За разлика от гражданското общество, което в отговор на безсилието на държавата започна да дава признаци на живот през миналото лято, властвуващите структури на Израел са обхванати от тежък паралич. Скъпотията, престъпността, корупцията и други сфери на обществения живот така са затиснали властвуващите, че е необходимо някакво чудо за да излезе Израел от тежката икономическа и политическа криза.
Няма никакви шансове, че държавата ще се справи и с ултраортодоксалното население, растящо с бързи темпове. Тази група живее отделен живот, неконтролиран от държавата, не признава законите, не служи в армията, за да учи Тората и рядко участвува в производствена дейност.
Същото се отнася и за еврейските заселници по палестинските земи. Но инструментите, които те използуват в своето противостояние с властта са много по опасни. Заселниците не признават правото на властта да действува срещу техните планове. Заради заселници еврейската държава не може да определи окончателните граници, да раздели Палестина на две държави, между двата народа и да сключи мир. Точно както държавата не може да направи ортодоксалните в нормални граждани!
За представителите на тези две групи население понятия като правата на човека, универсалните демократични ценности, върховенството на закона и разделяне на властите предизвикват само усмивка. Оттук произтича близостта на двата лагера и тяхното пренебрежение към всичко либерално и демократично.
Израелското общество е в плен на тези групи и според мен няма политическа сила или явление, които да се справят с тях. Не палестинците са виновни за политическия кризис. Израел не може да сключи мирен договор, защото не знае как ще се справи със 300,000 заселници, които не искат да напуснат селищата по политически, икономически и най- вече религиозни причини. А палестинците не се съгласяват да им бъде отнета земята!Горчивата истина се заключава в това, че в близкото бъдеще не се предвиждат съдбоносни решения.
Но има една сфера , в която властта има неограничена сила – военната. Еврейската държава се готви всеки момент да започне превантивна война със Иран, за да прекрати ядрената и програма. Такава диспропорция- между безпомощността на властта в жизнено важни въпроси на всекидневието и неограничените възможности във военната област крие в себе си голяма заплаха.
Власт имеещите, с желанието си да нанесат удар на Иран се надяват, че едно такова противопоставяне ще разруши вътрешните бариери, довели страната до политически паралич, както бе през 1973 година след войната на Йом Кипур. Съществува мнение, което и ме убеждава, че политическата върхушка на Израел ще се ползва от възможността за успех в единствената област, където все още има относително преимущество. Власт имеещите искат да вярват, че победа над Иран ще позволи реорганизация на сложилата се политическа система. Една война, било тя превантивна или ограничена ще бъде може би първата крачка към една нова реалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар