На вторият ден след катастрофата на израелския изтребител F 16 в Южен Ливан шиитската организация «Амал» заяви, че щурмана Рон Арад е в техни ръце.
В началото пленяването на израелският летец не се приема в Израел като голяма трагедия. От всички въоръжени групировки на Южен Ливен, «Амал» се счита за най- умерената и израелските тайни служби имат контакти и агенти за да върнат плененния летец. Преди да отправи предложение за освобождаването, службите искат сигурни доказателства, че Рон Арад е жив. От посредници в сделката Израел получава писмо и фотография на Рон Арад и като ответна стъпка освобождава от затворите в Южен Ливан, намиращи се под контрола на християнската армия на сектора десетки арестувани жени. Представители на Международния Червен Кръст няколко пъти посещават израелския летец и съобщават, че има всичко необходимо, включително и медицинско обслужване.
И сега започва истински преговорен маратон. В началото на 1987 година израелтяните се срещат с влиятелен шиитски представител, който за 5 милиона долара е готов да сътрудничи за освобождането на израелския пилот. Усещайки, че Израел е готов да заплати всякава цена, Набих Бери, водача на групировката «Амал» иска освобождаването на 200 ливански затворници и 450 палестински терористи от израелските затвори. Но докато се водят преговорите Набих Бери почти изпуска лидерството в подчинената му организация. Използвайки временната слабост на Бери, шейх Мустава Дирани атакува представителство на «Амал» в Бейрут и навярно отвлича Рон Арад.
От този момент за израелтянина не се чува нищо. По непотвърдена информация шейх Дирани предава Рон Арад на иранските тайни служби за 300,000 долара. Всички опити на Израел да добие информация се провалят и Мосад решава да отвлече всеки, притежаващ и най-малка информация за местонахождението на пилота. След продължителни консултации между ръководството на военното разузнаване АМАН, МОСАД, ШАБАК избора пада на шейх Абдел Карим Убейда – глава на «Ислямска съпротива», организация, тясно свързана с «Хизбалла».
Пред вратата на къщата, където живее шейх Убейда през юни 1989 година се появява жена на средна възраст, облечена в черно. Едва сдържайки сълзите си разказва на жената на шейха за издевателствата на своя мъж. Не издържа постоянните побои , напуща своето село и търси защита от шейх Убейда. Историята, разказана от Зейнав ,трогва жената на шейха и след съответните проверки и позволяват да остане в дома като прислуга.
Зейнав добросъвестно си изпълнява задълженията, поддържа чистота в дома и се грижи за децата. Никой не подозира, че отвреме навреме слугинята се среща с агент на израелското разузнаване и му предава подробна информация за стопаните на къщата. Зейнав така добре изиграва своята роля, че след нейното неочаквано изчезване на 23 юли 1989 година, нито шейха, нито неговите телохранители подозират предателство.
На 28 юли 1989 година бойни самолети на израелските ВВС извършват бомбадировка на позиции на «Ислямска съпротива» и в същото време два хеликоптера «Ясур» незабележимо извършват десант на специално подразделение, завладяват къщата и в техните ръце се оказват шейх Убейда, жена му,братовчед и няколко телохранители.
На следващият ден шиитската групировка публикува ултиматум, че ще ликвидира отвлечения през 1988 година полковник от американската морска пехота Хигинс, ако не бъде освободен шейх Убейда. Два дни след отвличането на шейх Убейда в едно бейрутско бюро неизвестен доставя писмо и касета от които става известно , че полковник Хигинс е разстрелян, защото САЩ и Израел не изпълняват ултиматима. След няколко години раследването показва, че полковника е убит много по рано.
Седмица след това Ицхак Рабин, тогава министър на отбраната на Израел официално признава отвличането на шейх Убейда. За всички е ясно, че заявлението на Рабин подготвя политическата и идеологическата основа за следващите похищения или ликвидацията на лидерите на «Хизбалла».
Няма коментари:
Публикуване на коментар