Ще има ли палестинска държава през септември?

              

               С приближането на септември в Израел расте напрежението с очакваното признание на палестинската държава от ООН. Готов ли е светът да провъзгласи «Палестина» в едностранен порядък? Какви последствия ще има това за Израел и може ли да се противопостави на това? 

Oбръщението на палестинското ръководство в ООН с искане за признаване на независима палестинска държава преследва две цели.

• Първата е да се отслаби максимално Израел и да се наберат малко точки в политическата игра. Тази игра започна много по- рано , но  нейните контури се очертаха след поредното прекъсване на преговорите  между автономията и израелското  ръководство. Причината за това бе ясна още от началото – палестинците искаха да получат Източен Йерусалим за своя столица и да се разреши на бежанците да се завърнат по родните места, израелтяните не са съгласни да изоставят източната граница с Йордания, не приемат бежанци на своя територия, не искат да делят Йерусалим .
• Втората -  Махмуд Абас и неговото обкръжение осъзнават, че не са в състояние създадат жизнено политическо образование и ефективно да управляват държава, без да извадят палестинската икономика от блатото на корупцията и некомпетентността. Признаването на палестинска държава обаче ще им създаде ореола на бащи-основатели на палестинска нация и държава със всички произтичащи от това обстоятелства.

Работата е в това, в какъв вид ще бъде подадена молбата в ООН. Първият е искане за признаване на «Палестина» за равноправен член на организацията. Вторият: молба за признаване на автономията в качеството на държава- наблюдател, която ще влезе в ООН . В първия случай е необходимо одобрение на Съвета за безопасност и поддръжката на не по- малко от две трети, тоест 128 държави от 193 членки. Във втория случай е достатъчно обикновенно болшинство.

Но палестинците навярно ще се ползват от втория вариант, защото е сигурно ветото на САЩ и техния верен съюзник Великобритания в Съвета за сигурност. Абу Мазен вече заяви, че палестинската автономия ще се обърне с молба към ООН да се признае  за държава- наблюдател. В Рамалла /временната столица на палестинската автономия/ говорят , че 116 държави от 193 са обещали да гласуват за признаване на палестинската държава.  Но не всичко е много просто, съществуват тенденции и сдържано отношение даже и на Росия, която зависимо от подръжката на палестинците се опасява , че едностранното провъзгласяване на още една държава по следите на Косово може да провоцира сепаратистки настроения в  собствения дом.

До преди няколко месеца ситуацията изглеждаше крайно неблагоприятна за Израел. Голямата част от латиноамериканските страни изразиха готовност да признаят палестинската държава, последваха ги редица страни от Африка ,Далечния Изток и даже Европа. САЩ са против едностранното провъзгласяване на палестинска държава, която трябва да се създаде само на основата на двустранни преговори. Русия се колебае, Европейския Съюз се раздира от противоречия. Белгия, Португалия, Норвегия, Ирландия, Испания заемат пропалестинска позиция. Израел може да разчита на Германия, Холандия и Италия, държавите от Източна Европа и балканските страни/ включително България/.

Но даже и да се удаде на палестинската автономия да получи статус на държава- наблюдател, това малко променя нещата. Напомням, че на 15 ноември 1988 година Организацията за освобождение на Палестина обяви независимост и Генералната Асамблея на ООН призна новата държава, с гласовете на бившите социалистически страни под диктовката на Кремъл. Така че, според мен инициативата има чисто символичен характер и навярно ще се провали. Израел не ще признае едностранно провъзгласена държава, без преговори и мирен договор.

Марк Шагал и Библията

От 1959 до 1962 година великият художник Марк Шагал оформя 12 прозорци на синагогата на медицинския център «Хадаса» в Йерусалим по библейски текстове.
Дванадесет уникални витража по числото на Израеловите колена демонстрират абсолютната творческа свобода. Всеки витраж е изпълнен в основните цветове - синьо, жълто,червено и зелено и представлява интерпретация на библейски благословения, които Яков дава на синовете си.

Преминал през школата на новите парижки течения, Шагал избира тези средства, позволяващи да направи витражите съвременни. В старинната витражна техника е вплетен съвременния за времето кубизъм. За да подсили ефектът, Шагал не запълва стъклата изцяло, както правят художниците до него, а играе с цветовете, формите се проникват една в друга и се множат. Техниката подчертава дълбочината и многозначността на библейските текстове.

Шпионаж в стил Холивуд

Арнон Милчан, холивудски продуцент с израелски произход, дълги години е бил таен агент на израелското разузнаване, закупуващ оборудване на ядрения реактор в Димона.
В книгата на Меир Дорон и Йосеф Гелман «Тайният живот на Арнон Милчан» се разглежда неговата близост до израелските премиери, американските президенти и холивудските звезди. Дълги години той отрича своята връзка с израелското разузнаване и чак сега новоизлязлата биографична книга потвърждава този факт.
Главен източник на информация за книгата е сегашният президент на Израел Шимон Перес. Като министър на отбраната на Израел през 60 те години на миналия век привлича Милчан за работа в секретно подразделение на службите, занимаващо се със технически шпионаж, закупуване и доставка на технологии и материали за ядрената програма на Израел. Своята работа прикрива с фирмата «Братя Милчан», която още по времето на британския мандат над Палестина се занимава с химически продукти.
Според авторите, Милчан и шефа на подразделението Блумберг осъществяват контакти и с южноафриканското разузнаване и висши служители и закупуват уранова руда и съоръжения. В замяна Израел снабдява Южна Африка с оръжие и програми за разработването от режима на апартейд ракети и ядрено оръжие.
В САЩ Милчан закупува медицинско оборудване с двойно предназначение от фирма “Wilco”, чийто главен директор Ричард Смит е арестуван, разследван и пуснат под гаранция. Но успява да се измъкне и се настанява в Европа. Просрочват се съобщения, че се намира в Израел, но през 2001 година е арестуван в Испания. Съгласява се да се върне в САЩ и е съден на затвор, но през 2005 година е освободен. Федералното бюро на САЩ започва разследване и на Милчан, но до обвинение не се стига, заради връзките му с президента на САЩ Роналд Рейган и Шимон Перес.
Книгата цитира Милчан, че никога не е работил за пари и е извършвал услуги за разузнаването с единствената цел да помага на младата еврейска държава.

През 80 те години на миналия век заминава за Холивуд и започва да прави филми в сътрудничество с Мартин Скорсизи и Серджо Леоне. През 1991 година основава частна фирма за производство на филми «New Regency”. До сега е произвел над 100 филма, вкючително «Хубава жена» с Ричард Гир и Джулия Робертс, «Мистър и мисис Смит» с Брад Пит и Анжелика Джоли, «Тайните на ЛА» и много други.

Може ли времето да бъде свято?

За евреите календарът е необходим както в ежедневието, така и в религиозния живот, за се определят времето на празниците и ритуалите. За тях вътрешният смисъл на всичките 613 заповеди на Тората, които обхващат практически всички многообразни човешки проявления, е да прецени всички аспекти на живота и да им предаде святост. Затова голямата част от заповедите те изпьлняват с помощта на различни физически атрибути и спомагателни предмети.
Особенността на заповедта «освещаване на месеца» например, се състои в това, че тази заповед касае такава тънка материя като времето, когато деня и нощта сменят своята природа и стават святи. С това тази заповед се отличава от другите, при които святостта се отнася към определен предмет, който се използва за изпълнение волята на Твореца.
За мен природата на времето е непозната материя, опитвам се популярно да предам проблемите на юдейската религия и търсенията на религиозните авторитети. Течението на времето е загадка, занимаваща умовете на човечеството, а самото време винаги се е считало неподвластно на човек и не е в неговата власт да го ускори или забави. И въпреки това юдейската религия твърди, че Всевишният е дал правото да се изменя времето и да се напълва със святост.
Когато Сангедрин/1/, на основата на двама свидетели обявява началото на новия месец/Рош Ходеш/, самото време за евреите изменя своята природа. Всички изменения стават в резултат на човешката намеса, благодаря пълномощията на Твореца. Така възниква нова реалност: свято време, «привързано» към Тората и заповедите.
През 20 век благодарение открития във физиката става ясно, че времето също е подложено на изменения, може да се ускорява и забавя. Засега , според религиозните авторитети има няколко неща святи : земята на Израел, синагогата , местото за изучаване на Библията, наречено ешива.....
А също и определени периоди от времето, свързани с изпълнение една или друга заповед: Събота,Нов месец, Празници. Но в бъдещето целия свят ще стане място за Божественната светлина и времето ще стане свято.
Както е казано в Библията: «И каза Бог: да бъдат светила на небосвода, за да разделят деня от нощта, и да бъдат знамения за времето, за дните и годините». В основата на календарите, използувани от голямата част от човечеството лежи слънчевия цикъл, а в основата на еврейския – лунния, и за това е казано, че народа на Израел отчита времето по луната и се уподобява на луната./2/Годината има 354 дни, а календара има 19 годишен цикъл, след 7 години се добавя месец, за да съвпаднат празниците със съответния сезон.
В началото са били сътворени две светила: «И създал Бог две велики светила, голямо светило за владение на деня , и малко светило за нощта и звездите». Евреите вярват, че в бъдеще двете светлини ще се изравнят и ще са съпоставими. «И да бъде светлината на Луната такава ярка, като светлината на Слънцето, както е било по време на Шесте дни на Творението.Това ще стане, когато изчезнат всички духовни сокрития, Божествената светлина ще се прояви в пълна сила и ще запълни света със светлината на Тората».

1 – Сангедрин – юридически и религиозен авторитет сред евреите,интерпретира религиозни текстове
2 – В същност еврейският календар е лунно-сльнчев, защото отчита, както видимото движение на Слънцето, така и фазите на Луната. Гражданият календар се явява чисто слънчев, а мюсюлманския отчита само лунния цикъл.

Религиозен диктат

Религиозните фанатици в Израел настояват религиозния закон да стои по високо от светския и служителите на религиозния култ  да не са подсъдни за своите деяния от светския съд.

Превръщането на Израел в държава на Галаха/1/ е равносилно на кастрация на неговата демократична система: страната ще се превърне във втори Иран, управлявана от аятоласите на юдаизма.

Равин от Цфат, държавен служител, издава постановление за забрана за даване под наем на квартири на арабски студенти, учещи в медицинския колеж в града. Група интелектуалци подават жалба до генералния прокурор, но той половина година не намира време да разгледа  жалбата и няма прокурорско решение.

Тази неделя бе арестуван равин Дов Лиор. Началото на този скандал бе издадената преди година книга на равина Ицхак Шапира «Царска Тора», където автора препоръчва убийства на гоите/  невреи /. В ситуация на непрекъснати войни и противопоставяния с арабите, евреите са в постоянна опасност и им се разрешава да лишават от живот, всички, които не са евреи. Според авторът, не само се «разрешава», но и се «препоръчва» да се убиват не само вражеските войни, но и тези, които го поддържат или «вдъхновяват».Религиозната препоръка е да се лишават от живот и мирни жители, ако така се получи превъзходство във войната. Но истинска буря предизвика абзац от книгата, в който се казва, че могат да се убиват и деца, ако е известно, че когато пораснат могат да причинят вреда !!!!!

Всяка написана от равин книга трябва да получи одобрение от четири други религиозни авторитети. Този «шедьовър» получава одобрение и сред тях е равин Лиор. Полицията започва разследване и на многоброийните покани равин Лиор не се явява, следва арест. Стотици религиозни заселници на палестинската земя устройват демонстрации и погроми в защита на равина, плюят на закона, затварят пьтища и се сражават с полицията.

Въховният съд не намира време да разгледа жалбите и да усмири протестите, но намира време да се произнесе за събаряне на палестински домове като «възмездие за терористична дейност», да разреши «умерени насилни средства» при разследване на полицията,разрешава строежа на «разделителната стена между палестинци и евреи»!!! Понякога, под давлението на привържениците на мира и левите сили издава разрешения за събаряне на «незаконни строежи от израелски граждани на окупираните територии», забранява «ликвидацията на терористи, ако има опасност за живота на мирното население» и други. Всяко едно такова решение се посреща на нож от десните, но за този антагонизъм има по- дълбока причина.

За разлика от съвременното християнство, но почти като в исляма, юдейската религия е не просто отношения на човек и Бог, но и човек с човек. Юдейският закон обхваща всички сфери на обществения и частния живот, поради което за правоверния юдей, европейските принципи на отделянето на религията от държавата е анатема.

Но когато юдейският закон, по подобие на Шариата, влиза в противоречие с израелския светски закон, кой от тях е главния? Дали демократичният закон, приет от Кнесета, който може да бъде изменен по волята на народа или закона, даден от Всевишният на планината Синай за вечни времена и не може да бъде изменен?/освен да се тълкува по разному/

Религиозният фанатизъм държи религиозния закон да стои по-  високо от светския и религиозните служители да не могат да се подчиняват на светски съд. И вече много години, когато Върховния съд произнася противно на религиозните постулати решение, равините събират многохилядни демонстрации на протест. Дълго време религиозните представители в Кнесета, техните професори и политици подкопават добросъвестността, независимостта и правомощията на Върховния съд на Израел!

В това е проблемът! Генералният прокурор счита книгата призив за убийства и насилие, а равините, вмешателство в дебатите по въпросите на вярата. Между двете позиции не може да има никакъв компромис.

1 -Галаха – юдейско право,закони на юдаизма,регламентиращи религиозния,семейния и обществения живот.

Подобни материали:

 http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/10/blog-post_04.html, http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/09/blog-post_21.html, http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/08/blog-post_368.html

Светини еврейски,светини арабски,светини християнски



Храмовият хълм с Купола на скалата,джамията Ал Акса и Стената на плача



Храмов хълм, Мориа, Хаар абайт. Тук Авраам, праотецът на еврейския  народ се готви да принесе в жертва своя син Ицхак, тук цар Соломон построява  Първия Храм за богослужение. На същото място , завърналите се от вавилонски плен евреи построяват Втория Храм. Тук Ирод Велики, построява великолепно съоръжение, славата на което, не угасва и до ден днешен, Исус Христос от Назарет чете своите проповеди, от тази скала  Мохамед се възнася на небето на своя кон....

Няма друго място на земята, където за много хилядолетия така се заплитат традиции и религии, политика и история , че даже и на Месията, когато пристигне, ще бъде трудно да разплете това кълбо от противоречия.

Засега Храмовия хълм се намира под властта на Израел и нито един камък не може да се премести без негово разрешение. Евреи не се допускат, само съпроводени от полицаи. Като турист можете да посетите само при изключителни случаи , и то придружени от екскурзовод, като преминете обичайната процедура за проверка на личния багаж. Не може да се носи оръжие и религиозна литература, за да се избегнат религиозни провокации.  Девет врати водят към Храмовия хълм, някой от който са затворени още от времето на Салах ад Дин. Характерна особеност на строеж на тези врати е византийската архитектура като триумфални арки. Обикновен жител на Иерусалим или гост на столицата може да попадне тук само чрез вратата, вдясно от Стената на плача. Храмовият хълм е открит ежедневно без петък и събота. Свободно преминаване през останалите врати е разрешено само на мюсюлманите.

В  съвремието мюсюлманите отричат наличието на еврейски храм на хълма, защото все още не са намерени убедителни доказателства. Архелогически доказателства не съществуват, защото никога не са правени разкопки, но в Корана съществуват многочислени упоменания за еврейския Храм.



Ал Акса



Мюсюлманската джамия Ал Акса е построена в южната част на Храмовия хълм, на местото, където Ирод Велики удължава площадката  за строеж със  строителни отпадъци и земя. В Корана, по мнение на специалистите, няма упоменаване за Йерусалим. Написано е само, че Мохамед с верния му кон Ал Бурак прилетял от Мека на Ал Акса, което се превежда като «на края», в смисъл далече.  И този «край» се упоменава в Корана само в коментариите. И ако двете по стари  религии – християнството и юдаизма считат Йерусалим за свой свят град, защо исляма да остане настрана?

В строителството на религиозни съоръжения в Светия град има и две достатъчно важни причини- замяна на Мека и Медина, която не се намира в ръцете на халиф Муафиа и той построява алтернатива на светата скала в Мека. Втората причина е в конкуренцията с християнска Византия. Юдаизъмът през това време никой на зачита, затова и двете ислямски религиозни съоръжения ; Купол на скалата и Ал Акса са построени по образ и подобие на византийския Храм на християнството. Куполът на скалата е ротонда около святото място,  Ал Акса- базилика, зала за молитви, а между тях обширен двор. В християнският Храм е съществувал двор, по късно покрит от кръстоносците.



Купола на скалата



Куполът на скалата е такъв, какъвто е бил построен, почти без изменения. Затова джамията Ал Акса , построена с арки от цар Ирод всеки път страда от силни земетресения, както през 8 век, когато е разрушена напълно. Самото здание силно напомня католическите здания в Италия. Кръстоносците също оставят своя символика, както при баптистерията / място за кръщаване на нови християни/ със своята вяра, че тук е стоял двореца на цар Соломон.

Мюсюлманите считат, че на това място Мохамед се моли преди да полети със своя кон. В Купола на скалата стените са изписани с цитати от Корана. Най- често срещаните: «Бог е един, а не два и не три «,»Бог не е роден, той няма син....»  Странно обаче, че няма запис за възнесението на Мохамед.  Възможно, традицията за възнесението на Мохамед, възниква след като е построена джамията?  След последната интифада, предизвикана от посещението на министър- председателя на Израел по това време Ариел Шарон на Храмовия хълм не се допускат нито израелтяни, нито гости на Йерусалим.



Някога тук са били конюшните на Соломон



Близо до Куполът  на скалата се намира неговото намалено копие. По една от версиите, халиф Ал Малик преди строителството заповядва да се построи намалено копие, но построения модел никога не е имал стени, а обладава много любопитна особенност: когато стоите  по средата можете  да говорите много тихо, а се чува достатъчно добре!  Ако говорите гръмко, ще се чува на целия Храмов хълм.  И още нещо- в центъра на беседката през цялото време духа вятър, направете една крачка встрани, вятъра стихва!

Там, където Храмовият хълм граничи с арабските квартали има немалко добре съхранени здания от периода на мамелюците, които са строили религиозни школи за изучаване на исляма.Традиционната мамелюкска архитектура е много красива, съчетанието на различни  цветове и придават необичайна нарядност.

Тайните на еврейското религиозно писмо



Фото: Хаарец и AP



В еврейската калиграфия има две основни направления: сефарадско/ източно/ и ашкенази /европейско/.

Сефарадската калиграфия е бърза, ритмична, строга, без излишества. За писането в такъв стил е необходимо  само тръстиково перо. Намира се в специализираните магазини за «софери»- преписвачи на свещенните за евреите текстове на Тората. Тръстиковото перо се разтваря, обрязва се приблизителна 1 сантиметър под наклон и в разреза се поставя косъм от брада! ! /косми от косата не подхождат, прекалено са тънки/.

За ашкеназийското писмо е нужно перо от птица, желателно летяща, която не хранена насилствено във фермите. Перата от такава птица са здрави и гъвкави.Когато евреите са изгонени от Испания или се преселват от Източна Европа в Германия, там не намират добри тръстикови пера и приемат писане с птиче перо.

Религиозният закон предписва писане на свещенни текстове на кожа от кашерни животни – кози, крави, овце. На птича кожа не се пише, перата растат през кожата и написаните букви не са цели, а това е забранено от законите на писането.Кожа за писане бива два вида, при сефардите- добра по дебела светло сива кожа и тънка кожа при ашкеназите от външната част на кожата след изчистване на вътрешния слой.



Фото Уикипедия



Главният компонент на мастилата са орехите на дъб, растящ в Турция,като се добавят медни съставки,сажди,зелени орехи, ръжда от пирони и прочие вещества и техните комбинации са множество.Тези мастила бързо изсъхват и понякога се налага добавки от чай,спирт, оцет. В сухо време пергамента се огъва, наелектризира и трудно се пише. По време на «хамсин»/топли ветрове от пустинята/ изобщо не се работи.

Религиозните писачи на Тората трябва да се подготвят за писане, което включва ритуално умиване в басейн, наречен «микве», отказ от слушане на последните новини, били те религиозни или светски ,чисто съзнание. Имах възможност да разговарям с такъв «софер», който , надявам се , с чисто сърце ми призна, че по време на писането на религиозни текстове чуствува своята ограниченост с сравнение с Абсолютното/негов израз/!!! Започва да чуствува сенки, движение и се вижда на протегната ръка от Авраам и Яков, на които да даде живот в нашия свят. Вижда тревожни лица от Ноевия Ковчег, когато потоците вода захвърлят кораба на сушата!!! Навярно това се е случвало и с Пророците, които не са могли да задържат,това, което Бог е искал да каже на хората. И всичко това се е излива в написан текст, продиктуван от Всевишния!

Подобни текстове: http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2011/02/blog-post_15.html