"Не е важно какво иска народа, аз казвам от какво се нуждае." - Давид Бен Гурион

петък, 18 февруари 2011 г.

Израел - нелиберална демокрация

На фона на събитията в арабските страни светът позабрави Израел, няма терористични актове, долу- горе стабилна икономика, новооткрити запаси от природен газ в Средиземно море, политическа система, макар и с недостатъци, но изпълняваща своята роля, отвреме навреме религиозни сътресения, но без особенни резултати. Ако човек ограничи своята гражданска и интелектуална любознателност в четенето на ежедневните икономически, финансови и политически новини ще остане с впечатление, че живее в нормална страна.

Но ако се вгледаме сериозно в Израел ще разберем, че има място за размисъл.
Не съм свидетел на ранните години на държавата Израел, когато според писанията и спомените на очевидци е съществувал оптимизъм и надежди за нормална държава. Но това, което сега наблюдавам ме кара да бъда песимист за бъдещето на еврейската държава.
За 20 години съжителство с евреите се чудя от къде се взе такова количество сарказъм, ядовита злоба, безкултурие, неучтивост, как се появи този език на политическата култура, от който те побиват тръпки, догматически тон на обществената дискусия? Наистина ли десните радикали се финансират от Бруклин, вярно ли е , че Израел е корумпирана държава, всички ли заселници по окупираните територии са заразени с месианство, до един ли арабите са нелоялни към държавата Израел, всички ли жители на Тел Авив са бродяги и безделници, всички ли привърженици на партията ШАС са реликти от средните векове?
Мога и още въпроси и сравнения да правя, но ще се огранича - за мен Израел е "нелиберална демокрация". Не зная дали съществува такъв термин и дали той отразява сегашното състояние на израелското общество, но по всичко изглежда , че самоунищожаваща тенденция набира сила. Демографските особенности, различния географския произход на населението, несъвместими едни с други културни атрибути, агресивни религии и още много други са в състояние на пермаментна война.
Израел никога не е бил монолитен, предполагам може би само в годините, предшествуващи независимостта. Войните през 1967 и 1973 година са само временен обединяващ фактор, който скрива направлението, в което обществото бавно се придвижва. В 70-те и 80- те години на миналият век за Израел са време, когато бавно,но сигурно става хетерогенно и разбито общество. Тази тенденция води не към разцвета на страната,а към сформирането на социално сегментирани и географски обособени групи,всяка от които е заплаха за останалите. Всяка от тях проповядва своите претенции за разбиране , какво е Израел и се опитва да оттесни другите. Главният казан, в който се вари тази смес- израелската армия вече не оправдава надеждите за социализация на различните слоеве на обществотo.
Племенни и кланови групи на съвременния Израел могат да се намират на няколко стотин метра или километри едни от други, но отсъства културно съприкосновение. Това е стария елит ашкенази /1/, 1,200,000 милиона репатрианти от бившия СССР, ултраортодокси, 1,300,000 араби, заселници по окупираните територии, бедни сефарди /2/, подчинени на партията ШАС, финансов елит и средна класа.
Минаха тези дни, когато имаше 4 очертани разслоения: светски - религиозни, богати - бедни, ашкенази - сефарди и араби - евреи.
Какво обединява тази мозайка от 7, 600.000 граждани на Израел?
Всеобща обида на останалият свят, страх пред ядрен Иран, парализиращо недоверие към арабите. Не се ползва с доверието на всички "израелската идентичност", основополагащите принципи на ционизма, сирената в Деня на независимостта или свещенните дати от религиозния календар. Националната идентичност и общността на целите се подлага на обезценяване. Проблемът е, че евреите и досега се намират в сянката на сериозни външни заплахи и не могат да се ползват от подхода на постционистите. Те все още живеят заедно с призраците от епохата на Храмовете господни преди хиляди години, цитатите от Тората и Талмуда не винаги са точните, а и не помагат особенно в днешно време. Версията за падането на Йерусалим заради истерията на братоубийствения характер на еврейската политика под римска окупация е още жива.
Историческите аналогии също не са точни и рядко предлагат практически рецепти. В отличие от времето на Иудейските войни от 70 - 73 година от новата ера и разкола на нацията, в сегашно време евреите са суверенна нация, обаче фракционизма нараства в прогресия. Лидерите и науката трябва да дадат общите правила, да установят целите и най- вече какво е това -"светът против нас". Различията и споровете са явление достойно, но когато расизма, нетърпимостта, ненавистта стават правило, когато радикалните възгледи се явяват главна линия, нито милиардните кубици от газ, нито армията, нито написаното в Свещенните книги ще помогне.
/1/ - ашкенази - евреи, преселници предимно от Източна Европа
/2/ - сефарди - група евреи, сформирала се след изгонването на евреите от Испания и Португалия и заселени предимно в арабските страни, Мала Азия, Балканския полуостров

2 коментара:

  1. Амос Оз не изглежда като евреин, като семит. Какво са евреите тогава? Култура? Като раса отдавна са загубили много от семитският си характер. Освен това явно различният произход означава и различна култура.
    Странно е в един глобализиращ се и унифициращ се свят това да е проблем. Стана ми много интересно защо е така. Според мен са шашнати от различията си и се питат какво са всъщност и дали са наистина богоизбрани. Може би всеки клан се смята за по-правоверен и по-еврейски от останалите, рефлекс на идентичност и оцеляване изработен през хилядолетията на гонения.

    ОтговорИзтриване
  2. V izrael nikoi ne mi kazva mrusen evrein,tuk v Bulgaria da!V izrael ima osudeni vishi politici,i to dosta,tuk ne!Ne che niama korupcia,no tia se nakazva.V izrael se vuzhvaliavat bulgarite,v Bulgaria skritia antisemitizum izliza veche otkrito i evreite,kakto i tiahnata durjava e polojena ne samo na kritika,no i na huli Ako se iavi nov Hitler,sega evreite ot cial sviat imat kude da otidat

    ОтговорИзтриване