в почистването на магистралата и тротоарите след този терористичен акт като работник в кметството на Тел Авив. Ужас и безумие !!!
С началото на втората интифада «Ислямски джихад» заема централно място в терористическата дейност, извършва повече от 400 терористични актове, жертви стават повече от 400 израелтяни.
Израелтяните продължават ликвидацията на водачите на исламистите. Командирът на бойното крило в Самария и Юдея Ияд Хардан е ликвидиран през 2001 година. След това дойде времето на кървавата епоха - Мохамад Туалбе , наричан Нурси, ръцете на когото са в кръв до лактите. Една от знаковите операции е сражението в лагера за бежанци в Дженин, който се явява бастион на «Ислямски джихад». В резултат на многодневен бой загиват 23 войника на израелската армия и над 120 терористи. Сред тях е Нурси, затрупан от стена съборена от булдозер, десетки терористи се предават.Терактите продължават, загиват множество израелтяни, но един след друг загиват терористи и командири и в 2000 година идва края на инфраструктурата на джихада в Самария и Юдея. Такава е ситуацията сега, въпреки че остават единични звена на организацията в нелегалност.
В секторът Газа ситуацията е коренно различна. След напускането на израелтяните на 21 селища в сектора, «Ислямски джихад» е основната организация , която обстрелва всекидневно израелските селища с миномети и ракети «Касам», и то собствено производство. За ХАМАС, който никога не забравя да се погрижи за местните жители , такава ситуация е много изгодна. «Нека кучетата на джихада се занимават с Израел, ние ще строим държавност.». Но рязката ескалация на напрежението около Газа не изключва и нова военна операция. Хамас силно пострада по време на последното нахлуване на израелската армия и сега почти през цялото време съблюдава примирието. Такъв подход и бягство от джихад предизвиква недоволство сред най яростните радикали и много от тях се прехвърлиха в «Исламски джихад» и редица други малки организации.
През последните месеци Хамас все по трудно удържа «Исламски джихад». Ако по рано контролираше напълно ситуацията сега влиянието на организацията е намаляло много/ по данни на армейското разузнаване/. Той не може да наложи своята воля и се опасява , че провокациите на «Исламски джихад» ще доведат до нова война.
Втората причина за бойните възможности на организацията са извън Газа. Ако Хамас получава оръжие от всякави посоки, направлението на «Исламски джихад е само едно – Техеран. Непримиримият характер на организацията, огромната симпатия към Хомейни я направиха идеален инструмент в ръцете на Иран. Освен финансиране, получава оръжие, прехвърляно чрез подземни тунели на границата с Египет и така остава независима от Хамас.
След дълго противопоставяне между Хамас и Фатах, вчера стана известно за примирие между двете водещи организации. Да седнат на една маса бяха необходими 4 години, след преврата в Газа, но сега решиха да забравят разногласията. Абу Мазен се наема да посети Газа и посредничи за създаването на преходно правителство от технократи ,което да подготви нови избори. В този случай като че ли Хамас признава върховенството на Абу Мазен, а той рискува да проведе избори, които може да загуби !
Това премирение е постигнато със съдействието на Египет, но подозирам и участие на американците, които не отдавна бяха посетени от главата на палестинската автономия Абу Мазен. Ако реакцията на американците на помирението е сдържана, сигурно е тяхното участие в това договаряне. Договаряне, което действително уплаши Израел.
Много е жестоко как единствената цел на е унищожение на Израел и създаване на ислямска палестинска държава. Непрекъснато противопоставяне с Израел, никакво примирие с врагс, още повече преговори. В своята платформа джихадите не си поставят за цел създаване на социални или политически структури, до кога ще продължават тези войни и проливане на невинна кръв на малки деца, толкова ли сме жестоки ние хората и глупави, че да разберем , че заедно можеме да живеем така спокойно и щастливо.
ОтговорИзтриване