"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

петък, 29 април 2011 г.

Арабски бежанци или измамени преселници?

Трудно може да се намери конфликт така объркан и ожесточен, като този между арабите и евреите. Започнал преди 100 години и едва ли ще завърши скоро. Това безкрайно противопоставяне съдържа в себе парадокс, който е трудно обясним. В светът избухват множество конфликти, но близкоизточния е несравним заради конфликта на мирозрение и раздела на цивилизациите.
В резултат на т.н.  «Война за независимост»  няколко стотици хиляди араби на Палестина стават бежанци. Известен факт, но този факт изисква анализ и осмисляне. Числото на бежанците се описва с най - различни цифри ,но това също има обяснение.
Две са основните причини за наличието на арабски бежанци – военните действия и измамната пропаганда на арабските лидери. Точната цифра на бежанците няма, израелтяните казват няколко десетки хиляди, арабите наброяват почти половин милион, които сега заедно с наследниците им са вече няколко милиона!
В началото ще анализираме формулировката – «в резултат на война». Военните действия започват арабите след провъзгласяване на независимостта на Израел  с единствената цел недопускане създаването на държава, чийто право е предоставено от Организацията на народите след разделянето на Палестина. Арабите  се противят и започват атака с армиите на Трансйордания, Сирия,Египет, Ирак, не успяват да победят и Израел обявява създаването на държава през май 1948 година.
В резултат от войната и призивите на арабските лидери стотици хиляди напускат своите домове, с надеждата да се завърнат победоносно с арабските армии. Арабската пропаганда обявява бежанците за «изгонени» от своите домове, а израелската страна заявява, че никого не са прогонвали, арабите доброволно напускат,  за да не пречат на своите армии победно да завършат предприетата атака.В пролетта на 1948 година в американския «Таймс» са публикувани повече от 10 статии за положението в Палестина, но никъде не се отбелязва наличието на бежанци. В самият разгар на бягството Джамал Хусейни/ представител на арабите от Палестина в ООН/ заклеймява ционистите, но не споменава за бежанци.
Състоятелните араби от градовете не бързат да напуснат, на този етап/ декември 1947 април 1948 година/ бягството  още не е политически акт и не е елемент на идеологическа борба – напротив. През януари 1948 година каирския вестник «Аш Шааб» пише: «В първата група на нашата пета колона са хора, напускащи, за да живеят на друго място. С първите признаци на бедствие бързат да изчезнат, за да не окажат в огъня на борбата...»
На 30 март «Ас цариах» още по -рязко критикува жителите от арабските села около Тел Авив :» Те опозориха всички нас, като оставиха своите домове.» А кореспондентът на «Таймс» съобщава : »Улиците на Йерусалим са почти пусти, вероятно арабите за избягали позорно като своите братя от Яфо и Хайфа.»  В началото на пролетта арабите са помолени от своите водачи да напуснат крайбрежието и да се изкачат на хълмовете на Самария, за да не пречат на арабските армии и до провъзгласяване на държавата Израел 200,000 напускат своите домове и се отправят към Самария и след това към Йордания, Сирия, Египет, Ливан.

Арабски бежанци на пристанището в Яфо май 1948 г.

Лондонският «Икономист» съобщава на 2 декември 1948 година:» От 62000 араби, живеещи в Хайфа са останали около 6 хиляди. Несъмнено главна причина е декларацията на Висшия Арабски Съвет, настояваща арабите да напуснат своите домове. Тази декларация дава да се разбере, че арабите останали по своите домове ще се разглеждат като изменници.»Главният арабски пропагандатор по това време Едуард Атия, секретар на Лигата на арабските държави пише в своята книга от 1955 година- «Араби»: «Това всеобщо бягство бе изразяване вярата на арабите в съобщенията, призивите в арабския печат и изявленията на арабските лидери, обещаващи в кратко време евреите да бъдат разбити от арабските армии и арабите на Палестина ще могат да се върнат по домовете.»
Втората причина за наличието на арабски бежанци от Палестина е израелскате военни акции. Въпреки заявленията, че евреите нямат нищо против арабското население, налице са случаи на насилствено изгонване от домовете, разрушаване на джамии и даже военни престъпления. На 9 април 1948 година израелските военни завладяват със сила село Дир Ясин, близо да Йерусалим, признато за гнездо на «иракски доброволци», пречещи на транспорта от Тел Авив за Йерусалим. Стотици са убитите араби, между които и граждански лица. В тази битка евреите губят 49 войници. Арабските лидери се възползват от ситуацията и новината става водеща в световните медии. Това и други сражения дават обилна храна на арабските лидери да твърдят , че емиграцията на арабите е единствен резултат от еврейските атаки.
Насилствено изгонване от домовете на арабското население съществува и в много други населени места. По-късно еврейските емигранти от Магреба и балканските страни се настаняват в изоставените арабски домове и завладяват имущество.
Главна черта на дезинформацията е завишаване числото на бежанците. Не се наемам да твърдя точната цифра, а и никой не може да я установи, само ще отбележа, че през 1960 година в ООН от палестински представител е посочена цифрата 2 милиона! Даже и арабските представители по-късно ще признаят, че цифрата е прекалено завишена. Никога не се представяла цифра по- малка от милион бежанци. Британски статистически данни говорят за 560,000 араби, населяващи Палестина по това време, от които през 1949 година остават 140,000 , следователно страната напускат не повече от 420,000 души.
По това време всеки араб може да се запише бежанец и да получава безплатна помощ от ООН -  храна, дрехи, медицинска помощ. През декември 1948 година организацията на ООН докладва, че храни 750,000 души. След 7 месеца, по доклад на началника на полевата служба на ООН, числото е вече до милион. Ще отбележим, че Международният Червен Кръст иска да се признаят за бежанци всички араби, даже на територията на Израел и да им се предостави хуманитарна помощ, защото «районите, намиращи се в ръцете на арабите, произвеждат такова количество продоволствени и други товари, които могат да обезспечат само малък процент от населението». Така «бежанци» стават още 100,000 араби. В Газа и Трансйордания в списъците на бежанците са включени всички араби, нуждаещи се от помощ като жертви от войната през 1948 година.
Арабските правителства не разрешават на агенцията на ООН да проведе разследване на явната фалшификация на продоволствените талони. Само във Йордания агентството констатира: «150,000 човека са включени в списъците, които нямат право на получаване на помощи и много починали, за които агенцията не е информирана.»
Агенцията няколко пъти прави протест, но накрая се примирява и така става съучастник във фалшификацията. В агенцията /работят!!/ 11000 араби, всички включени като бежанци и нуждаещи се от помощ.!!! За Организацията за освобождение на Палестина /ООП/ бежанците са важен източник на доход : всеки палестинец е задължен да пожертва известна сума, която не в пълна степен се е използувала за нуждите на бежанците.
Наличието на бежанци е неоспорим факт, не нека не забравяме, че съществуват и еврейски бежанци, напуснали арабските страни по принуда или доброволно – около 900,000, отправили в Палестина или по целия свят. И всички остават без имущество! Така че, ако съществува дълг, то в право е да попитаме – кой , колко и кому е длъжен?
Подобни материали:
http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/08/blog-post_16.html



Няма коментари:

Публикуване на коментар