"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

събота, 28 януари 2012 г.

Бог – вяра и съмнение

Много юдейски и особено християнски теолози в средните векове са правили опити да доказват съществуването на Бог. Ясно е, че ако на някой се бе отдало, повече не бихме говорили за вяра в Бог. Вярата винаги предполага недостатъчно и убедителни доказателства.

«Веднаж нееврей пита раби Корхи: «Защо Бог решава да говори с Мойсей чрез обикновен храст? Защо не по голямо дърво?»
Раби Кархи отговаря: «Ако това бе кедър или дъб, ти би питал същото, но за да ти отговоря, ще кажа, да се знае, че Бог е навсякъде, даже и в бодливите храсти!»

Еврейските религиозни авторитети говорят, че тайната на съществуването на еврейския народ най- добре се обяснява със съществуването и вярата в Бог. За тях, в световната история само евреите успяват да се съхранят в течение на четири хилядолетия. Няколко пъти се разсейват по света, живеят под робство, прогонвани от много страни, но евреите продължават да съществуват, да почитат своите предци, живяли преди 1600 години преди новата ера, живеят на тази земя, както и 1000 години до новата ера, говорят на същия език и вярват в един и същ Бог.
«Когато другите народи от древността са търпели поражения, те признават поражение на своите богове. Евреите и в своето поражение са виждали триумф на своя Бог.» Абба Илел Силвер
*********************************************
Когато държавите от древният свят са губили войни, техните граждани са приемали религията на победителя, вярвайки, че победата са завоювали техните Богове. Възможно, затова нито една древна религия в Близкия Изток, освен юдаизма не доживява до новата ера.
Древните евреи са считали, Бог им изпраща врагове, за да ги накаже за греховете. Затова никога не са приемали Боговете на победителите. Вместо това, започват да вярват още по- силно в Бога на Израел, защото , ако се разкаят, Господ Бог ще ги върне в земята на Израел и ще възстанови тяхната слава.
«Египтяни, Вавивонци и Перси се издигаха, запълваха планетата със звуци и великолепие, а след това се превръщаха в сън и изчезваха...След това дойдоха гърци и римляни, устроиха голям шум – но и те сега ги няма. Други народи идваха на тяхното място и за някакво време високо носеха факела, но сега той угасна и те стоят в тъмнината или изобщо липсват...Еврея видя всички, победи всички и остана, такъв какъвто беше...Всичко е смъртно, освен еврея. Всичко отминава, той остава. Какъв е секретът на тяхното безсмъртие? / Марк Твен – есета/
********************************************
В повечето случаи за вярващите евреи, основен момент на религията се явява съществуването на Бог, а не наличието на задгробен живот. След вярата, че съществува добър и всемогъщ Бог, наличието на живот след смъртта вече се подразбира. Единственото обяснение, че Бог позволява да има толкова страдания и несправедливости, може да се обясни само с увереността за наличието в друго измерение битие, където всеки ще получи по заслугите.
Странно, че Тората не съдържа никакви указания за съществуването на задгробен живот. Възможно причината да се крие, че петте книги на Тората са написани след освобождаването на евреите от египетско рабство. Там, главно достижение на фараоните е било построяване на огромна пирамида и главната книга на египтяните – Книгата на мъртвите, отразява тяхното отношение към смъртта. Възможно заради това, в Танаха не се повдига въпрос за задгробния живот: съвършенно ясно става, че ако той стане централен в религията, то вниманието на хората ще бъде отвлечено от задълженията им на този свят.
В Талмуда се говори с твърдата увереност в задгробния живот, но евреите по- малко вярват от християните за наличието на друг свят.
****************************************
Законът за кашрута позволява да се употребява месо, само ако животното е убито с един бърз удар, предизвикващ мигновенна смърт. Продължителното страдание на животното прави месото негодно за ядене, некашерно. Шойхет – човек, занимаващ се с ритуално убиване на скота, се старае да направи смърта на животното бърза, като се ръководи от морални и икономически съображения, а най- вече религиозни. Така е написано в Тората, така трябва да бъде.
Затова животно, убито по време на лов, не се счита кошерно. Това слага отпечатък на еврейската менталност и в наши дни ловът в Израел не е популярен.
В Танаха са описани два рая – Eдем, в далечното минало и в епохата на Месията/ Машиях/, в бъдещето. В «Книгата на книгите» не се намира достатъчно информация за тези места, но се говори, че животните отново ще станат тревоядни.
В началото Бог забранява на хората да ядат месо, но след това разрешава. Много поколения след Адам и Ева, света потъва в зло, и Бог решава да унищожи всички, освен праведния Ной и неговото семейство.
«Всичко което се движи, което е живо, да ви бъде за храна. Само жива плът, и кръвта не ядете.» Вавилонски Талмуд
Как да обясним този преврат? Тората не дава обяснения. Но в резултат се изменя природата на отношенията между човек и живия свят: животните започват да се страхуват от човека.
Обаче сега се разрешава да се употребява месо за храна, но без кръв. Човекът има право на храна, а не на живот. Затова кръвта – символ на живота, трябва да изтече. Тя трябва да се върне на Вселената, на Бог.
Ето защо кашрута изисква кръвта на всяко животно напълно да изтече, за да стане месото годно за употреба.

сряда, 25 януари 2012 г.

Може ли да се лекува нееврей в събота?

Духовният лидер на партията «ШАС» Овадия Йосеф доста често си позволява скандални заявления, разчитани да привлече вниманието на пресата. Равинът публикува религиозно постановление – “фетва», предписваща лекарите - евреи «със всички сили да отклоняват от оказване на медицинска помощ на неевреите в събота». Според него «еврейски доктор може и трябва да използва благовидни методи – например, че е бил зает с друг болен, еврей».
В друга бележка писахме, че нарушаване светостта на съботата, заради спасяване на човешки живот е формулирано в Талмуда по следния начин:
«Нарушаване съботата, за може след това да съблюдава много съботи» /Йома 856/.  Объркано и неясно. Нееврея не е длъжен да съблюдава съботата, следователно не следва да се нарушава съботния отдих заради него. На практика обаче, вече в Средните векове, равините разбират, че ако се откаже медицинска помощ на нееврей в събота, може да се развихри антисемитизъм. Ако стане известно, че еврейски доктор отказва да помогне на нееврей, и същото време лекува еврей, това ще провокира истинска ненавист, която може да бъде заплаха за всички евреи.
Някои равини отиват и по далеч: заявяват, че сега не съществува Синедрион / Висш Съд/ и е невъзможно да се замени неудачната талмудическа формулировка. Обаче, в бъдеще, когато се събере Висшия Съд, той ще приеме друга формулировка:  «Нарушаване на съботата, за да можем после да съблюдаваме заповедите, възложени на нееврея». Отново неразбираемо, само и само религиозните лекари да не обслужват неевреи в събота. От формална гледна точка имаме ситуация на свободен избор: както и да постъпи доктора, винаги може да  се позове   на религиозен авторитет и неговите постановления.
По съботите, така или иначе , медицинските учреждения в Израел се обслужват от светски доктори, и то предимно с  руски, етиопски и арабски корени, така че постановлението на равина Йосеф касае само религиозни медицински лица. Не се наемаме да твърдим, как би постъпил религиозен доктор, ако в събота пред очите му нееврей започне да бере душа.
Равинът Йосеф иска да живее с Бог, в очите на който святостта на съботата е по - важна от живота на милиарди, създадени «по образ Свой, по образ Божий». В такъв Бог той вярва, в такава вяра той учи последователите си. Остава да се надяваме, че докторите ще намерят друг галахически авторитет, докато не е станало късно.

вторник, 24 януари 2012 г.

Ку Клукс Клан и евреите

През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.
Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният  процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!»  След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ  в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.
«Две хиляди години назад друг губернатор се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се  виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.
                                                           /Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/
Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и  годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка  си.
През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.
Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни огранизации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».
*Дифамация клевета, навет, необосновано обвинение

събота, 21 януари 2012 г.

Има Бог в леглото?

Еврейското религиозно право отрича двойните стандарти. Обаче тези двойни стандарти се проявяват така отчетливо и силно в законите на прелюбодеянията от времето на Талмуда.
Отношенията между мъж, женен или не, с омъжена жена винаги са греховни. Ако жената обаче не е омъжена, то мъжа може да се омъжи за нея. Дори ако той е женен, Тората позволява полигамия. Затова женен мъж може безпрепятствено за влиза във полови контакти с неомъжена жена, и такива отношения не се считат прелюбодеяние. Омъжената жена може да има контакти само със  своя мъж.
Наказание за прелюбодеянието, съгласно Тората, се явява смъртното наказание. Но за произнасянето на такъв вердикт са необходими няколко условия, които го правят безсилен. Например: необходимо е двама свидетели да са знаели за престъплението и отрано да са известили прелюбодейците. Затова се приемат по леки наказания:
- прелюбодейката не може да остане при своя мъж и се забранява да се жени на любовника,
- детето, заченато от такава връзка се счита «мамзер» и може да встъпва в брак само с други «мамзери».
Жестокостта на тези закони заставят равините, даже в очевидни прелюбодеяния да отричат, че то е било осъществено. В «Шулхан Арух» например се говори, че ако жена ражда дете година след отплаването на мъжа на далечно плаване, просто се решава, че жената е имала много дълга бременност!!
В семейният живот, равините от времето на Талмуда са считали, че жената по трудно изявява своите сексуални желания, и затова са съставили «програма- минимум» за сексуални отношения, основани на професията на мъжа:
«За неработещите – всеки ден. За работещите – два пъти в неделя. За водачите на камили – веднаж в месеца. За моряците – веднаж на шест месеца.» /Мишна,Ктубот 5/
Поразително, че мъжкият шовинизъм в половия живот, равините съчетават с уважение към женската сексуалност и дават следния съвет:
«Тези, които се сдържат по време на половия акт, за да достигне жената първа оргазъм ще имат деца от мъжки пол/ т.е, може да се предполага, че ако мъжа достигне първи оргазъм, децата ще са от женски пол/» Вавилонски Талмуд, Нида 316/
И няколко бележки от Новият Завет
Исус учи: «Вие сте чували, какво са казали древните: не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който гледа на жената със желание, вече е прелюбодействувал в своето сърце.» / св. Матей, 5:27,28/
Тази фраза ми напомня предизборната кампания в САЩ, на която кандидата за президент Джими Картер призна пред «Плейбой», че много пъти се изпълвал с влечение към разни жени и затова се чуствува прелюбодец. Това не попречи да бъде избран за президент, защото ако следваме стандартите на Исуса едва ли ще се намерят и дузина мъже, който да не са прелюбодейци.
В юдаизмът са важни постъпките, а не мислите. Затова Заповедта гласи-  «Не прелюбодействувай» - има се предвид самия полов акт.

петък, 20 януари 2012 г.

Исус Христос – вяра и култ

За да коментираме Евангелията, имащи за цел да пресъздадат правдоподобна картина на събитията около приковаването на Исус на кръста трябва да имаме някакви разумни рамки.
Невъзможно е да се обяснят Възкресение и Възнесение. В тези чудеса може само да се вярва, в противен случай ще трябва да отричаме съществуването на историческата истина в евангелските епизоди. Наивни и необоснователни ни изглеждат опити на някой да експлоатират индийската традиция с нейните йоги, съгласно която Исус, владеещ това изкуство, е симулирал смъртта си и после самостоятелно се връща към живот.
Съгласно Евангелията, Възкресението се явява следствие Божествената природа на Исуса. Възнесението пък е финален акорд на целия разказ: възкръсналия Исус се отправя на небесата, за да се върне отново и установи дългочаканото Царство  Небесно. Завещанието на Исус Христос към апостолите е своеобразен Завет за създаване на «община на избраните», или Църква. В резултат на тяхната дейност се появява новата религия – християнството.
Тази религия води началото си от първи век от новата ера в Антиохия, един от признатите духовни центрове на елинистическия свят и е свързана с името на свети Павел. В отличие от свети Яков и свети Петър, стремили се да запазят новото учение в рамките на еврейската традиция, той се разграничава от тях и полага основите на християнската теология. От Антиохия изпраща «Посланията на новопокръстените», които по- късно стават част от Новия Завет. Струва си да отбележим и Александрия, като център на новото учение с присъствието на великия  мислител Филон, успял да синтезира еврейската мъдрост и гръцката философия и да създаде особенна теория – « Божествено слово».
Колкото и парадоксално да звучи, Йерусалим в никакъв случай не  е родина на новата религия. В началото няма и отношение към християните, отказали се от жертвоприношението и приели посещенията на Светите места.
Ако не с радост, то с видимо доволство новите християни приемат новината за разрушаване на юдейския Храм през 70 година на новата ера от римляните, виждайки в това предсказанията на Исуса. Първите два века християнството постепенно се разгръща в цялата Римска империя, формира догми и обрядност, издържа ударите на властта. По това време не се нуждае от Йерусалим, докато не се превърне в господстваща религия. На Йерусалим е отредена друга роля – в отличие от еврейската религия, с неговия Храм, със законите на всекидневния живот, християнството издига на първо място въпроса за вярата!
Образът на Бог, Твореца и главния герой на Евангелията стават предмет на принципиални спорове между христианските вероучители. Техните спорове предизвикват вмешателство на властите, които са заинтересувани да придадат на христианството такъв характер, който да бъде надеждна опора на държавата.
На Първият Вселенски събор християнското духовенство за първи път формулира символа на християнската вяра – триединство: Бог е един, но се проявлява в три ипостаса- Бог, Свети дух и Бог син. След това споровете не само не се прекратяват , но и се усилват. На Вторият събор в Константинопол/381 г./ се осъжда учението разрушаващо Троицата, а на Третия събор се бори с Нестор, говорещ, че Исус се е родил човек и божествена природа е приел в последствие. Най- ожесточени спорове са на Ефеския събор, противопоставил се на Нестор и приел ипостаса за божествената природа на Исус. Там Евангелските събития стават вече разработан годишен ритуал от поредица празници, посветени на земния път на Христа. Това е позволявало на верущия постоянно да съпреживява, да се чуствува причастен към неговите успехи и страдания. Тази ритуална система на християнството успешно започва да функционира във всяка църква и създава усещане за реалност на Евангелистките събития.

Via Dolorosa в наши дни

Местата на Евангелските събития стават част от реалността и посещението им вече е  култ към Светите места. Но различията в четирите Евангелия предполагат и различни версии на Светите места, допълнени от множеството направления – православие, католицизъм, протестанство. В култът  за Светите места възниква и още една характерна черта на християнството – Чудото, което моли за себе си и своите близки всеки вярващ. И тези чудеса са възможни само по Светите места, там, където са ставали. Този култ към Светите места прави Йерусалим светиня и главен град на християнството, а главен паметник от епохата на кръстоносците става «Пътят на страданието» или “Via Dolorosa”.
Ако православната църква прави акцент на Възкресението на Исуса, за католическата на първо място са страданията му като важен елемент от Евангелията. Кръстоносците не могат да удовлетворят разказите на побиването на Исуса на кръста, нужни са им били местата, където е приемал мъките и страданията. Това е искала католическата църква с техните театрални шествия за създаване на религиозна екзалтация. Във всеки град на Запад е съществувала своя пътека на страданието, модел на йерусалимската процесия.
Краят на пътя е известен. Местата на Голгота и гроба на Исус са били ясни още в началото на 4 век от нашата ера и неподложени на съмнение. Неясно обаче къде се е намирала Претория, вътрешната градска крепост на римския гарнизон. Няма информация римляните да са строили нещо, само се ползвали от съществуващите укрепени места. Например двореца на Ирод, после наречен Кулата на Давид, напълно възможно е да служил за резиденция на прокуратора по време на редките му посещения в Йерусалим. По думите на Йосеф Флавий точно тук е отсядал 14 - я прокуратор на Юдея Гесий Флор.
По време на византийският период маршрутите на пасхалните шествия много пъти се променяли. Често са започвали от Гетсиманската градина, през долината Кедрон, хълма Цион с дома на първосвещенника Каиафа и от там към църквата на Гроба Господен. След това пътя се съкращава, но отново се връща в първоначалния си вид.
В епохата на Йерусалимското царство пасхалните шествия изменят своя характер. Вместо бавният и тържествен православен ритуал се установяват емоционалните и мрачни католически процесии. Вместо от Гетсиманската градина процесиите вече започват  от Претория.
Нови елементи се появяват в 13 век, вече след загубата на Йерусалим от кръстоносците и се появяват понятия като спирки – местата, отбелязани в Евангелията или останали от устната традиция. В началото са 21 , а след това в 17 век се установяват 14 спирки.

Понтий Пилат и Христос

1.       Съд на Исус Христос –  Претория, където Пилат  осъжда Исус на разпъване на кръст.
2.       Бичуване – на площада пред Претория  Пилат предлага на тълпата да избере между Исус и Варрава, умива си ръцете и следва избиване, поставяне венеца от тръни и полагане кръста на гърба на Исус.
3.       Първо падане – в Евангелията няма помен от падане, а на Скръбния път са три. Първото е следствие болката и тежестта на кръста.
4.       Среща с майка си – в Евангелието от св. Йоан това става на Голгота, а в останалите срещата отсъства напълно. Силен, емоционален момент.
5.       Симон от Кирена му помага да носи кръста – в Евангелията той носи кръста. Тук римските войници заставят Симон му помогне в началото на дългото изкачване.
6.       Света Вероника намокря лицето на Исус. Този епизод отсъства в Евангелията, но за латинската версия този епизод е свързан с появата на първата икона.
7.       Второ падане – емоционален стрес, преминати са градските врати. По православната традиция тези градски врати са наричани още Судни врата: престъпник, осъден на смърт, губи правото на помилване.
8.       Дъщери Ерусалимски – епизод от Евангелията. Исус отговаря на плачещите жени и в последен път предсказва Краят на света и гибелта на Йерусалим.
9.       Трето падане – Исус вижда Голгота, мястото на разпъването.
10.   Сваляне на дрехите – първия епизод, непосредствено на Голгота.
11.   Побиване на кръста.
12.   Разпятие – съпровожда се със серия чудеса: посред бял ден настъпва тъмнина, в момента на смъртта със страшен грохот се разцепва скалата, разкъсва се и се подпалва завесата в Светая Светих в  Храма.
13.   Снемане от кръста и помазване – това прави Йосеф Аримафейски; сваля го от кръста, спуска се от Голгота, полага тялото на плоския камък и намазва с благовония.
14.   Полагане в гроба – Йосеф Аримафейски го поставя в собствения склеп, а римляните запушват входа с огромен камък. В неделя тук ще стане Възкръсването.



вторник, 17 януари 2012 г.

Еврейски всякости

През 66 година от новата ера за погасяване на народното недоволство в Палестина е изпратен Веспасиан, начело на 60,000 войска. Веспасиан- човекът на когото приписват историческата фраза – « Парите не миришат». Станал император по- късно, той облага с данък малката нужда на поданиците си - пари са нужни за хазната. Неговият син Тит недоволства и Веспасиан му поднася монета с въпрос за нейния мирис. Младият Тит отговаря отрицателно. И тук Веспасиан произнася историческата фраза, чийто правота се потвърждава всеки ден.
                                  **********************************************
610 година от новата ера. На  четиридесетгодишният Мохамед, отдал се на пост и молитва в пещера на планината Хира, му се явява архангел Гавраил, за когото много е чувал.
Архангелът го притиска силно в обятията си и заповядва : «Чети!» «Не мога» отговаря Мохамед. Архангелът го притиска още по силно и Мохамед усеща, че може да прочете. А там е било написано, че Аллах е единствения Бог, а Мохамед е неговия Пророк.
Връща се Мохамед в къщи с твърдата увереност че може да чете, че е пророк, призван свише.
«Имах видение! Аз съм пророк!» - заявява още от прага на дома.
«Несъмнено»- потвърждава любящата Хатидже.
                                  ********************************************
През 60- те години на миналият век градските власти на Йерусалим построяват обществена тоалетна в ултраортодоксалния квартал «Меа Шаарим». Тя стои и до ден днешен, но не се използва. Още на следващото утро на стените на тоалетната се появява надпис – «Ционистите не ще ни  указват къде да пикаем
                                  ********************************************
През нощта на 16 април 1988 година в резултат на дръзка операция на израелски командоси на вила в Тунис е ликвидиран ръководителя на бойнното крило на Организацията за освобождение на Палестина  Абу Джихад. На следващото утро ООП свиква пресконференция, на която обвинява Израел за ликвидацията. Западна журналистка пита – «От къде знаете, че това са израелтяните?»
 «Това е очевидно – удивлява се представителя на ООП- оставят живи жената и децата!»
                                  *********************************************
Еврейският равин Йосеф Каро / 1488- 1575/ съчинява Кодекс от закони, регулиращи живота на евреите от рождението до смърта. Религиозните евреи и до ден днешен живеят по този Кодекс, наречен «Шулхан Арух». По точно са длъжни да живеят! В този Кодекс са записани забележителни неща, например:
- Богоизбраният еврей не трябва да лъже, краде и измамва,
- Не трябва да дава пари под проценти,
- Работникът трябва да получава заплата навреме,
- Не може да се мами покупателя..........
Към сегашната действителност тези постановления имат едва ли не косвено отношение. Жалко!
                            ****************************************
Евреи с фамилни имена Коган, Коен, Каганович и прочие потомци на еврейските свещеннослужащи не се препоръчва да летят зад граница по нощите. След получаване на информация за новото разписание на летище Бен Гурион, равин Карлиц, заедно с други религиозни авторитети произнася галахическо постановление, препоръчващо на «коените» ревниво да съблюдават зааконите за ритуална чистота и да не летят през нощта. Причината – самолетите излитат над гробището на град Хулон.
Както е известно, «коените» трябва да избягват всякакъв контакт с мъртвите. Генетически изследвания показват далечно родство на всички носители на тази фамилия и те се явяват потомци на затворена група от еврейския народ.
                             ****************************************
Цар Соломон и кафето
Съгласно устната традиция в еврейската религия, на престарелия цар Соломон се присънва, че след 3 дни и 3 нощи му е отредено да напусне този свят и единственото, което може да го спаси е вълшебната напитка от далечен Йемен. На сутринта събира поданиците си, зверове  и птици, и разказва за своето видение. Заемат се народа, животните и птиците да доставят вълшебната напитка. На третият ден пристига орел , държащ в клюна си флакон. И събира отново цар Соломон своите поданици, птици и зверове и пита: « Да пия ли тази напитка?» И всички отговарят; «Пий , Царю!».
Оглежда се цар Соломон и не вижда пустинната лисица. Изпраща да я доведат и пита същия въпрос.
- А какво каза биволът? - интересува се лисицата
- Биволът каза да пия, - отговаря Соломон
- А слонът?
- И слонът каза да пия.
- А лъвът, царя на джунглата ?
- Също.
-  Тогава, пий Царю!
- Не се страхувай Лисо, аз само искам съвет.
- Не пий Царю!  Умри , когато си на върха. По- добре да напуснеш този свят, когато всички те искат и обичат, а не когато ще искат да се избавят от теб.
Замълчава Соломон, замисля се и нарежда на орела да върне флакона. И отново се отправя на път за Йемен, но лошо затворен, от флакона започват да капят капки по целия път. И там , където са падали капките, се появявaт зелените кълнове на кафето....
                         *********************************************
Говорят, че еврейският цар Соломон имал пръстен, на който било написано «Всичко отминава!», и всеки път нещо го безпокои , той гледал този надпис и се успокоявал. Веднъж негов подчинен така го предизвиква, че в ярост Соломон запраща пръстена в стената. А когато се търкулва отново до краката на трона, Соломон вижда, че и на вътрешната страна на пръстена проблясват букви.
Любопитството надделява и царя прочита : “ И това ще отмине
                         *********************************************
След провъзгласяването на еврейската държава, Давид Бен Гурион успава да скълъпи коалиция в правителството с религиозните партии. Въздъхва Бен Гурион, подписва спораззумението и произнася:  «Аз в синагога не ходя, но синагога, в която не влизам е ортодоксалната синагога!» Цената на коалиция става спирането на обществения транспорт в събота,закриване на магазини и предприярия, религиозните празници стават национални. Но главната промяна е монополизма на ортодоксалния юдаизъм.
И сега Израел е единствената страна , в която се дискриминират правата на евреите – тези от консервативното и реформисткото направление. Така например, брак , сключен от равин – консерватор  или реформист не се признава от държавата. Пикантността на ситуацията се заключава в това, че голямата част от помощта за религиозните учреждение идва от американските евреи, т.е, реформатори и консерватори. Както справедливо е отбелязал Веспасиан, парите не миришат!

събота, 7 януари 2012 г.

Исус Христос – съд и разпятие

 Трудно можем да добавим нещо ново в хилядолетното обсъждане на тези събития и затова ще предложим някои особености. За евангелският Исус е особенно важно да  се счита неговия нещастен край реализация на предсказанията на пророците. От пророчествата се извежда и дълбокия религиозен смисъл на разпятието, превърнало се в крайъгълен камък на християнството.
Разпятието става основа на християнската теология, създадена от апостол Павел. Гибелта на Бог- човек е осмислена като универсално жертвоприношение, в което син Божий пролива своята кръв, като избавя човечеството от греха, наречен от християнството първороден! Снемането на този грях от всеки човек открива пътя към спасението на Страшния съд. И за да станем съпричастни към страданието на жертвата трябва да преминем през обряда Кръщение към Причастие /което е религиозния еквивалент на жертвоприношението/.
Но ако трагедията се явява Божи промисъл, неизбежен, и в същото време спасителен акт, защо в Евангелията се отдава таково голямо значение на съда и виновните за него??

Целувката на Йуда Искариот

Йуда Искариот е предател, но той се разкайва и слага край на живота си още до разпятието. Сребърниците, които получава за предателството не вършат никаква работа и пред смърта си ги предава на храмовата съкровищница. Свещенниците, чуствуващи «греховността» на тези сребърници не ги приемат и купуват с тях  участък за погребване на странници./св. Матей,27:3- 10/.
Организаторите на ареста – първосвещенници и техните помощници са имали интереси, различни от националните. Религиозни , а също така политически, за да ненавиждат Исуса и желаят неговата смърт. Но така описано в Евангелията няма нищо общо с еврейския Закон!
Преди всичко Синедриона и фарисеите незаслужено се обвиняват за приковаването на Исуса на кръста. Обективно римската власт и лично Пилат Понтий произнасят смъртната присъда. Но има и две обстоятелства, които ни карат да снемем  и от него отговорността или поне да я намалим. Задачата на прокуратора е била да подавя всякакво недоволство в поверената му провинция , ликвидиране на метежи и сепаратиски настроения. Трудно е да се обвинява чиновника, добре изпълняващ своя дълг, даже и тогава, когато е злодеяние.

Исус Христос пред съда

Действията на Пилат Понтий намират оправдание и в самите Евангелия. На въпроса: «Ти ли си царя Юдейски?» - Исус отговаря уклончиво – «Ти казваш». Не се отрича от своята мисия, но и не облекчава съдбата си с пряко признание. Не признал своята вина, значи невинен за разгаряне на метеж. И Понтий се опитва да го спаси, предлага на народа да се възползува от «празничната привилегия» - право на помилване. Това като че ли намалява вината на римския прокуратор. А умиването на ръцете е  древен еврейски ритуал за колективно очистване от вина за неразкрито убийство. Неясността в случая е – защо заставят Понтий Пилат да извърши ритуално умиване, като принципно ще приема местната култура и религия?
Евангелистите не се наемат да признаят Понтий за отговорен за смъртта на Исуса, защото е опасно за християнството. Това би поставило младата религия във вечна и непримирима опозиция на всесилната Империя.
И така – кой е виновен? Йуда Искариот, свещенниците, Понтий Пилат, фарисеите, съдиите от Синедриона, насъбралата се недоволна тълпа? Всички те, според Евангелията не разбират пророчествата и пропускат идването на истинския Месия.
И така, свърши се! На неголям хълм, римските войници поставят кръст с побития Исус. Небесата се превръщат в мрак, мощен удар разцепва скалата, разкъсва се завесата в Светая Светих и Исус възкликва с последния момент :» Своя Дух връчвам в твоите ръце , Господи!»

вторник, 3 януари 2012 г.

Исус Христос - Тайната вечеря

Част трета
Яхнал бяло магаре Исус Христос пристига във великия и свещен град Йерусалим, залят от яркото пролетно слънце. Не ще мине и неделя, целият еврейски народ ще отпразнува началото на летните земеделски работи , един от най древните и почитани празници – Песах/ Пасха/. На този ден народът принася жертва в Храма в благодарност за освобождението от египетско робство. Стотици поклонници се събират в Йерусалим, където се намира единствения Жертвеник. Вестта, че в града се е появил Помазаник бързо се разпространява и изпълва душите и сърцата на юдеите. Тази надежда дразни садукеите, не признаващи идването на Месията и неговото възкресение, поражда съмнение и сред фарисеите, които въпреки че вярват в идването на Месията, не виждат доказателства, че това е Исус.
И извършва Исус неочакван ход.
« И влезе в Храма Божий и изгони търговците от Храма, обърна масите на менялите и скамейките на продавачите на гълъби, и им говори: написано – мой Дом е за молитва,  а вие го направихте вертеп на разбойници»/св. Матей,21:12,14/.  Но при цялата ясност, тази сцена носи загадка. За да разберем правилно действията на Исус, трябва да сме наясно, че много често те са в своеобразен диалог с пророците. Още Исая /8 век до новата ера/ започва своето пророчество с възмущение към аристокрацията, изменяща свещенни ритуали. Изгонването на търговците не може да стане от Храма, защото влизането там е разрешено само за коените. По- скоро става дума за принадлежащата към Храма територия, достатъчно голяма след реконструкцията извършена от Ирод.
От текста следва, че Исус изгонва търговците, които със своето присъствие оскверняват Храма. Възможно са го възмутили новите правила, съгласно които, всеки еврей трябва да пожертвува  десета част от дохода и това прави Храма обладател на колосални богатства. Исус се противи против комерсализацията на светото място, което така губи своята духовност. Не е изключено, че смисъла на тези действия е необходим пред лицето на това събитие, което пророка Исая нарича Ден на отмъщение Господне -  разрушаване Храма и замяната му с истински, спуснат от небето. Много са считали, че деня Господен ще настъпи с разрушаване на Храма, и то дните на Пасхата.
В навечерието на празника напрежението достига апогея си. Три сили стават активни участници в събитията.
Първата – религиозната върхушка, първосвещенника Каиафа и неговото обкръжение с реална власт в Йерусалим. Тази група активно сътрудничи с римската власт, дала им широка религиозна автономия. За тях появата на Цар Юдейски е не само бунт против законната власт, той  е еретик, играещ с религиозните чувства на народа. За тях Исус е по - голям престъпник от римлямите, защото се опитва да оспорва тяхната власт. Събират се в дома на първосвещенника и приемат решение да арестуват Исуса и го предадат в ръцете на прокуратора за съд и присъда.

«По добре за нас, един човек да умре за хората, отколкото целия народ да погибне»/св.Йоан,11:50/, заявява Каиафа. Останалите се съгласяват, но поставят условие:»....само не в празник, за да не се възмути народа»/св Матей,26:5/
Съгласно еврейската традиция по онова време за такова съдебно разбирателство трябва да се призове разколника за обяснение пред Върховния съд/ Синедрион/, а не да  се арестува и отведе направо на съд. Даже такъв всемогъщ и своеволен човек като Ирод не се е решавал да наруши статуквото в религиозните дела. Но главният аргумент, доказващ , че Синедриона е непричастен към това дело -  закона не позволява  да бъде свикван в последната неделя преди Пасха. Заради това, сговора на първосвещенниците е таен и съдия може да бъде само римския прокуратор.
Втора група участници в описваните от Евангелията събития са римляните. Юдея, за разлика от Галилея отдавна е превърната в провинция, управлявана от прокуратор, назначен от императора. Пилат Понтий е ползувал в качеството на резиденция Кейсария на Ирод, административен център на Юдея. Йосиф Флавий пише, че Пилат рядко се е показвал в Йерусалим, нелюбим и неразбираем за него град. Пристигането му начело на военен контингент в Йерусалим е продиктувано от слуховете за пристигането на човек, в когото юдеите са виждали своя цар и може да разбуни народа.
Третата сила са учениците на Исуса Христа, които са вярвали, че утре , на Пасха ще се свърши всичко това, за което са мечтали, ще се сбъднат предсказанията, Учителя ще заяви своята сила и ще бъде признат за цар, ще завоюва победа над римляните. И ден преди великия празник искат да чуят от неговите уста, какво ги чака и какво следва да правят.
От Евангелията научаваме, че това е било ритуална празнична пасхална вечеря. /св.Лука,22:7.8/. Но църковната традиция приема друга логика! Исус Христос трябва да бъде разпънат на кръста преди настъпването на Пасха. Следователно Тайната вечеря се е състояла за ден до Пасха, тоест, четвъртък вечерта. През нощта Исус е арестуван, на утрото е предаден на Пилат Понтий за присъда, в продължение на деня и прикован и до залез слънце успяват да го погребат. Вечерта на петък настъпва събота/ шабат/ и се провежда пасхалната вечеря.
Ако Тайната вечеря не е традиционния пасхален седер, то какво е ? Ние ще предположим, че събрание, на което учениците на Исус се надяват да получат указания за следващия ден. Учителят вече е заявил за утрешната присъда и че един от тях го е предал. Учениците навярно са били в шок от казаното или не са повярвали истински за да попречат на Йуда да изпълни своето тъмно дело.
Тайната вечеря е повече ритуал , имащ религиозно завещание – Причастие. Този ритуал или обряд външно прилича на еврейския Кидуш/ благословение с вино/, но вътрешния смисъл е повече гръцка мистерия. Съвършенно чужд на еврейската традиция,   навярно е приет от християните още до съставяне на Евангелията. След вечерята Исус с учениците се отправят към Гетсиманската градина в подножието на Маслинения хълм, а Йуда Искариот ги напуска и се отправя към дома на първосвещенника Каиафа. Това, което става в градината е добре известно от Евангелията: Исус се моли, докато учениците заспиват, Йуда довежда стражата и със своята предателска целувка им посочва Исус .
Като че ли всички е ясно, но ние ще се усъмним в смисълът  на евангелския разказ   и ще предложим друго обяснение – Исус в Гетсиманската градина предприема опит да предизвика Деня Господен.
Евангелията  не дават повод за такова предполжение, но има две обстоятелства, говорещи в негова полза. Първото е в смисъла   на похода на Исус Христос към Йерусалим. Неговите предсказания за скорошна гибел подхождат за религиозен постулат, но не и за действия на реален личност. На всеки е свойствен стремежа за  успех и победа, а не показателна и мъченическа смърт. И тази победа в случая може да бъде постигната с чудо от друг мащаб, отколкото галилейските/ ходене по водата, нахранване на гладните, изцеляване на болните/.
Това чуда може да бъде само разрушаване на Храма, построен от Ирод и замяната с нов, истински Трети Храм. Тук ще отбележим и второто обстоятелство, защо Исус идва с учениците си именно в Гетсиманската градина? Нашето предположение – срещу нея се намират Златните врата или Вратите на милосърдието, зад които се извисява Храма. По народното предание именно през тези врати ще пристигне Месията!