Може ли да се лекува нееврей в събота?

Духовният лидер на партията «ШАС» Овадия Йосеф доста често си позволява скандални заявления, разчитани да привлече вниманието на пресата. Равинът публикува религиозно постановление – “фетва», предписваща лекарите - евреи «със всички сили да отклоняват от оказване на медицинска помощ на неевреите в събота». Според него «еврейски доктор може и трябва да използва благовидни методи – например, че е бил зает с друг болен, еврей».

В друга бележка писахме, че нарушаване светостта на съботата, заради спасяване на човешки живот е формулирано в Талмуда по следния начин:

«Нарушаване съботата, за може след това да съблюдава много съботи» /Йома 856/.  Объркано и неясно. Нееврея не е длъжен да съблюдава съботата, следователно не следва да се нарушава съботния отдих заради него. На практика обаче, вече в Средните векове, равините разбират, че ако се откаже медицинска помощ на нееврей в събота, може да се развихри антисемитизъм. Ако стане известно, че еврейски доктор отказва да помогне на нееврей, и същото време лекува еврей, това ще провокира истинска ненавист, която може да бъде заплаха за всички евреи.

Някои равини отиват и по далеч: заявяват, че сега не съществува Синедрион / Висш Съд/ и е невъзможно да се замени неудачната талмудическа формулировка. Обаче, в бъдеще, когато се събере Висшия Съд, той ще приеме друга формулировка:  «Нарушаване на съботата, за да можем после да съблюдаваме заповедите, възложени на нееврея». Отново неразбираемо, само и само религиозните лекари да не обслужват неевреи в събота. От формална гледна точка имаме ситуация на свободен избор: както и да постъпи доктора, винаги може да  се позове   на религиозен авторитет и неговите постановления.

По съботите, така или иначе , медицинските учреждения в Израел се обслужват от светски доктори, и то предимно с  руски, етиопски и арабски корени, така че постановлението на равина Йосеф касае само религиозни медицински лица. Не се наемаме да твърдим, как би постъпил религиозен доктор, ако в събота пред очите му нееврей започне да бере душа.

Равинът Йосеф иска да живее с Бог, в очите на който святостта на съботата е по - важна от живота на милиарди, създадени «по образ Свой, по образ Божий». В такъв Бог той вярва, в такава вяра той учи последователите си. Остава да се надяваме, че докторите ще намерят друг галахически авторитет, докато не е станало късно.

Има Бог в леглото?

Еврейското религиозно право отрича двойните стандарти. Обаче тези двойни стандарти се проявяват така отчетливо и силно в законите на прелюбодеянията от времето на Талмуда.

Отношенията между мъж, женен или не, с омъжена жена винаги са греховни. Ако жената обаче не е омъжена, то мъжа може да се омъжи за нея. Дори ако той е женен, Тората позволява полигамия. Затова женен мъж може безпрепятствено за влиза във полови контакти с неомъжена жена, и такива отношения не се считат прелюбодеяние. Омъжената жена може да има контакти само със  своя мъж.

Наказание за прелюбодеянието, съгласно Тората, се явява смъртното наказание. Но за произнасянето на такъв вердикт са необходими няколко условия, които го правят безсилен. Например: необходимо е двама свидетели да са знаели за престъплението и отрано да са известили прелюбодейците. Затова се приемат по леки наказания:

- прелюбодейката не може да остане при своя мъж и се забранява да се жени на любовника,

- детето, заченато от такава връзка се счита «мамзер» и може да встъпва в брак само с други «мамзери».

Жестокостта на тези закони заставят равините, даже в очевидни прелюбодеяния да отричат, че то е било осъществено. В «Шулхан Арух» например се говори, че ако жена ражда дете година след отплаването на мъжа на далечно плаване, просто се решава, че жената е имала много дълга бременност!!

В семейният живот, равините от времето на Талмуда са считали, че жената по трудно изявява своите сексуални желания, и затова са съставили «програма- минимум» за сексуални отношения, основани на професията на мъжа:

«За неработещите – всеки ден. За работещите – два пъти в неделя. За водачите на камили – веднаж в месеца. За моряците – веднаж на шест месеца.» /Мишна,Ктубот 5/

Поразително, че мъжкият шовинизъм в половия живот, равините съчетават с уважение към женската сексуалност и дават следния съвет:

«Тези, които се сдържат по време на половия акт, за да достигне жената първа оргазъм ще имат деца от мъжки пол/ т.е, може да се предполага, че ако мъжа достигне първи оргазъм, децата ще са от женски пол/» Вавилонски Талмуд, Нида 316/

И няколко бележки от Новият Завет

Исус учи: «Вие сте чували, какво са казали древните: не прелюбодействай. А аз ви казвам, че всеки, който гледа на жената със желание, вече е прелюбодействувал в своето сърце.» / св. Матей, 5:27,28/

Тази фраза ми напомня предизборната кампания в САЩ, на която кандидата за президент Джими Картер призна пред «Плейбой», че много пъти се изпълвал с влечение към разни жени и затова се чуствува прелюбодец. Това не попречи да бъде избран за президент, защото ако следваме стандартите на Исуса едва ли ще се намерят и дузина мъже, който да не са прелюбодейци.

В юдаизмът са важни постъпките, а не мислите. Затова Заповедта гласи-  «Не прелюбодействувай» - има се предвид самия полов акт.

Ортодоксален юдаизъм

От съвременните течения на юдаизма ортодоксалният е най- древен. Ортодоксален означава «православен», т.е, истинска вяра. Много хора считат този термин неправилен, защото, «ортодоксалните евреи малко се занимават с догмите на истинската вяра, повече са загрижени за изпълнение на догмите». Самите ортодокси също не обичат тази дума, защото считат, че се придържат към еврейските традиции и предпочитат да ги наричат традиционни евреи, истински евреи и за които, всичко освен ортодоксията просто не е юдаизъм.
През вековете религиозният еврей не е имал противници, освен караимите и «гоите»/неевреите/, но в началото на 19 век юдаизма претърпява сериозни промени. Появяват се евреи, които наричат себе си консервативни или реформистки и теолозите на ортодоксията делегират на религиозния евреи следните задължителни елементи на вярата и поведението, за да се разграничат от тях:
• Вяра в единнен Господ,
• Вяра в съботата и празниците,
• Вяра в това, че заповедите се явяват Божи Заповеди,
• Съблюдаване законите за ритуална чистота, посещение на микве,
• Святост на Тората и съблюдаване на еврейските закони за брака и развода,
• Вяра в светостта на законите за храната и тяхното съблюдаване /кашрут/,
• Съблюдаване законите и правилата, изложени в Тората,Талмуда и Шулхан Арух.
Ортодоксалният юдаизъм не се задълбочава много във въпросите на философията, идеологията и теологията. Повече работи равинистичното изказване, че “делата са по -важни от размишленията”. Общите положения за Бог, Тора, грях, бъдещия свят са останали на нивото на средовековните разработки, защото ортодоксалните мислители определят юдаизма, като религия на система от закони, която управлява поведението на еврея от изгрева на слънцето до залеза. Ето защо ортодоксалните евреи считат истински евреи само себе си. За тях всякакви други общества в еврейското общество - реформисти, консерватори, ционисти, светски евреи са предали Божите заповеди, нарушават Тората, намират се в заблуда и грях и скоро ще изчезнат.
Как ортодоксалният еврей трябва да се представи на Всевишния? Той приема традиционните възгледи за Божественото, изложени в Танаха, Талмуда и останалите писания на средновековните мъдреци. За него Всевишният е дух на Вселената, който е създал всичко и поддържа всичко живо същество,той е всемогъщ, всезнаещ и неговата мъдрост няма граници. Той знае какво говорим и вършим и неговата воля можем да узнаем като изучаваме Тората.
Самата Тора, според тях е дадена на Мойсей на планината Синай тридесет и един века назад и законите трябва да се изпълняват така, както са ги изтълкували мъдреците и равините. Всичките 613 заповеди са еднакво важни и ортодоксалния еврей не може да избира, какво да спазва и какво не. Например, закона да не се работи в събота и по праздниците ги учи да не се насилва природата, в тези дни от нея нищо не е нужно. Всичко се съблюдава без разсъждения и излишни въпроси. Законите не трябва да се променят, но трябва да им се даде ново обяснение и интерпретация при новите жизнени ситуации, и това е задачата на равините и мъдреците.
Що се касае до ролята на еврейският народ, ортодоксалните евреи вярват във вековната идея, че евреите са избран народ на Бог. Това можем да чуем във всяка молитва, но се сега по често се подразбира като «свята нация» за другите народи. И животът, и делата на еврея трябва да бъдат стандарт на етиката, морала, ритуала и всекидневното поведение. Дали е така , почти е трудно да се съди, но идеята се приема от всички.
Съвсем сериозно е отношението на ортодоксалния еврей към земята на Израел – Света земя. Болшинството се надяват, че рано или късно Израел ще се управлява съгласно принципите на Тората, а за държавата Израел мненията се различават. Ортодоксалното малцинство се отнася към държавата Израел крайно критично. Еврейската държава не може да се управлява от група светски евреи, те нямат това право. Само Месията, посланник на Бог може да изпълнява тази задача и всички други опити са преждевременни и даже греховни. И даже да се приеме Конституция,то Тората трябва да стане част от нея. Без транспорт в съботата и празниците, бракове се сключват само от ортодоксални равини, религията трябва да стане част от националната образователна система и още и още!!!!
Религиозна практика
Ортодоксалният еврей съблюдава религиозните заповеди, закони и правила , събрани в Кодекса на еврейския религиозен закон – Шулхан Арух. Ето примери:
• Момчето трябва да бъде обрязано само от специалист.
• Името на девойка се дава в синагогата в първата неделя след раждането и то след препоръка на равина.
• Брак с нееврей се явява грях , както и приемането на юдаизма с цел брак.
• Развод може да даде само мъж/ гет/.
• На всяка входна врата се прикрепя мемуза, която съдържа кратък текст от Тората, за подържане на еврейския дух в дома.
• Омъжена жена покрива главата си със забрадка или носи перука в знак на скромност.
• Ортодоксалният еврей консумира само кошерна храна, никога не смесва местни и млечни продукти, чете благословение до и след приемането на храната.
• Съботата и празниците се съблюдават безкомпромистно, не се работи, пише, пуши, не се кормува, не се слуша радио или телевизия и не се пали огън и светлина.
• Ортодоксите се молят само в ортодоксална синагога, където мъжете и жените са разделени със завеса. Музикално съпровождение или женско хорово пеене е недопустимо в съботните и празничните служби. Не се изобразяват по никакъв начин Бог, ангели, патриарси и пророци.
Съвременният ортодоксален юдаизъм е официалната религия в държавата. Всички останали течения на юдаизма не са легитимни. Това става възможно благодарение ситуацията в израелския политически живот половин век назад. Когато се създава държавата Израел съществуват 4 религиозни партии, всичките ортодоксални,приемат участие в изборите и влизат в коалицията. Бен Гурион и неговата партия «Мапай» получават 36 % от гласовете, но това е недостатъчно да се състави правителство и той поканва религиозния фронт. В резултат Израел се оказва по религиозна, отколкото Палестина при британския мандат.Движението в събота е прекратено,приема се ползването само на кошерно месо,религиозните празници стават държавни и се появява държавен равиннат. Така ортодоксалният юдаизъм побеждава окончателно на държавно ниво, религиозната платформа се оформя и просъществува до днешни дни.

Самаритяни,фалаши,сeфaрди,ашкенази,бухарски и персийски евреи

В  резултат от неуспешни въстания, нашествия на вавилонци, перси, араби евреите се разбягват по различни посоки и се разделят на три основни части – сефарди, ашкенази и персийски евреи и на множество малки географически вариации /бухарски, фалаши, китайски и даже африкански/.

Думата «ашкенази» се среща в Библията при изреждане синовете на Ной:

«Ето родословието на синовете Ноеви: Сима, Хама, Ияфет. След потопа у тях се родиха деца.

2.Синовете на Ияфет:Гомер,Магог

3.Синовете на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Фогарма.»

                                                                                                                           /Битие, 10:1 – 3/

Къде е живял този Ашкеназ, син на Гомер, правник на Ной не е казано, обаче традицията му определя място в днешна Турция, а по късно талмудическата традиция му намира  местото на север, в земите на днешна Германия. Отначало «ашкенази» наричат евреите, населяващи земите на Германия и Франция, а след това и всички евреи, населяващи Полша, Русия, Литва и други.

Сефардите получават своето название от еврейското име на Испания -  Сфарад. След изгонването от Испания през 1492 година  евреите се разсейват по всички страни на Средиземноморието, като центрове се оформят Мароко, Египет, Тунис, Алжир, Отоманската империя, Балканите и Италия.

Разликата между сефардите и ашкеназите можем да проследим както в религиозния култ, така и във външният им вид. Географията в разпръскането на евреите прави съществени различия в религиозните литургии, празници, съботното богослужение. Изменя се и езика на който разговарят, ашкеназите- на идиш, сефардите- на ладино. В края на 19 век, когато антропологическите изследвания бяха на мода, еврейските учени определят няколко физически типа евреи. Сефардите се невисоки, смугли с удължен череп, гъсти вежди  и овално лице. Според Морис Фишберг/1911 година/ най- красивите еврейки са от този тип, древна семитска красота, деликатни, елегантни и мили.

Ашкеназите отстъпват на сефардите по външна красота и повече приличат в лицата на сeвероевропейските народи -  блондини, част червенокоси, луничави, почти славянски тип. След образуването на държавата Израел двата основни типа отново се срещат и заживяват заедно. Оказва се обаче, че всяка община живее свой живот и не бърза да се смесва с другата. В тези години смесените бракове са случват, но много рядко. Разликата в образователното и културното равнище се оказва значителна. В Кнесетът се разгръща дискусия за интеграцията на общините, с обвинение, че ашкеназийската община завладява основните постове в държавата, армията и даже в културата. С времето различията се приравняват, но сефардските лидери и досега приемат, че евреите , дошли от Европа имат количествено преимущество в ръководството на държавата. И тогава еврейският парламент постановява «приемане, аклиматизация и интеграция» за всички общини в държавата.

В исторически план по малко е известно за евреите , остановили се в Азия /Иран, бухарските евреи, Афганистан, Индия и даже Китай/.За изследователите и историците просто липсват писмени доказателства за заселването на евреите преди 2500 години в Персийската империя, простирала се от Египет до Средна Азия. Освен кратките писменни исторически факти са необходими и факти   археологически, лингвинистични, даже от фолклора. С настъплението на арабите евреите се придвижват още на север и достигат земите на днешна Русия, но не губят връзките си с Иран.

Колко евреи са живяли в Персия и Средна Азия не знаем. Ако се вярва на пътешественика Вениамин от Тудела, който се посещавал земите на Средна Азия в Исфахан живеят 40000 хиляди, в Самарканд 50000 хиляди евреи.

Въпреки, че юдаизмът в отличие от християнството, исляма и будизма не се признава за мисионерска религия, по всякo време в древността са се появявали народи, желаещи да приемат религията на иудеите. Създава се нова ситуация и всеки път изхода е различен. Когато цар Давид завоюва Иерусалим, болшинството ивусеи приемат юдаизма и се разтварят сред евреите. Когато самаритяните приемат юдаизъм, евреите ги отхвърлят заради «неправилен» юдаизъм. Когато хазарите приемат юдаизма евреите се отнасят благосклонно, но не се смесват с тях. Има и примери за неприемане на религията, но ползването и за създаване на собствено вероучение /дауди в Иран, обожествяли еврейския цар Давид/.

Самаритяните, живяли с евреите на една земя така и не се разтварят в еврейската среда.След като асирийците завладяват Израелското царство и отправят в плен десетте израелски колена на опустошената земя пристигат нови жители. Традицията говори, че самаритяните са асирийци, приели юдаизма и които абсолютизират Петокнижието на Мойсей. Останалите книги на Тората – Писания и Пророци не са свещенни за тях. Съответно не признават  Талмуд и Мишна. Самаритянските книги са написани на една от разновидностите на иврита. Самият текст на самаритянската Тора практически съвпада с общоприетия вариянт, с някои малки добавки. Именно заради тези добавки самаритяните се обвиняват в оскверняване на свещенните страници. Но ето че в ръкописите от Мъртво море намираме пасажи от тези добавки и навета е свален. Оказва се , че още по времето на Втория Храм са съществували разни варианти на Тората и самаритяните са ползвали един от тях!!

Самаритяните също са имали свой Храм, но на хълма Гризим/ близо до арабския град на  териториите Наблус/ и са строили синагоги с лице към този хълм. Те също обрязват момчетата, почитат съботата и се молят на Всевишния като покриват главата си с талит, обаче службите повече приличат на ислямските. Жените ходят в синагогата само в деня на всебща скръб – Йом Кипур. Различия има и в календара за следване на празниците, като три пъти извършват изкачване до Храма на хълма Гризим. Сега наброяват 600 души, половината живеят в Наблус и говорят арабски език.

Хазарите им провървява повече. Приемат новата иудейска вяра в 8 век и я съблюдават правилно. Този народ си остава скитащ, основава Хазарски каганат на устието на река Волга, но след нашествието на руските князе и други съседи неговите следи се губят в историята. Има предположение, че част от евреите на Крим, Украина и Русия са потомци на хазарските иудей.

200 години след ликвидирането на Хазарският каганат друга беда сполетява евреите. Християнското духовенство в Испания и Португалия предприема решителни мерки за насилствено покръстване на евреите и много от приемат. Появяват се така наречените «марани». Всички обаче в Испания и Португалия считат, че тези евреи са приели християнството само външно, а в душите си остават евреи. Изповядват се при католическия свещенник , но при  уединение тайно се молят по еврейски, съблюдават кашрут, еврейските празници. След изгонването на евреите от Испания и Португалия мараните остават, но след още няколко години голямата част от тях  се прехвърлят в Турция и Италия, а след това в Лондон и Амстердам.

В Африка юдаизмът попада в друга обстановка. В Етиопия, страна откъсната от останалия цивилизован свят, юдаизма навлиза още в древни времена. Не се изменя с векове версията, че етиопците приемат юдаизма след посещението на Савската царица при Соломон в Иерусалим, където зачева и ражда син Менелик, основателя на династията абисински императори.  Етиопците се съсредоточават на две вехтозаветни фигури -Мойсей и Соломон, а етиопската Библия  - «Кебра Негаст» е волен преразказ на Вехтия и Новия Завет. Имат  свещенници, считащи се потомци на Аарон. Под натиска на христианските мисионери етиопците доволно активно преминават в християнството и се асимилират. Етиопските евреи – т.н. «фалаши» се считат намиращи се в етиопско робство  по времето, когато евреите са роби в Египет. Отдалечеността на фалашите от центровете на еврейската религиозна мисъл ги кара да забравят и иврит, който са ги учили еврейските проповедници и преминават на ахмарски език. С помощта на двама евреи Жозеф Халеви и Жан Файтлович общината се възражда и голямата част се връща в лоното на юдаизма.

Различни са съдбите на тези народи, едните изчезват окончателно, други приемат нова вяра, трети успяват частично да се върнат в юдаизма, но главното е , че юдаизма издържа проверката на времето, даже и след  сблъсъка с християнството.

Легенда за еврейският ГОЛЕМ

Историята за Голема е знаменита и неувяхваща еврейска легенда. С нея някои свързват демона Лилит, а в по късни времена като постбиблейски мит за изкуствен човек, влязъл и в нееврейската култура. Сред най-новите превъплъщения са компютърна игра, както и цяла армия хуманоиди от филма на Камерон "Аватар".
Корените на тази легенда търсим в древността, още в Талмуда се говори ,че Адам- първия човек е бил голем. И Създателят му е вдъхнал живот чрез ноздрите си. Но познатото ни същество има по нова генеалогия, при това точна.
Големът се е родил в края на 14 век в Прага с участието на равина Йехуда Бен Бецалел, който използува магия от Кабалата и от глина създава човекоподобно същество, което да защити евреите от враговете. Не знаем как е изглеждал и каква е била неговата природа, спекулативните съображения се разминават- то ли човекоподобен амулет от глина, то ли идеален човек, на когото не достига свобода на волята и разсъдък. Груба материя, притежаваща само подобие на живот или живо същество, слепено от подръчни материали, както Адам до боговолението? Или Голем е бил друг , недоправен човек?
Най - популярната версия за неговата смърт говори, че успешно защитил евреите, Голема се обръща срещу своя създател и рабин Бецалел го унищожава със собствените си ръце. Големът е бил така могъщ, че сам императорът на Свещенната Римска Империя моли рабин Бецалел да запази своето създание, като в замяна гарантира безопасност на еврейските поданици. Рабинът се съгласява и голема досега чака пробуждане от своя мистичен сън, когато ще се наложи да защити своя народ.
Популярната култура го е преварила вече във вампир, призрак и прочие страшно и свръхестествено същество. Знаем, че Дракула е Бела Лугоши, Франкенщайн- Борис Карлофф, но голема досега блуждае в нашата кинематографическа памет като фигура от нямата кинолента, като ексцентричен спомен.
Въпреки това Голема е навсякъде - видеоигри, комикси, телесериали, книги. Сведущите го обявиха праотец на Терминатора, Супермена и всякакво нечовешко същество, въплощение на тънката страна на познанието. Големът е от немногото чудовища, които не достигнаха до нас от митологията на езичниците. Създаден от ръцете на човек, той е сянка на механиката и техниката, когато природата вече не е определяща сила на човешкия живот. Несъмнено е градско дете, Минотавър в центъра на града, Аватар на нашата изкуствено създадена среда.
В юдаизмът тези легенди имат друг смисъл, в еврейските ръце Голема не е дубльор на Фауст, Голема е мъстител, създаден с една цел - да разгроми враговете на еврейския народ. Но той е толкова противоречив на еврейските традиции, че самото име става "оскърбление". Да се нарече човек "голем" е все същото на идиот или човек с ниски умствени способности. Големът е действие, сила, освобождение и създаването му е ярост, жажда за възмездие, а това означава подтиснатите сили, които юдаизма е предпочитал да скрие и подави. Вековното преследване на синовете на Авраам създаде Голема.

Практическа Кабала

Кабала маасит, или практическа Кабала/1/ е занимание, колкото езотерическо, толкова и привлекателно. С помощта на амулети, или камъни, както се наричат в Талмуда/2/, еврейската религиозна традиция говори, че човек може да се сдобие с успех практически във всяко начинание - в любовта, да ходи по вода, борба с диви зверове или на риболов.
Но всички тези амулети за безсмислени, ако не се съпровождат от щателно зашифровани и предавани от поколения на поколение комбинации от букви от еврейския алфавит.Тези съчетания, произнесени в правилна последователност съставляват основната сила на амулета.
Великият еврейски мистик от 13 век Аврам Абулафия първи е започнал да комбинира буквите от името на Всевишния, което на иврит не се произнася. Той съставя особенни буквени таблици за медитация, които препоръчва за концентрация преди молитва. Абулафия следва практиката, описана в трактата " Книга на творението". Този текст в Кабалата, приписван традиционно на Авраам / около 2000 година преди новата ера /съдържа оригинално учение за сътворението на света, времето и човека посредством буквите на алфавита и десетте магически числа - сфирот.
В епохата на Талмуда амулетите предизвикват раздор сред галахическите авторитети. Едни ги препоръчват, други ги отричат. Например Рамбан предлага при силна кашлица да се носи на шията метално изображение на лъв. Маймонид не препоръчва да се слага на главата на дете, което не може да заспи, част от свитък на Тората, защото то се превръща в отрицател на законите Мойсей. Тората е средство за изцеление на душата, а не на тялото.
За еврейските авторитети правенето на амулети не е било лесна работа, необходими са определени знания - имената на ангелите, знаците на зодиака, дните и числата на месеца. Изработващият амулет трябва да пости по време на написването и да се окъпе ритуално в микве/3/, а любовните амулети да се пишат с медно перо и розова вода.
В последно време стана популярен един от обрядите на практическата Кабала, наричан "пулса де нура", страшно наказание на уровена на нефизическия свят. Министър председателят Ицхак Рабин / убит от ортодоксалния Игал Амир / и Ариел Шарон / в кома от няколко години / като че ли са станали жертва на този обряд, заради желание да сключат мир с палестинците и други прегрешения. Разпространяват се слухове, че ултраортодосалните евреи са наложили такава " пулса де нура" на сегашния министър на отбраната/ заради готовност да се помири с палестинците/, кмета на Йерусалим / разрешаващ предприятия да работят в събота/ и най вече организаторите на йерусалимския "Гей парад".
По- рано тези проклятия бяха патриотични и бяха насочени към Юсер Арафат, Садам Хусеин,Хасан Насралла.
Авторитети, правещи обряда не могат да претендират за управление на Божия гняв. Те само съобщават на Всевишният своите "препоръки", той със своята справедливост избира начина и време за наказание.
Друга част от мистиците на Кабалата не признават силата на амулетите. Те не се занимават с проклятия, лишаването от живот няма смисъл, а само висшето знание е целта им.Душата ще продължи своето развитие и човек отново ще се роди. В духовното няма понятия лошо и добро, те са относителни, понятия от нашия мир, и не трябва да се бърка Кабалата с мистика и демонизация.
За светските люде тези препирни не са от значение. Във всеки еврейски дом, в офиси, ресторанти, автобуси, спортни заведения могат да се видят тези амулети, в които евреите вярват ,че ще донесат мир в този дом, благополучие, здраве и душевно спокойствие.
/1/ Kабала - мистическо тълкуване на Вехтия Завет, превърнало се в тайно учение.
/2/ Талмуд - сборник етични, правни и религиозни положения в юдаизма.
/3/ Микве - воден резервоар за ритуално омиване.

Фукуяма и еврейски фундаментализъм

Преди 21 години американският професор от Харвард Френсис Фукуяма публикува изследване, в което прави извода, че след провала на комунистическите партии в източния блок студената война завърши, либерализма няма да има повече противници и ще тържествува.В книгата "Краят на историята и последния човек" Фукуяма пише :"Либерализмът се появява тогава, когато основаните на религия общества намират своята неспособност да обеспечат минимални условия за мир и стабилност.Теократичната държава в качеството на алтернатива на либерализма и комунизма днес предлага само исляма,...трудно можем да си представим, че това движение ще получи някакво разпространение"!
Според него изчезва идеологическата предпоставка за противопоставяне и стълкновенията между държавите ще бъдат повече единични случаи и бързо ще намират решение. Тази прогноза ни изпълваше с оптимизъм и всички очаквахме света да си отдъхне.
Последните години ни показа колко греши Фукуяма. Не само не се намалиха стълкновенията, но и приеха драматичен характер: Джордж Буш и Садам Хусеин, КНДР и Република Корея, Осама Бен Ладен и 11 септември, Насрала с неговата "Хизбалла", победата на ХАМАС в сектора Газа, Чавес и Венецуела, Иран с програмата за ядрено въоръжаване, войната на САЩ и неговите съюзници в Афганистан.
Вероятно не само Фукуяма сгреши, защото на хоризонта се появи нова болест - религия с нейното най- лошо проявление - фундаментализъм. Всичко гореизброено има връзка с религията и може да бъде окачествено като религиозен тероризъм. Светският тероризъм в лицето на "Червените бригади", "Сияйна зора", "Тамилски тигри", вероятно ще изчезне, не поради липсата на идеологически предпоставки, а заради глобализационните процеси.
Обаче религиозно мотивираните терористи намират легитимация в религията - ислам, християнство, юдаизъм и техните свещенни книги. Християнският фундаментализъм в Америка процъфтява, ислямския тероризъм се вихри по всички посоки на света, еврейския заплашително надига глава.
За ултрарелигиозните евреи всичко започва с Талмуда, където основополагаща концепция е богоизбраността на еврейския народ. Вярвайки, че са синове на Всевишния и са призвани да изпълняват неговите Заповеди, те се борят срещу светската държава и се надяват на Месията. С неговото появяване ще настъпи хилядолетно Божие царство, в което ще управляват посочените от Бог. Всички "неверници" ще загинат и ще останат единствено предано вярващите.
За ултраортодоксалните евреи защитата на това вярване може да се съпровожда с неподчинение и насилие, както срещу палестинците, така и срещу евреите. Подчинени на равините, ултраортодоксалните завземат незаконно земя, било тя държавна или на палестински араби, застрояват и обявяват за израелска територия. В отговор на палестинския терор нападат араби, убиват и раняват, палят автомобили, драскат по стените подстрекателски лозунги.
Корените на фундаментализма са дълбоко в миналото, но сегашното представяне е свързано с политиката.
Наличието на религиозни партии в Израел и представени в Кнесета представлява явление, противоречащо на Талмуда като - "стира менихубей" /противоречие вътре в себе си/. Религиозната етика , формирала се столетия гласи: "Презирай властта". Религиозните коментатори подчертават, че отклонението от този постулат води до отказ от идеала. Виждаме как се "реализира" този постулат и с какво ожесточение религиозните водачи се стремят към властта и всички блага, произтичащи от нея. Основа на религиозното съзнание трябва да бъде: "Не превръщай вярата в източник на обогатяване". Тоест: не използувай своята религиозност за министерски постове, привилегии и финансови дивиденти. Победата във войните през 1967 и 1973 години над слабите арабски армии, даде възможност да се да се освободи и обедини Йерусалим, Хеврон и други еврейски земи, предизвика силно религизно чувство и увереността на равини, генерали, интелектуалци и други личности да считат, че такава е Божията воля. Основаването на еврейската държава, заселването на територии, които те считат за еврейски се възприема като начало на спасяването на евреите. След това ще последва "съединяването" с библейската родина / Самария и Юдея/, което е заселване на цялата земя от Ефрат до Нил и не ще оставят и педя земя за другите народи. В началото фундаментализма носи преди всичко религиозен характер, но след победата на Менахем Бегин на изборите през 1977 година в съюз с религиозните партии, фундаментализма прие и политически окраски.
Кое кара ултраортодоксалната община да се противопоставя физически на органите на реда, да не признават държавата Израел, държава, която ги храни и защитава, да горят национални флагове в Деня на Независимостта, да палят обществено имущество, да презират всичко светско?
Еврейският фундаментализъм кара жените да се качват от задната врата на автобуса, да седят отделно, този фундаментализъм не позволява на министъра на околната среда да открие за посещение пещера , в която са намерени човешки останки на над 10000 години , само за да не си навлече гнева на вярващите, че сътворението на света е станало преди 5700 години! Тази болест разстреля министър- председателя Ицхак Рабин на централния площад в Тел Авив, а доктор Барух Голдщейн положи на пода в пещерата "Махпела" в Хеврон 37 молящи се палестинци.
Така изглежда еврейският фундаментализъм, който може да докара неизлечими беди на еврейския народ, както се е случвало много пъти през последните столетия.