Полушпионска история

Ели Мизрахи

Ели Мизрахи е генерален директор на канцеларията на министър- председателя Голда Меир. След оставката на Голда Меир продължава своята работа под ръководството на Ицхак Рабин, но през 1977 година Рабин губи изборите и съгласно приетите норми в цял свят, новият премиер Менахем Бегин ще доведе със себе нова команда.
Но Ели Мизрахи не иска да напусне своя пост. Отначало говори , че прекрасно се е сработал с Менахем Бегин, след това заявява, че неговата оставка е незаконна и се опитва да докаже това в съда. Не успява и напуска поста, но не с празни ръце. Официално уволнен , пристига с пикап и изнася десетки кашони и папки с документи от канцеларията. На въпросът на жена си, какво е това ,отговаря, че са протоколи от заседанията на правителството и комисията по външните работи, записи на закрити беседи на министър -председателя с главите на секретните служби и други секретни документи. Когато съпругата пита, може ли това да се изнася, Мизрахи отговаря, че всички така правят.
Ели Мизрахи е много разстроен от загубата на добре платената длъжност. Започва бизнес, но претърпява неудача и прави дългове. През 1982 година дъщеря му заболява и Мизрахи задействува своите връзки, за да набере необходимата сума за лечението и в Бостон. И прави нови дългове.. В САЩ семейството се разпада, Ели Мизрахи се заселва във Вашингтон, жена му се връща в Израел с дъщерята.
В началото на 90- те години бившата му съпруга започва ремонт в дома и неочаквано се натъква на няколко кашона с документи. Разглеждайки документите, установява, че те съдържат надпис «Строго секретно» и се свързва с държавния архив за да ги предаде.
Документите се оказват уникални и когато се установява, че са от канцеларията на премиера се вдига страшен скандал. Държавният контрольор се заема да провери нормите за съхраняване на секретни документи и включва изводите в годишния отчет.
Юридическият съветник на правителството започва процедура за екстрадация на Мизрахи от САЩ, но получава нареждане от ШАБАК да се откаже. «Става дума за много деликатно дело, ние не знаем колко именно секретни документи е откраднал Мизрахи, по различни оценки около 10,000. На Израел не е необходимо това дело да получи разгласяване и не искаме да провокираме Мизрахи да ги публикува.» - му обясняват от секретната служба.
В сьщото време Мизрахи се запознава и сприятелява с бившия кореспондент на «Тайм» Давид Халеви и му предлага да напише книга за военните и политическите секрети на Израел.
«Това може да бъде много интересна книга – казва той. Донесох ти една папка с някои документи и като се запознаеш, ще разбереш за какво говоря. А това е малка част от всичко, което притежавам....»
Халеви захвърля папката в багажника на колата и забравя за нея.След завръщане от отпуск я намира отново и се изумява: списък на израелските агенти, работещи в арабските страни и номерата на банковите им сметки!! Веднага позвънява в Израел и моли да изпратят човек, за да ги получи обратно.
Скоро във Вашингтон пристига кореспондента на израелския ежедневник "Едиот Ахронот", намира Ели Мизрахи и предлага да вземе интервю от него.В него Мизрахи признава, че е претърпял финансово фиаско в САЩ във всички свои начинания, но някак мимоходом подхвърля, че е сключил договор за написването на книга с известното американско издателство "Литъл Браун".
Тази фраза подлудява ШАБАК и на Ели Мизрахи е предложено споразумение, в което той ще предаде откраднатите документи срещу 100,000 долара. Мизрахи предава няколко кашона с документи,но за да се увери, че у Мизрахи не са останали документи, решават да го проверят на детектора на лъжата. Проверката показва, че той говори истината!!!
От този момент от агент на ШАБАК Мизрахи получава ежемесечно пособие от 4000 долара, налични в запечатан плик.През 1999 година в дома на строителен предприемач /араб/ от Източен Йерусалим избухва пожар.Пристигналите пожарникари намират на покрива на къщата кашони с папки, в които са открити стотици документи с надпис "Строго секретно".
Предприемачът е разпитан в ШАБАК и става ясно, че той е започнал ремонт в един дом,стопанина на който го моли да вземе тези кашони,пречещи на ремонта. Този жител на Йерусалим се оказва брата на Ели Мизрахи, но по неговите думи, не знае какво съдържат кашоните. Става ясно, че Ели Мизрахи е излъгал и ШАБАК и детектора на лъжата!!
За да не го изплашат, израелтяните му предлагат среща в една от европейските страни,устройват разпит и Мизрахи, вече тежко болен признава, че е скрил част от документите в Израел и САЩ и е готов да ги върне до последния лист. През 2001 година Мизрахи почива и израелтяните може би никога няма да узнаят дали са получили всичко или само част от тези документи.
Най- показателното от тази история представлява това, че държавата се оказва безсилна пред крадеца и потенциалния предател, не намира по- добър способ за неговата неутрализация, освен заплащане за неговото мълчание.
Тази ситуация много прилича на днешната с открадването на хиляди документи от компютър на Генералния Щаб на израелската армия от Анат Кам. Част от тях са публикувани в ежедневника "Аарец" от приятел на Анат Кам и предизвикаха вмешателството на секретните служби. Съдбата на друга част е неизвестна. Самата Анат Кам очаква съдебен процес, в който я заплашва затвор до 15 години.
 http://www.articlesaboutisrael.blogspot.com/2010/04/blog-post_13.html

Анат Кам

Тук не се иска пикап,едно копиране и цялата информация се намира в джоба.Въпреки сложилото се мнение, че израелските тайни служби са едни от най-добрите в света,възниква въпроса как се охраняват държавните тайни, как ще се защити държавата от несанкционирано копиране на документи и недопускане на такива кражби, как и какви методи за неутрализация са законни и допустими.