Палестинци – общност, нация, народ?

И арабите , и евреите се надпреварват да отричат съществуването на другия народ, не признават един друг държавност, не спират да подклаждат и без това незагасения огън на Близкия Изток.
За евреите «палестински народ» и «палестинска държава» се създават е единствената цел – разрушаване на държавата Израел.
За арабите Израел е незаконно създадена държава на палестинска земя, държава, сравнявана с неоколониализма и апартейда и държаща се на финансовия капитал на западния свят.
Днес представям израелската гледна точка на конфликта, изразена от журналиста Шерман във вестник «Аарец» и отразяваща, според него, фиаското на израелската външна политика.
За Шерман проблемът не е в границите на израелската държава, с окупираните Самария и Юдея или без тях, с ивицата Газа или без нея, а в отношението на арабите към еврейската държава. Това отношение е заложено още през 1964 година с приемането на Палестинската Харта, неотменена и до днес.
«Ситуацията в Палестина през 1947 година и образуването на държавата Израел се явява абсолютно незаконно, независимо от времето, декларацията на Балфур, британския мандат на Палестина и всичко, което се базира на тях е длъжно да се счита незаконно и недействително. Историческите и религиозните претенции на евреите за Палестина не съотвествуват на историческите факти и общоприетата концепция на държавен статус. Юдаизмът се явява религия, а не независима националност. Евреите не представляват единна нация, владееща територия, евреите са граждани на страните, в които са се родили./т.19 и 20/»
Тази Харта, подчертава Шерман, е написана много преди «окупацията» и «еврейските селища в Самария и Юдея» и дава светлина на отношението на арабите към Израел. Заради това създаването на палестинска държава и ликвидирането на селищата на окупираните територии не се явява решение на проблема, защото корена на злото е самото наличие на еврейска държава, даже и в минимални граници.
За да доказва своята гледна точка, Шерман използва само арабски източници. Сред историците и социолозите не съществува единно мнение за определяне на термините «нация», «народ», «национализъм». Съществуват само базови понятия, но колкото и различия да съществуват, учените са убедени, че «нация» представлява определен етнос, част от човешкото общество, стремящо се да получи политически суверенитет на определена територия, а «национализъм» - стремеж към определена етническа и религиозна независимост, също на определена територия.
Като разглежда историческите събития в региона, Шерман намира два фактора, които са в противоречие с с тези понятия. За палестинците, първо, отсъства явно изразена етническа група, стремяща се към политически суверенитет, и второ - отсъствие на територия, суверенно владение на която да изрази претенциите.
Палестинските лидери – пише Шерман – не веднаж и открито са заявявали, че палестинците не са отделен народ от арабския. На 17 март 1977 година главата на Политическото Бюро на ООП Фарик Кадуми в интервю пред «Newsweek” заявява: «Йорданците и палестинците се разглеждат от Организацията за освобождение на Палестина като единнен народ».

Това заявление по нищо не се различава от думите на бившия началник на военното крило на ООП Зухейра Мухсин – " Няма никакво различие между йорданци, ливанци, сирийци и палестинци. Всички са част от една /арабска / нация».
Кралят на Йордания Хусеин бе този човек, който призна, че създаването на понятието «палестински народ» не е повече от трик. На заседание на Арабската лига в Амман през 1978 година заявява: «Възникването на палестинската национална общност като народ стана отговор на претенциите, че Палестина принадлежи на евреите».
По този начин, подчертава Шерман, »палестинския народ е производна на политическа манипулация, насочена към еврейските претенции. С други думи, ако не е съществувал еврейски народ, с неговите стремежи, не би възникнал и палестинския народ». Палестинците признават, че не само не са отделен народ, но не се явяват политическа общност и затова неговите чаяния и искания са незаконни. Посоченият по -горе Мухсин признава: «Ние подкрепяме палестинската идентичност изключително по политически съображения, защото това е в интерес на арабите. Подчертаването на уникалната палестинска идентичност преследва изключително тактически цели. Създаването на палестинска държава е ново средство в борбата срещу Израел.»
В текущата версия на Палестинската Харта се казва: «Палестинският народ е част от арабската нация. Ние вярваме в арабското единство, но сме принудени да подчертаваме палестинската идентичност, за да способстваме за развитието на палестинското самосъзнание.» Sic!!!
Напомняме, че Палестинската Харта е приета през 1964 година, три години преди Израел да окупира Самария, Юдея и ивицата Газа. Така че, каква територия е определена за «палестински суверенитет»? 24 пункт от Хартата не казва конкретно за каква територия става дума, но се подчертава стремежа да се провъзгласи «национален суверенитет на територия на Западния бряг на Хашемиското кралство и Газа».
Но сега територията за Палестина се оказва под израелски контрол. Ако територии са под контрол на друга арабска държава, те автоматически представат да бъдат «палестински дом» и населението удивително губи «колективна историческа памет».
Трудно може да се намери по непреклонен и ярък привърженик на единната палестинска нация от Азми Башара, бивш депутат на израелския Кнесет, избягъл от Израел, след обвинение за сътрудничество с чужди секретни служби/ Хизбалла/ по време на втората Ливанска война през 2006 година. По време на предаване на Втори канал на израелската телевизия обаче изуми всички със следното изказване : «Аз не мисля, че съществува понятие палестински народ. По мое мнение не съществува палестински народ, той е измислен от колониалистите. Кога палестинците са съществували като отделна нация? От къде са дошли, действително от къде са дошли? И кога?»
Палестинците не само не разполагат с фундаментални компоненти, позволяващи да се наричат народ, но и демонстрират качества противиположни на това понятие. Защото техните усилия не са насочени към придобиване на национален суверенитет, а за отричане и лишаване от суверенитет друга нация.
В светлината на тези факти, израелтяните трябва да си зададат въпроса и на своите лидери, защо очевидни и неоспорими факти се игнорират при формирането на израелската дипломация? Защо Израел е безпомощен пред пропагандата на арабите? Защо неговите аргументи за беззъби, постоянно в отбрана и не се стреми да предяви лигитимни права - задава въпросите Мартин Шерман.
Аз ще добавя – Мартин Шерман прекалено повърхностно разглежда въпроси ,в които се преплитат история, политика, култура ,интереси на Великите сили и най -вече религията.Същият този Шерман през 2006 година предлагаше да не се разчита на "две държави за два народа" и предложи абсурден план за решаване на конфликта - поощряване на палестинците да емигрират в съседните арабски страни, с добавка материална компенсация, която ще струва 60 милиарда долара за 10 години.