Арабски бежанци или измамени преселници?

Трудно може да се намери конфликт така объркан и ожесточен, като този между арабите и евреите. Започнал преди 100 години и едва ли ще завърши скоро. Това безкрайно противопоставяне съдържа в себе парадокс, който е трудно обясним. В светът избухват множество конфликти, но близкоизточния е несравним заради конфликта на мирозрение и раздела на цивилизациите.

В резултат на т.н.  «Война за независимост»  няколко стотици хиляди араби на Палестина стават бежанци. Известен факт, но този факт изисква анализ и осмисляне. Числото на бежанците се описва с най - различни цифри ,но това също има обяснение.

Две са основните причини за наличието на арабски бежанци – военните действия и измамната пропаганда на арабските лидери. Точната цифра на бежанците няма, израелтяните казват няколко десетки хиляди, арабите наброяват почти половин милион, които сега заедно с наследниците им са вече няколко милиона!

В началото ще анализираме формулировката – «в резултат на война». Военните действия започват арабите след провъзгласяване на независимостта на Израел  с единствената цел недопускане създаването на държава, чийто право е предоставено от Организацията на народите след разделянето на Палестина. Арабите  се противят и започват атака с армиите на Трансйордания, Сирия,Египет, Ирак, не успяват да победят и Израел обявява създаването на държава през май 1948 година.

В резултат от войната и призивите на арабските лидери стотици хиляди напускат своите домове, с надеждата да се завърнат победоносно с арабските армии. Арабската пропаганда обявява бежанците за «изгонени» от своите домове, а израелската страна заявява, че никого не са прогонвали, арабите доброволно напускат,  за да не пречат на своите армии победно да завършат предприетата атака.В пролетта на 1948 година в американския «Таймс» са публикувани повече от 10 статии за положението в Палестина, но никъде не се отбелязва наличието на бежанци. В самият разгар на бягството Джамал Хусейни/ представител на арабите от Палестина в ООН/ заклеймява ционистите, но не споменава за бежанци.

Състоятелните араби от градовете не бързат да напуснат, на този етап/ декември 1947 април 1948 година/ бягството  още не е политически акт и не е елемент на идеологическа борба – напротив. През януари 1948 година каирския вестник «Аш Шааб» пише: «В първата група на нашата пета колона са хора, напускащи, за да живеят на друго място. С първите признаци на бедствие бързат да изчезнат, за да не окажат в огъня на борбата...»

На 30 март «Ас цариах» още по -рязко критикува жителите от арабските села около Тел Авив :» Те опозориха всички нас, като оставиха своите домове.» А кореспондентът на «Таймс» съобщава : »Улиците на Йерусалим са почти пусти, вероятно арабите за избягали позорно като своите братя от Яфо и Хайфа.»  В началото на пролетта арабите са помолени от своите водачи да напуснат крайбрежието и да се изкачат на хълмовете на Самария, за да не пречат на арабските армии и до провъзгласяване на държавата Израел 200,000 напускат своите домове и се отправят към Самария и след това към Йордания, Сирия, Египет, Ливан.



Арабски бежанци на пристанището в Яфо май 1948 г.



Лондонският «Икономист» съобщава на 2 декември 1948 година:» От 62000 араби, живеещи в Хайфа са останали около 6 хиляди. Несъмнено главна причина е декларацията на Висшия Арабски Съвет, настояваща арабите да напуснат своите домове. Тази декларация дава да се разбере, че арабите останали по своите домове ще се разглеждат като изменници.»Главният арабски пропагандатор по това време Едуард Атия, секретар на Лигата на арабските държави пише в своята книга от 1955 година- «Араби»: «Това всеобщо бягство бе изразяване вярата на арабите в съобщенията, призивите в арабския печат и изявленията на арабските лидери, обещаващи в кратко време евреите да бъдат разбити от арабските армии и арабите на Палестина ще могат да се върнат по домовете.»

Втората причина за наличието на арабски бежанци от Палестина е израелскате военни акции. Въпреки заявленията, че евреите нямат нищо против арабското население, налице са случаи на насилствено изгонване от домовете, разрушаване на джамии и даже военни престъпления. На 9 април 1948 година израелските военни завладяват със сила село Дир Ясин, близо да Йерусалим, признато за гнездо на «иракски доброволци», пречещи на транспорта от Тел Авив за Йерусалим. Стотици са убитите араби, между които и граждански лица. В тази битка евреите губят 49 войници. Арабските лидери се възползват от ситуацията и новината става водеща в световните медии. Това и други сражения дават обилна храна на арабските лидери да твърдят , че емиграцията на арабите е единствен резултат от еврейските атаки.

Насилствено изгонване от домовете на арабското население съществува и в много други населени места. По-късно еврейските емигранти от Магреба и балканските страни се настаняват в изоставените арабски домове и завладяват имущество.

Главна черта на дезинформацията е завишаване числото на бежанците. Не се наемам да твърдя точната цифра, а и никой не може да я установи, само ще отбележа, че през 1960 година в ООН от палестински представител е посочена цифрата 2 милиона! Даже и арабските представители по-късно ще признаят, че цифрата е прекалено завишена. Никога не се представяла цифра по- малка от милион бежанци. Британски статистически данни говорят за 560,000 араби, населяващи Палестина по това време, от които през 1949 година остават 140,000 , следователно страната напускат не повече от 420,000 души.

По това време всеки араб може да се запише бежанец и да получава безплатна помощ от ООН -  храна, дрехи, медицинска помощ. През декември 1948 година организацията на ООН докладва, че храни 750,000 души. След 7 месеца, по доклад на началника на полевата служба на ООН, числото е вече до милион. Ще отбележим, че Международният Червен Кръст иска да се признаят за бежанци всички араби, даже на територията на Израел и да им се предостави хуманитарна помощ, защото «районите, намиращи се в ръцете на арабите, произвеждат такова количество продоволствени и други товари, които могат да обезспечат само малък процент от населението». Така «бежанци» стават още 100,000 араби. В Газа и Трансйордания в списъците на бежанците са включени всички араби, нуждаещи се от помощ като жертви от войната през 1948 година.

Арабските правителства не разрешават на агенцията на ООН да проведе разследване на явната фалшификация на продоволствените талони. Само във Йордания агентството констатира: «150,000 човека са включени в списъците, които нямат право на получаване на помощи и много починали, за които агенцията не е информирана.»

Агенцията няколко пъти прави протест, но накрая се примирява и така става съучастник във фалшификацията. В агенцията /работят!!/ 11000 араби, всички включени като бежанци и нуждаещи се от помощ.!!! За Организацията за освобождение на Палестина /ООП/ бежанците са важен източник на доход : всеки палестинец е задължен да пожертва известна сума, която не в пълна степен се е използувала за нуждите на бежанците.

Наличието на бежанци е неоспорим факт, не нека не забравяме, че съществуват и еврейски бежанци, напуснали арабските страни по принуда или доброволно – около 900,000, отправили в Палестина или по целия свят. И всички остават без имущество! Така че, ако съществува дълг, то в право е да попитаме – кой , колко и кому е длъжен?

Подобни материали:

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/08/blog-post_16.html

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/08/blog-post_27.html 

Кой застреля Джо Алон?



Джо Алон/ вляво/



Близо 40 години след убийството  на военновъздушното аташе на Израел във Вашингтон случая остава наразрешен. Няколко минути след полунощ в неделя, 1 юли 1973 година, полковник Йосеф/ Джо/ Алон се връща заедно със съпругата си Двора в дома си във столицата Вашингтон,щат Колумбия. Паркират колата, Двора влиза в къщата и след малко чува 5 изстрела. Бързата помощ се оказва недостатъчна и  Алон почива от получените рани.

Роден като Йосеф Палчак през 1929 година от родители в кибуца Ен Харод, емигрирали след това в Чехословакия. За да запазят сина си, родителите след избухването на Втората Световна война го изпращат в Лондон. След края на войната Алон се завръща в Чехословакия, а през 1947 се установява в Израел. Сменя името си на Алон, завършва първия курс за пилоти за израелската армия и е един от основателите на израелските военновъздушни сили, заедно с Езер Вайцман и Моти Ход. Служи 20 години и в началото на 70- те години на миналия век е назначен за аташе в израелското посолство в САЩ.

Дълги години семейството на Алон се опитва да разбере дали Джо Алон е бил само аташе или се занимавал и с други дейности, които могат да се окажат фатални за разстрела му..

В началото вдовицата Двора се обръща към Моше Даян и другите висши военни , за да разбере истината, но получава твърд отговор: «Алон никога не е бил човек на МОСАД». В търсенето на истината, Двора заподозира конспирация, при която съпруга и открива страшна тайна – Moше Даян – министъра на отбраната на Израел шпионира в полза на САЩ!  И това е достътъчно за ликвидирането на Джо Алон. Двора Алон умира през 1995 година, през 2004 година дъщерите им се опитват да повдигнат завесата на загадъчното убийство и получат нова информация на убийството на баща им.

Разглеждат се три мотива за ликвидацията : романтична, наказателна и политическа и дьщерите искат информация от израелската армия, Мосад и Службата за сигурност /Шин Бет/. Шефът на Мосад по това време Ефраим Халеви се среща с тях, но не им предава нова информация. Това усилва подозренията и молят Върховния Съд да задължи Мосад, Шин Бет и армията да им предадат цялата информация, с която разполагат. Но материалите са унищожени и сестрите се обръщат към американските власти, но отново не получават достатъчна информация. Обръщат се към няколко журналисти за помощ и най- вече към Фред Бъртан- заместник шеф на борбата с тероризма към Дъжавния Департамент на САЩ.

В резултат на сътрудничеството се ражда книга, която не дава окончателен отговор на обстоятелствата на убийството, а определя некомпетентност на американските органи при разследването. Джо Алон се е срещал с жена в един хотелски номер в Лос Анжелос и друг подобен случай  в Ню Йорк, които не се вземат под внимание при разследването. Бъртан отхвърля романтичната страна на инцидента, а смята , че убийците са членове на «Черният септември», терористично звено на Организацията за освобождение на Палестина. След убийството на израелските спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, по заповед на тогавашния министър председател Голда Меир израелското разузнаване започва ликвидацията на участниците в убийството и терористичната инфраструктура на палестинците. До преди няколко години жив бе останал само един от терористите, участвували в клането в Мюнхен, който почина от естествена смърт в Дамаск. Бъртон е сигурен, че палестинските терористи разстрелват полковник Алон, но не привежда доказателства. Само привързва убийството към други случаи на терор с автомобили - бомби, предназначени да ударят Голда Меир по време на посещението и във Ню Йорк и няколко клонове на израелски банки. За «Черният септември» Джо Алон като военно аташе е бил символ, достоен за атака.

Израелското разследване не дава резултати, заради заетостта му в преследването на палестинските терористи и няколкото случаи на провал/ убийството на келнер в Норвегия , приличаш на Хасан Саламе/ или нежелание да покаже истината.

 Преди известно време Първият канал на израелската телевизия показа документален филм за разследването, в който са преплитат и трите версии. При първата полковник Алон става свидетел на подробности на зловещ заговор между САЩ, Израел и Египет за откъсването на арабите от СССР и засилване ролята на САЩ в Близкия Изток и ролята на Моше Даян в него. Романтична връзка с печален край също не бе пренебрегната, като се има предвид неговия характер и жертва на палестински терор. Показателно бе изказването на един от интерюираните, който предаде думите на Езер Вайцман: «Ако кажа кой застреля Джо Алон, цялата държава ще бъде в шок!!!!»

Разпъването на Христос - нови открития



Фото: Джерусалем Пост



Израелският журналист Симха Якобович заяви, че е намерил в една пещера до Йерусалим пироните, с които е разпънат на кръста Исус Христос! Неговото «откритие» смята той, е революционно за утвърждаване съществуването на Христос и неговата нова религия- християнството. В погребална пещера , намираща се между главната алея на библейски Йерусалим и арабски квартал са извършени археологически разкопки и са открити две костници /каменни съдове,  в които са поставяни костите на мъртвите, според обичая по времето на Втория храма на Бога/.

На един от тях е изписано името на Кайяфа и на втория му син Йосеф. Това име – Кайяфа, е рядкост за това време , напълно непознато от археологически находки и позволява на изследователите да твърдят с увереност, че гробницата е семейна за фамилията на първосвещенника по времето на Христос, един от основните антагонисти в християнските писания.

Именно този Кайяфа, които предава Христос на римляните. Заедно с Йуда Искариот е символ на еврейското предателство и фактическо основание за християнския антисемитизъм.

В тази гробница са открити още монети,съд за парфюм, фаянсова лампа във вид на гърне и два ръждиви пирона. Ако разчитаме на Симха Якобович имаме настояща революция за твърденията за ранното християнство и връзката и с еврейската религия. Но първо трябва да му повярваме, защото мнозинството археолози и историци го възприемат като шарлатанин. Роден в Израел, но живеещ в Канада, си спечели името на журналист и автор на редица документални филма за арабскоеврейския конфликт и за трафика на жени. Носител е на две награди «Емми» за творчеството си и е работил с известния автор на «Титаник» Камерон.

Негово произведение е документалния филм на откритието на пещера, за която твърди, че е гробницата на Христос и неговото семейство. Сегашният «фурор» е филм  «Пироните на кръста», в който Якобович следва линия за преразглеждане ролята и характера на Кайяфа. Кайяфа , твърди той, става последовател на юдеохристияните, запазили еврейската си идентичност. Според версията на Якобович, Кайяфа след разпъването на Христос се разкайва и за него  Христос е Месия, но не Бог. Тези пирони са сложени в гробницата на Кайяфа след негова смърт, защото са изиграли съдбоносна роля в живота на Исус Христос!

Противниците на журналистта могат да потвърдят погребението на семейството на първосвещенника, но твърдението, че са намерени пироните за разпъването на Христос е измама и шарлатанство.

Всички археологически артефакти от това погребение са съхранявани в складовете на археологически израелски институти, от където въпросните пирони  мистериозно изчезват, за да се окажат сега в ръцете на Якобович.

Бахайска вяра

Бахайски градини на Кармел / Хайфа



Бахайската религия е най- младата от монотеистичните религии. Основана е на вяра в Бог и неговия посланник на земята Ба Алла – реален човек, живял в 18 век, проповядващ красота и хармония в света, равенство и предоставяне достойни условия за живот на всички. Символ на тази вяра са градините и съоръженията на бахайците.

В началото шейх Ахмад ал Ахсай видоизменя едно от основните вярвания на шиитите, че Адам, Ной, Авраам, Мойсей и Мухамад са били реални люде, пророци. Вместо това той утвърждава, че «те са еманация на Висша сила и проявления на Бог». След смъртта на ал  Ахсай през 1826 година се разгръща религиозна борба между Хаджи Хан и Саид Али Мохамад / известен под името Баб/ и движението се разпокъсва. Баб твърди в началото , че се явява «духовна врата» през която всички могат да получат достъп до «скрития Имам»/,последния от наместниците на Мохамед. През 1848 година преразглежда своето разбиране, като се обявява за «скрит Имам», продължител на делото на Мохамед, като един от пророците.  След неговата смърт движението преминава в ръцете на Бахаулла, който заявява, че е носител на «Божието откровение» и е дошъл само да приготви пътя на Бог. Плодовит писател Бахаулла написва повече от 100 книги, които и определят съвременната бахайска религия.

«Има само една религия, религията на Бог. Тази религия постоянно се развива и всяка религиозна система представлява определен стадий на тази еволюция»- пише Бахаулла.

Бахайската религия, както и шиитската и предшественица твърди, че Мойсей, Исус и Мохамед са истински пророци на Бог, а Тората, Новия Завет и Корана са божествено откровение. Разликата между бахайската религия и Петокнижието изглежда така, както е пожелал Бог. Заради това твърденията, че Тората няма замяна, не могат да бъдат привнесени от Мойсей, тя е богодадена.

Възможно, всички тези пророци са изпълнявали Божията воля, може би Бог е дал на Мойсей, Исус, Мохамад и Баб отделни задачи, една за евреите, друга за християните, трета за мюсюлманите....Защо трябва да се предполага, че само една религия е словото на Бог, възможно всички религии са абсолютна истина?

Проблемът е ,че всяка от религиите отрича правото на съществуване на другите. Тората задължава със своите закони евреите, но Новият Завет заявява :»Во Христа /Вехтия Завет/ бил отменен.» »Христос ни избави от проклятията на Закона.» Бахайските писания указват, че появата на Бахаула е последен случай на откровение. Сикхската традиция говори :»В съда на истинската вяра те/ последователите на юдаизма,християнството и ислама/ ги чака сурово наказание.» Ислямът  заявява: »Който избере друга религия, не ислям,той не ще бъде приет от него и в бъдещия мир ще загине.»

Разликата на сегашната бахайска вяра от предшевственицата е в заключението, еретично както за шиити, така и за сунити, че Мохамед не носи окончателна религия, трябва да се появи друг  пророк на същото ниво.

Отрицанието на вечността на исляма от бахайската вяра не е единствено. Християнството признава Тората за Божествена книга и Мойсей като пророк, но утвърждава, че откровението на Мойсей е анулирано от появата на Исус Христос. Мюсюлманството поддържа богоданеното на юдаизма и християнството, но ги счита за неокончателни религии. Леко е да забележим, че всички тези религии имат една пресечна точка – Бог е дал Тората на Израел чрез Мойсей. Всички признават, че в определен исторически момент народа на Израел е имал в своите ръце Божествения план. Различията започват по - късно, когато се спори  дали откровението на Мойсей е заменено с по- късни пророчества, и ако да, колко пъти?

Затова бахайците считат своята религия за универсална, даваща достоен живот и разпространяваща красота и хармония. И построените бахайски градини са истинският символ и философия на вярата.



Бахайски храм в Хайфа/ Израел



Американците стрелят, израелтяните прикриват

Последната атака на «неопознати летящи апарати» на автомобил близо до Порт Судан илюстрира продължаващата война в доставката на оръжие в Египет и от там в сектора Газа. През 2009 година бе разбит керван с оръжие и убити над 100 души, а неотдавна египетските граничари завладяха автомобил с оръжие в района на суданско- египетската граница.

За Израел е ясно, че Судан е територията, от която исламисткото движение в сектора Газа се снабдява с оръжие. Израелтяните не се съмняват и за доставчиците – Иран и Йемен. Но тук не става въпрос само за движението ХАМАС, а за широка мрежа за продажба на оръжие, като се започне от Йемен и се стигне до Магриба. И Хамас е само част от тази мрежа. А Източен Судан е слабо контролирана територия, идеално подхождаща за прехвърляне на оръжие.

Убитият преди дни емисар на ХАМАС Абдел Латиф ал- Ашкар израелските средства за масова информация наричат приемник на ликвидирания от израелските служби в Дубай Мабхух / по данни на чуждите телевизии/. Суданският външен министър обвини за това нападение Израел.

Но очевидци разказват за два хеликоптера «Апачи» и няколко взрива, което Израел просто не може да извърши!!! Не може да отправи на такова разстояние хеликоптери, а база за междинно кацане не притежават.

Става дума за друга история. Израелтяните просто отработват възложената им роля да мълчат и да приемат обвиненията. Те прикриват американците, който извършиха и предната атака през 2009 година, действуващи от Етиопия или Йемен. Не изключвам и ликвидирането на Мабхух в Дубай да е дело американците, а израелтяните, като няма какво да губят им предоставиха фалшивите паспорти и израелски имена в тях. Никакви израелтяни няма и нямаше нито в Судан, нито където и да било в този регион. В даденият случай имаме класически вариант на операция по борба с «Ал Кайда», действия като тези в Афганистан и Пакистан.

Израелската роля в ликвидацията е разузнавателна. Навярно притежават отличен агент в редовете на ХАМАС, издал както Мабхух, така и неговия наследник Ашкар. Не изключвам и технологична подкрепа на американците от израелски безпилотните разузнавателни самолети. Няма да се учудя, ако са замесени и суданските специални служби, но това е малко вероятно. Много слаба бе реакцията на суданците, може би заради сегашното благоразположение на Вашингтон към Судан с обещаното сваляне на икономическите  санкции.

От това мога да направя следния извод: САЩ провеждат операции по ликвидация на емисари на ХАМАС, които категорически отричат, а Израел подава необходимата информация и технологическа подръжка.

Древни атрефакти или поредна измама

Йорданските власти настояват Израел да върне древни ръкописи, които съперничат по важност с ръкописите на Мъртво море. Културните институти на Хашемитското кралство заявяват, че свитъци от библейския период са незаконно изнесени от страната в периода от 2005 до 2007 година, и са в ръцете на бедуин от село, близо до границата с Йордания. Преди няколко месеца в един от израелските вестници бе публикувано обширно интервю с Хасан Саеда, който разказа за притежанието на древни ръкописи, наследени от дядо му, който ги е открил в пещера около реката Йордан преди повече от 100 години. Става дума за около 70 книги ,всяка от които съдържа до 15 листа, свързани с обици от олово.

Израелските археолози и историци са уверени, че намерените свитъци за фалшификат и Хасан Саеда вече няколко години прави опити да ги продаде на израелските културни институти. Но известни учени от Великобритания твърдят, че свитъците са истински и са важно откритие, което може да съперничи на ръкописите от Мъртво море.

Тези учени, начело с Давид Елкингтон , експерт по религиозна археология обявяват, че написано на древногръцки и иврит е на 2000 години, времето на Исус Христос и мястото където е живял. Свитъците съдържат изображения на Йерусалим, които са били отличителна черта за писаното при ранната християнска традиция. Забелязва се християнски кръст на преден план и неголямо построение, което може да бъде могилата на Христос и градски стени, които могат да се отнасят към Йерусалим.

Израел и концепция за защитими граници

В навечерието на войната през 1967 година президента на Ирак Абдел Рахман Ареф заяви; «Съществуването на еврейска държава е грешка, която трябва да бъде поправена. Това е нашата възможност да заличим позора от 1948 година.»
В пълно съответствие с ислямския принцип «худна», който предполага примирие и прекратяване на огъня в една война, докато баланса на силите се промени. Тактика на измама, легитимна според Корана в геополитиката на исляма. От това следва, че всички арабски стратези, кой явно, кой тихо, преформулират подхода си за унищожаване на Израел. И това са десетилетия на икономическа, политическа и пропагандна кампания с цел да се изолира Израел, да се свие в незащитими размери и конфигурация. Ключов елемент е отказа да се поемат палестинските бежанци, да не им се дава гражданство и да се държат като главен коз на преговорите.

С тази заплаха Израел трябва да се придържа към стратегията да притежава защитими граници. Принципът на «защитени граници» се основава на теоретичната разработка на Игал Алон. Според нея, Израел трябва да притежава стратегическа дълбочина, за да има време да извърши мобилизация на резервите и да владее височините на Самария, осигуряващи и възможности за защита на селищата и най вече международното летище Бен Гурион, което по права линия е на 13 километра от арабските селища. От такава стратегия се ползваше Ицхак Рабин, който през 1995 година заяви в Кнесета :»Границите на държавата Израел трябва да са извън линиите, съществували преди 1967 година. Ние никога няма да се върнем в тези граници, които предполагат унищожаване на Израел.» Така той не спечели благоразположението на мнозина недоволни граждани и бе убит след два месеца, очевидно за договора от Осло.
Сегашният министър председател Нетаниаху строго се придържа към тази стратегия, която независимо от международното мнение и  натиска на САЩ   се превръща в почти природен закон.
 Сектор Газа
През май 1948 година по време на войната за Независимост, египетската войска напредва на север по брега на Средиземно море и завладява Газа. Израелските сили успяват да установят египетската армия от нови завоевания на територии и линията на примирието според ООН става временна граница. Няма официално споразумение за международна  граница и «Зелената линия» става де- факто такава. Египет контролира сектора Газа до войната през 1967 година и след нея отказва повече да се занимава със  сектора. Израел окупира тази територия, която освобождава през 2005 година с извеждането на 8000  заселници и разрушаването на 21 селища. Не бяха разрушени само синагогите, на тях ги привършиха палестинците. Съгласно мирният договор между Египет и Израел, Синайския полуостров е върнат на Египет, без право да настаняват войскови подразделения без разрешението на израелтяните. Така че, стотиците километри пустиня от Суецкия канал до границите на Израел се считат за достатъчно защитена граница, като изключим сектора Газа. Всеки ден израелските градове Беер Шева, Ашкелон, Ашдод се обстрелват с ракети «Касам»/ собствено производство/ и всякакво друго оръжие на Хизбалла и Иран.

Не така стои въпроса за границите със Сирия, Ливан и Йордания. Непосредствена близост и възможността за бързо прегрупиране на арабските армия правят израелтяните подозрителни за сигурността на границите. Изкуствено препятствие със Сирия се явяват  Голанското плато. Тези височини са законна земя на Сирия, получила ги като компенсация  по време на британския мандат на Палестина. През 1918 година бяха открити огромни залежи на нефт около Мосул в Ирак и Великобритания отстъпва на Франция покровителството над Сирия и Ливан. Така височините стават собственост на Сирия и част от Ливан. Завоювани от израелтяните през войната 1967 година, тези височини според мен никога не ще се върнат в ръцете на сирийците. До войната през 1967 година Сирия имаше излаз на езерото Кинерет и ползваше така необходимата и вода без ограничение. Сега са отхвърлени на 30, 40 километра, без право на ползване. Построена бе военна станция за ранно предупреждение на Хермон, следяща всякакво движение на арабската армия, опустелите земи се заселиха с нови жители от вътрешността на Израел. Според мен, не военната стратегическата изгода е в основата на претенциите  на Израел за владение на височините, а водата. Близо 45 % от водните запаси са свързани с Голанските височини и езерото Кинерет. Израел изтъква , че водните запаси на Сирия са достатъчни ,още повече ползването на водите на Тигър и
Ефрат.
Западен бряг на реката Йордан



За тази вода става дума, а не "защитени граници"!

 Също както в сектора Газа, и Западния бряг на реката Йордан /известен като Самария и Юдея/  е окупиран от израелтяните. Преди войната тази територия се контролира на Хашемитското кралство на Йордания и сега се удържа от Израел с надеждата да продължи контрола над тази територия, съгласно концепцията са "защитими граници" / време за мобилизация на израелските запасняци, предотвратяване навлизането на терористи, борба с наркокуриерите и най- вече водата на река Йордан/. Планинските възвишения на Западния бряг са добра преграда за войските, само ако се контролират от израелската армия. Израелтяните не пренебрегват и религиозните чуства на част от населението, за вечна принадлежност на земите, осеяни със свещенни места за юдаизма.

Извод: съгласно стратегията за «защитими граници» Израел никога не ще се съгласи на излаз на Сирия на бреговете на Кинерет,защото стратегията за "защитени граници" в сегашния свят е фикция. Става дума преди всичко за водата!!! В бъдещите преговори на мирно решение на конфликта израелтяните ще държат до последно, за да контролират няколко километрова ивица покрай реката Йордан /отново заради водата/ и за да предотвратят терористични атаки от страната на Йордания, а за ивицата Газа ще се споразумяват с Египет/ изграждане на защитна стена на границата и въвеждането на защита на борба с ракетния обстрел/.
Подобни материали :

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/12/1967.html

http://articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html