В резултат от неуспешни въстания, нашествия на вавилонци, перси, араби евреите се разбягват по различни посоки и се разделят на три основни части – сефарди, ашкенази и персийски евреи и на множество малки географически вариации /бухарски, фалаши, китайски и даже африкански/.
Думата «ашкенази» се среща в Библията при изреждане синовете на Ной:
«Ето родословието на синовете Ноеви: Сима, Хама, Ияфет. След потопа у тях се родиха деца.
2.Синовете на Ияфет:Гомер,Магог
3.Синовете на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Фогарма.»
/Битие, 10:1 – 3/
Къде е живял този Ашкеназ, син на Гомер, правник на Ной не е казано, обаче традицията му определя място в днешна Турция, а по късно талмудическата традиция му намира местото на север, в земите на днешна Германия. Отначало «ашкенази» наричат евреите, населяващи земите на Германия и Франция, а след това и всички евреи, населяващи Полша, Русия, Литва и други.
Сефардите получават своето название от еврейското име на Испания - Сфарад. След изгонването от Испания през 1492 година евреите се разсейват по всички страни на Средиземноморието, като центрове се оформят Мароко, Египет, Тунис, Алжир, Отоманската империя, Балканите и Италия.
Разликата между сефардите и ашкеназите можем да проследим както в религиозния култ, така и във външният им вид. Географията в разпръскането на евреите прави съществени различия в религиозните литургии, празници, съботното богослужение. Изменя се и езика на който разговарят, ашкеназите- на идиш, сефардите- на ладино. В края на 19 век, когато антропологическите изследвания бяха на мода, еврейските учени определят няколко физически типа евреи. Сефардите се невисоки, смугли с удължен череп, гъсти вежди и овално лице. Според Морис Фишберг/1911 година/ най- красивите еврейки са от този тип, древна семитска красота, деликатни, елегантни и мили.
Ашкеназите отстъпват на сефардите по външна красота и повече приличат в лицата на сeвероевропейските народи - блондини, част червенокоси, луничави, почти славянски тип. След образуването на държавата Израел двата основни типа отново се срещат и заживяват заедно. Оказва се обаче, че всяка община живее свой живот и не бърза да се смесва с другата. В тези години смесените бракове са случват, но много рядко. Разликата в образователното и културното равнище се оказва значителна. В Кнесетът се разгръща дискусия за интеграцията на общините, с обвинение, че ашкеназийската община завладява основните постове в държавата, армията и даже в културата. С времето различията се приравняват, но сефардските лидери и досега приемат, че евреите , дошли от Европа имат количествено преимущество в ръководството на държавата. И тогава еврейският парламент постановява «приемане, аклиматизация и интеграция» за всички общини в държавата.
В исторически план по малко е известно за евреите , остановили се в Азия /Иран, бухарските евреи, Афганистан, Индия и даже Китай/.За изследователите и историците просто липсват писмени доказателства за заселването на евреите преди 2500 години в Персийската империя, простирала се от Египет до Средна Азия. Освен кратките писменни исторически факти са необходими и факти археологически, лингвинистични, даже от фолклора. С настъплението на арабите евреите се придвижват още на север и достигат земите на днешна Русия, но не губят връзките си с Иран.
Колко евреи са живяли в Персия и Средна Азия не знаем. Ако се вярва на пътешественика Вениамин от Тудела, който се посещавал земите на Средна Азия в Исфахан живеят 40000 хиляди, в Самарканд 50000 хиляди евреи.
Въпреки, че юдаизмът в отличие от християнството, исляма и будизма не се признава за мисионерска религия, по всякo време в древността са се появявали народи, желаещи да приемат религията на иудеите. Създава се нова ситуация и всеки път изхода е различен. Когато цар Давид завоюва Иерусалим, болшинството ивусеи приемат юдаизма и се разтварят сред евреите. Когато самаритяните приемат юдаизъм, евреите ги отхвърлят заради «неправилен» юдаизъм. Когато хазарите приемат юдаизма евреите се отнасят благосклонно, но не се смесват с тях. Има и примери за неприемане на религията, но ползването и за създаване на собствено вероучение /дауди в Иран, обожествяли еврейския цар Давид/.
Самаритяните, живяли с евреите на една земя така и не се разтварят в еврейската среда.След като асирийците завладяват Израелското царство и отправят в плен десетте израелски колена на опустошената земя пристигат нови жители. Традицията говори, че самаритяните са асирийци, приели юдаизма и които абсолютизират Петокнижието на Мойсей. Останалите книги на Тората – Писания и Пророци не са свещенни за тях. Съответно не признават Талмуд и Мишна. Самаритянските книги са написани на една от разновидностите на иврита. Самият текст на самаритянската Тора практически съвпада с общоприетия вариянт, с някои малки добавки. Именно заради тези добавки самаритяните се обвиняват в оскверняване на свещенните страници. Но ето че в ръкописите от Мъртво море намираме пасажи от тези добавки и навета е свален. Оказва се , че още по времето на Втория Храм са съществували разни варианти на Тората и самаритяните са ползвали един от тях!!
Самаритяните също са имали свой Храм, но на хълма Гризим/ близо до арабския град на териториите Наблус/ и са строили синагоги с лице към този хълм. Те също обрязват момчетата, почитат съботата и се молят на Всевишния като покриват главата си с талит, обаче службите повече приличат на ислямските. Жените ходят в синагогата само в деня на всебща скръб – Йом Кипур. Различия има и в календара за следване на празниците, като три пъти извършват изкачване до Храма на хълма Гризим. Сега наброяват 600 души, половината живеят в Наблус и говорят арабски език.
Хазарите им провървява повече. Приемат новата иудейска вяра в 8 век и я съблюдават правилно. Този народ си остава скитащ, основава Хазарски каганат на устието на река Волга, но след нашествието на руските князе и други съседи неговите следи се губят в историята. Има предположение, че част от евреите на Крим, Украина и Русия са потомци на хазарските иудей.
200 години след ликвидирането на Хазарският каганат друга беда сполетява евреите. Християнското духовенство в Испания и Португалия предприема решителни мерки за насилствено покръстване на евреите и много от приемат. Появяват се така наречените «марани». Всички обаче в Испания и Португалия считат, че тези евреи са приели християнството само външно, а в душите си остават евреи. Изповядват се при католическия свещенник , но при уединение тайно се молят по еврейски, съблюдават кашрут, еврейските празници. След изгонването на евреите от Испания и Португалия мараните остават, но след още няколко години голямата част от тях се прехвърлят в Турция и Италия, а след това в Лондон и Амстердам.
В Африка юдаизмът попада в друга обстановка. В Етиопия, страна откъсната от останалия цивилизован свят, юдаизма навлиза още в древни времена. Не се изменя с векове версията, че етиопците приемат юдаизма след посещението на Савската царица при Соломон в Иерусалим, където зачева и ражда син Менелик, основателя на династията абисински императори. Етиопците се съсредоточават на две вехтозаветни фигури -Мойсей и Соломон, а етиопската Библия - «Кебра Негаст» е волен преразказ на Вехтия и Новия Завет. Имат свещенници, считащи се потомци на Аарон. Под натиска на христианските мисионери етиопците доволно активно преминават в християнството и се асимилират. Етиопските евреи – т.н. «фалаши» се считат намиращи се в етиопско робство по времето, когато евреите са роби в Египет. Отдалечеността на фалашите от центровете на еврейската религиозна мисъл ги кара да забравят и иврит, който са ги учили еврейските проповедници и преминават на ахмарски език. С помощта на двама евреи Жозеф Халеви и Жан Файтлович общината се възражда и голямата част се връща в лоното на юдаизма.
Различни са съдбите на тези народи, едните изчезват окончателно, други приемат нова вяра, трети успяват частично да се върнат в юдаизма, но главното е , че юдаизма издържа проверката на времето, даже и след сблъсъка с християнството.
