Многократно са заявявали, че кодът на Библията е лесно да се разшифрова. След проверки се оказва, че никой нищо ново не може да прочете. Сега се намери евреин от Азербайджан, заявяващ за откриване на цифров код, а не на буквен.
По неговите думи е разкрил цифров код, който не само разкрива тайните на Библията, но и предсказанията на Нострадамус, Ванга и Кейси.
Ванга, знаменитата врачка от Петрич още 1979 година предсказала , че ...»новото учение ще дойде от Русия.Тя първа ще се очисти....Това ще се случи след 20 години, по- рано не ще стане.След 20 години ще се събере първият урожай».
/Сега внимавайте - 1979 година, плюс 20 години равно на 1999 година, годината, когато азербайджанеца Айдир Гуршумов пристига в Израел!!!/.
В същата година в Москва излизат 3 негови книги с разшифровка на ТАНАХА и пророчества на Ванга, която казала: «Ще дойде Осмият и ще подпише окончателен мир на планетата». Седем са Великите Учители - Енох, Ной,Сим, Авраам, Исаак, Яков ,Мойсей, осмият ще стане Месията. Според Гуршумов, в пророчествата на Нострадамус се намират такива : »В годината 1999 и седем месеца Великия Цар на ужаса ще се появи от небесата», но той говори не за края на света, а за появата на Месията в Израел.
От Библията е известно, че Месията ще се роди във Витлеем и това е закодираното название на Азербайджан и никакво отношение към Израел няма.
Витлеем= 6+1+8+2+5+5+4= 31 = 4
Aзербайджан = 1+7+5+2+2+1+1+4+2+1+5 = 31= 4
Витлеем = Азербайджан
Гуршумов търси и намира това, което му е удобно и потвърждаващо неговата версия навсякъде. Нострадамус в «Послание на Хенрих» пише, че «...от ветвата, която се счита безплодна, ще мине 50 – я градус и ще обнови цялата църква». За това, че Месията ще бъде от Азербайджан е споменато в книгата на Трахтенберг «Дявол и евреите», в която се говори, че «....Месията ще дойде от средата на «червените евреи», живеещи, недалеко от Каспийско море». А червени евреи са наричали горските евреи. Нострадамус предупреждавал: «Той /Месията/ се появява на стика Европа с Азия». За Гуршумов това е убедително деказателство, защото Азербайджан е на стика на Европа и Азия, а Баку е на 50 градуса източна дължина.!!!
Внимателния прочит на Библията дава основание на изследователя да твърди, че Месията се родил до създаването на държавата Израел, защото пророка Миха/ има и такъв пророк!!/ предупреждавал, че Израел ще бъде възстановен, след рождението на Месията.
За Гуршумов построяването на Третият Храм- заветна мечта на всички евреи ще се стане скоро и това ще бъде разцвета на Израел. След това ще започне икономически подем, своеобразен Златен век. Палестинска държава не ще бъде създадена никога, а Сирия и Иран ще споделят участта на Ирак. Благодарение на цифровият код на Гуршумов става ясно количеството цикли на Вселената, историята на човешката цивилизация.
Числото «666» символизира Антихриста и се явява код на името « Владимир Илич Ленин ». Изчисленията на азербайджанеца потвърждават и иракските събития.За това, че по определена причина/ не се казва каква/ не могат да се прочетат правилно и да се тълкуват библейските събития, автора се уповава на пророка Ишиаху:» И стана за вас всяко видение като запечатано слово, което дава на умеещия да чете да каже:» Прочети това,» но той казва:» Не мога, запечатано е!»/ Ишиаху 29:11-12/
Това означава, че никой не може да разшифрова Библията, докато не е открит цифровия код, а неговото време е 1998 година.
Значи, само Висшият Разум може да зашифрова Библията, от където е извода: код има, значи има Бог!
Коментарите от Вас.
събота, 27 август 2011 г.
вторник, 16 август 2011 г.
Шерше ла фам или......парите
На вторият ден след катастрофата на израелския изтребител F 16 в Южен Ливан шиитската организация «Амал» заяви, че щурмана Рон Арад е в техни ръце.
В началото пленяването на израелският летец не се приема в Израел като голяма трагедия. От всички въоръжени групировки на Южен Ливен, «Амал» се счита за най- умерената и израелските тайни служби имат контакти и агенти за да върнат плененния летец. Преди да отправи предложение за освобождаването, службите искат сигурни доказателства, че Рон Арад е жив. От посредници в сделката Израел получава писмо и фотография на Рон Арад и като ответна стъпка освобождава от затворите в Южен Ливан, намиращи се под контрола на християнската армия на сектора десетки арестувани жени. Представители на Международния Червен Кръст няколко пъти посещават израелския летец и съобщават, че има всичко необходимо, включително и медицинско обслужване.
И сега започва истински преговорен маратон. В началото на 1987 година израелтяните се срещат с влиятелен шиитски представител, който за 5 милиона долара е готов да сътрудничи за освобождането на израелския пилот. Усещайки, че Израел е готов да заплати всякава цена, Набих Бери, водача на групировката «Амал» иска освобождаването на 200 ливански затворници и 450 палестински терористи от израелските затвори. Но докато се водят преговорите Набих Бери почти изпуска лидерството в подчинената му организация. Използвайки временната слабост на Бери, шейх Мустава Дирани атакува представителство на «Амал» в Бейрут и навярно отвлича Рон Арад.
От този момент за израелтянина не се чува нищо. По непотвърдена информация шейх Дирани предава Рон Арад на иранските тайни служби за 300,000 долара. Всички опити на Израел да добие информация се провалят и Мосад решава да отвлече всеки, притежаващ и най-малка информация за местонахождението на пилота. След продължителни консултации между ръководството на военното разузнаване АМАН, МОСАД, ШАБАК избора пада на шейх Абдел Карим Убейда – глава на «Ислямска съпротива», организация, тясно свързана с «Хизбалла».
Пред вратата на къщата, където живее шейх Убейда през юни 1989 година се появява жена на средна възраст, облечена в черно. Едва сдържайки сълзите си разказва на жената на шейха за издевателствата на своя мъж. Не издържа постоянните побои , напуща своето село и търси защита от шейх Убейда. Историята, разказана от Зейнав ,трогва жената на шейха и след съответните проверки и позволяват да остане в дома като прислуга.
Зейнав добросъвестно си изпълнява задълженията, поддържа чистота в дома и се грижи за децата. Никой не подозира, че отвреме навреме слугинята се среща с агент на израелското разузнаване и му предава подробна информация за стопаните на къщата. Зейнав така добре изиграва своята роля, че след нейното неочаквано изчезване на 23 юли 1989 година, нито шейха, нито неговите телохранители подозират предателство.
На 28 юли 1989 година бойни самолети на израелските ВВС извършват бомбадировка на позиции на «Ислямска съпротива» и в същото време два хеликоптера «Ясур» незабележимо извършват десант на специално подразделение, завладяват къщата и в техните ръце се оказват шейх Убейда, жена му,братовчед и няколко телохранители.
На следващият ден шиитската групировка публикува ултиматум, че ще ликвидира отвлечения през 1988 година полковник от американската морска пехота Хигинс, ако не бъде освободен шейх Убейда. Два дни след отвличането на шейх Убейда в едно бейрутско бюро неизвестен доставя писмо и касета от които става известно , че полковник Хигинс е разстрелян, защото САЩ и Израел не изпълняват ултиматима. След няколко години раследването показва, че полковника е убит много по рано.
Седмица след това Ицхак Рабин, тогава министър на отбраната на Израел официално признава отвличането на шейх Убейда. За всички е ясно, че заявлението на Рабин подготвя политическата и идеологическата основа за следващите похищения или ликвидацията на лидерите на «Хизбалла».
В началото пленяването на израелският летец не се приема в Израел като голяма трагедия. От всички въоръжени групировки на Южен Ливен, «Амал» се счита за най- умерената и израелските тайни служби имат контакти и агенти за да върнат плененния летец. Преди да отправи предложение за освобождаването, службите искат сигурни доказателства, че Рон Арад е жив. От посредници в сделката Израел получава писмо и фотография на Рон Арад и като ответна стъпка освобождава от затворите в Южен Ливан, намиращи се под контрола на християнската армия на сектора десетки арестувани жени. Представители на Международния Червен Кръст няколко пъти посещават израелския летец и съобщават, че има всичко необходимо, включително и медицинско обслужване.
И сега започва истински преговорен маратон. В началото на 1987 година израелтяните се срещат с влиятелен шиитски представител, който за 5 милиона долара е готов да сътрудничи за освобождането на израелския пилот. Усещайки, че Израел е готов да заплати всякава цена, Набих Бери, водача на групировката «Амал» иска освобождаването на 200 ливански затворници и 450 палестински терористи от израелските затвори. Но докато се водят преговорите Набих Бери почти изпуска лидерството в подчинената му организация. Използвайки временната слабост на Бери, шейх Мустава Дирани атакува представителство на «Амал» в Бейрут и навярно отвлича Рон Арад.
От този момент за израелтянина не се чува нищо. По непотвърдена информация шейх Дирани предава Рон Арад на иранските тайни служби за 300,000 долара. Всички опити на Израел да добие информация се провалят и Мосад решава да отвлече всеки, притежаващ и най-малка информация за местонахождението на пилота. След продължителни консултации между ръководството на военното разузнаване АМАН, МОСАД, ШАБАК избора пада на шейх Абдел Карим Убейда – глава на «Ислямска съпротива», организация, тясно свързана с «Хизбалла».
Пред вратата на къщата, където живее шейх Убейда през юни 1989 година се появява жена на средна възраст, облечена в черно. Едва сдържайки сълзите си разказва на жената на шейха за издевателствата на своя мъж. Не издържа постоянните побои , напуща своето село и търси защита от шейх Убейда. Историята, разказана от Зейнав ,трогва жената на шейха и след съответните проверки и позволяват да остане в дома като прислуга.
Зейнав добросъвестно си изпълнява задълженията, поддържа чистота в дома и се грижи за децата. Никой не подозира, че отвреме навреме слугинята се среща с агент на израелското разузнаване и му предава подробна информация за стопаните на къщата. Зейнав така добре изиграва своята роля, че след нейното неочаквано изчезване на 23 юли 1989 година, нито шейха, нито неговите телохранители подозират предателство.
На 28 юли 1989 година бойни самолети на израелските ВВС извършват бомбадировка на позиции на «Ислямска съпротива» и в същото време два хеликоптера «Ясур» незабележимо извършват десант на специално подразделение, завладяват къщата и в техните ръце се оказват шейх Убейда, жена му,братовчед и няколко телохранители.
На следващият ден шиитската групировка публикува ултиматум, че ще ликвидира отвлечения през 1988 година полковник от американската морска пехота Хигинс, ако не бъде освободен шейх Убейда. Два дни след отвличането на шейх Убейда в едно бейрутско бюро неизвестен доставя писмо и касета от които става известно , че полковник Хигинс е разстрелян, защото САЩ и Израел не изпълняват ултиматима. След няколко години раследването показва, че полковника е убит много по рано.
Седмица след това Ицхак Рабин, тогава министър на отбраната на Израел официално признава отвличането на шейх Убейда. За всички е ясно, че заявлението на Рабин подготвя политическата и идеологическата основа за следващите похищения или ликвидацията на лидерите на «Хизбалла».
събота, 13 август 2011 г.
Една раса, една кръв
Съществуват редица еврейски изследователи на историята които твърдят, че 90 % /!!!/ от палестинските араби са с еврейски корени , а евреи и палестинци са една раса, една кръв. Тази, все още хипотеза, отдавна се изследва и ако съществуват убедителни доказателства за горното твърдение, то те се скриват или не се публикуват заради политически и религиозни причини. Още навремето, емир Фейсал пише на Хаим Вайцман: «Ние сме едно семейство и нашето сътрудничество ще доведе до разцвет на тази земя.»
Същият този Фейсал е по бащина линия хашемит, което означава, че произхода му е непосредствено от рода на Мохамед. Но неговият дядо по майчина линия е потомък на евреите, обърнати насилствено в ислям и живеещи на източния бряг на реката Йордан. По тези времена никой не е скриват еврейските си корени. Много от палестинците даже съблюдават еврейски обичаи – палят свещи в събота и в памет на починалите. Според някои от изследователите абсолютното болшинство от палестинците са потомци на евреите, щастливо избегнали депортацията през последните 3000 години или са се върнали от тези земи, в които са били отвлечени – персийски, вавилонски, асирийски. Те, като истински евреи, преживяват удар след удар ; разрушаване на Първия и Втория храм, нахлуването на кръстоносците, множество войни през средните векове, но не успяват да избегнат насилствено обръщане в ислям.
И сега на територията на Израел, сред хълмовете около Хеврон и до бедуинските села от пустинята Негев са разпръснати множество, които знаят за своето еврейски корени, хранят и документи в потвърждение на това, но номинално се водят и чуствуват мюсюлмани. Още на времето първият президент на Израел Ицхак Бен Цви и премиер министърът Бен Гурион посвещават на този проблем свои теоретични работи. Бен Гурион в началото вярва в тази идея, през 1956 година създава отряд под ръководството на Моше Даян, който трябва да разработи път за «евреизацията « на бедуините, да ги обучава в загубените еврейските традиции и интегрира в израелското общество. Неговата вяра е била за етническа , а не религиозна интеграция. Бедуините откровенно не се противопоставят на тази перспектива, но програмата претърпява фиаско поради обективни причини: учителя трябва да живее сред бедуините, а условията на живот се оказват непосилни.
Тези палестинци, които знаят за своето произхождение, не рядко предпочитат да встъпят в брак с представители от своя кръг. И тук възниква любопитен въпрос по отношение на Галаха, много равини отхвърлят версията за признаването на палестинците за евреи по Галаха, но има и такива, които се съгласяваат с такива предложения. А свидетелствата за еврейските корени на палестинците са достатъчно убедителни. Много от местните названия на арабските населени пунктове не са арабски, няма и в други части на арабския мир – Кфар Ясин, Кфар Кана, Кфар Манда, Кфар Самиа. Бен Цви в своята книга «Хората на нашата земя», издадена през 1932 година пише : « ... на запад от реката Йордан има 277 арабски села с имена, сходни с еврейските селища по тези земи, но от времето на ...Втория Храм.» В неговото обяснение «жителите на тези села са евреи по произход, уцелели по времето на разрушаване на Храма. Еврейските селища са се запълвали с различни хора и пришълците не съхранявали старите еврейски имена. Но в западната част на Израел са се запазили.»
Много палестинци носят библейски имена. Още през 1860 година сътрудник на Института за изследване на земята на Израел пише, че палестинските фелахи / селяни / носят имена неарабско произхождение. Цели семейства носят стари ивритски или еврейски имена - Абу Хацира, Абулафия, Елбаз, Алмог и други. Не по- малко е интересен и друг лингвинистичен факт : в диалектът на палестинците има думи, които няма в «стандартния» арабски език. Изследователите считат това за влияние на иврита и арамейския език върху арабския, който местните жители са принудени да научат след арабското и турското завоюване на тази земя. Арабите по време на кръстоносните походи са говорили на арамейски, което доказва, че са потомци на евреите.Този факт е известен и по нашето време. Израелските нови заселници от селището Офра през 1974 година са изненадани, че техните съседи от малкото арабско село в съседство разговарят на арамейски език и в същото време са християни!
Много общо има и в обичаите. Ако ислямът изисква момчето да бъде обрязано на 13 години, палестинците го правят седмица след раждането,също като евреите. Същото се отнася и за дните на траур. Много палестинци са в траур седем дни и запалват свещи в памет на починалия. Не само това, а и знаменития бедуински обичай, предполагащ преминаването на жената на починалия при другия брат е нищо повече от древен еврейски обичай. И по отношение на храната у палестинците са се съхранили еврейски привички: стараят се да не ядят камилско месо и други некошерни животни, а по времето на Песах /Пасха / предпочитат да ядат маца.
Палестинските евреи изследователите разделят на две групи: живеещи в полупланинските райони на Самария и Юдея, поддържащи еврейска самоиндификация в продължение на столетия, докато ги заставят да направят избор между изселване и приемане на исляма. Втората група са древни народностти, населяващи земите Моав и Едом. Тези две групи, които сами мюсюлманите наричат «потомците на Израел». Колективната памет на «планиниците» е по добра от заселниците по крайбрежната ивица. Последните имат проблеми с историческата памет и те са основната част на бежанците от 1948 година. От тази група са и най активните терористи, вземат активно участие в интифадата, настояват за завръщане по земите, загубили през войните.
Благоговението на палестинците пред светите места на евреите, съхранение могилите на еврейските праотци, участие в съвместни религиозни церемонии са още доказателства в подкрепа на хипотезата за един един народ, една раса. Десетилетия евреите нямаха време да се занимават с «роднините» - водеха борба за независимост, строителство на държавата, войни с арабските държави, приемане на емигранти от арабските страни и Европа. Тъкмо сега е времето евреите да си спомнят, че палестинците са техни братя.
Същият този Фейсал е по бащина линия хашемит, което означава, че произхода му е непосредствено от рода на Мохамед. Но неговият дядо по майчина линия е потомък на евреите, обърнати насилствено в ислям и живеещи на източния бряг на реката Йордан. По тези времена никой не е скриват еврейските си корени. Много от палестинците даже съблюдават еврейски обичаи – палят свещи в събота и в памет на починалите. Според някои от изследователите абсолютното болшинство от палестинците са потомци на евреите, щастливо избегнали депортацията през последните 3000 години или са се върнали от тези земи, в които са били отвлечени – персийски, вавилонски, асирийски. Те, като истински евреи, преживяват удар след удар ; разрушаване на Първия и Втория храм, нахлуването на кръстоносците, множество войни през средните векове, но не успяват да избегнат насилствено обръщане в ислям.
И сега на територията на Израел, сред хълмовете около Хеврон и до бедуинските села от пустинята Негев са разпръснати множество, които знаят за своето еврейски корени, хранят и документи в потвърждение на това, но номинално се водят и чуствуват мюсюлмани. Още на времето първият президент на Израел Ицхак Бен Цви и премиер министърът Бен Гурион посвещават на този проблем свои теоретични работи. Бен Гурион в началото вярва в тази идея, през 1956 година създава отряд под ръководството на Моше Даян, който трябва да разработи път за «евреизацията « на бедуините, да ги обучава в загубените еврейските традиции и интегрира в израелското общество. Неговата вяра е била за етническа , а не религиозна интеграция. Бедуините откровенно не се противопоставят на тази перспектива, но програмата претърпява фиаско поради обективни причини: учителя трябва да живее сред бедуините, а условията на живот се оказват непосилни.
Тези палестинци, които знаят за своето произхождение, не рядко предпочитат да встъпят в брак с представители от своя кръг. И тук възниква любопитен въпрос по отношение на Галаха, много равини отхвърлят версията за признаването на палестинците за евреи по Галаха, но има и такива, които се съгласяваат с такива предложения. А свидетелствата за еврейските корени на палестинците са достатъчно убедителни. Много от местните названия на арабските населени пунктове не са арабски, няма и в други части на арабския мир – Кфар Ясин, Кфар Кана, Кфар Манда, Кфар Самиа. Бен Цви в своята книга «Хората на нашата земя», издадена през 1932 година пише : « ... на запад от реката Йордан има 277 арабски села с имена, сходни с еврейските селища по тези земи, но от времето на ...Втория Храм.» В неговото обяснение «жителите на тези села са евреи по произход, уцелели по времето на разрушаване на Храма. Еврейските селища са се запълвали с различни хора и пришълците не съхранявали старите еврейски имена. Но в западната част на Израел са се запазили.»
Много палестинци носят библейски имена. Още през 1860 година сътрудник на Института за изследване на земята на Израел пише, че палестинските фелахи / селяни / носят имена неарабско произхождение. Цели семейства носят стари ивритски или еврейски имена - Абу Хацира, Абулафия, Елбаз, Алмог и други. Не по- малко е интересен и друг лингвинистичен факт : в диалектът на палестинците има думи, които няма в «стандартния» арабски език. Изследователите считат това за влияние на иврита и арамейския език върху арабския, който местните жители са принудени да научат след арабското и турското завоюване на тази земя. Арабите по време на кръстоносните походи са говорили на арамейски, което доказва, че са потомци на евреите.Този факт е известен и по нашето време. Израелските нови заселници от селището Офра през 1974 година са изненадани, че техните съседи от малкото арабско село в съседство разговарят на арамейски език и в същото време са християни!
Много общо има и в обичаите. Ако ислямът изисква момчето да бъде обрязано на 13 години, палестинците го правят седмица след раждането,също като евреите. Същото се отнася и за дните на траур. Много палестинци са в траур седем дни и запалват свещи в памет на починалия. Не само това, а и знаменития бедуински обичай, предполагащ преминаването на жената на починалия при другия брат е нищо повече от древен еврейски обичай. И по отношение на храната у палестинците са се съхранили еврейски привички: стараят се да не ядят камилско месо и други некошерни животни, а по времето на Песах /Пасха / предпочитат да ядат маца.
Палестинските евреи изследователите разделят на две групи: живеещи в полупланинските райони на Самария и Юдея, поддържащи еврейска самоиндификация в продължение на столетия, докато ги заставят да направят избор между изселване и приемане на исляма. Втората група са древни народностти, населяващи земите Моав и Едом. Тези две групи, които сами мюсюлманите наричат «потомците на Израел». Колективната памет на «планиниците» е по добра от заселниците по крайбрежната ивица. Последните имат проблеми с историческата памет и те са основната част на бежанците от 1948 година. От тази група са и най активните терористи, вземат активно участие в интифадата, настояват за завръщане по земите, загубили през войните.
Благоговението на палестинците пред светите места на евреите, съхранение могилите на еврейските праотци, участие в съвместни религиозни церемонии са още доказателства в подкрепа на хипотезата за един един народ, една раса. Десетилетия евреите нямаха време да се занимават с «роднините» - водеха борба за независимост, строителство на държавата, войни с арабските държави, приемане на емигранти от арабските страни и Европа. Тъкмо сега е времето евреите да си спомнят, че палестинците са техни братя.
сряда, 10 август 2011 г.
Палестина след 10 години
Не е нужно да бъдеш пророк, за да си представиш как ще изглежда Палестина след 10 години, ако не настъпят съществени изменения в дълговечния конфликт между палестинци и евреи.
Гневът в палестинското общество ще продължава да расте. Светските екстремисти, ако са останали такива, плахо ще настояват за конфронтация, а религиозните ще осъществяват още по- голямо насилие. Осъждането на «ционистката държава на апартейд» ще става все по гръмко. Отново ще се появят терористи- самоубийци за нападения на граждански и военни обекти. Дали ще има или няма палестинска държава вече ще бъде без значение. Абу Мазен и другите около него ще са само носталгичен спомен. Палестинците ще празнуват 73 годишнина от Накба / арабската катастрофа /, а евреите 73 години еврейска държава.
Бениамин Нетаниаху все още е министър- председател, но сега ще носи кипа, защото е заложник на религиозните партии и ще търси своите корени в безкрайните простори на бившия СССР , за да привлече руските евреи към избирателните урни.
Израелският парламент – Кнесета вече ще иска ДНК- проба за кандидатите за народни избранници, за да не би случайно някой гой да се промъкне в техните редове и ще забрани със закон думите - мир, демокрация, Западен бряг, Палестина. Ще изникнат нови 50-60 еврейски селища в Самария и Юдея и не ще има арабски език на указателните табели по пътищата за Хеврон, Шхем и Дженин. Разделителната стена ще бъде завършена, но няма да върши работа.
В Америка президентът Сара Пейлин ще поръча поредното вето в Съвета за безопасност на ООН, защото има собствен план за решаване на конфликта в Близкия Изток : «Аз мисля, че Пакистан и Палестина трябва да се обединят, защото имат много общо!» Горката Сара!
Арабският свят ще се обяви за продължаване на конфликта и лидерите им ще останат в робството на омразната риторика. Арабите ще признават за корупция своите лидери, но ще продължават да се оплакват от Израел.Израелтяните ще премълчават, както правиха досега, арабските екстремистки изказвания за да запазят земята , властта, трите милиарда финансова помощ и най – вече американската подкрепа.
А истинската трагедия се състои в това, че араби и евреи винаги виждат бъдещето, но не могат да видят настоящето. Те, като че ли свикнаха с нещастията в своите съдби , зад масата на този конфликт седят едни и същи лица, старите политици с едно и също гориво за този двигател на омраза.
И не трябва да си гледам на кафе, за да видя някой ден моят приятел Хасан, строителен работник от Шхем отново по строежите на Израел и отново с фалшив израелски паспорт.
вторник, 9 август 2011 г.
Кога ще дойде Месията?
Кога у евреите възниква вяра в особенното предназначение на някакъв човек от Давидовия род - Месия / на иврит Машиах/, който окончателно ще приведе еврейския народ към окончателното изпълнение на Божият замисъл и ще преобрази живота на цялата земя?
Малка част от религиозните евреи имат представата, че очакването и идването на Месията са присъщи за времето на кабализма и хасидизма, породени по времето на 18 век. Тези, които се придържат към това мнение, не намират в Тората определени сведения за Месията.
За религиозните авторитети обаче не съставлява труд да търсят и намират намеци за Месията. Така например намират в Тората: «Не ще изчезне скиптъра от Йехуда, и от неговите потомци». Приоритетът на Давидовото коляно след това се потвърждава от пророците , вярата в идването на Месията и възкръсване на мъртвите за закрепени в 13 принципи на вярата, формулирани от Рамбам/1/. Тази представа е стара, колкото юдаизма и е негова неотменна част. Още Мойсей в началото получава уверения от Всевишния , че ще събере евреите на Обетованата земя, за да изпълни своя Замисъл. В еврейската история има царе от Бениаминовото коляно, от коляното на Леви, но само цар от Йехуда /коляното на Давид/ може да съди и да бъде судим. Рамбам подробно описва задълженията на еврейския цар. Според него , еврейски цар може да бъде само мъж, и то еврей.. И само потомък от Давидовия род може да застане на престола, без да бъде помазан. Само потомците на Давид помазват с елей, останалите с балсам и само те могат да седят в Храмовия двор. През 17 век турският евреин Шабтай Цви се обявява за Месия, и много евреи са вярвали, че турския султан ще му предостави земите на днешна Палестина. Вместо това е заплашен със смърт и бързо приема исляма.
Във всяко поколение в еврейският народ има мъж от Давидовото коляно, като правило равин или някакъв религиозен вожд, който е способен в назначения час да поведе своя народ. Равините обясняват, че различните срокове на съществуване на тези хора се «натрупват» един на друг, за да не предизвикват прекъсвания. Такъв човек, според авторитетите е «потенциален Месия». Досега никой не е станал Месия, само заради това, че такава е волята на Всевишния. Любавическият ребе , например е имал огромен потенциал, намирал се е границата на пророчеството, но за съжаление, не всичко на този свят зависи от хората.
Според равините не може да се говори за пристигането на Месията, а за неговото «откриване», което предстои. Несъмнено, месианският дух на християнството също е породен от еврейските традиции. Исус Христос и неговите ученици разспространяват Свещенното писание сред неевреите, но той е потомък от Давидовия род чрез своята майка Мириам, а не по баща, и бил е заченат от Светия дух! При това не бил помазан от пророците, а е смятан за Бог. А еврейският цар /Месията/ ще бъде земен човек!
Съвременният реформистки юдаизъм отдавна не чака Месията, който трябва да усъвършествува света. Реформистите говорят за бъдещето , в което ще се възцарят утопиите на човешките усилия, а не на Божествения посланник.
Сега сме в края на шестото хилядолетие от Сътворението на света, според еврейския календар и по аналогия със седемте дни на седмицата и седемте дни на сътворението, това хилядолетие е последното време за обявяването /разкриването/на Месията. Появата му ще бъде и началото на новия, Трети храм на местото на разрушените два. Религиозните авторитети заявяват, че появата на Месията и строителството на Третия храм ще сплоти еврейския народ и ще отстои Обетованата земя и историческите територии/ разбирай сегашните палестински Самария и Юдея/. За много евреи ще бъде сложно да разберат възстановената царска власт като неотменен ход на историята, но се надяват да останат с еврейския народ. За евреите святостта на Обетованата земя ще обхване цялата земя и не само евреите ще бъдат озарени от светлината на Месията и цялото човечество ще живее по законите му.
Абонамент за:
Публикации (Atom)