Сделка за редника Гилад Шалит

Сделката между Израел и ХАМАС ще освободи похитеният израелски войник Гилад Шалит след 5 годишен плен, в замяна на 1031 палестински терористи. Разбуниха се духовете в израелското общество, голямата част подкрепя сделката, но има и такива, които задават въпроса – морално ли е да се освобождават хиляди терористи с окървавени ръце и по няколко доживотни присъди за един пленен войник? Какъв смисъл има да се осъждат престъпници на по 20, 30 или 50 години, след като знаят, че в един прекрасен ден ще се

отправят по домовете?
Напълно разбирам родителите на войника Шалит, които години наред отстояваха правото да видят отново своя син жив, но в същото време съм на страната на тези, които наричат сделката неправомерна и предателска. Мнозина ще ме упрекнат - кой си ти, че ще даваш оценка на действията на израелското правителство, живееш в Израел от 20 години, при това нееврей? Но като гражданин на тази държава имам правото да зная, как на средствата от моите данъци и на останалите данъкоплатци се издържат години наред престъпници и терористи?

Първо – не трябва да се водят преговори с терористи. След сделката «Джибрил» за 3 израелски войника освободиха 1150 арабски терористи, повечето от които след това се завърнаха на пътеката на войната. За живият Самир Кунтар замениха останките на Регев и Голдвасер. За бившият израелски офицер и търговец на наркотици Таненбаум, щастливи по домовете се завърнаха 400 палестински терористи и 36 ливански граждани. Права бе Голда Меир, когато заповяда безмилостна ликвидация на палестинските терористи, участвуващи в убийството на 13 израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен- изминаха 20 години, но всички, с изключение на един, намериха своята смърт по непонятен начин, или по точно понятен!

Второ – правителството на Нетаниаху и даже правителства загубиха време и не проведоха спасителна операция. Даже в резултат на такава операция нещастния войник загине, то тук ще важеше фразата – «A la guerre comme a la guerre» и нямаше да се пускат сега убийци. На властите не им достигна смелост да предявят твърд ултиматум, достигащ до ликвидация на терористите, за да върнат Гилад Шалит. Следователно, единственият способ да се върне войника в къщи бе обмен, но тогава не става ясно, защо не бе направен веднага! Или може би наистина израелските тайни служби нямаха информация за местото на пленника, както се разбра от думите на новия началник на ШАБАК? По- точно е обяснението на бившият полковник от разузнавателните служби на Генералния Щаб на израелската армия Рони Коен, за безразличието към съдбата на войника в навечерието на Втората ливанска война, започнала 3 дни след отвличането на Гилад. Следваща слабост на Израел е спирането на отвличане на терористични главатари, като козова карта, с която да се пазари с ХАМАС.

Големият брат на ХАМАС

«Исламски джихад» е първата ислямска палестинска групировка, появила се много преди ХАМАС. Това движение се заражда в каирските университети, където се учат няколко съмишленици на Абдел Азиз Шкаки. Те търсят ислямска алтернатива на ФАТАХ и за фундамент избират идеите на «Мюсюлмански братя». След завръщането на студентите в Палестина в началото на 80- те години на миналия век организацията е изградена, а духовен баща , наред със Шкаки става Абдел Азиз Уда от бежанския лагер Джабалия в сектора Газа. Стимул и пример за подражание на новата организация става ислямската революция в Иран през 1979 година, въпреки че тя е шиитска, а палестинците са сунити. Именно това подражание става причина за отдалечаване на «Ислямски джихад» от «Мюсюлманските братя».

Единствената цел на «Ислямски джихад» е унищожение на Израел и създаване на ислямска палестинска държава. Непрекъснато противопоставяне с Израел, никакво примирие с «ционисткия» враг, още повече преговори. В своята платформа джихадите не си поставят за цел създаване на социални или политически структури. ХАМАС избира друга стратегия, пуска дълбоки корени на палестинската улица със създаването на религиозни учебни заведения и социални структури за подпомагане на социално слабите. ХАМАС се заема и с изграждането на политически структури и за разлика от «Ислямски джихад» проявява отвреме навреме политическа гъвкавост.

Първият терористически акт «Ислямски джихад» извършва през далечната 1983 година в Хеврон. След избухването на първата интифада нейните водачи вече твърдят, те са вдъхновителите на масовите вълнения. През 1988 година израелтяните правят грешка, изселват Шкаки в Ливан и започва нов период на терор срещу израелтяни, военни и граждански лица. Джахидите започват да действуват вече и в Самария и Юдея, след мирното съглашение от Осло приемат на въоръжение и самоубийствени терористични актове.

Първият терористичен акт със самоубийци е на 22 януари 1995 година на кръстопътя Бейт Лид. Самоубиец взривява самоделна бомба на автобусната спирка, в тълпата новобранци от десантна бригада и когато на пострадалите започва да се оказва помощ се взривява втори. Загиват 21 военнослужащи и гражданин, десетки са ранени.

От този момент израелските тайни служби започват тайната ликвидация на водачите на «Ислямски джихад». На 26 октомври 1995 година под измислено име Шкаки се установява в Малта и е застрелян. Израел не взема отговорност за ликвидацията, но самата акция  парализира дейността на организацията за известно време. Но на 4 март 1996 година в сърцето на Тел Авив друг самоубиец се взривява,загиват 20 и повече от 70 са ранени..

Нещо лично: имах нещастието да участвувам в почистването на магистралата и тротоарите след този терористичен акт като работник в кметството на Тел Авив. Ужас и безумие !!!

С началото на втората интифада «Ислямски джихад» заема централно място в терористическата дейност, извършва повече от 400 терористични актове, жертви стават повече от 400 израелтяни.

Израелтяните продължават ликвидацията на водачите на исламистите. Командирът на бойното крило в Самария и Юдея Ияд Хардан е ликвидиран през 2001 година. След това дойде времето на кървавата епоха - Мохамад Туалбе , наричан Нурси, ръцете на когото са в кръв  до лактите. Една от знаковите операции е сражението в лагера за бежанци в Дженин, който се явява бастион на «Ислямски джихад». В резултат на многодневен бой загиват 23 войника на израелската армия и над 120 терористи. Сред тях е Нурси, затрупан от стена съборена от булдозер, десетки терористи се предават.Терактите продължават, загиват множество израелтяни, но един след друг загиват терористи и командири и в 2000 година идва края на инфраструктурата на джихада в Самария и Юдея. Такава е ситуацията сега, въпреки че остават единични звена на организацията в нелегалност.

В секторът Газа ситуацията е коренно различна. След напускането на израелтяните на 21 селища в сектора, «Ислямски джихад» е основната организация , която обстрелва всекидневно израелските селища с миномети и ракети «Касам», и то собствено производство. За ХАМАС, който никога не забравя да се погрижи за местните жители , такава ситуация е много изгодна. «Нека кучетата на джихада се занимават с Израел, ние ще строим държавност.». Но рязката ескалация на напрежението около Газа не изключва и нова военна операция. Хамас силно пострада по време на последното нахлуване на израелската армия и сега почти през цялото време съблюдава примирието. Такъв подход и бягство от джихад предизвиква недоволство сред най яростните радикали и много от тях се прехвърлиха в «Исламски джихад» и редица други малки организации.

През последните месеци Хамас все по трудно удържа «Исламски джихад». Ако по рано контролираше напълно ситуацията сега влиянието на организацията е намаляло много/ по данни на армейското разузнаване/. Той не може да наложи своята воля и се опасява , че провокациите на «Исламски джихад» ще  доведат до нова война.

Втората причина за бойните възможности на организацията са извън Газа. Ако Хамас получава оръжие от всякави посоки, направлението на «Исламски джихад е само едно – Техеран. Непримиримият характер на организацията, огромната симпатия към Хомейни я направиха идеален инструмент в ръцете на Иран. Освен финансиране, получава оръжие, прехвърляно  чрез подземни тунели на границата с Египет и така остава независима от Хамас.

След дълго противопоставяне между Хамас и Фатах, вчера стана известно за примирие между двете водещи организации. Да седнат на една маса бяха необходими 4 години, след преврата в Газа, но сега решиха да забравят разногласията. Абу Мазен се наема да посети Газа и посредничи за създаването на преходно правителство от технократи ,което да подготви нови избори. В този случай като че ли Хамас признава върховенството на Абу Мазен, а той рискува да проведе избори, които може да загуби !

Това премирение е постигнато със съдействието на Египет, но подозирам и участие на американците, които не отдавна бяха посетени от главата на палестинската автономия Абу Мазен. Ако реакцията на американците на помирението е сдържана, сигурно е тяхното участие в това договаряне. Договаряне, което действително уплаши Израел.

Кой застреля Джо Алон?



Джо Алон/ вляво/



Близо 40 години след убийството  на военновъздушното аташе на Израел във Вашингтон случая остава наразрешен. Няколко минути след полунощ в неделя, 1 юли 1973 година, полковник Йосеф/ Джо/ Алон се връща заедно със съпругата си Двора в дома си във столицата Вашингтон,щат Колумбия. Паркират колата, Двора влиза в къщата и след малко чува 5 изстрела. Бързата помощ се оказва недостатъчна и  Алон почива от получените рани.

Роден като Йосеф Палчак през 1929 година от родители в кибуца Ен Харод, емигрирали след това в Чехословакия. За да запазят сина си, родителите след избухването на Втората Световна война го изпращат в Лондон. След края на войната Алон се завръща в Чехословакия, а през 1947 се установява в Израел. Сменя името си на Алон, завършва първия курс за пилоти за израелската армия и е един от основателите на израелските военновъздушни сили, заедно с Езер Вайцман и Моти Ход. Служи 20 години и в началото на 70- те години на миналия век е назначен за аташе в израелското посолство в САЩ.

Дълги години семейството на Алон се опитва да разбере дали Джо Алон е бил само аташе или се занимавал и с други дейности, които могат да се окажат фатални за разстрела му..

В началото вдовицата Двора се обръща към Моше Даян и другите висши военни , за да разбере истината, но получава твърд отговор: «Алон никога не е бил човек на МОСАД». В търсенето на истината, Двора заподозира конспирация, при която съпруга и открива страшна тайна – Moше Даян – министъра на отбраната на Израел шпионира в полза на САЩ!  И това е достътъчно за ликвидирането на Джо Алон. Двора Алон умира през 1995 година, през 2004 година дъщерите им се опитват да повдигнат завесата на загадъчното убийство и получат нова информация на убийството на баща им.

Разглеждат се три мотива за ликвидацията : романтична, наказателна и политическа и дьщерите искат информация от израелската армия, Мосад и Службата за сигурност /Шин Бет/. Шефът на Мосад по това време Ефраим Халеви се среща с тях, но не им предава нова информация. Това усилва подозренията и молят Върховния Съд да задължи Мосад, Шин Бет и армията да им предадат цялата информация, с която разполагат. Но материалите са унищожени и сестрите се обръщат към американските власти, но отново не получават достатъчна информация. Обръщат се към няколко журналисти за помощ и най- вече към Фред Бъртан- заместник шеф на борбата с тероризма към Дъжавния Департамент на САЩ.

В резултат на сътрудничеството се ражда книга, която не дава окончателен отговор на обстоятелствата на убийството, а определя некомпетентност на американските органи при разследването. Джо Алон се е срещал с жена в един хотелски номер в Лос Анжелос и друг подобен случай  в Ню Йорк, които не се вземат под внимание при разследването. Бъртан отхвърля романтичната страна на инцидента, а смята , че убийците са членове на «Черният септември», терористично звено на Организацията за освобождение на Палестина. След убийството на израелските спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, по заповед на тогавашния министър председател Голда Меир израелското разузнаване започва ликвидацията на участниците в убийството и терористичната инфраструктура на палестинците. До преди няколко години жив бе останал само един от терористите, участвували в клането в Мюнхен, който почина от естествена смърт в Дамаск. Бъртон е сигурен, че палестинските терористи разстрелват полковник Алон, но не привежда доказателства. Само привързва убийството към други случаи на терор с автомобили - бомби, предназначени да ударят Голда Меир по време на посещението и във Ню Йорк и няколко клонове на израелски банки. За «Черният септември» Джо Алон като военно аташе е бил символ, достоен за атака.

Израелското разследване не дава резултати, заради заетостта му в преследването на палестинските терористи и няколкото случаи на провал/ убийството на келнер в Норвегия , приличаш на Хасан Саламе/ или нежелание да покаже истината.

 Преди известно време Първият канал на израелската телевизия показа документален филм за разследването, в който са преплитат и трите версии. При първата полковник Алон става свидетел на подробности на зловещ заговор между САЩ, Израел и Египет за откъсването на арабите от СССР и засилване ролята на САЩ в Близкия Изток и ролята на Моше Даян в него. Романтична връзка с печален край също не бе пренебрегната, като се има предвид неговия характер и жертва на палестински терор. Показателно бе изказването на един от интерюираните, който предаде думите на Езер Вайцман: «Ако кажа кой застреля Джо Алон, цялата държава ще бъде в шок!!!!»

Убийството на Ицхак Рабин - конспирация?

Във връзка с 15 годишнината от убийството на Ицхак Рабин телевизионен канал на Кнесета/парламент/ е извършил допитване от което става ясно, 53 % от религиозните граждани не вярват, че Игал Амир е убил министър председателя , а 12 % са уверени в наличието на конспирация.
Повод да напиша тези редове не бяха резултатите от допитването, а един проект на интернет сайта "Аруц 7"/ Седми канал /, който предлага на своите читатели да споделят своите подозрения за наличието на конспирация при убийството на Ицхак Рабин.
История на терористическия акт
На 4 ноември 1995 година на Площада на израелските царе в Тел Авив се провежда митинг на левите сили в защита на мирния процес между палестинци и израелтяни и споразумението за предоставяне на обширна автономия в Самария, Иудея и сектора Газа.След приключване на митинга , Игал Амир, 25 годишен студент от университета Бар Илан, член на екстремистка организация "Яел" се приближава до министър председателя Ицхак Рабин,изстрелва 2 куршума в гърба от пистолет "Беретта"и го ранява тежко.От получените рани Рабин почива в болницата. След многозначителен съдебен процес Игал Амир получава доживотна присъда и не се разкайва за извършеното.
Предварителното разследване и самия съдебен процес обаче остави много въпросителни за работата на охранителните служби и съмнения за участие на агенти на службата за безопасност в терористичния акт.
Първото предположение за заговор се появява още след седмица от професора Михаил Хар Сагор, който заявява за пресата:
"Няма никакво рационално обяснение на убийството на Рабин. По моему , това е заговор с участието на ШАБАК. /1/ През 1992 година убиеца се отправя в Рига като агент на ШАБАК и получава разрешително да носи оръжие.В момента на убийството е все още свързан със Шабак."
Бени Алон, един от лидерите на еврейските заселници по Западния бряг, член на Кнесета заявява на пресконференция:
"Съществуват сериозни подозрения, че ЯЕЛ /2/и неговия водач Авишай Равив са били не просто свързани със ШАБАК, а са работили за него."

През 1996 година кинорежисьор и оператор вземат интервю от Бени Алон, който при изключена камера и микрофон им съобщава:
"Месец преди убийството Ицхак Шамир/3/ ме извика в офиса и ме предупреди:"Те се опитват да ни устроят още едно дело Арлозоров. След това не ще можем да дойдем на власт още 50 години. Всеки, който заплашва Рабин, трябва да се установи и се спре."
След известно време Алон вече никога не прави изказвания за убийството.
Амнон Абрамович, журналист с значителни връзки прави заявление по телевизията, че Авишай Равив, приятел на Игал Амир и водач на екстремиската организация ЯЕЛ е агент на ШАБАК с прозвище "Шампанско":
"Аз съм юрист по образование, моят източник е високопоставено юридическо лице.Защо Авишай Равив, който е агент "Шампанско" не предупреждава ШАБАК за предстоящото убийство?
Вестник "Едиот Ахронот:
"Има версия,че убийството на Ицхак Рабин е резултат от заговор. Историята с Авишай Равив е крайъгълен камък във версията за заговор.Сред заселниците се разпространява слух, че Игал Амир е бил длъжен само да изплаши Рабин и да стреля с халостни патрони.Ето защо след изстрелите , телохранителите крещят , че патроните са халостни. Хипотезата е фантастична, но мьлчанието на ШАБАК я потвърждава."
Вестник "Маарив"- ноември 1995 година:
"Във всички демонстрации срещу действията на правителството, Авишай Равив играе активна и креслива роля.Полицията много пъти подписва ордер за арест на екстремиста Равив, но никога него арестува."
Появява се книга на Бари Хамиш - "Кой уби Ицхак Рабин?", в която се прави анализ на всички стъпки на разследването и съдебния процес. Авторът поставя въпроси, на които горните инстанции според него не дават отговор.
Първо - два месеца след убийството се появява любителски филм, заснет от Рони Кемплер,точно както филма на Запрудер при убийството на Джон Кенеди в Далас.http://www.flix.co.il/tapuz/showVideo.asp?m=1034993. В книгата Хамиш задава въпроси на които няма красноречиви отговори.
Защо Кемплер чака два месеца,а не предава лентата на полицията?
Защо през цялото време Кемплер следи поведението на Игал Амир?
В интервю по телевизията Рони Кемплер обяснява, че е придобил чуството, че нещо лошо ще се случи , и това чувство го е накарало да следи Игал Амир:
" Мислено си представях политическо убийство. Не мога да обясня това, имаше нещо мистично...."
Бари Хамиш подозира, че лентата е обработвана допълнително.
Стенографски запис от заседание на съда:
Адвокат:"Защо на лентата на Кеплер има разрив и не чуваме част от звука?
Зилберман/главен следовател по делото/:"Този филм аз не съм го снемал.С лентата работиха технически работници от няколко отдела. Аз нося отговорност за разследването, а не за лентата."
Адвокат: " Съществуват ли различия между показаното по телевизията и сегашното състояние?"
Зилберман:"Може би!"
Най подозрителен момент, свързан с убийството е времето за което министър председателя е превозен от площада до болницата "Ихилов".Разстоянието е 700- 800 метра, което се преминава пеша за 5-7 минути, а машината с Рабин пристига след 22 минути. На горната снимка репортьор е запечатал времето на неутрализирането на Игал Амир - 10,32/10,33, а колата пристига 10,54. Шьофьорът Дамти,вероятно най- опитния водач в страната се "заблуждава" и след 7 минути езда/ забележете, че кадилак ще измине 700 метра за 2,3 минути/ взима полицая Терем да му "помогне" за намиране на път до болницата. Как е възможно Дамти да се заблуди, като пътя е прав и няма никакви препятствия?
Още подозрителни моменти наблюдаваме във филма на Кемплер, където задната врата на "Кадилака" се затваря преди Рабин да се качи в нея. В същото време комисията Шамгар, разследваща убийството заключава, че автомобила е празен. Този епизод е съмнение за Бари Хамиш и той твърди, че Рабин е убит в автомобила. Противоречиви са и показанията на лекарите, издали смъртния акт,един твърди, че раните са две в гърба, друг 3, от които една в гърдите. Съмненията се подсилват от показването на окървавен лист с текст на песента за мир, която Рабин след митинга поставя в горния джоб на костюма.
Тези и много други несъотвествия карат Бари Хамиш да се съмнява в съществуване на заговор при убийството.Неговите обяснения накараха и други автори да търсят и намират разминаване с официалната версия на съда, че Игал Амир е единствения, извършил терористичния акт.
Книгата " Кой уби Ицхак Рабин" е преведена и на български език.След приключване на проекта на израелския сайт "Седми канал" ще информирам за резултатите от проучването. Уверен съм,че ще има много изненади.

Биометрия - нова реалност

След убийствата на чеченеца Ямадаев и популярната ливанска певица Сузан Тамим, полицейският началник на Дубай Дахи Халфан задължава всички хотели,търговски центрове и обществени места да инсталират камери за наблюдение. Сега тези камери помагат в разследването на ликвидирането на Махмуд Мабхух,отговорен за контрабандната доставка на оръжие за ХАМАС в сектора Газа.
Проследяването с камери дава възможност на полицията да установи точното придвижване на членовете на групата,времето на влизане и напускане на Дубай.Телефонните им разговори в страната и чужбина също се разследват,като отправна точка е разговор с номер в Австрия.У следователите може би се намират и други доказателства за които не знаем - сътрудничество със специалните служби на Англия,Германия,Ирландия и Франция за използването на фалшиви паспорти и др.
Но ако полицията на Дубай не разполага със система за биометрическо разпознаване всякакви опити за доказване на истината са обречени на провал.Много от държавите в Европа и Америка използват нова технология за опознаване по биометрически показатели,издават се електронни паспорти с подробна информация за лицето - отпечатъци,цвят и форма на лицето и очите и др.В последно време всеки,който влиза в САЩ оставя отпечатък,в Амстердам проверяват очите,в Канада - чертите на лицето.До 2015 година страните с напреднала технология ще преминат на биометрическа проверка.
Въвеждането на електронни паспорти обаче не решава всички проблеми.Установено е,че 1% от хората могат да имат еднакви отпечатъци,същото важи и за очната решетка- на 100000 души могат да се намерят 700 с подобна.Особеностите на лицето могат да бъдат обект на фалшификация с извършване на пластическа операция.Машината за разпознаване може да сгреши,ако лицето е наклонено на 20 градуса,необходимо е да се търсят допълнителни показатели - големината на очите и носа и даже гласови особенности.И накрая биометрическите данни могат да се откраднат и се фалшифицират.
Всичко това ще създаде доста трудности на специалните служби,терористическите организации,криминалните среди,но се надяваме,че завършва времето на перуките ,залепените мустаци и тъмните очила.